Р Е Ш Е Н И Е
№………
гр.Плевен, 18,06,2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А
Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРА
НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка Симеонова,
като разгледа докладваното от съдията ВЕРА НАЙДЕНОВА гр.д.№5228 по описа на съда за 2019 година, на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по подадена искова молба от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Х.И. от
САК, против О.Б.А., ЕГН **********,***, за признаване за установено спрямо
ответника, че дължи на ищеца сумата от 912,94 лева главница, 233,47 лева
договорна възнаградителна лихва за периода 12,12,2003 г. – 28,03,2019 г., 136,50 лева мораторна
лихва за периода 12,12,2003 г. – 19,04,2019 г., 30,00
лева такси за периода 12,12,2003 г. – 19,04,2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Сочи се, че на
12,12,2003 г. бил сключен договор за издаване на кредитна
карта *** между „*** и ответника, като е предоставен револвиращ
кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000,00 лева. Твърди се, че
първото усвояване на суми е от 29,12,2003 г. Сочи се, че на 24,03,2005 г. ищеца,
тогава под наименованието „***, е закупил търговското предприятие на „*** и
банката-ищец се е конституирала като страна по всички договори за издаване и
използване на кредитни карти ***. Твърди
се, че картодържателя е уведомен за извършената
продажба на предприятие, тъй като има платени две вноски за погасяване на
ползваните по картата суми по сметки на новия си кредитор. Сочи се, че поради неизпълнение от страна на
ответника на задължението за плащане на минимални месечни вноски, банката е
упражнила правото си да прекрати договора /при неплащане на две последователни
месечни вноски – в случая до 28,01,2015 г. и до 04,3,2015 г./ и да обяви цялото
задължение за незабавно изискуемо с писмо от 27,03,2019 г., получено от снаха
на адресата на 28,03,2019 г. Сочи се, че кредиторът подал заявление за издаване
за заповед за изпълнение и такава била издадена, но с оглед връчването й на
длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, били дадени указания за образуване на исково
производство. Моли съда да признае за установено по отношение на ответника, че
съществува вземане на ищеца в размер на 912,94 лева главница, 233,47 лева
договорна възнаградителна лихва за периода 12,12,2003 г. – 28,03,2019 г., 136,50 лева мораторна
лихва за периода 12,12,2003 г. – 19,04,2019 г., 30,00
лева такси за периода 12,12,2003 г. – 19,04,2019 г.,
ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението
по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на сумата. Претендират се и
направените разноски в исковото и заповедното производство. В писмена защита,
депозирана преди последното с.з. процесуалният представител на ищеца развива
подробни съображения в подкрепа на иска си.
В
срока по чл.131 от ГПК ответникът депозира писмен отговор чрез назначения му
особен представител – адв.Н.Я. от ПАК, в който сочи,
че вземането е погасено по давност. Сочи се, че няма представен договор за
кредит, а само „заявление за издаване на кредитна карта“. Оспорва се
представената справка за движение по картовата сметка, тъй като няма
отбелязване, че е извлечение от счетоводната система на ищеца, както и дата на
издаването. Направено е искане за задължаване на ищеца да представи в оригинал
Договора за използване на кредитна карта *** от 12,12,2003
г. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение,
заплатено от ищеца. В с.з. назначеният особен представител на ответника моли
съда да отхвърли иска, като развива съображения, че на практика няма сключен
договор за издаване на кредитна карта, а в заявлението няма посочен лимит;
твърди се, че общите условия не са подписани от ответника и няма данни да ги е
приел. Алтернативно се прави и възражение за изтекла погасителна давност за
лихвите.
Съдът, след като се
съобрази със становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие
за установено от фактическа и правна страна следното:
По делото е предявен иск с правно основание чл.422 вр.чл.415 от ГПК вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД,
с предмет - признаване за установено по отношение на ответника на
вземането, претендирано от ищеца. В производството в
съответствие с правилата за разпределение на доказателствената тежест ищеца
следва да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и
ответника, предоставяне на дължимите по договора услуги, както и че
задължението по договора е станало изцяло изискуемо. Съдът е указал на страните
доказателствената тежест в производството с определението по чл.140 от ГПК от 15,01,2020
г.
От приложеното ч.гр.д.
№2633/2019 г. на ПлРС се установява, че същото е
образувано на 30,04,2019 г. въз основа на депозирано от ищеца срещу ответника
заявление на основание чл.410 от ГПК. Издадена е заповед за изпълнение за
сумата от 912,94 лева главница, 233,47 лева договорна възнаградителна
лихва за периода 12,12,2003 г. – 28,03,2019 г.,
136,50 лева мораторна лихва за периода 12,12,2003 г. – 19,04,2019 г., 30,00 лева такси за периода 12,12,2003 г. – 19,04,2019 г., законната лихва върху
главницата, считано от 30,04,2019 г. до изплащане на сумата, както и сумата 26,26 лева разноски по делото за ДТ и 360,00 лева за адв.възнаграждение. В заповедта е отразено, че сумите
произтичат от договор за издаване на кредитна карта ***
от 12,12,2003 г.
По делото е представено заявление за издаване на
кредитна карта „***“, подадено от О.А. с дата 12,12,2003
г. до „***, с приложени към него Общи
условия за издаване и използване на картата /л.6 и л.7 от делото/. В
заявлението са налице само данни /лични, финансови и за заетост/ на заявителя,
за датата на подаването му, като е посочено още, че в случай че това заявление
бъде прието, следва да бъде заверена сметката на *** със сумата от 340,46 лева.
Конкретни параметри на договор за издаване на кредитна карта не са посочени
нито в заявлението, нито могат да се изведат от Общите условия.
По делото е представен договор за продажба на
предприятие от 24,03,2005 г., по силата на който правата и задълженията по всички
договори с картодържатели „***”, сключени от „***
били прехвърлени на *** /със сегашно наименование „Ю.Б.“ АД/, за което
ответникът е уведомен /има извършвани от него плащания след дата 24,03,2005 г.
по сметка на ищцовата банка/. Поради неизпълнение на задълженията на ответника за
погасяване на дължимите суми в съответствие с чл.10 и чл.12 от Общите условия и
на основание чл. 15.1, т. „а” от Общите условия банката упражнила правото си да
прекрати договора за издаване и използване на кредитна карта и всички
задължения на картодържателя станали незабавно
изискуеми и дължим – съобщението е получено от снаха на ответника на 28,03,2019
г.
От заключението на назначената и изслушана по делото
съдебно – счетоводна експертиза се установява, че първоначално усвоената сума е
в размер на 340,46 лева, а общият размер на усвоените суми е 5870,00 лева.
Направените от ответника 69 вноски са на обща стойност 7731,49 лева. Според ВЛ
остатъкът от задължението е в размер на 914,77 лева главница, 233,47 лева лихва
за забава, 30,00 лева такса за администриране на кредит и 136,50 лева лихва за просрочие.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
С доклада по делото съдът изрично е указал на ищеца,
че в негова доказателствена тежест е да докаже наличието на валидно възникнало вземане срещу ответника в размера на претендираните суми по договор за
издаване и ползване на кредитна карта ***; да докаже настъпването на изискуемоста на претендираните суми към датата на подаване
на заявлението за издаване
на заповед за изпълнение, както и към датата
на подаване на исковата молба; да докаже основанието и размера на претендираната сума, тоест в тежест на ищеца бе да
установи качеството си на кредитор, обстоятелствата, от които произтича
вземането му, както и неговата ликвидност и изискуемост.
Съгласно чл.430, ал.1 от ТЗ, с договора за банков
кредит банката се задължава да отпусне на заемателя
парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава да ползва сумата съобразно
уговореното и да я върне след изтичане на срока. Заемателят
плаща лихва по кредита, уговорена с банката, съгласно чл.430, ал.2. По силата
на чл.430, ал.3 от ТЗ договорът за банков кредит се сключва в писмена форма.
Приложение в случая намират нормите на чл.430 - чл.432
от ТЗ, а не на ЗПК /отм./, действал в периода 01,10,2006 г. – 12,05,2010 г., нито
на ЗПК в сила от 12,05,2010 г., тъй като се касае за материалноправни
норми, които имат действие занапред, и не са приложими спрямо процесния
договор, за който се твърди да е сключен на 12,12,2003
г.
По правилата за разпределянето на доказателствената
тежест в гражданския процес изпълнението на правните задължения следва да се
установи от страната, която навежда този положителен факт – арг.
чл. 154, ал. 1 ГПК, чрез пълно и главно доказване. Всяка страна в процеса
трябва да установи чрез пълно и главно доказване фактите, от които черпи
благоприятни за себе си правни последици, като прилагането на неизгодните
процесуални последици от недоказването в процеса на определен правнорелевантен факт не е обусловено от установяването на
друго правнозначимо обстоятелство, процесуалното
задължение за чието доказване принадлежи на ответната страна. В тази насока
настоящият съд при разпределяне на доказателствената тежест в доклада по делото
е дал точни указания на ищеца, че нему принадлежи процесуалното задължение
/доказателствената тежест/ за установяване на правнорелевантното
обстоятелство, че между ответника и „Ю.Б.” АД е бил сключен/налице договор за
издаване и използване на кредитна карта „***”. По делото не беше представен
сключения между банката и ответника договор за издаване за издаване и
използване на кредитна карта „***”, от който според твърденията в исковата
молба произтичат претендираните от ищеца вземания
срещу ответника.
Възникването на облигационно правоотношение между тези
страни не може да се извлече и от представеното по делото заявление за издаване
на кредитна карта „***“, подадено от О.А. до *** с дата 12,12,2003
г. /на л.6 от делото в копие/. В същото не е посочен кредитния лимит, не е
отразено предаването на кредитната карта на ответника.
Дори да се приеме тезата на ищеца, че заявлението за
издаване на кредитна карта представлява договор между банката и ответника съдът
намира, че сумата по кредита е съществен елемент на този вид договори, по
отношение на който страните следва да постигнат съгласие в предписаната от
закона форма. Липсата на уговорена сума по кредита е порок, който се отразява
на съставомерността на сделката, не може да бъде саниран и води до нищожността й по смисъла на чл.26, ал.2,
пр.2 от ЗЗД – поради липса на съгласие. Несъмнено е, че липсата на съгласие
като елемент от фактическия състав на сделката е основание, относимо
само към двустранните сделки. Освен това, за да се отрази на съставомерността на сделката, отсъствието на съгласие
трябва да е налице към момента на сключване на договора и да бъде съзнателно.
Поради това и волеизявленията на страните по договора за кредит относно сумата,
която банката се задължава да отпусне, трябва да бъдат обективирани
по начин, който не поражда съмнение за постигнатото помежду им съгласие за
настъпване на правните последици относно същата. От представеното
заявление-договор и общите условия към него не се установява страните да са
постигнали съгласие по този въпрос. Със заявлението, имащо характер на оферта
по смисъла на чл.13 от ЗЗД, заявителят е отправил до банката искане за издаване
на кредитна карта, в което е посочил данни за своята заетост, доходи,
притежавано имущество и финансови задължения. Отправената от страна на
заявителя оферта не включва сума по кредита, респективно определен кредитен
лимит. Заявлението-договор не е подписано за банката /има само подпис на
лицето, сверило копията и приело документите/, като няма данни „БРС“ АД да е
предложило на заявителя сума по кредита, респективно кредитен лимит, с който
заявителят да се е съгласил. Доколкото общите условия предвиждат тегленията в брой и плащанията в търговски обекти да се
извършват в рамките на кредитен лимит и доколкото нарушаването на забраната за
надвишаването му, както и неизплащането на минималната месечна вноска, са
въздигната в съществено неизпълнение на общите условия, което съставлява
основание за прекратяване на отношенията с картодържателя,
то към момента на сключване на договора следва да е налице съгласие между
страните относно размера на кредитния лимит и на минималната месечна вноска,
каквото в случая не се доказва да е било постигнато. Размерът на кредита и на
насрещната престация при изплащане на задължението на
вноски като част от същественото съдържание на сделката, не могат да се
определят едностранно от банката след сключване на договора, както и
впоследствие многократно да бъдат променяни едностранно от нея с оглед
действителните финансови възможности на картодържателя,
кредитоспособността му, спазването на общите условия и общо риска, който се
поема. От друга страна в дадения случай не са налице повелителни правила на закона,
които да могат да заместят по право липсата на постигнато между страните
съгласие по обсъждания съществен признак на договора.
По изложените съображения съдът намира, че процесният „договор“ за издаване на кредитна карта „***“ от
12,12,2003 г. е изцяло нищожен на основание чл.26,
ал.2, пр.2 от ЗЗД. Всяка нищожност по чл.26 от ЗЗД, включително и тази по
чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД, е абсолютна и окончателно водеща до пълна
невъзможност опорочената сделка да породи правни последици, тоест - непоправима
е, без възможност за саниране. Нормата на чл.26, ал.2 от ЗЗД е императивна материалноправна разпоредба, за чието приложение съдът
следи служебно с оглед задължителните разяснения, дадени в т.1 от Тълкувателно
решение №1/2013 от 09,12,2013 г. по тълк. дело
№1/2013 г. на ОСГТК на ВКС. Тъй като за нищожността съдът следи служебно,
при обективната й изводимост от установените факти,
както е в случая, следва да я прогласи. След като процесният
„договор“ за кредит страда от порок, обуславящ неговата нищожност, то същият не
може да послужи като основание, от което в полза на банката валидно да възникне
вземане срещу ответника за връщане на заета сума на договорно основание,
каквото в случая е заявено от страна на ищеца, респективно задължение за
ответника /в този смисъл е и решение №1684/08,03,2019 г. на Софийски градски
съд по в.гр.д. №9481/2017 г. /.
По гореизложените съображения предявените от ищеца
против ответника установителни искове за установяване съществуването на вземане
в размер на 912,94
лева главница, 233,47 лева договорна възнаградителна
лихва за периода 12,12,2003 г. – 28,03,2019 г.,
136,50 лева мораторна лихва за периода 12,12,2003 г. – 19,04,2019 г., 30,00 лева такси за периода 12,12,2003 г. – 19,04,2019 г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до
окончателното изплащане на сумата, за която сума е издадена заповед за
изпълнение по ч.гр.д.№2633/2019 г. на ПлРС, следва да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
С оглед изхода на спора, неоснователно се явява
искането на ищеца за присъждане на направените в заповедното и в настоящото
производство разноски.
Следва на особения представител на ответника да се
изплати възнаграждение за особено представителство в размер на 300,00 лева.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявения от „Ю.Б.“
АД,
ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, чрез адв.Х.И.
от САК, против О.Б.А., ЕГН **********,***,
иск с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр.чл.430,
ал.1 от ТЗ вр.чл.86, ал.1 от ЗЗД, за признаване
за установено спрямо ответника, че дължи на ищеца сумата от 912,94 лева
главница, 233,47 лева договорна възнаградителна лихва
за периода 12,12,2003 г. – 28,03,2019 г., 136,50 лева
мораторна лихва за периода 12,12,2003
г. – 19,04,2019 г., 30,00 лева такси за периода 12,12,2003
г. – 19,04,2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на заявлението по чл.410 от ГПК в съда до окончателното изплащане на
сумата, за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№2633/2019 г.
на ПлРС, като НЕОСНОВАТЕЛЕН
И НЕДОКАЗАН.
Решението може да бъде обжалвано пред Плевенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Да се изплати на адв.Н.Я.
възнаграждение за особено представителство в размер на 300,00 лева.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: