Решение по дело №69819/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 5151
Дата: 23 май 2022 г.
Съдия: Кристиян Росенов Трендафилов
Дело: 20211110169819
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 7 декември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 5151
гр. С., 23.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 167 СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ
при участието на секретаря АЛБЕНА Н. КИТАНОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИЯН Р. ТРЕНДАФИЛОВ Гражданско
дело № 20211110169819 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 ГПК вр. чл. 439 ГПК.
Образувано е по искова молба, подадена от Д. ЗДР. В., чрез адв. Ч., срещу „Софийска
вода” АД, с която е предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал.
1 ГПК вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника
чрез принудително изпълнение следните суми: 2744,01 – главница за потребена вода за
периода от 09.09.2009 г. – 10.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата считано
от 27.10.2016 г. до изплащане на вземането; 755,01 лв. – мораторна лихва за периода от
10.10.2009 г. до 10.10.2016 г., за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.12.2019 г. по
ч.гр.д. № 60473/2016 г. по описа на СРС, 39 състав, за събирането на които е образувано изп.
д. № 20208630400255 по описа на ЧСИ С.Х. поради погасяване на вземанията по давност.
В исковата молба ищецът твърди, че в полза на „Софийска вода“ АД бил издаден
срещу наследодателя на ищцата – Г.И. В. изпълнителен лист от 13.12.2019 г. по ч.гр.д.
60473/2016 г. по описа на СРС, 39 състав, за следните суми: 2744,01 – главница за потребена
вода за периода от 09.09.2009 г. – 10.10.2016 г., ведно със законната лихва върху главницата
считано от 27.10.2016 г. до изплащане на вземането; 755,01 лв. – мораторна лихва за периода
от 10.10.2009 г. до 10.10.2016 г. Въз основа на изпълнителния лист било образувано изп.д.
№ 20208630400255 по описа на ЧСИ С.Х.. Поддържа, че в рамките на периода от влизане в
сила на заповедта на 03.07.2017 г. до 03.07.2020 г. не били предприемани действия, годни да
прекъснат давността, поради което вземанията били погасени по давност. Ето защо моли
съда да уважи предявения иск и да признае за установено, че ищецът не дължи на ответника
посочените по – горе суми. Претендира разноски.
В срока за отговор ответникът, чрез юрк. Ч., оспорва предявения иск при възражения,
че по време на образуваното изп.д. № 255/2020 г. били предприети редица изпълнителни
1
действия, всяко от който прекъсващо погасителната давност. Поддържа, че изпълнителното
дело било образувано по молба от 03.02.2020 г. въз основа на изпълнителен лист, издаден на
13.12.2019 г. на основание влязла в сила заповед за изпълнение на парично задължение по
чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 60473/2016 г. по описа на СРС, 39 състав, издадена, а не влязла в
сила, както твърди ищеца, на 03.07.2017 г. Твърди, че влязлата в сила заповед поради
нейното неоспорване от длъжника в срока по чл. 414, ал. 1 ГПК правела вземането по
заповедта безспорно, като по арг. за противното от чл. 424 ГПК тя се ползвала със сила,
аналогична на пресъдено нещо. Това означавало, че давността за вземанията на основание
чл. 117, ал. 2 ЗЗД била петгодишна. Предвид това, неоснователно се явявало твърдението на
ищеца, че вземанията били погасени по давност. Ето защо моли исковата претенция да бъде
отхвърлена като неоснователна, като претендира и направените по делото разноски и
юрисконсултско възнаграждение.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на страните и
ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните, а и от събраните писмени доказателства по делото се
установява, че на 13.12.2019 г. в полза на "Софийска вода" АД е бил издаден изпълнителен
лист срещу Г.И. В. въз основа на заповед за изпълнение от 03.07.2016 г. на парично
задължение по чл. 410 ГПК, влязла в сила на 29.08.2017 г., издадена по ч. гр. дело №
60473/2016 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 39 състав, за следните суми: 2 744,01
лв. – главница, представляваща стойност на доставена в периода от 09.09.2009 г. до
10.10.2016 г. вода за имот, находящ се в гр.С., ж.к. „Б.“, бл. 43, вх. „Д“, ап. 122, с клиентски
№ *********, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 27.10.2016г. до
окончателното й изплащане; 755.01 лв., представляваща мораторна лихва върху главното
задължение за периода от 10.10.2009г. до 10.10.2016г. и сумата от 119.98 лв.,
представляваща сторени в производството съдебно-деловодни разноски, а именно: 69.98 лв.
- държавна такса и 50.00 лв. - юрисконсултско възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист кредиторът е подал на 03.02.2020 г. молба
до частен съдебен изпълнител С.Х. с рег. № 863 на КЧСИ за образуване на изпълнително
производство. С молбата, взискателят е възложил по чл. 18 ЗЧСИ извършване на действия
по принудително събиране на вземанията. Въз основа на подадената молба и с разпореждане
на частния съдебен изпълнител от 03.02.2020 г. е било образувано изпълнително дело под №
20208630400255, като със съобщение с изх. № 12068 от 11.03.2020 г. е била изпратена
покана за доброволно изпълнение до длъжника Г.И. В..
На 11.03.2020 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
до „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД, „Банка ДСК“ ЕАД и „Юробанк България“ АД за
налагане на запор върху евентуално съществуващи сметки на длъжника.
На 23.05.2020 г. се е върнала изпратената от частния съдебен изпълнител покана за
доброволно изпълнение, с отбелязването, че адресатът е починал на 30.04.2020 г., видно от
некролога на входната врата.
2
На 09.06.2020 г. частният съдебен изпълнител поискал от Столична община – район
„Сердика“ да бъде издадено удостоверение за наследници на длъжника Г.И. В..
От представеното на 23.07.2020 г. на ЧСИ С.Х. удостоверение за наследници изх. №
2203 от 16.07.2020 г. е видно, че Г.И. В. е починала на 30.04.2020 г., като е оставила за
наследник по закон своята дъщеря – ищцата Д. ЗДР. В..
На 05.08.2021 г. частният съдебен изпълнител конституирал на основание чл. 429, ал. 2
ГПК на мястото на починалия длъжник Г.И. В. нейният наследник Д. ЗДР. В..
Със съобщение с изх. № 26687 от 05.08.2021 г. е била изпратена покана за доброволно
изпълнение до длъжника Д. ЗДР. В., която е била връчена лично на 16.11.2021 г.
С молба от 10.03.2022 г., подадена от „Софийска вода“ АД до ЧСИ С.Х. взискателят
поискал да: 1. бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника; 2. бъде
насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; 3. бъдат наложени възбрани на
притежаваните от длъжника имоти; 4. бъде наложен запор на трудовото възнаграждение
и/или запор на пенсия на длъжника.
На 23.03.2022 г. от частния съдебен изпълнител били изпратени и запорни съобщения
до „Първа инвестиционна банка“ АД и „Юробанк България“ АД за налагане на запор върху
евентуално съществуващи сметки на длъжника Д. ЗДР. В..
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
Предмет на производството по чл. 439, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е съществуването на
изпълняемото материално право, за което е издаден изпълнителен титул, а не
законосъобразността на провежданото изпълнение. Изпълняемото материално право
обхваща вземанията, така както са посочени в изпълнителния титул, а защитата може да се
основава единствено на обстоятелства, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, в което е издадено изпълняваното решение, тъй като за фактите към този
момент се формира силата му на пресъдено нещо, респективно след срока по чл. 414, ал. 2
от ГПК в заповедното производство, тъй като към датата неговото изтичане настъпва
преклудиращото действие за сочене на възражения.
В разглеждания случай ищецът основава отрицателния си установителен иск на
тригодишна погасителна давност, текла от 29.08.2017 г. – влизането в сила на издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като сочи, че с изтичане на
посочения срок изпълнителното производство следвало да бъде прекратено. Т. е.
претенцията е основана на новонастъпили факти, което съответно обуславя наличието на
правен интерес за ищеца да претендира по исков ред установяване на несъществуването на
изпълняемите права.
Предвид това, че е предявен от ищцата отрицателен установителен иск, при
разпределение на доказателствената тежест съгласно чл. 154 ГПК, в тежест на ответника е
да докаже, че разполага с вземания в претендираните размери, които подлежат на
принудително изпълнение, вкл. извършването на действия по спиране или прекъсване на
3
течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
Настоящият съдебен състав счита, че при осъществяването на принудително
изпълнение въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение, изпълняемото право е
облечено в изпълнителна сила, която възниква в момента на изтичане на срока за
възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК, в който случай съдът служебно издава изпълнителен лист.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение – чл. 416 ГПК, се получава ефект, аналогичен
на силата на пресъдено нещо и длъжникът не може да релевира възраженията си срещу
дълга по общия исков ред, извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като същите са
преклудирани, с което се получава ефект на окончателно разрешен правен спор за
съществуване на вземането – арг. и от чл. 371 ГПК, поради което и намира приложение
разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД – срокът на новата давност е всякога пет години (а не три
години, както счита ищецът). Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК
може да се приравни по правни последици на признание на вземането от длъжника по чл.
116, б. "а" ЗЗД – целта на регламентираното в действащия ГПК заповедно производство е да
се установи дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде
изразено и с конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен
волята на длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора – виж
например Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о., ТК,
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о., ГК.
По изложените съображения съдът приема, че нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД следва да
намери приложение и по отношение на вземане, за което е налице влязла в сила заповед за
изпълнение поради неподаване на възражение от страна на длъжника в срока по чл. 414, ал.
2 ГПК (в този смисъл са Решение № 1057 от 13.02.2019 г., постановено по в. гр. д. №
5532/2018 г. по описа на СГС, ГО, II – „Е“ въззивен състав; Решение № 2532 от 23.04.2020 г.
постановено по в. гр. д. № 10580/2019 г. по описа на СГС, ГО, III – „Б“ въззивен състав,
Решение № 791 от 24.04.2013 г., постановено по в.гр.д. № 3948/2012 г. по описа на САС,
недопуснато до касационно обжалване с определение № 310 от 27.02.2014 г. по гр.д. №
6240/2013 г. по описа на ВКС, III г.о.; Решение № 3857 от 12.06.2018 г., постановено по в.
гр. д. № 2731/2018 г. по описа на СГС, ГО, IV – „А“ въззивен състав; Решение № 577 от
26.01.2018 г., постановено по в. гр. д. № 5723/2017 г. по описа на СГС, ГО, II – „В“ въззивен
състав; Решение № 5246 от 14.07.2017 г. по гр. д. № 2532 / 2017 г. по описа на СГС, ГО, II –
„Е“ въззивен състав и др.).
В този смисъл и с оглед нормата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, считано от влизането в сила на
процесната заповед за изпълнение – 29.08.2017 г. (денят, следващ датата, на която е изтекъл
срокът за възражение по чл. 414 ГПК), е започнала да тече нова петгодишна давност.
Съгласно чл. 116, б. "в" от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия
за принудително изпълнение на вземането, т.е. по изричната разпоредба на закона давността
се прекъсва с предприемането на всяко действие за принудително изпълнение. С подаването
на молба за образуване на изпълнително дело, съдържаща искане за прилагане на определен
изпълнителен способ или наличие на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, т.е. редовна молба,
4
давността се счита за прекъсната на основание чл. 116, б. "в" от ЗЗД. В този смисъл са и
мотивите към т. 10 от Тълкувателно решение № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в които е
посочено, че искането да бъде приложен определен изпълнителен способ, както и в
хипотезата на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността, защото съдебният
изпълнител е длъжен да го приложи, както и че по изричната разпоредба на закона
давността се прекъсва многократно в изпълнителния процес - с предприемането на всяко
действие за принудително изпълнение. В тази връзка следва да се посочи, че за прекъсването
на давността с отправено от взискателя искане за прилагане на конкретен изпълнителен
способ, е без значение дали съдебният изпълнител е предприел или не е предприел
конкретни действия във връзка с това искане, тъй като от значение за развитието на
изпълнителния процес е дали кредиторът действа. Редовната молба на взискателя за
образуване на изпълнително дело прекъсва давността. В тълкувателното решение в
действителност се посочва изрично, че образуването на изпълнителния процес не спира или
прекъсва давността, но под образуване на изпълнителния процес се има предвид действието
на съдебния изпълнител, който с постановление (а сега с разпореждане съгласно чл. 434 от
ГПК, ред. ДВ, бр. 86, 2017 г.) образува изпълнителното дело в качеството му на процесуален
орган. Това налага извода, че подаването на редовна молба за образуване на изпълнителното
дело, а такава е и молбата, съдържаща овластяване по чл. 18 от ЗЧСИ, прекъсва давността (в
този смисъл е и Решение № 441 от 17.01.2020 г. по в. гр. д. № 12414/2018 г. по описа на
Софийски градски съд, ГО, ІІ - „А“ въззивен състав и др.). Аргумент за този извод е даден и
в мотивите по т. 10 от Тълкувателното решение, в което изрично се посочва, че е нередовна
молбата за изпълнение (освен при наличието на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ), в която
взискателят не е посочил изпълнителен способ и такава молба подлежи на връщане
съгласно чл. 426, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 129 от ГПК, като изрично се посочва, че такава молба
не прекъсва давността.
Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че с молбата на взискателя от
03.02.2020 г., с която е осъществил възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ, давността за принудително
събиране на вземането е била прекъсната. С изпращането на запорни съобщения за налагане
на запори върху банковите сметки на длъжника, извършени на 11.03.2020 г., погасителната
давност спрямо посочения длъжник също е била прекъсната. На следващо място, давността
е била прекъсната и с подадената от взискателя на 10.03.2022 г. молба, с която същият е
поискал от частния съдебен изпълнител да: бъдат наложени запори върху банковите сметки
на длъжника; бъде насрочен опис на движими вещи, собственост на длъжника; бъдат
наложени възбрани на притежаваните от длъжника имоти; бъде наложен запор на трудовото
възнаграждение и/или запор на пенсия на длъжника. Давността е била прекъсната и на
23.03.2022 г. с изпратените от частния съдебен изпълнител до „Първа инвестиционна банка“
АД и „Юробанк България“ АД запорни съобщения за налагане на запор върху евентуално
съществуващи сметки на длъжника. От датата на последното валидно извършено
изпълнително действие – 23.03.2022 г. до приключване на съдебното дирене в настоящата
инстанция - 13.05.2022 г., не е изтекъл изискуемият петгодишен давностен срок, поради
което процесните вземания не са погасени по давност. Дори и да бъде възприета тезата на
5
ищцата за приложимост на три годишен давностен срок, процесните вземания отново не
биха били погасени по давност, тъй като и този срок не е изтекъл.
Предвид гореизложеното, следва да се приеме, че процесните вземания на „Софийска
вода” АД, за които е издаден изпълнителен лист въз основа на влязлата в сила заповед за
изпълнение от 03.07.2017 г. по чл. 410 ГПК по ч. гр. дело № 60473/2016 г. по описа на СРС,
ГО, 39 с-в, не са погасени по давност.
Ето защо предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и подлежи на
отхвърляне.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски има единствено ответникът. На основание
чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски за претендираното юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя в размер на 100 лв.
Така мотивиран, настоящият състав на Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д. ЗДР. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл.
43, вх. „Д“, ап. 122, срещу „Софийска вода“ АД, ЕИК: *******, със седалище и адрес на
управление: гр.С., ж.к. „М. – 4“, „Бизнес парк“ № 1, сгр. 2А, иск с правно основание чл. 439,
ал. 1 вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, за признаване за установено, че Д. ЗДР. В. не дължи чрез
принудително изпълнение на „Софийска вода“ АД следните суми: 2744,01 – главница за
потребена вода за периода от 09.09.2009 г. – 10.10.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата считано от 27.10.2016 г. до изплащане на вземането; 755,01 лв. – мораторна
лихва за периода от 10.10.2009 г. до 10.10.2016 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение от 03.07.2017 г. и изпълнителен лист от 13.12.2019 г. по ч.гр.д. № 60473/2016 г.
по описа на СРС, 39 състав, и е образувано изп. д. № 20208630400255 по описа на ЧСИ С.Х.
поради погасяване на вземанията по давност.
ОСЪЖДА Д. ЗДР. В., ЕГН: **********, с адрес: гр. С., ж.к. „Б.“, бл. 43, вх. „Д“, ап.
122, на основание чл. 78, ал. 8 вр. ал. 3 ГПК, да заплати на „Софийска вода“ АД, ЕИК:
*******, със седалище и адрес на управление: гр.С., ж.к. „М. – 4“, „Бизнес парк“ № 1, сгр.
2А, сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за производството
пред СРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6