Р Е Ш Е Н И Е
№ 3166 22.11.2019 г. гр. Бургас
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
БУРГАСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
ХХХІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На осемнадесети
ноември две хиляди
и деветнадесета
година
в публично
заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТОЯН МУТАФЧИЕВ
Секретар: Милена
Манолова,
като разгледа
докладваното от съдия Мутафчиев гр. дело № 3726 по
описа на БРС за 2019
г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е образувано по повод искова молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД против С.Х.И. и е за
установяване на дължимост от ответника на ищеца на
суми, оспорени в заповедно производство по ч. гр. дело № ***/2019 г. по описа
на БРС.
В
исковата молба се твърди, че
ищецът е цесионер на вземанията на
„***“ ООД срещу
ответника в качеството
му на
длъжник по договор за потребителски кредит от 17.08.2015
г. и договор за потребителски кредит от 17.09.2014 г.,
които са му прехвърлени преди подаване на заявление за издаване на заповед за
изпълнение. Тъй като длъжникът възразява, дружеството предявява исковата молба
по делото.
В законоустановения
срок ответникът депозира
отговор на исковата молба.
В съдебно заседание процесуален представител
на ищцовото дружество не се явява. Преди съдебното заседание, в което бе даден ход на
съдебните прения, дружеството депозира писмено становище, с което моли съда да
уважи претенциите и да присъди на страната сторените по делото разноски.
В съдебно заседание процесуалният представител
на ответника моли съда да отхвърли исковете, като присъди на страната сторените
по делото разноски.
Бургаският районен
съд, след като взе предвид
събраните по делото доказателства, намира за установено
от фактическа страна следното:
На 17.09.2014 г. между „***“ ООД, в качеството на
кредитор, и С.Х.И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
кредит № *** (за краткост Договор 1). Той е сключен в два оригинални екземпляра
от по 4 страници всеки, по един за всяка страна. Условията на договора са
следните: общ размер на кредита (главница) – 2100 лева; такса за оценка на
досие – 105 лева; общ размер на фиксирана лихва – 414,19 лева, представляваща
31,82 % годишно; годишен процент на разходите – 48. Таксата за оценка на
досието е платима при подписване на договора, но ще бъде включена в седмичните
вноски за улеснение на клиента – чл.3 от раздел „Договорни разпоредби“ от
Договор 1.
И. избира услугата „Кредит у дома“, която представлява
домашна доставка на заетата сума в брой по нейно местоживеене и седмично
домашно събиране на вноските по кредита. За тази услуга тя дължи такса в размер
на 1644,24 лева. Така общият размер на дължимата сума е 4263,43 лева, срокът на
договора в седмици е 60, размерът на седмичното плащане с изключение на
последното е 71,06 лева, а на последното – 70,89 лева. Първото седмично плащане
се дължи на 24.09.2014 г., а денят от седмицата, в който се дължат плащанията,
е вторник. Погасителен план не е съставен и не е връчен на И.. Според чл.12 от
раздел „Договорни разпоредби“ от Договор 1 клиентът има право да получи, при
поискване и безвъзмездно, по всяко време от срока на договора за кредит,
извлечение по сметка под формата на погасителен план, съгласно чл.11, ал.1,
т.12 от Закон за потребителския кредит. Срокът на Договор 1 е изтекъл.
На 17.08.2015 г. между „***“ ООД, в качеството на
кредитор, и С.Х.И., в качеството на кредитополучател, е сключен договор за
кредит № *** (за краткост Договор 2). Той е сключен в два оригинални екземпляра
от по 4 страници всеки, по един за всяка страна. Условията на договора са
следните: общ размер на кредита (главница) – 1750 лева; такса за оценка на
досие – 87,50 лева; общ размер на фиксирана лихва – 239,05 лева, представляваща
29,73 % годишно; годишен процент на разходите – 49. Таксата за оценка на
досието е платима при подписване на договора, но ще бъде включена в седмичните
вноски за улеснение на клиента – чл.3 от раздел „Договорни разпоредби“ от
Договор 2.
И. избира услугата „Кредит у дома“, която представлява
домашна доставка на заетата сума в брой по нейно местоживеене и седмично
домашно събиране на вноските по кредита. За тази услуга тя дължи такса в размер
на 1019,90 лева. Така общият размер на дължимата сума е 3096,45 лева, срокът на
договора в седмици е 45, размерът на седмичното плащане е 68,81 лева. Първото
седмично плащане се дължи на 24.08.2015 г., а денят от седмицата, в който се
дължат плащанията, е вторник. Погасителен план не е съставен и не е връчен на И..
Според чл.12 от раздел „Договорни разпоредби“ от Договор 2 клиентът има право
да получи, при поискване и безвъзмездно, по всяко време от срока на договора за
кредит, извлечение по сметка под формата на погасителен план, съгласно чл.11,
ал.1, т.12 от Закон за потребителския кредит. Срокът на Договор 2 е изтекъл.
С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия)
от 21.12.2016 г. „***“ ООД прехвърля на „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД задължението на И.
по двата договора за кредит. Към тази дата по Договор 1 тя дължи сумата от
164,24 лева (144,24 лева главница, 15,96 лева лихви и 4,04 лева такси), а по
Договор 2 – 1937,38 лева (1731,39 лева главница, 150,79 лева лихви и 55,20 лева
такси). Длъжникът е уведомен за цесията с получаване на книжата по делото.
Според заключението на вещото лице по назначената
съдебно-икономическа експертиза общо платената сума по Договор 1 възлиза на
4099,36 лева, а по Договор 2 – 2161,98 лева.
На 14.01.2019 г. дружеството подава заявление
за издаване на заповед за
изпълнение срещу И., по което е образувано ч. гр. дело № ***/2019 г. по
описа на съда. На 15.01.2019
г. по това дело е издадена заповед за изпълнение № *** за следните суми: 1875,63
лева – главница,
представляваща сбор от неплатени
задължения по Договор за потребителски
кредит от 17.08.2015 г.
/1731,39 лева/ и по Договор за потребителски
кредит от 17.09.2014 г.
/144,24 лева/; 205,99
лева – договорна лихва, дължима за периода от
14.02.2016 г. до 21.12.2016 г. по
Договор за потребителски кредит от 17.08.2015 г.; 20 лева – договорна лихва, дължима за периода
от 14.02.2016 г. до
21.12.2016 г. по Договор за потребителски кредит от 17.09.2014 г.; законната
лихва върху главницата от 1875,63 лева, считано от 11.01.2019 г. до изплащане на
задължението. Тъй
като длъжникът възразява против заповедта, заявителят предявява установителни искове за вземанията си
пред БРС, по който
е образувано настоящото производство.
По доказателствата:
Така описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните
по делото писмени доказателства.
При така
установените факти съдът намира от
правна страна следното:
Предявени са в условията на обективно
кумулативно съединяване главни установителни искове с правно основание чл.422, вр. чл.415, ал.1 от ГПК, вр.
чл. 240 от ЗЗД, вр. чл.9 от ЗПК.
Наведено е от ответника възражение за изтекла погасителна давност по отношение
на претенцията за договорна лихва. Претенция за неустойка не е заявена с
исковата молба. Възражението на ответника за нищожност на договорите за кредит
поради наличие на неравноправни клаузи е правен въпрос.
Ответникът не е уведомен
за цесията преди подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение, защото не е намерена на
адреса. Установеното в чл. 99, ал. 4 ЗЗД задължение
на цедента да съобщи на
длъжника за извършеното прехвърляне на вземането има
за цел да
защити длъжника срещу ненадлежно изпълнение на неговото
задължение, т.е. срещу изпълнение на лице, което
не е носител на вземането. Ответникът
по делото е уведомена от
цесионера за цесията, но действащ
като пълномощник на стария кредитор, т.е. госпожа И. узнава точно кое нейно
задължение към кой кредитор е прехвърлено, и
доколкото законът не поставя специални
изисквания за начина, по който
следва да бъде извършено уведомлението, то получаването на същото в рамките на съдебното производство
по предявен иск за прехвърленото
вземане следва да се зачете
– в този смисъл Решение № 123 от 24.06.2009 г. на ВКС по
т. д. № 12/2009 г., II т. о. Ето защо
с получаването на книжата по делото
ответникът е уведомена за цесията.
Според чл.
9, ал. 1 от ЗПК
договорът за потребителски кредит е договор, въз основа
на който кредиторът предоставя или се задължава
да предостави на потребителя кредит под формата
на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна
форма на улеснение за плащане.
В този смисъл и двата договора за кредит попадат под
уредбата на ЗПК.
Според разпоредбата на чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК
договорът за потребителски кредит трябва да съдържа условията за издължаване на кредита от
потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя,
периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски. Както вече се посочи, и двата договора за кредит се
състоят от по 4 страници, но в тях не се съдържа погасителен план. Нещо повече,
такъв не е изготвен и като приложение към тях. Вярно е, че и в двата договора е
посочен срокът им на действие в седмици, но не са посочени броят на
погасителните вноски (само се предполага, че този брой трябва да съвпада със
срока на договора в седмици), нито датите на плащане на вноските (единствено е
отразена дата на дължимост на първата вноска).
Клаузата в договорите, че вторник е денят от седмицата, в който се дължат
плащанията, не изпълнява законовото условие да се посочи датата на плащане на
вноската. Извън горното, по аргумент от разпоредбата на чл.11, ал.1, т.12 от ЗПК погасителният план трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна
вноска, показваща погасяването на главницата, лихвата, изчислена на базата
на лихвения процент, и когато е приложимо, допълнителните разходи. Видно от
съдържанието и на двата договора за кредит в тях такава разбивка не е
направена.
Според чл.22 от ЗПК когато не е спазено
изискването на чл.11, ал. 1, т.11 и т.12, договорът
за потребителски кредит е недействителен.
Нормите, уреждащи нищожността на сделките, са от императивен характер и за приложението
им съдът следи служебно. Когато страна се позовава
на договор (ищецът черпи правата си от два договора за
потребителски кредит), съдът е длъжен да провери
неговата действителност и без да има
позоваване на нищожност – в
този смисъл Решение № 384 от 2.11.2011
г. на ВКС по гр.
д. № 1450/2010 г., I г. о. и Определение № 483 от 8.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 3383/2015 г., I г. о. В случая обаче ответникът
заявява изрично възражение за недействителност на двата договора на основание
чл.11, ал.1, т.11 от ЗПК.
След като двата договора за кредит са недействителни,
кредитополучателят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва
или други разходи по кредита – чл.23 от ЗПК.
Следователно по Договор 1 И. дължи връщане на сумата от 2100 лева, а по Договор
2 – 1750 лева. Тя обаче е изплатила и по двата договора суми в по-голям размер,
а именно: по Договор 1 – 4099,36 лева; по Договор 2 – 2161,98 лева. Тези суми
следва да се отнесат именно към погасяване на главниците, защото други плащания
по недействителните договори И. не дължи. Ето защо тя няма задължение да връща
каквато и да е сума на дружеството и по двата договора.
Предвид изложеното предявените искове следва да бъдат
отхвърлени.