РЕШЕНИЕ
№ 549
гр. Стара Загора, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, XI-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта
година в следния състав:
Председател:Неделина Минчева
при участието на секретаря Е. Ат. Д.а
като разгледа докладваното от Неделина Минчева Гражданско дело №
20235530103676 по описа за 2023 година
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.26, ал.1
ЗЗД, във връзка със ЗПК и ЗЗП за признаване за установено, че Договор за заем ..... от ...г. и
Договор за допълнителни услуги към заем ..... от ...г. са нищожни и иск с правно основание
чл.55, ал.1 ЗЗД, за осъждане ответника да заплати на ищеца, недължимо платена от
последния сума в размер на 865,85лв. Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от П. К. П. от гр.Стара Загора срещу „Микро Кредит“ АД гр. София.
С исковата молба се твърди, че между ищеца, в качеството му на кредитополучател и
ответника в качеството на заемодател бил сключен договор за заем ..... от ...г., по силата на
който ответникът следвало да предостави заемни средства в размер на 2500,00лв. при
годишен лихвен процент на заема от 40,48% и годишен процент на разходите – 48,90 %.
Уговореният срок на договора бил 18 месеца. В същия ден и час с подписване на посочения
договор, ищецът сключил и Договор за допълнителни услуги, съгласно който на клиента се
продоставял пакет от допълнителни услуги "Комфорт", за които се дължало допълнително
възнаграждение. Съгласно сключения договор за заем и погасителния план към него, заемът
в размер на 2500,00лв. е трябвало да бъде погасен за 18 месеца, с падежна дата 14 число на
всеки месец, до окончателното погасяване на заема. Размерът на месечната вноска бил
187,42лв. Съгласно договора за допълнителни услуги, предоставената услуга на стойност
2439,00лв., трябвало да се изплати за 18 месеца с месечна вноска от 135,50лв., изплащана на
14 число на месеца. Общата сума, която трябвало да плати ищеца на месец била 340,00лв.
Съгласно т.3 от Договора за допълнителни услуги, ищецът се възползвал от услугите,
1
посочени в договора за допълнителни услуги, а именно: Посещение вкъщи или на удобно
място за събиране на вноска, безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на клиента
по банковата сметка на „Микро Кредит“ АД, безплатно внасяне на вноска директно в офис
на „Микро Кредит“ АД, безплатно плащане на вноски онлайн чрез виртуален ПОС
терминал, безплатно предоговаряне и разсрочване на заем, разглеждане до минути,
преференциално обслужване и право за участие в специални промоции. При калкулиране на
ГПР не били включени такси, комисионни и други видове плащания, освен договорения
лихвен процент, поради което ответникът нямал право да формира ГПР в размер на 48,90%.
Годишният лихвен процент на разходите при включена само възнаградителна лихва бил
48,90 %, но заплащането на допълнителна такса за допълнителни услуги не била включена в
ГПР. Това правило основния договор за заем нищожен, поради заобикаляне императивните
разпоредби на ЗПК, а в следствие на недействителност на основния договор бил нищожен и
допълнителния договор за услуги. Предвид това ищецът дължал връщане единствено на
чистата стойност на кредита. Договорът за кредит бил недействителен на основание чл.19,
ал.1 и ал.4 ЗПК, във връзка с чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.4 ЗПК, тъй като ответникът изискал и
събрал от ищеца лихви, такси и комисионни, свързани с договора за кредит, които не били
предвидени в сключения договор за потребителски кредит. Нарушение на ЗПК било налице
и поради това, че в договора кредиторът се задоволил единствено с посочване като
абсолютни стойности на лихвения процент по заема и ГПР. Липсвала ясно разписана
методика на формиране на годишния процент на разходите, а съобразно разпоредбите на
ЗПК, годишният процент на разходите изразявал общите разходи по кредита за потребителя,
настоящи или бъдещи, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения
кредит. В посочената величина, следвало по ясен и разбираем за потребителя начин да са
инкорпорирани всички разходи, които щял да стори и които били пряко свързани с
кредитното правоотношение, а в договора за кредит липсвала яснота относно тези
обстоятелства. ГПР бил величина, чийто алгоритъм бил императивно заложен в ЗПК и
приемането на различна от законовата методика било недопустимо. Договорът за
допълнителни услуги, по силата на който ищецът следвало да заплати сумата в размер на
2439,00лв. бил нищожен на основание чл.26, ал.1 ЗЗД и поради това, че бил сключен при
неспазване на нормите на чл.10а, чл.11, чл.19, ал.4 ЗПК, във връзка с чл.22 ЗПК, както и по
чл.143, ал.1 ЗЗП. Накърняване на добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, пр.3 ЗЗД било
налице, когато се нарушавал правен принцип. Договорената лихва противоречила на
добрите нрави по смисъла на чл.26 ЗЗД. Страните по договора уговорили възнаградителна
лихва в размер на 40,48% годишно. Съгласно чл.10, ал.2 ЗЗД, лихви можели да се уговарят
до размер, определен от Министерски съвет, а съгласно чл.9 ЗЗД страните имат свобода на
договаряне, доколкото съдържанието на договора не противоречи на повелителните норми
на закона или на добрите нрави. Според приетото в установената практика на ВКС,
противоречала на добрите нрави уговорка за възнаградителна лихва, надвишаваща
трикратния размер на законната лихва по необезпечено вземане. В случая вземането било
необезпечено, а лихвата надхвърляла четирикратен размер на законната лихва. Ищецът
заплатил на ответното дружество повече от дължимото – заплатил цялата главница, част от
2
възнаградителната лихва и цялата такса за допълнителни услуги. Договорът бил предсрочно
погасен, чрез доброволно плащане. Заплатената сума по този договор била в общ размер на
3365,85лв. Ищецът моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че
Договор за заем ..... от ...г. и Договор за допълнителни услуги към заем ..... от ...г., сключени
между „Микро Кредит“ АД и П. К. П. са нищожни поради нарушение на императивни
норми на ЗЗП и ЗПК.
Моли съда да осъди „Микро Кредит“ АД да заплати на основание чл.55 от ЗЗД
недължимо платени суми от П. К. П. на „Микро Кредит“ АД в размер на 865,85лв., във
връзка с Договор за заем ..... от ...г. и Договор за допълнителни услуги към заем ..... от ...г.
Претендира сторените в производството разноски.
В законоустановения срок от ответника не е постъпил писмен отговор на исковата
молба, не е изразено становище по иска, по представените доказателства и не са направени
доказателствени искания.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установена следната фактическа обстановка:
Видно от представения по делото Договор за заем ....., страните са сключили същия, по
силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата в размер на 2500,00лв., която
ответникът се е задължил да върне на 18 месечни погасителни вноски при фиксиран лихвен
процент 40,48% и годишен процент на разходите – 48,80%. На същата дата между страните
е сключен и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit № ....., по силата на който
ответникът е предоставил на ищеца пакет от допълнителни услуги – „Комфорт“ и
допълнителна услуга „Връщане в 30-дневен срок“. За пакет „Комфорт“, включващ услуги
подробно описани в договора, ищецът дължи 18 месечни вноски в размер на 135,50лв.,
дължими на дата от месеца, съвпадаща с падежната дата на вноските по договора за
потребителски кредит. За услуга „Връща в 30 дневен срок“ ищецът дължи сума в размер на
138,00лв., която сума се приспада от предоставената в заем сума.
В различните документи е посочена различна дата на сключване на договорите –
09.04.2020г., ...г., като в края на самите договори е посочена дата ...г. Съдът приема, че това
е несъществено с оглед възникване на правоотношението между страните, което не се
оспорва от тях. Съдът приема, че договорите са сключени на ...г.
Видно от искане и споразумение за предсрочно погасяване от 04.08.2020г., страните
са се договорили, че длъжникът погасява предсрочно задълженията си по Договор за заем
Microcredit № ...../...г., предвид което следва да заплати – по договор за заем: 2448,40лв., по
Договор за допълнителни услуги – 271,00лв., като е приспадната сумата от неусвоената част
по договор за допълнителни услуги – 13,55лв.
С оглед установяване обстоятелствата по делото, е назначена съдебно-счетоводна
експертиза. От заключението на вещото лице по същата се установява, че ответникът е
предоставил на ищеца кредит в размер на 2500,00лв. за период от 18 месеца, като е
начислил лихва 876,08лв., съобразно уговорения фиксиран годишен лихвен процент в
3
размер на 40,48 %. Единственият компонент, включен в размера на посочения в договора
годишен процент на разходите по кредита е годишната лихва, приложима по договора. В
случай, че в годишния процент на разходите бъде включена и таксата по Договора за
допълнителни услуги в размер на 2439,00лв., годишният процент на разходите по кредита
би бил в размер на 246,93%. Вещото лице установява, че по Договор за заем Microcredit №
...../...г., ищецът е заплатил сума в размер на 3365,85лв., като с нея са погасени следните
задължения: главница по Договор за заем Microcredit № ...../...г. в размер на 2500,00лв.,
договрна лихва по договор за заем Microcredit № ...../...г. в размер на 308,51лв.,
допълнително възнаграждение по Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №
...../...г. в размер на 528,45лв., такса предсрочно погасяване в размер на 21,80лв., законови
лихви за забава в размер на 7,09лв.
При така установената фактическа обстановка, съдът достига до следните правни
изводи:
По исковете с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД:
Съдът приема за установено, че ищцовата страна има качеството на потребител,
съгласно разпоредбата на §13 от ДР на ЗЗП. Ответникът от своя страна представлява
финансова институция по смисъла на чл.3, ал.2 ЗКИ, поради което може да отпуска заеми
със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства, което е налице в случая. Това определя дружеството като кредитор
по смисъла на чл.9, ал.4 ЗПК. Тези обстоятелства сочат на това, че разглежданият договор е
договор за потребителски кредит, по отношение на който са приложими разпоредбите на
ЗПК и ЗЗП.
Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-
12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9 договорът за потребителски кредит е недействителен.
Липсата на което и да е от посочените законови изисквания влече най-тежката последица за
договора, а именно – неговата цялостна недействителност. Разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК посочва, че договорът за потребителски кредит следва да съдържа годишния
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към
момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания,
използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в
приложение № 1 начин. Съгласно разпоредбата на чл.19, ал.1 ЗПК, годишният процент на
разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или
бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв
вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като
годишен процент от общия размер на предоставения кредит, а предвид §1, т.1 от ДР на ЗПК
„общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи,
пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които
потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с
договора за кредит. От смисъла на цитираните разпоредби, следва да се заключи, че в
4
договора за потребителски кредит следва да бъде посочен начина на формиране на
годишния процент на разходите с неговите съставни компоненти, а не обикновеното
посочване на случайна цифрова стойност.
Дори и да се приеме, че от формална страна договорът отговаря на изискванията на
ЗПК, тъй като в него е посочена стойност на годишен процент на разходите, макар и само
като единична стойност в размер на 48,80%, така посочената стойност не съответства на
действителната такава, съобразно общия разход по кредита на потребителя. Уговореното
задължение за потребителя да заплаща такси за пакет допълнителни услуги не е
калкулирано в годишния процент на разходите, както се установява и от заключението на
вещото лице по делото. Това възнаграждение за допълнителни услуги, което и макар да е
уговорено в отделен договор, представлява скрито възнаграждение за кредитодателя за
предоставянето на заемната сума – скрита възнаградителна лихва. За това свидетелстват
обстоятелствата, че ответникът е овластен да получи същото възнаграждение /като падежите
на вноските по това възнаграждение напълно съвпадат с падежите на вноските по
основното задължение за кредит/. Всичко това води до извода, че таксите за ползване на
допълнителни услуги от страна на кредитополучателят отговарят на критериите, въведени с
дефиницията за „общ разход по кредита“ и като такъв следва да бъдат включени в
стойността на годишния процент на разходите.
Посочването в договор за кредит на по-нисък от действителния годишен процент на
разходите представлява невярна информация относно общите разходи по кредита и
съответно – относно цената на самия кредит. Такова посочване поставя потребителя в
невъзможност да прецени всички конкретни обстоятелства свързани с финансовата услуга,
която възнамерява да ползва и го поставя в подчертано икономически неравностойно
положение. От друга страна същото се явява и нарушение на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, тъй като
само формално посочване на стойността на годишния процент на разходите, която стойност
не отговаря на действителната следва да се приеме за пълно неизпълнение на задължението
по горепосочената разпоредба.
Отделно от това следва да се отбележи и, че според заключението на вещото лице при
прилагане на действителния годишен процент на разходите, законово определената
максимална стойност в чл.19, ал.4 ЗПК на същия се надхвърля почти пет пъти (246,93%).
Посочването на по-ниска стойност на годишния процент на разходите по този начин се
явява и нелоялна търговска практика предвид чл.68г, ал.4 ЗЗП, тъй като заблуждава
потребителя относно цената на финансовата услуга, която желае да ползва. Ето защо
Договор за заем Microcredit № ....., сключен между страните се явява нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД, във връзка с чл.22 ЗПК.
От своя страна Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №..... е с
акцесорен характер, тъй като е пряко обвързан от задължението на ищеца по главния
договор за потребителски кредит. Доколкото се установи, че договорът за заем е нищожен –
за да възникнат последиците на акцесорния договор се явява наличие на непреодолима
правна пречка. Предвид мотивите на ТР №1/27.04.2022 г., по ТД № 1/2020 г. ОСГТК -
5
когато невъзможността на предмета е правна, тя може да се установи от самия договор и
тогава съдът трябва да я констатира служебно. Ето защо за настоящият съдебен състав
възниква служебното задължение да установи недействителност при правна невъзможност
на предмета на разглеждания договор.
Установи се, че главният договор за потребителски кредит е нищожен на основание
чл.26, ал.1 ЗЗД. Нищожността е най-тежкият порок на договора – тя е абсолютна, изначална
и непоправима. Нищожността е изначална, защото порокът – в конкретния случай,
противоречието с императивните повели на закона, съществува още при осъществяването на
първоначалния фактически състав. Ето защо и сделката не поражда правни последици. При
това положение, разглежданият акцесорен договор се явява нищожен поради правна
невъзможност на предмета – съществуват непреодолими правни пречки за възникването на
този предмет – задължението на потребителя по договора за потребителски кредит, тъй като
са налице нарушени императивни норми на закона в момента на сключването му. Това
основание за нищожност се установява от съдържанието на самата сделка, като за
констатирането на обстоятелствата не е необходимо събирането и обсъждането на
допълнителни доказателства в тази насока. Така съдът достига до заключение, че
процесният Договор за допълнителни услуги към договор за заем Microcredit № ..... се явява
нищожен на основание чл. 26, ал.1 ЗЗД – поради невъзможен предмет.
По иска с правно основание чл. 55, ал.1 ЗЗД:
Съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК - когато договорът за потребителски кредит е
обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не
дължи лихва или други разходи по кредита. Установи се по делото, че във връзка с
процесния договор за потребителски кредит, ищецът е заплатил на ответника сумата в
размер на 3365,85лв., а чистата стойност на кредита е 2500,00лв. По този начин следва да се
приеме, че кредитополучателят е заплатил във връзка с договора сумата в размер на
865,85лв. без основание, като тази сума следва да бъде осъден ответникът да заплати на
ищеца, като недължимо платена.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да бъдат
присъдени направените от него разноски за държавна такса, възнаграждение за вещо лице в
размер на 587,56лв.
По делото е представен договор за правна защита и съдействие между ищеца и
Еднолично адвокатско дружество М., по силата на който адвокатската помощ е уговорена на
основание чл.38 от Закона за адвокатурата. На основание чл.38 във връзка с чл.36 от Закона
за адвокатурата, съдът определя на Еднолично адвокатско дружество М. сумата в размер на
1200,00лв. (по 400,00лв. за всеки от двата установителни иска за недействителност и
400,00лв. за предявеният осъдителен иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД), която сума
следва да му бъде заплатена от ответника.
Воден от горните съображения, съдът
6
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Договор за заем Microcredit №....., сключен на
...г., и Договор за допълнителни услуги към заем Microcredit №....., сключен на ...г., между П.
К. П., ЕГН **********, с постоянен адрес: ..... и „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК *********
със седалище и адрес на управление гр.София, бул.„Цариградско шосе“ №137, ет.3,
представлявано от Валери Маринов Вълчев – изпълнителен директор, са нищожни.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет.3, представлявано от Валери
Маринов Вълчев – изпълнителен директор да заплати на П. К. П., ЕГН: **********, с
постоянен адрес – ... сума в размер на 865,85лв. /осемстотин шестдесет и пет лева и
осемдесет и пет стотинки/, представляваща недължимо платени суми от П. К. П. във връзка
с Договор за заем Microcredit №..... от ...г. и Договор за допълнителни услуги към заем ..... от
...г., както и сума в размер на 587,56лв. /петстотин осемдесет и седем лева и петдесет и шест
стотинки/, представляващи сторени по делото разноски за държавна такса и възнаграждение
за вещо лице.
ОСЪЖДА „МИКРО КРЕДИТ“ АД, ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №137, ет.3, представлявано от Валери
Маринов Вълчев – изпълнителен директор да заплати на Еднолично адвокатско дружество
М., БУЛСТАТ *********, представлявано от адв. М. В. М., АК Стара Загора, личен № ....,
сума в размер на 1200,00лв. /хиляда и двеста лева/, представляващи адвокатско
възнаграждение, дължимо на основание чл.38 от Закона за адвокатурата
Решението подлежи на обжалване пред Старозагорски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________
7