Определение по дело №713/2024 на Административен съд - Хасково

Производството е образувано по касационна жалба на М. А. А., чрез адв. С. Ш. oт АК - Хасково, против Решение № 79/04.06.2024 г., постановено по АНД № 61 по описа за 2024 година на Районен съд – Свиленград, с което е потвърдено Наказателно постановление (НП) № BG2023/1000-2747/НП от 19.12.2023 г., издадено от И. Д. Заместник-Директор на Териториална Дирекция Митница Бургас, с което на касатора, на основание чл. 233, ал. 3, във връзка с ал. 1 от Закона за митниците (ЗМ), е наложено административно наказание глоба в размер на 25 193.00 лв., и е отнето от него в полза на Държавата, на основание чл. 233, ал. 6, във връзка с ал. 3, във връзка с ал. 1 ЗМ, еднократни електронни наргилета „Vozol Gear 1000“ с течност, съдържаща никотин 5%, по 20 мл. – 350 броя с продажна цена 12 596.50 лв.

На 09.10.2024 г. е проведено открито съдебно заседание по делото, даден е ход по същество и същото е обявено за решаване.

В срока за постановяване на решение по делото на настоящия съдебен състав стана служебно известно обстоятелството, че с Определение от 10.11.2022 г. по АНД № 57/2022 г. по описа на Районен съд – Свиленград е отправено преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз (СЕС) със следните въпроси:

1. Дали член 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, изброяващ изчерпателно видовете административни санкции, които могат да се прилагат за неспазване на митническото законодателство, във връзка с член 17, пар. 1 от Хартата на основните права на ЕС, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението? Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?

2. Дали член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013, във връзка с член 49, пар. 3 от Хартата, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията /отнемане в полза на държавата/ на предмета на нарушението, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя - въобще, и в частност в случаите, когао нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?

3. Трябва ли per argumentum a fortiori нормите на член 2, параграф 1 от Рамково решение 2005/212 , във връзка с член 17, параграф 1 от Хартата, както и на основание решение от 14.02.2021 година по дело С- 393/19 година на Съда на Европейския съюз, да се тълкуват в смисъл, че същите са относими и в случаите, когато деянието не съставлява престъпление, а административно нарушение, като разликата между двете е единствено критерият „големи размери”, съобразно приетото от съдебната практика стойностно изражение на предмета на контрабандата? Дали в този случай член 1, тире четвърто от Рамково решение 2005/212/ПВР на Съвета от 24 февруари 2005 година относно конфискация на облаги, средства и имущество от престъпления, както и член 2, точка 4 от Директива 2014/42/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 3 април 2014 г. за обезпечаване и конфискация на средства и облаги от престъпна дейност в Европейския съюз, трябва да се тълкуват в смисъл, че понятието „конфискация” означава именно наказание или мярка, които са постановени от съд и не е допустимо същите да бъдат наложени от административен орган, и в този смисъл не е допустима национална правна уредба като тази по член 233, алинея 6 от Закона за митниците, във връзка с член 231 от Закона за митниците.

По това преюдициално запитване е образувано дело С-717/22 на СЕС, което понастоящем е висящо.

Към същото дело е присъединено дело С-372/23 на СЕС, образувано по отправено преюдициално запитване от Административен съд – Хасково със сходни въпроси, а именно:

…

3. Дали член 42, параграф 2 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона зa митниците, предвиждаща като допълнителна административна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено. Дали отнемането на предмета на нарушението е допустимо в случаите, когато отнеманото имущество принадлежи на лице, различно от извършителя на нарушението?

4. Дали член 42, параграф 1 от Регламент (ЕС) 952/2013 на Европейския парламент и на Съвета от 9 октомври 2013 година за създаване на Митнически кодекс на Съюза, във връзка с член 49, параграф 3 от Харта на основните права на Европейския съюз, трябва да се тълкува в смисъл, че е недопустима национална правна уредба като тази по чл. 233, ал. 6 от Закона за митниците, предвиждаща като допълнителна санкция конфискацията (отнемане в полза на държавата) на стоките или вещите, предмет на нарушението, чието притежание не е забранено, наред с налагане на наказание „глоба“, като непропорционална санкционна намеса в правото на собственост, която е несъразмерна с преследваната легитимна цел, в случаите, когато отнеманото имуществото, предмет на нарушението, принадлежи на извършителя на нарушението и в случаите, когато принадлежи на трето лице, различно от нарушителя – изобщо, и в частност в случаите, когато нарушителят не е извършил нарушението умишлено, а при форма на вина непредпазливост?

Следователно, с отговора на поставените въпроси ще се определи дали предвиденото в чл. 233, ал. 6 ЗМ отнемане на стоките - предмет на митническа контрабанда, в полза на държавата, каквото е било постановено и в случая, е в съответствие с горепосочените съюзни норми. Безспорно е, че той е от съществено значение за правилното решаване и на спора по настоящото производство.

В тази връзка е уместно да се отбележи и че макар всяко едно преюдициално заключение на СЕС да се постановява в рамките на определено висящо производство пред национална юрисдикция на държава-членка, доколкото неговият предмет с свързан с тълкуване на общностноправна норма, то не се отнася само и единствено до това конкретно национално производство, а става част от правните норми на общностното право. В този ред на мисли задължителната сила на решението му се отнася до всички национални съдилища, пред които биха възникнали или са възникнали и отправени за решаване спорове във връзка с правните норми, по които се е произнесъл СЕС.

При това положение следва да се приеме, че съобразно чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН е налице основание за спиране на производството по настоящото дело до произнасяне на СЕС по дело С-717/22, което от своя страна налага да се отмени протоколното определение, постановено в открито съдебно заседание на от 09.10.2024 г. за даване на ход по същество на делото.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ протоколно определение, постановено в открито съдебно заседание на 09.10.2024 г., за даване на ход по същество на делото.

СПИРА, на основание чл. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, във вр. с чл. 144 АПК, във вр. с чл. 63в от ЗАНН, производството по АНД (К) № 713/2024 г. по описа на Административен съд - Хасково до постановяването на решение от Съда на Европейския съюз по дело С-717/22.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред Върховен административен съд в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.