Присъда по дело №2111/2021 на Районен съд - Бургас

МОТИВИ към Присъда № 62 по НОХД 2111/2021г. по описа на РС Бургас,
обявена в публично съдебно заседание на 30.09.2021г.
Производството по делото е образувано въз основа на обвинителен акт, внесен от
БРП срещу Д. Д. Д., ЕГН: ********** за това, че в на 12.04.2021г. в гр.Бургас, ж.к. „Меден
рудник“ на паркинг, между бл.84 и блок 85 управлявал моторно превозно средство - „Опел“,
модел „Вектра“ с рама W0L000031V7****4 без съответното свидетелство за управление на
МПС, като деянието е извършено в едногодишен срок от наказването му по
административен ред с влязло в сила на 17.03.21 г. Наказателно постановление: №20-0769-
005286/22.01.2021г. на Сектор „ПП“ при ОДМВР- Бургас, за управление на моторно
превозно средство без съответното свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в,
ал. 2 НК.
Производството по делото е образувано по реда на Бързото производство и протече
по реда на Глава XXIV от НПК.
В първо съдебно заседание подсъдимият беше нередовно призован, не се яви, като
беше депозирана молба от упълномощен защитник адв. М.-Е., с която сочи, че е
упълномощена да го представлява по делото, но й е невъзможно да се яви като сочи
уважителни причини. Ето защо ход на делото не беше даден. За следващо съдебно заседание
подсъдимият беше редовно уведомен като не се яви в съдебно заседание и не представи
доказателства сочещи уважителна причина за неявяването. Съдът счете, че не се касае за
тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, не се налага да се разпореди на основание
чл. 269, ал. 2 НПК личното явяване на подсъдимия, същият е редовно призован, поради
което на основание чл. 269, ал. 3, т. 3 НПК даде ход на делото в отсъствие на подсъдимия,
беше даден ход на съдебно следствие.
В следващо съдебно заседание подсъдимият беше редовно призован, но отново не се
яви като адв. М.-Е. представи доказателства, с които посочи, че е настанен за лечение в
болнично заведение. Ето защо съдът не даде ход на делото и изиска информация от
лечебното заведение, посочено в представения документ „Света Дева Мария“ относно
здравословното състояние на подсъдимия и дали то позволява явяването му пред съда. В
отговор се предостави информация от „Света Дева Мария“ л. 73, че лицето Д. Д. Д. не е било
хоспитализирано в лечебното заведение. Беше изискана допълнителна информация относно
лицето, посочено в представения документ и дали подсъдимия е посещавал лечебното
заведение. В отговор л. 76 лечебното заведение посочи, че лице с инициали Й. И. не работи
в УМБАЛ „Дева Мария“ ЕООД, гр. Бургас и че Д.Д. не е посещавал лечебното заведение.
Подсъдимият беше доведен принудително от РД „Охрана“ за съдебно заседание на
06.07.2021г. като не посочи причини за неявяването си в предходно съдебно заседание и не
изрази становище във връзка със здравословното си състояние, а направи искане да се даде
ход на делото.
Беше даден ход на делото и подсъдимият беше запознат с извършените процесуални
действия в негово отсъствие като съдът изрично го запозна с обвинението като го запита
дали желае да даде обяснения. Подсъдимият Д. даде обяснения, в които отрече да е
извършител на деянието, за което му се повдига обвинение. Подсъдимият и защитникът му
направиха доказателствени искания, които съдът с оглед осигуряване на правото на защита
намери, че следва да се уважат, но изрично указа, че няма да толерира процесуално
поведение, което води до неоснователно забавяне на производството по делото.
Въпреки дадените от съда указания в следващо съдебно заседание подсъдимият,
редовно призован, отново не се явява и не сочи уважителни причини за неявяването си,
1

поради което съдът даде ход на делото в негово отсъствие на основание чл. 269, ал. 3, т. 3
НПК, отмени определението си, с което беше допуснал при режим на довеждане свидетели
и приключи съдебното следствие при участие на упълномощен от подсъдимия защитник.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа обвинението, намира, че е
доказано престъплението и пледира за наказание лишаване от свобода за срок от една
година и три месеца, което да се изтърпи при първоначален „строг режим” и „глоба” в
размер на 600 лева.
Защитникът на подсъдимия намира, че обвинителният акт не съдържа необходими по
закон реквизити. Счита, че обвинението не е доказано. В случай, че се приеме за доказано,
то намира че наказанието следва да се определи по правилата на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК.
Съдът, след като обсъди събраните доказателства и доказателствени средства по
отделно и в тяхната съвкупност и в съответствие с разпоредбите на чл. 13 и чл. 18 НПК,
намери за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Д. Д. Д. – ЕГН ********** е роден на ****г. в с. Леярово, обл. Ямбол,
българин, български гражданин, с постоянен адрес и настоящ адрес: *****, със средно
образование, вдовец, безработен, осъждан.
Подсъдимият е осъждан многократно за престъпления против собствеността и против
транспорта.
Д. Д. Д. не притежава свидетелство за управление на МПС, тъй като никога не е
придобивал правоспособност за управление на МПС. Въпреки, че бил неправоспособен
водач, подсъдимият на 17.11.2020г. в гр.Бургас управлявал лек автомобил марка „Опел”,
модел „Вектра” с рег.№ ****. На същата дата бил спрян за проверка от полицейски
служители, в резултат на което му бил съставен АУАН АА948234/17.11.2020г., с който му
били свалени и регистрационните табели на автомобила. На 22.01.2021г. било издадено и
Наказателно постановление № 20-0769-005286/21г.на осн. чл. 177, ал.1, т.2, пр.1 ЗДвП, във
връзка с горепосочения АУАН. Същото било връчено лично на подсъдимия на дата
09.03.2021г. и влязло в сила на 17.03.2021г.
На 12.04.2021г. свидетелят П.П. и колегата му св. С.А. се прибирали от работа с лек
автомобил – Опел Астра, който бил собственост на брата на св. П., но му бил предоставен за
ползване. Автомобилът управлявал св. П., а св. А. бил на предна дясна седалка. Двамата
живеели в гр. Бургас, ж.к. „Меден рудник”, където се прибирали.
Около 18:00 часа св. П., управлявайки автомобила, се движел в гр. Бургас по
околовръстен път, посока от пл. „Трапезица“ посока „Меден рудник“, подминал светофар,
намиращ се край стадион „Черноморец“ и движейки се в дясната лента, забелязали с
колегата си, че пред тях се движи автомобил без регистрационна табела отзад. Автомобилът
бил марка „Опел“, сив на цвят, модел „Вектра“. Св. П. решил да провери дали автомобилът
има регистрационна табела отпред, поради което взел решение да го изпревари.
Изпреварвайки автомобила видял, че се управлява от познатия му Д. Д. Д., по прякор „***“,
който бил криминално проявен. Д. бил сам в автомобила. Изпреварвайки автомобила в
огледалото за обратно виждане свидетелят видял, че автомобилът няма регистрационна
табела и отпред и затова казал на колегата си А. да се обади на Началник сектор
Криминална полиция на 04 РУ. Св. А. се обадил и оставил телефона си за връзка на
Началника на сектор КП 04 РУ на ОД МВР Бургас. След това по телефон се обадил св. Ж.К.,
2

който през цялото време поддържал връзка чрез телефон със св. А., който обяснявал накъде
се движи автомобила, за да могат да пристигнат на време. П. и А. се движили пред
автомобила известно време като продължили да се движат по бул. Захари Стоянов,
преминали магазин Кауфланд и приближавайки спирката на с. Меден рудник, подсъдимият
ги изпреварил и те го последвали отзад.
Св. П. продължил да се движи плътно след автомобила, който продължил да се
движи по бул. „Захари Стоянов”, след това се отклонил по ул. „Кап.Петко Войвода” наляво
и в края на улицата влезнал в междублоковото пространство на комплекса, зона В и
паркирал в паркинга между бл. 84 и бл. 85.
Св. П. веднага слязъл от автомобила и отишъл при подсъдимия Д. в качеството си на
гражданин и за да спечели време докато дойдат колегите от 04 РУ при ОД МВР Бургас
започнал да го разпитва защо кара без регистрационни номера. Подсъдимият казал, че днес
му взели регистрационните номера в Ямбол и имал 24 часа, за да придвижи колата.
В този момент пристигнали служителите от 04 РУ на ОД МВР Бургас св. Ж.К. и св.
И.П., придружени от свой колега Димитър Лефтеров, които се движили малко след колегите
си св. П. и А.. Св. К. успял да види шофьора на автомобила без номера, който заходил и
направил маневра за паркиране и спрял автомобила и че св. П. и св. А. отишли при него.
Установили автомобила на паркинга между бл. 84 бл. 85 в кв. Меден Рудник, гр. Бургас.
Свидетелите К. и П. се легитимирали и снели самоличността на водача като установили
подсъдимия Д.Д.. Извършили справки чрез дежурната част и се установило, че водачът е без
правоспособност. Обадили се за съдействие на дежурната част и на място пристигнал екип
на „ПП“ към ОД на МВР Бургас.
На място от сектор „ПП” пристигнал св. К.М. заедно със свой колега Н.А>. Водачът
бил посочен на св. М. от колегите му и се установило чрез извършени справки, че не е
правоспособен, а автомобилът „Опел“ „Вектра“ с рама W0L000031V7****4 бил собствен на
подс. Д.. Свидетелят съставил на Д.Д. АУАН серия АА № 812209 за това, че управлява МПС
без да притежава свидетелство за управление на МПС и че управлява автомобил с
прекратена регистрация. Подсъдимият отказал да получи АУАН, което било удостоверено с
посочването в него на един свидетел – Н.А>.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на следните
доказателства и доказателствени средства: разпитите на свидетелите П.П. (л. 53 СФ); св.
С.А. (л. 54 СФ); св. К.М. (л. 56 СФ); св. Ж.К. (л. 57 СФ и прочетени по реда на чл. 281, ал. 4,
вр. чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК); св. И.П. (л. 80 СФ); Писмени доказателства: Наказателно
постановление № 20-0769-005286/21г. (л. 37 ДП); АУАН № АА948234/17.11.2020г. (л. 38
ДП); справка за нарушител / водач (л. 39 ДП); справка за МПС (л. 45 ДП); справка за
съдимост (л. 89 СФ); отговор от Община Бургас вх. № 18634/30.09.2021г. по описа на БРС,
ведно със схема (л. 113, 114 СФ).
Съдът намери, че горепосочените доказателства, обсъдени в своята съвкупност и по
отделно, категорично установяват описаната фактическа обстановка в нейната пълнота,
поради което въз основа на тях изгради своите фактически изводи.
Съдът изцяло кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, те са
последователни, логични и взаимно се допълват. Единственото разминаване, което съдът
констатира е в показанията на свидетелката П., която посочва, че видяла как автомобилът
„предприема маневра по паркиране на ляво в паркинга между бл. 84 и бл. 85 на жк. Меден
3

рудник”. Това разминаване с показанията на останалите свидетели по делото съдът намира,
че се дължи на периода от време, който е изминал. Производството по делото е образувано
като бързо, свидетелите П., А., К. бяха разпитани е едномесечен срок от датата на
събитието, посочена в обвинителния акт и същите имат непосредствени спомени за
събитието и за начина на осъществяването му. Техните показанията са еднопосочни, че
автомобилът се е движил по бул. „Захари Стоянов”, след което е завил наляво по ул.
„Капитан Петко войвода” и след това е навлезнал в междублоковото пространство като е
паркирал на паркинга между бл. 84 и бл. 85 и всъщност маневрата завой на ляво е
извършена при завиване на автомобила от бул. „Захари Стоянов” по ул. „Капитан Петко
Войвода”, а след това свидетелските показания са еднопосочни, че водачът е заходил и е
направил маневра паркиране. Свидетелите А. и П. са възприемали през цялото време
управлението на автомобила от подсъдимия, а св. К. и П. са успели да възприемат
завиването му наляво по ул. „Капитан Петко Войвода” и извършената от него маневра по
паркиране. Посоката на движение се установява и от представената от Община Бургас схема
като е видно, че се завива наляво по улица и действително заходът към паркинга не се
осъществява от ляво. Еднопосочни са показанията на свидетелите А., П., К. и П., че
подсъдимият е управлявал лекия автомобил, че е бил сам и именно той е бил на
шофьорското място.
Съдът не кредитира обясненията на подсъдимия, че не е управлявал МПС като е
вярно, че обясненията са доказателствено средство, но също така те са средство за защита и
фактите, които излага подсъдимият следва да бъдат подкрепени с доказателства. В случая
обясненията на подсъдимия са изолирани от целия събран по делото доказателствен
материал. Фактът, че не е бил сам в колата се опровергава от разпитаните по делото
свидетели П. и А., които непосредствено са възприели управлението на МПС. Този факт се
опровергава и от показанията на св. П. и св. К.. Обясненията на подсъдимия са хаотични, не
посочва конкретни имена, а борави с изрази като „едно приятелче” , „един комшия”.
Обстоятелството, че не е бил спрян от служителите на МВР се дължи на това, че св. А. и П.
не са били на работа, а са се придвижвали с автомобил, който по никакъв начин не е бил
означен като служебен и са потърсили веднага съдействие от колегите си в 04 РУ на ОД
МВР Бургас. Именно бързата реакция на служителите е била от значение за установяване на
деянието и на неговия извършител. Самият подсъдимия си противоречи като казва, че не е
управлявал колата, а след това „след като ми свалиха табелите, автомобила го закарах до
Ямбол”. Съдът намира, че се касае за защитна теза на подсъдимия, че автомобилът „го
докара Мишо”, тъй като това име се посочва едва в съдебната фаза на процеса, подсъдимият
не може да каже по какъв начин да бъде установено това лице, нито къде живее, за да бъде
призовано и разпитано от съда. Въпреки това, съдът намери, че следва да му осигури
правото на защита и му предостави възможност да бъдат разпитани при режим на
довеждане двамата свидетели като изрично му указа последиците в случай, че такива не
бъдат доведени. Въпреки изричните указания на съда в тази насока, свидетели не бяха
доведени, нито бяха посочени на съда за призоваване. По изложените съображения този
състав прие, че защитната теза на подсъдимия не е подкрепена с доказателства и затова не
изгради фактическите си изводи въз основа на обясненията на подсъдимия.
Съдът даде изцяло вяра на писмените доказателства по делото, които не бяха
оспорени.
От правна страна :
При така установената фактическа обстановка съдът счете, че подсъдимият Д. Д. Д. е
осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението по чл.343 в, ал.2
от НК.
4

Съдът не споделя възражението, че обвинителният акт не отговаря на изискванията
на закона – ясно са посочени фактите и обстоятелствата като непосочването на часа не е
съществен реквизит и не ограничава правото на защита на подсъдимия.
На първо място от обективна страна, изпълнителното деяние на престъплението се
изразява в „управление” на МПС. Съдът счита, че действията на подсъдимия по привеждане
на автомобила в движение и придвижването му в пространството в гр. Бургас, по
околовръстен път, след това по бул. „Захари Стоянов”, наляво по ул. „Капитан Петко
войвода” и паркиране на паркинг между бл. 84 и бл. 85 на ж.к. Меден Рудник,
представляват „управление” на МПС по смисъла на закона. В тази връзка са
задължителните указания на ВС, дадени в т.2а на ППВС № 1/1983г., според които
понятието „управление”, включва всички действия или бездействия с механизмите и
приборите на превозното средство, независимо дали превозното средство се намира в покой
или в движение.
На следващо място от обективна страна, няма спор, че лек автомобил марка „Опел”
„Вектра”, който подсъдимият е управлявал е „моторно превозно средство” по смисъла на §
6, т. 11 на Закона за движението по пътищата, снабден e с двигател за придвижване и не е
релсово превозно средство.
Установява се, че към дата 12.04.2021г. подсъдимият е бил неправоспособен водач,
тъй като никога не е придобивал право да управлява МПС от съответната категория и
никога не му е било издавано СУМПС.
На последно място, за да бъде престъпно поведението на подсъдимия, законът
изисква управлението на МПС да се осъществява в едногодишен срок от наказването му по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление. В конкретния случай и този признак от обективна страна е
налице, тъй като видно от приложеното по делото Наказателно постановление № 20-0769-
005286/21г. (л. 37 ДП) влязло в сила на 17.03.2021г., подсъдимият е бил санкциониран за
нарушение по чл.150 от ЗДвП - т.е. за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление (извършено на 17.11.2020г.), като към 12.04.2021г.
все още не е бил изтекъл едногодишния срок от влизане в сила на това наказание.
От субективна страна престъплението е извършено при форма на вина ”пряк умисъл”
по смисъла на чл. 11, ал.2 НК, доколкото подсъдимият е съзнавал общественопасния
характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал
настъпването им. Интелектуалната страна на умисъла обхваща съзнаване от обвиняемия, че
не бива да управлява МПС, тъй като е неправоспособен, както и че с Наказателно
постановление № 20-0769-005286/21г. (л. 37 ДП), в сила от 17.03.2021г. е наказан за
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление и не е
изминал едногодишен срок от наказването му, както и че с действията си привежда в
движение лекия автомобил и го придвижва в пространството, като от волева страна
подсъдимият е искал да управлява МПС-то и то именно в едногодишния срок от
наказването му за управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за
управление.
Съдът, след като установи всички признаци от състава на престъплението, прие, че
подсъдимият е виновен в извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК.
По вида и размера на наказанието:
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 НК законодателят е предвидил наказание
лишаване от свобода от една до три години и глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
5

При определяне на вида и размера на наказанието съдът се ръководи от принципите
за законоустановеност и индивидуализация на наказанието, целите на наказанието -
генералната и специалната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът намира, че в случая не са налице многобройни смекчаващи вината
обстоятелства, нито такова изключително обстоятелство, което да доведе до прилагането и
определянето на наказанието в хипотезата на чл. 55 НК. Не са налице смекчаващи
обстоятелства. Налице са отегчаващи вината обстоятелства като в тази връзка съдът взе
предвид обремененото съдебното минало на подсъдимия, това че е многократно осъждан за
престъпления против собствеността и против транспорта. Същият никога не е притежавал
свидетелство за управление на МПС и въпреки това е привел в движение лекия автомобил
като обстоятелството, че никога не е преминавал курс на обучение, за да придобие
правоспособност поставя в опасност живота и здравето на голям кръг от лица, участници в
движението по пътищата. Изтърпяваното от него ефективно наказание „лишаване от
свобода” явно не е довело до поправяне и превъзпитание и същият след освобождаването му
от местата за изтърпяване на наказание лишаване от свобода продължава да има трайно
престъпно поведение и несъобразяване с установения в страната правов ред. Съдът взе
предвид, че престъплението, за което е признат подсъдимия за виновен не е тежко по
смисъла на чл. 93, т. 7 НК, но в същото време намира, че законодателят е предвидил долна
граница от една година лишаване от свобода с оглед значимостта на обществените
отношения, които се защитават и следва да се вземе предвид, че се касае за период от време,
който значително ограничава свободата на придвижване на лицето. Отчитайки,
предвиденото от законодателя наказание за това престъпление, съдът намери, че наказание
от една година лишаване от свобода ще ограничи в местата за лишаване от свобода за
определен период от време подсъдимия и ще се препятства възможността да управлява МПС
като по този начин се предупреди и превъзпита. В същото време съдът намери, че следва да
определи кумулативно предвиденото наказание глоба в размер от 700 лева, над минималния
определен от закона, тъй като подсъдимият вече е търпял наказание ЛОС, като съдът счита,
че размерът на кумулативното наказание ще допринесе за въздействието върху извършителя
и за неговото превъзпитание чрез засягане на имуществената му сфера.
В конкретния случай за процесното деяние в разпоредбата на чл. 343г НК не е
предвидено „лишаване от право”, тъй като субект на престъплението по чл. 343в, ал.2 НК е
само неправоспособен водач, поради което и съдът няма как да наложи такова наказание.
Съдът на основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б „б” ЗИНЗС определи първоначален „строг“
режим за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, тъй като не са изтекли повече от
5 години от изтърпяване на предходно наложено наказание лишаване от свобода.
По разноските:
По делото няма сторени разноски.
На основание чл. 190, ал.2 НПК подсъдимият беше осъден да заплати по сметка на
РС Бургас сумата от 5 лева - държавна такса в случай на служебно издаване на
изпълнителен лист, във връзка с наложеното наказание „Глоба”.
По веществените доказателства:
По делото няма приложени веществени доказателства, които да налагат произнасяне
от съда.
По тези съображения съдът постанови присъдата си.
Да се съобщи на страните, че мотивите на присъдата са изготвени.
6

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
7

Номер на акта:	62
Дата:	30 септември 2021 г. (в сила от 16 октомври 2021 г.)
Съдия:	Марина Иванова Мавродиева

Дело:	20212120202111
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	22 април 2021 г.

Присъда по дело №2111/2021 на Районен съд - Бургас

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите