РЕШЕНИЕ
№ 75
гр. Пловдив, 23.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XV СЪСТАВ , в публично заседание на
двадесет и втори декември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Мариана Ил. Д.
при участието на секретаря Е. Ил. Калончева
като разгледа докладваното от Мариана Ил. Д. Гражданско дело №
20225300100378 по описа за 2022 година
Съдът е сезиран с искова молба, подадена от И. Я. Х., с ЕГН
**********, Д. И. Д., с ЕГН ********** и Д. В. С., с ЕГН **********,
действаща лично и в качеството си на законен представител на И.И.Х,
с ЕГН **********, с която се иска осъждане на ответниците С. П. Т., с
ЕГН ********** и А. А. С., с ЕГН ********** да заплатят солидарно
на всеки от ищците обезщетение за претърпени неимуществени вреди
в размер на 150 000 лв., произтекли от настъпила смърт на И.И.Х.., с
ЕГН **********, причинена вследствие на извършени неправомерни
действия при електромонтажна дейност. Посочените суми се
претендират със законна лихва по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от деня на деликта
**.**.****г. В исковата молба се излагат подробни обстоятелства
относно настъпването на самият деликт: на **.**.****г. А. С. и С. Т.
около 12.00 ч. в с. **** *****, общ. ********* са започнали да
прокарват оптичен кабел, за да подобрят качеството на интернета в
селото. Пристигнали в с. **** ***** със служебен автомобил „Рено
Лагуна“, който използвали за служебни цели и го паркирали в близост
1
до къщата на И. Х., когото познавали отпреди това във връзка с
предоставяната от тях услуга и поддържането на интернет мрежата в
селото, и именно с него договаряли услугата, която е повод за
посещението им на **.**.****г. Преди да започнат
електромонтажната работа, А. помолил И. да му даде пръчка или кол,
за да развИ.т по-лесно кабела от макарата, тъй като били забравили
тръбата, която обикновено ползвали. И. им дал една пластмасова
дръжка за метла. А. преместил автомобила, свалил от него стълбата,
кабела и инструментите си и пристъпил към електромонтажната
дейност, заради която били дошли. Развили кабела от ролката, като С.
държал ролката, а А. развИ.л. След това А. и С. дали на И. да държи
единия край на дръжката, на която била сложена макарата за по-лесно
развИ.е. През цялото време докато А. и С. работили, И. стоял близо до
тях. След като развили кабел от ролката, А. опрял стълбата до един от
бетонните стълбове на ЕВН, находящ се от едната страна на ж.п.
релсата, по посока от централното шосе към махалата, преди релсата,
качил се на него и вързал кабела, който бил оптичен с гумена
облицовка и метал в него. Слязъл от този стълб и преместил стълбата
на друг стълб, находящ се от същата страна на релсата, за да се качи и
да върже кабела. А. се качил и вързал кабела и на втория стълб. После
направил опит да прехвърли кабела през линията над жиците.
Вследствие на прехвърлянето на оптичния кабел над контактната
мрежа за движение на влаковете, се образувала волтова дъга, която
поразила И. и причинила смъртта му. За предприетите
електромонтажни дейности, А. и С. не са имали разрешение, и не са
уведомили никого, не са взели необходимите, законово
регламентирани предпазни мерки, не е бил обезопасен района, в който
са извършвали тези електромонтажни дейности. А. и С. не са
предприели никакви мерки за да не допуснат кабела, който полагат, да
не доближава в допустимото разС.ие високоволтовия кабел на
железниците, по който между двата кабела може да се получи волтова
дъга. С действията си, А. и С., в резултат на така извършената от тях
2
електромонтажна дейност, а именно изтегляне на оптичен кабел за
интернет над контактната мрежа за движение на влакове с ел. тяга,
намираща се на 6 м. над релсите на линия *********-*********** на
ЖП прелез на км 29+415 в с. **** ***** и неспазването на
нормативните изисквания на правилата и нормите за проектиране,
изграждане и въвеждане в експлоатация на кабелни електронни
съобщителни мрежи и прилежащата им инфраструктура, се стигнало
до създаването на волтова дъга, от която настъпила смъртта на И. Х..
Необезопасяването на района, неуведомяването на компетентните
органи за извършените електромонтажни дейности, както и
неправилно извършените от А. и С. действия са причината за
образуването на волтовата дъга, вследствие на която е настъпила
смъртта на И. Х.. Ищците твърдят, че родителите на И. - И. и Д. -
преживяват изключително тежко смъртта на своя син, отишъл си от
този свят едва на ** г. Д. е била любовта на живота на И.. Двамата
имали планове да узаконят връзката си, но така и не дочакали този
момент. Плод на тяхната любов била малката им дъщеричка И., която
едва на * годинки, останала без баща. Изключително трудно й било на
Д. да й обясни къде е татко й, тъй като тя не спирала да пита за него.
След смъртта на И., малкото момиченце се затворило в себе си, не
искало да общува с деца на нейната възраст и не спирало да търси
майка си и да иска Д. да е непрестанно до нея. Баща й й липсвал във
всеки един момент, въпреки усИ.та на майката да замести и неговата
фигура в живота на детето. Двете често ходили на гроба на И. и
плачели заедно. Ищците твърдят,че вследствие смъртта на своя
близък изживяват стрес, потиснатост, безпокойство, изострена
чувствителност, ранимост, вътрешна опустошеност, безсилие пред
обстоятелствата и усещане за "разрив" в отношенията с другите и
живота като цяло и загуба на надежда. Загубата на И. е била внезапна
и неочаквана, причинила неописуема мъка, душевни болки и
страдания, които продължават и ще продължават, тъй като загубата на
3
най-близкия човек е непрежалима. Вследствие на настъпилата смърт
на своя близък, ищците са развили остра стресова реакция и душевно
разстройство.
С отговора на исковата молба ответниците оспорват предявените
искове. На първо място е посочено, че изложените в исковата молба
обстоятелства не са достатъчни, за да се очертае спорното право. Не
са изложени факти за наличието на причинна връзка между
процесното деяние и вредоносния резултат, липсата на достатъчно
обстоятелства за това прави невъзможно да се очертае предмета на
доказване. На второ място се твърди, че претенциите са
неоснователни. Твърди се, че ответниците С. Т. и съответно А. А. С.
не са автори или съпричастни към деянието, за което ищците
претендират ангажиране на тяхната отговорност. Описаните в
исковата молба електромонтажни дейности не са извършвани от
ответниците и в резултат на същите да се е стигало до създаването на
волтова дъга, причинила смъртта на И. Х.. Липсвало каквито и да било
обективни данни, че пострадалият е получил несъвместимите с
живота телесни увреждания по начина, описан в исковата молба.
Твърди се, че осъществен деликт по изложен от ищците в исковата
молба начин, който да е причина за възникване на процесния резултат,
а именно настъпилата смърт, не е настъпил. Посочено е също така, че
относно описаното в исковата молба деяние няма постановено от
наказателен съд, влязла в законна сила присъда. Излагат се подробни
съображения относно претендирания размер на обезщетението,
въвежда се и възражение за принос на пострадалия за настъпването на
вредоносния резултат. Искането е предявените обективно и
субективно съединени искове да бъдат отхвърлени като
неоснователни.
От фактическа страна в процеса се установи следното:
От представените писмени доказателства –препис извлечение от
акт за смърт, удостоверение за родствени връзки, удостоверение за
4
раждане и удостоверение за наследници, се установява, че И.И.Х.. е
починал на ******г. в с. **** *****, ищците И. Я. Х. и Д. И. Д. са
негови родители, а детето И. И. Х. е негова дъщеря.
Представен е окончателен доклад № 27 от заседание на РКК –
*******, проведено на 27.02.2017г., съставен във връзка с
настъпилото събитие, според който при извършване на монтажни
работи са нарушени разпоредбите за безопасност, предвидени в чл. 24,
ал. 1, т. 4 от Правила за техническа експлоатация на железопътната
инфраструктура на Национална компания „Железопътна
инфраструктура“ от 2006г., чл. 35, ал. 1, т. 4 от Наредба № 58 за
правилата за техническа експлоатация, движението на влаковете и
сигнализацията на железопътния транспорт от 2006 г. и чл. 34, ал. 1 и
2 от Наредба № 13 от 30.12.2005 г. за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд в железопътния транспорт.
Представени са копия от документи, съдържащи се в пр. пр. №
2154/2019г. по описа на СГП, а именно: постановления за привличане
на обвиняеми, както и протоколи за оглед на местопроизшествие от
******г. и 16.02.2017г., ведно със снимки от местопроизшествието и
от извършената аутопсия на труп.
Изготвена е съдебно-техническа експертиза в състав от две вещи
лица – технически експерт и експерт по безопасност на труда. От
експертизата се установява, че инцидентът е настъпил при извършване
на въздушно полагане на оптични кабели за интернет, като в около
12:00 часа А. С. направил опит да прехвърли оптичния кабел през ЖП
линията над контактния проводник, при което се е образувала волтова
дъга между двата проводника, под въздействието на която попаднал
И. Х. при напрежение 25 000 V. При извършване на тази дейност, А.
С. и С. Т. не са имали право да извършват електромонтажни работи в
опасна близост до контактната мрежа на железопътния транспорт,
защото не са притежавали минимум III квалификационна група по
електробезопасност за работа при напрежение над 1000 V. Навлезли са
5
в сервитута и са нарушили строителния габарит на железопътната
инфраструктура на НК „ЖИ“, както и са предприели действия по
прехвърляне на оптичен съобщителен кабел над контактния
проводник на железопътната линия на разС.ие по-малко от 2 метра, с
което са предизвикали възникване на волтова дъга между двата
проводника. Предприели са пресичане на железопътната линия с
оптичен кабел въздушно, над контактния проводник, което е
забранено. От изяснения механизъм се установявало, че Х. е починал
поради получените увреждания на организма от преминалото през
тялото му електричество с високо напрежение. Установява се, че Х. не
е участвал пряко в извършването на електромонтажните работи,
поради което не е носил отговорност за осигуряване на безопасност на
труда.
По делото е изготвено съдебно-медицинска експертиза, от която
се установява, че причината за смъртта на И.И.Х.. е остра дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност, възникнала от общото действие на
техническо електричество върху организма. Телесните електромарки,
установени по трупа на лицето, били причинени от действието на
високата температура, каквото действие има тока при контакт с
кожата на човек. Според заключението е налице пряка причинно-
следвена връзка между описаното в исковата молба събитие, а именно
– действието на волтова дъга, получена при прехвърлянето на оптичен
кабел над контактна мрежа за движение на влаковете и осъщественият
контакт между тях и настъпилата смърт на И. Х..
По делото е изготвена съдебно-психиатрична експертиза с обект
на изследване ищците И. Х. и Д. Д.. Според заключението на вещото
лице, внезапната загуба на сина им, е предизвикала у ищците остра
стресова реакция, продължила дни. Преживените реакции на стрес и
скръб са довели до нарушена адаптация и промени с емоционални
симптоми – напрежение, тъга, тревожност и др. Първоначално се
стигнало до промяна в ежедневието вследствие на преживения стрес,
6
продължило около един месец. Симптоматиката на острата стресова
реакция и последващото разстройство на адаптацията, са продължили
в своята интензивна фаза за период от около 2-3 месеца, което
статистически отзвучава постепенно до 6 месеца. Не са установени
данни за влошаване на общото съС.ие на ищците – затегнат
депресивен синдром, поведенчески отклонения, същите са клинично
здрави, но е налице причинна връзка между загубата на сина им и
емоционалното съС.ие на родителите му, описано след траурното
събитие.
По делото са събрани и гласни доказателства – разпитани са
свидетелите З. Д. Й. и Е. Ф. В.. Св. Й. заявява, че по време на
инцидента се е намирала в непосредствена близост до мястото на
настъпване на инцидента и е възприела пряко случилото се. Според
показанията й, ответникът А. прехвърлял кабелите, и след като нещо
изгърмяло видяла, че И. е паднал на земята, а поляната в съседство
горяла. Ответниците започнали да си събират нещата и да бягат.
Майката и бащата на починалия преживяли тежко загубата, като до
настоящия момент продължават да плачат и тъгуват. Преди
инцидента починалия и ищците били сплотено семейство, макар И. и
съпругата му да живеели отделно, те много си помагали.
Свидетелства, че Д. и И. били заедно от 3-4 години преди инцидента.
За детето в момента се грижели бабата и дядото, тъй като майката
заминала за чужбина да работи. Твърди, че е възприела пряко
случилото се, тъй като се намирала на около десетина метра от
мястото на инцидента.
По данни на св. В., И. е имал много добри отношения с
родителите си, жена си Д. и дъщеря си И.. И. работил с баща си и бил
отдаден на семейството си. След смъртта на И., майка му била
съкрушена, започнала да боледува и се налагало непрестанно да
посещава лекари. Детето също си спомняло за баща си и поС.но
говорело за него. Цялото семейство преживяло трудно загубата.
7
При така установените фактически обстоятелства съдът направи
следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 45, във вр. с чл. 53 от
ЗЗД.
За да се установи, че е налице фактическият състав на
непозволеното увреждане, по делото следва да бъдат установени
следните правнорелевантни факти, а именно: да е налице
противоправно деяние, изразяващо се в действие или бездействие,
извършено виновно, в резултат на което да са настъпили вреди, както
и причинна връзка между вредоносния резултат и причинените вреди.
По делото безспорно се установи, че на **.**.****г. ответниците
А. А. С. и С. П. Т. са извършили електромонтажна дейност в с. ****
*****, общ. *********, а именно – поставяне на оптични кабели за
интернет в населеното място. По време на извършване на посочената
дейност, присъствал и починалият И. Х.. С. направил опит да
прехвърли оптичния кабел над контактния проводник, вследствие на
което се образувала волтова дъга, под чието въздействие попаднал
починалият. Тези обстоятелства се установяват от събраните по
делото доказателства, а именно - свидетелските показания на св. Й.,
която е очевидец на инцидента, както и от изготвената съдебно-
техническа експертиза. Безспорно е установена и причината за
смъртта на лицето, състояща се в развита остра дихателна и
сърдечносъдова недостатъчност, възникнала от общото действие на
техническото електричество върху организма (видно от СМЕ).
Доказва се и причинно-следствената връзка между настъпилото
събитие и причинената смърт на Х..
От събраните по делото доказателства се установява, че
ответниците са извършвали дейността в нарушение на предвидените
законови изисквания за безопасност, а именно – без да притежават
необходимата квалификационна група по електробезопасност за
8
работа с високо напрежение, навлезли са в сервитута на
железопътната инфраструктура на НК „ЖИ“ и са нарушили
строителния габарит, предприели са въздушно пресичане на
железопътната линия с оптичния кабел, което е в противовес с
правилата за безопасност (видно от СТЕ). Доколкото от данните по
делото се установява, че двамата ответници са били натоварени за
извършване на работата съвместно, както и че същите са участвали в
дейностите по подготовка за полагане на кабелите, предприели са
фактически действия по въздушното полагане на кабелите, то се
установява и наличието на съвместно причиняване на деликта по см.
на чл. 53 от ЗЗД.
Съгласно чл. 45, ал. 2 от ЗЗД във всички случаи на непозволено
увреждане вината се предполага до доказване на противното. Предвид
законодателно установената презумпция, както и с оглед
обстоятелството, че механизмът на настъпване на събитието е
безспорно установен, както и участието на ответниците в него, то
съдът е обвързан от предположнието, че деянието е извършено
виновно. Въпреки разпредЕ.та доказателствена тежест, ответниците
не ангажираха доказателства, оборващи презумпцията за виновност,
поради което същата е приложима.
По отношение на вредите:
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
претърпени неимуществени вреди се определя от съда по
справедливост. Неимуществените вреди се изразяват в
неблагоприятно засягане на лични, нематериални блага, които не
могат да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение има заместващо предназначение и се определя съобразно
критериите, установени в чл. 52 ЗЗД. Понятието „справедливост” не е
абстрактно понятие, а е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се имат
предвид от съда при определяне на размера на обезщетението.
9
Обсъдените гласни доказателства и заключението на съдебно
-психиатричната експертиза установяват неблагоприятно отражение
на настъпилото събитие върху родителите на починалото лице – И. Х.
и Д. Д.. Същите са преживели изключително травматично събитие,
състоящо се в загуба на рождено дете, което е довело до остра
стресова реакция и последващо разстройство на адаптацията (макар и
краткотрайно). От свидетелските показания се установява, че между
родителите и техния син е съществувала трайна и топла връзка,
поддържали са близък контакт и добри взаимоотношения. Установява
се, че бащата ежедневно е прекарвал време със сина си, тъй като са
работили заедно и смъртта на И. е оказала негативно влияние върху
неговото емоционално-психологическо съС.ие. Извън това следва да
се посочи, че към настоящия момент двамата се грижат за дъщерята
на И., което немимуено е свързано с промяна в ежедневието и начина
на живот на ищците. За пълнота следва да се отбележи, че болката от
загуба на дете е непрежалима, а обстоятелството, че ищците имат и
други деца, не може да я компенсира. Предвид изложеното, съдът
намира, че обстоятелството, че тези ищци са претърпели
неимуществени вреди, е безспорно установено. Във връзка с горното,
справедливото обезщетение за претърпяната загуба следва да бъде
определено в размер на 150 000 лева за всеки от тях, поради което
исковете следва да бъдат уважени в пълния предявен размер.
По отношения на неимуществените вреди, претърпени от
малолетното дете – И. И. Х., съдът намира, че предявеният иск също
се явява основателен. Това е така, тъй като независимо от
обстоятелството, че към момента на настъпване на събитието, детето е
било едва на около * години, това не означава, че не може да търпи
вреди от смъртта на баща си. На практика липсата на бащината
фигура неминуемо дава отражение в живота за детето, на неговото
възпитание, растеж в здрава и пълноценна семейна среда и изграждане
на неговата личност. От свидетелските показания на св. В. се
10
установява, че макар да е минал не кратък период, детето продължава
да е съкрушено и поС.но да говори за баща си. Ето защо, съдът
намира, че справедливият размер на дължимото обезщетение за
претърпените от И. Х. неимуществени вреди от загубата на баща й, е
150 000 лв.
По отношения на четвъртия ищец – Д. С., съдът намира
следното: по делото безспорно се установи, че ищцата С. се е
намирала във фактическо съжителство с И. Х., които заедно с дъщеря
си И. са живели самостоятелно, в отделно домакинство от родителите
на И.. От свидетелските показания се установява, че са били сплотено
и задружно семейство. Ето защо, ищцата С. също се явява
материалноправно легитимирано да получи обезщетение лице. Тъй
като по делото не се събраха достатъчно доказателства за интензитета
на претърпените от С. неимуществени вреди, съдът намира, че
справедливото обезщетение в случая се равнява на сумата от 50 000
лв. (петдесет хиляди лева), опредЕ. като се вземат предвид
обстоятелствата, че загубата на любим човек безспорно води до
негативни емоции, чувства на скръб и тъга, промяна в начина на
живот (видно от събраните по делото доказателства ищцата е
заминала в чужбина да работи), промяна в социалния кръг и др.
Що се касае до противопоставеното възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат от починалото лице, такова
не се установи.
По обективния характер на съпричиняването е налице
задължителна за съдилищата съдебна практика – т.7 от ППВС №
17/1963г. В константната си практика по приложението на чл. 51, ал. 2
ЗЗД, а и в създадената по реда на чл. 290 ГПК практика (решение №
45/ 15.04.2009г. по т. д. № 525/2008г. на ІІ т. о., решение №
159/24.11.2010г. по т. д. № 1117/2009г. на ІІ т. о., решение № 206 от
12.03.2010г. по т. д. № 35/2009г. на ІІ т. о., решение № 58/29.04.2011г.
по т. д. № 623/2011г. на ІІ т. о., решение № 59 от 10.06.2011г. по т. д.
11
№ 286/2010г. на І т. о., решение № 153/31.10.2011г. по т. д. №
971/2010г., решение № 169/28.02.2012г. по т. д. № 762/2010г. на ІІ т.
о., решение № 54 от 22.05.2012г. по т.д. № 316/2011г., на ВКС, ТК, ІІ
ТО и др.), Върховният касационен съд последователно е застъпвал
становище, че намаляването на обезщетението за вреди от деликт на
основание чл. 51, ал.2 от ЗЗД е обусловено от наличие на причинна
връзка между поведението на пострадалия и произлезлите вреди. За
да е налице съпричиняване от пострадалия по смисъла на чл. 51, ал.2
от ЗЗД, следва неговото поведение обективно да е в причинна връзка с
настъпването на вредите, т.е. пострадалият трябва обективно да е
допринесъл за вредоносния резултат, създавайки условия или
улеснявайки с поведението си неговото настъпване, като вина на
пострадалия в тази насока не се изисква. Или, от съществено значение
е конкретното проявление на действието или бездействието на
пострадалия, което съставлява пряка и непосредствена причина за
причинените вреди. Релевантен за съпричиняването и за прилагането
на чл.51, ал.2 от ЗЗД е само онзи конкретно установен принос на
пострадалия, без който не би се стигнало /наред с неправомерното
поведение на деликвента/ до увреждането като неблагоприятен
резултат.
Правните последици от съпричиняването и значението му за
размера на обезщетението, което увреденият има право да получи
като паричен еквИ.лент на произлезлите от деликта вреди, изключват
допустимостта съдът да обосновава изводите си за съпричиняване с
вероятности или с предположения. Както в т. 7 на ППВС № 17/63 г.,
така и в постановените по реда на чл. 290 и сл. ГПК решения на ВКС
/решение № 154/10.10.2017 г. по т. д. № 2317/2016 г. на ВКС, II ТО,
решение № 206/12.03.2010 г. по т. д. № 35/2009 г. на ВКС, ІІ ТО,
решение № 59/10.06.2011 г. по т. д. № 286/2011 г. на ВКС, I ТО,
решение № 98/24.06.2013 г. по т. д. № 596/2012 г., решение № 169 от
28.02.2012 г., по т. д. № 762/2010 г. на ВКС, II ТО и мн. други/ е
12
прието, че изводът за наличие на съпричиняване на вредата не може
да почИ. на предположения.
В конкретния случай, съдът намира, че макар да са налице данни,
че И. Х. е оказал съдействие на ответниците, като е придържал
макарата, на която е бил навит оптичния кабел, това не е основание да
се приеме, че е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат.
Това е така, тъй като той не е участвал в подготовката и действията по
планиране на съответните трасета на отпичните кабели, не е работил в
дружеството, осъществяващо тази дейност, поради което не е бил
длъжен да бъде запознат с правилата за безопасност при работа с
електричество, още по-малко с правилата за работа с електричество с
високо напрежение. Именно ответниците, бидейки квалифицирани да
осъществяват дейността, за която са били наети, са били длъжни да
вземат всички необходими мерки за опазване собствения си живот и
здраве, както и тези на околните. Ето защо, неоснователно се явява
заявеното възражение за съпричиняване на вредоносния резултат.
Горепосочените обезщетения следва да бъдат присъдени ведно
със законната лихва, считано от датата на деликта – **.**.****г. до
окончателното им плащане, така както е поискано в исковата молба.
По разноските: Процесуалният представител на ищците е
заявил искане да му се заплати възнаграждение за осъществено
безплатно процесуално представителство по делото, което е
направено в преклузивния по ГПК срок. Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА
долната граница на възнаграждението се определя по минималните
размери, определени по наредбата по чл. 36, ал. 2 от ЗА, т. е. Наредба
1/2004 г. Тези минимални размери се изчисляват на основата на
уважената част от исковете/ определение 515/02.10.2015 г. по ч. т. д.
2340/2015 г. на Първо ТО на ВКС/. Доколкото по делото са
представени два договора за правна помощ (в полза на ищците И. Х. и
Д. Д.), то адвокатско възнаграждение следва да се присъди само за
осъщественото представителство в тяхна полза. Предвид горното, в
13
полза на адв. С. Ч. следва да се присъди сумата от 21 300 лв. (двадесет
и една хиляди и триста лева), опредЕ. съразмерно с уважената част от
исковете.
Заявено е искане за присъждане на разноски и от процесуалния
представител на ответниците. Доколкото в случая е налице
отхвърлителна част по отношение на ищцата С., в полза на адв. А. Б.
следва да се присъди сумата от 7100 лв. (седем хиляди и сто лева),
опредЕ. по съразмерност.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, ответниците следва да бъдат
осъдени да заплатят по сметка на Окръжен съд – Пловдив съдебни
разноски в размер на 1651,20 лв. / хиляда шестстотин петдесет и един
лева и двадесет ст.) и 20 000 лв. (двадесет хиляди лева) за държавна
такса по делото.
По изложените съображения, Окръжен съд Пловдив
РЕШИ:
ОСЪЖДА С. П. Т., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: община
*****, с. *****, ул. „*******“ № ** и А. А. С., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. ******* ********, ул. „****** ******** ******“ №
*, ет. *, ап. ** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на И. Я. Х., с ЕГН
**********,на Д. И. Д., с ЕГН ********** и на И. И. Х., с ЕГН
**********, действаща чрез своята майка и законен представител Д.
В. С., с ЕГН **********, сумата от по 150 000 лв. (сто и петдесет
хиляди лева_ за всеки един от тях поотделно, представляваща
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие
настъпилата на **.**.****г. смърт на И.И.Х.., с ЕГН **********,
ведно със законната лихва върху присъдените обезщетения считано от
датата на деликта – **.**.****г., до окончателното им изплащане.
ОСЪЖДА С. П. Т., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: община
*****, с. *****, ул. „*******“ № ** и А. А. С., с ЕГН **********, с
14
поС.ен адрес: гр. ******* ********, ул. „****** ******** ******“ №
*, ет. *, ап. ** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на Д. В. С., с ЕГН
**********, сумата от 50 000 лв. (петдесет хиляди лева),
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени
вследствие настъпилата на **.**.****г. смърт на И.И.Х.., с ЕГН
**********, ведно със законната лихва върху тази сума считано от
датата на деликта – **.**.****г., до окончателното й изплащане, като
отхвърля иска до пълния предявен размер от 150 000 лв.
ОСЪЖДА С. П. Т., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: община
*****, с. *****, ул. „*******“ № ** и А. А. С., с ЕГН **********, с
поС.ен адрес: гр. ******* ********, ул. „****** ******** ******“ №
*, ет. *, ап. ** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ на адв. С. С. Ч., с л.
номер ********* и адрес: обл. ********, общ.*********, ****
гр.********, ***** *, * сумата от 21 300 лв. (двадесет и една хиляди и
триста лева), представляваща възнаграждение за осъществено по
делото безплатно процесуално представителство на основание чл. 38
от Закона за адвокатурата.
ОСЪЖДА Д. В. С., с ЕГН **********, с адрес: с. **** *****,
ул. „******“ № * ДА ЗАПЛАТИ на адв. А. Б. Б., с л. №
************ и адрес: бул. "******* ******" №****, ет. *, оф. *
сумата от 7100 лв. (седем хиляди и сто лева).
ОСЪЖДА С. П. Т., с ЕГН **********, с поС.ен адрес: община
*********, с. *****, ул. „*********" № ** и А. А. С., с ЕГН
**********, с поС.ен адрес: гр. ******* *********, ул. „*****
******* *******“ № *, ет. *, ап. ** СОЛИДАРНО ДА ЗАПЛАТЯТ
по сметка на Окръжен съд Пловдив на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК
сумата от 21 651,2 лв. / двадесет и една хиляди шестстотин петдесет и
един лева и двадесет ст.) – дължима държавна такса и съдебни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от връчването му на страните пред Апелативен съд Пловдив.
15
Съдия при Окръжен съд – Пловдив: _______________________
16