Р Е Ш
Е Н И Е
№
22.05.2019 година град
Хасково
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Хасковският окръжен съд граждански състав
На двадесет и втори април Две хиляди и деветнадесета година
В открито заседание,в състав:
СЪДИЯ: МИЛЕНА ДЕЧЕВА
Секретар:Румяна Русева
Прокурор:
Като разгледа докладваното от съдията ДЕЧЕВА
Т.д.№121 по описа на съда за 2018
год.,за да се произнесе взе предвид следното:
С искова молба вх.№7007/13.08.2018г. е предявен иск от ищеца О.Й.М. против ответниците „Първа инвестиционна банка”АД-гр.София, Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ЕООД.Предявеният иск е с правно основание чл.464 от ГПК .Цената предявеният иск е 13 090 евро,представляващи част от присъдената главница-86 937,88 евро,ведно със законната лихва,считано от 09.03.2015г.; 200 евро,представляваща част от договорената лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; 100 евро,представляваща част от присъдената наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и 100лв.,представляваща част от разноските по делото.
ИЩЕЦЪТ-О.Й.М. твърди,че е присъединен взискател по изпълнително дело №20158740400526по описа на ЧСИ С.П. ,рег.№874 ,с район на действие Окръжен съд-Хасково с вземане от длъжника Й.Т.Г. по изпълнителен лист ,издаден по ч.гр.д.№ 2546/2017г. на РС-Хасково за сумата от 1000лв.Твърди,че посоченото в исковата молба изпълнително дело било образувано по молба на първия ответник за вземане против останалите трима ответника въз основа на издаден изпълнителен лист от 16.03.2015г. по ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково в производство по чл.417 от ГПК.Дължимата сума по посоченият изпълнителен лист заповед за изпълнение била в размер на 86 937,88 евро за главница по Договор за кредитна линия №368-11/08.03.2010г.,със 7 675,66 евро договорна лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; с 9 441,47 евро наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и с 281,49 евро годишна комисионна за управление и обработка на кредита,начислена на 19.04.2014г. и законна лихва върху главницата от 09.03.2015г. до изплащане на вземането,както и сумата от 4 081,29лв. заплатена държавна такса и 3 590 лв. юристконсултско възнаграждение-разноски по делото.
Твърди,че на 26.10.2017г. била извършена публична продан на недвижим имот 057040, представляващ НИВА,четвърта категория, находящ се в землището на с.Поповец,местност „Новите места“,община Стамболово,област Хасково, ЕКАТТЕ 57618 и като за купувач по проданта е обявено лицето Б.А.С. за сумата от 23 917лв.
На 26.01.2018г. ЧСИ извършил разпределение на постъпилите суми по изпълнителното дело ,като същото постановление към настоящият момент било предмет на съдебен контрол по реда на чл.463 от ГПК и в момента производството било висящо пред АС-Пловдив.
Оспорва вземането на първия ответник спрямо останалите ответници по издадения в негова полза изпълнителен лист по ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково и заповед за изпълнение на парично задължение №241/12.03.2015г. по чл.417 от ГПК за сумата от 13 090 евро,представляващи част от присъдената главница-86 937,88 евро,ведно със законната лихва,считано от 09.03.2015г.; за сумата от 200 евро,представляваща част от договорената лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; за сумата от 100 евро,представляваща част от присъдената наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и за сумата от 100лв.,представляваща част от разноските по делото.
Поддържа,че сумата от 13 090 евро, представляваща част от главницата по договор за кредит била изплатена на вноски в касата на праводателя на първия ответник/МКБ Юнион Банк/,както следва,а именно: на 15.03.2012г. внесени 500 евро; на 13.04.2012г. внесени 1 880 евро; на 16.05.2012г. внесени 900 евро; на 13.06.2012г. внесени 1440 евро; на 11.07.2012г. внесени 500 евро; на 16.08.2012г. внесени 990 евро; на 13.09.2012г. внесени 1800 евро; на 10.10.2012г. внесени 400 евро; на 08.11.2012г. внесени 940 евро; на 13.12.2012г. внесени 400 евро; на 14.01.2013г. внесени 440 евро и на 08.05.2013г. внесени 3000 евро.С това частично плащане,счита,че посочената част от главницата се явява несъществуващо,недължимо вземане,както и за договорната и наказателната лихва на първия ответник.Недължимо се явява и вземането за разноски,тъй като същото е изчислено и платено като ДТ при издаването на заповедта за изпълнение и изпълнителен лист в заповедното производство.
Излага доводи за правния си интерес от предявяването на иска по чл.464 от ГПК.
Претендира от съда да постанови решение,с което да признае за установено по отношение на ответниците,че вземането на „Първа инвестиционна банка” АД срещу длъжниците Т.Й.Г.,Й.Т.Г. и „Блок-Стен-Бг-Стандарт“ЕООД по издаден по ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково изпълнителен лист и заповед за изпълнение на парично задължение №241/12.03.2015г. по чл.417 от ГПК за сумата от 13 090 евро,представляващи част от присъдената главница-86 937,88 евро,ведно със законната лихва,считано от 09.03.2015г.,както и за сумата от 200 евро,представляваща част от договорената лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; за сумата от 100 евро,представляваща част от присъдената наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и за сумата от 100лв.,представляваща част от разноските по делото , е несъществуващо и недължимо,на основание чл.464 от ГПК.Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът депозира допълнителна искова молба вх.№9029/3.10.2018г.,с която допълва и пояснява първоначалната искова молба.
ОТВЕТНИКЪТ-„ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД-гр.София в законоустановения двуседмичен срок е депозирал писмен отговор, чрез упълномощения юристконсулт , с който оспорва предявеният иск и излага доводи за неговата недопустимост и неоснователност.Твърди, че предявеният иск по чл.464 от ГПК е процесуално недопустим, поради това,че е подаден след преклузивният срок,регламентиран в разпоредбата на чл.464 ал.1 от ГПК и поради липса на правен интерес за ищеца.Излага доводи и за неоснователност на предявеният иск, като претендира неговото отхвърляне.Претендира и направените по делото разноски.
ОТВЕТНИЦИТЕ-Й.Т.Г., Т.Й.Г. И „БЛОК СТЕН БГ СТАНДАРТ“ЕООД,чрез пълномощникът си адв.М.К.Д., в законоустановения двуседмичен срок, не оспорват предявеният иск с правно основание чл.464 от ГПК и излагат съображения за неговата допустимост и основателност.
Хасковският окръжен съд като взе предвид доводите на страните и след обсъждане на събраните по делото доказателства,поотделно и взети в тяхната съвкупност,приема за установено от фактическа страна следното:
По делото не се спори,че ищецът О.Й.М. е присъединен взискател по изпълнително дело №20158740400526 по описа на ЧСИ С.П. ,рег.№874 ,с район на действие Окръжен съд-Хасково с вземане спрямо длъжника Й.Т.Г. по изпълнителен лист издаден по ч.гр.д.№2546/2017г. по описа на РС-Хасково .
Не се спори,а се установява и от приложеното като доказателство т.д.№104/2015г. по описа на ОС-Хасково ,че описаното в исковата молба изпълнително дело е било образувано по молба на взискателя „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София срещу солидарните длъжници Т.Й. Г.,Й.Т.Г. и „Блок-Стен-БГ-Стандарт“ЕООД-гр.Хасково,срещу които е била издадена заповед за изпълнение №241/12.03.2015г. по ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково и изпълнителен лист от 16.03.2015г.Видно от приетото като доказателство копие на изпълнителен лист от 16.03.2015г. по ч.гр.д. №488/2015г. по описа на РС-Хасково е,че Т.Й. Г.,Й.Т.Г. и „Блок-Стен-БГ-Стандарт“ЕООД-гр.Хасково са осъдени солидарно да заплатят на „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София сумата 86 937,88 евро за главница по договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. със 7 675,66 евро договорна лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г., с 9 441,47 евро наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г., с 281,49 евро годишна комисионна за управление и обработка на кредита начислена на 19.04.2014г. и законна лихва върху главницата от 09.03.2015г. до изплащане на вземането,както и сумата от 4 081,29лв. заплатена ДТ и 3 590лв. за юристконсултско възнаграждение-разноски по делото.
По изпълнителното производство са били предприети действия по принудително изпълнение,а на 26.10.2017г. е била извършена публична продан на недвижим имот 057040, представляващ НИВА,четвърта категория, находящ се в землището на с.Поповец,местност „Новите места“,община Стамболово,област Хасково, ЕКАТТЕ 57618 и като за купувач по проданта е обявено лицето Б.А.С. за сумата от 23 917лв. Процесният недвижим имот е бил ипотекиран в полза на взискателя по изпълнителното дело „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София като правоприемник на „МКБ Юнионбанк“АД с ипотека ,вписана под №213 т.1 от 23.06.2011г. на АВ.
На 26.01.2018г. ЧСИ извършил разпределение на постъпилата сума в размер на 23 917лв. с постановление от същата дата.Липсват данни по делото това разпределение да е било предмет на съдебен контрол по реда на чл.463 от ГПК и дали същото е било обжалвано от ищеца,въпреки твърденията му в тази насока,изложени в обстоятелствената част на исковата молба.
Предмет на съдебен контрол по реда на чл.463 от ГПК е било постановление за разпределение на постъпили суми по същото изпълнително дело от 15.12.2017г. пред ОС-Хасково,като с Решение №90/13.03.2018г.,постановено по В.гр.д.№103/2018г. жалбата против извършеното от ЧСИ разпределение на постъпили суми по изпълнителното дело е била отхвърлена.Към момента на подаване на исковата молба и обявяване на делото за решаване посоченото решение на ОС-Хасково не е било влязло в законна сила,поради обжалването му пред Апелативен съд-Пловдив.Към момента на постановяване на настоящето решение ,посоченият съдебен акт на Окръжен съд-Хасково е влязъл в законна сила.Т.е. към настоящият момент разпределението на постъпилата сума по,извършено с постановление от 15.12.2017г. е влязло в законна сила.
Във връзка с направените от ищеца оспорвания на вземането на „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София спрямо останалите ответници по издадения в нейна полза изпълнителен лист по ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково,въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №241/12.03.2015г. по чл.417 от ГПК за описаните в исковата молба суми,а именно: за сумата от 13 090 евро,представляващи част от присъдената главница-86 937,88 евро,ведно със законната лихва,считано от 09.03.2015г.; за сумата от 200 евро,представляваща част от договорената лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; за сумата от 100 евро,представляваща част от присъдената наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и за сумата от 100лв.,представляваща част от разноските по делото ,съдът назначи съдебно икономическа –експертиза.Поради невнасяне на определения от съда депозит съдът отмени определението си за назначаване на експертизата и обяви делото за решаване при наличните доказателства.
От представените от страните по делото писмени доказателства се установява,че на 08.03. 2010г. между „МКБ Юнонбанк“АД ,в качеството й на кредитор и Т.Й.Г. в качеството му на земеделски производител и кредитополучател е подписан Договор за кредитна линия №368-11/08.03.2010г. Размерът на отпуснатия кредит е 51 100 евро,а вида на кредита- револвираща кредитна линия.Срокът за погасяване на кредита е 08.03.2011г. Предвидени са месечни задължения- договорна лихва в размер на едномесечен EURIBOR и надбавка от 9 пункта,но не по-малко от 10,60%,като олихвяването на кредита се извършва ежемесечно на 6-то число,на годишна база и лихвата се събира служебно от банката от сметките на кредитополучателя.При липса на средства,банката отчита дължимата сума като просрочена лихва.Договорена е наказателна лихва за просрочие в размер на договорната лихва + надбавка от 10 пункта на годишна база.Договорена е също годишна комисионна за управление и обработка на кредита в размер на 1,5% върху разрешения размер на кредита,която е дължима: за първата година-при сключване на договора за банков кредит,и за всяка следваща година от срока на кредита-в началото на съответния нов годишен или последния/остатъчен/ период от срока на кредита.
Установено е също,че към договора за банков кредит са били сключени следните анекси,а именно: Анекс №1/01.03.2011г., Анекс №2/14.04.2011г., Анекс №3 /13.05.2011г.,Анекс №4/15.06.2011г., Анекс №5/05.03.2012г., Анекс №6/05.04.2012г., Анекс №7/04.05.2012г., Анекс №8/01.06.2012г., Анекс №9/05.11.2012г. и Анекс №10/31.07.2013г. С подписаните анекси е удължен крайния срок за усвояване на средствата от кредита и крайния срок за погасяване на всички задължения по договора.Изменен е размерът на годишната комисионна за управление и обработка на кредита и е променена годишната договорна лихва ,която е увеличена с един пункт на едномесечен EURIBOR и надбавка от 10 пункта,но не по-малко от 11,60 %.
Кредитополучателят Т.Й.Г. е усвоил първоначалния размер на кредита от 51 100 евро по разплащателната си сметка в „МКБ Юнионбанк“АД,както следва,а именно: на 19.04.2010г.-10 000 евро; на 02.06.2010г.-12 000 евро; на 08.06.2010г.-250 евро; на 25.08.2010г.-12 200 евро; на 07.12.2010г.-7 670 евро; на 07.03.2011г.-4 800 евро и на 07.04.2011г.-4 180 евро.
С Анекс №10/31.07.2013г. „МКБ Юнионбанк“АД,кредитополучателят Т.Й.Г.,“Блок-Стен-Бг-Стандарт“ЕООД и Й.Т.Г. приемат за безспорно,че към 31.07.2013г. задълженията на кредитополучателя и солидарните длъжници са в общ размер на 86 937,88 евро,представляващи редовна главница по кредита,като кредитополучателят и солидарните длъжници се задължават в срок не по-късно от 06.09.2014г. да погасят всички задължения по договора за банков кредит,в това число главница,лихви,такси ,комисионни,наказателни лихви и разноски.
На 04.03.2014г. в АВ,търговски регистър е вписано преобразуване на „Юнионбанк“ЕАД,с предходна фирма „МКБ Юнионбанк“АД чрез вливане в „Първа инвестиционна банка“АД,като приемащето дружество е правоприемник на влялото се дружество,което се прекратява без ликвидация/чл.262 ал.1 от ТЗ/.
Поради неиздължаване на кредита до 06.09.2014г. банката е подала заявление по чл.417 от ГПК срещу кредитополучателя Т.Й.Г.,в качеството му на земеделски производител и срещу поръчителите и солидарни длъжници Й.Т.Г. и „Блок- Стен- Бг- Станрат“ЕООД-гр.Хасково,по което е било образувано ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково.Заявлението е уважено и е издадена Заповед за изпълнение №241/12.03.2015г.,разпореждане №1780/25.03.2015г. за поправка на очевидна фактическа грешка и изпълнителен лист от 16.03.2015г. за сумите както следва,а именно: 86 937,88 евро за главница по договор за кредитна линия № 368-11/08.03.2010г. със 7 675,66 евро договорна лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г., с 9 441,47 евро наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г., с 281,49 евро годишна комисионна за управление и обработка на кредита начислена на 19.04.2014г. и законна лихва върху главницата от 09.03.2015г. до изплащане на вземането,както и сумата от 4 081,29лв. заплатена ДТ и 3 590лв. за юристконсултско възнаграждение-разноски по делото.
Поради подаване на възражение от длъжниците по реда на чл.414 от ГПК банката е предявила пред Окръжен съд-Хасково установителен иск с правно основание чл.422 от ГПК срещу кредитополучателя и солидарните длъжници.По този иск е било образувано т.д.№104/2015г. по описа на ОС-Хасково.Искът е бил уважен и е постановено Решение №74/30.06.2106г.,с което е прието за установено,че Т.Й.Г.Й.Т.Г. и „Блок Стен Бг Станрат“ЕООД-гр.Хасково дължат солидарно на „МКБ Юнионбанк“АД-гр.София сума в общ размер на 104 336,50 евро,от които 86 937,88 евро-главница; 7 675,66 евро договорна лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; 9 441,47 евро наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г.; 281,49 евро годишна комисионна за управление и обработка на кредита ,ведно със законна лихва върху главницата от 06.03.2015г. до изплащане на вземането,за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист по ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-хасково .С решението са определени разноските в заповедното производство,а именно:сумата от 4 081,29лв. -платена ДТ и 3 590лв. - юристконсултско възнаграждение-разноски по делото,както и разноските в исковото производство,а именно:сумата 4 109,72лв.-платена ДТ; 300лв.-депозит за вещо лице и 6 651лв.-юристконсулстко възнаграждение.Решението по т.д.№104/2015г. по описа на ОС-Хасково е влязло в законна сила на 01.03.2018г.
При така установената фактическа обстановка,съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск в настоящето производство е с правно основание чл.464 от ГПК.При този иск е предвидена законодателна възможност за предявяването на отрицателен установителен иск,когато един от взискателите оспорва съществуването на вземането на друг кредитор .Този иск се предявява срещу кредитора и длъжника.
В конкретният случай ,с оглед фактическите твърдения в исковата молба ,ищецът е присъединен взискател по изп.д.№20158740400526 по описа на ЧСИ С.П. с рег.№874 ,с район на действие Окръжен съд-Хасково.Този взискател оспорва вземането на друг взискател,по чиято молба е образувано изпълнителното дело срещу солидарни длъжници,включително и по отношение на длъжника на ищеца Й.Т.Г.,поради което същият има правен интерес да предяви иска с посоченото правно основание.Макар и да има твърдения в исковата молба по делото липсват доказателства,от които да е видно дали настоящият ищец О. Й.М. е обжалвал извършеното по посоченото изпълнително дело разпределение от 26.01.2018г.Липсват и доказателства,че постъпилата по изпълнителното дело сума от продажбата на описания в исковата молба недвижим имот в размер на 23 917лв. е предадена на взискателя,чието вземане се оспорва .Не са налице и доказателства,че към момента на подаване на исковата молба-13.08.2018г. постановлението на ЧСИ за разпределение от 26.01.2018г. е влязло в сила.При това положение съдът счита,че предявеният иск по чл.464 от ГПК е предявен в предвидения преклузивен едномесечен срок,поради което иска е допустим и следва да се разгледа по същество.Искът е предявен срещу длъжника и привидния кредитор,според фактическите твърдения в исковата молба.Налице е задължителното другарство на страната на ответника.С иска по чл.464 от ГПК се оспорва съществуващото правоотношение между кредитор и длъжник.Конкуриращият се взискател е типична страна,а не процесуален субституент,защото с предявяването на отрицателния установителен иск брани своята правна възможност да се удовлетвори в изпълнителното производство,без да се конкурира с кредитор,чието вземане не съществува .В тази връзка следва да се отбележи,че значението на едномесечният срок по чл.464 ал.1 от ГПК се изразява в това,че ако този срок е спазен е допустим установителен иск,какъвто отрицателен установителен иск е предявен,а когато срокът не е спазен ,защитата следва да се проведе с осъдителен иск.
Преценката относно основателността или неоснователността на предявения отрицателен установителен иск следва да се осъществи от съда при обсъжданото поотделно и в съвкупност на събраните по делото доказателства в настоящия процес по същество.
Предявеният главен иск с правно основание чл.464 от ГПК съдът намира за неоснователен и недоказан .
В конкретният случай с ангажираните по делото доказателства ищецът не установи по несъмнен начин,че вземанията на първоначалния взискател по изпълнително дело изп.д.№20158740400526 по описа на ЧСИ С.П. с рег.№874 ,с район на действие Окръжен съд-Хасково-„Първа инвестиционна банка“АД-гр.София за сумите от 13 090 евро,представляващи част от присъдената главница-86 937,88 евро,ведно със законната лихва,считано от 09.03.2015г.,както и за сумата от 200 евро,представляваща част от договорената лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; за сумата от 100 евро,представляваща част от присъдената наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и за сумата от 100лв.,представляваща част от разноските по делото ,спрямо солидарните длъжници в изпълнителното производство, ,са несъществуващи и недължими на основание чл.464 от ГПК.Напротив от всички събрани по делото писмени доказателства ,преценени в тяхната съвкупност, се установява съществуването на вземания в посочените размери в полза на посочената банка.
В този ред на мисли съдът счита,че ищецът не установи недължимост от страна на ответниците на сумата от 13 090 евро, представляваща част от присъдената главница от 86 937,88 евро,ведно със законната лихва,считано от 09.03.2015г.; на сумата от 200 евро,представляваща част от договорната лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; на сумата от 100 евро-представляваща част от присъдената наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и на сумата от 1 00 лв.,представляваща част от разноските по делото, по издадения в полза на „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София изпълнителен лист по ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково,издаден въз основа на заповед за изпълнение на парично задължение №241/12.03.2015г. по чл.417 от ГПК,
Не се установи,че сумата от 13 090 евро, представляваща част от главницата по Договор за кредитна линия №368-11/08.03.2010г. е била изплатена на пет вноски в касата на праводателя на първия ответник/“МКБ Юнион Банк“/ ,така както тези вноски са описани в обстоятелствената част на исковата молба в 12 пункта/стр.3/.Ищецът не представя каквито и да било доказателства за заплащането на процесните суми от длъжниците в касата на банката,а и неговите твърдения се оборват от представеното по делото и влязло в сила решение по т.д.№104/2015г. по описа на Окръжен съд-Хасково , №74 от 30.06.2016г.,с което със СПН е установено между банката,кредитополучателя и солидарните длъжници/всички ответници в настоящето производство/ съществуването и дължимостта на процесните суми ,както и липсата на каквито и да било плащания по процесния договор за кредитна линия .В тази връзка неоснователно се явява и твърдението за наличието на несъществуващо и недължимо вземане върху тази част от главницата по кредита в размер на 13 090 евро за законна лихва,считано от 09.03.2015г.
Не се установи също,че сумата от 200 евро,представляваща част от договорената лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; сумата от 100 евро,представляваща част от присъдената наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и сумата от 100лв.,представляваща част от разноските по делото ,са несъществуващи и недължими,като липсват каквито и да било доказателства в подкрепа на твърденията на ищеца.
Целта на иска по чл. 464, ал. 1 ГПК е да се осигури защитно
средство на присъединения кредитор, който в качеството си на взискател може да
се позове на всички факти, които изключват, унищожават или погасяват
оспорваното притезание. Видно от приетите за установени фактически данни по
делото, твърдените от ищеца в качеството си на взискател подобни факти не се
установяват от събраните по делото доказателства, което обуславя и горният
извод за неоснователност на твърдяното от него несъществуване на вземането.
Съществувалите кредитни правоотношения между ответника – взискател и останалите
ответници – длъжници предпоставят съществуването на притезанието, а същото не е
погасено чрез плащане или по друг начин, както е заявено от ищеца в исковата
молба. От друга страна, доколкото доказателствената тежест е възложена на
ответника поради отрицателният характер на установителния иск, същият в
настоящото производство успя да докаже съществуването на вземането си по основание
и размер. Установено по надлежния ред в хода на проведено заповедно
производство, за което е издаден и изпълнителен лист в полза на ответника
„Първо инвестиционна банка“ АД – гр. София, принудителното удовлетворяване на
вземането основателно е предмет на образуваното изпълнително производство и
подлежи на удовлетворяване в хода на извършеното разпределение от органа по
принудителното изпълнение.Установено по надлежния ред в хода на исковото
производство по чл.422 от ГПК е и съществуването на вземането в полза на „Първа
инвестиционна банка“АД-гр.София ,както е прието във влязлото в сила решение
№74/30.06.2016г. по т.д.№104/2015г. по описа на Окръжен съд-Хасково.
Изложеното по-горе води до извода на съда,че ответникът „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София при условията на пълно и главно доказване е установил,че останалите ответници са негови длъжници по изпълнително дело №20158740400526 по описа на ЧСИ С.П. за сумите,които ищецът отрича в исковата си молба.В хода на производството този ответник установи всички обстоятелства,от които черпи за себе си благоприятни последици и ангажира доказателства, че в качеството си на първоначален взискател по изпълнителното дело има вземания по отношение на всички длъжници в изпълнителното производство в оспорените в исковата молба размери.Ето защо съдът намира твърдените от този ответник обстоятелства за доказани.По оспорването на вземането на „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София спрямо длъжниците Т.Й.Г.,Й.Т.Г. и „Блок стен бг стандарт“ЕООД-гр.Хасково от страна на присъединения взискател О.Й.М.-ищец в настоящето производство,кредиторът „Първа инвестиционна Банка“АД-гр.София е установил по безспорен начин съществуването на вземанията си на основанието обективирано в изпълнителния лист.В този смисъл предявеният иск с правно основание чл.464 от ГПК се явява неоснователен и недоказан,поради което същият ще следва да бъде отхвърлен.
Предвид неоснователността на исковата претенция на ответника „Първа инвестиционна банка“АД-гр.София ще следва да се присъдят направените по делото разноски в размер на 350лв.-юристконсултско възнаграждение.
Мотивиран от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения иск ,с
правно основание чл.464 от ГПК, от ищеца
О.Й.М., ЕГН ********** *** срещу ответниците „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД,
ЕИК *********,със седалище и адрес на
управление гр.София,район „Изгрев“,бул.“Драган Цанков“ №37, Т.Й.Г., ЕГН **********
*** , Й.Т.Г. ,ЕГН ********** ***- СТЕН
–БГ- СТАНДАРТ“ЕООД, ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.Хасково,ул.“Драгоман“
№54 вх.А,с който се иска да се признае
за установено по отношение на ответниците,че вземането на „Първа инвестиционна
банка” АД срещу длъжниците Т.Й.Г., Й.Т.Г. и „Блок- стен- бг
-стандарт“ЕООД-гр.Хасково по издаден по
ч.гр.д.№488/2015г. по описа на РС-Хасково изпълнителен лист и заповед за
изпълнение на парично задължение №241/12.03.2015г. по чл.417 от ГПК за сумата от
13 090 евро,представляващи част
от присъдената главница-86 937,88 евро,ведно със законната лихва,считано
от 09.03.2015г.; за сумата от 200 евро,представляваща
част от договорената лихва от 07.12.2013г. до 06.09.2014г.; за сумата от 100 евро,представляваща част от
присъдената наказателна лихва за просрочие от 07.09.2014г. до 05.03.2015г. и за
сумата от 100лв.,представляваща част
от разноските по делото , е несъществуващо и недължимо,като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА О.Й.М., ЕГН ********** *** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“АД ,ЕИК *********,със седалище и адрес на управление гр.София,район „Изгрев“,бул.“Драган Цанков“ №37 направените по делото разноски в размер на 350лв.-юристконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд-Пловдив в двуседмичен срок от връчване на страните.
СЪДИЯ: