№ 188
гр. *****, 14.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – *****, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Елена Ив. Стоилова
при участието на секретаря И.М.В.
като разгледа докладваното от Елена Ив. Стоилова Гражданско дело №
20223130100622 по описа за 2022 година
Производството образуването по искова молба от П. Т. Д. с ЕГН
********** с адрес ******** срещу „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“, ЕООД ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление в *********************.
В исковата молба се твърди, че ищецът е земеделски производител с
местоизвършване на дейността в село *****, общ. *****. За упражняване на
дейността си по отглеждане на трайни насаждения сключил договори за наем
на земеделска земя със собственици на такива имоти в землището на село
*****, общ. ***** за общо 30 декара обработваема земя.
С ответното дружество сключил устен договор за стопанската
2019/2020 г., по силата, на който ответното търговско дружество се
задължило да засее 28 декара земеделска земя от наетите от ищеца с
пшеница. След жътвата страните се споразумели зърното да остане в
складовете за съхранение на земеделска продукция, които ползва при
реализиране на дейността си ответното дружеството, за да изчакат евентуално
покачване цените на зърното. Те се намирали в кв. 48 на с. *****, общ. *****.
За временното съхранение на пшеницата в складовете страните не са се
разбирали да си дължат наем. Зърното било превозено безвъзмездно до
складовете на два курса в един и същи ден през месец юни на 2020 г. Първият
път транспортът бил осъществен с камион на ЕТ „Скала 13", като били
превозени 15060 кг. пшеница. Вторият курс бил извършен с камион на ЕТ
„Найд 62", гр. *****, като били превозени 3160 кг. пшеница. Общото
количество пшеница, което останало на съхранение при П. в склада му било
18220 кг.
1
До октомври месец 2020 г. пшеницата, оставена в склада на ответника
не била продадена. През м. януари на 2021 г. ищецът намерил купувач за
намиращото се в складовете зърно за цена 40 стотинки на килограм или общо
за цялото количество 7288 лв., но управителят на ответното дружество П. му
казал, че вече е използвал пшеницата за засяване. Тогава страните се
договорили, че ответникът ще му заплати на такава цена зърното, като
приспадне своите разходи за обработка на земята. Разходите били 60 лева на
дка или общо 1680 лева. Ответникът следвало да заплати на ищеца 5608 лева.
Ищецът твърди, че не е получил тази сума и до настоящия момент.
През земеделската 2020г./2021 г. страните сключили устен договор, по
силата, на който ответното дружество се задължило да засее 28 декара
земеделска земя със слънчоглед. След приключване на всички земеделски
мероприятия, ответното дружество следвало да заплати на ищеца сумата 3830
лева, която обаче той не бил получил и до този момент.
Двете договорени суми били чисти за получаване, като горницата от
действителната цена била за направените от ответното дружество разходи,
включително и с приспадане на получените субсидии.
Иска се осъждане на „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в *********************, да ЗАПЛАТИ на
П. Т. Д., ЕГН: **********, с адрес в ****** сумата от 5608 лева,
представляваща дължима сума по сключен устен договор за стопанската 2019
г./2020 г. и сумата от 3830 дева, представляваща дължима сума по сключен
устен договор за стопанската 2020г./2021 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата. Претендират се и разходи.
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответника.
В него твърди, че исковете са допустими, но неоснователни.
Твърди се, че страните се договорили да обработят, засеят с пшеница и
ожънат площите 28-те дка с продукти, семена и техника и труд на ответното
дружество. Дружеството да вземе продукцията, да я продаде и след като
приспадне разходите си да даде разликата на ищеца. На площите била
извършена оран, два пъти дисковане, сеитба, валиране, два пъти пръскане с
препарати за растителна защита и жътва - разходи общо в размер на 78 лв. на
декар или общо 2188 лв. Прибраната реколта била общо 18 220 кг.. До
началото на новата сеитба зърното не било продадено. На ответното
дружество не му достигали семена и използвал зърното за засяване на новата
реколта. През м. Януари 2021 г. провели среща с ищеца, ответника му
представил разходите, той ги признал и се договорили ответника да му плати
разлика от 5100 лв. по 0.40 лв./кг/. Срок за плащане не били уговаряли. В
началото на м. Април 2021г. направили среща с ищеца на Бензиностанция
„Атол“-Провадия и в присъствието на М.Г. управителя на ответното
дружество му предал сумата от 2200 лв. в изпълнение на задължението си. Не
били уговаряли срок за остатъка от 2900 лв. За да се издължи ответника
2
уговорили за стопанската 2020/2021 год. да обработи, засее със слънчоглед
площите с негови продукти, семена и техника и труд, като ищеца си ожъне и
прибере реколтата, да може ответника да приспадне разходите и преизчислим
задължението. На площите се извършили два пъти култивиране, сеитба, два
пъти пръскане с препарати за растителна защита, торене, като разходите за
това били общо в размер на 1944 лв. т.е. дължимата сума към ищеца била в
размер иа 956 лв. като разликата се претендирала без основание.
Твърди се, че ищеца си прибрал реколтата от слънчоглед за
стопанската 2020/2021 год. Жътвата извършил А. Н. М. по поръчка на ищеца.
Ищецът си продал зърното на „Слънчеви лъчи“ АД *****.
В проведените по делото открити съдебни заседание процесуалният
представител поддържа предявените искове и моли за тяхното уважаване
като основателни и доказана.
Процесуалният представител на ответника признава основателността
на първия от предявените искове за сумата до 954 лева, в останала част за
разликата от тази сума до предявения размер от 5608 лева като неоснователен
следва да бъде отхвърлен. Моли за отхвърлянето на вторият от предявените
искове като неоснователен и недоказан.
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства
– по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и
нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, намира за
установено следното от фактическа страна:
От копие на постановление за отказ от образуване на ДП от 10.01.2022
г., както и прокурорска преписка № 14750/2021 г. по описа на РП-Варна, се
установява, че на 26.10.2021г. ищецът е подал жалба до РП Варна, ТО *****
срещу ответника по процесния случай относно продажбата на пщеницата. В
жалбата ищецът твърди, че ответника му откраднал житото. По жалбата е
извършена проверка по прокурорска преписка № 14750/2021 г. по описа на
РП-Варна, ТО *****, която е приключила с постановление за отказ да се
образува ДП, поради липса на извършено престъпление и наличие на
гражданско правен спор.
От тетрадка с надпис приета стока, лист с изписани суми с химикал и
молив, които се установи от разпита на св.Г., че са изписани от него се
установява, че св.Г. си е водил сметки по отношение на процесните земи,
находящи се в землището на с.*****, които той е обработвал по уговорка с
ответника за стопанската 2018г. – 2019г., 2019г.- 2020г. и стопанската 2020г. и
2021г. В листа св.Г. е написал: Слънчоглед – 1830 лв.; сечка съм написал 2
лв./дка - 60 лв.; диксковане 5 лв./дка. - 300 лв.; торена 2 лв./дка - 60 лв.; сеитба
5 лв./дка - 150 лв.; валиране 2 лв./дка - 60 лв.; семена 900 кг. по 650 лв. – 585
лв.; тор 600 кг. по 800 лв. - 480 лв.; общо 1695 лв.; С. взети 1815 лева.; жътва
450 лв.; 250 лв. С. дадени, 200 лева Петьо дадени. На обратната страница на
листа има подобни изчисления правени с химикал. Според показанията на
3
св.Г., които съдът цени като еднопосочни и кореспондиращи с останалите
събрани по делото доказателства, тези дейности и цените за тях са правени
през стопанската 2018/2019г., когато процесните ниви са били засети със
слънчоглед от св.С. С..
В л.3 на тетрадката св.Г. е записал: торене 2 лв./дка с амониев нитрат
600 лв./тон; тор 2 пъти по 20 кг. на дка; пръскане 2 път по 2 лв. на дка; първо
пръскане - с вложените препарати от „Агротон“ – 4.80 лв. на дка; второ
пръскане – 6.10 лв. на дка; жътва 14 лв. дка; оран 15 лв. на дка; тор 720 лв.;
пръскане 120 лв.; торене 120 лв.; препарат първо пръскане 144 лв.; препарат
второ пръскане 180 лв.; жътва 420 лв.; оран 450 лв.; общо 2184 лв. Това са
разходите за пшеница за стопанската 2019-2020 г. За 2019 г. пшеница, сечка е
2 лв./дка, дисковане 5 лв./дка -150 лв; торене 2 лв./дка - 60 лв.; тор DAP 600
кг. по 800 лв.; дисковане 5 лв./дка - 150 лв.; сеитба 5 лв./дка - 150 лв.; семена
900 кг. по 650 лв. за тон - 585 лв.; валиране 2 лв. на дка – 60 лв. Всичко това е
направено след жътвата на слънчогледа.
От приетата по делото ССчЕ, която съдът кредитира като обективна и
компетентно изготвена се установява, че за стопанска година 2019/2020 г. за
отглеждането на пщеница са направени следните разходи за семена, торове и
препарати / за 28 дка/ от ответното дружество:
За семена 17.10 лв./дка или общо 478.80 лв.;
За есенно торене с диамониев фосфат 20 кг/дка или 560 кг. *0.97 лв. на
стойност 543.20 лв.;
За първо пролетно торене с амониев нитрат 30 кг/дка или 840 кг.*0.40
лв. на стойност 336 лв.;
За второ пролетно торене с с амониев нитрат 20 кг/дка или 560 кг.*0.40
лв. на стойност 224 лв.;
За първо пръскане с препарати за растителна защита /хербицид,
фунгицид/ 4.70 лв./дка*30 лв. или общо 131.60 лв.:
За второ пръскане е препарати за растителна защита /фунгицид,
инсектицид и листна тор/ 11.50 лв./дка *30 лв. или общо 322 лв.;
Общо направени разходи за семена, торове и препарати за 28 дка по
72,70 лв./дка в размер на 2 035.60 лева.
За стопанска година 2020/2021 г. за отглеждането на слънчоглед са
направени следните разходи за семена, торове и препарати / за 28 дка/:
За семена 20 лв./дка или общо 560 лв.;
За тор 30 кг/дка или 840 кг. *0.66 лв. на стойност 554.40 лв.;
За пръскане с препарати за растителна защита 6 лв./дка*30 лв. или общо
168 лв.;
Общо направени разходи за семена, торове и препарати за 28 дка по
45,80 лв./дка в размер на 1 282.40 лева.
Вещото лице е направило проучване в интернет пространството /в
сайтове agri.bg, selo.bg и др./, от което се установява, че цените на
земеделските услуги варират в следните граници:
4
За жътва цената на услугата е от 15-30 лв./дка;
За оран цената на услугата е от 15-25 лв./дка;
За сеитба, култивиране, пръскане, торене и дисковане цената на
услугата е от 5 - 10 лв./дка;
По данни от интернет сайтове, най-ниската стойност на земеделските
услуги за отглеждане на пшеница е 1 680 лв. за 28 дка или 60 лв./дка.
По данни от интернет сайтове, най-ниската стойност на земеделските
услуги за отглеждане на слънчоглед е 980 лв. за 28 дка или 35 лв./дка.
От показанията на св.С., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че той е в приятелски отношения с ищеца. През стопанската 209/2020г. ищеца
го помолил да превози негова пшеница от полето на с.***** до с.*****. Св.С.
се съгласил и негов служител св.И. натоварил пщеницата на ремаркето на
трактор, който събирал около 12-15 тона и разтоварил пшеницата в с.***** в
базата на „Агротон България“. Св.С. не знае нищо за уговорката между
страните.
От показанията на св.И., които съдът кредитира като еднопосочни и
кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява,
че през 2020г. натоварил жито от блока в с.***** на ищеца до с.*****.
Пшеницата била около 15 тона. След като минали през кантара, закарал
житото в базата на ответното дружество.
В показанията си св.С., твърди, че е професионален шофьор, през
2019/2020г. карал камион самосвал МАН. Св.С. не може да си спомни дали
през 2019г. е карал пшеница на ищеца до склада на ответното дружество.
От показанията на св.М., които съдът кредитира почти изцяло като
обективни и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства
се установява, че той познава страните, но не знае за уговорката по между им.
Св.М. работи в ЕТ „Найд 62“. Съдът не кредитира показанията на св.М. по
отношение на стопанската година, за която твърди, че ответното дружество е
прибрало реколтата от пшеница на ищеца. В показанията си св.М. твърди, че
това е станало през стопанската 2020-2021г., а видно от твърденията на
страните и от останалите събрани по делото доказателства ответното
дружество е прибрало реколтата от пшеница на ищеца през стопанската
2019/2020г. т.е. през календарната 2020г. Ответното дружество ожънало
пшеницата и тя била пренесена в склада на ответното дружество на два курса.
Единият курс бил направен с транспорт на св.С., а другият курс бил направен
от служител на фирмата на ЕТ „Найд 62“. Пшеницата била докарана от
с.***** до стопанския двор на с.***** до базата на ответното дружество.
Транспортирането било извършено като услуга на ищеца по негова молба.
Било извършено с камион Камаз, който побирал около 7.5 тона. На
следващата стопанска година 2020г./2021г. през септември камион на същата
фирма закарал слънчогледа на ищеца от полето му с.***** до маслобойната в
гр.*****. Камионът побирал около 13-14 тона слънчоглед. Транспортирането
5
на слънчогледа станало по молба на ищеца. В камиона, който транспортирал
слънчогледа бил ищеца и шофьора на ЕТ“Найд 62“.
От показанията на св.Г., който съдът кредитира изцяло като обективни
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че той познава С. П. и работи в стопанството му. Св.Г. знае за
договорките между страните. За процесната земеделска земя от 28 дка в с.
***** между страните било договорено да бъдат обработени, засети,
наторени и всички действия по полето да бъдат извършени от „Агротон“ за
стопанските 2019-20 г. и 2020-21 г. Уговорките за 2019-20 г. била за пшеница
след като са направени всички обработки на полето със семена, торове и
препарати положени от „Агротон“, след прибиране на реколтата в базата в с.
*****, по цена на която Д. реши да продаде пшеницата, да бъдат приспаднати
разходите и разликата от сумата да му бъде заплатена. П. Д. не дал пари на
„Агротон“ за обработката на земята. „Агротон“ изпълнило уговорката да
засее с пшеница и събере реколтата. За стопанската 2019-20 г. извършило 2
дискования, сеитба, валиране, 3 торенета, 2 пръскания и жътва. Семената и
препаратите – торове (2 торенета), фунгициди, хербициди и инсектициди
били за сметка на „Агротон“. Общо разходите за семена, торове, препарати и
механизация за стопанската 2019-2020 г. за процесните 28 дка възлизали на
стойност около 80 лв./дка. П. не е възразявал за цената на услугата или
стойността. През 2019-20 г. ответното дружество ожънало пшеницата, която
била откарана в базата в с. *****. По решение на Д. пшеницата била оставена
на съхранение там. П. предложил на Д. цена за пшеницата, която той
определи, защото искал да я купи за семе. Страните се разбрали на около 400
лв./тон. Пшеницата била около 17-18 тона. Пшеницата била засята от
ответното дружество. Като продажна цена на Д. била заплатена сумата от
2200 лв., на което станал свидетел Г.. Остатъка от сумата около 3000 лева
ответното дружество не заплатило на Д., а използвало за разходи за
следващата стопанска година, която била започнала за засяване на същите
земи със слънчоглед.
За стопанската 2020-2021 г., ответното дружество засяло същите земи
със слънчоглед като семената, торовете и препаратите били осигурени от
„Агротон“. Били сторени разходи за оран, култивиране, сеитба, предсеитбено
торене. Единственото нещо което не било извършено от „Агротон“ било
жътвата. Разходите за горните дейности били около 2000 лв. П. Д. не е
възразявал за тази стойност. Св.Г. не знае кой е прибрал реколтата от
слънчоглед за стопанската 2020-21 г. Ответното дружество не е прибирало
реколтата, не я е съхранявало, не я е продавало.
Св.Г. признава, че той е водил сметките за процесните земи като е
написал приетите по делото като писмени доказателства лист и тетрадка.
Вписванията, в тях са коментирани от съда по-горе в решението. В листа са
вписани разходи за слънчоглед за процесните земи за стопанската
2018г./2019г., когато полето е обработвано от св.С., а в тетрадката за
пшеницата за стопанската 2019/2020г. и за слънчогледа за стопанската
6
2020г./2021г.
От показанията на св.С., който съдът кредитира изцяло като обективни
и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се
установява, че той познава страните, но не знае за отношенията между тях.
Св.С. е работил с ищеца през 2017/2018г. През 2020г./2021г. е нямал
отношения с ответника и не е получавал пари от него. През 2017/2018г. или
2018г./2019г. св.С. в качеството си на земеделски производител е сял
слънчоглед на земите на ищеца и е получил пари от П., чиято комбайна е
ожънала слънчогледа. Ожънатото количество слънчоглед било малко около
6,8-7 тона и нямало тонаж за един камион, затова го смесили със слънчогледа
на ответника и го продали. Парите били преведени на ответното дружество,
което се разплатило със св.С. и ищеца. Тогава цената на тон слънчоглед била
около 550/600 лева. На св.С. били платени 1500 лева.
Предвид така установеното от фактическа страна, СЪДЪТ
формулира следните изводи от правна страна:
Предявени са два осъдителни иска с правно основание с правно
основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ с искане за осъждане на
„АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в *********************, да ЗАПЛАТИ на П. Т. Д., ЕГН:
**********, с адрес в ****** сумата от 5608 лева, представляваща продажна
цена за 18220 кг. пшеница след направено прихващане по сключен устен
договор за поръчка между страните за стопанската 2019 г./2020 г. и сумата от
3830 лева, представляваща продажна цена за слънчоглед добит от 28 дка
земеделска земя, находяща се в с.*****, общ.*****, през стопанската
2020г./2021 г., след направено прихващане по сключен устен договор за
поръчка между страните стопанската 2020г./2021 г., ведно със законната
лихва върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в
съда – 23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
Съдът намира, че променената квалификация на предявените искове,
не ограничава правата на страните по делото предвид разпределената по
между им доказателствена тежест, твърденията им по процеса и събраните
доказателства по делото.
В тежест на ищеца е да докаже, че между страните са били сключени
посочените от него два договора за услуга и за търговска продажба с
описания предмет, срок и условия, че е изпълнил задълженията си по него,
настъпилия падеж на вземанията, размерът на сумите, които ответника му
дължи.
Ответната страна следва да докаже, че сключените между страните два
устни договора за услуга са при посочените от него условия, размерът на
дължимите суми по договорите, че е заплатил на ищеца през м.04.2020г. сума
в размер на 2200 лева по договора за продажба на пшеница, че остатъка от
2900 лева ги е заплатил като е извършил обработка и сеитба на слънчоглед
върху 28-те дка земеделска земя наета от ищеца.
7
От събраните по делото доказателства се установи, че през стопанската
2019г./2020г. те са сключили устен договор за услуга – дискования, сеитба,
валиране, 3 торенета, 2 пръскания и жътва на ползваните от ищеца 28 дка
ниви, находящи се в с.*****, общ.*****. Всички тези услуги се извършили от
ответното дружество, с негова техника, семена, препарати. Уговорката между
страните била след продажбата на пшеницата сумите за извършената
обработка, засяване и жътва на пшеницата – цената по договора за услуга да
бъдат приспаднати от продажната цена на пшеницата.
Според ССчЕ стойността на разноските по договора за услуга за
пшеницата сторени от ответното дружество за 28 дка по 72,70 лв./дка са в
размер на 2 035.60 лева. Тази сума е малко по-висока от най-ниската стойност
на земеделските услуги за отглеждане на пшеница в размер на 1 680 лв. за 28
дка или 60 лв./дка. Поради това съдът намира, че определената от ответното
дружество сума по договора за услуга на пшеница в размер на 2035,60 лева за
28 дка пшеница, за която сума ищеца се е съгласил видно от показанията на
св.Г. не е завишена и отговаря на обичайната такава.
След извършването на услугата от показанията на разпитаните по
делото свидетели С., св.М., св.И., а и страните не спорят, че ищеца е
организирал транспортирането на пшеницата от полето до склада на
ответното дружество в с.*****. От разпита на св.Г. се доказа, че впоследствие
страните сключват договор за търговска продажба на 18220 кг. Пшеницата
при продажна цена определена от продавача ищец в размер на 400 лв./тон.
Общата продажна цена е в размер на 7288 лева. След приспадане на
дължимите разходи по договора за услуга за пшеницата, които са в размер на
2035,60 лева, ответното дружество остава да дължи на ищеца за продажна
цена сума в размер на 5252,40 лева.
От показанията на св.Г. се доказа, че ответника е заплатил на ищеца в
брой част от продажната цена в размер на 2200 лв., като е задържал остатъка
в размер на 3052,40 лева като възнаграждение за сключения между страните
нов договор за услуга.
От показанията на св.Г. се доказа, че страните са сключили нов
договор за услуга за стопанската 2020г./2021г. - за оран, култивиране, сеитба,
предсеитбено торене на слънчоглед засят върху същите 28 дка земеделска
земя в с.*****. Отново както и по предходния договор за услуга семената,
препаратите, торовете, машините за обработка са били на ответната страна.
От ССчЕ се доказа, че разходите сторени от ответното дружество за
семена, торове и препарати за слънчогледа за 28 дка по 45,80 лв./дка са в
размер на 1 282.40 лева. Най-ниската стойност на земеделските услуги за
отглеждане на слънчоглед е 980 лв. за 28 дка или 35 лв./дка. Цената по
договора за услуга искана от ответното дружество съда намира за обичайната
такава. Поради това съда намира, че ищеца дължи на ответника по договора
за услуга по засяване на слънчогледа сума в размер на 1282,40 лева.
След извършено прихващане между дължимите от ответника на ищеца
8
3052,40 лева по договора за продажба на пшеницата с дължимите от ищеца на
ответника суми по договор за услуга 1282,40 лева, ответника остава да дължи
на ищеца за продажната цена на пшеницата сума в размер на 1770 лева.
По делото не се доказа, между страните да е сключен договор за
продажба на засетия слънчоглед, напротив от показанията на св.М. се доказа,
че ищеца е продал слънчогледа си на маслобойната в гр.*****. Поради това
съдът намира, че ответното дружество не дължи на ищеца продажната цена на
слънчогледа.
Предвид гореизложените мотиви предявеният иск за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 5608 лева, представляваща
продажна цена за 18220 кг. пшеница след направено прихващане по сключен
устен договор за поръчка между страните за стопанската 2019 г./2020 г. е
частично основателен за сума в размер на 1770 лева. Поради това този иск
следва да се уважи за сума в размер на 1770 лева ведно със законната лихва
върху претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда –
23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата и да се отхвърли за
разликата от този размер до предявения от 5608 лева.
Предявеният иск за осъждане на ответника да заплати сумата от 3830
лева, представляваща продажна цена за слънчоглед добит от 28 дка
земеделска земя, находяща се в с.*****, общ.*****, през стопанската
2020г./2021 г., след направено прихващане по сключен устен договор за
поръчка между страните стопанската 2020г./2021 г., като неоснователен следа
да бъде отхвърлен.
По разноските
Страните са претендирали разноски и такива им се дължат съразмерно
уважената съответно отхвърлената част от предявените искове и разпоредбата
на чл.78, ал.1 и ал 3 от ГПК. Според представения списък по чл.80 ГПК и
доказателствата за сторените от ищеца разноски те са следните: 444,72 лева
за държавна такса, 65 лева за призоваване на свидетели, 1500 лева за
адвокатско възнаграждение. От тези разноски съразмерно с уважената част от
единия иск на ищеца следва да се присъдят 364,71 лева.
Според представения списък по чл.80 ГПК и доказателствата за
сторените от ответника разноски те са следните: 304,70 лева възнаграждение
вещо лице, 15 лева – разноски по призоваване на свидетел, 1250 лева
адвокатски хонорар. От тях съразмерно с отхвърлената част от предявените
искове на ответника следва да се присъдят разноски в размер на 1275,32 лева.
Мотивиран от така изложените съображения, Провадийски районен
съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с чл.327 ТЗ „АГРОТОН
9
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
********************* ДА ЗАПЛАТИ на П. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес
******** сумата от 1770 лева, представляваща продажна цена за 18220 кг.
пшеница след направено прихващане по сключен устен договор за поръчка
между страните за стопанската 2019 г./2020 г. ведно със законната лихва
върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда – 23.06.2022г.
до окончателното изплащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ иска за
разликата от този размер до предявения размер от 5608 лева.
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр. с
чл.327 ТЗ от П. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес ******** срещу „АГРОТОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление в
********************* за осъждането на ответника „АГРОТОН
БЪЛГАРИЯ“ ЕООД да заплати на ищеца П. Т. Д. сумата от 3830 лева,
представляваща продажна цена за слънчоглед добит от 28 дка земеделска
земя, находяща се в с.*****, общ.*****, през стопанската 2020г./2021 г., след
направено прихващане по сключен устен договор за поръчка между страните
за стопанската 2020г./2021 г., ведно със законната лихва върху
претендираната сума, считано от подаване на исковата молба в съда –
23.06.2022г. до окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със
седалище и адрес на управление в ********************* ДА ЗАПЛАТИ на
П. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес ******** сума в размер на 364,71 лева –
разноски по делото съразмерно с уважената част от предявените искове
включително и за адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА П. Т. Д. с ЕГН ********** с адрес ******** ДА ЗАПЛАТИ
на „АГРОТОН БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление в ********************* сума в размер на 1275,32 лева –
разноски по делото съразмерно с отхвърлената част от предявените искове
включително и за адвокатски хонорар, на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Варненски
окръжен съд, в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
е изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – *****: _______________________
10