РЕШЕНИЕ
№42/23.4.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
гр. Девня,23.04.2020г.
ДЕВНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на дванадесети март през
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЮЛИЯН Н.
при протоколист
Ивелина Маркова, като разгледа
докладваното НАХД №419/2019 г. по описа на РС Девня, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба на „Т. . *” ЕООД, ЕИК ********, с адрес на управление гр.Д., обл.В., ул.”С.” №** против
Наказателно постановление №23-0000560 от 23.10.2019г.
, издадено от началника на областен
отдел „АА” гр.Варна, с което на въззивника е наложено административно наказание ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 3000 лв. за нарушение по чл.96г ал.1 пр.2
от ЗАвПР.
Въззивникът
редовно призован не се явява в с.з, представлява се от
адв.Х.Х. ***, който се явява в с.з.В депозираната жалба както и по същество процесуалният
представител на въззивника твърди , че издаденото НП е неправилно и
незаконосъобразно.Твърди , че от съдържанието на НП не става ясна точната норма
която въззивникът е нарушил а в НП е посочена само сакционната норма на чл.96а
ал.1 ЗАвПР.Моли атакуваното НП да бъде отменено като неправилно и
незаконосъобразно.
Въззиваемата страна – Регионална Дирекция „АА”
гр.Варна са редовно призовани и изпращат представител.По същество молят атакуваното
НП да бъде потвърдено.Изтъкват аргументи, че както при съставянето на АУАН така
и при издаването на атакуваното НП не да са допуснати нарушения на материалния
и на процесуалния закон и по безспорен и категоричен начин е доказано
осъществяването на нарушението от страна на въззивника.
Контролираща страна – РП Девня са редовно
призовани , не изпращат представител.
Съдът, въз основа императивно вмененото задължение за
цялостна проверка на издадения акт по отношение законосъобразността,
обосноваността и справедливостта на наказателното постановление направи
следните фактически и правни изводи:
Относно допустимостта на жалбата:
Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения
срок и е приета от съда за разглеждане.
Относно компетентният орган:
Наказателното постановление е издадено от компетентния
орган – началника на областен отдел „АА”
гр.Варна , определен за длъжностно лице по реда на чл.92 ал.2 ЗАвПр, чл.189 ал.12
ЗДП и чл.47 ал.2 от ЗАНН от Министъра на транспорта , информационните
технологии и съобщенията.
Акта
за установяване на административно нарушение и издаденото въз основа на същия
наказателно постановление са издадени в сроковете по чл.34 ЗАНН и не страдат от
съществени нарушения на процесуалните изисквания относно законоустановените
форма и съдържание. Нарушението е констатирано въз основа на извършена проверка
от служители на ОО „АА”гр.Варна.Съгласно чл.40, ал.1 ЗАНН, АУАН е съставен в
присъствие на нарушителя и на свидетел, който е присъствал при установяване на
нарушението.
Относно
материално-правната законосъобразност и обоснованост на обжалвания
административен акт.
Съдът
намира , че АНО правилно е установил фактическата обстновка по делото.Безспорно
е установено , че на 14.11.2018г. в гр.Девня, дружеството – въззивник не е изпълнило
задължението си да не допуска до управление на МПС водача Б. С. Й., който не е
притежавал валидно удостоверение за психологическа годност след 23.08.2015г.
видно от извършена справка в „Регистър на психологическите изследвания”.Тук във
връзка с направените възражения във въззивната жалба следва да се посочи , че в
обстоятелствената част на НП подробно е описано от коя правна норма се извежда
задължението на превозвача да следи за наличието на пълния набор от документи ,
нужни за да бъде допуснат водачът на т.а да го управлява, а именно разпоредбата
на чл. 7а ал.2 пр.3 от ЗАвПР.Видно от съдържанието на НП и на АНП , това
нарушение не е изолирано за въззивника.За така установеното нарушение на
въззивника бил съставен АУАН, а в последствие било издадено и атакуваното НП.
Настоящият
състав на Районен съд гр.Девня счита, че в подкрепа на фактите по делото са
показанията на актосъставителя –Б.Г.Г., както и приложените към АНП документи,
прочетени и приобщени от съда съгласно разпоредбата на чл.283 НПК.Съдът приема
че безспорно е установено , че нарушението описано в НП е извършено от
въвзивника.Административно – наказателната отговорност на въззивника е
ангажирана за нарушение по 96г ал.1 пр.2 от З Ав ПР , за това , че е допуснал
до управление на т.а марка «С.» С рег.№ ********** водачът Б. С. Й. , без
същият да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност след
23.08.2015г.
Липсват данни и доказателства от АНО да е направена
преценка за приложимостта на по чл.28 от ЗАНН,
съгласно ТР №1/2007г.Съдът обаче е длъжен да направи такава преценка ,
която е част от съдебният контрол за
законосъобразност на НП. Тази преценка е задължителна, независимо дали
нарушението е формално или резултатно. Формалните нарушения не са изключени от
приложното поле на чл.28 от ЗАНН .След като се
запозна с всички факти и доказателства по делото съдът счита, че конкретното
нарушение не е маловажен случай по чл.28 от ЗАНН и правилно АНО е издал
атакуваното НП, с което на въззивника е била наложена имуществена санкция в
размер на 3000лв.Явно не е налице ниска обществена опасност на дееца – за
същият има издадени други НП за различни нарушения по ЗДвП и ЗАвПр.В хода на съдебното производство не
са изтъкнати доводи и не са посочени доказателства които да сочат на една
по-ниска степен на обществена опасност , още повече , че и санкцията по чл.96г
от ЗАвПР е безалтернативна.
Съдът намира , че
констатираното нарушение безспорно доказано и че въззивника е допуснал до управление на т.а марка т.а марка «С.»
С рег.№ ********* водачът Б. С. Й. , без същият да е притежавал валидно удостоверение за психологическа годност след 23.08.2015г.
Административно
наказващия орган правилно е приложил и материалния закон при налагането на
наказанията.В разпоредбата на чл.96г ал.1 от Закона за автомобилните превози е
предвидена имуществена санкция в размер на 3000 лв. която е
безалтернативна.Това налага потвърждаването на НП като правилно и
законосъобразно.
Водим от гореизложеното и на
основание чл.63, ал.1, изр.1, пр.1 ЗАНН съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление №23-0000560 от
23.10.2019г. , издадено от началника на областен отдел „АА” гр.Варна,
с което на въззивника
„Т. ” ЕООД, ЕИК **********, с адрес на управление гр.Д., обл.В., ул.”С.” №*** е
наложено
административно
наказание
ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на
3000 лв. за нарушение по чл.96г ал.1 пр.2 от ЗАвПР.
ОСЪЖДА въззивника „Транс логистик 1” ЕООД, ЕИК ********* да заплати на ОО
„АА” гр.Варна 300 лева за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване, пред Административен съд Варна в 14-дневен
срок от съобщаването до страните.
След влизане в сила на съдебното решение,
административно-наказателната преписка да се върне по компетентност на Началника на ОО „АА” гр.Варна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: