РЕШЕНИЕ
№
...........
гр. Плевен, 07.02.2019год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, VІІ граждански състав, в публичното
заседание на пети февруари две хиляди и деветнадесетагодина, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЗОРНИЦА
БАНКОВА
при секретаря Поля Цанева, като разгледа докладваното от съдията Банкова гр.дело
№4094 по описа за 2018 година и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „П.к.Б.“ЕООД-***против З.К.Д., в която се
твърди, че между страните на 03.02.2017г., е сключен договор за потребителски к.П.к.
се, че сумата по кредита е 5000лв., а договора е за срок от 24месеца. Посочва
се, че размер на вноската е 309,11лв., при ГПР-49,90лв., ГЛП-41,17лв., лихвен
процент на ден-0,11 и общо задължение 7418,64лв., по закупен допълнителен пакет
3700лв. и размер на вноската 156,25лв. посочва се , че общия размер на дълга е
11168,54лв., общ размер на вноската 465,36лв.Твърди се, че тъй като ищецът е
небанкова институция, не е задължително предсрочната изискуемост да се обявява, а настъпва автоматично, при
просрочие на една месечна вноска с тридесет дни.Твърди се, че е заплатена сума 1,40лв.
Твърди се, че неразделна част от Договора са ОУ, които са подписани от
ответника. Твърди се, че е не е открит длъжника и е разпоредено да се предяви
иска по чл.422 от ГПК.Претендират се и разноски.
Ответникът, чрез назначения особен
представител, е оспорил предявените искове, като са развити подробни
съображение в писмения отговор.
Съдът, като прецени
събраните по делото доказателства, поотделно и съобрази становището на ищеца,
намира за установено следното:
Видно от приложеното ч.гр.д.8242№/2017г. по описа на ПлРС е, че от страна
на дружеството е подадено заявление по реда на
чл.410 от ГПК. Въз основа на същото е издадена заповед №5376/24.10.2017г.
за изпълнение на парично вземане спрямо ответника за сумата 11167,24лв. –
главница; 29,33лв лихва за забава за периода 06.03.2017г. до 09.05.2017г.,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.08.20167. до
окончателното изплащане на вземането.
Вземането произтича от следните
обстоятелства: неизпълнено задължение по договор за потребителски кредит от №**********/24.01.2017г.
Длъжникът не е бил открит при изпълнение
процедурата по чл.47 от ГПК и е разпоредено на кредитора да предяви иск за
вземането си.
С оглед на спорните въпроси за дължимост на
претендираните суми, съдът приема следното:
От
приложените доказателства и от
изявленията на страните, не е спорно, че сключен между страните договор за
потребителски кредитПрофи
кредит№**********.Твърди се, че сумата по кредита е 5000лв., а договора е за
срок от 24месеца. Размер на вноската е 309,11лв., при ГПР-49,89лв.,
ГЛП-41,17лв., лихвен процент на ден-0,11 и общо задължение 7418,64лв., по
закупен допълнителен пакет 3700лв. и размер на вноската 156,25лв. Общия размер
на дълга е 11168,54лв., общ размер на вноската 465,36лв.
Тъй като ищецът е небанкова институция, то не важи т.18 на ТЗ№4/2013г. на
ОСГТК на ВКС, за уведомяване на длъжника за предсрочната изискуемост, а същата
настъпва автоматично, съгласно чл.12.3 от ОУ, които са неразделна част от
договора и подписани от ответника.
Не е оспорена автентичността на договора, поради което съдът приема, че е
сключен валиден договор между страните.
Твърди се, че не е заплатена дължима
сума главница, което е твърдение за отрицателен факт, като в тежест на ответника
е било да установи плащане на същата, но доказателства в тази насока не са
представени, поради което съдът приема, че следва да се уважи иска за
главницата.
На следващо място е неоснователно възражението за нищожност на уговорената в договора възнаградителна лихва и ГПР и ГПЛ, които параметри
формиращи възнаградителната лихва, поради противоречие със закона и накърняване
на добрите нрави.Касае се за потребителски, а не банков кредит.В настоящата
обществено – икономическа обстановка, при която дейността си осъществяват множество кредитни
институции, които предоставят потребителски кредити по ускорена и опростена
процедура, без изискване на доказателства за доход и имущество на
кредитополучателя/ което не може да бъде вменено във вреда на потребителя, като
по-слаба икономически страна/, обективно е налице повишаване на риска от
непогасяване на задължението, респ. повишаване цената на кредитите.В тази
връзка в чл.19, ал.4 от ЗПК е посочена, че ГПР не може да надвишава петкратния
размер на законната лихва, която към датата на сключване на договора е била
10,00%/основния лихвен процент на БНБ и 10 пункта/, а петкратния размер е над
50,00% , който процент е по-висок от ГПР и фиксирания ЛП, уговорени в
договора.Съгласно ЗПКр, годишният процента на разходите изразява общите разходи
по кредита настоящи и бъдещи /лихви, други , преки или косвени разходи,
комисионни , възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч., тези дължими от посредници
при сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит, като в него
не се включват разходите на потребителя при неизпълнение на договора.С оглед на
това, съдът приема, че не е налице противоречие със законова норма или добрите
нрави и следва да се уважи претенцията и в тази част.
Във връзка с изложеното, какво
покрива ГПР и ГПЛ, съдът прави пък извод, че възнаграждението по споразумението
за допълнителни услуги е нищожно , като противоречащо на чл.10а от ЗПК.Удължаване на просрочено задължение или други уговорки , не представят
допълнителна услуга.Това са такива, които нямат пряко отношение към насрещните
престации на страните.Такива са издаване на удостоверения, различни референции
и т.н. Така уговорени , съдът приема, че не се касае за допълнителни услуги, а
за забранена такса за действия,свързани с управлението на кредита, или дори за
скрита наказателна лихва, поради което, не се дължи сумата в размер на 3750лв.
Още повече, че същата се явява близка до размер на кредита и поставя в
неравноправно положение потребителя.
Съгласно т.12 от ТР №4 на ОСГТК на
ВКС по тълк.д.№ 4/2013г., съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,
респ. чл. 415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени
и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора, разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. При това положение съдът приема, че дължимите разноски в
заповедното производство са 181,50лв.
Следва да
се присъдят и разноски по настоящето дело, като размерът на присъденото
възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело,
определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ-Наредба
за заплащането на правната помощ- чл.25, ал.1-или в размер от 100 до 300лв. В случая, съдът намира, че
юрк. възнаграждение, следва да бъде определено в минимален размер от 100лв. На
основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски, предвид изхода на делото, в размер 789,38лв.
Водим от горното, Съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА на осн. чл. 422
вр. чл. 124 от ГПК по отношение на ответника З.К.Д., ЕГН**********, ЧЕ ДЪЛЖИ на
кредитора “П.К.Б.” ЕООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление:***, следните суми: главница в размер общо
7418,64лв.; ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението - 23.10.2017г. до окончателното изплащане на вземането,
за които суми е издадена заповед №5376/24.10.2017г. по ч. гр.д.№8242/2017г. на ПлРС, като
ОТХВЪРЛЯ претенцията до размер на сумата 11167,24лв. главница/ за сумата 3750лв.
възнаграждение за допълнителни услуги/, като НЕСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК З.К.Д., ЕГН********** ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата
общо 789,38лв., представляваща деловодни разноски, по настоящето дело, съобразно
уважената част от иска.
ОСЪЖДА З.К.Д., ЕГН**********, ДА ЗАПЛАТИ на“П.К.Б.”
ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление:***, сумата 181,50лв.-
разноски по ч.гр.д.№8242/2017г. по описа на ПлРС
Решението може да се
обжалва пред ПлОС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :