РЕШЕНИЕ
№ ………
гр. Варна, 19.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - ВАРНА, Гражданско отделение, 8 с-в, в открито заседание, проведено на
осми юли през две хиляди двадесет и първа година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: РАЛИЦА РАЙКОВА
при
секретаря Величка Велчева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 2941 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по предявен от „З.Б.и.““
АД срещу С.Г.И. регресен осъдителен иск с правно
основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 535,02 лв.,
представляваща заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна
преписка, наречена „щета № **********”, в размер на 510,02 лв. и ликвидационни
разноски в размер на 25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба – 15.01.2021 г., до окончателното ѝ заплащане.
Твърди се
в исковата молба, че на 24.09.2016 г. в гр. Варна на бул. „Христо Смирненски“
срещу бул. „Сливница“ е реализирано ПТП с участието на лек автомобил марка „Ф.“,
модел „Ка“, с ДК № * **** **, със собственик и водач
ответницата и автобус марка „М.“, модел „413“ с ДК № * **** **, собственост на
„М. Б.“ ООД и управляван от Т. И. Ж.. Излага се, че според представения
протокол за ПТП № 1634699/24.09.2016 г., съставен от органите на КАТ, причините
за произшествието се дължат по вина и противоправното
поведение на ответницата, която при управление на автомобила си не спазва
дистанция и реализира ПТП със спрелия автобус, след което не изпълнява
задълженията си като участник в ПТП и напуска мястото на произшествието. Сочи
се, че вследствие на ПТП са нанесени материални щети на автобус марка „М.“,
модел „413“ с ДК № * **** **. Навежда се довод, че автомобилът на ответницата е
бил застрахован по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото
застрахователно дружество със застрахователна полица № BG/02/116001702036, с валиден срок на действие от 18.06.2016 г. до
17.06.2017 г. Поддържа се, че въз основа на уведомление в дружеството е
заведена щета № ********** от водача на увредения автобус, като в резултат на
ПТП причинените щети на същия възлизали на 510,02 лв. Това бил и размерът на
определеното и заплатено застрахователно обезщетение на 26.01.2018 г. Ищецът
твърди, че с писмо уведомил ответницата да заплати претендиранта
сума, но до момента това не е сторено. При тези съображения моли за уважаване
на предявения иск и присъждане на сторените разноски.
В срока
по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от
ответницата С.Г.И., с който се изразява становище за неоснователност на
предявения иск. Не се оспорват твърденията относно механизма на настъпване на процесното ПТП, стойността на причинените имуществени вреди,
както и обезщетението, което е заплатил ищеца. Ответницата твърди, че след
настъпване на ПТП излязла от автомобила и установила, че управляваният от нея
автомобил, както и автобусът нямат значителни щети и могат да се придвижват на
собствен ход. В този момент била с 4 месечно си бебе в колата, което било
неспокойно, поради което докато изчаквали идването на контролните органи,
решила да отида до дома си, който се намирал наблизо, за да остави бебето.
Уведомила другия водач, че ще отиде да остави бебето и ще се върне. След това
заедно със съпруга ѝ се върнали на местопроизшествието, където вече били
пристигнали органите на МВР. Навежда довод, че не е оспорвала механизма на
реализираното от нея ПТП, не е имало и разногласия между нея и другия водач. Поддържа,
че не са налице предпоставките за възникването на регресен
иск на застрахователя срещу нея, тъй като съгласно действащата към датата на процесното събитие разпоредба на чл. 125, т. 7 ЗДвП не е
било задължително посещаването на местопроизшествието от органите на за контрол
на движение по пътищата. Твърди се, че в конкретния случай не е било налице
разногласие между участниците относно обстоятелствата, свързани с ПТП, както и
че всяко от моторните превозни средства е било в състояние да се придвижва на
собствен ход. В този смисъл моли за отхвърляне на исковата претенция и
присъждане на сторените разноски.
Съдът, като съобрази доводите
на страните и събраните писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното:
Районен съд
– Варна, 8 състав, е бил сезиран с регресен иск с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Между
страните е обявено за безспорно с Определение № 263591/13.04.2021 г., в което е
обективиран проект на доклад по делото, приет за
окончателен в о. с. з. на 03.06.2021 г., че на 24.09.2016 г. в гр. Варна на бул. „Христо Смирненски“ срещу бул.
„Сливница“ е реализирано ПТП по вина на ответницата, като собственик и водач на
лек автомобил марка „Ф.“, модел „К.“,
с ДК № * **** **, вследствие на което на автобус марка „М.“, модел „***“ с ДК № * **** **, собственост на „М. Б.“ ООД и управляван от Т. И. Ж.,
са нанесени имуществени щети в размер на 510,02 лв., че към датата на процесното ПТП автомобилът на ответницата е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност“ в ищцовото
застрахователно дружество със застрахователна полица № BG/02/116001702036,
както и че ищецът е заплатил на увреденото лице застрахователно обезщетение в
размер на 510,02 лв. и е направил ликвидационни разноски в размер на 25 лв.
Горепосочените обстоятелства се установяват и от представените по делото
писмени доказателства – застрахователна полица „Гражданска отговорност“ №
BG/02/116001702036, Протокол за ПТП № 1634699/24.09.2016 г., Уведомление за
необходими документи от 29.09.2016 г., Искане за оценка по застраховка
„Гражданска отговорност“ на МПС от 29.09.2016 г., Доклад по щета № **********,
Опис на претенция от 29.09.2016 г., Проформа работна
карта, Справка за сключена застраховка „Гражданска отговорност“ от
информационната система на „Гаранционен фонд“ и платежен документ за кредитен
превод с референция № FT18026980111800 от 26.01.2018 г.
От страна на
ищеца са ангажирани гласни доказателствени средства
чрез разпита на свидетеля Л. М. М. – мл. автоконтрольор,
съставил процесния протокол за ПТП от 24.09.2016 г.
Същият свидетелства, че не може да си спомни конкретни обстоятелства относно
пътния инцидент на 24.09.2016 г., като след предявяване на протокола заявява,
че щом има два подписа на участници в ПТП, значи и двамата водачи са
присъствали при съставянето му. Излага, че според данните в същия мястото на
произшествието е било обслужено веднага, като явно при посещението им на място
единият водач го е нямало, но после се е върнал и протоколът е бил съставен
веднага.
По искане на
ответницата е разпитан свидетелят Н. А. А.(живее на семейни начала с
ответницата), който излага пред съда, че преди четири години към края на м.
септември към 21,00 – 22,00 часа ответницата му се обадила по телефона и му
казала, че е претърпяла леко ПТП и че детето им плачело, което по това време
било на 3-4 месечна възраст. Казал ѝ да не се притеснява и да се прибере
вкъщи, за да остави детето и да се върне на мястото на ПТП. Свидетелства, че тя
се прибрала вкъщи, след което оставили детето при майка ѝ в съседния
апартамент и се върнали на местопроизшествието, където вече били пристигнали и
органите на полицията. Установява се от свидетелските показания на А., че между
участниците в ПТП не е имало никакъв спор по отношение на пътния инцидент.
Щетите по автомобила на ответницата били одраскана броня, а на другия автомобил
свидетелят е забелязал леки щети по боята. Полицаите не ѝ направили тест
за употреба на алкохол, написали ѝ акт за АУАН относно причиненото от нея
ПТП, като други нарушения нямало.
При така установените правнорелевантни обстоятелства, чрез събраните по делото доказателствени средства, съдът по правилата на чл. 235,
ал. 2 ГПК приема следното от правна страна:
В чл. 500 КЗ е уредено регресно право на
застрахователя да получи от виновния водач платеното от застрахователя
обезщетение заедно с платените лихви и разноски, при наличие на някоя от
изчерпателно изброените хипотези в т. 1-5 на ал. 1 на същата разпоредба. От
фактическите твърдения на ищеца в исковата молба се установява, че той е предявил
спорното регресно право, основавайки го на обстоятелството,
че виновният водач е напуснал мястото на настъпването на пътнотранспортното
произшествие преди идването на органите за контрол на движение по пътищата,
когато посещаването на местопроизшествието от тях е задължително по закон, освен в случаите, когато е наложително да му бъде оказана
медицинска помощ или по друга
неотложна причина – чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ.
Възникването на регресното право на
застрахователя по предявения иск се обуславя от установяването на три групи
юридически факти (материални предпоставки): 1) породени права на увредения
срещу причинителя на вредата на основание на чл. 45, ал. 1 ЗЗД – т.е. вредите
да са причинени от делинквента, чрез негово виновно и
противоправно поведение; 2) възникнало действително
договорно правоотношение между делинквента и ищеца по
договор за „Гражданска отговорност” и заплащане от страна на застрахователя по
застраховка „Гражданска отговорност” на застрахователно обезщетение на
увреденото лице при настъпване на застрахователно събитие и 3) делинквентът да е напуснал мястото на настъпването на
пътнотранспортното произшествие преди идването на органите за контрол на
движение по пътищата, когато посещаването на местопроизшествието от тях е
задължително по закон. Тези обстоятелства следва да бъдат установени, както
предписва правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК, при условията на пълно и главно доказване
от ищеца. Винтата на делинквента,
съгласно оборимата презумпция, уредена в чл. 45, ал.
2 ЗЗД, се предполага до доказване на противното. В тежест на ответницата е да
докаже, че правоизключващите си възражения, както и
че е напуснала мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата, поради неотложна
причина.
Както бе изяснено по-горе, между страните са безспорни обстоятелствата,
че ответницата виновно е причинила процесното ПТП,
вследствие на което на другия участник в инцидента са нанесени имуществени щети
в размер на 510,02 лв., наличието на действително договорно правоотношение
между ответницата и ищеца по договор за „Гражданска отговорност”, както и че застрахователят
е заплатил застрахователно обезщетение на увреденото лице в размер на 510,02
лв. и е направил ликвидационни разноски в размер на 25 лв. Не е спорно и че
ответницата е напуснала мястото на ПТП, като от събраните писмени и гласни доказателствени средства (протокола за ПТП и свидетелските
показания на М. и А.) се установява, че тя се е върнала на мястото на
пътнотранспортното произшествие, когато полицейските органи са били там.
Изяснено е по делото, че причината, поради която ответницата е напуснала
мястото на ПТП е, че в автомобила ѝ е пътувало и 4-месечното ѝ
бебе, което е плакало. Затова тя се прибрала до дома си, за да го остави на
грижите на своята майка и заедно със свидетеля А. са се върнали на мястото на
пътнотранспортното произшествие.
В действителност спорът между страните в настоящото производство се
съсредоточава върху правнорелевантното обстоятелство
дали в процесния случай посещаването на местопроизшествието
от органите за контрол на движение по пътищата е задължително по закон.
В разпоредбата на чл. 125, т. 1-8 ЗДвП (в редакцията на разпоредбата,
действаща към датата на процесното ПТП ДВ бр. 109 от 2007 г.) са изчерпателно
посочени случаите, в които службите за контрол на Министерството на вътрешните
работи посещават задължително мястото на пътнотранспортното произшествие, като
при процесния пътен инцидент не са установени нито
една от предпоставките на т. 1-6 и 8 от същата разпоредба. Според правилото на
чл. 125, т. 7 от ЗДвП (ДВ бр. 109 от 2007 г.) посещаването на
местопроизшествието от органите за контрол на движението е задължително, когато
между участниците в произшествието има разногласие относно обстоятелствата,
свързани с него, а едно от моторните превозни средства не е в състояние да се
придвижи на собствен ход поради причинените му при произшествието щети.
Категорично в настоящото производство се установява, че между
участниците в пътния инцидент не е бил налице какъвто и да е спор относно
механизма на настъпването на ПТП и кой от тях е виновен за реализирането му, съставен
е протокол за ПТП в присъствието на двамата водачи, като ответницата по никакъв
начин не е оспорвала обстоятелствата по настъпването на произшествието.
Изяснява се от свидетелските показания на свидетеля А., че ответницата е
напуснала временно мястото на пътнотранспортното произшествие, поради
извинителна причина – за да остави 4-месечното си бебе на грижите на своята
майка, върнала се е обратно, когато органите за контрол на движението вече са
били пристигнали и в нейно присъствие е бил изготвен протоколът за ПТП.
Наред с това не е доказано наличието и на втората кумулативно изискуема
предпоставка, обуславяща задължителното посещаване на мястото на пътния
инцидент от контролните органи, а именно едно от моторните превозни средства да
не е в състояние да се придвижи на собствен ход поради причинените му при
произшествието щети. Видно от представените писмени доказателства (протокола за
ПТП, опис на претенция и проформа работна карта),
както и от представения снимков материал, на увредения автобус марка „М.“, модел
„***“ с ДК № * **** **, са причинени леки щети,
изразяващи се в деформация на задната част на автомобила (облицовка на задна
броня, букса теглич, престилка задна, врата багажник и др.). Изяснява се от
протокола за ПТП, че щетите на автомобила на ответницата са представлявали
деформация на предна част, като според свидетелските показания на свидетеля А.,
посетил мястото на инцидента заедно с ответницата, на нейния автомобил била
одраскана бронята. При така констатираните обстоятелства се налага изводът, че и
двете моторни превозни средства са били в състояние да се придвижват на
собствен ход след настъпилото ПТП и причинените им щети.
Следователно, в процесния случай не е било
задължително по закон посещаването на местопроизшествието
от
органите за контрол на движението, поради което въпреки напускането на
ответницата на мястото на настъпването на пътнотранспортното произшествие преди
идването им, не е изпълнен фактическият състав на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ,
обуславящ възникването на регресната отговорност на
виновния водач. В допълнение настоящият
съдебен състав намира, че в случая ответницата е напуснала мястото на пътния
инцидент, поради горепосочената неотложна причина, след което се е върнала на местопроизшествието и е оказала съдействие на контролните органи за
установяване на обстоятелства относно ПТП.
По така
изложените съображения съдът приема, че правото на регрес на застрахователя по
смисъла на чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ не е породено, което води до неоснователност
на предявения иск, поради което същият следва да бъде отхвърлен.
При този
изход на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК в полза на ответника следва да
бъдат присъдени сторените от него съдебни разноски, съобразно представения
списък по чл. 80 ГПК, в размер на сумата от 360 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение. Съдът преценява за неоснователно своевременно релевираното от ищеца възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за
прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответника, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото и доколкото същият е в минималния
размер, съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2, вр. § 2а от ДР на
Наредба № 1/9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Така мотивиран, Районен
съд – Варна
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „З. „Б.И.““ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление ***, срещу С.Г.И., ЕГН **********,
с адрес ***, регресен осъдителен иск с правно основание
чл. 500, ал. 1, т. 3 КЗ за заплащане на сумата от 535,02 лв., представляваща
заплатено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, наречена
„щета № **********”, в размер на 510,02 лв. и ликвидационни разноски в размер
на 25 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 15.01.2021 г., до окончателното ѝ заплащане.
ОСЪЖДА „З. „Б.И.““ АД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, да заплати на С.Г.И., ЕГН **********, с адрес ***, сумата от 360 лв. (триста и шестдесет лева), представляваща сторени съдебни разноски на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен съд – Варна в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
ПРЕПИС от Решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: