ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 984/27.09.2023 г.
Административен съд -
Русе, четвърти състав, в
закрито заседание на двадесет и седми септември
две хиляди двадесет и трета година в състав:
СЪДИЯ:
Диана КАЛОЯНОВА
като разгледа
докладваното от съдията адм. д. № 497 по
описа за 2023 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано
по жалба с вх. № 3627/31.08.2023 г., подадена от А.К.М., с посочен адрес ***-каритас“, изпратена по електронна поща от
имейл karate174@abv.bg .
Предявен е следният иск: „Иск
към НОИ-гр.Русе от 15хиледи лева за причинени умишлено неимуществени вреди
изразяващи се в това болка и страдание и поставяне в без помощно състояние“. Посочено е, че се обжалва Разпореждане № 2142-17-8/18.08.2023
г., без да е обозначен административният орган, който е издал същото.
Поради
факта, че съдържанието на така подадената жалба е хаотично, неясно, логически
несвързано, включени са персонални квалификации за длъжностни лица, които са
недопустими и с цел изясняване на заявената от М. претенция, съдът с
Разпореждане от 04.09.2023 г. е дал указания на същия да посочи ответника;
основанието – незаконосъобразен акт (както и дали е
отменени по съответния ред), незаконосъобразните действия или бездействия на
ответника, от които са причинени вредите; да ес уточнят вредите и др., както и
да заплати държавна такса в размер на 10,00 лева. В същото разпореждане съдът е
указал на М. възможността да поиска освобождаване от държавна такса и разноски
в производството, както и възможността да му бъде предоставена правна помощ.
В отговор, с молба с вх. №
3711/07.09.2023 г., М. е посочил, че Разпореждане № 2142-17-8/18.08.2023 г.,
като записаните негови обяснения не може да се установи кой административен
орган е постановил същото – единственото, което се установява, че издателя на
разпореждането е от състава на ТП на НОИ Русе. Като основание на иска се сочи „Незаконосъобразните
действия и бездействия,се основават на това, че срока който би следвало да бъде
зачетен за инвалидност а той е 27.07.2022г от когато съм подал медицинските
документи не е зачетен умишлено ,защо? незнам !...“ Претенцията е формулирана по
следния начин: „ 4. Цената на ПЕТИТУМА или Молбата е
7-хиледи лева обезщетение за нанасяне на умишлен психически тормоз, болка и
страдание за вменена вина ,че не заслужавам пенсия а само те заслужават понеже
са разбили много души и са ощетили държавата със своето измамно поведение на
работа като специалисти.“
Заявено
е искане „Моля уважаемия Председател да ме освободи от такси и
Данъци по делото или освобождаване от държавна такса и разноски по делото тъй
като съм критично социално слаб За което ви благодаря най учтиво.“ но не са ангажирани доказателства в тази
връзка.
Съдът
прецени, че така представената молба от М. отново не позволява изясняване на
неговите искания, поради което с Разпореждане № 990/11.09.2023 задължи
директора на ТП на НОИ Русе след запознаване
с предоставените му писмени документи (жалба от М., разпореждане на съда от
04.09.2023 г. и молба – отговор от М.), да представи писмено становище и в
случай на образувана административна преписка да представи същата по опис,
надлежно заверена за вярност.
В отговор на дадените указания, с писмо с вх.
№ 3836/15.09.2023 г. директорът на ТП на НОИ е представил административна
преписка, свързана с отпускането на пенсия на М., в която се съдържат документи
от 2001 г., както и такива в периода 2020 г. – 2023 г.
Установява
се от ангажираната преписка, че жалбата, с която е бил сезиран съдът, е
изпратена от М. на 04.09.2023 г. до ЦУ на НОИ София. Впоследствие, посочения
административен орган е препратил жалбата на М. *** за предприемане на действия
по компетентност. С писмо с изх. № 1012-14-367/1/13.09.2023 г. началник отдел
„Пенсии“ при ТП на НОИ Русе е уведомил М., че следва да се яви лично в
приемната на ТП на НОИ Русе за да подпише собственоръчно жалбата, тъй като
същата макар и подадена по имейл, не е подписана с квалифициран електронен
подпис.
В придружителното писмо, директорът на ТП на
НОИ Русе е изложил аргументи, че жалбата, в която е инкорпорирана искова молба
е неоснователна поради факта, че не е налице отменен административен акт, не са
настъпили вреди, поради което не е налице причинно-следствена връзка между
отменен административен акт и претендиралите вреди. Сочи се, че твърденията в
жалбата за претърпени вреди от А.К.М. са неоснователни и не отговарят на
обективната истина, тъй като не е налице незаконосъобразен административен акт
и претенциите не следва да бъдат насочвани към ТП на НОИ Русе. Едновременно с
изложеното становище, административният орган уведомява съда, че в изпълнение
на писмо с № 1029-40-1483#5/04.09.2023 г. на директора на дирекция “Пенсии“ в
ЦУ на НОИ, жалбата от А.К.М. се разглеждай по реда на чл. 117, ал. 2 от КСО и
след постановяване на решение по чл. 117, ал. 3 от КСО на директора на ТП на
НОИ-Русе, същото ще бъде предоставено в своевременен срок.
При
така изложената фактическа обстановка, съдът формира следните правни изводи:
Предявената
искова претенция от М. в размер на 7 000,00 лева срещу ТП на НОИ Русе е
недопустима за разглеждане по следните причини:
При
преценка на допустимостта на исковата молба съдът е констатирал, че тя страда
от редица слабости и несъответствия с императивните разпоредби на чл. 127 от ГПК
във връзка с чл. 204 от АПК и чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, които са процесуални
пречки за даване ход на делото и разглеждане на спора по същество.
След
като М. твърди, че желае производството да се гледа във връзка с ангажиране
отговорността на пенсионните органи, то приложим е реда на чл. 203 – чл. 207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ
сочи, че Държавата и общините отговарят за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове,
действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод
изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от
действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни
подзаконови нормативни актове.
Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК Исковете
за обезщетения за вреди, причинени на граждани или юридически лица от
незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и
длъжностни лица, се разглеждат по реда на тази глава.
Исковата
защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на
отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на
следните предпоставки:
1. незаконосъобразен акт, действие или
бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината) при или по повод
изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
2. настъпила вреда от такъв
административен акт или от действието или бездействието и
При липсата
на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се
реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, в конкретния случай отговорността на НОИ.
М.
уточни, че претендира настъпване на вреди от Разпореждане № 2142-17-8/18.08.2023 г., като не посочи от
кой административен орган е издадено същото. След изпращане на
административната преписка съдът установи,, че разпореждането е постановено от
ръководител ПО при ТП на НОИ Русе. С посоченото разпореждане, на основание чл.
90а, ал. 1 и ал. 2 от КСО е разпоредено отпускането на лична социална пенсия за
инвалидност на М. от 06.06.2023 г. пожизнено. В
административният акт е указана възможността същият да бъде обжалван в едномесечен
срок от получаването му пред директора на ТП на НОИ Русе. Не са ангажирани
данни относно връчването на разпореждането на М., но от съдържанието на жалба
(искова молба) с вх. № 3627/31.08.2023 г. е видно, че то е
достигнало до адресата си.
Следва
да се разгледа въпроса дали наличието на отменен административен акт е
изискване за допустимост на производството или липсата му представлява
неосъществен елемент от фактическия състав на претенцията за обезщетение от
непозволено увреждане. Съгласно нормата на чл. 204, ал. 1 от АПК, за да бъде
допустим искът по чл. 203 от АПК във връзка с чл. 1 от ЗОДОВ е необходимо той
да е предявен след отмяната на административния акт по съответния ред. В чл.
204, ал. 2 и ал. 3 от АПК е предвидено отклонение от този принцип, когато искът
се съединява заедно с оспорването на административния акт или се претендира
обезщетение от нищожен или оттеглен административен акт, каквато претенция в
конкретния случай М. не е заявил. Следователно, въведено е нормативно изискване
за допустимост на иска и това е наличието на отменен акт на административен
орган. Основание за подобен извод е не само граматическото тълкуване на
разпоредбата, но и систематично тълкуване на чл. 204, ал. 2 и ал. 3 и чл. 206,
ал. 2 от АПК.
Посоченото
от М. разпореждане към момента на подаване на жалбата до съда, а и към
настоящия момент, не може да породи в патримониума на
М. негативни правни последици, тъй като не е установена по надлежен ред
неговата незаконосъобразност. За да бъде това разпореждане незаконосъобразно,
същото следва да бъде обжалвано задължително по административен ред пред
директора на ТП на НОИ Русе, който да установи признаците на
незаконосъобразност. При условие, че решаващият административен орган потвърди обжалваното
разпореждане, то решението на директора на ТП на НОИ ще подлежи на съдебен
контрол, който ще докаже дали оспореното разпореждане е съответно на закона. Видно е от писмо с вх. № 3836/15.09.2023 г.,
че жалбата на М. е приета за разглеждане от компетентния орган и към настоящия
момент тече законоустановения срок, в който директорът на ТП на НОИ Русе следва
да се произнесе относно законосъобразността на Разпореждане № 2142-17-8/ 18.08.2023 г. на ръководителя ПО.
Не
се установяват незаконосъобразни действия/бездействия, които да причиняват
вреди (независимо от техния вид - имуществени и/или неимуществени) на М., макар
последния да твърди наличието на такива, тъй като административният орган извършва
процесуални действия във връзка с отпускането на пенсия на М., които са
регламентирани в различни нормативни актове.
Исковата
молба следва да съдържа еднозначно и непротиворечиво описване на
обстоятелствата на които се основава иска, като бъде синхронизирано основанието
и точния размер на предявения иск (главница и лихви), посочени в различните
нейни части на (уводна, обстоятелствена част и петитум), което е условие за
нейната редовност съгласно чл. 129, ал. 1 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК, субсидиарно приложими на основание чл. 204, ал. 5 от АПК.
При
положение, че с подадената жалба (искова молба) и направеното уточнение не се
съдържа еднозначно и непротиворечиво посочване на обстоятелствата, на които се
основава иска, така предявената искова молба и нейното уточнение не отговарят
на изискванията на закона за редовна искова молба, респективно същата не може
да се приеме за допустима.
Съдът
намира за необходимо да посочи и следното: Предоставена е възможност на М. да
бъде освободен от държавна такса в настоящото производство, като в
разпореждането на съда изрично е посочено, че М. следва да представи молба и
декларация в тази насока. В отговора си от 04.09.2023 г. М. се е позовал на
факта, че пенсионери не дължат държавна такса. На първо място следва да се
посочи, че настоящото производство пред съда не се развива по правилата на КСО,
а по изричното настояване на М. то се провежда по реда на ЗОДОВ, където се
предвиждат различни правила за заплащане на държавна такса. На второ място, за
да бъде освободен М. от държавна такса, в тежест на същия е да ангажира
доказателства, че не разполага с необходимите финансови средства за целта,
което той не е сторил до този момент. В този смисъл, съдът обективно не може да
се произнесе по това искане, тъй като няма представени доказателства, които да
съобрази при произнасянето си и не би могъл да освободи ищеца от внасяне на
държавни такси по делото.
Следователно,
освен че жалбата (исковата молба) е недопустима поради непосочване на
основание, от което да са настъпили вреди за М., тя следва да се остави и без
разглеждане поради неизпълнение на указанията на съда за заплащане на държавна
такса.
При тези констатации,
исковата молба следва да бъде върната, на основание чл. 129, ал. 3 и чл. 130 от ГПК във връзка с чл. 204, ал. 5 от АПК, респективно образуваното съдебно
производство по делото следва да се прекрати.
Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА жалба (искова молба) с вх. №
3627/31.08.2023 г., подадена от А.К.М., с посочен адрес ***-каритас“,
изпратена по електронна поща от имейл karate174@abv.bg .
ПРЕКРАТЯВА производството по адм. д. № 497/2023
г. на Административен съд - Русе.
Определението може да се обжалва с частна
жалба в седемдневен срок от съобщаването му пред Върховния административен съд.
Определението да се връчи
на А.К.М. и на директора на ТП на НОИ Русе.
СЪДИЯ: