Мотиви към присъда от 17.05.2021 г. по НОХД №
4275/2020 г. по описа на СГС, НО, 25 с-в
С
обвинителен акт, внесен за разглеждане в Софийски градски съд по реда на чл.
247, ал. 1, т. 1 от НПК, Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение
срещу Л.А.А. и С. Н.П. за това, че на 18.11.2018 г.
през непродължителен период от време, при условията на продължавано
престъпление в 12.26 ч., в 13.01 ч. и в 13.41 ч. в гр. София, на бул. „*******,
в съучастие като съизвършители помежду си, са
направили опит да монтират техническо средство върху банкомат /АТМ устройство/,
собственост на ТБ „Ц.К.Б.“ АД, което техническо средство е изградено от 3
обекта: 1 бр. обект със сложна форма, изработен от сива пластмаса, 1 бр. обект
с правоъгълна форма, изработен от сива пластмаса и 1 бр. обект със сложна форма,
изработен от зелена полупрозрачна пластмаса с процеп с монтирана камера със
записващо устройство, за да придобият двамата информация за платежен
инструмент, като деянието е останало недовършено поради независещи от дееца
причини – устройството не прилепнало върху терминала на техническото устройство
– АТМ.
По
отношение на подсъдимия Л.А.А. производството по
делото е приключило с определение от 12.02.2021 г., постановено по НОХД №
522/2021 г. по описа на СГС, НО, 21 с-в, с което е одобрено споразумение между
СГП и защитника на подсъдимия, с което Л.А. се е признал за виновен по
повдигнатото обвинение, като му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за
срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложено с изпитателен срок от 3 години и
е прекратено наказателното производство спрямо него.
В хода на съдебните прения прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани доказателства, които да
оборват обвинителната теза, поради което моли съда да признае подсъдимия П. за
виновен по така предявеното му обвинение и да му наложи наказание над
предвидения в закона минимум, като отнеме в полза на държавата предмета на
престъплението.
Защитникът на подсъдимия – адв. Т., счита
обвинението за недоказано. Посочва, че прокуратурата погрешно и неоснователно
твърди, че е съществувало устройството изградено от трите обекта, описани в
обвинителния акт, като изтъква, че нито сред веществените доказателства, нито в
самата експертиза има обект със сложна форма от зелена пластмаса с монтирана
камера. На следващо място пледира, че техническото средство е било негодно за
монтиране, както и че трите елемента, от които обвинението твърди, че е
съставено самото устройство, не са били годни за придобиване на информацията от
платежен инструмент. С оглед аргументиране на тезата, защитата прави обстоен
анализ на експертизата и разпита на вещите лица, от които приема за установено,
че нито един от трите обекта не е функционирал. Обсъждайки показанията на
разпитаните свидетели, намира, че липсват доказателства за това подсъдимият и
свидетелите А. и Т. да са опитали да монтират на банкомата точно трите описани
в обвинителния акт обекта, като и да е правен опит да бъдат монтирани три
отделни елемента. Изтъква разминавания и относно едновременното присъствие и на
трите лица при всяко едно от деянията, както и действията на всеки от тях пред
банкомата. В заключение счита, че по делото не са събрани доказателства, които
на първо място да обосноват, че е бил правен опит да бъде монтирано устройство
със сложна форма, изработено от сива пластмаса с правоъгълна форма, а освен
това да доказват, че подсъдимият П. е правил опит да поставя нещо друго освен
някой от обектите, които са от зелена полупрозрачна пластмаса. В допълнение
защитата намира, че липсва и субективната страна на престъплението – нито едно
от устройствата, за които е повдигнато обвинение, не съдържа всички необходими
компоненти за записването на информация, а целта на трите отивания до банкомата
не е била да бъде монтирано устройство, за да бъдат събрани по неправомерен
начин данни, а да бъде научен свидетелят Т. как се поставят на банкомата. Моли
съда да признае подсъдимия за невиновен да го оправдае по така повдигнато
обвинение. Алтернативно моли съда, в случай че признае подсъдимия за виновен,
да му наложи наказание в минимален размер, което да бъде отложено по реда на
чл. 66 от НК.
В реплика, прокурорът счита, че се касае за напълно годно техническо
средство, а предметът - банкоматът, върху който е осъществено посегателството,
е бил годен предмет за престъплението. Моли съда да приеме, че се касае за
годен опит с годни средства и пречка за довършване на престъплението е
неумението на извършителите на престъплението да монтират техническото
средство.
Подсъдимият П., в лична защита, моли съда да вземе предвид доводите на
защитника му. В предоставеното му право на последна дума иска да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и съобрази събраните по
делото доказателства, намери за установено от фактическа страна
следното:
Подсъдимият
С.Н.П. е роден на *** г. в гр. Денвър, САЩ, българин, български гражданин,
неосъждан, със средно образование, работи като сервитьор
барман в ресторант М.М., адрес: гр. София ул. „*******,
неженен, ЕГН: **********.
Подсъдимият
П. и свидетелите А. и Т. били познати. Свидетелят Т. знаел, че Л.А. притежава
умения за монтиране и използване на технически средства за придобиване на
информация от платежни инструменти, като е осъждан за такова престъпление в
друга държава, поради което поискал от него да го обучи как да борави с тези инструменти
и да ги поставя устройствата на банкомати. За целта свидетелят Т. се уговорил
със свидетеля А. и подсъдимия П. да се срещнат и да научат Т. да поставят скимиращи устройства.
На
18.11.2018 г. около обяд подсъдимият П. и свидетелите Т. и А. се срещнали, за да намерят банкомат, на който Т.
да се упражнява уменията си. Свидетелят А. бил облечен с тъмни дрехи, с
поставена шапка на главата си и тъмни обувки, а свидетелят Т. носел тъмни
дрехи, с поставена шапка на главата си и тъмни обувки със светли подметки, а
подсъдимият П. бил облечен с тъмни дрехи, цветни обувки и носел на главата си
шапка с козирка
Към 12:26 ч. свидетелите А. и Т. отишли до
клона на ТБ „ЦКБ“ АД, намиращ се в гр. София, на бул. „*******. Свидетелят А.
застанал пред намиращия се отпред банкомат, демонстрирал на свидетеля Т. как се
монтира скимиращо устройство и му обяснил детайлите,
за които да внимава.
А.
извадил сив елемент с правоъгълна форма и две стърчащи неща отгоре под формата
на буквата Т и размери около 10 см. на 5 см. и го поставил над клавиатурата на
банкомата, след което поставил пластмасов елемент с елипсовидна форма и зелен
цвят на слота за картите вдясно от дисплея. А. проверил дали устройството пасва
добре, на два пъти вкарал карта, след което натиснал бутона „Отказ“ на
клавиатурата и я изкарал. Веднага след това извадил поставеното на мястото за
картите устройство с метален инструмент с дължина около 15 см, отпред завито като
кукичка, а поставения върху клавиатурата елемент отстранил с метален инструмент
като отвертка. В същото време свидетелят Т. бил застанал от дясната страна на А.
и наблюдавал действията му, като същевременно го прикривал. Двамата се забавили
около 30 секунди, след което се отдалечили.
Към
13.00 ч. свидетелите Т. и А. се върнали до банкомата, като този път били
придружени и от подсъдимия П.. В 13:01 ч. пред банкомата застанали свидетелят Т.
– пред клавиатурата, и подсъдимият П. – вдясно от него, а непосредствено зад
тях се намирал свидетелят А., за да наблюдава действията им. Тогава свидетелят Т.
се опитал да повтори действията на свидетеля А., след което извадили
инструментите и тръгнали.
Тези
действия на лицата са били наблюдавани от свидетеля Й. – служител във видеоцентъра към „Ц.К.Б., който уведомил органите на МВР
при второто им посещение на банкомата. На място пристигнал патрул, който
извършил оглед, но подсъдимият и свидетелите вече не се намирали пред
банкомата.
В 13:41
ч. подсъдимият П. и свидетелят Т. отново отишли до същия банкомат, като този
път свидетелят А. стоял на отсрещния тротоар. Подсъдимият П., на свой ред,
поставил в банкомата зеления инструмент на мястото, откъдето излизат и влизат
картите, по описания по-горе начин направил два опита с карта дали влиза и
излиза правилно и после с металното нещо като пинсета бръкнал и извадил
устройството, а свидетелят Т. стоял от дясната му страна, за да наблюдава и
пази.
Свидетелят
Й. отново наблюдавал действията им, като веднага след тяхната появата позвънил
на дежурния на 01 РУ-СДВР, за да подаде сигнал, а впоследствие - и за да даде
по-подробно описание на лицата.
След
това подсъдимият и свидетелите А. и Т. се разделили, като П. и Т. отишли да си
купят храна, а А. ***. Междувременно, полицейски автопатрул
на 01 РУ-СДВР, в състав свидетелите И.И., Д.Д. и Г.Г., се отзовал на сигнала
и извършил оглед на банкомата, като не установил нищо монтирано, взломено или видоизменено на самото устройство и напуснал
мястото. Придвижвайки се в района, полицейските служители видели свидетеля А. и
се насочили към него. Забелязвайки патрулния автомобил, А. побягнал и хвърлил
носената от него раница в двор на къща. Същият бил задържан от полицейските
служители И. и Г., а свидетелят Д. отишъл до хвърлената раница и запазил
местопроизшествието. Междувременно в близост до свидетелите И. и Г. преминали
подсъдимият П. и свидетелят Т., които отговаряли на даденото описание. Било
докладвано на дежурния на 01 РУ-СДВР и лицата били задържани.
В
района, където А. изхвърлил раницата си
бил извърне оглед на местопроизшествие, при който е иззета текстилната чанта,
съдържаща отвертка, пинсета, пластика и три броя устройства по банкомати.
Извършен е оглед и на АТМ устройство към банка „ЦКБ“, находящо се на бул.
Патри5арх Евтимий №20. Извършени са и претърсвания от жилища, обитавани от
подсъдимия С.,***, от където са иззети флаш памет /
четири броя/ и 2 лаптопа. При претърсване на жилищата , об5итавани от
свидетелите А. и Т. не са иззети вещи.
На
следващия ден 19.11.2018г бил извикан
служител от фирмата, отговаряща за поддръжката на банкомата, свидетелят К..
Същият извършил проверка на устройството, като констатирал, че няма поставени
външни устройства, сложени на банкомата, а тестовете на четеца са изрядни.
Резултатите от проверката били обективирани в
протокол за техническо обслужване.
По доказателствата:
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал както следва: показанията на
свидетелите Л.А., Х.Т. /вкл. и прочетените на осн.
чл. 281, ал. 1, т. 1 от НПК показания, дадени пред съдия в ДП по НЧД 5256/2018
г./, П.Й., Д.Д. /вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК/, Г.Г. /вкл. и приобщените на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т.
2, пр. 2 от НПК/, И.И. и К.К.;
заключенията на извършените съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК
профилиране /л. 166 от ДП/, експертиза № 19/КСМ-20 /л. 177 ДП/; експертиза №
2019/ИКУ-240 /л. 198 ДП/; дактилоскопна експертиза
/л. 212 ДП/; техническа експертиза /л. 230 ДП/; комплекса видео-техническа и
лицево-идентификационна експертиза /л. 252 ДП/; протоколи от извършените
процесуално следствени действия: огледи на дворното пространство пред къща, находяща се в гр. София, на ул. „6-ти септември“ и на
банкомат; претърсване и изземване в неотложен случай в жилищата на С.П., Х.Т. и
Л.А., протоколи за оглед и освидетелстване; справката за съдимост на подсъдимия
и останалите писмени доказателства от досъдебното производство.
След анализ на посочените доказателства по
отношение на фактите относими към предмета до
доказване на делото, съдът намира, че същите не могат да обосноват категоричен извод за виновността на
подсъдимия П. в извършването на инкриминираното деяние.
Съдът кредитира показанията на свидетеля П.Й.,
тъй като са обективни, последователни, логични и кореспондират с останалите
доказателства по делото, в частност заключението на видеотехническата
експертиза и показанията на разпитаните полицейски служители. Чрез тях прецизно
и подробно се изясняват хронологично обстоятелствата, свързани с отиването на подсъдимия
и свидетелите А. и Т. до банкомата, времето и продължителността на престоя им,
поведението им пред устройството, което е породило съмнения за неправомерно
въздействие, направените от Й. обаждания до органите на реда и даденото
описание на трите лица. Свидетелят е категоричен, че при първото отиване до
банкомата са били само две лица, едното от които е поставяло нещо на
клавиатурата, при второто – същите две лица заедно с трето, като второто от тях
е оперирало на банкомата, а при последното – второто и третото лице, и
разпознава подсъдимия като въпросното трето лице, което е носело шапка с
козирка и електрикови маратонки. Това в пълна степен
съответства на записите от видеокамерите, на които около 12:26 ч. не се вижда
трето лице в района на АТМ устройството, а при последвалото задържане
единствено П. е бил с цветни маратонки. При този свидетел не се наблюдава
тенденция към изкривяване или преувеличаване на фактите, той признава, че
камерата, на която е наблюдавал не е обхващала отвора за банкови карти, но е
видял как лицата вадят от торба нещо подобно на скимиращо
устройство, поради което приема показанията му за вярно отразяващи обективната
действителност.
Показанията на свидетелите А. и Т. настоящият
съдебен състав подложи на задълбочен и прецизен анализ, съобразявайки данните
за тяхната съпричастност към инкриминираната престъпна дейност и намери, че същите следва да бъдат кредитирани частично. Същевременно беше отчетен и фактът,
че А. е бил подсъдим по същото наказателно производство, което е приключило със
споразумение, одобрено с определение от 12.02.2021 г. по НОХД № 522/2021 г. по
описа на СГС, НО, 21 с-в., а на свидетеля Т. в нито един момент не е било
повдигано обвинение, като с оглед отношенията на Александрови Т. с подсъдимия и установените
действия на банкомата от всеки от тях, показанията им са съществени относно
предмета на доказване по делото.
Този състав се довери на частта от показанията
на свидетеля А., в която сочи, че се познава с подсъдимия и свидетеля Т., че
последният е поискал помощ, за да се научи как да поставя скимиращи
устройства, че около обяд на процесната дата се е
срещнал с него и са отишли до банкомат на „Патриарха“ да се упражнява, както и
за обстоятелствата, свързани със задържането му и изхвърлянето на раницата,
която е носел. В подкрепа на твърденията за провеждано „обучение“ е фактът, че
според ВТЕ свидетелят А. е облечен със същия вид дрехи и обувки, като лицето,
което първо поставя устройство на клавиатурата на банкомата, което е логично в
случай, че показва на останалите какво трябва да правят. Аргумент в тази насока
се съдържа в показанията на свидетеля Т., дадени пред съдия на досъдебната
фаза, който изключително детайлно описва действията по поставяне и премахване
на двете устройства от сива и зелена пластмаса и неколкократно
повтаря, че Л. му е казвал да наблюдава внимателно какво прави и им е задавал
въпроси дали са разбрали за какво става въпрос. Освен това от доказателствената съвкупност се изяснява, че във вида, в
който са намерени устройства в носената от свидетеля А. раница и които
отговарят на описаните от Т., не са годни за записване на информация, поради
липса на необходими за това елементи. От значение за изводите на съда е и
обстоятелството, че при извършената на следващия ден техническа проверка на процесния банкомат не са открити външни устройства, което
изцяло кореспондира с показанията на свидетелите Т. и А., че същите са служили
за демонстрация и са били премахвани веднага. Изложеното е основание да се
приеме, че действително е ставало въпрос за провеждане на „обучение“.
Що се отнася до показанията на свидетеля Т.,
съдът констатира вътрешно противоречие в заявеното от него пред съдебния състав
и дадените на досъдебното производство пред съдия и прочетени на осн. чл. 281, ал.1, т.1 от НПК показания, което налага
по-подробното им обсъждане, съпоставяйки ги с останалите доказателства.
Свидетелят не отрича, че във въпросния ден е бил заедно с подсъдимия и
свидетеля А., както и че заедно са ходили до АТМ устройства. В същото време
прави впечатление, че и при двата разпита заявеното от него е объркано и
хаотично, като свидетелят се опитва да минимизира своята роля в извършваната от
подсъдимия и свидетеля А. дейност и отрича участието си. Този състав не прие за
достоверни твърденията на свидетеля в съдебната фаза, че на процесната
дата се е срещнал случайно със свидетеля А., че не е докосвал банкомата и че е
бил принуден да стои заедно с него до банкомата, тъй като се опровергават от
другите доказателства.
На първо място, от показанията на свидетеля Й.,
видеотехническата експертиза и приложените като
веществени доказателства записи от видеокамерите се установява, че при първото
посещение до банкомата са отишли свидетелите Т. и А., като липсват
доказателства подсъдимият да ги е придружавал. Показателни за това са, както
даденото от Й. описание на облеклото на лицата, така и заключението на видеотехническата експертиза, които посочват подсъдимият
като единственото от трите лица, което е носило шапка с козирка и цветни (електрикови) маратонки. Същевременно свидетелят А. е
облечен с дрехи от същия вид като лицето, застанало първо пред банкомата, а от
видеозаписите и показанията на свидетеля Й. е видно, че при второто посещение
другото лице с тъмни маратонки, което е присъствало и при първото отиване, е
опитало да постави нещо. Това налага извод, че при единственото посещение на
трите лица заедно до банкомата, именно свидетелят Т. е оперирал на него и
опровергава показанията му, че не се е докосвал до него.
Изложеното кореспондира със заявеното от
свидетеля А., че именно Т. го е потърсил с молба да го научи да поставя
устройства, тъй като е щели да пътуват заедно до Израел с тази цел. Факти,
свързани с планиран полет до тази държава не се отричат от Т., поради което
съдът им се довери. Не могат обаче да бъдат приети за достоверни твърденията на
Т., че поводът за пътуването е екскурзия заедно със свидетеля А.. Както
основателно посочва защитникът в пледоарията си, нелогично е предвид, че Л.А. е само позна на Т., първият
да изведнъж да му предлага да ходят на екзотична екскурзия и Т. да се съгласи
без да се поинтересува за никакви подробности. От друга страна разказът на А.
за отношенията между двамата и познанството му с бащата на Т. покрай спортните
им занимания в миналото, вкл. и за притеснението му да изпълни молбата на Т., заради
възможната реакция на баща му, е последователен, логичен и съдържа признание за
неизгодни за свидетеля факти, поради което съдът прие, че именно той е обективен
и вярно отразява действително случилото се.
Лишени от житейска логика са и твърденията на Т.
от съдебното заседание, че се е чувствал заплашен и че е видял да се поставя
нещо в банкомата, но не знае какво точно е, поради което съдът не им се довери.
В случая несъмнено се установи, че свидетелят е присъствал през цялото време и не
само е наблюдавал, но и самият той е опитал да постави устройствата на
банкомата. Освен това при разпита си в досъдебната фаза Т. излага изключително
подробно описание на устройствата, вкл. лепенки и бутончета,
начина им на поставяне и премахване, използваните инструменти и
предназначението на всеки от тях. Това са детайли, които би могло да посочи
само лице, което не само е видяло посочените предмети в състояние на страх, но
е обърнало особено внимание и е придобило знание за начина на работа с тях,
поради което в тази част съдът се довери на заявеното от свидетеля пред съдия в
досъдебната фаза и показанията на свидетеля А..
По отношение на събитията преди отиването до
банкомата, мястото и времето на срещата между двамата свидетели и подсъдимия
между заявеното от двамата свидетели са налице съществени противоречия, които
не могат да бъдат преодолени със събрания и проверен доказателствен
материал, като същите не са съществени за предмета на доказване. Същественото
е, че по делото са налице неоспорими доказателства, че подсъдимият П. не е
присъствал при първото посещение до банкомата, а се е присъединил към двамата
свидетели в по-късен момент. Обстоятелствата изложени от свидетеля Т. за случайна среща в магазина между него и
подсъдимия след третото му отиване до банкомата, същото не мога да бъдат приети с доверие, тъй като се опровергава от показанията на
свидетеля А., както и от останалите доказателства по делото, изложени по-горе. Липсват
доказателства, които да опровергават твърденията на А., че изхвърлената преди
задържането му раница, не е негова, а на свидетеля Т.. Собствеността на
раницата обаче е без значение в случая, доколкото от видеозаписите се установи,
че и трите лица в различни моменти са оперирали на банкомата. Същевременно е
сигурно, че същата се е намирала във фактическата власт на А., от когото е била
изхвърлена, поради което този съдебен състав не се довери на твърденията на Т.,
че никой от тях не е носил раница.
Като достоверни и добросъвестно изложени съдът
прие показанията на полицейските служители - свидетелите Д.Д.,
Г.Г. и И.И.. Същите не са
очевидци на инкриминираните деяния и не са възприели непосредствено
обстоятелствата, за които е повдигнато обвинение, но разказите им съдържат
информация за подадените сигнали, липсата на следи от въздействие по банкомата
и обстоятелствата, свързани със задържането на подсъдимия и свидетеля А. –
поведението, намерените у тях вещи и облеклото им. Показанията на тези
свидетели са незаинтересовани, обективни, непротиворечиви и взаимнодопълващи
се, поради което съдът прецени, че правилно отразяват възприетите от тях факти
при изпълнение на служебните им задължения. Казаното от тях, макар и косвено,
има съществено значение за изясняване на обективната истина, доколкото чрез
него се потвърждават изложените от свидетелите Й. и А. обстоятелства и служи за
проверка на събрания доказателствен материал.
Съдът се довери и на показанията на свидетеля К.
като логични, обективни и последователни, като отчете, че същите имат по-скоро
принципен характер, доколкото самият
свидетел заявява, че няма никакви спомени за конкретния случай. Въпреки това,
след предявяване на протокола за техническо обслужване, К. потвърждава, че на
19.11.2018 г. е извършил проверка и отразените в протокола констатации и дава
разяснения за възможността да останат белези от поставяне на скимиращо устройство и след премахването му, поради което
този състав ги ползва при формиране на изводите си.
Съдът кредитира протоколите от извършените
процесуално-следствени действия: оглед, освидетелстване, претърсване и
изземване, като намира, че процесуално-следствените действия са осъществени
съобразно изискванията на НПК.
Съдът кредитира като обективни, подробни,
компетентно изготвени и в пълнота отговарящи на поставените въпроси
заключенията на приетите експертиза № 20 ДНК-85 /л. 166 и сл. т. I от ДП/,
експертиза № 19/КСМ-20 /л. 176 и сл. т. I от ДП/, експертиза № 2019/ИКУ-240 /л.
198-208, т. I от ДП/ и експертиза № 18/ДКТ-368 /л. 212 и сл., т. I от ДП/, като
отчете, че същите не допринасят съществено за изясняване на обстоятелства от
значение за повдигнатото обвинение. Според заключението на експертиза № 20
ДНК-85 в изследваните 3 бр. панели, намерени в носената от свидетеля раница се
установяват смеси на клетъчен материал с много ниски нива, които нямат
идентификационна стойност, а за инструментите не се определя ДНК профил, а
видно от дактилоскопната експертиза № 18/ДКТ-368 по
тези обекти не са открити дактилоскопни следи, годни
за идентификационно изследване. В останалата си част посочените експертизи не
изследват обстоятелства, относими към предмета на
доказване в настоящото производство, поради което не е необходимо подробното им
обсъждане.
Съдът възприе като компетентно и обосновано
заключението на комплексната видео-техническа и лицево-идентификационна
експертиза протокол № 436/2019 г. /л. 252 и сл., т. I от ДП/. Въпреки, че
експортираните изображения на трите лица не са годни за лицево-идентификационно
изследване, вещото лице е установило, че две от лицата са облечени с дрехи,
които са сходни с дрехите на свидетеля Л.А. и подсъдимия С.П., от което е
направило обосновано предположение, че тези лица и подсъдимия и свидетеля А. са
облечени с дрехи от един и същ вид. Преценено в съвкупност с целия събран по
делото доказателствен материал, заключението води до
несъмнен извод, че подсъдимият и свидетелите А. и Т. са трите лица на
видеозаписите и спомага за изясняване на действията на всяко от тях около
банкомата.
Съществено значение за изводите на съда има
заключението на приетата техническа експертиза № 2019/ИЕУ-007 /л. 230 – 247, т.
I от ДП/, което дава отговор на въпроса годни
ли са обектите от раницата, приобщени с протокол за оглед, да придобиват и
съхраняват информация от платежни, магнитни карти. Така според вещите лица
изследваните 1 бр. обект със сложна форма, изработен от сива пластмаса и 1 бр.
обект с правоъгълна форма, изработен от сива пластмаса, илюстрирани на снимки
5.2, 5.4, 5.5 и 5.7, пасват плътно на части от лицевия панел на банкомат марка
„NCR“ без това да пречи
на нормалната му работа и имат отвори с диаметър 1 мм. от задната страна на
който има монтирана миниатюрна камера, свързана със записващо устройство. И
двата обекта са предназначени за скрит запис на действията, извършвани на
клавиатурата на АТМ, включително и ПИН код, но видеозаписите се съхраняват в
карта с памет, каквато липсва и при двете устройства. Третият изследван обект -
със сложна форма, изработен от зелена полупрозрачна пластмаса с процеп – снимка
5.8, със своята форма и размери плътно на оригиналният антискимиращ
панел на входа за банкови карти на моторизирания картов четец на АТМ марка
„NCR“, без това да пречи на нормалната му работа. На него има монтирана
магнитна глава, съвпадаща с втора пътечка на магнитната карта на банковите
карти, където е записана необходимата информация за боравене с платежни
средства. При изследване на устройството, експертите са установили, че от 4
куплунга по схема, само един е монтиран върху платката, а от наличните в
паметта записи не е било възможно декодирането на валидни банкови записи. От
направените в съдебното заседание разяснения от вещите лица се установява, че
това трето устройство е годно за копиране, но за да се получи достъп до
картата, трябва да има ПИН-код, който не може да се получи с устройството от
снимка 5.8. Същевременно в панела са налични изводи за необходимите куплунги,
но само един такъв е монтиран – този за зареждане на батерията и извличане на
информацията. В него липсват куплунг за програмиране на процесора (К1), входа
за постъпване на информация от магнитната глава (К3) и захранващият батерията
куплунг (К4). Съобразявайки компетентното, обосновано и пълно становище на
вещите лица, съдът намери, че устройството не е годно да се използва по
предназначение.
Съдът изгради
фактическите изводи и въз основа на
приобщените по делото писмени и веществени доказателства, които допринасят
за изясняване на обективната истина. От особено значение за изводите на съда се явява протокола за
техническо обслужване, видно от който по банкомата няма поставени външни
устройства.
Фактите, касаещи съдебното минало на
подсъдимия съдът установи от приложената по делото справка за съдимост.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият П. не е осъществил престъпно
деяние, за което му е повдигнато обвинение по чл.249,ал.3 вр.
ал.1 вр. чл.26, ал.1 вр.
чл.18, ал.1 вр. чл.20,ал.2 от НК.
За обективната съставомерност
на престъплението по чл. 249, ал. 3 от НК е необходимо деецът да е осъществил
изпълнителното деяние в една от предвидените му форми – изготвя, монтира или
използва техническо средство за придобиване на информация за съдържанието на
платежен инструмент. От субективна страна, престъплението се извършва с пряк
умисъл и специална цел – да се придобие информация за съдържанието на платежен
инструмент. В тази връзка настоящият състав намира за необходимо да отбележи,
че е необходимо техническото средство да е годно за монтиране, както и за
придобиване на информация.
В случая събраният по делото доказателствен материал не подкрепя фактическата
обстановка, описана в обстоятелствената част на обвинителния акт досежно фактите, включени в престъпния състав, както от
обективна така и от субективна страна.
На първо място по делото не се събраха
доказателства, които да установяват по несъмнен начин, че използваното
техническо средство е било изградено от три обекта, така както е се твърди в
обвинителния акт - 1 бр. обект със сложна форма, изработен от сива пластмаса, 1
бр. обект с правоъгълна форма, изработен от сива пластмаса и 1 бр. обект със сложна
форма, изработен от зелена полупрозрачна пластмаса с процеп с монтирана камера
със записващо устройство. Основателни са доводите на защитника, че по делото
липсва описания в обвинителния акт за обект
със сложна форма, изработен от зелена полупрозрачна пластмаса с процеп с
монтирана камера със записващо устройство. Както правилно посочва, като
веществени доказателства са приложени и изследвани три обекта със зелен цвят -
два от тях елипсовидни, а другият със сложна форма, като всички са с монтирана магнитна
глава, но не и с камери. Камери са поставени в изследваните две устройства от
сива пластмаса от раницата, но описание на такива камери по тях в обвинителния
акт липсва. Видно от заключението на техническата експертиза, точно двете сиви
устройства в раницата са били с еднакво предназначение – да записват действията
върху клавиатурата и са имали поставени камери, а третото – изработено от
зелена пластмаса, не е било оборудвано с камера, а с магнитна глава. От
направеното от вещите лица уточнение се изясни, че всяко от инкриминираните три
устройства е самостоятелно и трите заедно не изграждат едно техническо
средство, съответно не е необходимо едновременното им поставяне. В същото време
по делото не се събра нито едно доказателство, че някое от лицата е опитало да
постави три устройства на банкомата. Напротив, в показанията на свидетеля Т. се
съдържа описание на две такива – едно над клавиатурата и едно на входа за
банкови карти. Свидетелят Й. също говори за нещо монтирано на клавиатурата и скимиращо устройство на слота за банкови карти, но в нито
един момент не споменава за изваждане на три елемента. Поради това съдът прие
за недоказано това, че техническото средство, опитът за монтиране на което се
твърди от обвинението, да е било изградено от три обекта, както са описани в
обвинителния акт.
Освен това, не се доказа, че устройството е
било годно за придобиване на информация за платежни инструменти, както е
повдигнато обвинението от СГП. Въпреки че по експертен път е установено, че
намерените в раницата обекти, за които е повдигнато обвинение, са технически
средства за придобиване на информация относно съдържанието на платежен
инструмент и пасват плътно на местата, за които са предназначени, заключението
е категорично, че същите не са годни да придобиват и съхраняват информация от
платежни, магнитни карти. Така сивите устройства са били без карта памет, на
която да се съхранява информацията, а зеленото устройство е имало монтиран само
един куплунг, като вещите лица не могат да дадат отговор дали е било
програмирано да записва информация от магнитната лента на картите. Същевременно
при липсата на К1 и К3, предназначени за програмиране на процесора и постъпване
на информация от магнитната глава, е трудно мислима възможността за
функциониране на устройството по предназначение.
Дори и да се приеме възможността
инкриминираните устройства да са годни да събират информация, по делото не се
доказа подсъдимият да е опитал да монтира точно тези три обекта. Раницата, в
която са се намирали те, е била във фактическата власт на свидетеля А., преди
да я изхвърли пред органите на реда, а заключенията на ДНК експертизата и дактилоскопната експертиза не идентифицират следи от
подсъдимия по тези устройства, нито по намерените инструменти. От показанията
на свидетеля Й. и записите от видеокамерите също не може да се направи
категоричен извод за вида и формата на елементите, които са поставяни от трите
лица на банкомата, особено при положение, че същите не са имали видимост към
отвора за банкови карти, където следва да се монтират част от тях. Описание се
съдържа в показанията на свидетеля Т. от досъдебното производство, но при
наличието на още няколко почти идентични обекта, за които не е повдигнато
обвинение и липсата на следи от подсъдимия, по който и да е от тях, не може да
се направи категоричен извод, че последният е имал досег с инкриминираните
вещи.
На следващо място несъмнено се установи, че
подсъдимият П. не е присъствал до банкомата при първото деяние, за което му е
повдигнато обвинение. Видно от показанията на свидетеля Й. и записите от
видеокамерите, подсъдимият се е намирал при АТМ устройството при второто
посещение – в 13:01 ч., но не той е извършвал действия и е имал физически досег
до него, като това се е случило едва при третото отиване, когато са били само
двамата със свидетеля Т. в 13:41 ч. Това води до единствено
възможен извод за липса на съпричастност на подсъдимия към две от деянията,
включени в инкриминираната престъпна дейност, което е достатъчно да бъде
оправдан за тази част от обвинението.
Действително от анализа на доказателствата по
делото се установява участие на свидетеля Т. и в трите деяния, включени в
инкриминираната дейност. Последното обаче е без значение, доколкото
съпричастността му към престъплението не е предмет на разглеждане от настоящото
производство. Изключително правомощие на прокурора е да реши дали да привлече
дадено лице към наказателна отговорност и за какво престъпление, поради което
възраженията на защитника за липса на повдигнато обвинение срещу Т. са неоснователни. Въпреки това данните за
неговото участие бяха съобразени от настоящия състав и показанията му бяха
подложени на критичен анализ, който обуслови фактическите изводи.
Несъставомерността на деянието от обективна страна предполага
невъзможност да са осъществени признаците на състава на престъплението от
субективна страна. За пълнота на изложението, обаче, съдът намира за необходимо
да отбележи, че от събраните доказателства не се установява субективният
елемент на деянието – подсъдимият да е опитвал да монтира устройства с цел
събиране на информация за платежни инструменти. Освен обстоятелството, че
техническите средства са били негодни да записват информация, от показанията на
свидетелите А. и Т. се установи, че целта на посещенията при банкомата е била
„обучение“ как се поставят устройства от този вид. Показателен за липсата на
умисъл е и фактът, че въпросните технически средства са премахвани веднага след
поставянето им – обстоятелство, което се потвърждава не само от показанията на
замесените лица, но и от протокола за оглед на АТМ / протокол за оглед на местопроизшествие/,
устройството и протокола за техническа проверка. В тази връзка съдът не споделя
изложеното в обвинителния акт, касаещо невъзможност
устройството да прилепне върху терминала. От заключението на техническата
експертиза се установи, че и трите устройства пасват плътно на банкомата, а от
показанията на свидетеля Т. – че са прилепнали добре. Това, както и
обстоятелството, че при извършената на следващия ден техническа проверка не са
открити следи от външно въздействие, налагат извод, че лицата са отстранили
поставените предмети по своя воля, при това с достатъчно умения, за да не
оставят белези.
При така установените фактически положения, съдът
прие, че подсъдимият П. с действията си не е осъществил състава на чл. 249, ал.
3 вр. ал. 1 вр. чл.26, ал.1
вр. чл.18,ал.1 вр.
чл.20,ал.2 о от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по
повдигнатото му обвинение.
С оглед изхода от делото на основание чл. 190,
ал. 1 от НПК направените по делото разноски следва да останат за сметка на
държавата.
По изложените съображения съдът постанови
своята присъда.
Съдия при СГС: