Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 24.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско
отделение, ІV - Б въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети март две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТАНИМИРА И.
ЧЛЕНОВЕ: ЙОАНА ГЕНЖОВА
Мл. съдия ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при секретаря Капка Лозева, като разгледа докладваното от мл. съдия Симеонова
гр. д. № 2719
по описа на съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.
С решение № 415599/27.05.2018 г. по гр. д. № 57800/2016 г. по описа на Софийски районен
съд (СРС), II ГО, 75 състав, е признато за установено по предявените
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** против Й.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******, че
последната дължи на ищеца сумата от 1607,66 лв., представляваща стойност на
потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г. за
топлоснабден имот - апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
сумата от 45,58 лв., представляваща такса за отчитане на уреди за разпределение
на топлинна енергия, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2016 г. до
окончателното плащане, сумата от 227,46 лв., представляваща обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху главницата за периода 30.06.2013 г. -
08.06.2016 г. и сумата
от 10,06 лв., представляваща лихва за забава върху главницата от 45,58 лв. за
периода 30.06.2013 г. - 08.06.2016 г. Осъдена е Й.И.Б. да заплати на „Т.С.“ ЕАД
на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК общо сумата от 726,49 лв. - разноски в
исковото производство съразмерно с уважената част от исковете и сумата от
337,82 лв. - разноски в заповедното производство.
Решението е постановено при участието на привлечено от ищеца трето лице -
помагач - „Т.“ ООД.
В срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу така постановеното решение е постъпила въззивна
жалба вх. № 5116005/10.07.2018 г. от ответницата Й.И.Б.. Излагат се доводи, че решението
е формално и незаконосъобразно, неправилно поради нарушение на материалния закон
и съществени нарушения на процесуалните правила. Твърди се, че съдът е допуснал
процесуални нарушения, сред които приемането на исковата молба без да са
заплатени дължимите държавни такси според броя на исковете. Оспорва се
собствеността върху имота, сочи се, че не е разпределена доказателствената
тежест по реда на чл. 154 ГПК, не е доказано наличието на договорно
правоотношение между страните. По делото има и ново обстоятелство, а именно съгласно
Решение № 4777/13.04.2018 г. на ВАС - III отделение по адм. дело № 1372/2016 г. е отменена
Методиката за дялово разпределение, което означава, че начисляването на
топлинна енергия до момента е погрешно. Като процесуалнo нарушениe се сочи отказът на
СРС да допусне доказателствените искания на ответницата по чл. 190 ГПК за
задължаване на ищеца да представи в оригинал: отчетен картон за показанията на
общия топломер в абонатната станция за процесния период, протоколите за
въвеждане в експлоатация на абонатната станция, свидетелствата за метрологична
проверка на топломера в абонатната станция, с доказателствено искане и пред
въззивната инстанция в хипотезата на чл. 266, ал. 3 ГПК. Излагат се твърдения,
че съдебно - техническата експертиза е основана на документи, които не са
приети като доказателства по делото и на частни по своя характер документи на ищеца и
третото лице - помагач. Въпреки изричното искане в отговора на исковата молба
не са представени документи и доказателства за въвеждането в експлоатация на
абонатната станция. Така не се доказва, че тя е отговаряла на техническите
изисквания. Общите условия за продажба на топлинна енергия нямат сила на
договор между страните. Сочи се, че ищецът не е доказал нито наличието на
договорно правоотношение, нито количеството на доставената топлоенергия.
Оспорва се и решението в частта, с която ответницата е осъдена да заплати суми
за дялово разпределение на топлинна енергия. Предвид изложеното се моли за
отмяна на решението и за присъждане на разноски.
С допълнително становище вх. № 291848/15.03.2021 г. въззивницата излагат
и твърдения, че съдът неправилно е приел дължимост на лихвите, след като ищецът
не е ангажирал доказателства относно датата на публикуване на фактурите в сайта
на дружеството или по друг начин, респективно не е установил изпадането в
забава на ответницата за процесния период. Исковете за дялово разпределение са
неоснователни, тъй като ищецът не е представил доказателства, че е заплатил
суми за дялово разпределение на фирмата за дялово разпределение, както и за уговорения
и съобщен на клиентите ред и начин за плащане на услугата „дялово
разпределение“.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил
отговор от ищеца „Т.С.“ ЕАД. С допълнителна молба вх. № 296236/24.03.2021 г., подадена
чрез юрисконсулт М.Ш., ищцовото дружество оспорва въззивната жалба, взема
становище по същество, моли за потвърждаване на решението, претендира разноски за
юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на
адвокатското възнаграждение на насрещната страна.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор от привлеченото от
ищеца трето лице - помагач „Т.“ ООД.
С определение № 9877/25.06.2020 г. по насрочване на делото въззивният
съд е оставил без уважение доказателствените искания във въззивната жалба, като
е приел, че оригиналите на посочените документи не са необходими за изясняване
на спора.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите във въззивната жалба и събраните по
делото доказателства, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК,
намира за установено следното от фактическа страна:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх. № 8021638/14.10.2016 г. на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *****, със седалище и адрес
на управление:***, срещу Й.И.Б., ЕГН **********, с която ищцовото дружеството е поискало
от съда да признае за установено, че ответницата като потребител
на топлинна енергия за топлоснабден имот с адрес: гр. София, община
„Илинден“, ж.
к. „******, ет. ***, с абонатен № 239006, дължи да заплати на ищеца сума в общ размер на 3428,66 лв., от които 1607,66 лв. - главница,
представляваща стойността на незаплатена топлинна енергия за
периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г., ведно със законната лихва от датата на подаване
на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК до
окончателното плащане, сумата от 227,46 лв. - законна лихва за забава за
периода 30.06.2013 г. - 08.06.2016 г., сумата от
45,58 лв. - представляваща сума за разпределение на топлинна енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 04.2015 г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК до окончателното плащане и сумата от 10,06 лв. - законна лихва
за забава за периода 30.06.2013 г. - 08.06.2016 г. върху главницата за дялово
разпределение,
за които суми е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 33970/2016 г. по описа на СРС, 75 състав. Ищецът
поддържа, че ответницата е клиент на доставената в процесния имот през процесния период топлинна енергия,
ползвала е доставената до имота топлинна енергия в количества, качество и на
стойност, за които са предявени исковете, и не е заплатила стойността ѝ, както
и че в имота е извършвана услуга дялово разпределение на топлинна енергия, за
което също се дължи възнаграждение. Ищецът претендира установяване на вземанията му,
както и присъждане на сторените по делото разноски.
Исковата молба е връчена на ответницата на 22.11.2016 г. и в по срока по чл. 131 ГПК от същата е подаден отговор вх. №
1189850/16.12.2016 г., в който се оспорват исковете по основание и размер. Излагат се
доводи, че не са представени доказателства за ответницата да е подавана молба
за откриване, промяна или закриване на партида след придобиване правото на
собственост за процесния имот, не е посочено каква част от общо претендираната
сума от 1607,66 лв. представлява неплатена цена на доставена и ползвана
топлинна енергия, каква е стойността на всяка от изравнителните сметки за
процесния период, какво количество топлинна енергия е доставено на процесния
абонат през процесния период, т. е. липсват каквито и да е параметри за
количеството и качеството на услугата, което е достатъчно основание за
недължимост на начисляваните суми. Не е посочено и фактическото основание, на
което ищецът претендира да е носител на вземането за възнаграждение за услуга
дялово разпределение, а не фирмата за дялово разпределение. Ответницата оспорва,
че е в договорни отношения с ищеца за доставка на топлоенергия за процесния
имот, че през процесния период ищецът е доставял топлоенергия на претендираната
в исковата молба стойност, както и че тя е отговаряла на БДС за топлопреносната
мрежа към исковия период. Оспорва представените с исковата молба писмени
доказателства. Твърди, че клаузата за рекламация в общите условия на ищеца е
неравноправна. Фактурите и счетоводните справки са частни свидетелстващи
документи, обективиращи изгодни за техния издател факти, поради което не се
ползват с доказателствена сила и не могат да послужат за доказване на исковите
претенции. Сочи, че по делото не са представени фактури, отчетни формуляри за
извършване на услугата дялово разпределение, отчети за показанията на общия
топломер в абонатната станция, от които да се установи отчислявани ли са
технологичните загуби от показанията на общия топломер. Не са представени и
доказателства, че ищецът е уведомил ответницата за задълженията ѝ във
връзка с претенцията за заплащане на обезщетение за забава. Моли се за отхвърляне на
предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.
С определение от 24.02.2017 г. СРС е конституирал като трето лице - помагач на страната
на ищеца - „Т.“
ООД.
По делото е приложено заповедно дело № 33970/2016 г. по описа на СРС, 75 състав, от което се
установява, че по заявление вх. № 3040134/23.06.2016 г. е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК
от 14.07.2016 г., с която
е разпоредено Й.И.Б., ЕГН ********** да заплати на „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, сумата от 1653,24 лв. - за доставена от дружеството топлинна енергия за
периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г. на адрес: гр. София, ж.
к. „Света
Троица“ („******, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението - 23.06.2016 г. до изплащане на вземането,
сумата от 237,52
лв. - обезщетение за забава за плащането на главницата за периода 30.06.2013 г. - 08.06.2016 г., както и сумата от 337,82 лв. - разноски по
делото. Длъжникът е уведомен за заповедта на 12.08.2016 г., като в законоустановения
срок - на
17.08.2016 г.
е подал възражение срещу издадената заповед за изпълнение, поради което на 14.09.2016 г. заявителят е
уведомен за необходимостта от представяне на доказателства в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил установителен иск за вземанията по заповедта и на
14.10.2016 г. заявителят е
представил искова молба вх. № 8021638/14.10.2016 г.
По
делото е приет нотариален акт за продажба на недвижим имот със запазено
право на ползване № 69, том IV, рег. № 13930, нот. д. № 600/2006 г., видно от който на
18.12.2006 г. Й.И.Б. е продала на В.Ц.Ц.следния свой недвижим имот, а
именно: апартамент № 35, на пети етаж в жилищна сграда в гр. София, ж. к.
„Света Троица“ - стар „******, заедно с принадлежащото му избено помещение № 9
и съответни идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж,
като продавачът Й.И.Б. си е запазила правото на ползване върху целия имот
безвъзмездно и пожизнено.
По делото е приет договор № 203/05.06.2002 г., сключен
между „Т.“ ООД - в качеството на изпълнител и С.И.М.и
Й.И.Б., в качеството им на представляващи етажната собственост
на адрес: гр. София, ж. к. „Света
Троица“, ******, вх. 1, 2 и 3 - в качеството на
възложители, по силата на който възложителите възлагат, а
изпълнителят приема да извърши доставка и монтаж на радиаторни
вентили с термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на
топлинна енергия, да извършва индивидуално измерване на потреблението на
топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла
вода, включително издаването на обща и индивидуални сметки, като за отчитането
се дължи годишна абонаментна такса.
Приет е и протокол от Общото събрание на
етажните собствениците на Етажна собственост с адрес: гр. София,
ж. к. „Света Троица“, ******, вх. 1, 2 и 3, в който е
обективирано взетото решение да се сключи договор за
извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.“ ООД.
Упълномощена е Й.И.Б. да сключи договора от името на етажната
собственост и да я представлява по време на изпълнение на договора.
Към протокола е приложен и списък на
етажните собственици, в който под № 12, вх. 2 е посочена Й.И.Б., с ЕГН **********
и абонатен № 239006, срещу което е положен подпис.
По
делото са
приети
договор от 02.11.2007 г. при общи условия за извършване на услугата дялово
разпределение на топлинна енергия по чл. 139в, ал. 2 от Закона за енергетиката
между „Топлофикация София“ АД и „Т.“ ООД, договор от 25.06.2002 г. между „Т.С.“
ЕАД и „Т.“ ООД за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната
енергия на потребителите (собственици или ползватели) в сграда - етажна
собственост, договор от 05.08.2005 г., сключен между „Топлофикация София“ АД и „Т.“
ООД
за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия на
потребителите (собственици или ползватели) в сграда - етажна собственост, както
и индивидуално споразумение от същата дата между „Топлофикация София“ АД и „Т.“
ООД, съдържащо специални условия към „Общи условия на договорите между
„Топлофикация София“ АД и Търговец по смисъла на Закона за енергетиката за
извършване на дялово разпределение на топлинна енергия между потребителите в
сграда - етажна собственост в град София“.
По
делото са приети Общи условия за продажба на топлинна енергия от „Т.С.“
ЕАД на потребители за битови нужди в град София, приети с Решение по т. 11 от
Протокол № 26/18.09.2007 г. на Съвета на директорите на „Топлофикация София“ АД
и одобрени с Решение № ОУ-001/07.01.2008 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал.
1 от Закона за енергетиката (ЗЕ) и Общи условия за продажба на топлинна енергия за
битови нужди от „Т.С.“ ЕАД ***, приети с Решение по т. 1 от Протокол №
53/28.03.2013 г. на Съвета на директорите на „Т.С.“ ЕАД, одобрени с Решение №
ОУ-02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, на основание чл. 150, ал. 1 ЗЕ.
По делото са приети съобщение към фактура № **********/31.07.2014 г. за отоплителен сезон
01.05.2013 г. - 30.04.2014 г. на обща стойност 659,37 лв. с ДДС, съобщение
към фактура № **********/31.07.2015 г. за отоплителен сезон 01.05.2014 г. - 30.04.2015 г. на обща стойност 840,74 лв. с ДДС и извлечение
от счетоводството на ищцовото дружество за аб. № 239006.
От третото лице - помагач „Т.“
ООД с молба изх. № Д 520/22.03.2017 г. са
приложени и приети като доказателства отчети за процесния
период от 27.04.2014 г., от 29.04.2015 г., подписани за потребител - Б.,
документи, удостоверяващи дата на връчване на изравнителните сметки за
процесния период на представител на етажната собственост - приемо - предавателни протоколи от 26.06.2014
г. (за приключване на отоплителен сезон 2013 г. - 2014 г.) - подписан за приел
от Й.Б. и от 06.10.2015 г. (за приключване на отоплителен сезон 2014 г. - 2015
г.) - подписан за приел от Ю.Р., документ относно сертификация на уредите за
дялово разпределение, изравнителни сметки за процесния период.
От приетото в хода на първоинстанционното производство заключение на
съдебно - техническата експертиза (изготвена въз основа на съобщение към фактури
на абоната за процесния период, изискани от „Т.С.“ ЕАД, главни отчети, изравнителни сметки за процесния
период, изискани
от „Т.“ ООД, справка от показанията на общия топломер, акт за разпределение на
кубатурата, акт за изключване на отоплението на стълбището, данни за абонатната
станция и за технологичните топлоотделяния на абонатната станция, протоколи за
метрологичен контрол на общия топломер в абонатната станция, изискани от ТР „София“) се
установява, че услугата дялово разпределение през процесния период е извършвана
от „Т.“ ООД. Според главните отчети и изравнителните сметки на фирмата за дялово
разпределение в процесното жилище за процесния период има един брой
радиатор с индивидуален разпределител на разходите за отопление (ИРРО) и щранг
- лира в банята. Абонатът заплаща и стойността на топлинната енергия, отдадена
от сградната инсталация, която се разпределя от фирмата за дялово разпределение
между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите по
проект. Топлинна енергия за БГВ се отчита по показанията на един брой водомер
за топла вода в имота. За процесния период абонатът е осигурил достъп за отчет
на ИРРО и водомера и главните отчети са подписани. Според акт за разпределение
на кубатурата пълният отопляем обем на имота по проект е 151,10 куб. м., от
които 135,96 куб. м. имот и 15,14 куб. м. общи части. Сумите за сградна
инсталация и общи части на абоната са начислени от фирмата за дялово
разпределение за отопляем обем 151 куб. м. Отоплението на стълбището е
изключено на 09.10.1998 г. безсрочно. Видно от справката от топлорайон „София“
технологичните разходи са извадени от общото количество топлинна енергия,
влязло в абонатната станция и са за сметка на топлофикационното дружество. За разпределяне
между абонатите е дадено само „чистото количество“ ТЕ. Според вещото лице
общият топломер е средство за търговско измерване и подлежи на метрологична
проверка на всеки две години. Същият е проверяван на 29.04.2009 г., 06.2010 г.,
29.10.2012 г., 03.10.2014 г. Проверката за 2012 г. на топломера е направена
четири месеца след законовия срок, но от техническа гледна точка според вещото
лице това не се отразява на техническата годност на общия топломер, който
съответства на одобрения тип. „Т.С.“ ЕАД и „Т.“ ООД са действали в съответствие
с нормативната уредба, действала за процесния период. Общо изчислената сума за
процесния период по фирмата за дялово разпределение е 1537,86 лв., общо
изчислената сума по фактури - 1421,90 лв. и обща сума за доплащане по
изравнителните сметки - 115,97 лв. или общо сумата, която абонатът дължи е 1537,86 лв. Сумите за топлинна енергия за
имота са начислени съгласно изискванията на действащата нормативна уредба в
областта на енергетиката - Наредба № 16-334/06.04.2007 г., в сила от 10.2006 г.
и измененията в сила от 01.06.2014 г.
От изготвената и приета в хода на първоинстанционното производство съдебно - счетоводна експертиза се
установява, че общото задължение на ответника за периода м. 05.2013 г. -
м. 04.2015 г. е в размер на 1607,66 лв. Стойността на таксата за отчитане на
уредите и разпределение на топлинна енергия е в размер на 45,58 лв. и лихва -
10,06 лв. Законната лихва върху главницата за топлинна енергия възлиза на
234,56 лв. Не са установени данни за плащане на процесните суми.
С оглед на така
установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
Въззивната
жалба е подадена в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирана страна, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално
допустима.
Разгледана
по същество, въззивната жалба е частично основателна.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се
произнася служебно по валидността на решението а по допустимостта му - в
обжалваната част. По останалите въпроси въззивният съд е ограничен от
посоченото в жалбата, с изключение на случаите, когато следва да приложи императивна
материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от
страните - т. 1 от ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. по описа на
ОСГТК на ВКС.
В конкретния случай постановеното по
делото решение е валидно.
По допустимостта на
решението в обжалваната част:
Съдът приема, че решението в обжалваната
част по исковете за възнаграждение за дялово разпределение на енергията и лихва за забава на плащането ѝ е
недопустимо. Това е така, защото издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК не
сочи вземане за дялово разпределение и лихва за забава на плащането му, а само
за вземанията, посочени в заповедта за изпълнение, е допустим
установителният иск по чл. 422,
вр. с чл. 415 ГПК. Релевантно при преценката за допустимост на иска
е заповедта за изпълнение, а не заявлението за издаването на такава заповед.
Това е така, защото заявлението не се връчва на длъжника и на него не е дадена
възможност да признае или оспори вземанията, посочени в заявлението. На
длъжника се връчва заповедта за изпълнение, тя очертава претенцията към него и
съответно очертава рамките на спорния предмет по делото. В случая със заповедта
за изпълнение не е разпоредено плащане на суми за възнаграждение за дялово
разпределение на топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането му, поради което
исковете за такива суми са недопустими, постановеното по тези искове решение на
СРС е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по тях следва да се
прекрати. Съдът не следва да се произнася по заповедта за изпълнение за размера на тези
суми, защото иск за такива не е допустим и в правомощие на заповедния съд е да
прецени дали следва да обезсили заповедта в тази ѝ част.
В останалата част решението е допустимо. Въззивният съд приема за неоснователни доводите на ответницата,
че СРС не е събрал в цялост дължимата държавна такса - тези твърдения не се
подкрепят от доказателствата по делото - видно от представените преводни
нареждания на л. 9 от заповедното дело и на л. 42 от първоинстанционното дело
ищецът е внесъл държавна такса в общ размер на 214,31 лв. или по 4%, но не по -
малко от 50 лв. по всеки от кумулативно предявените искове, т. е. не е налице
твърдяното процесуално нарушение - исковата молба е допустима и редовна и съдът
дължи произнасяне по същество.
По правилността на решението в
обжалваната част, която съдът прие за допустима:
Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79 ЗЗД
и чл. 86 ЗЗД -
иск за установяване на съществуване на вземане за заплащане на стойност на
доставена топлинна енергия за битови нужди за имот в сграда - етажна
собственост, отделно и обезщетение за забава на плащане на същото, за което е
издадена заповед за изпълнение по реда на глава ХХХVІІ ГПК.
За да се уважи главният иск за присъждане на вземане
за стойността на доставена топлинна енергия по делото следва да
се установи, че за процесния период между страните е съществувало валидно
правоотношение, по силата на което ищецът се е задължил да доставя на ответницата
топлинна енергия срещу задължение на последната да заплаща стойността ѝ,
както и че ищецът е изпълнил своите задължения и е доставил конкретно
количество топлоенергия, начислил е суми за същото съобразно с действащите към
съответния момент разпоредби на ЗЕ, вр. с Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за
топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.), поради което и за
ответницата
е възникнало задължение за заплащане на стойността на доставената
топлинна енергия. По отношение на акцесорния иск за заплащане на обезщетение за забава в плащането на главницата ищецът
следва да установи, че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размерът на законната лихва възлиза именно на спорната
сума. Ответницата следва да докаже своите възражения, наведени в отговора на исковата молба. Аналогично е разпределил
и първоинстанционният съд доказателствена тежест с определението си по чл. 140 ГПК,
поради което въззивният съд намира за неоснователни възраженията на ответницата
за неправилно разпределена доказателствена тежест в процеса.
По делото се установи от приложеното заповедно дело, че по заявление по чл. 410 ГПК е
образувано заповедно производство, по което е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК,
с нея е уважено искането на заявителя „Т.С.“ ЕАД и длъжникът
е
осъден да му заплати процесните суми като дължима стойност на
потребена топлинна енергия и обезщетение за забава на плащането ѝ за
процесния имот и период в размери на сумите, за които са предявени
исковете, като заявителят в срока по чл. 415 ГПК е
предявил искове за установяване съществуването на вземанията по заповедта.
Действащата
към периода на облигационните отношения между страните нормативна уредба, която
ги урежда, се съдържа в Закона за енергетиката (ЗЕ) и в Наредба №
16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съдът приема, че по делото е установено,
че ищецът е енергийно предприятие, доставящо топлинна енергия. „Т.С.“ ЕАД е
дружество, регистрирано по Търговския закон и вписано в Търговския регистър при
Агенция по вписванията с предмет на дейност производство на топлинна и
електрическа енергия, пренос на топлинна енергия и други дейности, обслужващи
основните.
По делото е установено, че процесният
имот е бил топлофициран и че сградата - етажна собственост (в която се намира
процесният апартамент) е била присъединена към топлопреносната мрежа.
Съгласно разпоредбите на ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна
собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за
извършване на дяловото разпределение е регламентиран в чл. 139 - 148 ЗЕ и в
действалата към процесния период Наредба № 16-334/06.04.2007 г. за топлоснабдяването (обн. ДВ,
бр. 34 от 24.04.2007 г.).
Съгласно чл. 142, ал. 2 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от
сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна
енергия за отопление на имотите.
Съгласно чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за
отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово
разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на
показанията на топломерите в отделните имоти.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ (приложима редакция след 17.07.2012 г.), продажбата на топлинна
енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за
битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, като в закона не е предвидено
изискване за писмена форма на договора. Съобразно изискването на чл. 150, ал. 2
ЗЕ общите условия се публикуват най - малко в един централен и в един местен
всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след
първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е определено
в § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (отм.), действал до 17.07.2012 г., а именно: физическо лице -
собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с
топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо
водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. Съгласно разпоредбата на чл. 153 ЗЕ
- в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на
топлинна енергия“. След отмяната на § 1, т. 42 ДР на
ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г., се
въвежда понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл
на понятието „потребител на топлинна енергия“.
Съгласно § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима
редакция след 17.07.2012 г.) „Битов клиент” е
клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща
вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен
газ за собствени битови нужди. Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
(приложима редакция след 17.07.2012 г.) всички собственици и
титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени
към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на
топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал. 1, т.
2 ЗЕ на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за
топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 ЗЕ.
Посочените от законодателя в разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, са собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване върху имота. Клиенти на топлинна енергия
за битови нужди могат да бъдат и правни субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ,
ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на собственика, съответно - на
носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди, и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови
нужди за този имот при публично известните общи условия с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо имота лице придобива качеството
„клиент“ на топлинна енергия за битови нужди и като страна по договора за
доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното предприятие.
Сключването на договора с третото лице следва да се докаже с всички допустими
по ГПК доказателствени средства, например с откриването на индивидуална партида
на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презумира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот (в този смисъл ТР № 2 от 17.05.2018
г. по тълк. д. № 2/2017 г. по описа на ОСГК на ВКС).
В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че предоставяйки
съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на
ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна
енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от ДКЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. С оглед на изложеното,
собственикът или титуляр на вещно право на ползване в имот, под режим на етажна
собственост, по презумпция на закона се смята потребител на отдадена от
сградната инсталация и отоплителните тела на общите части на сградата топлинна
енергия. По силата на закона между битовия потребител и топлопреносното
предприятие възниква правоотношение по продажба на топлинна енергия при
публично известни общи условия, без да е необходимо изричното им приемане от
потребителя. Достатъчно е взето решение на Общото събрание на етажните
собственици за присъединяване към топлопреносната мрежа, за да бъде всеки
етажен собственик потребител на постъпилата в сградата топлинна енергия.
Съдът приема, че по делото е установено, че ответницата отговаря пред ищеца за заплащането на стойността
на доставената топлинна енергия в имота през процесния период. От приетия по
делото неоспорен от ответницата нотариален акт за продажба на недвижим имот със запазено
право на ползване № 69, том IV, рег. № 13930, нот. д. № 600/2006 г., се установява,
че на 18.12.2006
г.
(преди процесния период)
Й.И.Б.
е продала на В.Ц.Ц.процесния топлоснабден имот, като си е запазила правото на
ползване върху целия имот безвъзмездно и пожизнено. По делото няма данни вещното
право на ползване да е било погасено, поради което и съобразно посочените
нормативни изисквания именно ответницата - лице с учредено вещно право на
ползване върху имота, има качеството на клиент на топлинна енергия, доставяна
до имота през процесния период и е задължена за плащане на доставената до имота
топлинна енергия. Съгласно правната норма,
уредена в чл. 57, ал. 1 ЗС ползвателят
е длъжен да плаща разноските, свързани с ползването, включително данъците и
другите такси, поради което по смисъла на § 1, т. 42 ЗЕ (отм.), респ. чл.
153, ал. 1 ЗЕ при учредено
ограничено вещно право на ползване потребител на топлинна енергия е носителят на правото, т. е. вещният ползвател. С
оглед императивната разпоредба на чл.
153, ал. 1 ЗЕ въпросите относно
подаването на заявление - декларация и откриване на партида на титуляра или на друго лице имат
само счетоводно значение и не обуславят друг извод относно страните по
облигационната връзка. Така събраните
доказателства установяват, че между страните през процесния период е
съществувало валидно правоотношение за доставка на топлинна енергия и
отговорността на ответницата към ищеца за заплащането на топлинната енергия може да се ангажира. Договорът с
топлофикационното дружество възниква по силата на закона, при наличие на
качеството вещен ползвател на ответницата, а общите условия уреждат
съдържанието на това правоотношение, поради което съдът приема за неоснователни
доводите във въззивната жалба, че по делото не е доказано договорното
правоотношение между страните.
В нормата на чл. 156 ЗЕ е регламентирано уреждане на
отношенията между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна
енергия в сгради - етажна собственост, въз основа на принципа за реално доставената на границата
на собствеността топлинна енергия, като всеки потребител дължи
заплащането
на реално потребената въз основа на отчетните единици топлинна енергия от
средствата за дялово разпределение, монтирани на отоплителните тела в жилището,
и съответната част от стойността на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.
Настоящият съдебен състав приема, че от събраните по делото
доказателства, вкл. от заключенията на приетите съдебно - техническа и съдебно
- счетоводна експертизи, които съдът кредитира изцяло като обосновани,
задълбочени и неопровергани от другите събрани доказателства, по делото е установено, че през
процесния период в имота е доставяна и потребявана за отопление на
имот, БГВ и сградна инсталация топлинна енергия и нейната стойност възлиза на
исковата сума.
Тази енергия е начислена при условията на установения по делото
осигурен достъп до имота за отчет на уреди и съобразяване на показанията им,
при съобразяване на обема отопляема кубатура на имота, показанията на общия топломер в абонатната
станция и по правилата на Закона за енергетиката и Наредбата за топлоснабдяване.
Възраженията
за допуснати
процесуални
нарушения от
СРС
с отказа да задължи ищеца да представи в
оригинал: отчетен картон за показанията на общия топломер в абонатната станция
за процесния период, протоколите за въвеждане в експлоатация на абонатната
станция, свидетелствата за метрологична проверка на топломера в абонатната
станция, са неоснователни. По оплакванията за липса на доказателства
за въвеждане
в експлоатация
на абонатната
станция в
сградата съдът приема, че предмет на
установяване в настоящото производство е
цената на доставената топлинна енергия,
доставката на която се установява от експертното заключение
по СТЕ. Пускането на абонатната станция
в експлоатация
и наличието на разрешение за това не
влияе на дължимостта на процесните суми. Въз основа на материалите
по делото и след справка в
ТР „София“ - справка от показанията на общия топломер,
акт за разпределение на кубатура, данни за абонатната станция и данни за
технологичните топлоотделяния на абонатната станция и протоколи за метрологичен
контрол на общия топломер в абонатната станция, вещото лице по СТЕ е приело, че
абонатната станция е нова, автоматична, общият топломер се отчита по електронен път
в 0 часа на първо число на месеца чрез електронно устройство, като
технологичните разходи са извадени от общото количество ТЕ, влязло в абонатната
станция, и са за сметка на топлофикационното дружество; за разпределяне между
абонатите е дадено само „чистото“ количество ТЕ, а общият топломер през
процесния период съответства на одобрения тип, макар и метрологичната проверка
за 2012 г. да е направена извън законовия срок. Според заключението на съдебно - техническата експертиза монтираният
в абонатната
станция топломер е преминал първоначална
и последващи метрологични проверки и отговаря на
изискванията на Закона за
измерванията. По делото не са ангажирани
доказателства, които да разколебават този извод и да поставят под съмнение достоверността на
начислената ТЕ, поради което не е необходимо представянето по делото на
документите, по които е работило вещото лице. По делото са събрани достатъчно
доказателства, сочещи на изправност на общия топломер в абонатната станция, на
нейната експлоатационна годност, както и че топломерът е преминавал
метрологични проверки, а относно реалното доставяне на топлинна енергия и
нейното количество освен заключението на СТЕ са налице и протоколи за
главен отчет, представени от фирмата за дялово разпределение, подписани от ответницата.
От заключението се установява също, че дяловото разпределение е извършено
правилно и съобразно нормативните изисквания, а претендираните суми като
стойност на доставена топлинна енергия са изчислени съобразно пълния отопляемия
обем на имота и действащите през процесния период цени. Този извод е направен
не само на база едностранно съставени от ищеца частни документи, но и въз основа
на документите за реален отчет на уредите, с които вещото лице се е запознало
при изготвяне на заключението, както и въз основа на данните, предоставени му
от фирмата за дялово разпределение и от топлофикационния район. Без значение е дали са представени
доказателства за въвеждане в експлоатация на абонатната станция, след като СТЕ
установява, че същата функционира и топломерите са преминали метрологична
проверка. Предпоставка за уважаване на исковете е фактическата доставка на
топлинна енергия в съответното количество и качество, което обстоятелство се
установява от приетото по делото експертно заключение по съдебно - техническата
експертиза. От заключението на ССчЕ се установява, че дължимите суми
съответстват на нормативно определените цени на топлинната енергия през
процесния период. Следователно се налага изводът, че в процесния имот е
доставяна топлинна енергия, чиято стойност е начислена в съответствие с
действащите за исковия период Закон за енергетиката и Наредба за топлоснабдяването.
Във връзка с доводите за погрешно
начисляване на топлинната енергия следва да се посочи, че на настоящия съдебен
състав е служебно известно решение № 4777/13.04.2018 г. по адм. д. № 1372/2016
г. на ВАС и окончателно решение № 2187/11.02.2020 г. по адм. д. № 1318/2019 г.
на 5-членен състав на ВАС, както и решение № 11603/31.07.2019 г. по адм. д. №
13721/2017 г. на ВАС и окончателно решение № 8294/26.06.2020 г. по адм. д. №
14350/2019 г. на 5-членен състав на ВАС, с които са отменени формулите от
методиката за дялово разпределение, установена с Наредба № 16-344/2007 г.
(отм.). Тази отмяна обаче, постановена с влязлото в сила горепосочено решение
на 5-членния състав на ВАС по адм. д. № 14350/2019 г. има действие само за в
бъдеще - от момента на влизането му в сила съгласно нормата чл. 195, ал.
1 АПК, поради което не се отразява на приложимите правни норми за
конкретния казус, доколкото отмяната няма обратно действие.
С оглед оплакванията във въззивната жалба въвззивният съд приема, че
районният съд неправилно е преценил дължимата сума за топлинна енергия по
заключението на ССчЕ, вместо по заключението на СТЕ, което именно следва да бъде
кредитирано в тази част, доколкото е изготвено не само на база счетоводството
на ищеца, но и въз основа на други документи, включително представени от третото
лице - помагач такива, като не отчита извършени от ищеца прихващания със стари
задължени я на ответницата. Видно
от СТЕ стойността на ТЕ, потребена в имота за периода от 01.05.2013 г. до
30.04.2015 г. възлиза на 1537,86 лв., до която сума искът е основателен, като
за разликата над тази сума до пълния предявен размер от 1607,66 лв. следва да
бъде отхвърлен, съответно първоинстанционното решение - отменено. Към сумата от
1537,86 лв. следва да се присъди и законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение до окончателното плащане.
Въззивният съд намира за частично неправилно обжалваното решение в
частта, с която е уважен изцяло искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на
обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия.
Както се посочи, за да бъде уважен предявеният
иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД
следва да бъде установено при условията на пълно и главно доказване наличието
на главен дълг, както и забава на ответниците.
За процесния период м. 05.2013
г. - м. 04.2015
г. страните в настоящото производство са били обвързани от влезлите в сила Общи
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ ЕАД от 2008
г. и от 2014 г. Приложими за периода м. 05.2013 г. - м. 02.2014 г. са Общите условия,
одобрени с решение № ОУ - 001/07.01.2008
г. на ДКЕВР, в сила от 14.01.2008 г., а
за периода м. 03.2014 г. - 30.04.2015 г. - Общите условия, одобрени с решение
№ ОУ- 02/03.02.2014 г. на ДКЕВР, в сила от 12.03.2014 г.
За вземанията, възникнали при действието
на ОУ от 2008 г.:
Съгласно ОУ от 2008 г. - чл. 33, ал. 1,
купувачите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими
суми за топлинна енергия в 30 - дневен срок
след изтичане на периода, за който се отнасят. Доколкото тези задължения са
уговорени да се плащат в определен срок, то съдът приема, че длъжникът изпада в
забава след изтичане на определения между страните срок за изпълнение.
Последица от неплащане на задължението в срока е поставянето на длъжника в
забава и начисляването на законна лихва.
В този смисъл съгласно чл. 84, ал. 1 ЗЗД
ответницата е изпаднала в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ,
без да е било необходимо да бъде канена от ищеца, доколкото задълженията ѝ
са били срочни. В случая обезщетението за забава върху главницата за топлинна
енергия за периода м. 05.2013 г. - м. 02.2014 г., с оглед ССчЕ и след собствени
изчисления по реда на чл. 162 ГПК възлиза на сумата от 46,14 лв., до който
размер предявеният иск е основателен.
За периода м. 03.2014 г. - м. 04.2015
г. страните са били обвързани от Общите условия, в сила от 12.03.2014 г.,
според които месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се
формира въз основа на определения за него дял
от топлинната енергия за разпределение в сградата - етажна
собственост и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно
фактура от продавача - чл. 32, ал. 1, а след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки от търговеца, продавачът
издава за отчетния период кредитни известия на стойността на фактурите по ал. 1
и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - чл. 32, ал. 2. Според чл. 33, ал. 1
от общите условия клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл. 32, ал. 1, т. е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 - дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. Съгласно чл. 33, ал. 2 ОУ клиентите са длъжни да
заплащат стойността на фактурата по чл. 32, ал. 2, т. е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30 -
дневен срок от датата на публикуването ѝ на интернет страницата на
продавача. В чл. 33, ал. 4 от ОУ от 2014 г. е предвидено, че продавачът
начислява обезщетение за забава в размер на законната лихва само за
задълженията по чл. 32, ал. 2, ако не са заплатени в срока по ал. 2. За разлика
от предходните Общи условия, върху прогнозните суми не се дължи лихва за
забава, като съгласно чл. 33, ал. 5 от новите ОУ, обезщетение за забава в
размер на законната лихва се начислява само за задълженията по чл. 32, ал. 2
(по общата фактура), ако не са заплатени в срока по ал. 2 на чл. 33 - в 30 -
дневен срок от датата на публикуването на интернет страницата на купувача.
Следователно, въпреки че изискуемостта на месечно дължимите суми настъпва в 30
- дневен срок от датата на публикуването на задълженията (съгласно чл. 32, ал.
1 ОУ), длъжникът изпада в забава само при неизпълнение на задължението за
заплащане цената на ТЕ в 30 - дневен срок от публикуване на общата фактура за
потребеното количество топлинна енергия за целия отчетен период,
т. е. ответницата не дължи мораторна лихва върху задълженията по месечните
фактури, а само върху задълженията по общите фактури. По делото не са
ангажирани каквито и да било доказателства от страна на ищеца (например
констативни протоколи, каквито се твърди да са съставени, но не са приложени по
делото) за датата на публикуване на общите фактури на интернет страницата му,
поради което не може да се установи дали ответницата е изпаднала в забава,
респективно от кой момент. При приложение на неблагоприятните последици от правилата
за разпределение на доказателствената тежест, която в случая носи ищецът, както
правилно му е указано, следва да се приеме, че претенцията по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за заплащане на лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, попадаща
в периода на действие на ОУ/2014 г. и в размер на 188,41 лв. (ССчЕ) е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена.
Предвид изложеното обжалваното решение следва да бъде потвърдено в
частите, които въззивният съд прие за допустими, а именно: с които е признато за
установено, че ответницата дължи на ищеца сумата от 1537,86 лв., представляваща
стойност на потребена топлинна енергия за периода 01.05.2013 г. - 30.04.2015 г.
за топлоснабден имот - апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. „******,
ведно със законната лихва, считано от 23.06.2016 г. до окончателното плащане,
както и сумата от 46,14 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху главницата за периода 30.06.2013 г. - 08.06.2016 г., като
решението следва да бъде отменено в частта, с която е уважен искът за главница
за топлинна енергия за сумата над 1537,86 лв. до сумата от 1607,66 лв. и в
частта, с която е уважен искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над 46,14 лв.
до пълния предявен размер от 227,46 лв. (или за сумата от 181,32 лв. при
съобразяване на диспозитивното начало в процеса) и исковете в тези части следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
Въззивният съд констатира допусната в
първоинстанционното решение очевидна фактическа грешка
в диспозитива относно периода, за който искът по чл. 86, ал. 1 ГПК за заплащане
на лихва за забава в размер на 227,46 лв. е приет за основателен - този период
е посочен по различен начин в мотивите на решението. Предвид изложеното, делото следва да бъде върнато на
районния съд с указание за провеждане на процедура по реда на чл. 247 ГПК.
По
отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото
съдът приема, че решението на СРС в частта, с която в полза на ищеца са
присъдени разноски по заповедното дело над сумата от 283 лв. и разноски в първоинстанционното
производство над сумата от 608,62 лв. следва да бъде отменено.
В полза на ответницата следва да се
присъди по съразмерност сумата от 64,90
лв.
- разноски за адвокатско възнаграждение в исковото производство съобразно приложени списък по чл. 80 ГПК и договор за
правна защита и съдействие от 06.03.2017 г., с уговорено и платено в брой
възнаграждение за адвокат в размер на 400 лв. Този размер не е прекомерен с
оглед действащата към момента на уговарянето му редакция на Наредба № 1/09.07.2004
г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
За въззивното производство на „Т.С.“ ЕАД не се следват разноски за
юрисконсултско възнаграждение. Процесуално представителство от юрисконсулт, което да
обуславя присъждане на възнаграждение за същото по делото не е осъществено,
поради което и възнаграждение за такова не следва да се присъжда на ищеца. В
срока за отговор на жалбата не е депозиран такъв, в публично съдебно заседание
процесуален представител на въззиваемия не се е явил, депозираната преди о. с. з. молба е бланкетна и не може да обоснове извод, че на
въззиваемия се следват разноски за юрисконсулт.
В полза на ответницата - въззивник също
не се дължат разноски, независимо от частичната
основателност на въззивната жалба и частичното прекратяване на
производството, тъй като няма данни за сторени такива пред СГС.
Третото лице - помагач не е направило разноски и
такива не му се следват.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на кумулативно
предявените искове настоящото решение е окончателно и не подлежи на касационно
обжалване.
Предвид изложените съображения, Софийски градски съд
Р Е Ш И:
ОБЕЗСИЛВА решение № 415599/27.05.2018 г. по гр. д. № 57800/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 75 състав, в частта, с която е признато за установено по предявените
по реда на
чл. 422, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на
управление:*** против Й.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******, обективно съединени
установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 150 ЗЕ и с правно основание
чл. 86 ЗЗД, че ответницата дължи на ищеца сумата от 45,58 лв., представляваща
такса за отчитане на уреди за разпределение на топлинна енергия, доставяна до
топлоснабден имот - апартамент № 35, находящ се в гр. София, ж. к. „******, за
периода от 01.05.2013 г. до 30.04.2015 г., ведно със законната лихва, считано
от датата на подаване на заялвението по чл. 410 ГПК - 23.06.2016 г. до
окончателното плащане, както и сумата от 10,06 лв., представляваща лихва за
забава върху главницата от 45,58 лв. за периода от 30.06.2013 г. до 08.06.2016
г. и
ПРЕКРАТЯВА като недопустимо производството по исковете в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 415599/27.05.2018 г. по гр. д. № 57800/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 75 състав, в частта, с която е признато за установено по предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК иск по чл. 150 ЗЕ, вр. с чл.
79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:***
против Й.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******, че ответницата
дължи на ищеца сумата над 1537,86 лв. до 1607,66 лв. (или разликата от 69,80
лв.), представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. - 30.04.2015 г. за топлоснабден имот - апартамент № 35, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2016
г. до окончателното плащане, както и в частта, с която е признато за установено по предявения
по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** против Й.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. „******, че последната дължи на ищеца сумата над 46,14 лв.
до сумата от 227,46 лв. (или разликата от 181,32 лв.), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.06.2013 г. -
08.06.2016 г. върху
главницата за топлинна енергия, както и в частта, с която Й.И.Б. е осъдена да
заплати на „Т.С.“ ЕАД на основание чл. 78, ал. 1 и 8 ГПК разноски в
исковото производство пред СРС в размер над 608,62 лв. до 726,49 лв. и
разноски в заповедното производство в размер над 283 лв. до 337,82 лв., като вместо
това постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
с чл. 415, ал. 1 ГПК иск по чл. 150 ЗЕ, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД от „Т.С.“
ЕАД, със седалище и адрес на управление:*** против Й.И.Б., ЕГН **********, с
адрес: ***, ж. к. „******, за признаване за установено, че ответницата дължи на
ищеца сумата над 1537,86 лв. до сумата от 1607,66 лв. (или разликата от 69,80
лв.), представляваща стойност на потребена топлинна енергия за периода
01.05.2013 г. - 30.04.2015 г. за топлоснабден имот - апартамент № 35, находящ
се в гр. София, ж. к. „******, ведно със законната лихва, считано от 23.06.2016
г. до окончателното плащане, както и предявения по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК,
вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД от „Т.С.“ ЕАД, със седалище и
адрес на управление:*** против Й.И.Б., ЕГН **********, с адрес: ***, ж. к. „******,
за признаване за установено, че ответницата дължи на ищеца сумата над 46,14 лв.
до сумата от 227,46 лв. (или разликата от 181,32 лв.), представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода 30.06.2013 г. -
08.06.2016 г. върху главницата
за топлинна енергия.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 415599/27.05.2018 г. по гр. д. № 57800/2016 г. по описа на Софийски
районен съд, II ГО, 75 състав, в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД,
ЕИК ******, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Й.И.Б., ЕГН **********,
с адрес: ***, ж. к. „******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 64,90 лв.
(шестдесет и четири лева и деветдесет стотинки) - разноски в исковото
производство пред СРС.
Решението е постановено при участието на
привлечено от ищеца трето лице - помагач - „Т.“ ООД, ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „Люлин“, ул. „******.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд, II ГО, 75 състав, за поправка на
допусната очевидна фактическа грешка,
съобразно мотивите на решението.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.