№ 229
гр. К., 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:С. В. Г.
при участието на секретаря М. Т. М.
като разгледа докладваното от С. В. Г. Гражданско дело № 20205510101911
по описа за 2020 година
Предявен е иск с правно основание чл. 245 и чл. 224 от КТ.
В исковата молба пълномощникът на ищцата адв. Г. заявява, че
доверителката й е работила в ответното дружество от *** г., по силата на
трудов договор № **, като заемала длъжността "***“, Със Заповед № *** г.
трудовото правоотношение между страните било прекратено по взаимно
съгласие.
Твърди, че работничката не е получила трудовото си възнаграждение за
последния отработен месец, преди да излезе в отпуск поради временна
нетрудоспособност, а именно месец декември 2019 г., както и обезщетението
си за неползван платен годишен отпуск за 2019 и 2020 г.
Сочи, че съгласно чл.128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен да заплаща
трудовото възнаграждение на работника в уговорените срокове. В трудовия
договор е упоменат срока, в който следва да се заплати трудовото
възнаграждение, като в случая същия срок не е спазен от страна на ответното
дружество. Съгласно чл. 86 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. На доверителката до настоящия момент не са били заплатени от
работодателя трудово възнаграждение за месец 12.2019 г., както и
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за 3 дни от 2019 г. и за 10
дни от 2020 г., като стойността на предявените искове е следната: за месец
12.2019 г. претендират трудово възнаграждение в нетен размер от 240 лв.
(нетно), ведно с лихвата за забава от 01.02.2020 г. до 26.08.2020 г. в размер на
13.87 лв.; за 2019 г. претендират 3 дни неползван платен годишен отпуск в
размер на 75 лв.; за 2020г. претендират обезщетение за 10 дни платен
годишен отпуск в размер на 275 лв., след приспадане на ДОД.
1
Предвид гореизложеното моли съда да осъди ответното дружество „К."
ЕООД, ЕИК ***, да заплати на доверителката - СН. ХР. Т., ЕГН
**********, сумата от общо 590 (петстотин и деветдесет) лв. - главница,
както и сумата от 13.87 (тринадесет лева и 87ст.) - лихва за забава, като
дължимите суми са разпределени, както следва: за месец 12.2019 г.
претендират трудово възнаграждение в нетен размер от 240 лв. (нетно), ведно
с лихвата за забава от 01.02.2020 г. до 26.08.2020 г. в размер на 13.87 лв.; за
2019 г. претендират 3 дни неползван платен годишен отпуск в размер на 75
лв., за 2020 г. претендират обезщетение за 10 дни платен годишен отпуск в
размер на 275 лв., след приспадане на ДОД.
Моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответното
дружество да заплати претендираните суми, ведно със законната лихва от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане, както
и да осъди дружеството да възстанови (заплати) сторените от доверителя
разноски по съдебно-деловодното производство, за което представя
адвокатско пълномощно, ведно с договор за правна защита и съдействие, и
списък с разноски.
В срока по чл. 131 от ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника.
С молба вх. № 6571/10.11.2021 г. по описа на Районен съд – К. преди
съдебното заседание адв. Г., в качеството на пълномощник на ищцата по
делото е поискала постановяване на неприсъствено решение по спора. Със
същата молба адв. Г. заявява, че претендираните сумите са заплатени от
ответника на доверителката й след предявяване на исковата молба, поради
което същата не ги претендира. Предвид това, че сумите са заплатени след
завеждане на исковата молба, претендира заплащането на сумата от 3,87 лева
– представляваща оставаща лихва за забава за периода 01.02.2020 г. до
26.08.2020 г. както и сумата от 450 лева –разноски по делото – адвокатски
хонорар.
С протоколно определение от 15.11.2021 г. съдът е приключил
съдебното дирене и е пристъпил към постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира
по същество, като в него е достатъчно да се укаже, че то се основава на
наличието на предпоставките за постановяване на неприсъствено решение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът не е представил писмен отговор.
Ответникът е редовно призован за съдебното заседание на 15.11.2021 г., като
не изпраща процесуален представител и не е направил искане делото да бъде
гледано в негово отсъствие.
От разпореждането на съда от 29.09.2020 г. (л. 6) и приложените към
делото призовки е видно, че на ответника са указани последиците от
неспазване на сроковете за размяна на книжа и от неявяването в съдебно
заседание.
Освен това искът се явява вероятно основателен, с оглед на посочените
в исковата молба обстоятелства и представените доказателства.
Представените с исковата молба писмени доказателства: Заверено копие
от Заповед № *** г.; Трудов договор № *** г. не са оспорени от ответника и
доказват наличието на сключен между страните трудов договор.
2
Предвид гореизложеното, съдът намира, че са налице предпоставките
по чл. 238, ал. 1 и чл. 239 ал. 1 т. 1 и 2, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение срещу ответника, като предявените
искове бъдат уважени изцяло.
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК следва да бъде осъден ответника да
заплати на ищеца направените по делото разноски в размер на 450 лева,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответното дружество следва да заплати
по сметка на Районен съд – К. сумата от 50 лева, представляваща държавна
такса, от която ищецът е бил освободен.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град К., улица ***, представлявано от Й.Й. да заплати на СН. ХР. Т., ЕГН
**********, с адрес: град К., улица ***, сумата в размер на 3,87 лева,
представляваща лихва за забава върху неизплатеното трудово възнаграждение
за периода от 01.02.2020 г. до 26.08.2020 г.
ОСЪЖДА К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град К., улица ***, представлявано от Й.Й. да заплати на СН. ХР. Т., ЕГН
**********, с адрес: град К., улица ***, сумата от 450 лева, представляващи
направени по делото разноски.
ОСЪЖДА К.“ ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:
град К., улица ***, представлявано от Й.Й. да заплати на основание чл. 78, ал.
6 ГПК в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – К.
сумата от 50 лева, представляващи дължима държавна такса по
производството.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК присъдените с решението
суми са платими от ответника „К.“ ЕООД, ЕИК *** по посочената от ищеца
банкова сметка IBAN: ***, при „А.“ АД.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
3