Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 440 18.12.2019 год. гр. Стара Загора
В И М
Е Т О Н А Н А Р О Д А
Старозагорският
административен съд, в публично заседание на двадесет и първи ноември през две
хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: ГАЛИНА ДИНКОВА
Членове: ДАРИНА ДРАГНЕВА
МИХАИЛ
РУСЕВ
при секретаря:
Зорница Делчева
и с участието на прокурора: Константин
Тачев
като разгледа докладваното от съдия Г.Динкова КАН дело №
394 по описа за 2019 год., за да се произнесе съобрази следното:
Производството е с правно
основание чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка
с чл.63, ал.1, изр. второ от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба от „ЕЛЕКТРОРАЗПРЕДЕЛЕНИЕ ЮГ“ /ЕР Юг/
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул.”Хр. Данов” № 37, подадена чрез процесуалния
представител юрисконсулт х. Р., против Решение № 238 от 01.07.2019 год., постановено по АНД № 613/ 2019 год. по описа на Районен съд
- Казанлък, с което е потвърдено наказателно
постановление № 1 от 23.04.2019 год., издадено от Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ гр.София.
Касаторът
твърди, че решението е незаконосъобразно като постановено в противоречие с
материалния закон и при допуснати съществени нарушения на процесуалните
правила – касационни основания по чл.
348, ал.1, т.1 и т. 2 от НПК във вр. с чл. 63, ал.1 ЗАНН. Счита, че в случая е следвало да бъде съобразена нормативната
уредба, действала към 02.11.2007г., на която дата е започнала процедурата по
одобряване на Общите условия със Заявление, подадено от касатора
и получено от КЕВР с вх.№ кЕ-13-32-72/ 02.11.2007г.,
като са изложени подробни аргументи по този довод. На следващо място се
поддържа допуснато от съда съществено процесуално нарушениея
основано на твърдение, че в мотивите към съдебното решение не е даден отговор
на всички повдигнати с въззивната жалба оплаквания против формалната и
материална законосъобразност на наказателното постановление – лаконично е
отхвърлено възражението, че не е посочена дата на нарушението, не е коментирано
възражението че липсва място на извършване на нарушението, немотивирано е
отхвърлена защитната теза за маловажност. Оспорва се извода на въззивния съд за
формална изрядност на издаденото НП като се твърди, че е налице противоречие
между фактическото обвинение, повдигнато с АУАН и онова, за което е наложена
имуществена санкция с издаденото НП. Отделно от това са изложени и подробни
съображения, че нарушението на Общите условия /ОУ/ не съставлява деяние по
чл.206, ал.1 от ЗЕ. Сочи, че няма законова разпоредба, която да гласи, че за
нарушение на ОУ се носи административнонаказателна
отговорност от субектите на лицензията, а никоя от цитираните в НП норми не
съдържат конкретно задължение на което касатора да
е адресат в конкретната фактическа
обстановка. С подробно изложените в жалбата доводи е направено искане
обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго по същество, с
което да се отмени издаденото наказателно постановление.
Ответникът – Комисия за
енергийно и водно регулиране гр.София, чрез
процесуален представител юрисконсулт Н., заема становище за неоснователност на
касационната жалба, в която насока излага и конкретни доводи. Моли обжалваното
решение като правилно да бъде оставено в сила.
Представителят на Окръжна
прокуратура Стара Загора дава заключение, че касационната жалба е неоснователна
и предлага решението на районния съд да
бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Касационният състав на съда,
като взе предвид събраните по делото доказателства, наведените основания от
жалбоподателя, мотивите към обжалваното решение и след служебна проверка по
реда на чл.218, ал.2 от АПК на оспореното решение на Районен съд Казанлък, прие
за установено следното:
Касационната жалба е подадена
в законоустановения срок от надлежна страна, за която съдебният акт е
неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, се
явява неоснователна.
Предмет на съдебен контрол
пред Районен съд Казанлък е НП № 1/ 23.04.2019 год., издадено от Председателя на КЕВР
въз основа на АУАН №E-КРС-1/20.03.2019 год., с което на „Електроразпределение Юг” ЕАД гр.Пловдив, ЕИК *********, е наложена имуществена
санкция в размер на 20 000.00 лв. на основание чл.206, ал.1 от Закона за
енергетиката. Като административно
нарушение са преценени обстоятелствата, че с писмо, заведено в ЕРЮг с вх.№ 8102
от 14.09.2018г, подадено на основание чл.56, ал.1 от ОУ, „ЮМТ“ЕООД е уведомило ЕРЮг, че в резултат на прекъсване на снабдяването с
електрическа енергия на производствения цех за инструменти на дружеството в
периода от 5,40 до 5.55ч. на 11.09.2018г., е увредена помпа, която е част от системата
за филтрация на масло. Електроразпределителното дружество не е изпратило свой
представител на адреса на обект „Производствен цех за инструменти“-бул.“Розова долина“№хх гр.Казанлък, в срок до края на работния ден на 17.09.2018г.
за съставяне на констативен протокол по реда и при условията на чл.56, ал.2 от
Общите условия на договорите за пренос на електрическа енергия чрез
електроразпределителната мрежа на „ЕВН България Електроразпределение“АД,
с ново наименование „Електроразпределение Юг“ЕАД.
Прието е, че като не е изпълнило в посочения срок задължението си за съставяне
на констативен протокол за нанесени щети на обект „Производствен цех за
инструменти“ гр.Казанлък, Електроразпределение Юг ЕАД
е нарушило чл.56, ал.2 от ОУ, които са неразделна част от издадената му
лицензия № Л-140-07 от 13.08.2004г. за дейността „разпределение на електрическа
енергия“ /по аргумент от чл.49, ал.2, т.7 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за
лицензиране на дейностите в енергетиката/, с което е осъществило състава на
чл.206, ал.1 от ЗЕ.
С обжалваното решение
Казанлъшкият районен съд е потвърдил така издаденото наказателно постановление
по съображения за неговата процесуална и материална законосъобразност. По
съществото на спора, след преценка на събраните по делото доказателства и
установената въз основа на тях фактическа обстановка, съдът е приел, че
санкционираното дружество е извършило нарушение на чл.56, ал.2 от ОУ, които от
своя страна са неразделна част от издадената лицензия на касатора
и поради това правилно е ангажирана отговорността му по чл.206, ал.1 от ЗЕ.
Обсъдени са направените от жалбоподателя възражения за неприложимост на чл.56
от ОУ в процесния случай, като същите са приети за неоснователни. В обжалвания
съдебен акт са изложени и мотиви относно липсата на основание за прилагането на
чл.28 от ЗАНН.
Касационният състав на
Административен съд Стара намира, че постановеното от районния съд съдебно
решение е правилно.
Административнонаказателната
отговорност на „Електроразпределение Юг“ ЕАД гр.Пловдив
е ангажирана за нарушение на чл.206, ал.1 от ЗЕ, който предвижда наказание
„имуществена санкция” в размер от 20 000.00 лв
до 1 000 000.00 лв за енергийно
предприятие, което наруши разпоредби на този закон, на подзаконови нормативни
актове по прилагането му, контролът за изпълнението на които е възложен на
комисията, на общи или индивидуални административни актове на комисията, правнообвързващи решения на АСРЕ или условията на
издадената му лицензия.
Като изпълнително деяние в
АУАН и НП е посочено, че електроразпределителното дружество, като не е
изпратило свой представител на адреса на обект „Производствен цех за
инструменти“, находящ се в гр.Казанлък, бул.“Розова Долина“№ хх, в срок до края на работния ден на
17.09.2018г., за съставяне на констативен протокол по реда и при условията на
чл.56, ал.2 от Общите условия, не е спазило задължението си по чл.56, ал.2 от
ОУ на договорите за пренос на електрическа енергия през
електроразпределителната си мрежа, с
което е нарушило издадената лицензия, тъй като неразделна част от нея се явяват
посочените ОУ.
Настоящият касационен съдебен
състав счита, че така описаното от административнонаказващия орган деяние осъществява състава
на възприетата от наказващия орган административнонаказателна разпоредба.
За да се даде отговор на
направените с касационната жалба оплаквания следва да се отбележи, че на
основание чл.3, ал.1 от ЗАНН за всяко административно нарушение се прилага
нормативният акт, който е бил в сила по време на извършването му. Следователно
всички правни аргументи на касатора, основани на
съдържанието на нормативната уредба към 02.11.2007г./на която дата е започнала
процедурата по одобряване на Общите условия със заявление, получено от КЕВР с
вх.№ кЕ-13-32-72 от 02.11.2007г./, са неприложими към въпроса за администратвнонаказателните разпоредби, на основание на
които следва да бъде ангажирана отговорността му за описаното в НП нарушение. В
тази връзка правно значение има датата на извършване на нарушението, която
видно от текста на АУАН и НП е ясно посочена, а именно: дружеството е било
длъжно, след писменото уведомление по чл.56, ал.1 от ОУ, в срок до 17.09.2018г.
да изпрати свой представител за съставяне на констативен протокол за нанесените
щети. Приложимите към тази дата норми са посочените от административнонаказващия
орган разпоредби от ЗЕ и Наредба № 3/ 21.03.2013г., в съответната им редакция.
Следва да се каже, че лицензията на дружеството с № Л-140-07 е от 13.08.2004г.
за дейността „разпределение на електрическа енергия“, а неразделна част от тази
лицензия са ОУ и то по силата на изрична нормативна разпоредба - чл.49, ал.2,
т.7 от Наредба № 3 от 21.03.2013г. за лицензиране на дейностите в енергетиката,
като нормата се прилага за всички издадени и действащи лицензии, както и за
общите условия, одобрени преди влизане в сила на наредбата.
Описаното в процесното НП
деяние е съставомерно по чл.206, ал.1 ЗЕ, т.к. общия административнонаказателен
състав предвижда отговорност и за нарушение на условията на издадената лицензия
на оператора. Ето защо аргумента на касатора, че
основанията за налагане на имуществена санкция не визират неговата отговорност,
е неоснователен. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е субект на задълженията,
въведени с общите условия, конкретно на чл.56, ал.2 от тях, за чието
неизпълнение е предвидена административнонаказателна
отговорност в последното предложение на чл.206, ал.1 от ЗЕ. Съгласно чл.56,
ал.1 от ОУ пострадалата страна е длъжна в срок до 3 работни дни писмено да
уведоми другата в случаите, когато е претърпяла вреда от нейни действия или
бездействия, освен в случаите на отговорност на Клиента за неплащане
на дължими суми. На това задължение съответства задължението по чл.56, ал.2 от
ОУ – „Другата страна в срок до края на следващия работен ден изпраща свой
представител за съставяне на констативен протокол за нанесените щети.“ Очевидно
срокът е 1 работен ден, а употребата на думата „следващия“ сочи, че началото на
този срок е деня, в който е получено уведомлението. Текста на чл.56, ал.2 от ОУ
опровергава твърдението на касатора, че отправеното
му словесно правно и фактическо обвинение е противоречиво. Както в АУАН, така и
в НП е описан положителният факт на изпълнение на задължението по чл.56, ал.1
от клиента на ЕР Юг – „ЮМТ“ЕООД, в качеството му на пострадала страна в
резултат прекъсване на снабдяването с електрическа енергия на производствения
му цех в посочен период, и отрицателния
факт – бездействието на субекта по чл.56, ал.2 от ОУ да изпълни задължението си
да изпрати свой представител за съставяне на констативен протокол за нанесените
щети, в срок до края на работния ден с дата 17.09.2018г./ тъй като
уведомлението на пострадалата страна е било входирано
на 14.09.2018г.–петък, работен ден, като следващия работен е понеделник –
17.09.2018г/. Обстоятелствата по извършване на нарушението са подробно описани
в АУАН и НП, чиито текстове са напълно идентични, а съставомерното
деяние е извършено под формата на бездействие, което е потвърдено от съставения
на 25.09.2018г. протокол за нанесени щети. В светлината на това закъснение би
могло да се обсъжда възражението на касатора за
наличието на основание за прилагане на
чл.28 от ЗАНН. Санкционираното дружество е закъсняло с 6 работни дни да
изпълни задължението си, което с оглед целта на въведеното му задължение не
може да бъде определи като факт, разкриващ малозначителност
на деянието. Административното нарушение, за което е санкциониран касаторът по своя характер е формално, а не резултатно,
т.е. настъпването на вредоносен резултат не е елемент от състава на
нарушението, което сочи че за определяне на неговата конкретна тежест трябва да
се вземе предвид охранявания интерес и несъставомерните
последици. Разпоредбата на чл.56 от ОУ има за съдържание реда за реализиране на
имуществена отговорност и отговорност при неспазване на договорните задължения,
по аргумент от нейното заглавие, което означава, че се касае до задължение,
чрез което се реализира предвидената в общите условия отговорност за неспазване
на договорните задължения между страните – електроразпределителното дружество и
крайния потребител. По силата на чл. 56 ал.3 от ОУ, ЕР дружество и клиента
разглеждат обстоятелствата по констативния протокол и доброволно уреждат
взаимоотношенията си, като при непостигане на
съгласие спорът се отнася за решаване до компетентния съд по седалището на ЕВН
ЕР. Следователно с неизпълнение на
задължението по чл.56, ал.2 от ОУ за съставяне на констативен протокол в срок ЕРЮг осуетява правната възможност за защита на другата
страна по договора, а поведението му е
обективен факт, препятстващ и възможността за отстраняване на нанесената щета,
описана в АУАН и НП – „увредена помпа, която е част от системата за филтрация
на масло“. Ето защо конкретното нарушение не може да бъде подведено под
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН, а освен това касаторът
не твърди и не доказва закъснението от 6 работни дни за съставянето на
констативния протокол да е било обусловено от непредвидени и непреодолими за
него обстоятелства, за да се приеме, че не следва да носи отговорност за
нарушението.
С оглед на изложените
съображения съдът намира че не са налице твърдяните
касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо
и постановено в съответствие със закона, следва да бъде оставено в сила.
Водим от тези мотиви и на
основание чл. 221, ал.2, предл.първо от АПК,
Старозагорският административен съд
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 238 от 01.07.2019 год., постановено по АНД № 613/ 2019 год. по описа на
Районен съд - Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване и
протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.