Номер 21130.09.2020 г.Град Велико Търново
Апелативен съд – Велико ТърновоТрети граждански и търговски състав
На 30.09.2020 година в закрито заседание в следния състав:
Председател:ИЛИЯНА ПОПОВА
Членове:ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ ПЕЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИЯНА ПОПОВА Въззивно частно
гражданско дело № 20204000500242 по описа за 2020 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 130 от ГПК.
С определение № 640/26.06.2020 г., постановено по гр.д. № 448/2020 г.
Плевенският окръжен съд е върнал на основание чл.130 от ГПК исковата
молба на Р. Х. Х. от с.Лебед, Община Джебел, Област Кърджали и е
прекратил производството по делото, поради недопустимост на исковете.
Частна жалба, против горното определение е подадена от ищеца Р. Х. Х.
, чрез адвокат Есен Фикри, с оплаквания че същото е постановено в
противоречие с материалния закон и при съществени нарушения на
процесуалните правила. Оплакването е, че извода на съда за наличие на друг
ред за обезщетяване е неправилен. Изложен е довод, че при решаване въпроса
за приложението на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ съдът следва да извърши преценка
дали формално предвиденият друг ред е ефективно средство за защита.
Направено е искане да се отмени обжалваното определение и делото да се
върне на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените
действия.
Великотърновският апелативен съд, като прецени направените в
частната жалба оплаквания и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна, по следните
съображения:
Производството по гр.д. № 448/2020 г. по описа на Окръжен съд –
Плевен е образувано по искова молба, подадена от Р. Х. Х. против
Прокуратурата на Република България, в частта й по предявените от него
1
искове за сумата от 30000 лв., представляваща част от вземане за
обезщетение за претърпени неимуществени вреди в общ размер 410 724.30
лв., от произволното му и незаконно задържане и лишаването му от свобода
за 21 месеца в периода 27.12.1984г. до октомври 1986 г. и за сумата от 24 108
лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди-пропуснатите ползи
от трудови доходи и съпътстващите ги трудови и осигурителни права от
произволното и незаконното задържане на ищеца и лишаването му от свобода
за периода от 27.12.1984г. до октомври 1986г. За правно основание на
исковите претенции за неимуществени и имуществени вреди ищецът посочва
чл.2 ал.1 т.1, предложение последно от ЗОДОВ. В исковата молба са
изложени обстоятелствата по задържането на ищеца, отвеждането му на
остров Белене, преместването му в населено място в окръг Плевен и
изселването му в Турция. Твърди се, че ищецът е бил лишен от свобода в
Белене по силата на съвместна заповед на министъра на вътрешните работи и
главния прокурор, без да е бил обвинен в извършване на престъпление, а
причина за това е било несъгласието му с принудителната промяна на
имената и етническата културна асимилация на българските граждани от
турски етнически произход. Ищецът твърди в исковата молба, че
задържането и лишаването му от свобода в периода от 27.12.1984г. до
октомври 1986г. общо 21 месеца е било произволно и незаконно, защото не е
отговаряло на действалото към него момент законодателство и освен това
същото било в нарушение на чл.5 § 1 от Конвенцията за защита правата на
човека и основните свободи. Въз основа на тези твърдения е поискано ищецът
да бъде обезщетен за претърпените неимуществени и имуществени вреди,
подробно посочени в молбата.
С обжалваното определение Плевенският окръжен съд е върнал
исковата молба на Р. Х. Х. и е прекратил производството по делото по
предявените от него искове против Прокуратурата на Република България по
чл.2 ал.1 т.1 от ЗОДОВ за обезщетяване на претърпени неимуществени и
имуществени вреди, поради недопустимост на исковете.
Първоинстанционният съд е приел, че така предявените искове са
недопустими, тъй като обезщетение за тези вреди може да се претендира само
по административен ред съгласно чл.2 и чл.5 на Закона за политическа и
гражданска реабилитация на репресирани лица и отговорността по ЗОДОВ
възниква, когато за нейното реализиране няма установен друг специален ред.
Обжалваното определение е правилно и законосъобразно.
Съгласно чл.1 от Закона за политическа и гражданска реабилитация на
репресирани лица /обн.ДВ бр.50/25.06.1991г./ е обявена политическа и
гражданска реабилитация на лицата, които са били незаконно репресирани
заради техния произход, политически убеждения или религиозни вярвания
през периода 9 септември 1944 г. до 10 ноември 1989г., включително и за тези
които са били незаконно задържани в поделения на МВР и други места.
2
Съгласно чл.2 и чл.5 от същия закон е предвиден ред за обезщетяване на
претърпените вреди от лицата, посочени в чл.1 ЗПГРРЛ. Следователно
Законът за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица
предвижда изрична възможност за получаване на обезщетение за
претърпените вреди при посочените от ищеца обстоятелства.
В случая ищецът претендира да бъде обезщетен по ЗОДОВ. Съгласно
чл.8 ал.3 от ЗОДОВ когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, този закон не се прилага. С оглед на това, че със Закона за
политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица е предвиден
специален начин на обезщетение, а именно чрез предявяване на искане пред
областния управител, чийто отказ подлежи на обжалване по реда на АПК,
следва, че в случая не се прилага ЗОДОВ/чл.8 ал.3 ЗОДОВ/. Ето защо
предявените искове от Р. Х. Х. за защита по реда на ЗОДОВ се явяват
процесуално недопустими и производството по делото следва да бъде
прекратено.
Неоснователен е доводът на частния жалбоподател, че няма друг ред за
обезщетяване на претендираните от него вреди, тъй като към момента Закона
за политическа и гражданска реабилитация на репресирани лица само
формално съществувал в правния мир и не можел да бъде приложен. Съдът е
длъжен да съобрази разпоредбата на чл.8 ал.3 от ЗОДОВ. Тази разпоредба на
закона е ясна и щом е налице закон, който е предвидил специален начин на
обезщетяване, то защитата по реда на ЗОДОВ е изключена. Разпоредбата на
чл.8 ал.3 от ЗОДОВ не предвижда възможност съдът да преценява дали
предвиденият друг ред се явява ефективно средство за защита.
Като е достигнал до същия решаващ извод за недопустимост на
предявените искове, окръжният съд е постановил правилно и
законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 640 от 26.06.2020 г. на Окръжен съд –
Плевен, постановено по гр.д № 448/2020г. по описа на същия съд.
Определението подлежи на обжалване с частна касационна жалба пред
Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от
съобщаването му.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4