№ 79
гр. София , 22.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 15 СЪСТАВ в публично заседание на
шестнадесети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Петя Г. Крънчева Тропчева
Членове:Николай Николов
Светлозар Д. Димитров
при участието на секретаря РЕНИ ИВ. АТАНАСОВА
в присъствието на прокурора Гергана Павлова Кюркчийска (РП-Враца)
като разгледа докладваното от Николай Николов Частно наказателно дело №
20211100202655 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.45 от Закон за екстрадицията и Европейската заповед
за арест (ЗЕЕЗА) вр. чл.19, ал.1 и ал.2 от ЗЕЕЗА.
Постъпила е Европейска заповед за арест от 10.06.2021г., издадена от зам.главен
прокурор при Държавна прокуратура-гр.Болония, Република Италия, с която се иска
предаване на българската гражданка Е.С.И. - родена на **** година, с ЕГН: ********** за
изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, в размер на една година, единадесет
месеца и двадесет и осем дни, наложено на исканото лице с влязла в сила присъда- решение
от 30.11.2017г. с №5382/2017г. –Гл.Рег.№35491/2017г.-R.G.N.R n.13615/2017, потвърдено от
Апелативен съд от 23.04.2018г., влязло в законна сила на 24.07.2018г.
В съдебно заседание на 16.07.2021г. исканото лице изрази съгласие за незабавно
предаване на италианската страна, като не се отказа от прилагане на принципа на
особеността. Съгласието беше направено след разясняване на съответните възможности и
права от съда в присъствието на защитник.
След изразяване на съгласието на 19.07.2021г. изтече и определения от чл.45, ал.2 от
ЗЕЕЗА тридневен срок за оттегляне на даденото съгласие, в който не постъпи такова
оттегляне.
Съдът намира, че следва да бъде уважено искането на италианските власти и
българската гражданка Е.С.И. да бъде предадена за изтърпяване на наложеното й наказание
лишаване от свобода.
Налице са всички изисквания на българския закон (ЗЕЕЗА) и на Рамково решение на
Съвета 2002/584/ПВР от 13.06.2002г. за предаване на исканото лице:
1
Заповедта е издадена от компетентен орган- зам.главен прокурор при Държавна
прокуратура-гр.Болония, Република Италия.
В Европейската заповед за арест изрично е посочено наличието на влязла в сила
присъда, с която е постановено наказание лишаване от свобода, за срок от една година,
единадесет месеца и двадесет и осем дни. Това наказание значително надвишава изискуемия
от чл.36, ал.1 от ЗЕЕЗА минимален четиримесечен срок на наложеното наказание лишаване
от свобода.
Деянието, за което е била осъдена българската гражданка Е.С.И. – утежнена кражба, е
престъпление по чл.110-624-625 н.4 и 8 бис,61 н.5 от Наказателния кодекс на Република
Италия, като процесната деятелност съставлява престъпление и по българското право-
чл.195,ал.1,т.4,пр.3, вр. с чл.194,ал.1, вр. с чл.20,ал.2 от НК на Р. България.
Европейска заповед за арест отговаря в пълнота на изискванията на чл.37 ЗЕЕЗА и се
придружава с превод на български език, като в нея в необходимата степен е описано както
времето на осъществяване на инкриминираното деяние, за което И. е осъдена, така и
обстоятелствата при които е извършено престъплението – място и степен на участие на
исканото лице в него.
Не са налице основанията на чл.39 от ЗЕЕЗА за отказ да се изпълни ЕЗА, тъй като
престъплението, за което е издадена заповедта, не е амнистирано в Република България и не
попада под нейната наказателна юрисдикция. Настоящият съдебен състав не е уведомен, че
исканото лице е осъдено за същото престъпление, за което е издадена заповедта, с влязла в
сила присъда на българския съд или на съда на трета държава членка и изтърпява или е
изтърпяло наказанието, или присъдата не може да бъде приведена в изпълнение според
законодателството на държавата, в която е осъдено.
Наред с това, не са налице основанията при които съдът има право на преценка дали
да откаже изпълнението на ЕЗА, тъй като за престъплението за което е издадена заповедта,
И. не е привлечена като обвиняема или е подсъдима в Република България, не е осъдена за
същото престъпление в Р. България, нито наказателното производство за престъплението, за
което е издадена заповедта, е прекратено в Република България. Съдебният състав намира,
че не е изтекъл давностният срок за изпълнение на наложеното от италианският съд на И.
наказание съгласно българското законодателство, нито престъплението, за което е осъдено
исканото лице, е подсъдно на българския съд.
В конкретния случай съдът намира, че липсват конкретни основания, позволяващи
да се приеме за изпълнение наказанието, наложено на И. с присъдата на италианския съд.
Не съществуват и пречки по чл.40, т.3 и т.5 от ЗЕЕЗА, доколкото исканото лице не е
изтърпяло и не изтърпява наказание за престъплението, за което е издадена ЕЗА в държави,
които не са член на ЕС, нито процесното престъплението е извършено изцяло или частично
на територията на Република България, т.е. е с трансграничен елемент.
В самата ЕЗА изрично е посочено, че българската гражданка не се е явила лично на
съдебния процес, в хода на който е постановен съдебния акт, като е отбелязано, че исканото
лице е уведомено за насрочения съдебен процес и е защитавано в процеса от упълномощен
защитник. Т.е. в ЕЗА изрично се съдържа информация за спазване на две от предвидените в
чл.40,ал.2,т.1 и т.2 от ЗЕЕЗА условия, ограничаващи възможността българският съд да
откаже изпълнението на заповедта.
Не на последно място съдът за необходимост следва да посочи, че е гарантирано от
молещата държава процесуалната възможност българската гражданка да поиска повторно
2
разглеждане на делото, което право е изрично упоменато в ЕЗА.
Като обобщение на всичко гореизложено съдът намира, че Европейската заповед за
арест отговаря на формалните изисквания на българския закон и на посоченото Рамково
решение, като в нея са посочени всички обстоятелства, мотивирали издаването на
Европейска заповед за арест. Попълнени са обстоятелствено всички параграфи, предвидени
в приложението към Рамковото решение и във формуляра на Европейска заповед за арест.
На основание чл.44, ал.9 от ЗЕЕЗА и с оглед на постановеното решение, с което се
предава исканото лице на италианските власти, съдът следва задължително да вземе мярка
за неотклонение "задържане под стража" по отношение на българската гражданка Е.С.И. до
приключване на процедурата по превеждане в изпълнение на решението и предаването й на
компетентните италиански власти.
В тази връзка съдът е длъжен да укаже, че докато Е.С.И. се задържа в следствените
арести на Р. България до предаването и на италианските власти, по отношение на същата се
прилагат разпоредбите на ЗИНЗС и конкретно чл.250,ал.2 и сл. от ЗИНЗС, като с оглед
бременността на лицето, следва да се прецени необходимостта И. да бъде настанена в
лечебно заведение към местата за лишаване от свобода, а в случай на необходимост-да бъде
изведена за преглед или лечение в медицинско заведение извън местата за лишаване от
свобода.
Изхождайки от всичко посочено и на основание чл.45, ал.3 от ЗЕЕЗА и чл.44, ал.9 от
ЗЕЕЗА, Софийски градски съд
РЕШИ:
ДОПУСКА след съгласие за предаване на исканото лице изпълнение на Европейска
заповед за арест от 10.06.2021г., издадена от зам.главен прокурор при Държавна
прокуратура-гр.Болония, Република Италия, като ПРЕДАВА Е.С.И. - родена на **** година,
българка, българска гражданка, с ЕГН: ********** на съдебните власти на Република
Италия за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода”, в размер на една година,
единадесет месеца и двадесет и осем дни, наложено на исканото лице с влязла в сила
присъда- решение от 30.11.2017г. с №5382/2017г. –Гл.Рег.№35491/2017г.-R.G.N.R
n.13615/2017, потвърдено от Апелативен съд от 23.04.2018г., влязло в законна сила на
24.07.2018г., за престъпление – утежнена кражба по чл.110-624-625 н.4 и 8 бис,61 н.5 от
Наказателния кодекс на Република Италия.
ВЗЕМА мярка за неотклонение ЗАДЪРЖАНЕ ПОД СТРАЖА по отношение на
Е.С.И. до приключване на процедурата по предаване на компетентните съдебни власти на
Република Италия.
Е.С.И. не прави отказ от принципа на особеността.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4