Р Е
Ш Е Н
И Е №
гр. Нова Загора, 02.03.2020 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Новозагорският
районен съд в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГЕОРГИ ЙОРДАНОВ
при секретаря: Радка Чолакова
и в присъствието на прокурора: разгледа докладваното от
СЪДИЯ ЙОРДАНОВ гр. дело № 758 по описа за 2019 год., за да се произнесе
съобрази следното:
Производството
е по чл.422 във вр. с чл.415 ал.1
от ГПК във вр. с чл.79,ал.1,пр.1
от ЗЗД.
Производството
е образувано по искова молба от „БАНКА ДСК”ЕАД,
с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Московска“ № 19, представлявана от Р.И.Г. – Главен
юрисконсулт против С.И., с ЕГН:
********** – български гражданин, родена в Република Северна Македония, с
адрес: гр. Нова Загора, обл. Сливен, ул.„Генерал Скобелев” №14, като длъжник в размер на 1431.15 лв., представляващо неизплатено
задължение по Договор за издаване на кредитна карта от 15.11.2012 г.
Процесуалният
представител на ищцовото дружество посочва, че на 31.08.2018г., в качеството си на
кредитор „БАНКА ДСК”ЕАД, подала до Районен съд - Нова Загора, Заявление за
издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 от ГПК и изпълнителен лист,
по което било образувано ч.гр.д. № 1488/2018 г. по описа на Районен съд - Нова
Загора срещу С.И..
В исковата
молба се посочва, че сумата от 1431.15 лв. представлява: 900.00 лв. - дължима главница до
30.08.2018 г.; 323.87 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 10.09.2016 г.
до 30.08.2018 г.; 14.56 лв. - санкционираща лихва за периода от 09.05.2018 г.
до 30.08.2018 г., 192.72 лв. -заемни такси.
Претендират се също и 178.62
лв. - представляващи
разноски, направени в производството по издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение,
ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на подаване на заявлението - 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
Ищецът
сочи, че към заявлението по чл.417 от ГПК Банката представила копия от Договор за издаване на кредитна
карта от 15.11.2012 г., Общи условия, неразделна част от договора за кредит,
извлечение от счетоводните книги на Банката - извлечение от сметка № 13/24208047
от 31.08.2018 г., от което бил виден размера на задължението, и извлечение ПЗ
показване на заем, от което е видно, че кредита е усвоен на 10.02.2017 г.,
Уведомление до длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и известия
за доставяне към тях.
Сочи също, че въз основа на подаденото
заявление по чл. 417 от ГПК била издадена Заповед за изпълнение и изпълнителен
лист, които
са образувани от банката в изпълнително производство пред ЧСИ П.Г. към КЧС и
район на действие - района на ОС - Сливен и е образувано изпълнително дело
№1887/2018 г. по описа на същия ЧСИ. Съдебният изпълнител е изпратил заповедта
на длъжниците и тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5
от ГПК.
Твърди,
че на 15.05.2019
г. „БАНКА ДСК”ЕАД
е получила съобщение от PC -
Нова Загора, гражданска колегия, с което била уведомена, че издадената заповед
за изпълнение по ч.гр.д. № 1488/2018
г. е връчена
на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК и поради това, и в срока по
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК ищцовата страна
предявява настоящия иск за установяване съществуване на вземането си и
моли съда да го разгледа.
Според ищеца
вземането му произтича от следните основания, обстоятелства и факти:
Съгласно
Договор за
издаване на кредитна карта от 15.11.2012 г., сключен между „Банка ДСК”ЕАД, като
кредитор и С.И. с
ЕГН: **********, като
кредитополучател, Банката й е предоставила
сума под формата на кредитна карта в размер на 1000 лв. при лихва 21.95 % годишно.
Кредитът
бил усвоен на 10.02.2017
г., както било
видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжницата И..
Видно от
приложеното извлечение от счетоводните книги било, че падежната дата за
издължаване на месечните вноски била 10-то число и не били платени
вноски с падежни дати: 10.09.2016
г., 10.10.2016 г., 10.11.2016 г., 10.12.2016 г., 10.01.2017 г., 10.02.2017 г.,
10.03.2017
г., 10.04.2017 г., 10.05.2017 г., 10.06.2017 г.,
10.07.2017 г., 10.08.2017 г.,10.09.2017 г., 10.10.2017 г., 10.11.2017 г., 10.12.2017 г.,
10.01.2018 г., 10.02.2018 г., 10.03.2018 г., 10.04.2018 г. Допусната била забава в
плащанията на главница и лихва над 90 дни.
Твърди, че „Банка ДСК”ЕАД била извършила уведомяване на длъжника
за настъпване на предсрочна изискуемост на кредита - връчени били: Нотариална покана
рег. № 1195/16.03.2018 г., акт № 114, т.1 от нотариус Н.Б. с район на
действие - района на РС – Нова Загора и рег. № 416 в НК, получена от
длъжника на 27.04.2018 г. при условията на чл.47, ал.5 и във вр. с ал.1 от ГПК.
Сочи, че изискуемостта на
вземането спрямо кредитополучателя настъпвала с уведомяването на
кредитополучателя. Оттогава целият или неплатеният
остатък по кредита бил изискуем, като по отношение на кредитополучателя
изискуемостта била осчетоводена от банката - кредитор на 09.05.2018 г.
На обстоятелството, че към настоящият момент кредитополучателят не
бил погасил задълженията си към Банката се обосновавал ищцовия интерес да
потърси защита на правата си и съобразно определеният му от PC - Нова Загора по ч.гр.д. № 1488/2018 г. едномесечен срок за
предявяване по исков ред на претенцията му срещу ответника е отправил към съда
следното искане:
Моли съдът да приеме за установено, че към 31.08.2018 г. ответникът
С.И., с ЕГН: ********** и адрес: ***, като
кредитополучател дължи на „Банка ДСК”ЕАД обща сума в размер на 1431.15 лв., от които: 900.00 лв. -
дължима главница до 30.08.2018 г.; 323.87 лв. - неплатена редовна лихва за
периода от 10.09.2016 г. до 30.08.2018 г.; 14.56 лв. - санкционираща лихва за
периода от 09.05.2018 г.. до 30.08.2018 г.; 192.00 лв. - заемни такси, както и
178.62 лв. - разноски, направени в
производството по издаване на заповед за изпълнение на парично задължение,
ведно със законната лихва върху главницата
900.00 лв., считано от датата на подаване на заявлението - 31.08.2018 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Юрк. Г. е претендирала и разноските по настоящото
производство, както и да й бъде присъдено
юрисконсултско възнаграждение.
Процесуалният представител на ищеца отправя
към съда доказателствени искания за допускане назначаването на съдебно-счетоводна
експертиза.
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил
писмени доказателства и моли
съдът да ги приеме.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от назначеният от съда особен представител на ответника
адв. В.Д.К. ***, с който същият посочва, че е запознат с исковата молба и счита
иска за допустим, но неоснователен.
С оглед на
изложените факти от страна на ищеца, адв. К. анализира няколко факта,
обосноваващи твърдението му за неоснователност на исковата претенция.
В тежест на
банката било да докаже, както сключването на договора за кредит и неговото
съдържание / размер на кредита, лихвата и таксите, дата на падеж /, така и
изпълнението на поетите по него задължения - предоставяне парични суми /
усвояване на кредита / и предаването на кредитната карта, респективно получаването
й от ответника.
Сочи, че това
предаване / получаване / било съществено задължение по процесния договор и при
спор между страните относно неговото изпълнение, в тежест на издателя било да
докаже това изпълнение. Това задължение на банката било залегнало и в Общите условия,
които са неразделна част от договора, като там изрично било посочено, че при
съответствие номера на самата карта и отпечатаната част от номера на картата в
плика с ПИН, клиентът потвърждавал получаването на картата и плика с ПИН с
подписа си на определеното за целта място в договора.
Твърди,
че в настоящия случай, банката не била ангажирала никакви доказателства за
установяване предаването, респ. получаването на кредитната карта. Такова
удостоверяване не било налице в процесния договор, съобразно изискването по Общите
условия, а и не се установявало от други доказателства.
Навежда,
че фактът, че с картата са теглени пари в брой, не можел да обоснове извода, че
именно ответникът бил теглил сумите с издадената карта, а внасянето на суми
също не водело до извода, че С.И. била ползвала паричните средства, тъй като
липсвали данни кое лице е внесло тази сума.
Сочи, че в
този смисъл било и постановеното по реда на чл.290 от ГПК Решение
№10/19.07.2016 г. по т.д. №3386/2014 г. на ВКС, Търг. колегия, I отд.
Позовава се на
т.18 от Тълкувателно решение по тълкувателно дело №4/2013 г. на ОСГТК на ВКС,
предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика
от общия принцип в чл.20а, ал.2 от ЗЗД, настъпва с волеизявление само на едната
от страните и при наличието на две предпоставки: обективният факт на
неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. Обявяването на предсрочната изискуемост по смисъла на чл.60, ал.2 от
ЗКИ предполага изявление на кредитора, че ще счита целия кредит или непогасения
остатък от кредита за предсрочно изискуеми, включително и за вноските с
ненастъпил падеж, които към момента на изявлението не са били изискуеми. Предсрочната
изискуемост има действие от момента на получаване от длъжника на волеизявлението
на кредитора, ако към този момент са настъпили обективните факти, обуславящи
настъпването й. Следва да се има предвид, че вземането, предмет на заявлението
по чл.417 ГПК следва да бъде изискуемо към момента на депозиране на заявлението
в съда, а това подлежи на доказване в хода на исковото производство, образувано
по реда на чл.422 ГПК, тъй като за кредитора не съществува задължение да
прилага доказателства към заявлението по чл.410 ГПК за твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Началният момент на изискуемостта на вземане по договор
за потребителски кредит, съдържащ договореност за настъпването на предсрочна
изискуемост при неплащане на определени вноски, не настъпва автоматично, а е
необходимо преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
кредиторът да е уведомил длъжника за обявяване предсрочната изискуемост на
кредита (Решение №123/09.11.2015 г. по дело №2561/2014 на ВКС, ТК, II т.о.).
Твърди, че от
доказателствата по делото не можело да се заключи, че изявлението на ищеца за
настъпването на предсрочната изискуемост е достигнало до длъжника преди
подаване на заявлението. От представените, като доказателства по делото
Нотариална покана, рег.№ 1195, Том:1, Акт:114 от 16.03.2018 г. на Нотариус Н.Б.
и Разписка от 23.03.2018 г. се виждало, че връчителя на тази нотариална покана Г.П.Г.
три пъти е посетил адреса на С.И. *** / на 23.03.2018 г., на 01.04.2018 г. и на
12.04.2018 г. /, като при всяко посещение е залепвал уведомление, но така или
иначе С.И. не била надлежно уведомена, че банката-ищец е обявила процесния
кредит за предсрочно изискуем.
Твърди също,
че Заявлението за издаване на заповед за изпълнение не представлявало
уведомяване на длъжника за предсрочна изискуемост на кредита, тъй като същото
не се връчвало на длъжника и до произнасяне от съда заповедното производство
било едностранно. Връчването на издадената заповед за изпълнение на длъжника
също нямало характер на уведомяване на длъжника за обявяване на предсрочна
изискуемост на кредита, защото заповедта за изпълнение не изхождала от
кредитора и в нея не се съдържало волеизявление в посочения смисъл. Исковата
молба може да има характер на волеизявление на кредитора, че счита кредита за
предсрочно изискуем, и с връчването на препис от нея на ответника по иска
предсрочната изискуемост се обявява на длъжника.
Сочи, че ако
относимите към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост факти не са осъществени
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, то
вземането не било изискуемо в предявения размер и на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл.422, ал. 1 ГПК или по
друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
имало за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са
налице уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Исковата
молба, обаче, също не била достигнала до знанието на С.И.. Това уведомяване не
можело да бъде взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от
значение за спорното право, съгласно чл.235, ал.3 ГПК, нито да обуслови
основателност на установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, нито можело да промени
с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на задължението, а
представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск или ново заявление
за издаване на заповед за изпълнение. Посочва, че по този въпрос била налице
съдебна практика в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.дело № 362/2015 г. на ВКС,
II т.о., Решение № 77/10.05.2016 г. по дело № 3247/2014 г. на ВКС, ТК, II т.о.
С оглед
изложеното адв. К. заключава, че в
настоящият случай предсрочната изискуемост не била настъпила.
Разяснява,
че със заявлението и исковата молба вземанията за главница и договорна лихва се
претендирали в общ размер, въз основа на твърдение за настъпила предсрочна
изискуемост на кредита (а не присъждане на вноските с настъпил падеж до датата
на подаване на заявлението). Твърди, че поради обусловеността на предмета на
делото по установителния иск по чл.422, ал.1 ГПК, от основанието и размера на
заявеното в заповедното производство вземане и с оглед факта, че вземанията не
били заявени като конкретни неплатени вноски и акцесорни вземания, съдът не би
могъл да се произнесе по отношение на месечните погасителни вноски с настъпил
падеж към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение. Обратното би означавало да бъде изменено основанието на предявения установителен
иск, което обаче било недопустимо, с оглед дадените задължителни указания по
прилагането на закона в т.11.6 от Решение № 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк.
дело № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК. В този смисъл Решение № 123 от 9.11.2015 г. на
ВКС по т. д. № 2561/2014 г., II т.о.
Счита
също, че сключения между ищцовото дружество и С.И. Договор за издаване на кредитна
карта от 15.11.2012 г. бил нищожен, съобразно чл.26, ал.2, пр.2 от ЗЗД и поради
накърняване на добрите нрави по чл.26. ал.1, пр.З от ЗЗД - неспазване
разпоредбите на Закона за потребителския кредит и наличието на неравноправни
клаузи в него по смисъла на ЗЗП, касаещи определянето на договорното
възнаграждение, лихвения процент и ГПР, плащането на неустойки при прекратяване
на договора, които не били индивидуално уговорени.
Поради това,
че не се установявало ищцовото дружество да се е възползвало от уговорената в
негова полза възможност да обяви вземанията по договора за предсрочно изискуеми
и не било уведомило длъжника за това, следвало да се приеме, че към момента на
подаване на заявлението не била настъпила предсрочната изискуемост на непогасените
вземания по договора и не била настъпила и забава за заплащането им от
претендирания начален момент. В този смисъл моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли изцяло предявените искове.
На 12.02.2020
г. в РС – Нова Загора е постъпила писмената защита от ответната страна със
изтъкнати в нея основания за отхвърлянето на предявените искове на тези
посочени и в писмения отговор .
Съдът, след като взе предвид доводите на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
За
установяване на вземането си в настоящото производство ищецът е представил като
писмени доказателства: Договор за издаване на кредитна
карта от 15.11.2012 г.; Общи условия към договора за кредит; Подробно
извлечение от кредитната сметка; Уведомления до длъжниците за обявяване на
кредита за предсрочно изискуем и известия за доставяне към тях; Пълномощно на
процесуалния представител на „Банка ДСК”ЕАД; Разпечатка от Търговския регистър
за актуалното състояние на „Банка ДСК”ЕАД; Платежно нареждане за внесена
държавна такса; Подробно извлечение от разплащателната сметка.
Видно
от приетите доказателства по делото, между ищеца „БАНКА ДСК”ЕАД с ЕИК ********* и ответницата С.И. с ЕГН ********** е бил
сключен Договор
за издаване на
кредитна карта от 15.11.2012 г., по силата на който, Банката й е предоставила сума под формата на кредит за текущо потребление в
размер на 1000 лв. при лихва 21,95 %
годишно .
Кредитът е усвоен на 15.11.2012
г.,
видно от извлечение от разплащателна сметка на длъжницата И..
Не е спорно, че ищцовото дружество е изпълнявало поетите ангажименти
по Договора за за
издаване на кредитна карта, докато ответницата
не е изпълнила
задълженията си по него, като
е просрочила погасяването на дължимите от нея
вноски и е допуснала
забава в плащанията
на главница и лихва над 90 дни.
Кредитополучателят не
е извършил действия за погасяване на
задълженията си към Банката и това
обосновава ищцовия интерес да потърси
защита на правата си и съобразно
определеният му от PC - Нова Загора
по ч.гр.д. № 1488/2018 г. едномесечен срок за предявяване
по исков ред на претенцията
му срещу ответника, на 31.08.2018 г. в РС
– Нова Загора е постъпила искова молба от „БАНКА ДСК”ЕАД против С.И..
Въз основа на подаденото
заявление по чл.417 от ГПК в заповедното производство е издадена Заповед за
изпълнение № 1080/04.09.2018 г. и изпълнителен лист, които са образувани от
банката в изпълнително производство пред ЧСИ П.Г. към КЧС и район на действие -
района на ОС - Сливен и било образувано изпълнително дело № 20188370401887/2018
г. по описа на същия ЧСИ. Съдебния изпълнител е изпратил заповедта на длъжника
и тя е връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
„Банка
ДСК”ЕАД е направила опит за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочна
изискуемост на кредита, посредством връчени: Нотариална покана - Уведомление до
длъжника за обявяване на кредита за предсрочно изискуем и известия за доставяне
към тях на нотариус Н.Б. с рег.
№ 416 в НК, получена
от длъжника на 27.04.2018 г. с рег. № 1195/16.03.2018 г., акт № 114, т.1 на
същия нотариус на основание чл.47, ал.5 и във вр. с ал.1 от ГПК, чрез залепяне
на уведомление от връчителя. Ищецът е преценил, че е настъпила изискуемостта на
вземането, спрямо кредитополучателя с
уведомяването му. От същият
момент целият или неплатеният остатък по кредита за банката е станал изискуем.
Изискуемостта е осчетоводена от банката - кредитор на 09.05.2018 г. на
основание чл.19.2 от Общите условия, поради забава в плащанията на главница и
лихви над 90 дни, които в случая са 20 бр. непогасени вноски за периода от
10.09.2016 г. до 10.04.2018 г. и 556 дни.
Процесните
задължения са в размер на 1431.15 лв., от които:
-
900.00 лв. - дължима главница до
30.08.2018 г.;
-
323.87 лв. - неплатена редовна лихва за периода от 10.09.2016 г. до 30.08.2018
г.;
-
14.56 лв. - санкционираща лихва за периода от 09.05.2018 г.. до 30.08.2018 г.;
-
192.72 лв. - заемни такси, както и
- 178.62
лв. - разноски, направени в производството по издаване на заповед
за изпълнение на парично задължение,
ведно със законната лихва върху главницата
900.00 лв., считано от датата на
подаване на заявлението - 31.08.2018 г. до окончателното изплащане на задължението.
С
цел изясняване на спора съдът
назначи на вещото лице С.К.С. съдебно-счетоводна експертиза,
която задача бе да отговори на
въпросите:
Кога е
разрешен и кога е усвоен кредита, какви суми са постъпили по кредитната сметка
на кредитополучателя и как са се погасявали с тях на падежната дата
задълженията към Банката по главница и лихви, с оглед условията на сключения
Договор за кредит?
На коя дата
кредитът е станал предсрочно изискуем с оглед извършените плащания
(постъпленията по кредитната сметка на кредитополучателя) и с оглед на условията
на сключения Договор за кредит и Общи условия?
Какъв е
размера на дължимите суми към Банката към момента на подаване на Заявление за
издаване на заповед за изпълнение и изпълнителен лист -31.08.2018 г.?
В
заключението си с вх. № 419 от 29.01.2020 г. вещото лице посочва, че:
Процесният
кредит е разрешен на 15.11.2012 г. Усвоен е на 10.02.2017 г. За погасяване на
кредита е постъпила сума в размер на 710.00 лв. С постъпилата сума задълженията
към банката са погасявани съгласно условията на договора - редовна лихва, санкционираща
лихва, главница.
С оглед
извършените плащания и с оглед условията на сключения договор за кредит и
Общите условия, процесният кредит е станал предсрочно изискуем на 09.05.2018 г.
Към
момента на подаване на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение и
изпълнителен лист - 31.08.2018 г. дължимата сума към „БАНКА ДСК”ЕАД от страна
на Ответника по делото И. е както следва :
-
Главница до 30.08.2018 г. - 900.00 лв.
-
Неплатена редовна лихва от 10.09.2016 г. до 30.08.2018 г.- 323.87 лв.
- Санкционираща
лихва от 09.05.2018 г. до 30.08.2018 г.- 14.56 лв.
- Заемни такси 92.72 лв.
Общ размер на задължението: 1431.15
лв.
Съдът
кредитира заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната
експертиза. В открито съдебно заседание на 12.02.2020 г. страните също са
посочили, че приемат заключението на експертизата и нямат забележки по същото.
При така установената фактическа обстановка,
съдът прави следните правни изводи:
Исковата
молба отговаря на изискванията на чл.127 и чл.128 от ГПК.
Предявения
иск е с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.79,
ал.1 от ЗЗД. Иска се да бъде установено вземането на ищеца, досежно стойността
на неизплатени суми по Договор за кредит за за
издаване на кредитна карта между „Банка ДСК”ЕАД и С.И.. Ищцовото дружество коректно е изпълнило задълженията си
и е предоставило на ответника сумата по кредита, но последния не е изпълнявал
своите задължения, като влязъл в просрочие и е допуснал забава в плащанията на
главница и лихва над 90 дни, поради което кредитът е предсрочно изискуем.
Съдът
намира иска за процесуално допустим – предявен е от легитимирана страна в
законоустановения срок при наличието на правен интерес.
По
същество съдът намира иска за основателен по следните съображения:
При
възприетата правна квалификация, съобразно разпоредбата на чл.154, ал.1 от ГПК
за разпределение на доказателствената тежест в гражданския процес, в тежест на
ищеца бе да установи възникването на облигационно правоотношение между праводателя
му и ответника по процесния Договор за кредит за
издаване на кредитна карта и да докаже обстоятелствата на които се основава
претенцията му, в това число размера на дължимите от ответника суми за
заплащане на кредита и начина на погасяване на вноските по него. В тежест на
ответницата бе да докаже изплатила ли е задължението си изцяло или частично за
посочения период.
С оглед
така разпределената доказателствена тежест се ангажираха доказателства, от
съвкупният анализ, на които остана безспорно, че „Банка ДСК”ЕАД и С.И. са били обвързани от валидно облигационно отношение,
съгласно което дружество и е предоставило кредит в размер на 1000.00 лв., а тя се задължила да го върне, ведно с дължимите лихви, такси и разходи на 36 месечни вноски, при лихва
21,95
% годишно, потвърдено и от назначената от
съда съдебно-счетоводна експертиза.
Възраженията
на ответната страна за нищожност на клаузи от договора, като неравноправни са
неоснователни. Процесният договор за паричен заем е сключен в съответствие с
изискванията на чл.10, ал.1 от ЗПК (в редакцията, обн.ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от
23.07.2014 г.) – в писмена форма, а съдържанието на неговите клаузи е
съобразено със специалната уредба на този вид договори. Правата и задълженията
на страните по договора са изложени по ясен и разбираем начин и по своето
съдържание договорът отговаря на изискванията на закона, въведени с нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК. Ответницата, в качеството си на кредитополучател, е
получила в заем сумата в размер на 1000.00 лв., срещу поето задължение за
връщането й, уговорено като разсрочено на 36 месечни вноски, включващи главница
и договорна / възнаградителна / лихва. Несъстоятелно е и твърдението на
ответната страна, че не
са индивидуално уговорени
клаузите по договора – видно от приложените доказателства.
С процесния договор
за паричен заем ответницата е поела задължение да заплаща и договорна
/възнаградителна/ лихва върху чистата сума на заема за целия период при годишен
лихвен процент в размер на 21,95
%.
Поради забавата в заплащането на погасителните вноски с повече от 90
календарни дни и на основание чл.19.2 от Общите
условия, подписани от ответницата С.И., е настъпила предсрочната изискуемост на кредита, но
само от обективна страна. Във връзка с
което ищецът е бил длъжен да уведоми ответницата надлежно. Не е успял, тъй като връчването на
нотариалната покана е било извършено по реда на чл.47
от ГПК, чрез залепване на уведомление. В настоящото
производство ответницата взема участие чрез назначен от съда особен
представител, от което следва, че и до настоящия момент тя все още не е
уведомена за настъпилата предсрочна изискуемост. Но ВКС прие, че ако към
момента на разглеждане на делото в хода по същество задължението е станало
изцяло изискуемо и е настъпил падежа, то иска се счита за основателен. Именно
такъв е настоящия казус, тъй като ищцовото вземане е станало изцяло изискуемо
към 15.11.2018г., което е датата на крайния падеж, както е посочено в банковото
извлечение.
Съгласно
разпоредбата на чл.79, ал.1 от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението
си, кредиторът има право да иска изпълнение, заедно с обезщетение за забавата.
Това право принадлежи само за изправната страна по договора.
Предвид
гореизложеното предявеният иск следва да
бъде уважен изцяло.
Относно
разноските:
При
този изход на делото съдът намира искането на ищцовата страна за присъждане на
съдебно-деловодни разноски в настоящото производство за основателно, като с
оглед на представените доказателства за реално извършени такива и при спазване
на правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, в негова полза следва да се присъди сума в
размер на 978.62 лв. общо, от които 28.62 лв.
държавна такса,
450.00 лв. възнаграждение за особен представител, възнаграждение за
вещо лице 200.00 лв. и юрисконсулстско възнаграждение от 300.00 лв.
Съгласно
съдебната практика съдът, разглеждащ иска по чл.422, ал.1 от ГПК, следва да се
произнесе и по отговорността за разноските в заповедното производство в
зависимост от резултата на спора. Ето защо, ответникът, съобразно изхода от
спорното исково производство, дължи на ищеца и направените в заповедното
производство по ч.гр.д. № 1488/2018 г. по описа на Районен съд – Нова Загора,
разноски в размер на 178.62 лв. общо, от които 28.62 лв. държавна такса и
150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК, Районен съд – Нова Загора
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.422, ал.1 във връзка с чл.415
от ГПК, по отношение на С.И., с ЕГН:
********** – български гражданин,
родена в Република Северна Македония, с адрес: гр. Нова Загора,
обл. Сливен, ул.„Генерал
Скобелев” №14, ЧЕ ВЗЕМАНЕТО на „БАНКА ДСК”ЕАД, с БУЛСТАТ: *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, район Оборище, ул.„Московска“ № 19, представлявана
от Р.И.Г. – Главен юрисконсулт, сумата в общ размер 1431.15 лв. / хиляда
четиристотин тридесет и един лева и петнадесет стотинки / от които: 900.00 лв.
/ деветстотин лева / дължима главница до 30.08.2018 г., 323.87 лв. /триста
двадесет и три лева и осемдесет и седем стотинки / неплатена редовна лихва лв. за
периода от 10.09.2016 г. до 30.08.2018 г., 14.56 лв. / четиринадесет лева и
петдесет и шест стотинки / санкционираща лихва за периода от 09.05.2018 г. до
30.08.2018 г., 192.72 лв. /сто деветдесет и два лева и седемдесет и две
стотинки / заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата, считано от
31.08.2018 г. - датата на подаване на заявлението в съда до окончателното
изплащане на задължението, за които суми е била
издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.417 от ГПК с № 1080/04.09.2018
г. по ч.гр.дело
№ 1488/2018 г. по описа на
Районен съд - Нова Загора СЪЩЕСТВУВА.
ОСЪЖДА, на
основание чл.78, ал.1 от ГПК, С.И., с ЕГН:
********** ДА ЗАПЛАТИ на „БАНКА ДСК”ЕАД, с БУЛСТАТ: *********, сумата от 1157.24 лв. / хиляда сто петдесет и седем
лева и двадесет и четири стотинки /, разноски
в заповедното и исковото производство,от които 978.62/деветстотин седемдесет и
осем лева и шестдесет и две стотинки/лева-разноски направени в исковото производство и 178.62/сто седемдесет
и осем лева и шестдесет и две стотинки/лева разноски от заповедното
производство.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Сливен в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: