РЕШЕНИЕ№197
гр. Видин, 30.04.2019г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Районен съд – Видин,
VI състав, в открито
съдебно заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
Председател: Галина Герасимова
при участието на
секретаря Мила Петрова, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2205 по
описа на съда за 2018г., за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата молба
са предявени два обективно кумулативно съединени иска от ищеца „Кредитреформ България"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи" № 10, против ответника Д.И.В. *** с правно основание чл. 79 ЗЗД с
цена на иска 350,00 лв. – главница и с правно основание чл. 86 ЗЗД с цена
на иска 86,90 лв. – наказателна лихва.
Твърди се в исковата молба, че на 24.07.2015г. между
„4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови услуги под търговската
марка „Вивус" и ответника Д.И.В. бил сключен Договор за кредит №
**********, по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Сключеният договор бил оформен съгласно
разпоредбите на чл. 3 във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ. Процедурата по сключването на
договора за кредит била подробно описана в Общите условия на „4финанс"
ЕООД. Кредитополучателят подавал заявка за отпускане на кредит, след регистрация
в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя - www.vivus.bg.
На посочената
страница „Вивус" предоставяли Общите си условия, които кредитополучателят
трябвало да приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябвало да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8
от ЗПФУР. След подаване на заявката, проект на договора за кредит се предоставял
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателя се считало, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия, доколкото те са предоставени на кредитополучателя на
подсигурен PDF формат. С подписването на договора за кредит кредитополучателят
потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за кредит и бланката
на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи договора за кредит с кредитодателя
и се съгласява последният да преведе сумата по кредита по описаната във
формуляра за заявка банкова сметка***. Кредитодателят давал право на
кредитополучателя да поиска допълнителна, незадължителна услуга за експресно
разглеждане на заявката за отпускане на кредит, като същата гарантирала
получаването на отговор до двадесет минути от изпращането ѝ. За
използването на услугата за експресно разглеждане на заявката се начислявала
такса за експресно разглеждане, която се определяла спрямо сумата и периода на
договора за кредит. Съгласно т. 3.1 от Общите условия на „Вивус",
договорът за кредит се считал за сключен и влизал в сила на датата на
потвърждаването му по електронна поща от кредитодателя и извършването на паричния
превод.
Твърди се, че в процесния случай, на 24.07.2015г. страните
сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „Вивус" под №
********** и явяващ се първи по ред договор за кредит между тях. В заявката си ответникът
заявил желание да му бъде отпусната сума в размер триста и петдесет лева, като
заявил и ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане
на заявката. Кредитът бил отпуснат за период от 30 дни, с падежна дата -
23.08.2015г. Съгласно заявката на ответника и условията по договора, сумата
била отпусната от кредитодателя в Изипей на същия ден - 24.07.2015г. Поради
това, че договорът за кредит бил първи между страните, лихви и такси по него не
се начислявали.
Твърди се, че с настъпване на
падежа по договора - 23.08.2015г., кредитополучателят не погасил дължимите суми
и изпаднал в забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия,
от 24.08.2015г. „4финанс" ЕООД започнало да начислява наказателна лихва,
формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент, определен от БНБ - 10,01%
към договорния лихвен процент - в
конкретния случай - 0%, върху неизплатената сума за периода на просрочието. От
„Вивус" изпратили три броя напомнителни писма до ответника на адреса му,
посочен в Договора за кредит. В тези писма се съдържала информация за
просрочения кредит - актуален размер на задължението, дни просрочие, начислена
наказателна лихва. Писмата, съгласно т. 13.5. от Общите условия към Договор за
кредит № ********** се таксували по десет лева за всяко и били за сметка на
изпадналия в просрочие кредитополучател. Въпреки отправените покани, ответникът
не погасил гореописаните вземания.
Твърди се, че на 01.02.2018г.
„4финанс" ЕООД, в качеството на цедент, сключило с „Кредитреформ
България" ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на който цедентът прехвърлял на
цесионера вземанията по Договор № **********, както следва: главница - триста и
петдесет лева; наказателна лихва - триста и седем лева и 57 ст. за периода
24.08.2015г. до 31.01.2018г.; отписани такси за събиране (3 бр. изпратени
писма) - тридесет лева. Посочените вземания били подробно описани в Приложение
№ 1, неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания. По силата на
сключения договор за цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил
изрично упълномощен да уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето
на задълженията му. Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на
условията на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, ищцовото дружество изпратило уведомление за
цесията чрез препоръчана пратка посредством „Български пощи" ЕАД, която била
върната с отметка „Непотърсена", поради което към исковата молба било приложено
уведомление за извършената цесия.
Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищцовото
дружество: сумата в размер на 350,00 (триста и петдесет) лева -
неплатена главница по Договор за кредит № ********** и сумата в размер на 86,90
(осемдесет и шест лева и 90 ст.) лева - наказателна лихва за периода
24.08.2015г. до 31.01.2018г., ведно със законната лихва върху
главницата от подаване
на исковата молба – 23.08.2018г. до окончателно изплащане на сумата.
Претендират се направените по делото разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил
отговор на исковата молба.
Постъпила е молба от ответника вх. №
1925/15.02.2019г. със становище, че желае да сключи извънсъдебно споразумение с
ищеца и да погаси задължението си.
По делото са представени
писмени доказателства.
Видинският районен
съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие следното от
фактическа страна:
На 24.07.2015г. между „4финанс" ЕООД, като
кредитодател, и ответника Д.И.В., като кредитополучател, е сключен Договор за
кредит № **********, по силата на който дружеството предоставило на ответника
потребителски кредит в размер на 350 лева. Сумата трябвало да бъде върната в
срок до 23.08.2015г.
На 01.02.2018г. „4финанс" ЕООД, в
качеството на цедент, сключило с ищцовото дружество „Кредитреформ България"
ЕООД, в качеството на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № BGF-2018-005/01.02.2018г., по силата на
който цедентът прехвърлил на цесионера вземанията по Договор № **********.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от
правна страна:
По иска с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД.
Съобразно
разпоредбата на чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение
за забава или да иска обезщетение за неизпълнение.
За да бъде уважена претенцията,
следва да се докаже кумулативното наличие на следните предпоставки: страните да
се намират във валидни облигационни правоотношения, ищецът да е изправна
страна, ответникът да не е изпълнил насрещното си задължение.
В конкретния случай се касае за договор за
потребителски кредит, уреден в разпоредбите на чл. 9 от ЗПК, съгласно който кредиторът предоставя или се задължава да
предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и
всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Касае се за сключване на
договор за паричен заем от разстояние по реда на Закона за предоставяне на
финансови услуги от разстояние (ЗПФУР), където е предвидена възможността за
предоставяне на парични кредити от разстояние.
Съгласно чл.18,
ал.1 от ЗПФУР при договори за предоставяне на финансови услуги от
разстояние доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за
предоставяне на информация на потребителя; че е спазил сроковете по чл. 12,
ал. 1 или 2 и е получил съгласието на потребителя за сключване на договора
и за неговото изпълнение през периода, през който потребителят има право
да се откаже от сключения договор. Съгласно ал. 2 на текста за
доказване на електронни изявления, отправени съгласно ЗПФУР
се прилага Законът за
електронния документ и електронния подпис (ЗЕДЕП). Алинея 3
предвижда, че изявленията, направени чрез телефон, друго средство за гласова
комуникация от разстояние, видеовръзка или електронна поща, се
записват със съгласието на другата страна, и имат доказателствена
сила за установяване на обстоятелствата, съдържащи се в тях.
В конкретния
случай ответникът не прави възражения относно наличието на облигационно
правоотношение и получаването на сумата по договора, като изрично е заявил пред
съда намерение да погаси задължението си. Изявлението на ответника се подкрепя
от представените писмени доказателства, в т.ч. договор за кредит и разписка за
извършено плащане.
По изложените съображения
съдът приема, че в случая е възникнало действително правоотношение
по договор за заем, сключен от разстояние, по което ответникът дължи
изпълнение. Искът за главница в размер на 350,00лв. се явява основателен и
доказан и следва да се уважи.
Предвид уважаване на главния иск, на ищцовото
дружество следва да бъде присъдена законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 23.08.2018г., до окончателното изплащане на
сумата.
По иска с правно основание чл. 86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 13.3
от приложените по делото общи условия на дружеството, в случай на забавяне на
плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя, той дължи
надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорния лихвен процент в размер
на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата
на сключване на договора за кредит наказателният лихвен процент за просрочие
възлиза на 10.01 %.
От договора за
кредит № **********/24.07.2015г. е видно, че лихвеният процент е 0%.
Със сключването на
договора за паричен кредит от разстояние ответникът се е съгласил с общите
условия на договора. Тъй като просрочената главница възлиза на сумата от 350.00
лв. за периода от 24.08.2015г. до 31.01.2018г. наказателната лихва за забава съгласно т.13.3
от ОУ на договора възлиза на 89,10 лв.(350.00 лв.х 10.01% : 365 дни = 0.10 лв.
за един ден х 891 дни забава).
Предвид изложеното,
искът следва да бъде уважен до пълния претендиран размер от 86,90 лв. като
основателен и доказан.
С оглед изхода по спора и на основание
чл. 78, ал. 1 ГПК, на ищцовото дружество ще следва да бъдат присъдени разноски
съобразно представен списък по чл. 80
от ГПК, както следва: за държавна такса – 100 лева и за адвокатско възнаграждение – 360 лева, или
общо в размер на 460 лв.
Водим от
горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Д.И.В. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи" № 10, сумата в размер на 350,00 /триста и
петдесет/ лева, представляваща
неплатена главница по Договор за кредит № **********/24.07.2015г., ведно със
законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на иска – 23.08.2018г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА Д.И.В. ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Кредитреформ България"
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи" № 10, сумата в размер на 86,90 /осемдесет и
шест лева и деветдесет ст./ лева - наказателна лихва за периода 24.08.2015г. до 31.01.2018г.
ОСЪЖДА Д.И.В. ***, ДА ЗАПЛАТИ на
„Кредитреформ България" ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, сумата в размер
на 460,00 /четиристотин и шестдесет/
лева – разноски по производството.
Решението може да се
обжалва пред Окръжен съд - Видин в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: