Решение по дело №18012/2014 на Районен съд - Пловдив

Номер на акта: 3519
Дата: 28 октомври 2015 г.
Съдия: Николай Колев Стоянов
Дело: 20145330118012
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 15 декември 2014 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

 

№ 3519                                    28.10.2015 година                   град Пловдив

 

                                                    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, XVIII състав, в публично заседание на двадесет и девети септември две хиляди и петнадесета година, в състав:

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛАЙ СТОЯНОВ

 

при участието на секретаря Ваня Казакова,

като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 18012 по описа на съда за 2014 г. и, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ.

Ищецът „Винисад ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Стара планина № 3, е предявил против ЧСИ *., рег. № ***, с район на действие ****** , иск за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 20 000 лв. , частична претенция от общо 94 673,60 лв. представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди , настъпили в резултат на настъпили незаконосъобразно извършване на публична продан, на чужди движими вещи,  а именно орехи в размер на 145 651,68 кг., по цена за килограм от 0,65 лв., ведно със законна лихва от 05,08,2014 г. 

В исковата молба ищецът твърди, че на 01.08.2013 год. е сключил с Тандем био ЕООД ЕИК ********* договор за покупко-продажба на селскостопанска продукция. По силата на договора закупил от Тандем био ЕООД цялото количество необрана селскостопанска продукция от орехи, представляваща реколта 2012-2013 г., находяща се в подробно описани в договора земеделски земи върху площ от 1213,764 дка като заплатил сумата от 8000 лева. Договорът бил заверен нотариално при нотариус *. с рег. № *** с район на действие – Районен съд – София. Съгласно чл. 3 от договора в качеството си на купувач ищецът се задължил да събере реколтата със собствени работници и селскостопанска техника без да нарушава и уврежда целостта на насажденията. На 09.09.2013 г. започнал прибиране на реколтата и установил, че след като закупил реколтата на 05.08.2013 г. по изп. д. № 382/2012 г. ЧСИ *. е наложила запор и назначила пазач върху същата реколта от орехи за задължение на продавача „Тандем био" ЕООД. Направил справка по описа на ЧСИ *. и установил, че след като закупил реколтата с договор с достоверна дата ЧСИ *. е наложила запор върху реколтата т.е. запорът е наложен върху вещи, които  са  не собственост на длъжника „Тандем био" ЕООД, а собственост на „Винисад" ЕООД.

След като разбрал за действията на ЧСИ Б. подадол молба по изп. д. № 382/2012 г. с искане да бъде вдигнат незаконосъобразно наложения запор, както и да му бъде дадена възможност да прибера реколтата, собственост на „Винисад" ЕООД, но ЧСИ *. оставила молбата му без уважение с мотив, че е  наложила запор върху реколтата преди да е придобил същата. Твърди, че по- късно установил, че ЧСИ *. незаконосъобразно е извършила публична продан на цялото количество селскостопанска продукция от трайни насаждения - орехи, като е получила и продажната цена. Навежда доводи, че ЧСИ *., в качеството си на частен съдебен изпълнител, е извършила незаконосъобразно действие като е продала чужди движими вещи без да има основание за това. С тези си действия ЧСИ *. му причила имуществени вреди, изразяваща се в неправомерно събиране и продажба на селскостопанска продукция - орехи, собственост на ищцовото дружество. Количеството орехи е в размер на средно 120 кг продукция за декар или за 1213.764 дка - 145651.68 кг. Средната пазарна цена е в размер на 0,65 лв. за килограм или претърпените от ищеца вреди, вследствие на незаконосъобразните действия на ЧСИ *., са в размер на 94 673.60 лева. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал писмен отговор, с който оспорват предявения иск по основание и размер. Твърди че с действията си в качеството  на ЧСИ не е извършила незаконосъобразни действия. На дата 11.12.2012 г. в кантората й, находяща се в град *, след представен ИЛ, издаден на 07.12.2012 г. по гр.д. 6900/12г. по опис на PC - Стара Загора, е образувано изпълнително дело № *** , със страни по него - взискател, лицето П.Д.Н. и длъжник - търговско дружество с фирма „Тандем-Био" ЕООД, гр. Стара Загора, с ЕИК:*********. Длъжникът по него е бил осъден да заплати на кредитора сумата от 538,11лв. главница, произтичаща от неизпълнено задължение по договор за аренда на земеделска земя за стопанската 2011г., ведно със законна лихва върху нея от 30.11.2012г. до окончателното изплащане на вземането, 57,92лв. мораторна лихва, 125лв. присъдени разноски, както и такси и разноски по изпълнението. На основание чл. 456 и следв. от ГПК, и въз основа на нарочни молби, като присъединени взискатели по изпълнителното дело бяха конституирани 24 /двадесет и четири физически и юридически лица/, с различни по основание и размер вземания.

На дата 11.12.2012г. на управителя, представляваш „Тандем-Био"ЕООД, с ЕИК:********* е връчена Покана за доброволно изпълнение /ПДИ/ с изх. №11328/11.12.2012г., с посочени в нея наложени принудителни мерки, а именно - запор на банкови сметки. Предвид недостатъчните финансови постъпления по изпълнителното дело от запора върху банковите сметки на длъжника, принудителното изпълнение се насочи към селскостопанската продукция, представляващи реколтата за стопанската 2012г., от арендованите и стопанисвани от длъжника орехови насаждения, находящи се в землището на с. *.

Била изпратена Призовка за принудително изпълнение с изх. №6382/22.07.2013г., която е връчена лично на управителя на дружеството длъжник - Тандем-Био" EOOД. с ЕИК:********* на дата 24.07.2013г., като на основание чл. 450. ал. 2 от ГПК е наложен запор върху необраните трайни насаждения - орехи, арендовани от длъжника в землището на *.

На 05.08.2013г. в * бил извършен опис на ореховите масиви, като се индивидуализирали конкретните имоти, стопанисвани от длъжника, предвид обстоятелството, че за изминалия период от време, част от арендните договори били прекратени от собствениците на ореховите насаждения, и принудителното изпълнение било насочено единствено към все още арендованите такива от длъжника. С молба с вх. №04781/22.08.2013г. взискателят - г-н Н. е предложил способ за охрана, обиране, транспортиране и съхраняване на бързоразвалящата се селскостопанска продукция, поради което в първия работен ден след стартирането на кампанията по обиране на ореховите насаждение в землището на с*, т.е. на 09.09.201Зг., бил извършен опис на обрана продукция от запорираните необрани трайни насаждение - орехи, арендовани от длъжника. В протокола за опис е насрочена и самата публична продан на бързоразвалящата се продукция.

До приключването на кампанията по обиране на ореховите масиви, се извършиха общо девет описа на обрана продукция, респективно били насрочини девет продани на бързоразвалящата се земеделска продукция.

За всяка отделна продажба бил изготвено обявление, протокол за регистрация на публичната продан, актове за разгласа, протокол за публична продан,  протокол за продажба на движими вещи по реда и смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, Уведомления за извършена продажба по чл. 131 от ЗДДС, до компетентната ТД на НАП, преведена е и дължимата сума за отчисляване на ДДС.

С молба с вх. №05113/12.09.2013г. третото лице по изпълнителното дело и ищец по настоящото представил Договор с нотариална заверка на подписа от 01.08.201Зг., с per. № * по описа на нотариус *., нотариус с район на действие района на PC София, като въз основа на същия, заявило, че е закупил цялата реколта от орехи от длъжника Тандем Био ЕООД, отгледана върху посочени в договора недвижими имоти, част от които при извършената в последствие справка установих, че съвпадат със запорираните и обирани към датата на подаване на молбата имоти по изпълнителното дело.

Със съобщение с изх. №7765/18.09.2013г., ответникът  уведомил ищеца, че молбата му е оставена без уважение, тъй като извършените от длъжника разпоредителни сделки са недействителни спрямо взискателя по изпълнителното дело, като извършени след налагането на запора върху необраните трайни насаждение - орехи, находящи се в землището на *

На 04.10.2013г.  ищецът подадал жалба, с вх. №5421 по делото, с искане наложените запор и опис върху необраната селскостопанска продукция - орехи, от арендовани от длъжника Тандем Био ЕООД, орехови насаждения в землището на *, да бъдат отменени като незаконосъобразни. Жалбата била окомплектована и администрирана съгласно разпоредбите на ГПК пред Окръжен съд - Стара Загора, като пред същия било образувано и производство по реда на чл 435 и сл. от ГПК.  Пред Окръжния съд - Стара Загора - търговско отделение било образувано В.т.д. 1491 по описа за 2013г. по което на 27.03.2014г. с Решение 139/27.03.2014г. съда постановил, че оставя без уважение жалбата на ..ВИНИСАД" ЕООЛ с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. „Стара планина"№3 против действия на ЧСИ *. с рег. № *** с район на действие ОС - Стара Загора по изп.д. 382/2012 г., изразяващи се в налагане на запор на движими вещи - реколта от орехи, собственост на трето лице „ВИНИСАД" ЕООД гр. Пловдив в подробно описани имоти и назначаването на пазач. Поради това действията на ЧСИ срещу които е насочена исковата претенция, са правилни и законосъобразни. Ищцовото дружество реално не е претърпяло каквито и да било вреди - имуществени, неимуществени или пък пропуснати ползи.

Навежда доводи, че от извършени от ответника справки в TP установил, че към настоящия момент, седалището и адреса на управление на ищеца Винисад ЕООД, и на контрагента му, Тандем Био ЕООД, длъжник по изп.д. *** по описа на кантората му, са едни и същи - град Пловдив, ул „Стара планина", като управителите на тези две дружества, са управители и на още няколко.

Третото лице – помагач на ответника „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3, като помагач на страната на ответника твърди, че предявения от ищеца иск е неоснователен.  Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ РАЙОНЕН СЪД, след като прецени събраните по делото  доказателства по реда на чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 ГПК, намира следното:

Видно от протокол от 24,07,2013 г. ответникът е наложил запор върху необрани трайни насаждения на длъжника по изпълнителното дело – Тандем Био ЕООД. С договор за покупко продажба от 01,08,2013 г. Тандем Био ЕООД е прехвърлило на ищеца Винисад ЕООД цялото количество селскостопанска продукция от орехи, представляваща реколта 2012 -2013 г.

Към делото като писмени доказателства са приложени протоколи за опис на движими вещи, Протоколи за насрочване на публична продан на зелени орехи.

Приета е и комплексна селскостопанска и икономическа експертиза, която е установило прогнозното количество орехи и пазарната цена на килограм орехи.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

Отговорността по чл. 74 ЗЧСИ по своята същност представлява отговорност за вреди от непозволено увреждане. Фактическият състав на непозволеното увреждане включва кумулативното наличие на четири елемента: извършено противоправно деяние – процесуално незаконосъобразно действие в изпълнителния процес, извършено от ответника в качеството му на частен съдебен изпълнител; причинени вреди – имуществени или неимуществени; вина на частния съдебен изпълнител и причинна връзка между незаконосъобразните изпълнителни действия и причинените вреди. В закона е установена оборима презумпция, съгласно която във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. В това производство в тежест на ищеца е да установи обективните елементи от фактическия състав на деликта, а в тежест на ответника – да обори установената в чл. 45, ал. 2 ЗЗД законна презумпция за вината.

Ищецът е посочил като увреждащо действие, извършеното от ЧСИ действия по налагане на запор върху движими вещи –реколта от орехи и тяхната продажба.

В разглеждания казус при доказателствена тежест за ищеца, последният не доказа наличието на противоправно действие, което той сочи в исковата си молба, като причинило му вредите. За да бъде едно деяние или поведение противоправно съдът приема, че е достатъчен факта с него да са причинени вреди било то поради нарушена правна разпоредба или поради несъответствие с изискванията на добрите нрави. При деликтната отговорност противоправността на деянието се тълкува по-широко от противоправността в други правни отрасли и е достатъчно за да се приеме, че едно деяние е противоправно да са настъпили вреди, при липса на основание, които да оправдават тяхното настъпване. При така заявеното основание на иска, ангажирането на отговорността на ответника е обусловено от доказване, че вредите са в пряка причинна връзка с изпълнението на работата на ответника, което изпълнение е противоправно и виновно. На 24,07,2013 г. ЧСИ е наложил запор върху селскостопанската продукция на длъжника – Тандем Био ЕООД. Правната  норма на чл. 451 , ал. 1 ГПК предвижда, че от момента на налагане на запора длъжникът се лишава от правото да се разпорежда с вземането или с вещта и не може под страх от наказателна отговорност да изменя, поврежда или унищожава вещта. Последиците по ал. 1 настъпват за длъжника от момента на получаване на поканата за доброволно изпълнение, когато изпълнението е насочено върху движима или недвижима вещ и тази вещ е посочена в поканата – чл. 451, ал. 2 ГПК. Длъжникът по изпълнителното дело - Тандем Био ЕООД е бил уведомен с призовка за доброволно изпълнение от 24,07,2013 г. , като от този момент не може да извършва действия по разпореждане с движимите вещи. Въпреки това обаче длъжникът е продал на Винисад ЕООД селскостопанската продукция върху която е наложа запор. Поради това и извършените от ЧСИ публична продан на зелени орехи са извършени законосъобразно.

По делото не се установява да е налице пряка причинна връзка между действията на съдебния изпълнител по изпълнителното дело и твърдяната вреда.

Ето защо така предявения иск като неоснователен и недоказан следва да се отхвърли.

По отношение на разноските:

Разпоредбата на чл. 78, ал. 3 ГПК предвижда, че ответникът има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска. Разноските надлежно се претендират, като в тях се включват заплатено адвокатско възнаграждение в размер от 1130 лв. Доколкото обаче в случая ищецът е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца, същото следва да се разгледа.  Съгласно  чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част. В текста на цитираната разпоредба изрично е предвидено, че присъждане на по-нисък хонорар е възможно само в хипотеза на отправено искане в този смисъл от насрещната страна. Служебното повдигане и обсъждане на този въпрос от съда е недопустимо. При намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата разпоредба минимален размер / т. 3 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. от 06,11,2013 г. , постановено по тълкувателно дело № 6/2012 г. на ОСГТК/. От представения договор за правна защита и съдействие и извлечение от разплащателна сметка се установява, че ответникът е заплатил сумата от 1130 лв. Ищецът е направил възражение за прекомерност на разноските в тази им част, като моли същите да бъдат намалени  адвокатското възнаграждение. Съдът намира направеното искане за неоснователно. В случая предвид размера на претенцията, то съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, минималният размер на адвокатското възнаграждение е в размер на 1130 лв., колкото се претендира и от ответника. Поради тези съображения следва да се приеме, че заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение не е прекомерно по смисъла на  чл. 78, ал. 5 ГПК и не следва да бъде намалявано.

 

По изложените съображения, съдът

                           

Р    Е    Ш    И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Винисад” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Стара планина № 3 против ЧСИ * рег. № ***, с район на действие *, иск за заплащане на сумата от 20 000 лв., частична претенция от общо 94 673,60 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, настъпили в резултат на незаконосъобразно извършване на публична продан, на чужди движими вещи,  а именно орехи в размер на 145 651,68 кг., по цена за килограм от 0,65 лв. по изпълнително дело № 382/2012 г. по писа на ЧСИ *..

ОСЪЖДАВинисад” ЕООД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. Стара планина № 3, да заплати на ЧСИ * рег. № ***, с район на действие * направените по делото разноски в размер на 1130 лева, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК.

Решението е постановено при участието на „ДЗИ- ОЗ” ЕАД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, бул. „Г. Бенковски” № 3- трето лице помагач на ЧСИ *., рег. № ***, с район на действие ОС- Стара Загора .

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд- Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

                                                             СЪДИЯ:

                                                                             /Николай Стоянов/

Вярно с оригинала

ВА