№ 548
гр. София, 12.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20211110142113 по описа за 2021 година
Производството е образувано по отрицателен установителен иск с правно
основание чл. 439 ГПК от С. А. А., ЕГН: **********, адрес: ***, срещу ***, ЕИК: ***,
седалище и адрес на управление: ***, за установяване на недължимост на сумата
145,66 лева, представляваща главница за незаплатена далекосъобщителна услуга за
периода от 07.01.2009г. до 07.03.2009г. по Договор № А0003688/10.06.1999г., за което
били издадени фактури № ********* от 07.02.2009г. и № ********* от 07.03.2009г.,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението- 18.11.2011г., до
окончателното плащане на задължението, както и сумата от 65 лева съдебни разноски,
за които суми бил издаден изпълнителен лист от 13.03.2012г. по ч. гр. д. №
49585/2011г. по описа на СРС, ГО, 41-ви състав, въз основа на който било образувано
изп. дело № 20127860402791 по описа на ЧСИ Миладин Миладинов, рег. № 786.
В исковата молба са изложени твърдения, че срещу ищеца на 27.07.2012г. било
образувано изпълнително дело № 20127860402791 по описа на ЧСИ Миладин
Миладинов. Твърди, че не дължи сумите по изпълнителния лист, тъй като същите са
погасени по давност. Поддържа, че след образуване на изпълнителното дело по него
били извършвани действия с цел проучване на имущественото състояние на длъжника,
като били направени различни справки като: справка в Националната база данни
„Население“, справка за налични трудови правоотношения, по които длъжникът полага
труд, както и справка в Агенция по вписванията за придобити от длъжника недвижими
имоти, които не представлявали същински изпълнителни действия, а такива, които
обезпечават успешното провеждане на изпълнението. Твърди, че липсата на надлежно
връчена покана за доброволно изпълнение опорочава изпълнението, но сама по себе си
не представлява същинско изпълнително действие. Излага твърдения, че образуването
на изпълнителното дело на 27.07.2012г. било първото и последното валидно
изпълнително действие, годно да прекъсне давността. След образуване на делото в
периода от 27.07.2012г. до 27.07.2014г. не били извършвани изпълнителни действия,
годни да прекъснат давността, поради което твърди, че на основание чл. 433, ал. 1, т. 8
ГПК делото се прекратило по силата на закона на 27.07.2014г. Сочи, че след
прекратяване на изпълнителното производство се погасява правото да се искат и
1
извършват изпълнителни действия. Поддържа, че правна последица от прекратяване на
изпълнителното производство е, че следващи изпълнителни действия, извършени след
прекратяване на делото, се явяват недопустими и не произвеждат правно действие по
отношение на страните по вече прекратеното изпълнително производство. Излага
твърдения, че задълженията за заплащане на мобилни услуги представляват
периодични плащания по смисъла на чл. 111, б. „в“ ЗЗД, тъй като се касае за трайно
периодично изпълнение на задължението на потребителите, поради което твърди, че за
този вид задължения е приложима кратката тригодишна давност. Предвид липсата на
извършени валидни изпълнителни действия, датата, от която започнала да тече нова
погасителна давност, била датата на образуване на изпълнителното дело, а именно
27.07.2012г. От тази дата започнала да тече нова погасителна давност по чл. 111, ал. 1,
б. „в“ ЗЗД, която е тригодишна, тъй като вземането по конкретния случай произтичало
от извънсъдебно изпълнително основание, поради което в конкретния случай на
27.07.2015г. вземането по изпълнителния лист било погасено по давност. Твърди, че
след тази дата вземането, установено въз основа на влязла в сила заповед за
изпълнение, издадена по ч.гр.д. № 49585/2011г. по описа на СРС, 41-ви състав не може
да бъде предмет на принудително изпълнение. Искането към съда е да признае за
установено, че С. А. А. не дължи на *** сумата 145,66 лева, представляваща главница
за незаплатена далекосъобщителна услуга за периода от 07.01.2009г. до 07.03.2009г. по
Договор № А0003688/10.06.1999г., за което били издадени фактури № ********* от
07.02.2009г. и №********* от 07.03.2009г., ведно със законната лихва от датата на
подаване на заявлението- 18.11.2011г., до окончателното плащане на задължението,
както и сумата от 65 лева съдебни разноски, за които суми бил издаден изпълнителен
лист от 13.03.2012г. по ч.гр.д. № 49585/2011г. по описа на СРС, ГО, 41-ви състав.
Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с
който признава предявения иск. Сочи, че предявеният от ищеца иск е основателен и
посочените суми по изпълнителния лист са дължими, но са погасени по давност и
правото да бъдат търсени чрез принудително изпълнение е преклудирано. Излага
съображения за прекратяване на изпълнителното производство по силата на закона,
аналогични на тези на ищеца. Признава, че в продължение на две години не били
извършени валидни изпълнителни действия по смисъла на закона, поради което по
отношение на изпълнителното дело била настъпила перемпция. Твърди, че
изпълнителното производство било прекратено по силата на закона, поради което не
било необходимо какъвто и да е изричен акт на съдебния изпълнител. Излага
твърдения, че именно поради прекратяване на изпълнителното дело по силата на
закона ответникът- взискател по изпълнителното дело, не е дал повод за образуване на
настоящото производство, доколкото същият не е поискал от съдебни изпълнител след
настъпване на перемпцията да извърши каквито и да е изпълнителни действия спрямо
длъжника. Твърди, се след настъпването на погасителната давност по отношение на
задълженията по изпълнителния лист, кредиторът не е предприемал нови действия, с
които да даде повод за завеждане на настоящото производство. Поддържа, че след
изтичане на давността вземането продължава да съществува, но то не може да се
събере със средствата на държавна принуда, а доброволно изпълнение по него е винаги
дължимо. Твърди, че отговорност за разноски би възникнала за кредитора, ако той е
предприел съдебни мерки или е оспорил предявения основателен иск за
несъществуване на вземането поради изтекла погасителна давност. Искането към съда
е да постанови решение при признание на иска като разноските да бъдат възложени в
тежест на ищеца на основание чл. 78, ал. 2 ГПК. Претендира разноски.
2
Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск по чл. 439 ГПК.
За да е допустим отрицателният установителен иск по чл. 439, ал. 1 ГПК, с
който се оспорва изпълняемото право, същият следва да е основан само на
новонастъпили факти, а именно факти, настъпили след приключване на съдебното
дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, в случая на
заповедното производство - факти, настъпили след изтичане на срока за възражение и
стабилизиране на заповедта за изпълнение (чл. 439, ал. 2 ГПК и Решение № 451 от
29.03.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2306/2015 г., IV г. о.; Решение № 333 от 5.12.2011 г. на
ВКС по гр. д. № 1244/2010 г., III г. о.; Решение № 781 от 25.05.2011 г. на ВКС по гр. д.
№ 12/2010 г., III г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 831 от 17.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
7393/2013 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. №
1366/2015 г., II т. о.; Определение № 956 от 22.12.2010 г. на ВКС по ч. т. д. № 886/2010
г., I т.о.).
В исковата молба ищецът твърди, че давността за вземанията е започнала да тече
от датата, на която е образувано процесното изпълнително дело – 27.07.2013 г., тоест
след твърдяното от него влизане в сила на процесната заповед за изпълнение и
издаване на изпълнителен лист въз основа на заповедта. Поради това предявеният иск
е допустим, тъй като ищецът се позовава на факта на изтекла погасителна давност за
вземанията, тоест на факт, новонастъпил след влизане в сила на заповедта за
изпълнение.
Съгласно ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. образуването на
изпълнителното производство прекъсва давността, а докато трае производството,
давност не тече. С т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС
е възприето противоположното разрешение, че в изпълнителното производство
давността се прекъсва с предприемането на всяко действие по принудително
изпълнение, от който момент започва да тече нова давност, която не спира да тече.
Процесното изпълнително производство е образувано и прекратено преди
обявяването на горепосоченото тълкувателно решение на 26.06.2015 г.
По въпросите от кой момент поражда действие отмяната на ППВС № 3 от
18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г. във връзка с теченето на давността, извършена с т. 10 от
ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, и прилага ли се
последното за вземания по изпълнително дело, което е образувано преди приемането
му, е образувано тълк. д. № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, по което към настоящия
момент не е постановено тълкувателно решение.
Принципна постановка е, че тълкувателните актове на върховната съдебна
инстанция имат обратно действие считано от влизане в сила на нормата, която
тълкуват, по силата на общото правило, че тълкувателният акт представлява правно-
логическо цяло с тълкуваната норма. Въпреки че съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ
тълкувателните актове са задължителни за съответните държавни органи, а не и за
други правни субекти извън посочените в същата норма, последните не могат да
изискват от тези органи да съобразяват действията си с бъдещи тълкувателни актове,
нито самите органи могат да прилагат тези актове преди тяхното постановяване.
Когато с последващ тълкувателен акт е разтълкувана дадена правна норма по различен
начин в сравнение с предходен тълкувателен акт, последващият тълкувателен акт няма
3
обратно действие и започва да се прилага от момента, в който е обявен по съответния
ред, поради правилото, че правните последици, породени от даден юридически факт,
се уреждат от нормата, която е в сила към момента на осъществяване на същия факт. В
някои случаи прилагането на новото тълкуване би довело до настъпване на
неблагоприятни последици за една от страните в правоотношението, каквито не биха
настъпили в случаите, когато се прилага тълкуването, дадено с предходното
тълкувателно решение. Придаването на същинско обратно действие на новото
тълкувателно решение става само по изключение и въз основа на изрична норма за
това. В противен случай би се стигнало до нарушаване на принципа на правна
предвидимост, който стои в основата на разпоредбата на чл. 6, § 1 ЕКПЧ относно
правото на справедлив съдебен процес в неговия гражданскоправен аспект, тъй като
предвидимостта на законовите разпоредби и съдебната практика по тяхното
приложение, по-специално по отношение на правилата за формата, сроковете и
давността, гарантират ефективността на правото на достъп до съд (т. 21 от Решение от
10.01.2019 г. на ЕСПЧ по дело Вълкова срещу България; т. 32 от Решение от 19.02.2013
г. на ЕСПЧ по дело Петко Петков срещу България). Така т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г.
по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС се прилага само за изпълнителни производства,
висящи към момента на неговото обявяване на 26.06.2015 г. или образувани от тази
дата нататък (арг. чл. 14 ЗНА и Решение № 51 от 21.02.2019 г. на ВКС по гр. д. №
2917/2018 г., IV г. о.; Решение № 252 от 17.02.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1609/2019 г.,
III г. о.; Решение № 170 от 17.09.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2017 г., IV г. о.;
Определение № 735 от 6.11.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3982/2019 г., III г. о.).
Перемпцията има правно значение за прекъсването на давността при действието
на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г., тъй като до обявяването му за
изгубило сила на 26.06.2015 г. с т. 10 от ТР № 2 от 26.06.2015г. по т. д. № 2/2013 г.,
ОСГТК на ВКС новата давност е започвала да тече от прекратяването на
изпълнителното дело и гражданите, съдът и всички други държавни органи са били
длъжни да съобразяват поведението си с него (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС
по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Решение № 93 от 17.05.2021 г. на ВКС по гр. д. №
2766/2020 г., IV г. о.).
По делото е отделено за безспорно, че срещу ищеца е издаден изпълнителен
лист от 13.03.2012 г. по ч.гр.д. № 49585/2011г. на СРС, въз основа на който е било
образувано изпълнително дело № 20127860402791 по описа на ЧСИ Милан
Миладинов, рег. № 786 в КЧСИ. След образуването на изпълнителното дело не са
извършени каквито и да е изпълнителни действия.
С влизането в сила на заповедта за изпълнение се получава ефект, аналогичен на
силата на пресъдено нещо, и длъжникът не може да направи възраженията си срещу
дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и чл. 439 ГПК, тъй като
същите възражения са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно разрешен
правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което
намира приложение разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, според която срокът на новата
давност е всякога пет години. Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2
ГПК може да се приравни по правни последици на признание на вземането от
длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на регламентираното в действащия ГПК от 2008
г. заповедно производство е да се установи дали претендираното вземане е спорно, а
признанието на дълга може да бъде изразено и с конклудентни действия, доколкото
същите манифестират в достатъчна степен волята на длъжника да потвърди
съществуването на конкретен дълг към кредитора (Решение № 131 от 23.06.2016 г. на
4
ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от 20.06.2011 г. на ВКС по т. д.
№ 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от обстоятелството, че
заповедното производство се развива без участието на длъжника. Действително,
длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта за
изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството - чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена
гаранция за правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне. Влязлата в
сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено нещо и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичане на срока
за подаване на възражение. По действащия ГПК няма основание да се отрече
приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение на съдебно решение по
смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. №
1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4647/2015 г., IV г. о.; Определение № 480 от 19.07.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2566/2013 г., IV г. о.; Определение № 480 от 27.07.2010 г. на ВКС по ч. гр. д. №
221/2010 г., IV г. о.; Определение № 443 от 30.07.2015 г. на ВКС по ч. т. д. № 1366/2015
г., II т. о.).
При липса на доказателства за връчване на процесната заповед за изпълнение от
30.11.2011 г. с оглед преценка за изтичане на двуседмичния срок за възражение срещу
заповедта по чл. 414, ал. 2 ГПК (в редакция до изм. с ДВ, бр. 100 от 2019 г.) и
съответно за датата на нейното влизане в сила, за такава се счита датата на издаване на
изпълнителния лист на 13.03.2012 г.
По правило от влизането в сила на заповедта за изпълнение започва да тече нова
давност за вземанията (Определение № 262 от 9.07.2020 г. на ВКС по ч. гр. д. №
586/2020 г., IV г. о.), която не е текла в хода на изпълнителното производство, когато
давност за вземанията не тече съгласно ППВС № 3 от 18.XI.1980 г. по гр. д. № 3/80 г.,
което се прилага за изпълнителни производства, прекратени преди обявяването на
26.06.2015 г. на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС, каквото е
процесното изпълнително производство съобразно гореизложените мотиви.
Съобразно гореизложеното, перемпцията е без правно значение за прекъсването
на давността при действието на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на
ВКС считано от 26.06.2015 г., когато отпада действието на ППВС № 3 от 18.XI.1980 г.
по гр. д. № 3/80 г. Така давността е започнала да тече на 13.03.2012 г. и нейното течене
е прекъснато за периода от 27.07.2012 г. (дата на образуване на изпълнителното
производство) до 27.07.2014 г., когато изпълнителното производство е прекратено по
право поради изтичане на двегодишен срок, през който не са искани и/или извършвани
изпълнителни действия (чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК). Новата давност започва да тече от
28.07.2012 г., тъй като перемпцията на изпълнителното производство е настъпила на
27.07.2012 г., и се прекъсва с всяко поискано или предприето изпълнително действие
след перемпцията (Решение № 37 от 24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г.
о.).
В хронологичен ред след перемпцията давността на процесните вземания не е
прекъсвана при липса на каквито и да е доказателства по делото за поискани и/или
извършени изпълнителни действия и е изтекла, както признава сам и ответникът,
имайки предвид и че изпращането и връчването, в случая по реда на чл. 47 ГПК на
5
покана за доброволно изпълнение до ищеца не представлява изпълнително действие (т.
10 от ТР № 2 от 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Предмет на иска по чл. 439 ГПК не е съществуването или несъществуването на
вземането, а съществуването или несъществуването на правото на принудително
изпълнение въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността (Решение №
257 от 30.04.2020 г. на ВКС по гр. д. № 694/2019 г., III г. о.; Определение № 95 от
22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 510/2018 г., IV г. о.).
Така давността за процесните вземания е започнала да тече считано от
13.03.2012 г., след която дата давността е прекъсната при образуването на
изпълнителното производство и след неговото прекратяване по право е започнала да
тече нова петгодишна давност, която е изтекла на 28.07.2019 г.
С оглед на гореизложеното, искът по чл. 439 ГПК по отношение на всички
процесни вземания следва да бъде уважен.
По разноските
Не може да се приеме, че с поведението си ответникът не е дал повод за
завеждане на делото, тъй като в негова полза все още съществува изпълнителен титул
за задължения на ищеца, именно за чието погасяване по давност е предявен искът.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на
разноски от 350 лв. съгласно списък по чл. 80 ГПК, от които – 50 лв. държавна такса и
300 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 439 ГПК по отношение на
***, ЕИК: ***, седалище и адрес на управление: ***, че С. А. А., ЕГН: **********,
адрес: ***, не му дължи следните суми:
сумата от 145,66 лева, представляваща главница за незаплатена
далекосъобщителна услуга за периода от 07.01.2009 г. до 07.03.2009 г. по Договор
№ А0003688/10.06.1999г., за което били издадени фактури № ********* от
07.02.2009г. и № ********* от 07.03.2009г., ведно със законната лихва от датата
на подаване на заявлението - 18.11.2011г., до окончателното плащане на
задължението, както и
сумата от 65 лева - съдебни разноски,
за които суми е издаден изпълнителен лист от 13.03.2012 г. по гр.д. №
49585/2011 г. на СРС, въз основа на който е образувано изп.д. № 2791/2012 г. на ЧСИ
Миладин Миладинов, рег. № 786 на КЧСИ
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ***, ЕИК: ***, седалище и адрес на
управление: ***, да заплати на С. А. А., ЕГН: **********, адрес: ***, сумата от 350
лв. - разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
6
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7