№ 452
гр. София, 19.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 4-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Вера Цветкова
Членове:Магдалена Лазарова
Иванка Шкодрова
при участието на секретаря Мариела П. Миланова
в присъствието на прокурора С. К. К.
като разгледа докладваното от Вера Цветкова Наказателно дело за
възобновяване № 20241000601503 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.424 ал.1 вр.чл.422 ал.1 т.5 от НПК.
Постъпило е искане от осъденото лице М. К. Ч. чрез защитника му адв.А. за
възобновяване на съдебното производство по нохд №1995/2022г. на Районен съд
Благоевград.
По посоченото дело в РС Благоевград, М. Ч. бил осъден за престъпление по чл.343б
ал.3 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 (една)
година, което на осн.чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ режим, а на
осн.чл.343г от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /две/ години. На
осн.чл.68 ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от свобода за срок
от 3 /три/ месеца, наложено на М. Ч. по нохд № 1043/2021г. по описа на РС Несебър. На
осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, съдът определил първоначален общ режим за изтърпяване и на
приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода. На осн.чл.59 ал.4 от НК съдът
приспаднал времето, през което М. Ч. е бил лишен от право да управлява МПС по
административен ред от 13.12.2022г. до влизане в на присъдата. На осн.чл.189 ал.3 от НПК,
съдът осъдил М. Ч. да заплати направените разноски по делото в полза на РС Благоевград в
размер на 513,18 лева, както и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване на
изпълнителен лист.
1
С Решение № 260/03.10.2024г., постановено по внохд № 407/2024г., Благоевградски
окръжен съд изменил присъдата на РС Благоевград, като увеличил наложеното наказание на
М. Ч., като му наложил и наказание 1000 /хиляда/ лева глоба, изменил присъдата и в частта
относно лишаването от право да управлява МПС, като приспаднал времето от 18
/осемнадесет/ месеца – от 13.12.2022г. до 13.06.2024г., през което време е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред, и е потвърдил присъдата в останалата й
част.
В искането се твърди, че са налице основанията на чл.422 ал.1 т.5 от НПК, поради
допуснати процесуални нарушения по чл.348 ал.1 т.1у т.2 и т.3 от НПК – нарушен е закона,
допуснато е съществено нарушение на процесуалните правила и наложеното наказание е
явно несправедливо. Посочва се, че установената от съда фактическа обстановка се базира
на непълно и некоректно позоваване на отделни доказателства в производството.
Неправилен бил извода на първостепенният съд, че подсъдимият е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението, за което е предаден на съд. Липсвал пълен и
последователен анализ на събраните доказателства и било невъзможно да се провери
възражението на защитата за невиновност на подсъдимия. От своя страна, въззивният съд не
обсъдил всички събрани доказателства и не изложил подробни изводи в частта относно
спазване на реда за установяване концентрацията на алкохол и/или наркотични вещества или
техни аналози от Наредба №1/2017г. Излагат се подборни доводи, свързани с приложението
на Наредбата, като се твърди, че е било допуснато нейното нарушаване. Обръща се
внимание на необходимите елементи, обуславящи съставомерност на деянието по чл.343б
ал.3 от НК, както и приложимата съдебна практика за тези случаи. Твърди се, че в случая
липсвал елемент от състава на престъплението, поради факта, че управлението на МПС от
М. Ч. не е било опасно, а евентуалното наличие на остатъци от кокаин само го уличавали в
нещо, което само по себе си е противоправно, но не можело да доведе до наказателна
отговорност по предявеното му обвинение.
Както първият съд, така и въззивния не изложили никакви конкретни аргументи в
подкрепа на своите изводи, като изцяло превратно били тълкувани събраните доказателства.
Липсвала конкретизация на поведението на осъдения, както и самостоятелен анализ на
фактите и доказателствата, подкрепящи според въззивния съд изводите, както относно
деянието, така и личността на самия деец. По тези съображения се счита, че присъдата е
неправилна, незаконосъобразна и противоречаща на събраните по делото доказателства,
поради което се иска нейната цялостна отмяна и възобновяване на производството.
В хода на съдебното заседание пред САС, защитникът на осъденото лице М. Ч. -
адв.А., поддържа подадената молба за възобновяване на наказателното производство и моли
съда да я уважи по изложените в нея съображения. Поддържат се оплакванията, че се касае
за конкретни нарушения на подзаконови нормативни актове, които определят реда и начина
на тестване на лицата и установяване на положителен резултат, в конкретния случай на
наркотично вещество. Според защитата, не били спазени изискванията, касаещи промяна на
нормативната база, а именно отмяната на разпоредбата на чл.6 ал.3, изменени в ДВ
бр.81/2018г., наличието на остарели бланки, които се ползват от контролните органи и които
2
не били съобразени с последните изменения на Наредба №1/19.07.2017г. Моли да бъде
съобразено, че наказващият орган не е съобразил тези изменения и е приел, че касетата,
която е била представена при проверката и теста с наркотичното вещество е тази, която е
представена при проверката и теста, е тази, която е съответствала на описанието. По
приложената касета липсвал какъвто и да било идентификационен номер, което правело
невъзможно установяването на концентрацията и съответно наличието на наркотично
вещество, което да прави водача негоден такъв по смисъла на закона и повлиян от
наркотично вещество. В тази връзка, законодателят предвидил, че се събират всички
доказателства за установяване на тези факти и обстоятелства, а нито един от разпитаните
свидетели, включително и полицейски служители, не установил М. Ч. да е имал състояние
на повлиян от употребено наркотично вещество, а напротив – последния се е държал
адекватно. Поради това, защитата счита, че са налице предпоставките за възобновяване на
наказателното производство по делото на РС Благоевград.
Осъденият М. Ч. е редовно уведомен от защитата си за съдебното заседание, но не се
явява и не взема становище по искането за възобновяване.
Прокурорът от САП изразява становище, че искането за възобновяване на
наказателното производство е необосновано и моли съда да го остави без уважение.
Застъпва позиция, че с присъдата, постановена на първата съдебна инстанция е бил
приложен правилно материалния закон, както при обсъждане на елементите на състава на
самото престъпление, така и при определяне на наказанието.
С една корекция, въззивната съдебна инстанция е потвърдила частично тази присъда и
частично я е изменила, като е наложила кумулативното наказание глоба и е коригирала срока
за лишаване от право да управлява МПС. Прокуратурата не установява допуснати
нарушения при прилагането на материалния и процесуалния закони. Твърденията за
допуснати нарушения – за липса на състав на престъпление и за нарушена процедура при
вземането на пробите са били направени и пред въззивния съд, който ги е обсъдил изцяло и
подробно. Прокуратурата споделя изложените от втората съдебна инстанция доводи и не
намира основания за възобновяване на наказателното производство и отмяна на
постановените съдебни актове.
Софийски апелативен съд, като обсъди доводите на страните и извърши проверка за
наличието на основанията за възобновяване, намери за установено следното:
По нохд №1995/2022г. на Районен съд Благоевград, М. Ч. бил осъден за престъпление
по чл.343б ал.3 от НК, като му било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1
(една) година, което на осн.чл. 57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС да изтърпи при първоначален общ
режим, а на осн.чл.343г от НК бил лишен от право да управлява МПС за срок от 2 /две/
години. На осн.чл.68 ал.1 от НК, съдът привел в изпълнение наказанието лишаване от
свобода за срок от 3 /три/ месеца, наложено на М. Ч. по нохд № 1043/2021г. по описа на РС
Несебър. На осн.чл.57 ал.1 т.3 от ЗИНЗС, съдът определил първоначален общ режим за
изтърпяване и на приведеното в изпълнение наказание лишаване от свобода. На осн.чл.59
ал.4 от НК съдът приспаднал времето, през което М. Ч. е бил лишен от право да управлява
МПС по административен ред от 13.12.2022г. до влизане в на присъдата. На осн.чл.189 ал.3
от НПК, съдът осъдил М. Ч. да заплати направените разноски по делото в полза на РС
Благоевград в размер на 513,18 лева, както и 5,00 лв. държавна такса за служебно издаване
3
на изпълнителен лист.
С Решение № 260/03.10.2024г., постановено по внохд № 407/2024г., Благоевградски
окръжен съд изменил присъдата на РС Благоевград, като увеличил наложеното наказание на
М. Ч., като му наложил и наказание 1000 /хиляда/ лева глоба, изменил присъдата и в частта
относно лишаването от право да управлява МПС, като приспаднал времето от 18
/осемнадесет/ месеца – от 13.12.2022г. до 13.06.2024г., през което време е бил лишен от
право да управлява МПС по административен ред, и е потвърдил присъдата в останалата й
част.
При изграждане на фактическите си изводи, първият съд се е позовал на доказателства и
доказателствени средства, събрани при стриктно спазване на нормите на НПК. Авторството
на деянието е било установено категорично и несъмнено, като съдът подробно е описал въз
основа на кои доказателства е изградил своите изводи. Подробно съдът е изложил
съображения кои доказателства кредитира и кои не, като при извършената оценъчна дейност
не са били допуснати нарушения, т.е. установените факти не са били тълкувани превратно.
Събраните доказателства в достатъчен обем подкрепят обвинителната теза, правилно и
съобразно закона са били анализирани и е направен несъмнен и категоричен извод относно
авторството на извършеното престъпление. Съдът е разгледал доказателствата както
поотделно, така и в тяхната съвкупност, посочил е на кои дава вяра и на кои не и по какви
причини, отговорил е на възраженията на страните в процеса. Окръжен съд Благоевград е
ревизирал първоинстанционната присъда и не е констатирал допуснати нарушения на
процесуалния закон, като е изложил съображения относно размера на наложените на Ч.
наказания, поради което е постановил решение, с което е изменил присъдата и е увеличил
санкциите.
Както районният, така и въззивния съд са дали мотивиран отговор на всички
възражения, изложени от подсъдимия и защитата му. Спазени са били и изискванията на
процесуалния закон, гарантиращи законосъобразното упражняване на правото на защита на
подсъдимия. Подробни съображения са били изложени както за обективната страна на
деянието, така и за субективната, както и по отношение направените възражения за
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на производството и за вида и
размера на наложеното наказание. Според настоящата съдебна инстанция, съдилищата са
спазили разпоредбите на чл.13, чл.14 и чл.107 от НПК.
За да изгради фактическите си изводи, първостепенният съд е дал вяра на
показанията на свидетелите Т., И., З. и И., АУАН №743425/13.12.2022г.; талон за изследване
№134770, ведно с 6 броя стикери, протокол за извършване на проверка за употреба на
наркотични или упойващи вещества, заповед за прилагане на ПАМ №526/13.12.2022г., копие
на СУМПС на Ч., справка за нарушител/водач, докладна записка, справка за трудови
договори, справка АИС „Регистрация на МПС и собственици“, справка за дрегер драг тест
5000, протокол за сервизна проверка на драг тест 5000, протокол за медицинско изследване и
вземане на биологични проби за употреба на алкохол и/или наркотични вещества или техни
аналози, декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, писмо от
НИМХ, писмо от „Дрегер България“ ЕООД, писмо от сектор „ПП“.
Въз основа на показанията на св.И. и Т. е било безспорно установено времето,
мястото и механизма на извършване на престъплението от страна на осъденото лице Ч..
Несъмнено е било установено, че на 13.12.2022г., те са извършили проверка на процесния
лек автомобил марка „Ауди“ А6 с ДК №******** и неговия водач – М. Ч., който бил
4
притеснен и се държал възбудено. Поради това, те извикали колегите си от сектор „ПП“ –
свидетелите З. и И., за да бъде изпробван Ч. за наркотици. Св.И. тествал осъденото лице с
техническо средство дрегер „Драгтест 5000“ №ARJM-0036, който отчел положителен
резултат за наличие на кокаин /проба №00362/. Св.З. съставил на Ч. АУАН серия GА с
№743425 за нарушение по чл.5 ал.3 т.1 от ЗДвП, който бил подписан от подсъдимия без
възражения, попълнил протокол за извършване на проверка за употребата на наркотични
вещества, а св.И. издал талон за медицинско изследване с №134770. Тъй като М. Ч. не приел
резултата от техническото средство, св.И. и св.Т. го отвели в ЦСМП Благоевград, където в
присъствието на медицинско лице той отказал да даде кръв и урина. Това било отразено в
протокол за медицинско изследване, подписан от подсъдимия, съ
гласно Приложение №4 към чл.14 ал.2 от Наредба №1/19.07.2017г. за реда за
установяване употребата на алкохол и/или наркотични вещества или техните аналози /в сила
от 29.09.2017г./.
В хода на съдебното производство пред първия съд, във връзка с твърдения от
подс.Ч., че е употребил лекарство „параковдал“, била назначена съдебна химико-
токсикологична експертиза, според заключението на която употребата на това лекарство не
може да отчете положителен резултат за кокаин.
От описаните по-горе гласни и писмени доказателства и доказателствени средства,
безспорно са били установени фактите, свързани с извършената проверка, характеристиките
и годността на използваното техническо средство, компетентността на служителите да
боравят с него. Внимателно и задълбочено са били обсъдени и обясненията, дадени от
подс.Ч., като е била взета предвид двойнствената им природа – на средство за защита и
доказателствен източник. Коректно първия съд е посочил в кои части кредитира обясненията
му и защо и в кои части ги приема като защитна позиция и защо.
Контролната съдебна инстанция е извършила задълбочена проверка на постановения
от районния съд съдебен акт и е достигнал до същите правни изводи относно
съставомерността и авторството на извършеното от М. Ч. деяние. Окръжният съд също не е
установил допуснати нарушения при извършената на водача Ч. проверка от страна на
полицейските служители, като отново подробно са били обсъдени направените възражения
от защитата, поради което и не се налага да бъдат преповтаряни. Обсъдени са били
обясненията на подс.Ч. по отношение на причината да не даде кръв и урина за изследване,
според когото именно полицаите го отказали и му попречили. Изложеното категорично е
било опровергано от показанията на свидетелите И. и Т., както и от съставените писмени
документи, в които съответните медицински лица са отразили волята на подсъдимия, които
той е подписал, изписвайки двете си имена /последвано от подписите на четири лица, които
са присъствали/. Не на последно място, по никакъв начин съдебните инстанции не са
установил свидетелите по делото да имат каквато и да било заинтересованост по отношение
на подс.Ч.. В подкрепа на това е отразеното в дневника за извършени проверки /л.35-38 от
съд.дело в окръжния съд/, като е видно, че същия ден са били изпробвани и други лица за
наркотици и преди и след проверката на Ч., но резултатите им са били отрицателни.
Макар и да са били установени нарушения на Наредба №1/19.07.2017г., то правилно
те не са били приети от съдилищата за съществени, тъй като безспорно е било установено
случилото се в един кратък отрязък от време – спирането на М. Ч. за проверка,
неадекватното му поведение, изпробването за наличие на алкохол и наркотични вещества,
отчетения положителен резултат за кокаин, отвеждането му в МБАЛ Благоевград, както и
отказът му да даде кръв и урина. Изложените факти на случилото се осъществяват състава
на престъпление по чл.343б ал.3 от НК от обективна и субективна страна.
Неоснователно е възражението на защитата, направено с искането за възобновяване,
че предявеното по делото веществено доказателство /заради неясно съдържание и
незапечатан плик/, не може да се твърди, че е от тестването на подс.Ч., тъй като с номер е
5
пробата, а не касетата.
На следващо място следва да се посочи, че за съставомерността на деянието е без
значение момента на употреба на, т.е. дали непосредствено преди управлението на МПС или
в по-ранен момент. От значение за обективната съставомерност е наличието на упойващи
вещества в момента на управление на МПС, което в случая е било доказано по несъмнен и
безспорен начин. Законът не поставя изискване водачът да е бил повлиян от употребеното
вещество, както и какъв вид и количество е било, а въвежда само качествен критерий –
употребата на наркотично вещество. В тази насока е и практиката на ВКС. Поради това не
могат да бъдат споделени доводите на защитата, изложени в искането за възобновяване и в
съдебно заседание. Престъплението по чл.343б ал.3 от НК е на формално извършване, при
пряк умисъл.
В заключение следва да се посочи, че и двете съдебни инстанции са положили
всички възможни и процесуално допустими усИ. за изясняване на всички факти от значение
за обективната и за субективната страна на извършеното престъпление. Не са били
установени допуснати такива нарушения на реда, залегнал в цитираната Наредба №30, което
да обуславя порок на получения от химическото изследване резултат, установяващ употреба
на кокаин от подс.Ч.. Уважени са били исканията на защитата, подробен и мотивиран
отговор е бил даден на всички направени възражения.
По отношение справедливостта на наложеното наказание настоящият състав стига до
следните изводи:
Съгласно чл. 54 от НК при определяне на наказанието съдът се ръководи от
пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление, като взема предвид степента
на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и
установените по делото смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства. Преценката за вида
и размера на наказанието се извършва като се съобразят посочените обстоятелства, с оглед
разпоредбите на чл. 35, ал.3 и чл. 36, ал.1 от НК.
В настоящия случай въззивната съдебна инстанция, отчитайки изложеното от първия
съд, е взела предвид продължителността на воденото наказателно производство, който е бил
по-дълъг не по вина на осъденото лице. Съобразявайки всички обстоятелства от значение за
отговорността на осъдения, както и депозирания протест, въззивният съд е приел, че към
определеното от първия съд наказание лишаване от свобода за срок от 1 /една/ година /с
изтърпяване при общ режим/, с приложение и на чл.68 ал.1 от НК, следва да се наложи и
наказание глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, който бил съобразен с материалното
състояние на подсъдимия, който макар и безработен, декларирал собственост на два леки
автомобила. Въззивният съд съобразил и обстоятелството, че на подсъдимия били налагани
административни наказания глоба, както и глоба за друго престъпление по транспорта – по
чл.343б ал.1 от НК. Коригиран е бил срокът на приспадане на времето, през което подс.Ч. е
бил лишен от право да управлява МПС по административен ред - поради допусната
техническа грешка от първия съд/.
Настоящият съдебен състав намира определените на М. Ч. наказания за справедливи и
определени при спазване на правилата за индивидуализация на наказанието, и от естество да
постигнат целите на индивидуалната и генерална превенция, визирани в разпоредбата на чл.
6
36 от НК.
Софийски апелативен съд не констатира допуснати нарушения на материалния и
процесуалния закон, които да покриват изискванията на чл.422 ал.1 т.5 от НПК като
основание за възобновяване, поради което и подадената от осъдения М. Ч. молба следва да
бъде оставена без уважение.
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на осъдения М. К. Ч. за възобновяване на
наказателното производство по внохд № 407/2024г. на Благоевградски окръжен съд и нохд
№1995/2022г. на Районен съд Благоевград.
ВРЪЩА делото на Районен съд гр.Благоевград.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7