О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 260350 14.09.2020
г град Бургас
БУРГАСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение,
първи въззивен състав, на четиринадесети септември, две хиляди и двадесета година в
закрито съдебно заседание, в следния състав:
Председател: Мариана Карастанчева
Членове:
1.Пламена Върбанова
2.мл.с. Детелина Димова
Секретар:
Прокурор:
като разгледа докладваното от младши съдия Детелина Димова частно
гражданско дело номер 1938 по описа
за 2020 година на Окръжен съд Бургас и за да се произнесе взе в предвид
следното:
Производството е по чл. 274, ал. 1 т. 1 от ГПК и е
образувано по повод постъпила частна жалба от М.И.Д., ЕГН **********, със със
съдебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Руски“ №86, ет.2, оф. 9 – чрез адв. Стефан
Харизанов против Определение №4785/06.07.2020 г. по гр.д. № 2547/2019 г. по
описа на БРС, с което производството по делото е прекратено поради
недопустимост на предявените искове.
С частната жалба жалбоподателят М.Д. е оспорил обжалваното
определение като нищожно, недопустимо, неправилно като постановено в нарушение
на материалния и процесуалния закон и необосновано. Сочи, че оспорения акт не е
съобразен с чл. 127 от Конституцията на Република България, в който са очертани
правомощията на Прокуратурата, и по – конкретно тези за упражняване надзор при
изпълнение на наказателни и други мерки и за предприемане на действия за отмяна
на незаконосъобразни актове. Излага твърдение, че правното основание на
предявения от него иск е чл. 2 от ЗОДОВ , а надлежни ответници по същия са
Прокуратурата на РБ и ОД на МВР. Допълнително възразява за това, че районният
съд се е произнесъл в нарушение на чл. 6, § 1 от ЕКЗПЧОС, при наличие на
основание за отвод. Моли за отмяна на прекратителното определение и връщане на
делото за разглеждане на предявения иск по същество.
Препис от частната жалба е връчен на ответниците в
производството – ОД на МВР и Прокуратурата на Република България, като в срока
по чл. 276 от ГПК същите не са депозирали писмени отговори.
Съдът по допустимостта на подадената частна жалба намира, че същата е подадена против подлежащ на обжалване съдебен акт, в съответния законоустановен срок и от легитимирано лице, имащо право на жалба, поради което същата е допустима и подлежи на разглеждане по същество.
Съдът като взе предвид направените в жалбата възражения, както и изложените пред първата инстанция твърдения и като съобрази, че настоящото производство се провежда по правилата на пълен въззивен контрол /ТР 6/15.01.2019 г. по т.д. № 6/2017 г на ОСГТК на ВКС/, намира от фактическа и правна страна следното:
С първоначалната искова молба и последващите
уточнителни молби ищецът навежда твърдения за проведено спрямо него наказателно
преследване, осъществено в рамките на ЗМ 373/1996 г., ЗМ №397/1996 г. и по ЗМ №
828/1998 г.. По посочените ЗМ са направени полицейски регистрации на ищеца в
информационните масиви на МВР, по които същият е посочен като извършител на
престъпления по чл. 214 от НК, чл. 144, ал. 1 от НК и чл. 194 от НК. Посочените
регистрации били извършени в нарушение на закона и без законово основание,
поради което следвало да бъдат заличен служебно, което не било направено от
ответниците. Същите били заличени по силата на Решение №812100-41068/14.12.2015
г. на Министъра на вътрешните работи, издадено по повод подадено от ищеца
заявление. Полицейската регистрация била част от наказателното преследване ,
каквото в случая спрямо ищеца било проведено по посочените три броя заявителски
преписки. Освен вредите, претърпени от ищеца вследствие на незаличените
регистрации, същият с първоначалната искова молба претендира и вреди от
продължителността на наказателното преследване, която била много над разумния
срок за това, тъй като същото следвало да се счита прекратено едва със
заличаването на полицейските регистрации и поради изтекла давност, а не въз
основа на конкретен прокурорски акт. Ищецът е уточнил, че за възникване на
отговорността по ЗОДОВ е без значение дали същият е бил привлечен като
обвиняем, тъй като сам по себе си факта на извършена полицейска регистрация,
възможна само в рамките на провеждано наказателно преследване, водило до извод,
че същият е имал качеството на обвиняем и е бил разследван като такъв.
Допълнителна индиця за това е съдържащата се информация в полицейските регистрации,
указваща, че Д. е извършител на престъпни деяния по чл. 214 от НК, чл. 144, ал.
1 и 2 от НК и чл. 194 от НК.
По иска, основаващ се на
твърдения за претърпени от ищеца вреди вследствие на прекомерната
продължителност на производството, съдът е дал указания за отстраняване на
нередовности по същия, в изпълнение на които, ищецът с молба от 29.07.2019 г. е
заявил, че претендира обезщетение само по иска с правно основание чл. 2, ал. 1
т. 3 от ЗОДОВ /във връзка с незаличените полицейски регистрации/. В тази
връзка, районният съд с разпореждане от 01.08.2019 г. е поискал ищецът да заяви
дали прави отказ или оттегляне от иска, или в случай, че го поддържа, да уточни
обстоятелствата, на които се основава. В указания срок, уточнение във връзка с
този иск не е постъпило. С Определение от 17.09.2019 г. районният съд е
прекратил производството и по двата предявени иска – по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ и по чл. 2б от ЗОДОВ. В подадената срещу това определение частна жалба,
ищецът сам посочва, че съдът не е следвало да прекратява производството по
отношение на иска с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, а спрямо този
по чл. 2б от ЗОДОВ признава, че не е изпълнил дадените му указания, които нямало
и как да бъдат изпълнени. По повод жалбата срещу това предходно прекратително
определение на БРС е бил осъществен инстанционен контрол, в резултат на който Окръжен
съд Бургас е постановил Определение от
16.01.2020 г по ч.гр.д №2120/2020г. по
описа на БОС. С посоченото определение, БОС е отменил акта, преграждащ
развитието на производството, като в мотивите е дал указания на районния съд
във връзка с правната квалификация на предявените претенции. С оглед на така
дадените указания, районният съд е приел, че е сезиран с два иска, насочени
едновременно към ОД на МВР и Прокуратурата на РБ, а именно: 1/ иск с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ, за заплащане на сумата от 25 000 лева,
представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди в резултат на
незаконна и незаличена в срок полицейска регистрация и 2/ иск с правно
основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ , по който след уточнение от 03.07.2020
г., се иска заплащане от всеки от двамата ответници по 12 500 лева, отново
като обезщетение за неимуществени вреди вследствие на незаличената му пред
продължителен период от време полицейска регистрация.
По отношение на първия иск, с правно основание чл.
1 от ЗОДОВ, съдът е прекратил производството с Определение №4188 от 16.06.2020
г. по гр.д. №2547/2019 г. , като е приел, че по отношение на ОД на МВР същият е
подсъден на административния съд, а по отношение на Прокуратурата на РБ е
недопустим, поради липса на пасивна легитимация. С оглед на което искът, с
правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, предявен срещу ОД на МВР, в качеството му на
административен орган е изпратен за разглеждане на Административен съд Бургас.
Определението на БРС от 16.06.2020 г., с което е прекратено производството по
иска, с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ като необжалвано е влязло в сила на
10.07.2020 г.
След постановяване на посоченото по – горе Определение
№4188 от 16.06.2020г., производството пред районен съд е останало висящо по
отношение на иска с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, предявен
спрямо първоначалните ответници – ОД на МВР и Прокуратурата на РБ. Поради съществуващите нередовности по
този иск, районният съд за пореден път е дал указания на ищеца /разпореждане
10175/16.06.2020 г./ да уточни обстоятелствата, на които основава претенцията
си спрямо ответниците за претърпени вреди от техни действия или бездействия
като правозащитни органи. В тази връзка,
и следвайки указанията на БОС, съдържащи се в мотивната част на Определение от
16.01.2020 г по ч.гр.д №2120/2020г по
описа на БОС, БРС е поискал от ищеца да уточни:
дали против него има образувано досъдебно производство по посочените
заявителски преписки /ЗМ/, под какъв номер е било водено то, какъв е бил
изходът от него, както и да уточни какво разбира под наказателно преследване и
дали според него означава образувано наказателно производство. Наред с това на
ищецът е било указано да уточни конкретния размер на иска си против ОД на МВР и
Прокуратурата на РБ за претърпени вреди от техни действия или бездействия като
правозащитни органи.
В изпълнение на посоченото разпореждане, ищецът в
уточняваща молба от 03.07.2020 г. излага следните фактически твърдения, а
именно, че има три полицейски регистрации по ЗМ 373/1996 г., ЗМ №397/1996
г. и по ЗМ № 828/1998, в които е посочен като извършител на
престъпления по чл. 214 от НК, чл. 144, ал. 1 и 2 от НК и чл. 194 от НК; че
първата и втората преписка били образувани в пр.пр. №1814/1996
по описа на Районна прокуратура Бургас, а третата също била изпратена на
Районна прокуратура и била приключила на 22.06.1998 г. с постановление за отказ
да се образува. Тези данни били видни от Решение на Министъра на вътрешните
работи от 14.12.2015 г., по силата на което били заличени полицейските
регистрации на ищеца. Сочи, че наличието на полицейска регистрация само по себе
си означавало, че по отношение на ищеца е било проведено наказателно
преследване, което пък можело да бъде извършено само в рамките на наказателно
производство, извършвано под контрола на Прокуратурата на РБ. На следващо място
уточнява, че отговорността по чл. 2 от ЗОДОВ е както на разследващите органи,
така и на прокуратурата, като същите отговарят солидарно за вредите от
наказателното преследване. Уточнява размера на претендираното обезщетение, а
именно по 12 000 лева, платимо от всеки един от двамата ответника.
При така уточнените обстоятелства, на които ищецът
основава претенцията си за обезщетение, дължимо от ОД на МВР и от Прокуратурата
на РБ от дейността им като правозащитни органи, който иск е с правна
квалификация чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ, настоящият съд прави следните правни
изводи по допустимостта на същия.
За допустимостта на иска се изхожда от направените
в исковата молба фактически твърдения, като страната не е длъжна да излага
правни квалификации, в това число и относно вида и характера на твърдяното от
нея наказателно производство. Преценката
относно наличието на предпоставките от фактическия състав на иска по чл. 2, ал.
1 т. 3 от ЗОДОВ е преценка по основателността на иска, а не по неговата
допустимост. В настоящия случай, ищецът твърди, че спрямо него е било проведено
наказателно преследване, по повод на което са били извършени процесните
полицейски регистрации. Посочва, че наказателно производство е било образувано,
но не може да посочи въз основа на какъв акт е станало това, както и твърди, че
същото понастоящем следва да се счита за прекратено поради давност. В резултат
на изтеклата давност за престъпленията, посочени в полицейските регистрации и
за които ищецът твърди, че е бил наказателно преследван, са били заличени
личните данни, снети като полицейски регистрации по образуваните преписки и обработвани
в информационните масиви на МВР до 2015 г.. Твърди се също, че регистрацията е
само част от мерките, които се предприемат в наказателното производство,
провеждано под надзора на Прокуратурата.
В хипотезата на т. 3 на чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ, на обезщетяване
подлежат вредите,
причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или съда, при обвинение в
извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното
наказателно производство бъде прекратено поради това, че деянието не е
извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление, или поради
това, че наказателното производство е образувано, след като наказателното
преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.
Както е посочено и в Определение
от 16.01.2020 г по ч.гр.д №2120/2020г.
по описа на БОС, елемент от състава на отговорността на Държавата в тази
хипотеза е наличието на обвинение. Дали е налице обвинение следва да се
преценява според действащия по време наказателен процесуален закон. В тази връзка
следва да се отбележи, че в периода 1996 – 1998 г. е действал отменения НПК /обн.
ДВ, бр. 89 от 15.11.1974 г. и
отменен ДВ бр. 86
от 28.10.2005 г.; в сила от 29.04.2006 г./, който е съдържал различна правна уредба на досъдебното производство,
което е имало две форми – предварително производство и полицейско производство.
В последната форма /полицейско производство/ не е
било предвидено да се повдига
обвинение по реда на чл.207 НПК и уличеното лице не се е привличало в качеството на обвиняем. Независимо от това, съдебната практика
е имала повод да се произнесе по въпроса, че и при образуване на полицейско производство, което е прекратено поради това, че деянието не съставлява престъпление е осъществена
хипотеза за отговорност на държавата по чл.2 т.2 пр.2 ЗОДОВ /така решение № 1200 от 2.12.08г.по гр.дело № 3517/07г.на III г.о.на ВКС/. Ето защо и с оглед изложеното, направените от ищеца фактически твърдения в
принципен план са достатъчни, за да обосноват допустимост на иска, а анализът
относно наличието на предпоставките, обуславящи ангажирането на отговорността
на Държавата е част от правораздавателната дейност, дължима във фазата по
същество.
Независимо от горното обаче, съдът намира, че предметът
на висящия пред БРС иск с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ГПК е идентичен
с предмета, на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, изпратен по подсъдност на
Административен съд Бургас. Ищецът макар сам да твърди, че полицейските
регистрации са част от наказателното преследване, същият с иска по чл. 2 от ЗОДОВ не претендира глобално обезщетение за проведеното спрямо него
незаконосъобразно наказателно производство, част от което би било и
обезщетението за вредите от полицейските регистрации, а напротив сочи, че
вредите, които е претърпял от незаконното обвинение и за които желае да бъде
обезщетен са същите, които са предмет и на иска по чл. 1 от ЗОДОВ, а именно
вредите от незаличаване на полицейските регистрации. В случай, че с иска по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ се претендираше обезщетяване на всички вреди от наказателното преследване,
то тогава искът би бил допустим относно онази част от вредите, които излизат
извън обема на вече претендираните такива, като причинени вследствие от
полицейските регистрации. При
съществуващият обаче пълен индентитет на вредите, които ищецът претендира да
бъдат обезщетени един път чрез иска по чл. 1 от ЗОДОВ, и втори път чрез иска по
чл. 2, ал. 1 т. 3 от ГПК, настоящият съд намира, че е налице процесуална пречка
от категорията на абсолютните, която води до недопустимост на настоящото производство,
по аргумент от чл. 126 ГПК. Няма пречка
едни и същи вреди да се претендират на различни основания, заявени с различни
искове, предявени при условията на евентуалност или алтернативност, но при
условие, че се разглеждат в рамките на едно и също производство и пред един
съд. Наличието на две висящи производства /едно пред Административен съд и
второто пред Районен съд Бургас/, които не са в обусловеност едно от друго,
доколкото предмет на същите са самостоятелни искове, с различно правно
основание и нито един от тях няма за предмет разрешаване на преюдициален
въпрос, който да е от значение за правилното решаване на другото производство,
би довело до двойно обезщетяване на едни и същи вреди, което е в нарушение на
принципа за неоснователно обогатяване. Този извод не се променя от обстоятелството,
че формално предявените искове са с различни правни основания, тъй като касаят
едно и също искане, в един и същи размер и в предмета на доказване и по двата
иска са включени общи и идентични факти, а именно претърпените от ищеца вреди,
вследствие на незаличените криминалистични регистрации. В настоящия случай определението, с което
районният съд е прекратил производството пред себе си по иск за заплащане на
сумата от 25 000 лева, претендирана като обезщетение за причинени
неимуществени вреди в резултат на незаконна и незаличена в срок полицейска
регистрация, който иск е квалифицирал като такъв по чл. 1 от ЗОДОВ и е
препратил за разглеждане от Административен съд Бургас спрямо ответника ОД на
МВР, а по отношение на Прокуратурата е прекратил изцяло производството, е
влязло в сила на 10.07.2020 г. и считано от този момент са налице две висящи
производства, предмет на които е обезщетяването на едни и същи вреди. След отделянето на двата иска /този с правно
основание чл. 1 от ЗОДОВ и този по чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ/, районният съд
отново е оставил без движение производството по втория иск, като е указал на ищеца,
че същия следва да посочи конкретен размер на иска против ОД на МВР и
Прокуратурата на РБ за претърпени вреди от техни действия или бездействия като
правозащитни органи. При наличието на тези конкретни указания, даващи
възможност на ищеца да посочи всякакви вреди, настъпили вследствие на незаконно
проведеното спрямо него наказателно преследване, в това число и такива извън
вече заявените вреди от незаличаване на полицейските регистрации, ищецът отново
посочва, че причинените му вреди са от съществуващите криминалистични
регистрации и уточнява, че
претендираното обезщетение за тяхното репариране е в размер на 25 000
лева, разпределена по 12 500 лева на всеки един ответник. При така
направеното уточнение, районният съд е приел, че и след дадената възможност,
ищецът не е въвел твърдения, които да обосноват претенциите му против двамата
ответници за вреди от действия като правозащитни органи, и по – конкретно, че
ищецът отново не е изложил твърдения дали спрямо него са били образувани
наказателни производства по смисъла на НПК. С оглед на това е приел, че
допустим е единствено искът с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ, който е
препратен на Административен съд Бургас, с влязлото в сила определение от
16.06.2020 г.
Настоящият въззивен състав не споделя част от
изложените от районния съд мотиви, но намира, че като краен резултат
обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. Както вече бе
посочено, ищецът е изложил фактически твърдения за това, че спрямо него е било
образувано наказателно производство, в рамките и по повод на което са били
извършени полицейските регистрации. Съдът не следва да изисква от ищеца да
прави правни квалификации, включително и по въпроса какво разбира ищецът под
наказателно преследване и дали според него това означавало образувано
наказателно производство. На страната могат да бъдат давани указания във връзка
със сочените от нея факти, а това дали тези факти ще обосноват правния извод за
образувано наказателно производство, при съобразяване и на действащия по време
НПК и предвидените начини и форми на досъдебно производство, е дейност, която
съдът следва да извърши по свой почин. В случая обаче, ищецът и след
предоставената му възможност да конкретизира размера на иска по чл. 2, ал. 1 т.
3 от ЗОДОВ, като заяви и посочи всички останали вреди, претърпяни от
незаконното обвинение, не е уточнил, че претендира допълнителни вреди, извън вече
заявените такива от полицейските регистрации, които са предмет на иска, висящ
пред Административен съд Бургас. При това положение и с оглед изложеното по –
горе, съдът не може да допусне двойно обезщетяване на едни и същи вреди, като
това се налага и от принципа за правна сигурност, който цели да установи
предвидимост за развитието на производството в равна степен и за двете страни в
процеса. В допълнение следва да се посочи, че макар настоящият състав да
намира, че неправилно районният съд е процедирал като е приел, че е сезиран с
два отделни иска – по чл. 1 и по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ, предмет на които са
едни и същи вреди, претърпени от ищеца в резултат на несвоевременно заличени
полицейски регистрации, то поради това, че понастоящем определението, с което
съдът е изпратил по подсъдност на Административен съд Бургас иска по чл. 1 от ЗОДОВ е влязло в сила, то нито районния , нито въззивния съд, би могъл да
осъществи проверка по допустимостта на този иск, или пък да остави за
разглеждане пред себе си иска по чл. 2 ЗОДОВ, с който е заявено обезщетение за
същите вреди, основан на същите фактически твърдения.
В частната жалба се сочи, че надлежен ответник по
иска с правно основание чл. 2, ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ е именно Прокуратурата на
РБ, поради обстоятелството, че същата следи за спазване на законността, като
осъществява надзор при изпълнение на наказателните и други принудителни мерки и
предприема действия за отмяна на незаконосъобразни актове. Съдът намира, че в
настоящия случай от това общо задължение на Прокуратурата за осъществяване на
правомощията й по чл. 127 от Конституцията на РБ, не може да бъде обоснован
извод за допустимост на иск, с който ищецът претендира двойно обезщетение на
едни и същи вреди, и спрямо този ответник. Доколкото се твърди, че в случая
Прокуратурата следва да носи отговорност поради своята надзорна дейност, съдът
намира, че е необходима преценка дали същата представлява самостоятелна дейност
или функция на контролираната дейност /дейността спрямо, която се осъществява
надзор/. При извод, че осъществяваният от Прокуратурата надзор върху дейността
на МВР по заличаване на полицейските регистрации /при условие, че такъв е
предвиден в закона/, представлява функция от тази дейност, която по своя
характер съдът е приел, че е административна такава, то в този случай следва да
се извърши преценка дали са налице основанията за ангажиране на отговорността
на Прокуратурата, наред с тази на ОД на МВР в производството по чл. 1 от ЗОДОВ.
Поради изложените по- горе мотиви, настоящият
съдебен състав намира, че обжалваното определение като краен резултат е
правилно и следва да бъде потвърдено. На основание чл. 274, ал. 2 и ал. 3
от ГПК определението подлежи на касационно обжалване пред ВКС, при обосноваване
на предпоставките по чл. 280, ал.1 и ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Бургаският окръжен
съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Определение №4785/06.07.2020 г. по
гр.д. №2547/2019 г. по описа на БРС.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба
пред ВКС в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, при
наличие на предпоставките
на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.
мл.с.