№ 380
гр. София, 08.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 169 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА
при участието на секретаря ДИМИТРИНА Д. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ИВАНИНА ИВ. ПЪСТРАКОВА Гражданско
дело № 20221110169880 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
В условията на обективно кумулативно съединяване са предявени установителен иск
с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. трето ЗЗД вр. чл. 92, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 26, ал. 4 ЗЗД
и осъдителен иск по чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД. Ищецът претендира прогласяване на
нищожността на чл. 11, ал. 1 от договор за паричен заем № == от 24.05.2022 г.
Ищецът Г. А. Д., ЕГН **********, извежда съдебно предявените субективни права
при твърдение, че е страна по сключен договор за паричен заем № == от 24.05.2022 г. с
ответника „..“ ООД. Сочи, че заетата сума е в размер на 500 лв., като погасителният план
предвиждал заплащането на 11 на брой вноски, като размерът на месечния лихвен процент
не бил посочен. Твърди, че съгласно изискването по чл. 5, ал. 1 от договора се е задължил да
предостави в полза на кредитодателя обезпечение, при избор между посочване на
поръчители, отговарящи на определени изисквания или банкова гаранция. Сочи, че в чл. 11,
ал. 1 от договора било уговорено, че в случай на неизпълнение на посоченото задължение,
кредитополучателя следва да заплати неустойка в размер на 145,41 лв. Поради
непредоставянето в срок на дължимото обезпечение, в тежест на ищеца била начислена
неустойка в посочения размер. Поддържа, че сумата по кредита е изцяло погасена. Навежда
доводи за нищожност на сключения договор по аргумент на чл. 10, ал. 1 ЗПК вр. чл. 22 ЗПК,
доколкото твърди, че не са спазени изискванията за форма за действителност. Твърди, че
основание за нищожност на договора е и липсата на съществени елементи от неговото
1
съдържание, по – конкретно методиката относно формирането на годишния процент на
разходите /ГПР/ по кредита. Счита, че посоченият в договора процент на ГПР не отговаря
на действителния, който бил значително по – висок и над максимално установения праг,
съгласно чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че в договора не е посочена лихвата, която следва да
заплати. Поддържа, че уговорената неустойка, дължима при неизпълнение на задължението
за предоставяне на обезпечение е нищожна поради накърняване на добрите нрави. Счита, че
уговорената неустойка има характера на неравноправна клауза по смисъла на чл. 143, ал. 2,
т. 5 ЗПП. Твърди, че същата има характера на скрито възнаграждение в полза на
кредитодателя, което неправомерно не е включено към ГПР. Поддържа, че по този начин е
заобиколено изискването по чл. 19, ал. 4 ЗПК, поради което намира грешното посочване на
ГПР за приравнено на непосочването му като цяло, което обуславя недействителност на
целия договор, по смисъла на чл. 22 ЗПК. Твърди, че уговорената възнаградителна лихва
противоречи на добрите нрави, като счита че недействителността на клаузата поражда като
последица нищожност на целия договор, по аргумент на чл. 11, ал. 1, т. 9 вр. чл. 22 ЗПК.
Поддържа, че съдържанието на договора не е формулирано по ясен и недвусмислен за
потребителя начин. Твърди, че е налице нееквивалентност на насрещните престации,
доколкото ответникът е получил като възнаграждение за предоставения заем сума в размер
на 171 лв. за шест дни. Поддържа, че са налице основанията за прогласяване на нищожност
на целия договор, като в условията на евентуалност такава следва да бъде обявена по
отношение на клаузата за неустойка. Моли съда да прогласи нищожност на дължимата в
полза на ответника неустойка. Претендира осъждането му за възстановяване на недължимо
платена сума по договора в размер на 145,41 лв., ведно със законната лихва, считано от
22.12.2022 г. до окончателното погасяване на вземането. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба. В
становището си ответникът е признал изрично основателността на предявения иск, като е
обективирал искане за произнасяне с решение по реда на чл. 237 ГПК. Твърди, че
нищожността на отделни клаузи от договора не обуславя нищожността на целия договор. На
основание чл. 78, ал. 2 ГПК е обективирал искане за невъзлагане в негова тежест на
разноските в производството, доколкото счита че с поведението си не е дал повод за
образуване на делото. Претенцията си аргументира при твърдение, че не е претендирал
заплащането на посочената неустойка от ищеца. Поддържа, че предвидената по договора
неустойка не е заплатена от страна на ищеца. Релевира възражение за прекомерност на
претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение.
След преценка доводите на страните и доказателствата по делото
настоящият съдебен състав намира за установено следното от фактическа и правна
страна следното:
Приета по делото е справка от ЦКР относно предоставени кредити от ответника в
полза на ищеца, сред които е и такъв с идентификатор ==, разрешен на 24.05.2022 г. за
2
сумата от 500 лв.
По делото е прието заключение на допусната съдебно-счетоводна експертиза, от
което се установява, че общата сума, заплатена от ищеца в полза на ответника, във връзка с
предоставения му кредит е в размер на 671 лв. От тях е погасена главница в размер на 500
лв., договорна лихва в размер на 25.59 лв., 145.41 лв. неустойка. Вещото лице е посочило,
че, вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената от ищеца сума, ГПР
е в размер на 1009.705 %.
С определение от 09.05.2023 г., съдържащо проект за доклад по делото, обявен за
окончателен в открито съдебно заседание на 29.09.2023 г., е обявено за безспорно и
ненуждаещо се от доказване наличието на облигационно правоотношение между страните,
по силата на което ищеца се е задължил да заплати на дружеството – ответник дължимата
неустойки при неизпълнение на задълженията му, произтичащи от договора.
Съдът намира исковата претенция за признаване на неустоечната клауза на чл. 11,
ал.1 от договор за потребителски кредит с идентификатор == за основателна. Това е така,
тъй като в тази част същата противоречи на закона и добрите нрави, като съображенията за
това са следните: настоящият съдебен състав намира, че тази сума има характер на
уговорена неустойка във връзка с неизпълнение на задълженията на потребителя да върне в
срок получения кредит. Клаузата на договора, предвиждаща заплащането й, влиза в
противоречие с императивната разпоредба на чл.33, ал.1 от ЗПК, съгласно която при забава
на потребителя кредиторът има право единствено на лихва върху неплатената сума за
времето на забавата. Разпоредбата на чл.33, ал.1 от ЗПК има характера на специална и
дерогира приложението на общите разпоредби на ЗЗД. Отделно същата е нищожна като
противоречаща на добрите нрави (чл.26, ал.1 от ЗЗД). От неизпълнението на задължението
за недаване на обезпечение по кредита не произтичат преки вреди за кредитора, т.е. тази
неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
От заключението на вещото лице се установява, че ищецът е заплатил на ответника
сумата от 671 лв. От тях е погасена главница в размер на 500 лв., договорна лихва в размер
на 25.59 лв., 145.41 лв. неустойка.
Основание за задържане на последната сума, която е процесната, обаче не се
установи с оглед гореизложеното, предвид нищожността на клаузата, която я предвижда.
В този смисъл исковите претенции се явяват основателни и следва да бъдат уважени.
В полза на ищеца следва да се присъдят направените разноски в размер на 950 лв.,
след взимане предвид направено от ответника в законоустановения срок възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение на ищеца.
При тези мотиви съдът
РЕШИ:
3
ПРОГЛАСЯВА по предявения от Г. А. Д., ЕГН **********, срещу „..“ ООД, ЕИК ...,
със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр.
3, НИЩОЖНОСТТА на клаузата, предвиждаща заплащане на неустойка за непредоставяне
на обезпечение- чл. 11, ал.1 в договор за потребителски кредит № == от 24.05.2022 г.,
сключен между „..“ ООД, ЕИК ...и Г. А. Д., ЕГН **********.
ОСЪЖДА „..“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., да
заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** на основание чл. 55, ал.1, предл. 1 ЗЗД сумата от 145.41
лв., платени без основание по договор за кредит № № == от 24.05.2022 г., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба до плащането.
ОСЪЖДА „..“ ООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул. .., да
заплати на Г. А. Д., ЕГН ********** на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 950 лв.
разнoски.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
датата от връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4