№ 9415
гр. София, 03.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 77 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ИВАНКА П. БОЛГУРОВА
при участието на секретаря НАДЯ СТ. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от ИВАНКА П. БОЛГУРОВА Гражданско дело
№ 20221110100144 по описа за 2022 година
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл.79, ал.1,пр.1 ЗЗД, вр. чл. 240,
ал. 1 ЗЗД.
Ищецът „Профи Кредит България“ ЕООД твърди, че между него и ответника Е. Х.
Занева – Шихауи е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит
Стандарт“ №30036044619 от 29.03.2019г., по силата на който е предоставил на
ответника сумата от 900 лв. Към договора било сключено и споразумение за
предоставяне на пакет от допълнителни услуги от същата дата, по силата на което
кредитополучателят следвало да заплати допълнително възнаграждение в общ размер
от 1113,84 лв. Така общата сума, която се дължала била в размер от 2 398,33 лв.
Ищецът сочи, че по договора са направени шест пълни погасителни вноски. Поради
допусната забава при погасяване на вноските, кредитът бил обявен за предсрочно
изискуем. Моли съда да осъди ответника да му заплати сумата от 788,97 лв.,
представляваща непогасена част от възнаграждение за закупен пакет допълнителни
услуги по споразумение за предоставяне на допълнителни услуги от 29.03.2019г. към
договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ №30036044619 от
29.03.2019г. Претендира разноски.
Ответникът Е. Х. Занева – Шихауи в срока по чл. 131 ГПК не е депозирала отговор
на исковата молба.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
По иска по чл.79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД:
За основателността на иска в тежест на ищеца е пълно и главно да докаже
наличието на валидно облигационно правоотношение по споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги от 29.03.2019г. към договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ №30036044619 от 29.03.2019г.; настъпване на
падежа на задължението за връщане на вноските по споразумението, респ. на
предпоставките за настъпването на предсрочната изискуемост, в т.ч., че кредиторът е
1
упражнил потестативното си право да обяви кредита за предсрочно изискуем, за което
е уведомил ответника.
При доказване на горното в тежест на ответника е да докаже положителния факт на
погасяване на дълга.
От представените по делото писмени доказателства – искане за отпускане на
потребителски кредит „Профи кредит Стандарт“, договор за потребителски кредит
„Профи кредит Стандарт“ № 30036044619, ведно с погасителен план към него,
Стандартен европейски формуляр, Общи условия на „Профи кредит България“ ЕООД
към договор за потребителски кредит и декларации от 29.03.2019г., се установява, че
между страните е постигнато съгласие за сключване на договор за потребителски
кредит при Общи условия, по силата на който ищецът се задължава да отпусне на
ответника кредит в размер на сумата от 900 лв., платим на 24 равни месечни
погасителни вноски, всяка от които 53,52 лв., с падежна дата 20-то число от месеца,
при ГПР 45,04% и лихвен процент от 38,30%, с краен срок на издължаване 20.03.2021г.
В раздел V „Избран пакет от допълнителни услуги“, е уговорено предоставянето на
изрично поискани от кредитополучателя допълнителни услуги „Бонус“, осигуряващи
съответно право на приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
право на отлагане на вноски, право на намаляване на погасителни вноски, промяна
дата на падеж и улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства,
при цена 1113,84 лв., като е извършено препращане към Общите условия за реда за
ползването им. Посочен е и общ размер на задължението по кредита и закупените
допълнителни услуги – 2 398,33 лв. Видно от погасителния план, заплащането на
дължимото възнаграждение за ползване на услугите е разсрочено на равни вноски от
по 46,41 лв., дължими заедно с месечната погасителна вноска по кредита.
Доколкото в настоящия случай кредитното правоотношение е такова по договор за
потребителски кредит, т.к. същият е сключен с потребител по смисъла на § 13, т.1 ДР
ЗЗП – кредитът е предоставен на физическо лице и липсват данни това да е извършено
във връзка с неговата търговска или професионална дейност, отношенията,
произтичащи от договора попадат в приложното поле на регулацията на ЗПК.
Съдът намира, че сумата във фиксиран размер от 1 113,84 лв., представляваща
възнаграждение за допълнителни услуги „Бонус“, попада в приложното поле на
забраната, въведена с чл. 10а, ал.2 ЗПК. От съдържанието на раздел 15 „Допълнителни
услуги“ от представените Общи условия на „Профи Кредит България“ ЕООД към
договор за потребителски кредит /ОУ/ се установява, че включените допълнителни
услуги включват приоритетно разглеждане и изплащане на потребителския кредит,
улеснена процедура за получаване на допълнителни парични средства и възможността
на кредитополучателя да променя погасителния си план, които действия са такива по
усвояване и управление на кредита, поради което и същите са недължими, а клаузите, с
които са уговорени, са нищожни на основание чл.26, ал.1, предл. 1 ЗЗД. В допълнение,
следва да се съобрази, че не са изложени твърдения, нито са ангажирани доказателства
дали в действителност тези услуги са предоставени на ответника, както и че
механизмът за ползване на процесните допълнителни услуги e уговорен в типови ОУ,
което презюмира, че не е индивидуално по арг. чл. 146, ал.2 ЗЗП, съответно клаузите
имат неравноправен характер.
Следва да се отчете и размерът на уговореното възнаграждение, който превишава,
както главницата, така и почти два пъти размера на договорената възнаградителна
лихва, както и обстоятелството, че плащането им е предварително разсрочено,
съобразно падежите на погасителните вноски по кредита. С оглед на това съдът
2
намира, че е налице липса на еквивалентност на престациите, като начисляването на
сумите, дължими за цена на допълнителните услуги, има за цел единствено да постави
в неблагоприятно положение икономически по-слабата страна, съответно заобикаляне
на чл.10а, ал. 2 ЗПК, водещо до кумулиране на възнаграждение наред с погасителните
вноски по кредита, което води до скрито оскъпяване на кредита. Съдът счита, че цената
за допълнителните услуги по съществото си представлява добавък към
възнаградителната лихва и в този смисъл представлява сигурна печалба за заемодателя,
която увеличава стойността на договора. Основната цел на така уговореното
възнаграждение е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на
заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума.
С оглед установената недействителност и на клаузите, с които е уговорено
предоставянето на процесните допълнителни услуги поради противоречие с нормата
на чл.10а,ал.2 ЗПК, предявеният иск е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има
ответникът, но доколкото същият до приключване на съдебното дирене пред
настоящата инстанция не е заявил искане, а и не е представил доказателства
действително да е сторил такива, не му се следват.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК *********,
срещу Е. Х. Занева – Шихауи, ЕГН **********, иск с правно основание чл.79, ал.1,
пр.1 ЗЗД, вр. чл.240, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 788,97 лв., представляваща
възнаграждение за закупен пакет допълнителни услуги „Бонус“ по споразумение за
предоставяне на допълнителни услуги от 29.03.2019г. към договор за потребителски
кредит „Профи Кредит Стандарт“ №30036044619 от 29.03.2019г.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчване на препис на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3