№ 18184
гр. София, 09.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА
при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело
№ 20241110122159 по описа за 2024 година
Производството е по Част втора, Дял първи от ГПК. Предявени са по реда на
чл.422 ГПК положителни установителни искове с правно основание чл. 79, ал.1, предл.1 от
ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД .
От „Софийска вода“ АД е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д № 68662/2023 г., по
което е издадено Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, надлежно
връчена на длъжника, който в месечния срок е подал възражение по чл. 414 ГПК. Въз основа
на указание, дадено от съда и съобщение, изпратено до кредитора, същият в едномесечен
срок и предявил установителен иск за съществуване на вземането по чл. 415 ГПК.
Ищецът твърди, че между него и ответника А. С. К. са налице договорни отношения,
свързани с предоставянето на ВиК услуги, които се уреждат от Наредба № 4 от 14 септември
2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителни и канализационни системи (Наредба № 4) и от Общи условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите на ВиК оператор „Софийка вода“ АД.
Ищецът твърди, че по силата на чл. 2, ал. 1, т. 1 от Общите условия (аналогично чл. 3, ал. 1,
т. 1 от Наредба №4) ответникът има качеството на „потребител на ВиК услуги“ за обект,
находящ се в град София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 44, за който имот се сочи, че е
създадена договорна сметка № ********** към клиентски номер **********. Поддържа, че
до посочения имот през периода 01.05.2017 г. – 11.04.2023 г. е предоставил ВиК услуги на
обща стойност 11 679,15 лева, която сума бил префактурирал на името на ответника с
фактури от 04.04.2023 г. и 18.04.2023 г., поради факта, че последният е собственик на
процесния имот от 01.10.1999 г., а на 15.03.2023 г. е прехвърлил партидата на свое име.
Поради изложеното, ищецът предявява иск за установяване на вземането си от ответника за
сумата 11 679,15 лева – главница, представляваща задължения за плащане по фактури от
04.04.2023 г. и 18.04.2023 г. за предоставени услуги по доставка на питейна вода, отвеждане
на отпадъчни води и пречистване на отпадъчни води за период 01.05.2017 г. – 11.04.2023 г.,
ведно със законна лихва от 13.12.2023 г. до изплащане на вземането. Претендират се
разноски.
1
Ответникът А. С. К. е депозирал отговор на исковата молба в срока по чл. 131 ГПК, с
който оспорва предявения иск. Признава, че от 01.10.1999 г. е собственик на процесния
имот, но поддържа, че не е бил в облигационни отношения с ищеца през периода 01.05.2017
г. – 11.03.2023 г., тъй като от 30.04.2017 г. до 31.12.2021 г. е отдал процесния имот под наем
на „Автентично“ ЕООД, а от 01.01.2022 г. до 11.03.2023 г. - на „Био Балкани“ ЕООД, и
именно тези дружества били потребители и следвало да дължат заплащане на потребените
ВиК услуги. Поддържа, че поради прекратяване на последното наемно правоотношение е
подал до ищеца заявление от 15.03.2023 г. за промяна на партидата на свое име, като
ищцовото дружество незаконосъобразно му е префактурирало натрупаните от наемателите
задължения. Счита, че фактурите за процесния период не са били издавани на негово име и
не той е бил задълженото лице по тях. Оспорва количеството и стойността на потребените
ВиК услуги. Прави възражение за изтекла погасителна давност и подробно аргументира, че
следвало да се приложи тригодишен давностен срок, като префактурирането не прекъсвало
давността. Моли искът да бъде отхвърлен и претендира разноски.
Съдът, след като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото
доказателства и обсъди доводите настраните съобразно разпоредбите на чл.235, ал.2 и 3 от
ГПК, установи следното от фактическа страна:
С Определението по чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146 ГПК, прието
като доклад по делото в открито съдебно заседание, съдът е приел за безспорно и
ненуждаещо се от доказване по делото, че от 01.10.1999 г. ищецът е собственик на
недвижим имот, находящ се в град София, бул. „Патриарх Евтимий“ № 44.
Видно от неоспорената от страните и приета от СРС съдебно – техническа
експертиза, в имота има монтирани два водомера, подменени с нови на 29.3.2023г. за период
11.5.2017г.-11.4.2023г., действителната консумация на вода по двата водомера в имота е
4302 куб.м., като до 15.3.2023г. водата е начислявана на клиентски номер **********, като
въз основа подаденото заявление от ответника за промяна на титуляр по партида, е създаден
клиентски номер **********, с титуляр – ответникът и неплатените задължения по
предишната партида с клиентски номер **********, са префактурирани на новата партида, с
титуляр – ответникът. Вещото лице е извършило проверка и установява, че титуляри по
партидата, съгласно системата за фактуриране на ищеца, са : от 6.2.2015г., създадена партида
с клиентски номер ********* с потребител „Магазинь” ЕООД, който е титуляр по партидата,
до създаването на нов клиентски номер ********** – с титуляр – ответникът, по негово
заявление. В заявлението за промяна на титуляр по партида, ответникът е посочил
показания на водомери: 2443467- 716 / последните две цифри са разменени във фактурите,
което може да е грешка на изписване от страна на ответника/; и 2031586 – 2374.
Ищецът е представил фактури, издадени на 4.4.2023г. и 18.4.2023г., от които е видно:
фактура № **********/4.4.2023г., съдържа период на фактуриране 1.5.2017г.-12.3.2019г.,
като в нея са вписани данни от изчислен и реален отчет; фактура № **********/4.4.2023г.
съдържа период на фактуриране 13.3.2019г.-13.9.2020г-, като в нея са вписани данни от
изчислен и реален отчет; фактура № **********/4.4.2023г. съдържа период на фактуриране
14.9.2020г-15.3.2023г., като в нея са вписани данни от изчислен и реален отчет – тези
фактури съдържат данни за двата посочени по – горе водомера, до датата 15.3.2023г.
Фактура № **********/18.4.2023г. съдържа период на фактуриране 16.3.2023г.-
11.4.2023г., като налице е вписване за реален отчет на двата нови водомера – 17796109 / 4
куб. м./ и 50234896 – 3 куб.м. и изчислен отчет за двата стари водомера, които, според
изложеното от вещото лице, са били подменени на 29.3.2023г.
Съгласно разпоредбата на Чл. 3. От Наредба № 4 от 14.09.2004 г. за условията и реда
за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и
канализационните системи, (1) Потребители на услугите В и К са:1. (доп. - ДВ, бр. 63 от
2012 г., в сила от 17.08.2012 г.) собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж или право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдявани
2
имоти и/или имоти, от които се отвеждат отпадъчни и/или дъждовни води;
2. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на жилища и нежилищни имоти в сгради - етажна собственост;
3. собствениците и лицата, на които е учредено вещно право на строеж или право
на ползване на водоснабдяваните обекти, разположени на територията на един поземлен
имот и присъединени към едно водопроводно отклонение.
Аналогична е и разпоредбата чл.2,ал.1 от Общите условия на ищеца.
Същевременно, следва да се съобрази и задължителното за съда тълкуване, дадено с
ТР № 2/17.05.2018г. на ВКС по т.д.№ 2/2017г. на ОСГК, че страна в правоотношението по
продажба на топлинна енергия за битови нужди е и лице, което не е собственик или титуляр
на вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, стига да е подал заявление до
ищеца за откриване на партида или да е сключил с ищеца писмен договор за продажба на ТЕ
за битови нужди. Същото ТР е постановено по въпроса кое лице е клиент по
правоотношението по продажба на топлинна енергия, но приетите от Върховния съд
тълкувания са приложими и при продажбата на питейна вода за битови нужди, тъй като при
тези абонати, правоотношението възниква при същите предпоставки – наличието на вещно
право върху имота, или подадено заявление до съответния продавач, което от Върховния съд
се приравнява на изразено волеизявление от потребителя за встъпване в правоотношението
по продажба на съответната комунална услуга.
Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на потребителите от „Софийска
вода“ АД уреждат реда за откриване, замяна, закриване на партида за конкретен имот. При
събраните доказателства се установи, че до датата на подаване на заявление за промяна на
титуляр по партида, от страна на ответника - 15.3.2023г., ищецът е начислявал дължимите
суми за този обект по клиентски номер *********, с титуляр „Магадинъ“ ЕООД. Ответникът
не дължи вземанията по фактури : фактура № **********/4.4.2023г., фактура №
**********/4.4.2023г. и фактура № **********/4.4.2023г. , тъй като трите фактури
съдържат вземане на ищеца за вода до датата на подаденото заявление от страна на ищеца
за промяна на титуляра по партида. Количеството вода до 15.3.2023г., е било ползвано от
предишния титуляр на клиентския номер ********* с потребител „Магазинь” ЕООД / по
данни на самия ищец/, тъй като отчетите, въз основа на които се фактурират вземанията по
тези три фактури, са от период преди ищецът да подаде заявление за промяна на титуляр по
партида. До тази дата, самият ищец е считал „Магазинь” ЕООД за свой клиент за този имот,
на това дружество ищецът е открил партида за същия имот, с клиентски номер *********,
като според посоченото от вещото лице в о.с.з., същата партида е открита от ищеца въз
основа договор за наем. След подаденото заявление от страна на ответника, ищецът е
закрил партидата на клиентски номер *********, и е създал нова партида с титуляр –
ответникът, с нов клиентски номер **********, като е издал посочените по – горе три
фактури, които съдържат консумирана вода въз основа отчети и изравнения, извършени до
датата на подаденото заявление.
Съгласно разпоредбата на Чл. 61.ОУ: (1) При промяна на собствеността или на
правото на ползване новият и/или предишният собственик или ползвател са длъжни да
подадат до В и К оператора в 30-дневен срок от датата на промяната заявление по образец за
откриване, промяна или закриване на партида, като представят за справка документи,
удостоверяващи придобиването или прекратяването на правото на собственост или на
правото на ползване на имота, както и спазването на останалите изисквания по настоящите
Общи условия, включително и за наличието на наемно правоотношение и съгласие на
собственика, дадено по реда на чл.2, ал.3 в случаите на промяна в наемното правоотношение
на водоснабден имот. (2) В случай, че не е изпълнено в срок задължението по ал. 1 и
впоследствие новият и/или предишният собственик или ползвател поиска промяна на името
на титуляря на партидата, той дължи заплащане на всички административни разходи,
свързани с извършването на това действие, съгласно ценоразпис на В и К оператора. (3) На
основание на подаденото заявление по ал. 1 В и К операторът закрива партидата на стария
3
потребител, само ако е заплатил всички дължими до този момент суми за В и К услуги.
Наличието на неплатени задължения по партидата на стария потребител не може да служи
като основание за отказ за откриване на партида на новия собственик или ползвател (4) В
случаите, когато липсва писмено съгласие в предвидената в чл.2, ал.3 форма с изразено
съгласие на собственика за откриване на партида на наемател на имота, или срокът на
наемното правоотношение, посочен в писменото съгласие е изтекъл, операторът открива и
води партида на собственика или ползвателя на имота, който заплаща В и К услугите.
Разпоредбата на чл.2 ОУ предвижда: Чл. 2.(1) Потребители на В и К услуги са: 1.
юридически или физически лица - собственици, ползватели и притежатели на вещно право
на строеж на имоти, за които се предоставят В и К услуги; 2. юридически или физически
лица - собственици или ползватели на имоти в етажна собственост; 3. предприятия,
ползващи вода от водоснабдителните мрежи на населените места за технологични нужди
или подаващи я на други потребители след съответна обработка по самостоятелна
водопроводна инсталация, непредназначена за питейни води; (2) В случаите, когато правата
на потребител се притежават от няколко лица, те се упражняват от всички заедно или чрез
пълномощник. (3) Потребител може да бъде и наемател на имот, за който се предоставят В и
К услуги - за времето на наемното правоотношение, при условие, че собственикът или
титулярът на вещното право на ползване на имота лично декларира съгласие пред В и К
оператора или бъде представена декларация с нотариална заверка на подписа му, това лице
(наемател) да бъде потребител на В и К услуги за определен срок.
Систематическото тълкуване на сочените разпоредби налагат следните правни
изводи: потребител по правило е титулярът на вещно право върху обекта, а когато имотът е
отдаден под наем, със съгласието на титуляра на вещно право, изразено пред ищеца, титуляр
е и наемателят /чл.2,ал.3 ОУ/.
Уредената в чл.61,ал.4 ОУ хипотеза касае неоткрита досега партида на наемателя на
имота към момента на подадено заявление от страна на титуляра на вещното право, или
имот без титуляр, защото хипотезата, при която има открита партида на наемателя и се
подава заявление от титуляр на вещно право или нов наемател е уредена в чл.61,ал.2 ОУ и
неподаването на заявление в срока, предвиден в ал.1 ОУ има последици понасянето на
разходите за откриване на партида. Същата разпоредба следва да се тълкува ведно с ал.3,
защото по силата на нея, ищецът закрива открита вече партида само ако са заплатени всички
дължими досега суми. По силата на тази разпоредба за ищеца не възниква правото да
префактурира вземането по партидата. Разпоредбата на ал.3 е изрична и забранява ищецът
да закрие открита партида със задължения, и същата не може да се дерогира и от
разпоредбата на чл.61,ал.4 ОУ, която касае откриване на партида на титуляра на вещното
право върху имота, който не е подал заявление или срокът на изявлението по чл.2,ал.3 ОУ,
респективно – договора за наем, е изтекъл.
В настоящия случай, до подаване на заявлението от страна на ответника – собственик
на имота, е имало предишен титуляр по партидата – наемател, по партида, открита от ищеца.
Следователно, по силата на чл.61,ал.3 ОУ, за ищеца е възникнало задължението да не
закрива партидата на клиентски номер ********* на наемателя, защото по нея има
задължения, установени с отчети, извършени преди ответника да е подал заявлението за
промяна на партидата / тези отчети са вписани в рамките на подробната справка към
фактура № **********/4.4.2023г., фактура № **********/4.4.2023г. и фактура №
**********/4.4.2023г./
Обстоятелството дали ответникът – собственик на имота за целия период е
представил декларация с наемателя или не, е неосносимо, защото самият ищец е открил
партида на един от наемателите, който е ползвал префактурираната по силата на трите
фактури вода. Следователно, не може ищецът да се позове на чл.61,ал.4 ОУ, тъй като сам
той е открил партида на наемателя, след което, в нарушение на разпоредбата на чл.61,ал.2
ОУ, при наличие на задължения на стария потребител, е закрил същата и е префактурирал
задълженията на ответника.
Относно вземането по фактура № **********/18.4.2023г., която съдържа период на
4
фактуриране 16.3.2023г.-11.4.2023г., по силата на чл.22,ал.1,т.2 във връзка с ал.3 ОУ на
ищеца, отчитането на водомерите се извършва на тримесечие, и се изчислява като среден
отчет от предишни два отчета. От представените от ищеца фактури, посочени по – горе, е
видно, че предишните два отчета, представени по делото / съдържащи се в последната
фактура от 4.4.2023г., на двата водомера 2443467 и 2031586/ са от 2020г., поради което и
цитираната от съда разпоредба на ОУ е неприложима - това не са предишните два отчета,
следователно ищецът не може да се възползва от предвидената в чл.22,ал.1,т.2 ОУ хипотеза,
предоставяща му възможност да „преизчисли” количество вода за този период, по тези два
водомера. Ответникът дължи само посочените количества, потребени на новите два
водомера- 17796109 / 4 куб. м./ и 50234896 – 3 куб.м. , които са отчетени реално, като
техният размер следва да се изчисли въз основа посочените във фактурата цени за трите
вида услуга – доставяне , отвеждане и пречистване на вода, както следва : на сумата от 20,54
лева с ДДС, за която искът е основателен.
По възражението за давност, разгледано само по отношение вземането в размер
20,54 лева, съставляващо 7 куб.м. вода по фактура от 18.4.2023г..
Вземанията на ищеца по отношение на ответницата съставляват т.нар. „периодични
плащания” по смисъла на чл.111, б.”в” от Закона за задълженията и договорите. Тези
вземания се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари
или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са изначално
определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни и плащанията да са
еднакви. Вземането за главница за студена вода се характеризира с всеки един от посочените
белези – касае се за повтарящи се задължения за предаване на пари, правопораждащият им
факт е един- доставка на студена вода, падежът им настъпва през предварително определен
интервал от време – съгласно общите условия в тридесетдневен срок изтичане на периода. /
Виж Решение от 12.04.2012 г. по Тълкувателно дело № 3/2011 г. на ОСГТК/. Поради
изложеното и на основание чл.111, б.“в“ ЗЗД, давността за вземанията за студена вода е
тригодишна. Или възражението е основателно за всички вземания, с настъпил към
13.12.2023г. падеж, тъй като заявлението по чл.410 ГПК, при предявен иск за вземането,
прекъсва теченето на давностния срок. Давността започва да тече с издаване на фактурата и
изтичане на 30 – дневен срок. Следователно, възражението за вземането по фактура от
18.4.2023г., с период на фактуриране 18.3.2023г.-11.4.2023г., е неоснователно.
При този изход на спора, право на разноски имат и двете страни. .
За заповедното производство ищецът доказва разноски от 283,58 лева-233,58лв за
държавна такса и 50 лева за юрисконсултско възнаграждение и 533,59 лева за исковото
производство, от които 233,59лева държавна такса, 100 лева юрисконсултско
възнаграждение и 200 лева платено възнаграждение за СТЕ.
От сторените разноски, съразмерно с основателната част на иска, на ищеца се следва
сумата от 0,50 лева за заповедното и 0,94 лева за исковото производство.
Ответникът претендира разноски за исковото и заповедното производство, а ищецът,
в исковата молба е направил възражение за прекомерност. Ответникът представя договори за
правна защита и съдействие за двете производства.
При определянето на адвокатско възнаграждение за заповедното производство, съдът,
при произнасянето си, установи, че производството е по чл.410 ГПК.
Защитата в заповедното производство по чл.410 ГПК се изразява в две възможни
процесуални действия – подаване на заявление, и предявяване на иск, или становище по
чл.414а ГПК. Евентуалното усложнение за заявителя, е в подаването на частна жалба по
чл.413 ГПК Същевременно, в производство по чл.417 ГПК, длъжникът може да подаде и
жалба по чл. 419 ГПК, искане за спиране на незабавното изпълнение. Следователно, не може
за двете производства възнаграждението да бъде едно и също, а следва да се съобразява
извършената по делото работа, както и интереса по делото, като водещо при определяне
5
дали възнаграждението е прекомерно, с оглед фактическата и правна сложност на делото, е
свършената работа, както и предвидимостта на процесуалните действия, които ще се
извършват при сключване на договора. Ответникът е заплатил сумата 900 лева за защита в
заповедното производство. Следва да се съобрази, че още в заповедното производство са
представени доказателства за сключени договори за наем за имота, направено е възражение,
че сумата е префактурирана от дължими от наемателите суми, до датата на заявлението –
основанията, послужили за отхвърляне на иска в по – голямата си част. С разпореждане от
11.3.2024г., СРС разпореди препис от възражението да се връчи на заявителя, като му даде
указания за предявяване на иск. Внимателният прочит на възражението, ведно с
доказателствата, представени с него още на заповедното производство, връчени от съда на
заявителя, при липса на основание от страна на ищеца да префактурира суми, би довело до
единствената разумна защита на ищеца, да не предявява иск за вземането си и съответно,
исково производство да не се проведе. Ето защо, СРС намира, че платеното адвокатско
възнаграждение за защита в заповедното производство , при условие, че защитата на
длъжника по заповедта е надвишила стандартните възможни процесуални действия в
заповедното производство, с цел избягване на ненужното исково производство и
допълнителни разноски и за двете страни, е частично прекомерно, при съобразяване, че за
защитата в заповедното производство е без значение интереса, предвид възможните
процесуални действия, които се извършват по всяко едно дело. Ето защо, при стандартно
възнаграждение от 100 лева за заповедно производство, СРС намалява платеното на 200
лева, с оглед горните съображения, от които присъжда на ответника сумата от 199,65 лева.
Относно защитата по исковото производство, следва, при съобразяване фактическата и
правна сложност на делото, като минимално възнаграждение въз основа интереса, да се
определи възнаграждение от 1451 лева / чл.7,ал.2,т.3 НМРАВ/, като платеното
възнаграждение от 1200 лева не е прекомерно, поради което от него, на ответника се
следва 1197,89 лева, както и 199,65 лева от платения депозит от 200 лева за СТЕ, или общо .
На основание чл.77 ГПК, от платеното възнаграждение на вещото лице от още 200
лева, следва да се понесе от страните – от ищеца, съобразно неоснователната част на иска, от
ответника - съобразно основателната, съответно:199,96 лева за ищеца и 0,04 лева за
ответника.
Така мотивиран, Софийския районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че А. С. К. с ЕГН: ********** с адрес град София,
бул. Патриарх Евтимий № 44, етаж 5, ап.9 дължи на „Софийска вода“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк“, № 1,
бл.2А, сумата 20,54 лева главница по фактура № **********/18.4.2023г, издадена за имот с
адрес гр. София, БУЛ.ПАТРИАРХ ЕВТИМИЙ 44, ХРАНИТЕЛНИ СТОКИ, за който е
създаден клиентски номер **********, а за задължението - договорна /съдебна/ сметка
32800055397 , с период на фактуриране 16.3.2023г.-11.4.2023г., ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 18.12.2023г. до изплащане на вземането,
за която сума по ч.гр.д.№68662/2023г от СРС, 125- ти състав е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК, като ОТХВЪРЛЯ предявения иск за горницата над уважения
размер от 20,54 лева до пълния предявен размер от 11679,15 лева, съставляваща вземане за
период 1.5.2017г.-11.4.2023г., за което са издадени фактури от 4.4.2023г. до 18.5.2023г..
ОСЪЖДА А. С. К. с ЕГН: ********** с адрес град София, бул. Патриарх Евтимий №
44, етаж 5, ап.9 да заплати на „Софийска вода“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк“, № 1, бл.2А сторените разноски:
сумата 0,50 лева за заповедното и 0,94 лева за исковото производство.
ОСЪЖДА „Софийска вода“ АД ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк“, № 1, бл.2А да заплати на А. С. К. с ЕГН:
6
********** с адрес град София, бул. Патриарх Евтимий № 44, етаж 5, ап.9 сторените
разноски: от 199,65 лева за заповедното производство и 1397,54 лева за исковото
производство.
ОСЪЖДА, на основание чл.77 ГПК „Софийска вода“ АД ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. София, ж.к. „Младост 4“, ул. „Бизнес парк“, № 1, бл.2А да заплати
в полза на бюджета на съда сумата от 199,96 лева от платения депозит на експертиза.
ОСЪЖДА на основание чл.77 ГПК А. С. К. с ЕГН: ********** с адрес град София, бул.
Патриарх Евтимий № 44, етаж 5, ап.9 да заплати в полза на бюджета на съда сумата от
0,04лева от платения депозит на експертиза.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7