№ 77
гр. Варна, 31.01.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на двадесет и шести
януари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Светлана Т.
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Светлана Т. Търговско дело №
20223100900478 по описа за 2022 година.
На именното повикване в 13:08 часа се явиха:
ИЩЕЦЪТ Г. И. Г. е редовно уведомен от съдебно заседание, не се
явява лично, представлява се от адвокат Н. Б., редовно упълномощeн с
подаване на исковата молба.
ИЩЦАТА Х. И. Г. е редовно уведомена от съдебно заседание, не се
явява лично, представлява се от адвокат Н. Т., редовно упълномощeна с
подаване на исковата молба.
ОТВЕТНИКЪТ „ЗАД ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ” АД , редовно
уведомен от предходно съдебно заседание, не се явява законният
представител на дружеството, представлява се от адвокат Т. С., редовно
упълномощен с подаване на отговора на исковата молба.
ВЕЩОТО ЛИЦЕ Х. Д. Б. е редовно призован, не се явява.
АДВ. Б.: Да се даде ход на делото.
АДВ. Т.: Не са налице процесуални пречки, моля да се даде ход на
делото.
АДВ. С.: Няма пречки, моля да се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед редовното призоваване на страните, намира, че не са
налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
АДВ. Т.: Водим свидетелите си. Допуснати са ни по двама свидетели.
В днешно съдебно заседание водим общо двама свидетели, които свидетелски
показания ще ползват и двамата ищци.
1
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, воден от ищците
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
И.А. Г., ЕГН **********, българин; български гражданин; неосъждан.
СВИД. Г.: Работя в Център по охрана на труда, Инспектор
„Безопасност и здраве“. Баща съм на Г. и Х., и по стечение на
обстоятелствата - колега на Г.. Работим заедно.
СЪДЪТ разяснява на свидетеля разпоредбата на чл.166, ал.1 от ГПК за
отказ от свидетелстване и го предупреди за наказателната отговорност по
чл.290 от НК.
СВИД. Г.: Ще давам показания. Обещавам да говоря истината.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД. Г.: На 06-ти май бяхме в Сунгурларе за едно участие за
празника, когато се обади Г.. Бях извън града. Имаше празник на града и
имахме участие. Едната ми дъщеря свиреше там и я бях завел. Рано тръгнахме
от Варна и към 11ч. може би беше, защото вече участието приключваше и се
обади Г.. Отначало не разбрах какво става, защото ревеше, не му се
разбираше много. Накрая разбрах, че майка му е починала предния ден.
Ние бяхме съпрузи от 1986г. сме женени, до 2002г., когато се
разведохме. Съвсем културно се разведохме и си продължихме отношенията.
Като ми се обади Г. на 6-ти май, около половин час след това
тръгнахме за Варна. По пътя поддържах разговор с него. Всеки път, като
говореше, ревеше. Като се прибрах пак се чухме и като каза, че се е прибрал в
тях, отидох да го видя и да разбера какво точно е станало. Разбрах, че е
катастрофирала с кола, управлявана от тогавашния и приятел.
́
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД. Г.: От 2009г. работим заедно в една стая с Г.. Ние го пуснахме
колкото трябва в отпуск, докато се поуспокои. След около две седмици дойде
на работа. Беше мълчалив, много не говореше, гледах да му давам работа, да
го разсейвам, правеше каквото му се даде. Много си сменяше настроенията –
докато беше мълчалив, нещо малко като се случи се дразнеше. Около
половин година продължи тази мъка, защото не знаеше какво да направи.
След развода ни децата останаха при майката. По време на тази
катастрофа, Г. беше си взел жилище близо до офиса, където сме. Живееше
отделно от майка си. Г. беше женен и имаше за около три години брак и
много тежък развод, с големи разочарования. По време на развода 3-4 месеца
живя при майка си, докато мине развода. Жена му беше в техния апартамент.
Майка му веднага го приюти.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД. Г.: Много близки бяха. Тя беше като майка-орлица. Поне по
един път седмично се събираха. Къде при майка му, къде при него. Няма ден,
2
понеже всеки ден съм с него, да не се чуят поне по един път. Винаги когато е
имала нужда като ремонтираха апартамента, той след работа ходеше близо
три месеца там да помага, да могат да го спретнат. На майка му апартамента.
Г. стана много затворен след катастрофата, не искаше много да говори
с хората, само служебно говорихме близо половин година. Прибираше се все
вкъщи. Преди се виждаше с някой приятел, излязат, видят се. В общи линии
се затвори вкъщи. Не пропускаха празник да се съберат с майка си. Дори на
И. ден първо ходеха там със сестра си, после при мен.
Първите две седмици почти не е спал. После много често имаше
безсънни нощи. Те му личаха. Като дойде на работа, целият подпухнал,
личеше си, че не е спал и е плакал. Опита се да се справи с това състояние,
като се затвори в себе. За съжаление започна всяка вечер да пие. Преди не
беше такъв. Тогава много се притесних, да не се пропие. Слава богу това се
преустанови впоследствие.
Избягваме разговорите за майка му, защото винаги се разревава. Но
дойде ли празник, не ще да празнува. Защото разви някаква фобия, че като
идва празник, нещо лошо ще се случи. Това, защото свързва с 6-ти май.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД. Г.: С Х. не се виждам всеки ден и там мога по-трудно да кажа.
Те бяха много близки с майка си. Много често като и звънна да я питам какво
́
прави, тя много често отговаря, че е с майка си. Понеже задължително в
нейното предприятие почивният ден е в събота, и съботата им беше като
техен ден. Събираха се дали в майка си или в Х., всяка събота. И през
седмицата се виждаха поне по още един - два пъти. Х. и още като и кажеш
́
„Мама“, се разревава.
Самото предприятие е такова, че събота почиваха и тогава се събираха.
Имаха много силна връзка двете. Тя не ги делеше децата. Каквото към
единия, такова и към другия. Х. имаше един период труден в живота си,
правеше глупости, според мен, и като се опари- при мама. Живя с майка си.
Х. след като роди и живяха две години в Исперих при родителите на
момчето-бащата, след това като се разделиха, отиде да живее при майка си.
След това имаше един приятел за няколко месеца, след това пак при майка си.
Като я опари живота и мама я прибира.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД. Г.: Х. много не говори за тези работи, колкото и да я
разпитвам, но от странични източници и общи познати, познавам нейни
колеги, разбрах, че доста проблеми е имала на работа, защото е станала
неадекватна. Допускала е грешки. Казват и нещо, тя стои и не мърда,
́
отстрани изглежда че напук го прави, но тя изчезва, мисли си и така. Не съм
се замислял, но поне 4-5 месеца продължи това състояние. Към днешна дата е
същата работа като брат си.
Онзи ден като ми се обадиха, дали ще давам показания, още по
3
телефона се разрева, докато разбера за какво ми се обаждат.
Адвокат Б. и адвокат Т. заявиха, че нямат повече въпроси към
свидетеля.
На въпроси на АДВ. С.:
СВИД. Г.: Извън периодите на трудности и семейни проблеми при
двамата, когато са ходили да живеят при майка си, Х. беше на 18 години, като
отиде в Исперих и почти на 20 години като се върна при майка си. Все си
беше при нея. От две – три години живее отделно.
Г. като навърши 18 години ходи да си пробва късмета в Испания за 1-2
години и видя, че нещата не са такива каквито са, върна се и си живееше при
майка си. По едно време имаше приятелка, излезе на квартира. Разделиха се.
После пак се върна при майка си.
Иванка не знам откога е живяла с В.. Не съм се интересувал. Когато
беше сватбата на Г. през 2017г., тя беше с В. вече. На сватбата бяхме заедно.
Знам, че Г. ходи някъде на лекар, но не го разпитвах. Лекарства със
сигурност взимаше, успокоителни, но умишлено не го разпитвам, защото и
двамата се разстройваме като го питам.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след
което същият беше освободен да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ ПРИСТЪПВА към разпит на свидетеля, воден от ищците
страна, с оглед на което снема самоличността му, както следва:
М.М.М., ЕГН **********, българин; български гражданин;
неосъждан; без родство и дела със страните; предупреден за наказателната
отговорност по чл.290 от НК, след което същият обеща да говори истината.
СВИД. М.: Приятели сме с Х. и Г..
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД М.: Познаваме се от 8-9 години с двамата. С Х. живеем на
-ти
семейни начала. На 5 май 2019г. в 22,10 ч. ми се обади Х. и каза, че брат и
́
и звънял и казал, че не може да се свърже с майка си по телефона. После пак
́
се чуха и отидоха в Окръжна болница. Г. започна да върти телефони, за да
разбере каква е ситуацията. Накрая от единия телефонен разговор разбраха,
че катастрофата е действителна и има двама човека, които са живи, но са
откарани с линейка. Третият човек е на място починал. Тръгнахме към
мястото, където е станало произшествието. Може би след час и половина
стана ясно кой е починалия. Информация не ни даваха до последно. Не ни
допуснаха до колата изобщо. С Г. се срещнахме в Окръжна болница към 22,30
4
часа. До него момент не се знаеше кой е починал. Нямаше от никъде
информация.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД М.: Ходихме и на ПТП-то, когато разбрахме, че двамата са
откарани в болницата, но не се знаеше кой е третият човек. Пък и нямахме
информация за другите двама, които са оживели.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД М.: До последно не ни допуснаха. Когато дойде трупната кола
и когато я изкараха от колата на одеялото, тогава видяхме, че е тя. Дотогава
нямахме никаква информация за нея.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД М.: Когато Г. и Х. видяха това, бяха покосени, разплакани, на
разстояние, треперещи.
На въпроси на АДВ. Т.:
СВИД М.: Доста тежко се отрази на Х.. Беше изключително нервна,
разконцентрирана. Плачеше постоянно, не можеше да спи. Безсънието я
гонеше тотално. За всяко нещо се изнервяше. Безсънието продължи към 5-6
месеца. С много разговори с мен, тя се справи със скръбта по майка си. Като
всеки човек, загубил родител няма как да не реагираш на най-малкото нещо.
Бяха близки майката и дъщерята. За най-малкото нещо тя говореше с майка
си. Всяка седмица се виждахме – дали те идваха в нас, или ние ходихме в тях.
Излизаха по магазини или на разходка. За абсолютно всяко нещо се чуваха и
си споделяха, като всяка дъщеря и майка. Празниците заедно ги празнувахме
– дали ние сме в тях, дали те са в нас. Всяка Нова година, И. ден ние ходихме
в тях.
На въпроси на АДВ. Б.:
СВИД М.: Към настоящия момент има случаи, които я натъжават.
Гледа си телефона със снимки с майка си. По празниците, които наближават и
които минаха, мъчи се да се справи. Но си личи, че не е както трябва, не е в
кондиция.
Предполагам, че и се отрази на работата, защото това безсъние и
психическа умора, сигурно се е отразило
Адвокат Б. и адвокат Т. заявиха, че нямат повече въпроси към
свидетеля.
На въпроси на АДВ. С.:
СВИД М.: Тя работи като „Пълначка“ в месарско производство.
СТРАНИТЕ заявиха, че нямат други въпроси към свидетеля, след
5
което същият беше освободен да напусне съдебната зала.
СЪДЪТ докладва постъпила молба от вещото лице Х. Б. с вх. №
2048/25.01.2023г. с искане за отвод, доколкото счита, че задачите не са от
неговата компетентност.
По назначаването на ново вещо лице, СЪДЪТ ще се произнесе в
закрито заседание.
АДВ. Т.: На този етап нямаме други доказателствени искания.
АДВ. Б.: Нямаме доказателствени искания.
АДВ. С.: Нямаме доказателствени искания.
СЪДЪТ намира, че делото не е изяснено от фактическа страна и
следва да бъде отложено за друга дата за изслушване на назначената съдебно-
психиатрична експертиза, с оглед на което
О П Р Е Д Е Л И :
ОТЛАГА и НАСРОЧВА производството по делото за ново
разглеждане на 09.03.2023 година от 13,30часа, за която дата и час страните
ще се считат за редовно уведомени от съдебно заседание чрез процесуалните
си представители.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 13,38
часа.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
Секретар: _______________________
6