Решение по дело №73/2014 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.341 ал.1, във вр. с чл.306 ал.1 т.1 от НПК и се движи по реда на Глава ХХІ от НПК.

Образувано е по постъпила въззивна жалба от осъдения М. С. А., понастоящем в З. – С. З., против разпореждане № 90/11.06.2012 год., постановено в разпоредително заседание по Ч.н.д. № 457/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което молбата на М. А. за определяне на общо наказание по посочени в молбата присъди е оставена без разглеждане като недопустима и производството по делото е прекратено.

Във въззивната си жалба М. С. А. сочи, че е недоволен от разпореждането на първоинстанционния съд. В съдебно заседание пред въззивната инстанция поддържа жалбата така, както е предявена, като моли да бъде отменено приложението на чл.24 от НК по определеното му общо наказание и да му останат за изтърпяване 4 години „лишаване от свобода”, тъй като бил болен и здравословното му състояние било влошено.

Прокурорът от О. П.- К. в съдебно заседание изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да бъде потвърдено обжалваното разпореждане. Развива съображения, че правилно с разпореждането първоинстанционният съд е приел, че по отношение на групирането на всички осъждания на М. А. има произнасяне с влязъл в сила съдебен акт - Определение № 16/07.02.2008 год. по Ч.н.дело № 40/2008 год., влязло в сила на 23.04.2008 год. Изразява становище също, че е неоснователно искането на А. за отмяна на приложението на чл.24 от НК, което е станало с посоченото определение, тъй като последното било влязло в сила и настоящата инстанция не би могла да извърши нова проверка на влязъл в сила съдебен акт.

Окръжният съд, при извършената проверка изцяло на правилността на обжалваното разпореждане, приема за установено следното:

Жалбата е неоснователна.

Първоинстанционното съдебно производство е образувано по молба на лишения от свобода М. С. А. за определяне на общо наказание по реда на чл. 25-23 от НК за осъжданията му по посочени в молбата влезли в сила присъди, а именно: по Н.о.х.дело № 211/2001 год., Н.о.х.дело № 261/2005 год., Н.о.х.дело № 1148/2005 год., Н.о.х.дело № 626/2006 год. и по Н.о.х.дело № 1168/2007 год. /като в молбата се сочи, че всички посочени дела са РС - К./.

С разпореждане № 90/11.06.2012 год. по Ч.н.дело № 457/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, съдията–докладчик е приел, че по цялата престъпна дейност на осъдения е налице предходно произнасяне с влязъл на 23.04.2008 год. в сила съдебен акт по приложението на чл.23-25 от НК – Определение № 16/07.02.2008 год. по Ч.н.дело № 40/2008 год. по описа на РС-К., като с оглед обстоятелството, че в същото производство са били известни всички 28 бр. осъждания на М. А. и след постановяването на посоченото определение не е налице ново осъждане за извършено от същия престъпление, молбата се явява недопустима. Поради това е приел, че са налице предпоставките на чл.250 ал.1 т.1, във вр. с чл.24 ал.1 т.6 от НПК, като е оставил молбата на осъдения М. А. за определяне на общо наказание за осъжданията му по посочените присъди без разглеждане и е прекратил производството по делото.

Настоящата инстанция намира, че обжалваното разпореждане на първоинстанционния съд е правилно, обосновано и законосъобразно. От събраните по делото доказателства е видно, че жалбодателят М. А. за периода от 1974 год. до 2007 год., е осъждан общо 28 пъти на наказания „лишаване от свобода” за извършени умишлени престъпления от общ характер. Установява се също така, че по постъпила молба на осъдения А. за определяне на общо наказание за осъжданията му, в Районен съд – К. е било образувано Ч.н.дело № 40/2008 год. по описа на същия съд, като с Определение № 16/07.02.2008 год. съдът е извършил следното групиране на наказанията по осъжданията на жалбодателя:

- на основание чл. 25 ал.1, във вр. с чл. 23 ал.1 от НК е определил на осъдения М. А. едно общо наказание, най-тежкото измежду тези, наложени му по Н.о.х.дело № 211/2001 год. по описа на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 299/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 283/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 131/2001 год. на Районен съд - Момчилград, Н.о.х.дело № 249/2000 год. на Районен съд - Първомай, Н.о.х.дело № 718/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 358/2001 год. на Районен съд- К., Н.о.х.дело № 304/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 232/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 368/2001 год. на Районен съд- К., Н.о.х.дело № 184/2002 год. на Районен съд -Момчилград и Н.о.х.дело № 702/2004 год. на Районен съд - Хасково, а именно: "лишаване от свобода" за срок от 15 години, при първоначален "строг" режим на изтърпяване;

- на основание чл. 25 ал.1, във вр. с чл. 23 ал.1 от НК е определил на осъдения А. едно общо наказание, най-тежкото измежду тези, наложени му по Н.о.х.дело № 261/2005 год. по описа на Районен съд- Първомай, Н.о.х.дело № 1148/2005 год. на Районен съд - Хасково, Н.о.х.дело № 626/ 2006 год. на Районен съд - Пловдив и Н.о.х.дело № 1168/2007 год. на Районен съд - К., а именно: "лишаване от свобода" за срок от 4 година при първоначален "строг" режим на изтърпяване, като на основание чл.24 от НК е увеличил размера на така определеното общо наказание " лишаване от свобода" с 1 (една) година. Със същото определение, съдът на основание чл. 25 ал.2 от НК е приспаднал от така определените общи наказания по двете групи осъждания изтърпяното от М. С. А., наказание „лишаване от свобода” в размер на 9 години 5 месеца и 23 дни по определената съвкупност по Ч.н.дело № 519/2006 год. на Районен съд - Хасково за осъжданията му по Н.о.х.дело № 211/2001 год. по описа на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 283/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 131/2001 год. на Районен съд- Момчилград, Н.о.х.дело № 249/2000 год. на Районен съд - Първомай, Н.о.х.дело № 718/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 358/2001 год. на Районен съд -К., Н.о.х.дело № 304/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 232/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 368/2001 год. на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 184/2002 год. на Районен съд - Момчилград и Н.о.х.дело № 702/2004 год. на Районен съд - Хасково.

Определението е било обжалвано от осъдения А., въз основа на което в Окръжен съд – К. е било образувано В.ч.н № 61/2008 год., по което съдът е постановил Решение № 31/23.04.2008 год., с което е потвърдил определение № 16/07.02.2008 г. по Ч.н.дело № 40/2008 год. по описа на РС-К.. Постановеното решение, което като неподлежащо на обжалване е влязло в сила от датата на постановяването му – 23.04.2008 год.

От данните по делото е видно, че след влизане в сила на Определение № 16/07.02.2008 год. по Ч.н.дело № 40/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, потвърдено с решение № 31/23.04.2008 год. по В.ч.н.дело № 61/2008 год. по описа на ОС-К., жалбодателят А. няма последващи осъждания с влезли в сила присъди, като последната му влязла в сила присъда е № 114/03.12.2007 год., постановена по НОХД № 1168/2007 год. по описа на РС-К., в сила от 18.12.2007 год. Т.е., установено е по делото, че с влязъл в сила съдебен акт – Определение № 16/07.02.2008 год. по Ч.н.дело № 40/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд, е извършено групиране на наложените на осъдения М. А. наказания по всичките му осъждания, за които групирането е допустимо, включително и тези, посочени в молбата му до първоинстанционния съд, въз основа на която е било образувано първоинстанционното производство - по Н.о.х.дело № 211/2001 год. по описа на Районен съд - К., Н.о.х.дело № 261/2005 год. по описа на РС - Първомай, Н.о.х.дело № 1148/2005 год. по описа на РС - Хасково, Н.о.х.дело № 626/2006 год. по описа на РС – Пловдив и по Н.о.х.дело № 1168/2007 год. по описа на РС - К.. А щом това е така, недопустимо е преразглеждане на въпроса за определяне на общо наказание за същите осъждания в ново, поредно производство по чл.306 ал.1 т.1 от НПК, като противното би било нарушение на принципното положение, залегнало в разпоредбата на чл.24 ал.1 т.6 от НПК, в който е установена забрана да се образува наказателно производство, а образуваното се прекратява по въпроси, разрешени с влязъл в сила съдебен акт – в случая определение. Поради същите съображения – наличието на влязъл в сила съдебен акт, не е в правомощията нито на първоинстанционния съд, нито на настоящата инстанция, да отмени приложението на разпоредбата на чл.24 от НК, на основание на която е увеличено определеното общо наказание на осъдения А. с 1 година с посоченото по-горе Определение № 16/07.02.2008 год. по Ч.н.дело № 40/2008 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Още повече, че в настоящото производство не се разглежда молбата на осъдения А. по същество, с оглед липсата на такова произнасяне от първоинстанционния съд с обжалваното разпореждане, с което молбата му е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено.

При това положение, настоящия състав намира, че правилно и законосъобразно първоинстанционният съд е оставил без разглеждане молбата на осъдения М. А. за групиране на наложените му наказания по влезли в сила присъди на осн. чл.23-25 от НК и е прекратил производството по делото, поради което следва обжалваното разпореждане да бъде потвърдено.

С оглед изложеното, Окръжният съд

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 90/11.06.2012 год., постановено в разпоредително заседание по Ч.н.дело № 457/2012 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което молбата на М. С. А. от гр.К., понастоящем в З. – С. - З., с ЕГН *, за определяне на общо наказание измежду наложени му такива с влезли в сила присъди, е оставена без разглеждане и е прекратено производството по делото.

Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.