Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 418, 17.07.2019 год., гр.Търговище
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Търговищкия районен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет
и пети юни през две хиляди и деветнадесета година в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ВЯРА МАРКОВА
Секретар : Ж.И.,
като разгледа докладваното от Председателя гр.д. № 1459
по описа за 2018 год. на ТРС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск, с правно основание чл.422 от ГПК във вр.
с чл.415 от ГПК.
Ищецът
твърди в исковата си молба, че между него
и ответниците, като солидарни длъжници
е имало сключен при действие на ОУ договор за потребителски кредит от
30.04.2014 год., по силата на който ищеца е предоставил на първата ответница,
втория е солидарен длъжник сумата от 2000 лв. -
кредит, при ГЛП 46.81 % и ГПР 58.28 %, като общото задължение по
договора за кредит възлизало на 4454.40 лв., срещу задължението на ответниците да възстановят сумата за срок от 48 месеца, на равни месечни вноски от по
92.80 лв., с падежна дата 16-то число на месеца. Ищеца твърди, че е изпълнил
своето задължение по договора, като е предоставил заемната сума по посочената
от първия ответника банкова сметка, ***ни вноски, като последната погасена била
от 10.07.2015 год. и след изпадането в забава на длъжника и съгласно чл.12.3 от
ОУ към договора, същия бил прекратен автоматично на 11.08.2015 год., като
вземането по него било обявено за предсрочно изискуемо и на ответниците
била изпратена покана за доброволно изпълнение, съдържаща уведомление, че
договора е прекратен, а цялото вземане е обявено за изискуемо, но плащане не
последвало. Ищеца твърди, че поради предсрочното прекратяване на договора е
задействана клауза за неустойка и ответниците дължат
такава в размер на 561.61 лв. В молбата ищеца е заявил, че след прекратяване на
договора за кредит ответниците са погасили частично
задължението си , като са изплатили 6 пълни месечни вноски и една непълна, като
размера на погасеното задължение било в размер на общо на 1615.85 лв.,
разпределена за погасяване на част от номинала по заема в размер на 1585.57
лв. и 30.28 лв. е погасената лихва за
забава. Други плащания от ответниците не били
извършени, поради което ищеца се снабдил със заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК за сумата 2868.83 лв.
номинал по договора и 561.61 лв. неустойка по договора, ведно със законната
лихва от подаване на заявлението и направените разноски, но заповедта била
връчена на длъжниците по реда на чл.415, ал.1, т.2 от ГПК и заповедния съд дал указания за установяване на вземането. За това и в
изпълнение указанията на заповедния съд ищеца е предявил иск по чл.422 от ГПК
за установяване на вземането за което е издадена заповед за изпълнение в общ
размер от 3430.44 лв. – главница и неустойка. Претендира разноски в заповедното
и исково производство. В съдебно заседание не се явява и не изпраща представител. Иска се
поддържа чрез писмено становище от процесуалния представител.
В дадения месечен срок ответниците, чрез назначения от съда особен представител са
упражнили правото си на отговор. В отговора иска е оспорен изцяло, като е
направено възражение за изтекла погасителна давност, наведени са доводи за
нищожност на договора за потребителски кредит, като противоречащ на закона и
добрите нрави, съображения са изложени подробно в отговора, наведени са доводи
за унищожаемост на договора, като сключен при
условията на крайна необходимост. В отговора са наведени доводи за
неравноправни клаузи по отношение на неустойката и договорната лихва. Поради
това ответниците молят иска да бъде отхвърлен, в
условията на евентуалност да се уважи само по отношение на главница в размер на
384.15 лв., като се приспаднат внесените от ответниците
суми за погасяване на лихви и неустойка от дължимата главница, поради тяхната недължимост, в следствие нищожност на клаузите. В съдебно
заседание особения представител поддържа доводите изложени в отговора.
След
преценка на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното
: Видно от приложеното по делото ч.гр.д. № 394/2018 год. на ТРС ищеца е подал
заявление, с което е поискал съда да му издаде заповед за изпълнение по реда на
чл.410 от ГПК против ответниците. Подаденото от ищеца
заявление по чл.410 от ГПК е било уважено и съдът е издал заповед за изпълнение
за следните суми: 2 868,83лв. (две хиляди осемстотин шестдесет и осем
лв. и 83ст.), представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 30.04.2014г. и
неустойка в размер на 561,61лв., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 06.03.2018год., до окончателното изплащане на
задължението и направените в заповедното производство
разноски. Заповедта за изпълнение е била връчена на длъжниците
по реда на чл.47 от ГПК, поради което и на осн.
чл.415, ал.1, т.2 от ГПК съдът е дал указания на кредитора да предяви иск за
установяване на вземането си против ответниците. Това
определя правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия иск, с правно осн. чл.422 от ГПК.
От приложения по делото договор за
потребителски кредит № ********** от 30.04.2014г., сключен между ищеца, чрез
кредитен експерт-физическо лице и ответниците,
първата от тях като кредитополучател, втория като солидарен длъжник се установи,
че ищецът е предоставил на ответниците кредит в
размер на 2000 лв. със срок на кредита 48 месеца, размер на месечната вноска по
кредита в размер на 92.80 лв., с падеж на всяка вноска 16 ден от месеца, с
годишен лихвен процент 46,81 %; ГПР 58,28 % и лихвен процент на ден от 0,13 %,
при обща дължима сума по кредита в размер на 4454.40 лв. Договора е сключен при
действие на ОУ, като с подписването му ответниците са
декларирали, че са запознати с ОУ и същите са им били връчени, но по делото
ищеца не е представил подписани от от ответниците общи условия към договора за потребителски
кредит. Видно от приложените по делото ОУ към договор за потребителски кредит,
в т.12.3 от същите е уговорено, че при забава на една месечна вноска с повече
от 30 дни, настъпва автоматично прекратяване на договора и обявяване на
неговата предсрочна изискуемост, без да е необходимо кредитора да уведомява
кредитополучателя, а съгласно чл.12.4 и чл.12.5 от ОУ при прекратяване на
договора в хипотезата на автоматична предсрочна изискуемост кредитополучателя
дължи незабавно погасяване на всички задължения по договора – главница, лихви и
такси. В ОУ – чл.12.4 е уговорена неустойка в размер на 50 %, начислявани върху
остатъчния размер на задължението по погасителния план, дължима от
кредитополучателя при прекратяване на договора на осн.
чл.12.3 от ОУ. От преводно нареждане от 30.04.2014 г. / л.14 от делото / се
установява, че ищецът е превел на ответника П.Д. сумата от 2000 лв.; приложени
са и стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
потребителските кредити и карти на клиентите. По делото не е приложен
погасителен план, липсва и изявление в договора от страна на длъжниците такъв да им е бил представен и връчен към
момента на подписване на договора. Видно обаче от представеното от ищеца
извлечение от сметка /л.22/ месечната вноска дължима от ответниците
е формирана от главница и договорна
лихва по договора за кредит. Видно от извлечението е и, че ответниците
са извършвали погашения по договора за кредит, като са погасили 11 месечни
вноски, последната от 10.07.2015 год., след което са преустановили плащанията.
Ищецът е заявил в исковата си молба, че поради забавата на ответниците
е прекратил договора за кредит на 11.08.2015 год. и е обявил за предсрочно
изискуеми вземанията си по него, както и , че е уведомил ответниците,
както за прекратяване на договора, така и за обявяването на предсрочната
изискуемост на остатъчните задължения по него. Доказателства за тези твърдения
на ищеца по делото не са представени. Действително има приложени уведомителни
писма до кредитополучателя и солидарния длъжник, изходящи от ищеца с дата
12.08.2015 год., но няма представени доказателства уведомленията да са
достигнали реално до ответниците. Ищецът е признал в
исковата молба, а е видно и от представеното извлечение по сметка, че след
прекратяване на договора за кредит ответниците са
извършили плащания, като са внесли шест пълни и една частична вноска. По делото
не са ангажирани доказателства относно размера на претендираната
от ищеца неустойка.
При
така установеното съдът прави следните изводи: Предявения
установителен иск за съществуване на вземане
по издадена заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК е обоснован с неизпълнение
на задълженията на ответника по договора за повече от тридесет календарни дни и
настъпилото по силата на т.12.3 от ОУ автоматично прекратяване на договора, при
което ищецът претендира последиците от това прекратяване, изразяващи се в дължимост на непогасената главница по договора в размер на 2868.83
лв. и неустойка в размер на 561.61 лв., начислена на осн.
чл.12.4 от ОУ, дължима при прекратяване на договора поради забава на
кредитополучателя. Видно от изложеното в исковата молба, както и от
представените доказателства, сумата от 2868.83 лв. не представлява дължима
главница по договора за кредит, доколкото от извлечението по сметката на ответника
е видно, че вноските по договора за кредит са сбор от главница и договорна лихва,
в общ размер съгласно договора от по 92.80 лв., или общо за целия срок на
договора 4454.40 лв., при което
главницата по договора е в размер на 2000 лв., а разликата до претенцията на
ищеца се явява договорна лихва, каквато обаче ищеца не е заявил в заповедното
производство. Ищецът е заявил, че е прекратил договора и е обявил вземането си
за предсрочно изискуемо, като съгласно договора предсрочната изискуемост
настъпва автоматично при определени условия и той не е бил длъжен да уведомява
ответника.
В тежест на ищеца
е да установи по пътя на пълно и главно доказване, че вземането му спрямо
ответника съществува, че е възникнало на заявеното основание и че е изискуемо.
Съдът се придържа към практиката на ВКС, съгласно която в хипотезата на
предявен иск по чл.422 ал.1 от ГПК за вземане по договор за кредит, за което се
твърди предсрочна изискуемост на кредита, ако фактите, относими
към настъпване и обявяване на предсрочната изискуемост, не са се осъществили
преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, вземането
не е изискуемо в заявения размер и не е възникнало на предявеното основание.
Уведомяването на длъжника, че кредиторът счита кредита за предсрочно изискуем,
направено с връчване на препис от исковата молба по чл. 422, ал. 1 от ГПК или
по друг начин след подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
има за последица настъпване на предсрочна изискуемост на кредита, ако са налице
уговорените в договора за кредит условия за нейното настъпване. Това
уведомяване, обаче, не може да бъде
взето предвид като факт, настъпил след предявяване на иска, от значение за
спорното право съгласно чл. 235, ал. 3 от ГПК, нито да обуслови основателност
на установителния иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, нито
може да промени с обратна сила момента на настъпване на изискуемост на
задължението, а представлява ново основание за предявяване на осъдителен иск
или ново заявление за издаване на заповед за изпълнение, доколкото съобр. т. 11.б от
ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС е
недопустимо в исковото производство по иск, предявен по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК, да се изменя основанието, от което произтича вземането по издадената
заповед за изпълнение ( в този см. решение
№ 129/09.11.2015г. по т.д. №1977/2014г. , II т.о. на ВКС, решение
№161/08.02.2016г по т.д. №1153/2014г., II т.о. на ВКС, решение №77/10.05.2016г.
по т.д. №3247/2014г., II т.о. на ВКС и др.). Предсрочната изискуемост
представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД
настъпва с волеизявление само на едната от страните, а датата на настъпване на
предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически
факт. Съобразно т. 18 на ТР №
4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако
предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени
обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да
е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето
защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на
длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си.
Приложението на разрешенията на т.
18 на ТР № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и
необходимостта за уведомяване на длъжника за настъпване на предсрочната
изискуемост намират проявление и по отношение на небанковите финансови
институции, каквато се явява ищеца - Решение №123/09.11.2015 г. по т. д. № 2561/2014 г. на II т.о.,
ВКС. Този
извод се подкрепя и с аргумент за по-силното основание, доколкото правният
статут на банките изисква по-благоприятното им нормативно третиране в сравнение
с финансовите институции, което пряко следва и от Решение № 12 от 02.10.2012 г.
по к. д. № 4/2012 г. на КС, а при възприемане на извода, че предсрочната
изискуемост ще следва да се съобщава само от банките, но не и от финансовите
институции, очевидно този принцип ще се наруши, но по-важното – така ще се
наруши и принципът за правна сигурност и предвидимост
в уредбата на потребителските кредити, което е недопустим правен резултат.
Разпоредбата на чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е императивна и нейното тълкуване е
подчинено на принципа за защита на по-слабата страна, поради което следва да се
прилага във всички хипотези на предоставяне на потребителски кредит. В този
смисъл, доколкото в случая се твърди, но
не са на лице доказателства в подкрепа на това твърдение, че кредиторът е изпълнил задължението си за уведомяване на
кредитополучателя за настъпване на предсрочната изискуемост преди депозиране на
заявлението за издаване заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, следва да се
приеме, че договорът не е прекратен на основанията в т. 12, т. 3 от ОУ и към
момента на подаване на заявлението вземането не е било изискуемо в пълния му
размер.
За изчерпателност на изложението следва да
се посочи още, че както в заявлението за
издаване на заповед за изпълнение, така и в исковата молба вземането, което се
претендира от длъжниците - ответници,
е посочено като глобална сума, на основание именно твърдяната предсрочна
изискуемост на кредита. Едва в хода на производството чрез представяне на
извлечение от сметката по договора за кредит се установява, че въпросната глобална
сума включва главница и възнаградителна лихва. Липсва
изрично посочване на ликвидните и изискуеми вземания по отделните пунктове –
главница и договорна лихва било към датата на твърдяната предсрочна
изискуемост, било към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед
за изпълнение.
Съгласно ТР № 8/2017 на ОСГТК на ВКС от
02.04.2019 година исковият процес по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК е фаза на
заповедното производство, инициирано със заявление за издаване на заповед за изпълнение,
с приложенията към което заявителят - ищец следва да установи не само
ликвидност, но и изискуемост на вземането си. Недоказаното настъпване на
предсрочна изискуемост за част от кредита не препятства уважаването на иска за
изискуемите, съобразно падежите в договора, вноски по кредита и други акцесорни вземания, след като са включени в представеното
извлечение от счетоводните книги. Не е необходимо обаче в исковата молба,
съответно в заявлението, тези вноски да бъдат посочени самостоятелно, отделно
от сумата, за която се претендира предсрочна изискуемост, за да бъде уважен
искът, в съответствие с основанието, на което е била издадена заповедта за
изпълнение. Поради това няма пречка в заявлението, съответно в исковата молба
да бъде посочено като основание неизпълнението на сключен договор за кредит и
да бъде посочен общият размер на претендираната
главница, като само възнаградителните лихви и лихвите
за забава бъдат конкретизирани по период и размер. Следва да са налице обаче
общите предпоставки за редовността на исковата молба относно индивидуализацията
на процесното вземане. Всяко от отделните вземания на
кредитора, породено от сключения договор за кредит, следва да бъде
индивидуализирано със съществените му белези - главница, възнаградителна
лихва, договорено или дължимо по закон обезщетение за забава, неустойки, такси,
застраховки и други, включени в общия размер на претендираната
в заявлението сума.
Установителният иск, предявен по реда
на чл.422, ал. 1 ГПК, е обусловен от издадена заповед за изпълнение, поради
което предметът на делото е обвързан от основанието и размера на вземането,
заявени в заповедното производство. И тъй като в случая както в заявлението,
така и в издадената заповед за изпълнение главното вземане в размер на 2868.83 лв.
е с посочено основание „главница от
неизпълнение на договор за потребителски кредит „, липсва възможност за
установяване в хода на исковия процес съществуването на вземания с други
основания (договорни лихви, допълнителни възнаграждения и т.н.). С оглед горното
и предвид липсата на изрично посочване на
ликвидните и изискуеми вземания по отделните пунктове било към датата на
твърдяната предсрочна изискуемост, било към датата на подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, то съдът не може да се произнесе единствено
по отношение на падежиралите вноски в настоящото
производство- Решение № 205 от
16.02.2017г. по т.д. № 2932/2015г., ІІ т.о. на ВКС.
Предвид изложеното по-горе и до
колкото съдът приема, че не е настъпила предсрочна изискуемост на вземането и
прекратяване на договора на осн. чл.12.3 от ОУ, към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение то за
ищеца не е възникнало правото да начислява неустойка по чл.12.4 от ОУи в негова полза нява
възникнало на това основание вземане против ответниците
в размер на 561.61 лв., като за пълнота на изложеното следва да се посочи, че
ищеца не представи доказателства и относно размера на тази претенция, въпреки
указанията на съда относно разпределението на доказателствената
тежест.
С оглед на изложените доводи, съдът приема, че
доколкото кредиторът не е довел до знанието на длъжниците
обявената предсрочна изискуемост на задълженията по договора, то договорът не е
прекратен на претендираното основание по чл.12.3 от
ОУ, при което вземанията по него не са изискуеми, обстоятелства, обуславящи
извод за неоснователност на предявения иск и неговото отхвърляне, на осн.чл.
422, ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК.
При събраните по делото доказателства съдът
счита, че дори да се приеме, че предвид настъпилия краен падеж по договора за
кредит – 16.05.2018 год. ищеца има изискуемо вземане против ответниците
по договор за кредит, то предявения иск е неоснователен на друго основание : Така сключения между
страните договор за потребителски кредит съдът счита, че попада под приложното
поле на Закона защита на потребителите – заемателят-ответник/солидарния
длъжник отговоря на дефиницията за "потребител" по смисъла на
параграф 13, т.1 от ДР на ЗЗП, а заемодателят – на дефиницията за "търговец"
по смисъла на параграф 13, т.2 от ДР на ЗЗП; договорът има за предмет
предоставяне на финансова услуга; липсва предвиденото в този закон основание за
неприложимост. Договор за заем попада и под приложното поле на Закона за
потребителския кредит чл.3, ал.4 във вр. с чл.4, ал.1
от ЗПК. Съгласно чл.9, ал.1 от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор,
въз основа на който кредиторът предоставя на потребителя кредит под формата на
заем, при който потребителят заплаща стойността на финансовата услуга чрез
извършване на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне. Заемателят има качеството на "потребител" по
смисъла на чл.9, ал.3 от ЗПК – физическо лице, което при сключването на договор
за потребителски кредит действа извън рамките на своята професионална или
търговска дейност, а заемодателят - "кредитор" по смисъла на чл.9,ал.4 ЗПК – юридическо лице, което
предоставя потребителски кредит в рамките на своята професионална и търговска
дейност. Ето защо за да се установи наличието на вземане на ищеца против ответниците именно на основание сключения между тях договор
следва да се установи, че същия съдържа задължителните реквизити по чл.11, ал.1 ЗПК и дали са спазени изискванията по чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20,
чл.11, ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-т.9 от ЗПК, обуславящи валидността на договора.
От приложения като писмено доказателства – договор за потребителски кредит и ОУ
към него се установява, че по – голяма част от императивно определеното
съдържание на договора съгласно цитираните по-горе законови текстове е изпълнено, но се установи също така, че
липсва погасителен план, липсва информация за броя, периодичността и падежите на погасителните вноски, както и
разпределението на вноските и как се отнасят към погасяване на отделните пера –
главница и лихва- чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК. По делото не се представиха
доказателства, въпреки декларираното в договора съгласие на ответниците
с ОУ към него, да са им предоставени такива и те да са подписали ОУ, каквото е
изискването на чл.11, ал.2 от ЗПК.
Съобразно
гореизложеното, кредитното правоотношение между страните се явява
недействително на основание чл. 22,
във вр. с чл. 11, ал. 1,
т.11 и чл.11, ал.2 от ЗПК и като такова не е в състояние да породи
присъщите за този тип сделка правни последици. Тъй като съдът приема, че
договора между страните е недействителен, то съгласно разпоредбата на чл.23 от ЗПК
ответниците дължат връщане само на чистата стойност
на кредита, без лихви и други разходи по кредита. Доколкото обаче
производството е за установяване на вземане, възникнало от договор за кредит,
за което има издадена заповед за изпълнение, съдът счита, че при установената
недействителност на договора няма как да възникне валидно вземане за ищеца и
задължение за ответниците, а дължимата сума по
главницата следва да се установи в друго производство и може да се претендира
от ищеца но на друго основание.
Ищеца е направил искане за
присъждане на разноски, но предвид изхода на спора същите следва да останат за
него, така както ги е направил.
Водим от горното,съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от „п.к.б.” ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление : гр.София, бул.“България“ №
49, бл. 53Е, вх.В, представлявано от С.Н. и И.Г.-управители, действащи чрез
юрисконсулт Р.И. против П.С.Д. с ЕГН ********** *** и С.Д.С. с ЕГН ********** ***, установителен
иск за съществуване на вземане за сумата от 2
868,83лв., представляваща неизплатена главница по Договор за потребителски
кредит № ********** от 30.04.2014г. и
неустойка в размер на 561,61лв., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 06.03.2018год., до окончателното изплащане на задължението, за което е издадена Заповед
за изпълнение № 216/07.03.2018 г., постановена по ч.гр.д.№ 394/2018 г. по описа
на РСТ, като неоснователен, на осн.чл. 422,
ал.1 във вр. с чл. 415,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните, пред Окръжен съд Търговище.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :