Р Е Ш
Е Н И
Е
No 181
гр. Ботевград, 27.08.2018 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд- Ботевград, V
граждански състав в публично заседание на пети февруари през две хиляди и
осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЯ СТОЯНОВА
при участието на секретаря
Маринела Йончовска, като разгледа докладваното от съдия Стоянова гражданско
дело No 2384 по описа на съда за 2017
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 88 от ТЗ вр. чл. 76 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1
от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
Ищецът-
“***” АД, гр. С., чрез пълномощника си твърди, че през месец септември 2014 г.
СД “***” е закупило от “***” АД 415,00 тона плътна асфалтова смес, за което е
издадена фактура No *** от ***г., като същата е
приета и подписана от представител на дружеството. Сочи, че след извършване на
продажбите и получаване на фактурата дружеството СД “***” не му е заплатило дължимите суми
за получените стоки. Твърди, че през месец юли 2016 г. към събирателно
дружество “***” се присъединили двама нови солидарно неограничено отговорни съдружници,
като неограничено отговорните съдружници Т.Н.Н. и С.И.Н. напуснали дружеството,
а последното е преименувано на събирателно дружество “***” СД. Поддържа, че ответниците Т.Н.Н.
и С.И.Н., като бивши съдружници са солидарно отговорни с настоящите на
основание чл. 98 от ТЗ, като по време на извършване на сделките по
покупко-продажбата на инертни материали дружество “***” е било управлявано от тях.
Твърди, че и към настоящия момент “***” СД не е заплатило на ищцовото дружество задълженията си
по посочената фактура в размер на 20 000.00 лв. по фактура No *** от ***г. Поради забавеното изпълнение на задължението за плащане на
ликвидни и изискуеми задължения, ответниците дължат и обезщетение за забава в
размер на 4 688.95 лв. за периода от ***г. /датата на издаване на
фактурата/ до 19.01.2017 г.
Ищецът
твърди, че по подадено от него заявление за издаване на заповед за
изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу “***” СД (правоприемник на “***” СД), настоящите съдружници *** и
***, и ответниците Т.Н.Н. и С.И.Н., в качеството им на бивши неограничено
отговорни съдружници, е образувано ч. гр. д. No ***г. по описа на РС- В., като длъжниците Т.Н.Н. и С.И.Н. са подали
възражение срещу издадена заповед. Поради това ищецът моли съда да постанови решение, с което признае за установено
съществуването на вземането му срещу ответниците Т.Н.Н. и С.И.Н. като солидарни
неограничено отговорни съдружници в “***” СД (правоприемник на “***” СД), в размер на 20 000.00 лв.,
представляваща задължение по фактура No *** от ***г. за предоставени стоки – плътна асфалтова смес, както и за
сумата от 4 688.95 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от
***г. до 19.01.2017г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
26.01.2017 г. до окончателното изплащане на вземането. Претендира разноски.
Ответниците-
Т.Н.Н. и С.И.Н. в депозиран в срока по чл. 131 от ГПК писмен отговор чрез
пълномощника им оспорват исковете като недопустими и неоснователни. Твърдят, че
исковете са недопустими, тъй като са насочени само спрямо тях, в качеството им
на бивши съдружници в събирателното дружество, без да са насочени към самото
дружество. Сочат, че отговорността на съдружниците за задълженията на
събирателното дружество е неограничена и солидарна, но задължението на
съдружника възниква само ако възникне валидно задължение на дружеството. По
същество оспорват исковете като твърдят, че по делото не е доказано
обстоятелството, че стоката, предмет на иска, е доставена на ответника.
Поддържат, че във всички издадени първични документи, удостоверяващи получаването
на стоката, за получател на асфалтовата смес е посочено дружество “Рaй” ООД, който търговски субект е различен и по правна форма, и по
наименование от дружеството, в което са били съдружници – СД “***”.
Съдът, след като прецени събраните
по делото доказателства и обсъди доводите на страните, намира за установено
следното:
Видно от приложеното по делото заверено копие на ч. гр.
д. No ***г. по описа на РС- В., по заявление на ищеца от 26.01.2017 г. съдът е
издал заповед No ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу длъжниците “***” СД, ***, *** и двамата ответници в настоящото производство- Т.Н.Н. и С.И.Н. – по отношение на физическите лица като неограничено
отговорни съдружници. С разпореждането за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
съдът е постановил длъжниците да заплатят солидарно на заявителя по заповедното
производство и ищец по настоящото сумата от 20 000.00 лв., представляваща
незаплатена част от дълг в общ размер на 41 842.09 лв., сумата от 4 688.95 лв.
– лихва за забава за периода от ***г. до 19.01.2017 г., ведно със законната
лихва, считано от предявяване на вземането на 25.01.2017 г. до окончателното му
изплащане, както и разноски в производството в размер на 493.00 лв. за държавна
такса и 830.00 лв. за възнаграждение за юрисконсулт.
В предвидения за това срок
ответниците Т.Н.Н. и С.И.Н. са подали
писмени възражения, като в срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК заявителят е предявил
настоящия иск за установяване на вземането му към същите, за което е издадена
заповедта за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.
По делото безспорно между
страните е обстоятелството, че ответниците Т.Н.Н. и С.И.Н. са били съдружници в
СД “***”. При направена от съда справка в електронния Търговски регистър се
установява, че същите са били съдружници в събирателното дружество до
14.07.2016 г., когато са заличени като такива, а дружеството е преобразувано в
СД “***”.
По делото е представено заверени
копия на фактура No *** от ***г., като документът е представен в хода на
производството и в оригинал от ищеца - за констатация на съответствието му от
съда с приложеното копия, след което е върнат на страната.
Видно от фактура No ***/***г., по
същата ищецът “***” АД е доставил, а “***” СД, съдружници в което са били
двамата ответници - получило описаните в нея стоки, а именно плътна асфалтова
смес, на стойност 46 395.00 лв. с начислен ДДС. Фактурата е двустранно подписана - от съставител и получател, като
получателят е удостоверил с подписа си и получаването на стоката. Към
посочената фактура по делото са приложени и заверени копия на 23 кантарни
бележки, съставени в периода 11.09.2014 г. – ***г., за измерените количества
асфалтобетон по продажби с продавач “Пътстрой 92” АД и купувач, отбелязан като
“рай оод”. Видно от така представените кантарни бележи, в същите е вписан
регистрационният номер на превозното средство, с което се превозва стоката,
името на водача му, като същите са двустранно подписани.
Видно
от заверено копие на Покана за доброволно изпълнение изх. No ***г. от “***” АД,
със същата ищцовото дружество е поканило “***” СД да погаси задълженията си към
ищеца по процесната фактура No ***/***г., фактура No ***г. и фактура No ***/***г.,
възлизащи към момента на изпращане на
поканата на сумата общо от 52 557.17 лв. с включен ДДС, за което му е
предоставило седем дневен срок от получаване на писмото. Видно от заверено копие
на известие за доставяне, поканата е получена от “***” СД на 25.01.2016 г.
По делото
е изслушано заключението на вещото лице М.Б. по съдебно-счетоводна експертиза,
от което се установява, че процесната фактура No ***/***г. е осчетоводена при
дружеството-купувач, включена е в дневника му за покупки за м. 09.2014 г. и по
същата е теглен данъчен кредит. В заключението вещото лице е посочило, че
поради липса на счетоводна документация на “***” СД в НАП офис В. и невъзможност за контакт с “***” СД не може да се
отговори дали има частично или пълно плащане на сумата по процесната фактура.
Съгласно заключението, законната лихва върху главница в размер на 20 000.00 лв. за периода от ***г. до
19.01.2017 г. е в размер на 4 688.10 лв. Съдът приема заключението като компетентно, пълно и обективно дадено.
При така установената фактическа
обстановка, съдът намира от правна страна следното:
Предявени са обективно съединени искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр.
чл. 88 от ТЗ вр. чл. 76 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД
вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ за установяване на вземания на ищеца към ответниците,
за които вземания е издадена заповед No ***г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр.
д. No ***г. по описа на РС- В..
Съдът намира, че така предявените искове са частично основателни по следните
съображения:
По исковете с правна квалификация
чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 88 от ТЗ вр. чл. 76
от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.
Съдът намира, че между ищеца “***”
АД и СД “***” (преобразувано в СД “***”), в което до 14.07.2016 г. ответниците
са били съдружници, са съществували търговски правоотношения по сключен между
тях договор за продажба на стоки, за който е съставена представената по делото
фактура No ***/***г., по който договор ищецът е продавач, а дружеството СД “***”
(преобразувано в СД “***”) - купувач. Съгласно отразеното във фактурата, ищецът
е доставил на посоченото събирателно дружество описаното в същата стока - плътна
асфалтова смес, на обща стойност съответно от 46 395.00 лв. с включен ДДС, която
стока дружеството СД “***” е получило срещу посочената във фактурата цена,
представляваща обща стойност на облагаемата стойност на стоката плюс начисления
върху нея ДДС в размер на 20 %. От заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза безспорно се установява, че процесната фактура
е осчетоводена от дружеството- купувач, включена е в дневника за покупки на
купувача и по нея е теглен данъчен кредит от това дружество. В настоящото
производство ищецът претендира незаплатена част от задължението по фактурата в
размер на сумата от 20 000 лв.
Съгласно последователната и
непротиворечива практика на ВКС, формирана в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения, включването на фактурата в дневника на покупките на купувача,
както и фактът, че същият е ползвал данъчен кредит по нея, представляват
недвусмислено признание както за съществуването на правоотношение по договор за
търговска продажба на движимите вещи, така и за доставката на същите. При това
дори фактурата да не съдържа всички предвидени в Закона за счетоводството
реквизити, включително да липсва подпис на купувача, или да е оспорена в
процеса, съдът преценява доказателственото й значение за удостоверените в нея
факти заедно с всички останали доказателства по делото, каквито са и
извънсъдебното признание на оспорващата страна, за каквото следва да се счита
частичното плащане по фактурата, вписването й в дневниците за продажби и
покупки на продавача и купувача, отразяването на стойността й в
справките-декларации по ЗДДС и ползването на данъчен кредит. Поради това и при
категорично установените по делото обстоятелства, относими към процесното
договорно правоотношение, и представляващи извънсъдебно признание за
съществуването му, включително и за изпълнение на задължението на купувача за
доставяне на стоката, то съдът намира за неоснователно оспорването на
ответниците за липса на сключен между ищеца и дружеството СД “***”, в което са
били съдружници, договор за продажба по процесната фактура, както и за
недоставяне на стоката на купувача. В случая фактурата е двустранно подписана,
включително за купувач СД “***”, като подписът за купувач не е оспорен по
делото. Предвид това и процесната фактура съставляват надлежно доказателство за
валидно възникнало между ищеца и посоченото събирателно дружество договорно
правоотношение по обективирания в нея договор за продажба, както за и
получаване на описаните в същата стоки от купувача. Обстоятелството, че в
приложените с фактурата кантарни бележки купувачът е посочен като “рай оод” е
поради това без правно значение, а възражението на ответниците в тази насока е
неоснователно.
С оглед изложеното съдът приема
за установено наличието на сключен между двете дружества договор за продажба на
стоки, за който е съставена представената по делото фактура No ***/***г. на
стойност 46 395.00 лв., по която ищецът претендира част в размер на сумата от 20
000 лв., и което задължение е останало незаплатено от дружеството - купувач.
Съгласно разпоредбата на чл. 327, ал. 1 от ТЗ купувачът е длъжен да плати
цената при предаване на стоката или на документите, които му дават право да я
получи, освен ако е уговорено друго. В случая не са представени доказателства,
от които да се установят такива други уговорки, поради което следва да се приеме,
че цената на стоката е следвало да бъде платена от купувача при предаването й,
респ. при получаване на фактурата.
По делото
е безспорно обстоятелството, че към датата на сключване на процесния договор
между ищеца “***” АД и СД “***” (преобразувано в СД “***”) и издаване на
фактурата на ***г., ответниците Т.Н.Н. и С.И.Н. са били съдружници в посоченото
дружество- купувач, а именно до 14.07.2016 г. Съгласно чл. 76 от ТЗ,
съдружниците в събирателното дружество отговарят солидарно и неограничено за
задълженията на дружеството, като съгласно чл. 88 от ТЗ по иск срещу дружеството ищецът може да насочи иска си и срещу един или
повече съдружници. По силата на разпоредбата на чл. 98 от ТЗ отговорността на
съдружниците в събирателното дружество за задължения на дружеството,
възникнали по време, когато са били съдружници,
продължава и след прекратяване на дружеството, неговото преобразуване или
напускането на съдружника - до изтичане 5-годишния давностен срок на
задължението от момента на прекратяване на дружеството, респ. преобразуването
му, или на прекратяване на членството на самия съдружник. При това двамата
ответници, в качеството им на съдружници в дружеството- купувач СД “***”
(преобразувано в СД “***”) към момента на възникване на задължението по процесната
фактура отговарят солидарно и неограничено за това задължение към ищеца.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответниците за недопустимост на
исковете като насочени само спрямо тях, в качеството им на бивши съдружници в
събирателното дружество, без да са насочени към самото дружество. В случая
исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземания по
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК поради подадени от двамата ответници
възражения срещу заповедта. Видно от издадената заповед по чл. 410 от РС- В.,
то заявлението е подадено и заповедта е издадена и срещу СД “***”
(правоприемник на СД “***”), наред с настоящите съдружници в дружеството и с
ответниците по делото. Доколкото единствено последните са подали възражения
срещу заповедта за изпълнение, то и само спрямо тях за заявителя е възникнал
правен интерес от предявяване на установителните искове, като срещу неподалите
възражения длъжници заповедта е влязла в сила, включително по отношение на
дружеството. Наред с това следва да се отбележи, че правилото на чл. 88, изр. 2
от ТЗ, съгласно което принудителното изпълнение се насочва най-напред срещу
дружеството, а при невъзможност за удовлетворение – срещу съдружниците, е
неприложимо в случая, доколкото не се касае за принудително изпълнение, а за
исково производство, целящо установяване на изпълняемото право на ищеца и
снабдяване с изпълнителен титул срещу двамата ответници. Интересът му от това
процесуално действие е пряко обусловен именно от регламентираната в чл. 88,
изр. 2 от ТЗ възможност принудителното изпълнение да бъде насочено субсидиарно
и срещу съдружниците, което не би било възможно в случай, че в изпълнителния
титул не са посочени съдружниците в дружеството, тъй като изпълнителни действия
не могат да бъдат предприети срещу лица, които не са по надлежен /предвиден в
закона/ ред конституирани като длъжници, кръгът на които се определя в
изпълнителния лист, издаден въз основа на осъждането им от страна на съда. Така
и съгласно непротиворечивата практика на ВКС, съдружникът и дружеството са
обикновени, а не необходими другари в процеса по предявен иск от трето лице за
задължения на дружеството, тъй като задълженията им са различни, предвид на
което и за допустимостта на предявените искове не е необходимо проверка от съда
на твърденията на ищеца за висящността на спора срещу събирателното дружество.
По аргумент от чл. 88 от ТЗ отговорността на съдружника е акцесорна и възниква
само доколкото съществува дълг за събирателното дружество, което също сочи,
последното да не е предпоставка за допустимостта на процеса срещу съдружник в
събирателното дружество, а да е от значение за правилното решаване на спора,
респективно за предприемане на принудително изпълнение в хипотезата на изр.
2-ро на чл. 88 от ТЗ.
Предвид
изложеното предявените искове по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 327, ал. 1
от ТЗ вр. чл. 88 от ТЗ вр. чл. 76 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД за
установяване съществуването на вземането на ищеца към ответниците за
сумата-главница в размер на 20 000.00 лв. се явяват основателни и следва да
бъдат изцяло уважени.
По исковете за обезщетение за
забава по чл. 422 от ГПК вр. чл. 86 от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ.
По делото няма данни страните по
сделките да са уговорили падеж на задължението за плащане на продажната цена,
различен от посочения в чл. 327, ал. 1 от ТЗ - при предаване на стоката или на
документите, които му дават право да я получи, поради което като такъв следва
да се приеме предвиденият в закона падеж на задължението – датата на приемане
на стоката от получателя, респ. получаване на фактурата на ***г. В процесната
фактура също не е посочен падеж на задължението. Поради това съдът намира, че
дружеството-купувач, за чиито задължения неограничено и солидарно отговарят
ответниците, в качеството им на съдружници в него към момента на възникване на
задължението, е изпаднало в забава след настъпване на посочения падеж на ***г. Съгласно заключението на вещото лице по
съдебно-счетоводната експертиза, обезщетението за забавено плащане на
сумата-главница от 20 000.00 лв. за посочения период е в размер на 4
688.10 лв., до който размер
исковете се явяват основателни и следва да бъдат уважени. Над този размер до
пълния им предявен такъв от 4 688.95 лв. исковете подлежат на отхвърляне като неоснователни.
Съгласно т. 12 от ТР No 4 от
18.06.2014 г. по тълк. д. No
4/2013 г., ОСГТК на ВКС съдът следва да се произнесе и за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, като предвид изхода на спора
по исковото производство, то направените от ищеца разноски в заповедното
производство се явяват дължими от ответниците при отчитане на обстоятелството,
че заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г. по описа на
РС- В. е издадена срещу общо 5 длъжници, сред които двамата ответници, като
присъдените на заявителя разноски в заповедното производство са дължими общо от
всички длъжници. Останалите трима длъжници по заповедта за изпълнение не са
подали възражение, следователно по отношение на тях заповедта е влязла в сила,
включително в частта й за разноските. При това и доколкото по отношение на разноските
задълженията на длъжниците не са солидарни, то всеки от тях дължи по 1/5 от
присъдения със заповедта общ размер на разноските. Следователно ответниците
дължат на ищеца разноски по заповедното производство за държавна такса в размер
на 197.20 лв. (= 2/5 х 493.00 лв., колкото е присъдената държавна такса по
заповедното производство), както и 2/5 от дължимото юрисконсултско
възнаграждение. Съгласно, обаче, действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК
(изм. с ДВ, бр. 8/24.01.2017 г.) във
вр. чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл.
26 от Наредбата за заплащането на правната помощ, то юрисконсултското
възнаграждение в заповедното производство, което следва да бъде взето като
основа при определяне на дължимите от ответниците разноски, е в размер на 50.00
лв., т.е. на ищеца следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 20.00 лв., съобразно дела на ответниците. Или на
ищеца следва да се присъдят разноски в заповедното производство общо в размер
на 217.20 лв., от които 197.20 лв. за държавна такса и 20.00 лв. за
юрисконсултско възнаграждение.
С оглед изхода на спора и
направеното от ищеца искане, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответниците
следва да му заплатят и направените от него разноски по настоящото дело в
размер на 693.78 лв., от които 493.78 лв. за държавна такса, 100.00 лв. за възнаграждение за вещо лице и 100.00 лева за
юрисконсултско възнаграждение (съгласно
действащата редакция на чл. 78, ал. 8 от ГПК (изм. с ДВ, бр.
8/24.01.2017 г.) във вр. чл. 37,
ал. 1 от ЗПП и чл. 25, ал. 1 от
Наредбата за заплащането на правната помощ).
Предвид гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на
основание чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 327, ал. 1 от ТЗ вр. чл. 88 от ТЗ
вр. чл. 76 от ТЗ вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 294,
ал. 1 от ТЗ между “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. С.,
район Л., бул. “****” No 111, и Т.Н.Н., с ЕГН ********** и С.И.Н., с ЕГН **********,
двамата с адрес: *** No 3, че Т.Н.Н., с ЕГН ********** и С.И.Н., с ЕГН **********,
дължат на “***” АД, ЕИК *** при условията на солидарност - като солидарни и
неограничено отговорни съдружници в “***” СД с правоприемник “***” СД, ЕИК ***,
гр. В., следните суми: сумата от 20
000.00 лв. /двадесет хиляди лева/, представляваща незаплатена част от продажна
цена на закупени от “***” СД (с правоприемник “***” СД) стоки – плътна
асфалтова смес по фактура No *** от ***г. на обща стойност 41 842.09 лв.; сумата
от 4 688.10 лв. /четири хиляди шестстотин
осемдесет и осем лева и десет стотинки/, представляваща обезщетение за забава
за периода от ***г. до 19.01.2017г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.01.2017 г. /датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ до окончателното изплащане на вземането, за
които е издадена Заповед No ***г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. No ***г.
по описа на РС- В., като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 от ГПК във вр. чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД вр. чл. 294, ал. 1 от ТЗ над
уважения размер от 4 688.10 лв. до пълния му предявен размер от 4 688.95
лв., като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Н.Н., с ЕГН ********** и
С.И.Н., с ЕГН **********, двамата с адрес: *** No 3, на основание чл. 78, ал. 1
от ГПК да заплатят на “***” АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
гр. С., район Л., бул. “****” No 111, сумата от 693.78 лв. /шестстотин деветдесет
и три лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща направени разноски в
настоящото производство, както и сумата от 217.20 лв. /двеста и седемнадесет
лева и двадесет стотинки/, представляваща направени разноски в заповедното
производство по ч. гр. д. No ***г. по описа на РС-В..
Решението може да се обжалва пред
Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :