МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №47/** ** ** **
ПО НЧХД №401/2016 ** НА НПРС
Тъжителката Ц.Ж.В.
*** е депозирала тъжба против подсъдимия К.**** *** това, че на ** ** ** ** в
с. Ц. **, обл. Ш., в качеството си на длъжностно лице /*** на същото село/, по
повод изпълнение на службата си, казал дума /***/, унизителна за честта и
достойнството на Ц.Ж.В. с ЕГН **********, изпълняваща длъжността „*** ***ство“
в ***ство с. Ц. **, в нейно присъствие, по повод изпълнение на службата й, като
обидата е нанесена публично - престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във
вр.чл.146, ал.1 от НК.
Ведно с
тъжбата е предявен за разглеждане и граждански иск, с цена на иска от 3 000
лв., съставляващи обезщетение за причинени на ищцата неимуществени вреди, като
сумата се претендира ведно със законната лихва, считано от датата на
увреждането – ** ** ** ** до окончателното плащане, който граждански иск съдът
прие за съвместно разглеждане в наказателното производство.
По предявеното
му обвинение подсъдимият не се счита за виновен. Отрича да е отправял обидна
дума към тъжителката. Твърди, че действително произнесъл думата „***“ на
румънски език, но не по адрес на В., а тъй като в същия ден и място там имало
кучета. Твърди също, че в посочения от тъжителката ден тя го обидила, наричайки
го „***“. Моли да бъде признат за невиновен по предявеното му обвинение. Не
изразява становище относно предявения
граждански иск.
Защитникът на
подсъдимия – адв. Р. В. *** намира, че обвинението не е доказано и счита че
подсъдимият следва да бъде оправдан по обвинението.
Като съобрази
всички събрани по делото доказателства съдът счете за установено от фактическа
страна следното: Подсъдимият е *** на с. Ц. **, на която длъжност бил избиран
три поредни мандата. Тъжителката изпълнявала длъжността „*** ***ство“ в ***ство
с. Ц. **, на която длъжност била назначена в началото на 2016 ** Подсъдимият и
тъжителката не били в добри отношения.
На ** ** ** **
сутринта тъжителката се намирала на центъра на с. Ц. **, заедно с четирима
работници, ангажирани по програма за временна заетост към ***ството, чийто
наставник била В.. Сред тези работници били свидетелите Д.Р. ** и И.М.С.. На
центъра на селото, близо до намиращия се там магазин, бил и свидетелят И. ** Х.,
който работел като пласьор на стоки. Тъжителката В. разпределяла работата между
работниците, чийто наставник била. В този час на деня в центъра имало и други
работници, работещи по 14-дневна програма. Там в ***ството бил и подсъдимият,
който излязъл от сградата на ***ството и извикал свидетеля Д. **. Последният
отишъл при ***а, който бил ядосан и започнал да се кара на свидетеля на висок
тон. Двамата се намирали на разстояние от около 10-15 метра от мястото, където
били тъжителката и горепосочените свидетели, поради което всички те чули
разговора между двамата. Подсъдимият бил разгневен и изисквал свидетелят Д. **
да му обясни кой му е наредил да затвори вратата на намиращия се в близост
парк. Докато свидетелят се опитвал да му обясни, че сам е затворил въпросната
врата, двамата вървяли в посока към парка, който се намирал на разстояние около
50-60 м. от събралите се работници и тъжителката и до парка се спускали стълби.
Разговорът между подсъдимия и свидетеля ** се водил на румънски език.
Подсъдимият смятал, че тъжителката е тази, която е наредила на свидетеля да
затвори вратата и затова, докато се карал на свидетеля, подсъдимият казал на
румънски: „Знам, че тази *** те накара да затвориш вратата.“ Думата „***“
от румънски означавала „***“ на
български и всички работници – колеги на свидетеля ** чули тази дума, както и
целия израз и разговор, и разбрали значението й, тъй като всички те разбирали и
говорели румънски. Тъжителката не говорела румънски и не разбрала значението на
думите на подсъдимия, но разбрала, че в разговора става въпрос за нея. След
като разговорът между свидетеля ** и подсъдимия приключил, подсъдимият се
върнал към центъра на селото и отишъл при тъжителката. Започнал и на нея да се
кара, но на български, като й казал да не се бърка в работата му, че тя няма
право да затваря вратата на парка. Тъжителката отвърнала, че тя не е нареждала
да се затваря въпросната врата и отправила забележка към подсъдимия да се държи
прилично. После подсъдимият влязъл в сградата на ***ството. В този момент при
тъжителката пристигнал свидетелят Д. ** и В. го попитала какво е казал ***а за
нея. Тогава свидетелят й отговор, че подсъдимият я е нарекъл ***. Свидетелят И.
Х. също отишъл при тъжителката и й казал, че подсъдимият я нарича ***.
Тъжителката се разстроила, почувствала се обидена и трудно се въздържала да не
се разплаче. След това работниците поели по поставените им задачи, а
тъжителката останала на центъра. Тогава при нея дошла свидетелката И.ка Д. И.ова
– библиотекар в читалището, която по това време била на работа и от прозореца
на стаята си чула крясъците на подсъдимия и слязла. Тъжителката й се оплакала
от нанесената й обида и й казала, че ще подаде тъжба срещу подсъдимия.
Гореописаната
фактическа обстановка съдът прие за установена безспорно от събраните по делото
доказателства – показанията на свидетелите Д.Р. **, И. ** Х., И.М.С. и И. Д. И.,
както и от представените писмени доказателства – допълнително споразумение към
трудов договор №***/**
** **,
трудов договор №**** ** и длъжностна характеристика за длъжността „*** ***ство“,
както и частично от обясненията на подсъдимия. Анализът на доказателствения
материал сочи, че с Д.ието си подсъдимият от обективна и субективна страна е
осъществил състава на престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във
вр.чл.146, ал.1 от НК. Без съмнение той е изрекъл по отношение на тъжителката
дума – „***“, която е унизителна за честта и достойнството й и именно като
такава тази дума е била възприета от нея,
а и от присъстващите на инцидента. В случая макар, че обидната дума е била
изречена на неразбираем за тъжителката език, то следва да се счете, че е налице
осъществен състав на престъплението обида, защото веднага след това думата й е
била преведена и тя още в този момент е узнала съдържанието й. Значението на
думата, отнесено към жена и в смисъла, употребен от подсъдимия е обидно,
засягащо достойноството и изразяващо негативната оценка на подсъдимия. Самият
подсъдим е съзнавал, че изрича обидна дума към тъжителката и е бил наясно, че
тя ще я възприеме, тъй като тъжителката се е намирала на близко разстояние,
което позволява да се чуе разговора, както и да й се предаде, тъй като почти
всички намиращи се на центъра на селото лица по това време са разбирали
румънски език. Също така обидата е бил произнесена публично, пред много хора,
които са чули и разбрали значението на думите, изречени от подсъдимия.
Подсъдимият като *** на селото и тъжителката като *** в ***ството са длъжностни
лица по смисъла на чл.93, т.1, б.“б“ от НК. Подсъдимият е произнесъл обидата по
повод изпълнението на службата си, а именно като лице, което отговаря и
управлява общинското имущество. Той е отправил обидната дума към тъжителката
също в качеството й на длъжностно лице по повод службата й, тъй като е видно,
че е бил ядосан именно от действията на В. като надзорник на работниците, на
които тя разпределя задачи. По тези причини Д.ието на подсъдимия следва да се
квалифицира като престъпление по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр.чл.146,
ал.1 от НК.
От
субективна страна е налице пряк умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал
обещстнвеноопасния характер на Д.ието си, предвиждал е и е целял настъпването
на общественоопасните му последици.
По
делото от страна на подсъдимия са посочени показанията на свидетелите М.М.Р., Г.Д.Н.
и И. Д.Н.. Всички те твърдят, че на ** ** ** ** са се намирали на центъра на
селото, но не са чули подсъдимият да обижда тъжителката. Напротив, тъжителката
обидила подсъдимия, като го нарекла „***“. Всички тези свидетели твърдят, че
видяли и чули как подсъдимият вика свидетеля Д. ** и как двамата, отправяйки се
към парка, разговарят. Не чули разговора, но ясно чули как тъжителката обижда
подсъдимия. Съдът не даде вяра на показанията им в тази част – относно
отправена от тъжителката към подсъдимия обида, защото счете, че в тях има
противоречия. Напр. в показанията си, дадени пред друг състав на съда и
прочетени в хода на съдебното следствие, свидетелят Г.Н. първоначално не
споменава за такава отправена обида към подсъдимия, докато в показанията,
дадени на ** ** ** ** твърди за подобна. Съдът счита, че показанията на тези
свидетели целят да подкрепят тезата на подсъдимия, но от друга страна дори и
съдът да приеме, че действително тъжителката е отправила обидни думи към подсъдимия
в сочения ден и по посочения начин, то този факт не би бил от значение по
настоящото дело, а само ако е депозирана тъжба от страна на К.** спрямо В..
Дори и тъжителката да е произнесла обида, то в случая не може да се приложи института
на реторсията, защото е видно, че отправената от нея обида не е била в отговор
на тази на подсъдимия, какъвто е смисълът на реторсията. Доказателствата по
делото сочат, че разговорът между тъжителката и подсъдимия се е състоял преди
тя да се осведоми за значението на думите, произнесени от подсъдимия при
разговора му със свидетеля Д. **. Така, че не може да се счете, че тук става
въпрос за обида, изречена от тъжителката веднага в отговор на такава, нанесена
на нея. Ето защо дори и обида от страна на тъжителката да е била отправена, то
тя не е от значение за състава на престъплението и отговорността на подсъдимия.
Съдът
даде изцяло вяра на свидетелите, посочени от тъжителката, тъй като показанията
им са безпротиворечиви, излагащи в логична последователност събитията и
съответстващи си дори и в незначителните детайли. Изтъкнато е от страна на
подсъдимия възражение, че тези свидетели са зависими от тъжителката, тъй като
работници, на които тя е надзорник. Съдът не счете това възражение за основателно,
тъй като е видно, че напр. свидетеля И. ** Х. не е бил работник при ***ството,
а е бил пласьор на стоки и в този ден се е намирал пред магазина в центъра на
селото, за да очаква стока. Останалите двама свидетели действително са били сред
работниците на ***ството към деня на инцидента, но свидетелят И.М.С. в деня на
показанията пред съда – ** ** ** ** вече не е работник по въпросната програма,
не работи и няма служебна зависимост от тъжителката. По тези причини съдът не намери,
че показанията на свидетелите са пристрастни или целящи да злепоставят
подсъдимия.
В
обясненията си подсъдимият отрича да е произнасял обидна дума към тъжителката.
Твърди, че действително произнесъл думата *** на румънски, но тъй като в парка
имало кучета и казал на свидетеля да ги махне от там. Счита, че целият процес е
инсцениран спрямо него, за да бъде премахнат от длъжност. Съдът не прие
обясненията на подсъдимия за истинни, тъй като по делото няма данни в разговора
между свидетеля ** и подсъдимия да е ставало въпрос за кучета. Също така не са
налице и данни, от които съдът да приеме, че в случая се касае за някаква
инсценировка, която да цели по някакъв начин да навреди на подсъдимия.
Предвид
горните съображения и като счете, че обвинението спрямо подсъдимия е доказано
по категоричен начин, съдът призна К.К.**** за виновен в извършване на
престъплението по чл.148, ал.1, т.1, т.3 и т.4, във вр.чл.146, ал.1 от НК.
При определяне
на следващото се на подсъдимия наказание съдът съобрази, че за осъщественото от
подсъдимия престъпление се предвижда наказание глоба от три до десет хиляди
лева и обществено пориЦ.е. От приложената по делото справка за съдимост на
подсъдимия е видно, че той не е осъждан и не е освобождаван от наказателна
отговорност по реда на раздел ІV, глава осма от общата част на Наказателния
кодекс. Също така е безспорно и, че от Д.ието на подсъдимия не са налице
причинени имуществени вреди. Ето защо, съобразявайки всички тези обстоятелства,
съдът съобрази, че в случая са налице основанията по чл.78а от НК и след като
призна подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.148, ал.1,
т.1 във вр. с чл.146, ал.1 от НК, го освободи от наказателна отговорност и му
наложи АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ ГЛОБА В РАЗМЕР НА 1 500 /ХИЛЯДА И
ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.
Размерът на
административното наказание съдът съобрази с установения по случая превес на
смекчаващите вината на подсъдимия обстоятелства, най вече свързани с личността
на подсъдимия. Очевидно същият не се откроява като негативна личност, а
напротив като личност, на която хората имат доверие, тъй като е избиран за ***
на селото три поредни мандата, както и като човек, който е отзивчив и
трудолюбив, и без съмнение случилото се е инцидентна проява в живота му. Поради
това, съдът счете, че следва да наложи на подсъдимия наказание, ориентирано към
предвидения законов минимум, но все пак несъвпадащ с него, предвид
обстоятелството, че подсъдимият заема длъжността ***, която изисква по-големи
отговорности в отношенията му с останалите граждани.
По отношение
на предявения граждански иск съдът счете, че Д.ието на подсъдимия е безспорно
доказано и от него за гражданския ищец несъмнено са настъпили неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпяни морални страдания от засягането на честта и
достойнството й. В случая не е без значение и следва да се отчете
обстоятелството, че обидата към ищцата е била произнесена пред множество хора,
което в по-голяма степен е разстроило и засегнало частта на ищцата. Съдът
счете, че за възмездяването на пострадалата е справедливо подсъдимият да бъде
осъден да й заплати сумата от 1000 /хиляда/ лева, съставляващи обезщетение за
причинените й неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от датата
на увреждането ** ** ** ** до окончателното плащане. Поради това именно в този
размер гражданският иск, като основателен и доказан, бе уважен, а в останалата
му част до пълния му размер от 3 000 лв. /три хиляди лева, а именно за
сумата от 2000 лв. /две хиляди лева/, като неоснователен и недоказан.
Подсъдимият бе
осъден също така да заплати да заплати държавна такса върху уважения размер на
гражданския иск от 50 /петдесет/ лева, както и да заплати на тъжителката
направените по делото разноски в размер на 614 лв. /шестстотин и четиринадесет
лева/.
В този смисъл
съдът постанови присъдата си.
13.10.2016 **
РАЙОНЕН СЪДИЯ: