Р Е Ш Е Н И Е
№ 575
гр.Плевен, 16.12.2022 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в открито
съдебно заседание на осми декември две
хиляди двадесет и втора година в
състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №563 по описа на Административен съд-Плевен за 2022 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.172, ал.5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалба от В.И. ***, с ЕГН **********,
чрез пълномощника му адв.Н.Н. ***, против Заповед за прилагане на ПАМ
№22-0938-000313/12.05.2022 год., издадена от Началник сектор ПП-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДП – прекратяване на
регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
В жалбата се
сочи, че описаната в оспорената заповед фактическа обстановка и посочената
санкционна разпоредба - чл.171, т.2а, б.а“ от ЗДвП - прекратяване на
регистрацията на МПС за срок от шест месеца, създава невъзможност да се
установи коя от хипотезите на чл.171, т.2а, б.“а“ от ЗДвП е основание за
прекратяване на регистрацията на МПС. Няма яснота при кой от различните
фактически състави на разпоредбата на чл.171,т.2а, б.“а“ от ЗДвП е определена
санкцията - прекратяване регистрацията на МПС за срок от шест месеца.
Жалбоподателят счита това нарушение за
особено съществено, като същото е основание за отмяна на издадената ЗППАМ.
Позовава се на влязло в сила постановление за прекратяване на бързо
производство от 23.05.2022г. на РП-Плевен по БП № 2726/2022г., в обстоятелствената
част на което изрично е посочено, че процесният лек автомобил, управляван от А.В.
И. на 11.05.2022г. е бил с надлежна регистрация в масивите на МВР. Към тази
дата не е действала и посочената в НП ЗППАМ № 22-0938-000122/3.03.2022г., тъй
като издаденото свързано с нея НП № 311/29.03.2022г. не е било обжалвано и е
влязло в сила. Тези обстоятелства са били известни на административно
наказващият орган, поради което счита, че неоснователно са посочени като
причина за издаване на оспорената ЗППАМ. В заключение моли съда да отмени
оспорената заповед.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв.Н. с пълномощно на л.5 от делото, който поддържа
жалбата на заявените в нея основания, по същество моли съда да отмени оспорената
заповед, претендира разноски.
В съдебно заседание ответникът –Началник сектор „Пътна
полиция“ при ОД на МВР-Плевен се
представлява от юрисконсулт Г. А. с пълномощно на л.83 от делото, която оспорва
жалбата, моли съда да потвърди оспорената заповед, претендира юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на нейния адресат на 6.06.2022
год., видно от отбелязването върху приложената на л.14-гръб от делото разписка, а жалбата против същата е
подадена по пощата с плик с пощенско клеймо от 20.06.2022 год., поради
което жалбата е допустима като подадена
в срок, от надлежна страна-адресат на оспорената заповед, с която по
неблагоприятен начин се засягат нейните интереси и в този смисъл- имаща право и
интерес от оспорване, пред надлежния съд .
Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Със Заповед за прилагане на ПАМ №22-0938-000313/12.05.2022
год., издадена от Началник сектор ПП-Плевен,
спрямо жалбоподателя В.И.И. е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДП – прекратяване на
регистрацията на ППС-лек автомобил „Опел Астра“ с рег.№ *****, за срок от шест месеца. За да приложи мярката,
административният орган е взел предвид, че на 11.05.2022г в 10.30 часа в град
Плевен, улица „Българска авиация“ срещу номер 35 с посока на движение към село
Буковлък, А.В. И. с ЕГН **********, като водач
на лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер ****** -не е негова
собственост, извършва следното : 1.
Управлява горепосоченото МПС, след като е лишен от това право по съдебен или
административен ред със ЗППАМ номер 22-0938-000122 от 3.03.2022 Г. 2 Управлява
горепосоченото МПС, без да е регистрирано по надлежния ред. 3. Отказва в 11: 30
часа на 11.05.2022 Г. да му бъде извършена проверка за употреба на наркотични
вещества или техните аналози с техническо средство Дрегер Дръггест 5000 с
фабричен номер ARPK- 0012 с тестова косета DrugTest 5000 STK 7 REF 8323157 LOT
ARPK-0891 валиден до януари месец 2023 Г. Издаден е талон за изследване с номер
097129 и осем броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с
номер А049671, издаден е и протокол за
извършване на проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози
с номер 388.АУАН Серия GA №661154. Самият акт за нарушение серия GA №661154/11.05.2022 год. е приложен на л.7 от делото и с него е
ангажирана отговорността на А.В. И. затова, че на 11.05.2022 год. в 10,30 часа,
в град Плевен улица „Българска авиация“ срещу номер 35 с посока на движение към
село Буковлък, като водач на лек автомобил Опел Астра с регистрационен номер ******
- не е негова собственост, извършва следното : 1. Управлява горепосоченото МПС,
след като е лишен от това право по съдебен или административен ред със ЗППАМ
номер 22-0938-000122 от 3.03.2022 Г. 2 Управлява горепосоченото МПС, без да е
регистрирано по надлежния ред. 3. Отказва в 11: 30 часа на 11.05.2022 Г. да му бъде
извьршена проверка за употреба на наркотични вещества или техните аналози с
техническо средство Дрегер Дръгтест 5000 с Фабричен номер ARPK- 0 012 с тестова
касета DrugTest 5000 STK 7 REF 8323157 LOT ARPK-0891 валиден до януари месец
2023 г. Издаден е талон за изследване с номер 097129 и осем броя холограмни
стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А049671, издаден е и
протокол за извършване на проверка за
употреба на наркотични вещества или техните аналози с номер 388. С АУАН е
иззето СРМПС №*********, регистрационните табели на автомобила не е посочено да
са иззети, но това произтича от факта, че И. е управлявал МПС без
регистрационни табели и същите обективно не са могли да бъдат иззети. Този
факт-че МПС, управлявано от И. е било без регистрационни табели, се установява
и от обстоятелствената част на приложеното по делото Постановление за
прекратяване на бързо производство от 23.05.2022 год. , издадено от прокурор в
РП-Плевен, на л.27-28 от делото. АУАН е връчен на А.В. П. на 11.05.2022 год.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. Съгласно
този текст, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1,
2,
2а,
4, т.
5, буква "а", т. 6 и 7 се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този
закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Издателят на оспорената заповед Д. Д. П. към датата на издаване на
заповедта е заемал длъжността Началник сектор Пътна полиция при ОД на
МВР-Плевен. Последният е бил оправомощен със Заповед №316з-27/3.01.2018
год. Последната е приложена на л.15-16 от настоящото дело, издадена е от
Директора на ОД на МВР-Плевен и с нея са възложени правомощия за издаване на
заповеди за прилагане на ПАМ, в т.ч. по чл.171, т.2а от ЗДвП на изрично посочени длъжностни лица, в т. ч. и на
Началник на сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР Плевен, за цялата територия,
обслужвана от ОД на МВР-Плевен, какъвто е издателят на процесния
административен акт. От своя страна и видно от мотивите на оправомощителната
заповед № 316з-27/3.01.2018 год., тя е издадена на основание Заповед №
8121з-1524/9.12.2016. на министъра на вътрешните работи, приложена на л. 51 от делото. С тази последно цитирана
заповед министърът на вътрешните работи е определил областните дирекции на
Министерството на вътрешните работи като служби за контрол по смисъла на чл. 165, ал.
1 ЗДвП.
Оспорената заповед е издадена и в предвидената от
закона писмена форма и съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от
Административно процесуалния кодекс, включително фактически и правни основания
за издаването й. В същата се съдържа подробно описание на нарушението, станало
основание за прилагане на ПАМ, а именно управление на МПС от лице, което е
лишено от право да управлява МПС по административен ред, на описаните в ЗППАМ място и време. В
оспорената заповед са описани както датата и часа на констатираното управление
на МПС, така и мястото, на което физическото лице А. И. е управлявал МПС.
Описани са обстоятелствата във връзка с управлението на МПС по начин, даващ
възможност да се установи наличието на
основание за прилагане на мярката. За целите на прилагане на ПАМ, е достатъчно
да се посочат фактите, основанието, от което произтича правомощието на органа
да упражни предвиденото в закона свое правомощие, а именно-управление на МПС от
лице, което е : неправоспособен водач; не притежава свидетелство за управление,
валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно
средство; след като е лишен от право да
управлява моторно превозно средство по съдебен ред; след като е лишен от право да управлява моторно
превозно средство по административен ред ;
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4;
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. Не се съдържа изискване в закона да
се посочи конкретния акт, въз основа на който е настъпило някое от изброените горе
основания. Независимо от това обаче, правото на защита на адресата на ПАМ не е
нарушено, предвид че в хода на съдебното производство са изискани и събрани
писмени доказателства, от които се установява основанието за
неправоспособността на водача И.. Тези доказателства ще бъдат обсъдени от съда
при мотивиране на материалната законосъобразност на оспорената заповед за ПАМ. Най-общо
тези доказателства установяват, че А. И. е управлявал МПС на датата и мястото,
посочени в оспорената заповед, след като е бил лишен от това право по
административен ред, която хипотеза е изрично описана в заповедта за ПАМ. Тези
обстоятелства са описани и в съставения АУАН №661154/11.05.2022 год., който акт
за нарушение също е посочен в оспорената заповед. Налага се извод, че освен
пълно, ясно и изчерпателно описание на фактите в самата оспорена заповед,
станали основание за прилагане на ПАМ, конкретните факти, изпълващи хипотезата
на чл. 171, т.
2А, б. "а" от ЗДвП за прилагане на ПАМ, са установени
и с акт за административно нарушение. Този акт съгласно чл. 189, ал.
2 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила до доказване на
противното. Съставеният акт за нарушение и останалите приложени по
административната преписка доказателства съгласно чл. 171, ал.
1, изр. 1 АПК, имат доказателствена сила в настоящия процес. На
основание чл. 17, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, съдът при преценката на валидността на АУАН във вр.
с чл. 179 от ГПК, намира, че същият е съставен от компетентен орган по чл. 189, ал.
1 от ЗДвП, има необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН - съдържа описание на нарушението, дата, място и
обстоятелствата, при които е извършено, съдържат се необходимите индивидуализиращи
данни, като са спазени и относимите разпоредби на чл. 40 - 43 от ЗАНН за
съставянето му. Не подлежат на преценка в настоящото производство по оспорване
на заповедта за прилагане на ПАМ отразените в АУАН констатации относно
извършеното нарушение, нито правната квалификация на същото. Пропуски и
нарушения в процедурата по съставяне на акта за нарушение, както и съставомерността на вмененото деяние не могат
да се правят в настоящото производство. Не подлежи на преценка от съда по
настоящия спор съставомерността на посоченото като извършено в АУАН
административно нарушение, по арг. от чл. 179, ал.
1 от ГПК, а следва да се прецени само валидността на този акт. На
основание посоченото, следва и извод, че АУАН е издаден от компетентен орган, в
установените от закона форма и ред, поради което е и валидно доказателство,
обвързващо съда по смисъла на чл. 179, ал.
1 от ГПК във вр. с чл. 189, ал.
2 от ЗДвП, по отношение на установеното от фактическа страна в
мотивите му. Описаните в акта за установяване на административното нарушение
фактически обстоятелства за извършено административно нарушение по ЗДвП досежно
управление на МПС от водач, който е бил лишен от правоуправление по
административен ред, съставляват
едновременно и фактически обстоятелства за издаване на оспорената заповед. В
този смисъл правото на защита на жалбоподателя не е накърнено – той е запознат
с фактите и обстоятелствата във връзка с приложената ПАМ, но в хода на
съдебното производство не е представил писмени доказателства, посредством които
да обори тези фактически данни във връзка с лишаването на водача И. от право да
управлява МПС по административен ред.
В този смисъл, мярката по чл. 171, т. 2а от Закона за
движение по пътищата е принудителна административна мярка, която няма
санкционен характер. Тя се прилага без оглед на вината. Притежаването на
автомобил предполага неговото ползване. Това ползване следва да става при
съобразяване със законовите изисквания, регламентирани в ЗДвП- от правоспособен
водач, който притежава свидетелство за
управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него
моторно превозно средство, който не е
лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или
административен ред, или свидетелството му за управление не е временно отнето
по реда на чл. 171, т. 1 или 4 или по реда
на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс. А тези изисквания на закона целят
осигуряване на безопасността на движението по пътищата, а прилаганите ПАМ по
ЗДвП, регламентирани в чл. 171 с. з.,
и преустановяване на административните нарушения. ПАМ са вид административна
принуда. При тях се реализира диспозицията на правната норма, в случая - чл. 171, т.
2а, б. "а" ЗДвП. ПАМ се прилага във връзка с
правонарушение, а не го санкционира. Временната невъзможност на адресата на
акта да управлява превозното средство, чиято регистрация е прекратена посредством
ПАМ, всъщност представлява съдържанието на конкретната принудителна мярка,
приложена с цел преустановяване на констатираното нарушение и предотвратяване
на други подобни нарушения. Самият законодател е преценил, че конкретната ПАМ е
съизмерима с високата обществена опасност на конкретното административно
нарушение.
Принудителната мярка е приложена спрямо В.И.И. и
именно той е адресат на административния акт в качеството му на собственик на
управляваното от А. И. МПС с рег.№ ******, видно от приложената справка на л.36
от делото. Защото съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а, б.а от ЗДП мярката -
прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство, се прилага спрямо МПС
на собственик, или който управлява
моторно превозно средство или спрямо МПС на собственик, чието моторно превозно
средство е управлявано от лице, за което са налице обстоятелствата по б.а . В
случая е налице втората хипотеза на б.а по отношение субекта на мярката. За
целите на процесното административно производство е достатъчно моторното
превозно средство да се управлява от лице, което в случая е лишено от право да
управлява МПС по административен ред и това МПС да е собственост на друго лице,
тъй като приложимата разпоредба на чл.171, т.2а не поставя други изисквания за
прилагане на мярката, т.е. не е необходимо да се установява и доказва, че МПС е
било доброволно отстъпено или предоставено, респ. собственикът мълчаливо или
изрично да се е съгласил с използването на МПС от неправоспособно лице, или е
налице някаква друга хипотеза.
Мярката е приложена спрямо жалбоподателя за минималния
предвиден в приложимата норма срок от шест месеца, поради което неизлагането на
мотиви относно продължителността на прилаганата мярка не съставлява нарушение.
При издаване на заповедта са спазени процесуалните
правила на закона. Спецификата на мерките по чл. 171, т.
2А от ЗДвП изключва задължението по чл. 26, ал. 1
от АПК на органа за предварително уведомяване на
заинтересованите лица за започване на административното производство. Това е
така, защото поради специфичната функция на мярката, изразяваща се в
своевременна превенция от извършването на нарушения и създаване на опасност за
движението по пътищата, такова предварително уведомяване не е задължително и
необходимо условие за прилагане на мярката. В случая неуведомяването на
жалбоподателя за започналото производство не влияе на съдържанието на акта, а и
самата характеристика на процесната ПАМ налага своевременно издаване на
заповедта, за да се осъществи функцията, за която тя е предназначена. От друга
страна разпоредбата на чл. 172, ал.
5 от ЗДвП препраща към АПК единствено по отношение на обжалване
на заповедта за налагане на принудителна административна мярка.
При издаване на заповедта са били налице и предвидените
в закона материалноправни предпоставки за това. За да достигне до този извод,
съдът съобрази следното:
Принудителната
административна мярка е приложена на основание чл.171, т.2А, б.“а“ в
приложимата към датата на издаване на заповедта редакция - ДВ, бр. 2 от 2018 г., в сила от 3.01.2018 г.,
съгласно който текст се прекратява
регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява
моторно превозно средство, без да е правоспособен водач, не притежава
свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада
управляваното от него моторно превозно средство, или след като е лишен от право
да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, или
свидетелството му за управление е временно отнето по реда на чл. 171, т. 1
или 4
или по реда на чл. 69а от
Наказателно-процесуалния кодекс, както и на собственик, чието
моторно превозно средство е управлявано от лице, за което са налице тези
обстоятелства – за срок от 6 месеца до една година.
Управляваното МПС е собственост на жалбоподателя В.И.. То е било управлявано от А.В.
И. и това е установено от полицейските органи при извършена проверка, за което
е съставен акт за нарушение. Лицето, управлявало МПС -А.В. И. към датата на съставяне на акта- 11.05.2022
год. е бил лишен от право да управлява МПС по административен ред , което
обстоятелство е описано в оспорената заповед, макар и погрешно да е посочено,
че това лишаване е въз основа на Заповед за прилагане а принудителна
административна мярка
№22-0938-000122/3.03.2022 год. Тази заповед е приложена по делото на
л.41 и от нея се установява, че на А. И. временно е било отнето свидетелството за управление на
МПС, на основание чл.171, т.1, б.б от ЗДП, до решаване на въпроса за
отговорността му, но не за повече от шест месеца, затова, че на 3.03.2022 год.
около 23:10 часа в гр.Плевен на ул „Мария Кюри“ като водач на МПС - ОПЕЛ АСТРА
с per. № ******, до ресторант „Приятели“ с посока на движение към улица „Цар
Самуил“ управлява лек автомобил „Опел Астра“ с регистрационен номер ******
собственост на В.И.И. ЕГН********** като управлява горепосоченото МПС, след
като е лишен от това право по съдебен или административен ред; управлява след
употреба на алкохол установено по надлежният ред с техническо средство Дрегер
Алкотест 7510 с фабричен номер ARNJ-0085, като на 3.03.2022г. в 23:06ч. уредът е
отчел положителна проба за употреба на алкохол в издишаният от водача въздух от
0.52 промила, издаден е талон за медицинско изследване с номер 0052859 и осем
броя холограмни стикери за сигурност и валидност на пробата с номер А042246. Водачът
отказва да му бъде извършена проверка с техническо средство Дрегер Дръгтест
5000 с фабричен номер ARPJ-000l зa употреба на наркотични вещества или техните
аналози. Издаден талон за медицинско изследване с номер 0052860 и осем броя
холограмни стикери за валидност и сигурност на пробата с номер А042186. Не носи
свидетелство за регистрация на МПС част 2. ПАМ е приложен по повод
нарушението-управление на МПС след употреба на алкохол, на основание чл.171,
т.1, б.б от ЗДП, за което нарушение е съставен АУАН GА564316/3.03.2022 год., приложен на л.40 от делото.
Въз основа на съставения АУАН GА564316/3.03.2022
год. е издадено Наказателно постановление №22-0938-000311/29.03.2022 год.,
видно от справката на л.43 от делото. Това НП , според отбелязването в
справката е издадено на 1.04.2022 год. и е влязло в сила на 16.04.2022 год. С
влизане в сила на това НП- на 16.04.2022 год., въпросът с отговорността на
водача А. И. е решен, поради което действието на ПАМ, приложена със Заповед за
прилагане на принудителна административна мярка
№22-0938-000122/3.03.2022 год., е отпаднало.
По-същественото е , обаче, че въпросът за
отговорността на водача е бил решен с влязлото в сила наказателно постановление
№22-0938-000311/29.03.2022 год., приложено на л.81 от делото, с което за констатираните и описани в това НП нарушения,
на И. са наложени освен наказания „глоба“ общо в размер на 2510 лева
/500+2000+10/, още и административно наказание „лишаване от право да управлява
МПС общо за срок от 30 месеца /6+24/. Следва извод, че А. И. действително е
лишен по административен ред от право да управлява МПС- с административно
наказание, наложено по административен ред с влязло в сила НП на 16.04.2022
год. според отбелязването в същото НП. Което е предвидено като основание в
разпоредбата на чл.171, т.2А, б.”а” от ЗДП за прилагане на ПАМ от вида на
процесната и което изрично е посочено в оспорената заповед. С влизането в сила
на НП, с което А. И. е лишен от право да
управлява МПС по административен ред - с административно наказание, наложено по
реда на ЗАНН, водачът И. не е имал право да управлява МПС, считано от датата на
влизане в сила на НП-16.04.2022 год. и занапред-до изтичане на 30 /тридесет/
месечния срок на лишаването от права-до 16.10.2022
год. В рамките на течене на този срок-на 11.05.2022 год., е извършена и
проверката на водача А. И., при която е установено, че управлява МПС, след като
е лишен от това право по адм.ред. За което е съставен и приложеният по делото
на л.7 АУАН серия GA 661154/11.05.2022 год. , с който на И. е вменено нарушение
на разпоредбата на чл.150А, ал.1 от ЗДП. В конкретния случай наложено наказание
„лишаване от права” е било изпълнено и
фактически, поради което не е имало е пречка да се приложи мярката по чл.171,
т.2А, б.”а” от ЗДП. Лишаването е било изпълнено фактически, тъй като СУМПС е
било иззето фактически от водача още на 8.04.2019 год., видно от справката на
л.78 от делото и по данните от делото, считано от тази дата на отнемане на
СУМПС на А. И., СУМПС не му е било връщано. А съгласно чл. 81, ал. 1 ЗАНН, наказателното постановление или решението на съда, с което е
постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или
дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират
упражняването му. Редът за издаване и отнемане на СУМПС е регламентиран в Наредба №
I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за
управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната
дисциплина (обн., ДВ бр. 97/15.10.2002 г.), в чиито чл. 20 е
предвидено, че отнемане на СУМПС се извършва въз основа на влезли в сила НП,
решения или присъди, с които е наложено наказание "лишаване от право да се
управлява МПС" или наложена принудителна административна мярка за временно
отнемане на СУМПС. Аналогично е предписанието на чл. 190 ЗДвП
, съгласно което след влизането в сила на НП, с което се налага наказание
на водач или собственик на МПС, препис от него се предоставя на съответното
структурно звено на МВР, където се водят на отчет водачът и МПС, а иззетите в
този случай свидетелства за управление се изпращат на съответната служба на МВР
за съхранение и отчет. Наказанието "лишаване от право да се управлява
моторно превозно средство" тече от датата на изземването на свидетелството
за управление, по аргумент от чл.190, ал.2 от ЗДП. В случая процесното наказателно
постановление, вкл. в частта, с която е постановено лишаване от право да се
управлява МПС за срок от 30 месеца, е влязло в сила на 16.04.2022 год., както
беше посочено, а СУМПС е било реално , фактически иззето от И. още на 8.04.2019
год. със съставяне на АУАН №АА201234/8.04.2019 год., на която дата е била
издадена срещу И. и предходна заповед за прилагане на ПАМ
№19-0938-000631/8.04.2019 год. Поради което и на 11.05.2022 год., когато е
съставен АУАН №661154, че И. управлява МПС, след като е бил лишен от
това право по административен ред, на
тази дата И. практически е бил лишен
от това право. Според настоящия състав
на съда, погрешното посочване в оспорената заповед, че лишаването от право то
да се управлява МПС е въз основа на заповед за ПАМ, а не въз основа на влязло в
сила НП, не е съществено нарушение, обуславящо отмяна на заповедта, защото,
както вече беше посочено, законът не съдържа изискване в оспорената заповед да
се посочи конкретния акт, въз основа на който е настъпило някое от основанията,
предвидени в приложимата материалноправна разпоредба на закона.
На тези основания жалбата против оспорената заповед
следва да бъде отхвърлена.
При този изход на делото и с оглед направеното искане
от пълномощника на ответника, на основание чл. 143, ал.
3 от АПК във връзка с чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 24 от
Наредбата за заплащането на правната помощ, в полза на ответника
следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение от 100 лева.
Воден от горните мотиви и на основание чл.172, ал.1 и
2 от АПК, Административен съд-Плевен, V състав
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на
В.И. ***, с ЕГН **********, чрез пълномощника му адв.Н.Н. ***, против
Заповед за прилагане на ПАМ №22-0938-000313/12.05.2022 год., издадена от
Началник сектор ПП-Плевен, с която
спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2А, б.А от ЗДП – прекратяване
на регистрацията на ППС за срок от шест месеца.
ОСЪЖДА В.И. ***,
с ЕГН ********** да заплати в полза на ОД на МВР-Плевен разноски за
юрисконсултско възнаграждение в размер на 100/сто/ лева.
Решението не подлежи на оспорване, по аргумент от
чл.172, ал.5, изречение второ от АПК.
Преписи от решението да се изпратят
на страните.
СЪДИЯ: /п/