№ 4053
гр. София, 31.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 121-ВИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря АНЕЛИЯ Б. ЛЮБЕНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ Н. ТОПАЛОВА Административно
наказателно дело № 20221110204485 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от П. Д. К. от гр.Пловдив против наказателно
постановление №21-4332-019476/28.09.2021 г. на Началник на сектор към
СДВР отдел Пътна полиция-СДВР, с което на основание чл.178ж ал.1 пр.1
ЗДвП му са наложени глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.58 т.3 ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на наказателното
постановление, като на първо място се излагат доводи, че същото не е влязло
в законна сила, както е отразено в него. Вмененото на жалбоподателя
нарушение е недоказано, тъй като на 07.09.2021 г. действително
жалбоподателят спрял в лентата за принудително спиране, но причината
била, че съпругата му Р. К.а „започнала да повръща, излизайки от колата и се
изходи по малка нужда, тъй като вследствие на нейно заболяване, получава
внезапни нужди за уриниране.”. В тази връзка е наличен здравословен
проблем на пътник и няма нарушение на чл.58 т.3 ЗДвП. Редовно призован
жалбоподателят се представлява от адв. Г., която поддържа жалбата и е
наличен факта на здравословно заболяване на пътник в автомобила, което е
наложило спиране в аварийна лента. Предлага на съда да отмени НП. Не
претендира разноски.
1
Въззиваемата страна редовно призована не изпраща представител.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства в тяхната
съвкупност и логическо единство във връзка с оплакванията в жалбата,
приема за установено следното:
По допустимостта на жалбата:
Разпоредбата на чл.58 ал.1 ЗАНН предвижда, че препис от
наказателното постановление се връчва срещу подпис на нарушителя. Според
ал.2, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият
му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху наказателното
постановление и то се счита за връчено от деня на отбелязването.
Разпоредбата на чл.58 ал.2 ЗАНН регламентира като изключение от общото
правило възможност за "неприсъствено" връчване на наказателното
постановление, когато нарушителят не е намерен на посочения от него адрес,
а новият му адрес е неизвестен, както е сторено и по отношение на
атакуваното НП с отразяване в него, че е връчено на основание чл.58 ал.2
ЗАНН на дата 12.10.2021 г. и съответно е влязло в сила на 20.10.2021 г. Тази
норма е позитивноправна законодателна фикция, по силата на която при
наличието на регламентираните в нея предпоставки
административнонаказващият орган отбелязва дата върху наказателното
постановление, от която то се счита за връчено на нарушителя, без това
действително да се е случило.
В настоящия случай обаче, видно от Докладна записка от дата
12.10.2021 г., без данни кой е изготвил същата /л.9 от делото/, е отразено, че
на 12.10.2021 г. е посетен адреса на жалбоподателя в гр.Пловдив, като същият
не е установен на адреса, като по данни на съседка, апартамент 77 е в ремонт
от дълго време. Тези обстоятелства налага извода, че не е налице хипотезата,
при която може да се приеме, че лицето е напуснало адреса, още повече, че
адресът е посетен един единствен път и то без отразяване на час. В тази
връзка съдът намира, че НП не е било надлежно връчено по правилата на
ЗАНН и НПК, то и срокът за обжалването му не е започнал да тече, съответно
оспорването е реализирано в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което съдът
приема, че жалбата е ДОПУСТИМА, като подадена от надлежна страна в
преклузивния срок. Разгледана по същество, същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
По делото е установена следната фактическа обстановка:
На дата 07.09.2021 г. около 15.30 часа свидетелите А. С. С. и Р. Н. Ст. се
намирали в района на Автомагистрала Тракия, между 6 и 7 километър, като
оказвали съдействие по регулиране на движението заради станала тежка
катастрофа. И двамата свидетели от мястото, където се намирали, забелязали
как към тях, в лентата за принудително спиране, посока на движение от
гр.София към гр.Пловдив, се движи товарен автомобил Ситроен Ц 4 Еъркрос
с peг №СА ХХХХ ТТ, без аварийни светлини, като това бил единственият
водач въпреки, че трафикът бил натоварен, поради станалата катастрофа.
Свидетелят С. подал на водача знак за спиране със стоп палка и
посочване на мястото, където да спре. Било установено по време на
проверката, че с него се вози пътничка. Нямало обективна причина, която да
налага движение в аварийна лента – нито повреда на съответния автомобил,
нито здравословен проблем на водача и пътничката. На въпроса му защо се
движат в тази лента, пътничката отговорила, че й се ходи до тоалента, а на
въпроса на С. защо не е използвала тоалетната на бензиностанцията, която са
подминали – „започна нещо страшно – и тя и водачът започнаха да се
държат арогантно, да викат.” . Свидетелят С. е категоричен, че е видял
жалбоподателя да управлява в аварийната лента от повече от 150 метра, като
същият спрял само поради причината, че полицейските служители застанали
пред него. Нито жалбоподателят, нито пътничката в автомобила споделили за
някакъв здравословен проблем на последната или представили документи във
връзка с това. По време на проверката обстановката била доста изнервена и
съпроводена с викове и твърдения, че не е правилно това което прави С. и на
дамата й се пикаело. Свидетелят няма спомени пътничката да е уринирала в
негово присъствие. В подкрепа на тези събрани гласни доказателствени
средства са и показанията на другия очевидец на нарушението – свидетеля Р.
Н. Ст., който също е категоричен, че е видял отдалеч автомобила на
жалбоподателя, който се е движел в лентата за принудително спиране без да
има повреда на МПС или проблем на водача и пътника. Този свидетел също
има спомени, че двамата са се карали с колегата му и проверката била
3
извършена в близост до ПТП.
Свидетелят А. С. С. на длъжност мл. автоконтрольор към ОПП-СДВР
съставил и връчил надлежно на жалбоподателя АУАН №АВ40692/07.09.2021
г. , като приел, че е налице нарушение на чл.58 т.3 ЗДвП.
Жалбоподателят се възползвал от възможността, предоставена му по
чл.44 ал.3 ЗАНН и подал възражение съставения в акт с доводи, идентични с
тези в жалбата.
Наказащият орган възприел изцяло фактическата обстановка установена
от контролните органи и издал атакуваното наказателно постановление.
Въз основа на горната фактическа обстановка, съдът прави
следните правни изводи:
В хода на административнонаказателното производство не е допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до
накърняване на правото на защита на санкционираното лице.
АУАН и НП са издадени от оправомощени за това длъжностни лица, в
рамките на определената им компетентност. Наказателното постановление е
издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му, като в
приложевата заповед фигурира и длъжността заемана от актосъставителя,
поради което от правна страна съдът приема, че АУАН и НП са издадени в
предвидените в ЗАНН преклузивни срокове, без допуснати нарушения на
процесуалните правила.
Притежават необходимото съдържание по чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Спазени са изцяло сроковете за издаването им.
Съдът намира, че фактическата обстановка, отразена в АУАН и
обжалваното НП, безспорно е установена от доказателствата по делото, които
съдът кредитира изцяло.
Изолирани от останалия събран доказателствен материал остават
показанията на свидетелката Р. Г. С.-К.а, която в с.з. от 01.06.2022 г. заявява,
че поради здравословни проблеми /киста на яйчника/, прима лекарство
„Солифенацин”, което има диуретично действие и на процесната дата
4
помолила съпруга си да спре в лентата – повърнала, като „се наложи да
уринирам пред полицатие”. Заявява също, че не полицейските служители са
ги спрели, а съпругът й сам спрял, заради молбата й. Съдът кредитира
показанията на свидетелката в частта им, че на процесната дата именно тя е
пътувала с жаллбоподателя като негов спътник в автомобила, по АМ Тракия,
посока София-Пловдив. Съдът обаче не кредитира показанията на К.а, че
внезапно получила позиви за уриниране и поради тази причина се наложило
спиране в аварийната лента. Показанията на свидетелите А. С. С. и Р. Н. Ст.
са категорични, че те забелязали шофиране на жалбоподателя в аварийната
лента доста метри, където са го спрели за проверка, а не той е спрял, както
твърди свидетелката.
Контролните органи ясно са установили водача, тъй като поради
настъпилата катастрофа, трафикът бил силно затруднен, автомобилте са се
движели бавно и единственият водач, който се движел в аварийна лента бил
именно К..
Що се отнася до твърдяната лекарствена терапия със „Солифенацин” на
свидетелката К., чието диуретично действие се твърди, че налагало спиране в
аварийна лента, то видно от представените по делото писмени доказателства
– Фиш за цитологично изследване от 01.11.2021 г. и 05.11.2021 г. и
амбулаторен лист за преглед, без видима дата на издаване – съдът приема, че
същите са издадени след датата на нарушението – 07.09.2021 г. Дори да не
бяха обаче, съдът приема, че от показанията на очевидците С. и Ст. не се
установи нито повръщане, нито уриниране от страна на пътничката в
автомобила К.а при спирането на водача. Напротив, същата явно е била в
добро здравословно състояние, позволило й да спори и повишава тон на
контролните органи по време на проверката, осъществявана по отношение на
нейния съпруг.
В случая съдът приема категорично, че жалбоподателят извършвайки
нарушение - движение в лентата за принудително спиране въобще не е имал
намерение да спира, но му се е наложило, поради подаване на знак за спиране
със стоп палка и посочване на мястото, където да спре от страна на свидетеля
С..
Административнонаказателната отговорност на жалбоподателя е
ангажирана на основание чл. 178ж ал. 1 ЗДвП и са му наложени кумулативно
5
административни наказания "глоба" в размер на 1 000 лв. и "лишаване от
право да управлява МПС" за срок от 3 месеца за нарушение на чл. 58 т. 3
ЗДвП.
По делото е доказано по несъмнен начин, че на 07.09.2021 г. около
15.30 часа на Автомагистрала-1, жалбоподателят управлявал в лентата за
принудително спиране, посока на движение от гр.София към гр.Пловдив, т.а.
Ситроен Ц 4 Еъркрос с peг №СА ХХХХ ТТ, без да има повреда на МПС или
проблем на водача и пътника
Нарушението е правилно квалифицирано като такова по чл. 58 т. 3
ЗДвП, забраняващо на водачите на МПС при движение на магистлала, да се
движат или спират в лентата за принудително спиране, освен при повреда на
пътното превозно средство, както и при здравословни проблеми на водача
или пътниците в превозното средство.
Съдътъ приема, че не са налице фактически данни за евентуално
възникнала техническа неизправност на управляваното от жалбоподателя
МПС, здравословен проблем на самия него или такъв на съпругата му като
пътник в превозното следство.
Административнонаказващият орган, правилно и законосъобразно е
приложил санкционната разпоредба на чл. 178ж ал. 1 ЗДвП, която предвижда
отговорност за водач, който се движи в лентата за принудително спиране по
автомагистрала, без да са налице изключенията по чл. 58 т. 3 или в платното
за насрещно движение по автомагистрала и скоростен път.
Налице е пълно съответствие между словесното описание на
релевантната фактическа обстановка в акта, очертана чрез изискуемата се
конкретика, нейното последователно възпроизвеждане в атакуваното
наказателно постановление и възприетата цифрова квалификация. Ето защо,
съдът намира, че материалният закон също е приложен правилно.
Административното нарушение е извършено виновно, при форма на
вината – пряк умисъл. Жалбоподателят е предвиждал извършването на
деянието и е съзнавал неговия общественоопасен характер, като във волеви
аспект е искал и пряко е целял неговото осъществяване.
По отношение на кумулативно наложените административни наказания
"глоба" в размер на 1 000 лв. и "лишаване от право да управлява МПС" за
6
срок от 3 месеца съдът намира, че съгласно чл. 178ж, ал. 1 ЗДвП, същите са
абсолютно определени, поради което не съществува възможност те да бъдат
намалени по аргумент на чл. 27 ал. 5 ЗАНН.
Липсват и основания за квалифициране на конкретния случай като
маловажен по смисъла на чл. 28 ЗАНН,
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 ЗАНН, тъй като същото разкрива завишена степен на
обществена опасност, поставяйки в опасност живота на водача и останалите
участници в движението, като именно охраната на тези общестени отношения
е наложила създаването на разпоредбата на чл. 189з ЗДвП /обн. в ДВ, бр. 109
от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г./, която императивно изключва приложното
поле на визирания институт при нарушения на правилата за движение по
пътищата.
Ето защо, съдът намира, че така издаденото наказателно постановление
следва да бъде потвърдено изцяло като правилно и законосъобразно.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №21-4332-
019476/28.09.2021 г. на Началник на сектор към СДВР отдел Пътна полиция-
СДВР, с което на П. Д. К. от гр.Пловдив, на основание чл.178ж ал.1 пр.1
ЗДвП, са наложени глоба в размер на 1 000 лв. и лишаване от право да
управлява МПС за 3 месеца за нарушение на чл.58 т.3 ЗДвП.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд София-град.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7