РЕШЕНИЕ
№260054
Гр.Русе, 10.05.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, търговско
отделение в открито съдебно заседание на 13 април през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СИЛВИЯ
ПАВЛОВА
При секретаря ЕВА Д. като разгледа докладваното търговско дело №239 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Исковете са по реда на
чл.422, ал.1 ГПК, вр.чл.430 ТЗ, вр.чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, вр.чл.694 с.з.
Делото е образувано по
искова молба на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА”АД–в несъстоятелност /“КТБ“АД/,
ЕИК *********, представлявана от синдиците А. Д. и К. М., срещу „РУСЕНСКА
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД гр.Русе, ЕИК202855295. Ищецът твърди, че предявява
иск за установяване на вземането си срещу ответника, за което му е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№2443/2016г. по описа на РОС, срещу която
длъжника подал възражение. Предявява иска в едномесечен срок от получаване на
съобщението на съда.
Твърди, че на 24.03.2014г. между „КТБ“ АД и
ответника „Русенска корабостроителница запад“АД е сключен договор за банков
кредит, с който банката отпуснала на ответника кредит в размер до 28500000
евро, която сума, ведно с дължимите лихви и неустойки, следва да бъде заплатена
при условията на договора. Кредитът е предназначен за заплащане на цената и
закупуване на цялото търговско предприятие на „Русенска корабостроителница“ЕАД
по договор за покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г. В т.10
от договора за кредит, раздел III „Лихви и комисионни“ е предвидено кредитополучателя да заплаща годишна лихва върху фактически ползваните суми
по кредита в размер на 8%, като лихвата се начислява ежедневно върху дебитното
салдо по заемната сметка и е платима ежемесечно на 25-то число. Лихвите се
начисляват върху непогасената част от кредита до пълното му издължаване. В
т.16.1 от раздел IV „Погасяване“ е договорено, че крайния срок за погасяване на всички дължими
от кредитополучателя суми по договора е 15.03.2020г., освен когато кредитът
бъде обявен за предсрочно изискуем. В т.16.2 от същия раздел страните
договорили кредитополучателя да погаси главницата на 60 равни поредни месечни
погасителни вноски, дължими на 15-то число на съответния месец, в размер на
475000 евро., като първата е дължима на 15.04.2015г., а последната-на
15.03.2020г. Съгласно чл.12, при нарушаване сроковете за погасяване на вноските
по главница или при предсрочна изискуемост, банката освен договорна лихва
начислява и наказателна надбавка в размер на 10 пункта годишно. В чл.13 е
договорено, че начислените, но неплатени в срок лихви се отнасят за отчитане по
отделна сметка, като в този случай кредитополучателя дължи неустойка в размер
на 10% годишно върху начислената, но неплатена лихва. Кредитополучателят е
длъжен да заплаща уговорени такси и комисионни, съгл. чл.22, б.“б“ от договора.
Твърди, че последното плащане по договора е от 05.11.2014г., като ответника е в
забава за плащане на договорената лихва от 25.11.2014г. Твърди, че банката упражнила
правото си да превърне кредита в предсрочно изискуем, съгласно чл.20, вр.
чл.39, б.“ж“ от договора, като с изявление с изх.№671/4.02.2015г., изпратено с
куриерска служба, получено на 09.02.2015г., ответника бил уведомен за това,
като бил поканен на основание чл.40, в срок до 10 дни да погаси задълженията
си, което той не сторил. По подадено заявление от банката по чл.417 ГПК, по
образувано ч.гр.д.№2443/2016г. на РРС били издадени заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 04.05.2016г. за следните суми, произтичащи от процесния
договор: 13410853.34 евро-просрочена главница за периода 4.02.15г.-27.04.16г.;
301681.33 евро-просрочени лихви върху редовна главница за периода 25.11.2014г.-25.02.2015г.;
2957093.16 евро-просрочени лихви върху просрочена главница за периода
4.02.2016г.-25.04.2016г.; 13410.85 евро-текущи лихви върху просрочена главница
за периода 25.04.2016г.-27.04.2016г.; 210729.59 евро-неустойка върху просрочена
лихва за периода 25.11.2014г.-27.04.2016г.; 11.04 евро-такси за изпращане на
изявление за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва начислена върху сумата
13621582.93 евро, представляваща сбор от главница и неустойка, считано от
подаване на заявлението в съда, както и 495885.41лв.-юрисконсултско
възнаграждение и 660827.21лв. държавна такса. Ответника подал възражение срещу
издадената заповед и съдът указал на банката да предяви иск за установяване на
вземането, което обосновава правния му интерес. Претендира съдът да признае за
установено по отношение на ответника, че ищеца има вземане от „Русенска
корабостроителница запад“АД, за сумата 16893779.31 евро, от която: 13410853 евро-просрочена
главница за периода 4.02.15г.-27.04.16г., дължима на основание чл.16.2 от
договора във връзка с настъпила предсрочна изискуемост; 301681.33
евро-просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.11.2014г.-25.02.2015г., дължима на основание чл.10 от договора; 2957093.16
евро-просрочени лихви върху просрочена главница за периода
4.02.2016г.-25.04.2016г., дължима на основание чл.10 вр. чл.12 от договора;
13410.85 евро-текущи /непадежирали към 27.04.2016г./ лихви върху просрочена
главница за периода 25.04.2016г.-27.04.2016г., дължими на основание чл.10 вр.
чл.12 от договора; 210729.59 евро-неустойка върху просрочена лихва за периода
25.11.2014г.-27.04.2016г., дължима на основание чл.13 от договора; 11.04
евро-такси за изпращане на изявление за предсрочна изискуемост, ведно със
законна лихва начислена върху сумата 13621582.93 евро, представляваща сбор от
главница и неустойка, считано от подаване на заявлението в съда. Претендира
заплащане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер-991.770.81лв.,
както и разноски по делото.
Ответника „Русенска
корабостроителница запад“АД е подал отговор на исковата молба, с който оспорва
исковете по основание и размер. Твърди, че са погасявали задълженията по
договора за банков кредит, в резултат на което са погасени преди срока част от
тях, поради което иска претенциите да бъдат отхвърлени. Твърди, че по силата на
договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 05.11.2014г., сключен между него
и Д. К., придобил вземанията на К. срещу банката , представляващи вземания по
депозит в нея. С уведомление по чл.99, ал.3 ЗЗД вх.№11311/6.11.2014г. на КТБ
АД, Д. К. уведомил своя длъжник-банката, че прехвърля своите вземания към нея
на ответника. С последващо изявление по чл.104 ЗЗД вх.№11312/6.11.2014г. на КТБ
АД, ответника извършил прихващане, като изрично посочил, че с част от
придобитите вземания по договора за цесия, погасява предсрочно част от
задължението си по процесния договор за кредит от 24.03.2014г., поради което и
последното плащане би следвало да е от 6.11.2014г., като то не е намерило
отражение нито като дата, нито по отношение размера на дълга. Предвид това
счита, че счетоводните книги не са редовно водени. Оспорва твърдението в
исковата молба, че е получил реално от банката сума в размер на 28500000 евро,
като заявява, че е усвоил сума в размер на 20500000 евро. Оспорва твърдението, че банката е упражнила надлежно правото
да превърне и обяви кредита за предсрочно изискуем, като твърди, че писмо
изх.№671/4.02.2015г. не е получено в „Русенска корабостроителница запад“АД.
Отделно от това, ако се счете, че изявлението за обявяване на предсрочна
изискуемост е достигнало до адресата, то датата на предсрочната изискуемост
трябва да е 9.02.2015г., което променя всички изчисления на лихви. Оспорва
размерите на претенциите, както и периодите на изчисляване. Иска производството
да бъде прекратено поради неговата недопустимост, а ако съдът приеме, че е допустимо, да
отхвърли исковете. Претендира присъждане на разноски.
С допълнителна искова молба
ищецът е пояснил и допълнил първоначалната искова молба. Оспорва твърдението, че
ответника е извършвал погашения след 05.11.2014г., като последното е признато
от ответника в т.6 и 9 от негово писмо изх.№209П/12.03.2015г., отправено до
квесторите на банката, с копие до Фонда за гарантиране на влоговете в банките
/ФГВБ/, което е заведено в банката с вх.№1359/13.03.2015г. и на ФГВБ с
вх.№90-0042/13.03.2015г. На следващо място оспорва възражението за недължимост
на част от сумите за което е издадена заповедта за незабавно изпълнение,
основано на договор за цесия от 05.11.2014г., по силата на който ответника е
придобил вземане в размер на 110000 евро от трето лице и е отправил изявление
за прихващане за сумата 44000 евро-вх.№11314/6.11.2014г. на КТБ АД /н./.
Твърди, че представения договор за цесия няма достоверна дата по отношение на
банката. Отделно от това твърди, че при
наличие на открито производство по несъстоятелност са приложими специалните
правила на прихващане по реда на чл.59 ЗБН. С искова молба, по която е
образувано т.д.№5293/2015г. по описа на СГС, банката е поискала да бъде обявено
за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността изявлението
за прихващане. Независимо от това, с допълнително споразумение от 5.11.2014г.
към договора за цесия, страните са поставили действието на договора в
зависимост от изхода на заведен иск от страна на банката по реда на чл.59 ЗБН и
са предвидили последиците му с обратно действие, в случай, че искът на банката
бъде уважен. Нещо повече, по т.д.№5293/2015г. на СГС ответника е представил
споразумение за прекратяване на договора за цесия от 30.04.2015г., с което
страните се съгласили да прекратят действието на същия, считано от 05.05.2015г.,
т.е. действието на цесията е отпаднало и по волята на страните. Оспорва
възражението за нередовност на счетоводните книги на банката, като
неоснователно. Уточнява, че усвоената сума по договора за кредит е 20500000
евро. Поддържа, че предсрочната изискуемост е обявена надлежно на длъжника,
като писмото за това е заведено в деловодната програма на ответника с
вх.№112П/09.02.2015г. Отделно от това твърди, че ответника е цитирал
изявлението на банката в последваща кореспонденция с нея. Поддържа твърдяната
дата на предсрочна изискуемост на кредита.
Ответникът е подал отговор на
допълнителната искова молба. Развива доводи във връзка с уредбата на
прихващането, уредена в ЗБН, не оспорва наличието на висящо търговско дело №5296/2015г. по описа на СГС, с посочения от
банката предмет. Поддържа, че предсрочната изискуемост не е била обявено
надлежно, както и че твърдяната от ищеца дата на настъпването й е некоректна.
Съдът като взе предвид
събраните по делото доказателства, доводите на страните и предприетите от тях
процесуални действия, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
С решение №41/14.03.2019г.,
постановено по т.д.н.№182/2016г. по описа на РОС, е открито производство по
несъстоятелност на ответното дружество, с начална дата на неплатежоспособност
31.01.2015г. Съдът е възобновил спряното производство по настоящето дело на
основание чл.637, ал.3, т.2 ТЗ, след като е констатирал, че вземането по
процесния договор, предмет на делото, е предявено в производството по
несъстоятелност, включено е от синдика в списък на приетите вземания, обявен в
ТР на 20.06.2019г., а срещу всички приети вземания на банката, вкл. по
процесния договор за банков кредит от 24.03.2014г., предмет на делото,
длъжникът „Русенска корабостроителница запад“АД е подал възражение. Съдът по
несъстоятелността е одобрил списъка в тази част без промяна, като с определение
№183/21.05.2020г., обявено в ТР на 28.05.2020г. е оставил възражението без
уважение, в производството по чл.692 ТЗ.
Синдикът на ответното
дружество е конституиран като страна на основание чл.694, ал.4 ТЗ, като е
заявил в становище, че претенциите на банката са основателни.
По делото не се спори, че между
ищеца-кредитор и ответника „Русенска корабостроителница запад“АД гр.Русе-кредитополучател,
на 24.03.2014г. е сключен Договор за банков кредит по силата на който банката
отпуска банков кредит в размер до 28500000 евро, при условия на усвояване,
ползване и погасяване, определени в него. В договора е посочено, че кредитът е
предназначен за заплащане цената и закупуване на цялото търговско предприятие
на „Русенска корабостроителница“ЕАД по договор за покупко-продажба на търговско
предприятие от 28.02.2014г. Не се спори, че усвоената сума по кредита е
20500000 евро, а крайния срок на погасяване на всички дължими от
кредитополучателя по договора суми е 15.03.2020г., освен когато кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем-чл.16.1. Според чл.10, за ползвания кредит
кредитополучатея заплаща на банката годишна лихва върху ползваните суми в
размер на 8%, лихвата се начислява ежедневно върху дебитното салдо по заемната
сметка и е дължима на 25-то число на съответния месец. В чл.12 е уговорено, че
при нарушаване срок за погасяване на вноска по главница или при предсрочна
изискуемост, банката освен договорна лихва начислява върху просрочената
главница и събира и наказателна надбавка
в размер на 10 пункта годишно, а според чл.13 -начислените, но неплатени в срок
лихви се отнасят за отчитане по отделна сметка, като в този случай
кредитополучателя дължи на банката неустойка в размер на 10% годишно върху
начислената, но неплатена лихва до окончателното й издължаване. В чл.16.2 от
договора е посочено, че кредитополучателя се задължава да погаси главницата по
кредита на 60 равни поредни месечни вноски, дължими на 15-то число на
съответния месец в размер на 475000 евро, като първата е дължима на
15.04.2015г., а последната на 15.03.2020г. Според чл.20 неиздължаването на
погасителна вноска и/или начислена лихва по задължението на кредитополучателя
прави незабавно изискуем целия кредит, като се прилагат клаузите за увеличение
на обезпечението и/или се обяви кредита за предсрочно изискуем. В чл.39, б.
„а-з“ са посочени случаите, при които
банката има право да обяви едностранно за изискуемо преди срока цялото кредитно
задължение, като в б.“ж“ се сочи-когато кредитополучателя е изпаднал в забава
повече от 10 дни за погасяване на една вноска по главницата или на една вноска
по лихвите по кредита или по други кредити, предоставени му от банката. С
изявление за обявяване на предсрочна изискуемост и покана за доброволно
изпълнение /изх.№671/04.02.2015г./, банката е уведомила ответника, че по
процесния договор за кредит е в просрочие относно лихви в размер на 277839.81
евро, поради което на основание чл.39 б.“ж“ от договора, обявява кредита за
предсрочно изискуем и дава срок от 10 дни от получаване на изявлението, да
изплати получения кредит. Писмото е изпратено чрез куриерска служба Star post и получено на
9.02.2015г. от ответника, чрез К. Представени са договор за прехвърляне на
вземане /цесия/ от 5.11.2014г., с който Д. В. К. прехвърля на ответника част от
вземането си , което има към „КТБ“ АД в размер на 110000 евро, при условията на
договора, както и допълнително споразумение от същата дата. Ответника е отправил
до квесторите на „КТБ“ АД изявление по
чл.103 и 104 ЗЗД, с което ги уведомява за придобитото вземане, като заявява, че
извършва предсрочно погасяване на задълженията по процесния договор от
24.03.2014г. като извършва прихващане на вземане в размер на 44000 евро.
Представено е и уведомление от Д. К. по чл.99, ал.3 ЗЗД, отправено до банката.
Представено е споразумение от 30.04.2015г., по силата на което ответника и Д. К.
прекратяват на основание чл.6.1 от договора за цесия от 5.11.2014г., действието
му, считано от 5.05.2015г. Представени са опис на кореспонденция между
ответника и ищеца /л.62-63/ и разменени писма между тях и с Фонд за гарантиране
на влоговете в банките. Представени са заверени преписи от решение
№1244/15.07.2016г. постановено по т.д.№5293/2015г. по описа на СГС, ТО, VI-13 състав, определение
№5981/15.11.2016г. постановено по същото дело, решение №1176/23.05.2017г.,
постановено по т.д.№6015/2016г. на САС, ТО, 13 състав, решение №1964/11.08.2017г.
по същото дело, за поправка на очевидна фактическа грешка, протокол от
29.05.2018г. по т.д.№2361/2017г. по описа на ВКС, ТК, Второ отделение, видно от
който с определение е прекратено производството по делото поради оттегляне на
касационната жалба и е обявено за влязло в сила въззивното решение на САС №176
от 23.05.2017г. по т.д.№6015/2016г. С
въззивното решение №1176/23.05.2017г., постановено по т.д.№6015/2016г. на САС,
е отменено частично решението по т.д.№5293/15г. на СГС, като САС е обявил за
недействителни по отношение на кредиторите на несъстоятелността по иск с правно
основание чл.59, ал.3 ЗБН, предявен от синдиците на КТБ АД, прихващането,
извършено от „Русенска корабостроителница запад“АД с изявление
№11312/6.11.2014г. с вземане, придобито с цесия по договор от 5.11.2014г. в
размер на сумата 66000 евро, произтичащо от договор за преференциален безсрочен
депозит №19693/17.11.2006г. и прихващането, извършено от „Русенска корабостроителница
запад“АД с изявление с вх.№11314/6.11.2014г. с вземане, придобито с цесия по
договор от 5.11.2014г. в размер на 44000 евро, произтичащо от договор за
преференциален безсрочен депозит №19693/17.11.2006г. Представени са договор за
покупко-продажба на търговско предприятие от 28.02.2014г. /л.193-272/, сключен
между „Русенска корабостроителница“ЕАД-продавач и „Русенска корабостроителница
запад“АД-купувач, в който в т.7-Права ,
задължения и фактически отношения по трудови правоотношения под №57 е посочено
лицето К.С., назначена на 13.05.2013г. на длъжност секретар. От показанията на
свидетелката С. се установява, че тя е изпълнила текста на обратната разписка
на л.20 от делото, досежно изписанатите имена и дата, а подписът, положен до текста е неин. Установява,
че от 2012 година до месец април или май 2015г. работела в „Русенска корабостроителница“АД,
после името било променено на „Русенска кробастроителница запад“ АД. Работела
като офис-мениджър в деловодството и част от задълженията й било да приема,
обработва и изпраща кореспонденция. След получаване на кореспонденция, имало
бланки, приемали и предавали срещу подпис същата на отделите, водели се
журнали, в които се описвала входящата и изходяща кориспонденция. Прието е по
делото заключение на съдебно-икономическа експертиза, по което страните не са
имали възражения и което съдът възприема изцяло, като компетентно и обосновано.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
изводи:
По заявление на ищеца „Корпоративна търговска банка“АД-в несъстоятелност
гр.София, по чл.417 ГПК, постъпило в
съда на 03.05.2016г. е образувано ч.гр.д.№2443/2016г. по описа на РРС. Издадена
е заповед №1379/04.05.2016г., с която е разпоредено „Русенска
корабостроителница запад“АД, ЕИК202855295 да заплати на банката-кредитор сумата
13410853.34 евро главница по договор за бонков кредит от 24.03.2014г., 301681.33
евро-просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.11.2014г.-25.02.2015г.; 2957093.16 евро-просрочени лихви върху просрочена
главница за периода 4.02.2016г.-25.04.2016г.; 13410.85 евро-текущи лихви върху
просрочена главница за периода 25.04.2016г.-27.04.2016г.; 210729.59
евро-неустойка върху просрочена лихва за периода 25.11.2014г.-27.04.2016г.;
11.04 евро-такси за изпращане на изявление за предсрочна изискуемост, ведно със
законна лихва начислена върху сумата 13621582.93 евро, представляваща сбор от
главница и неустойка, считано от подаване на заявлението-03.05.2016г., както и
495885.41лв.-юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът е осъден да заплати по
сметка на РРС 660827.21лв. държавна такса. Ответника е подал възражение по
чл.414 ГПК срещу заповедта, а кредиторът, настоящ ищец е предявил исковете,
предмет на делото в едномесечния срок по чл.415 ГПК. Предвид горното, исковете
са допустими. Исковете са и основателни, като съображенията на съда за този
извод са следните:
По делото е установено безспорно от събраните
доказателства, че между страните е възникнало облигационно отношение по договор
за банков кредит от 24.03.2014г. Безспорно е установено от заключението на
икономическата експертиза, че ответника-кредитополучател на 25.03.2014г. е
усвоил сумата 20500000 евро от договорения размер 28500000 евро, като с оглед
поставянето на банката под особен надзор на 20.06.2014г. е преустановено
усвояването на суми по договорения кредит. Последното плащане по договора,
направено от кредитополучателя е от 5.11.2014г., когато са погасени главница –
7089146.66 евро, просрочена лихва-555155.21 евро и неустойка-8439.73 евро. Към
4.02.2015г. банката е осчетоводила вземане от ответника по процесния договор в
общ размер 13715693.73 евро, от които: изцяло падежирала главница-13410853.34
евро, просрочени лихви върху редовна главница-277839.81 евро, дължими в периода
25.11.14г.-26.01.2015г., текущи лихви-23841.52 евро за периода
26.01.-4.02.15г., неустойка върху просрочени лихви-3159.06 евро. Вещото лице е
констатирало, че са извършени погасявания на главница в размер на 7089146.66
евро в резултат на извършени прихващания вследствие сключени договори за цесия
с цесионер ответника, а в периода от 06.11.2014г.
/когато са осчетоводени прихващанията/ до 27.04.2016г. няма извършени плащания
по главница от кредитополучателя. Според вещото лице размерът на просрочените
лихви върху редовна главница за процесния период е 301681.32 евро, на
просрочените лихви върху просрочена главница за процесния период е 2957093.16
евро, на текущите лихви за процесния период-13410.85 евро. Дължимата неустойка
върху просрочена лихва за процесния период е 210729.61 евро. Вещото лице е
констатирало, че изявленията за прихващане с вх.№11312 и №11314, двете от 06.11.2014г.
не са осчетоводени и със сумата 66107.44 евро не е извършено погасяване, тъй
като са входирани в банката след часа на отнемане на лиценза й, и със сумата не
е извършено погасяване. Вещото лице е дало заключение, че счетоводните
записвания по счетоводните книги на банката във връзка с процесния кредит са
редовно водени. Установено е безспорно по делото, че прихващанията в общ размер
110000 евро, извършени от ответника с изявления за прихващане
№11312/6.11.2014г. и №11314/6.11.2014г. са обявени за недействителни, с влязло
в сила решение по т.д.№5293/2015г. по описа на СГС, ТО, 13 състав, поради което и погасителния им ефект не е
настъпил. Безспорно е установено, че след 25.11.2014г. ответника е бил в
просрочие досежно плащането на дължимите лихви върху редовна главница. Към
4.02.2015г., когато банката е осчетоводила кредита като предсрочно изискуем,
ответника е дължал просрочени лихви върху редовна главница до 26.01.2015г. в
размер на 277839.81 евро, текущи лихви в размер на 23841.52 евро от 26.01.2015г.
до 4.02.2015г., както и неустойка върху просрочени лихви в размер на 3159.06
евро. Налице са били условията на чл.39, б. „ж“ и чл.20 от договора-забава на кредитополучателя
повече от 10 дни за погасяване на вноска по лихвите, даващи право на банката да
обяви кредита за предсрочно и незабавно изискуем. Спори се по делото дали е
обявена предсрочната изискуемост на кредита, според изискването на чл.60, ал.2
ЗКИ и даденото разрешение в т.18 на ТР№4/13 от 18.06.2014г. на ОСГТК на ВКС. В
т.18 ТР№4/13г. от 18.06.2014г. ОСГТК на ВКС е прието, че по силата на чл.60,
ал.2 от Закона за кредитните институции банката може да са поиска издаване на
заповед за незабавно изпълнение по реда на чл.418 ГПК, когато „кредитът бъде
обявен за предсрочно изискуем” поради неплащане на една или повече вноски.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната от
страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на неплащането и
упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно изискуем.
Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 ЗКИ
предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми.
Предсрочната изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на
волеизявлението на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните
факти, обуславящи настъпването й. Както бе посочено, в случая обективните факти
са настъпили. С изявление за обявяване на предсрочна изискуемост
/изх.№671/4.02.2015г./, банката е обявила на ответника-кредитополучател, че
кредита е предсрочно изискуем и е дала срок от 10 дни, в който задълженията по
него да бъдат заплатени. Изявлението на банката е изпратено с куриерска служба,
получено е от ответника на 09.02.2015г. от лицето К.С., офис-мениджър
деловодство, заведено е като входяща кореспонденция с вх.№112П/09.02.2015г. и е
многократно цитирано от ответника в писмената кореспонденция между страните.
Ето защо и възражението на ответника, че не е получавано такова изявление в
дружеството, респ., че не му е обявена предсрочната изискуемост е изцяло
неоснователно. Предсрочната изискуемост на кредита е обявена на ответника
надлежно. По отношение на размера на претенциите, съдът намира, че с оглед заключението на икономическата
експертиза, същите са основателни и доказани изцяло, поради което следва да
бъдат уважени, така, както са предявени.
Предвид изхода на спора, в тежест на ответника
са направените от ищеца разноски по делото в размер на 530лв., както и сумата 495885.41лв.-възнаграждение
за юрисконсулт за заповедното производство по ч.гр.д.№2443/2016г. по описа на
РРС. Последното е с оглед задължението на съда по иска да се произнесе по
разноските в заповедното производство-ТР№4/2013г. ОСГТК на ВКС-т.12.
В тежест на ответника е дължимата
държавна такса за настоящето производство в размер на 660851.80лв., на
основание чл.78, ал.6 ГПК, тъй като при образуване на делото по исковата си молба
ищецът не е внесъл държавна такса предвид разпоредбата на чл.56, ал.6 вр. ал.5
ЗБН, тъй като такава не се събира, а се възлага на ответника при уважаване на
иска.
Мотивиран така, Окръжният съд
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „РУСЕНСКА
КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-в производство по несъстоятелност, ЕИК202855295,
със седалище и адрес на управление гр.Русе, ул. „*** представлявано от М.С.Д., че
дължи на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в
несъстоятелност, ЕИК831184677, със седалище и адрес на управление гр.София,
ул.“***, представлявана от синдиците А. Д. и К. М., следните суми: 13410853.34 евро-просрочена главница за периода 4.02.2015г.-27.04.2016г., дължима на
основание чл.16.2 от договора във връзка с настъпила предсрочна изискуемост; 301681.33 евро-просрочени лихви върху редовна главница за периода
25.11.2014г.-25.02.2015г., дължима на основание чл.10 от договора; 2957093.16 евро-просрочени лихви върху
просрочена главница за периода 04.02.2015г.-25.04.2016г., дължима на основание
чл.10 вр. чл.12 от договора; 13410.85
евро-текущи /непадежирали към 27.04.2016г./ лихви върху просрочена главница за периода
25.04.2016г.-27.04.2016г., дължими на основание чл.10 вр. чл.12 от договора; 210729.59 евро-неустойка върху просрочена лихва за периода
25.11.2014г.-27.04.2016г., дължима на основание чл.13 от договора; 11.04 евро-такси за изпращане на
изявление за предсрочна изискуемост, ведно със законна лихва начислена върху
сумата 13621582.93 евро, представляваща сбор от главница и неустойка, считано
от подаване на заявлението в съда-03.05.2016г. до окончателното им изплащане,
дължими по договор за банков кредит от 24.03.2014 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №1379/04.05.2016г. и изпълнителен лист, по ч.гр.д.№2443/2016г. по описа на
РРС.
ОСЪЖДА „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД, ЕИК202855295 да
заплати на „КОРПОРАТИВНА ТЪРГОВСКА БАНКА“АД-в несъстоятелност, ЕИК831184677
сумата 495885.41лв. юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д.№2443/2016г. по
описа на РОС, както и 530лв. разноски по настоящето производство.
ОСЪЖДА „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД,
ЕИК202855295, да заплати по сметка на Окръжен съд –Русе държавна такса в размер
на 660851.80лв., по исковете, предмет на делото, на основание чл.78, ал.6 ГПК.
КАТО СТРАНА по делото, след възобновяването му, на основание чл.694,
ал.4 ТЗ участва синдикът на „РУСЕНСКА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА ЗАПАД“АД-в производство
по несъстоятелност.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Апелативен съд-Велико
Търново.
Окръжен съдия: