Решение по дело №8177/2010 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 21 март 2012 г. (в сила от 3 октомври 2012 г.)
Съдия: Зорница Димитрова Банкова
Дело: 20104430108177
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 30 ноември 2010 г.

Съдържание на акта Свали акта

           Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№.............

гр. Плевен, 21.03.2012год.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Плевенският районен съд, VІІ граждански състав, в публичното заседание на   тринадесети март през две хиляди и дванадесета година в състав:

 

                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗОРНИЦА БАНКОВА

при секретаря П.Ц. като разгледа докладваното от съдията Банкова гр. д. №8177 по описа за 2010година, и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:

Делба на недвижим имот, първа фаза по допускане на делбата.

Пред ПлРС е депозирана искова молба от З.П.П. против В.С.С., с правно основание на иска чл.34 ЗС. В молбата се твърди, че страните са бивши съпрузи, като бракът е прекратен с развод влязло в сила на 24.03.2010г. решение №1046/20.05.2009г. по гр.д.№3060/2007г.Твърди се, че по време на брака са придобили правото на собственост върху празно дворно място, находящо се в гр.Плевен, цялото от 3992кв.м., съставляващо имот пл.№1444, в кв.613 по плана на града, при съседи: неоткрита улица в района на ж.п. линия с осови точки  1`98А и 1197, улица- парцел VI-613, парцел VII-613.Твърди се, че по настояване на ответника с договор за учредяване право на строеж, изразен в нот. акт вх.рег.№21288/05.12.2005г., акт.№90, т.ХLV, д.№10380/05г. по описа на вписванията  при ПлРС, страните са учредили право на строеж в полза на трето лице ЕООД ”ВСС-Метали” за построяване на търговско административна сграда на три етажа, склад за метали и подпорни стени и подкранов път, които са изградени в имота.Твърди се, че са собственици при равни права след развода върху процесното дворно място.Моли да се допусне делба при равни права. Моли съда да осъди ответника да заплаща обезщетение за ползване на ищцата за нейната1/2 ид. част, в размер на  10000лв. месечно, считано от датата на ИМ-30.11.2010г. до окончателното приключване на делбеното производство.

Ответникът В.С.С., чрез процесуалния си представител е взел становище, че искът е  неоснователен, като е изложил подробни съображения в отговора. Моли да се отхвърли искането за обезщетението за ползване, като неоснователно. С молба е поискано включването на недвижими вещи, придобити по време на брака:гараж№4 в партерния етаж на четири етажна жилищна сграда с мезонетен етаж, построена в УПИ XX-2762 в кв.360а по плана на гр.Плевен, находящ се в гр.Плевен,ул.”Гоце Делчев”№19, като гаража е със застроена площ от 21.90кв.м. при съседи: изток- жилищна сграда , от запад гараж№5 и стълбище, север- двор, юг-коридор, отгоре ап.1, отдолу мази, заедно с прилежащите 2.4774%  ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж и гараж №5, в партерния етаж в четириетажна жилищен сграда с мезонетен етаж, построена в УПИ XX-2762 в кв.360а по плана на гр.Плевен, находящ се в гр.Плевен,ул.”Гоце Делчев”№19, като гаража е със застроена площ от 17.65кв.м., при съседи: изток- гараж.4 ,  запад гараж№6, юг- стълбище, север - двор,  горе-ап.1, долу мази, заедно с прилежащите 1.996%  ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж  и автомобил “Фолксваген Пасат” рег. №ЕН 1274 АР, рама № WVWZZZ31ZLE081728, двигател  №РВ121733.По отношение на автомобила поради оттегляне на иска, тъй като страните са продали вещата в хода на процеса, за което са представили договор, е прекратено частично производството.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Безспорно по делото е видно от приложеното удостоверение, е че бракът между страните е прекратен с решение №1046/20.05.2009г., влязло в сила на 24.03.2010г., постановено по гражданско д.№3060/2007г. по описа на ПлРС. Безспорно от приложения нот. акт№90, том I, д.№37/2001г. на нотариус при ПлРС, е че страните са придобили процесния имот: празно дворно място, находящо се в гр.Плевен, цялото от 3992кв.м., съставляващо имот пл.№1444, в кв.613 по плана на града, при съседи: неоткрита улица в района на ж.п. линия с осови точки  1`98А и 1197, улица- парцел VI-613, парцел VII-613, по време на брака и след прекратяване на брака правата са им равни.Не е спорно, видно от представен нот.акт№85, том IV, рег.№2401, д.№523/2005г., че страните са учредили право на строеж на ЕООД ”ВСС-Метали”-Плевен и че правото е реализирано и е трансформирало в право на собственост върху построената сграда.

Безспорно е, видно от приложения нот. акт№154, том IV, рег. №5103, д.№481/2002г. за покупко- продажба, е че гараж№4 в партерния етаж на четири етажна жилищна сграда с мезонетен етаж, построена в УПИ XX-2762 в кв.360а по плана на гр.Плевен, находящ се в гр.Плевен,ул.”Гоце Делчев”№19, като гаража е със застроена площ от 21.90кв.м. при съседи: изток- жилищна сграда, от запад гараж№5 и стълбище, север- двор, юг-коридор, отгоре ап.1, отдолу мази, заедно с прилежащите 2.4774%  ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, а по схема№546/20.01.2011г. имот с идентификатор 56722.660.60.1.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед№РД-18-71/06.06.2008г. и гараж №5 в партерния етаж в четириетажна жилищен сграда с мезонетен етаж, построена в УПИ XX-2762 в кв.360а по плана на гр.Плевен, находящ се в гр.Плевен, ул. ”Гоце Делчев”№19, като гаража е със застроена площ от 17.65кв.м., при съседи: изток- гараж№4,  запад гараж№6, юг- стълбище, север - двор,  горе-ап.1, долу мази, заедно с прилежащите 1.996% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж,  а по схема №545/20.01.2011г на СГКК самостоятелен обект с идентификатор 56722.660.60.1.12 , са придобити по време на брака, станали са СИО, като след прекратяване на брака страните са с равни права.

Не е спорно, че следва да се допусне делбата между страните по отношение на  гаражите, при два равни дяла, по един за  ищцата и  един за ответника.

Спорни по делото са въпросите следва ли да се допусне делба на процесния имот: дворно място, находящо се в гр.Плевен, цялото от 3992кв.м., съставляващо имот пл.№1444, в кв.613 по плана на града, при съседи: неоткрита улица в района на ж.п. линия с осови точки  1`98А и 1197, улица- парцел VI-613, парцел VII-613,  а по скица №389/17.01.2011г. поземлен имот с идентификатор 56722.651.403 по кадастралната карти кадастралните регистри, одобрени със заповед№РДІ18-56818.09.2007г. на ИЗп.директор АГКК, изм. със заповед№КД-14-15-59/28.08.2008г. на началник СГКК-Плевен, с адрес на имота гр.Плевен, Западна индустриална зона, с плащ 3669 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, при съседи на имота 56722.651.409,56722.651.404,56722.651.378.  и основателно ли е искането за обезщетение за ползване.

Видно от нот.акт№85, том IV, рег.№2401, д.№523/2005г., че страните като собственици на недвижим имот:поземлен имот/празно дворно място/№1444 от 3992кв.м. в гр. Плевен, при съседи: неоткрита улица в района на жп- линия с осови точки 1`98А и 1197, улица- парцел VI-613, парцел VII-613 и който съгласно скица№3601/29.09.2005г. на Община Плевен попада в УПИ№VIII-1444, целият от 3618 кв.м. от квартал 613 по плана на града, утвърден със Заповед№РД-12-371/11.09.2003г. и върху неоткрита улица в района на жп- линия с осови точки 101”а” и 101”б” при съседи на УПИ: улица, неоткрита улица в района на жп- линия с осови тжчкш101”а” и 101”б”, УПИ II отреден за гаров район, са учредили на ЕООД”ВСС-Метали”Плевен, съгласно утвърден архитектурен проект от 17.05.2005г. на Община –Плевен право на строеж за построяване на обект”Производствено складова база” с подпроекти: “Търговско- административна сграда”, “склад за метали” и “подпорни стени и подкранов път”.В имота съгласно приложената скица-л.22е посочено, че”ВСС-Метали” ЕООД е носител на друго вещно право и  реализацията на правота на строеж и в имота попадат: СГРАДА 56722.651.403.1 със застроена площ 299 кв.м., 2 бр. етажи - сграда за търговия и  СГРАДА 567222.651.403.2, застроена площ 61 кв.м., бр. етажи 1, с предназначение- сграда за търговия.

Ответникът, чрез процесуалния си представител е направил възражение за недопустимост на делбата, тъй като върху дворното място има изградени сгради, по силата на учредено право на строеж и мястото е предназначено да обслужва тези сгради, като се позовава на П№4/64г. на Пленума на ВС.Във връзка със спорния въпрос, дали сградите са построени, съгласно учреденото право на строеж има ли свободна площ в имота или цялата площ на дворното място обслужва построените сгради, са назначавани СЕ.

ВЛ В. ***. на 09.05.2011г.,че имота има възможност да се подели и че квадратурата на сградата е 547,20м. по архитектурен проект, а разгъната площ-962,12кв.м., но не е извършил замерване на място,тъй като не имал такава задача.Посочил е, че по кадастрална схема, квадратурата е различна в пъти от квадратурата представена в заключението, тъй като при изготвянето на кадастралната схема, сградите се заснемат само като проекция на застроените площи върху терена и не се отразяват разгънатите площи.ВЛ Т.Л. е посочила, че е дала размера на площите съгласно Разрешение за ползване №79/15.11.2008г. на РДНСК и че обектите са със застроена площ общо 3085,54лв.Посочила е че за по отношение на трафопоста, че е съществувал към датата на сделката е научила от ответника.За подпорната стена ВЛ Георгиева е заявила, че не се намира на регулационната линия, но не може да каже точно къде и има площ 192 кв.м.

Съдът счита, че не следва да се позовава на посочените заключения тъй като за първото ВЛ не е имало поставен въпрос относно застроената площи и   съответствието с  архитектурния проект от 2005г., а второто ВЛ не е отговорил конкретно на поставената задача, не е съобразило архитектурния проект във връзка с учреденото право на строеж, не е посочило какво е фактическото състояние, не е приложена скица.

 По делото е изготвено заключение от ВЛ К., което е посочило, че разликата в площта на имота по регулация и кадастър, се дължи на обстоятелството, че част от имота се ползва за път- подход към обекта,без да е налице отчуждаване за път, т.е. че пътят е неразделна част от обект- комуникация.Изградената търговско административна сграда е със ЗП 547 кв.м., от които 299кв.м. на три етажа и 248 кв. м. на един етаж, сграда за метали 61 кв.м. и навес към него с производствено предназначение 412,5кв.м., подкранов път-81 кв.м./ заета част от незастроения терен от релсовия път на крана/, а самият кран не заема терен.Посочено е, че терена под крана се ползва за товароразтоварна площадка, има паркинг 170 кв.м., обслужващ път 680кв.м. и подпорна стена- наземна част 12,7 кв.м.Посочено е, че съгласно чл.147, ал.1 от ЗУТ не се изискват проекти и разрешения за строежа на обслужващи предназначението на терена съоръжения, поради и което и същите не се третират като застрояване.Посочено е, че действително застроената площ по ЗУТ е 1020,5 кв.м., в т.ч. и склад за метали с навес-473,5 кв.м., а незастроената е 2971,5кв.м., като включва и съоръжения, които обслужват по предназначение имота, а именно – подпорна стена 12,7кв.м./ надземна част/, подкранов път 81 кв.м., паркинг 170 кв.м., обслужващ път-680 кв.м.- неделима част от незастроения терен.ВЛ е посочило, че разликата в квадратурата се явява от това, тъй като АГКК е извършила попълване на кадастралния плана 2007г., а строителството на склада е 2008г.Посочено е, че се изисква учредяване право на строеж за навеса.ВЛ И. е посочило, че извън предвидените по проект от 2005г. са построени допълнително два склада разположени в североизточната и югоизточната регулационни линии с площ съответно 54,72кв.м. и 91,32 кв.м.

Въз основа на изложеното, съдът приема, че третото лице в полза на което е учредено правото на строеж, е построил повече сгради, без да е налице учредено право на строеж и по силата на приращението по чл.92 от ЗС, сградите, /за които няма учредено право на строеж/, стават собственост на собствениците на терена. Съдът приема основанията за допускане на делбата на дворното място изложени от представителя на ищцата, тъй като в П№4/64 на Пленума на ВС  се третират други хипотези и е неотносимо към настоящия казус.В случая не е налице ЕС, мястото е с голяма площ, като  размера на незастроената площ / съгласно ЗУТ/ е близо половината от дворното място и освен това ВЛ В. ***. от 09.05.2011г. е посочило може да се подели.

При това положение следва да се допусне делба на дворното място при два равни дяла , по един за всяка страна.

    Делбата  следва да се извърши с помощта на вещо лице, което да даде заключение за действителната пазарна цена на имотите и тяхната поделяемост.

По делото е направено искане, с който се претендира обезщетение за ползване в размер на 10000лв. месечно,  за това че ответникът ползва 1/2 ид. част от УПИ№VIII-1444, собственост на ищцата, считано от датата на ИМ-30.11.2010г. до окончателното приключване на делбата. Съгласно разпоредбата на чл.32, ал.1 от ЗС и чл.344, ал.2 от ГПК, когато общата вещ се ползува само от някои от съсобствениците, те дължат на останалите обезщетение за ползата, от която са лишени, от деня на писменото поискване.В случая е била  връчена покана на 11.11.2010г.-л.9.От приложения констативен протокол по реда на 539 от ГПК акт.№150, том, рег.№2597 от 18.11.2010г. се установява, че ответникът се е отзовал на поканата, но е заявил, че не ползва дворното място, тъй като то изцяло се ползва от трето лице, на което страните са учредили право на строеж.По делото, с оглед установяване незастроената част на имота и дали тя се ползва от ответника повече от правата му, е допуснат до разпит свидетел и са изготвени експертизи. Свид. Петрунка Игнатова – сестра на ищцата е заявила, че след като ответника се изнесъл от семейното жилище, ищцата е ходила при него  да говорят за дворното място, как ще процедират и как ще се ползва същото, както и че ответникът я е бил изгонил. Съдът не кредитира показанията на свидетелката, тъй като е близка на ищцата, заинтересована от изхода на делото, а и е присъствала в залата по време на изготвяне на доклада от съда, което е отразено в протокола от 09.05.2010г. Освен това не се доказва обстоятелство кой реално ползва имота с оглед направените възражения от ответника по делото и пред нотариуса.По делото са били и изготвени няколко експертизи за установяване на незастроената част от имота и изчисление на обезщетението.Съдът не приема заключението на ВЛ В., тъй като не отразено действителното фактическо положение на сградите, не е съобразено при изчисляването дали има застроена и незастроена част от имота.Не приема и заключението на ВЛ Т.Л., по съображения изложени в с.з., а именно неизготвяне на скица, неотразяване на предвиденото в архитектурния проект, неизползване на различни методи за изчисление и т. н., както и поради отстраняване на ВЛ на осн. чл.196 от ГПК. ВЛ К.  е изготвило експертиза, в която е посочил, че има разлика между архитектурния проект и действително фактическо състояние относно застроената и незастроена част на имота.ВЛ е посочило, че освен предвиденото по архитектурния проект-административна сграда, има допълнително построени съоръжения. Посочва, че действително застроената площ е 1020,50 кв.м., в т. ч. и склад за метали с навес към него 473,50 кв.м.ВЛ е заявило, че действително застроената площ по ЗУТ е 1020,5 кв.Посочило е, че освен търговската сграда от 299 кв.м. на три етажа, има склад от 61 кв.м., навес към него от 412,5 кв.м. посочило е, че има изградени съоръжения: подкранов път, който е с площ 81 кв.м./ заета част от незастроения терен от релсовия път на крана/, като теренът по крана се ползва за товароразтоварна площадка, паркинг от 170 кв.м., обслужващ път от 680 кв.м. и подпорна стена-наземна от 12,7кв.м.Посочило е, че съгласно чл.147, ал.1 от ЗУТ не се изискват проекти и разрешения за строежа на обслужващи предназначението на терена съоръжения и същите не следва да се третират като застрояване.Към заключението е приложена скица, от която е видно, с оглед предназначението на имота, че незастроената част се използва във връзка с обслужване на построените сгради.Освен това  макар и по ЗУТ част от съоръженията да не се водят за застрояване, това има значение дали се изискват проекти при тяхното застроявани и съответно, чия собственост стават, но не и за ползване на мястото. Съдът приема заключението, тъй като подробно е посочено фактическото положение, като е онагледено и с приложената скица.ВЛ И. е изготвила заключение, в което е посочила, че от 3992кв.м. като се извади застроената площ на обектите, за които има учредено право на строеж остават 2143,76кв.м.- незастроена от около 1997,72кв.м. действително незастроена площ и 146,04 кв.м.складове построени извън одобрените проекти.Съдът не приема заключението на ВЛ, тъй като не е приложена скица, от която да се види не само фактическото застрояване, а и как са разположени сградите/ без значение дали са в съответствие с правото на строеж/, какво е разположението  на незастроената част, каква част от нея служи за  обслужване на построените сгради и оттук да се изчисли правилно обезщетението. Не на последно място следва да се посочи, че не е доказано по безспорен начин, че ФЛ – ответника действително ползва незастроената част или същата служи за обслужване на сградите на ЮЛ. Още повече,че от единствената приложена скица, се установява, че мястото е използва от третото лице.При това положение следва да се отхвърли искането по чл.344, ал.2 от ГПК като неоснователно и недоказано.

Останалите възражения и доказателства не следва да се обсъждат, като неотносими към спора.

     По изложените съображения съдът

 

                                    Р         Е         Ш           И:

 

ДОПУСКА  на осн. чл.34 от ЗС да се извърши съдебна делба между З.П.П., ЕГН********** и В.С.С., ЕГН**********, върху следните недвижими имоти:

ПОЗЕМЛЕН ИМОТ - дворно място, находящо се в гр.Плевен, цялото от 3992кв.м., съставляващо имот пл.№1444, в кв.613 по плана на града, при съседи: неоткрита улица в района на ж.п. линия с осови точки  1`98А и 1197, улица- парцел VI-613, парцел VII-613,  а по скица №389/17.01.2011г. поземлен имот с идентификатор 56722.651.403 по кадастралната карти кадастралните регистри, одобрени със заповед №РДІ18-56818.09.2007г. на Изп.директор АГКК, изм. със заповед №КД-14-15-59/28.08.2008г. на началник СГКК-Плевен, с адрес на имота гр.Плевен, Западна индустриална зона, с площ 3669 кв.м., с трайно предназначение: урбанизирана и начин на трайно ползване: за друг вид производствен складов обект, при съседи на имота 56722.651.409,56722.651.404,56722.651.378,

  ГАРАЖ№4 в партерния етаж на четири етажна жилищна сграда с мезонетен етаж, построена в УПИ XX-2762 в кв.360а по плана на гр.Плевен, находящ се в гр.Плевен,ул.”Гоце Делчев”№19, като гаража е със застроена площ от 21.90кв.м. при съседи: изток- жилищна сграда, от запад гараж№5 и стълбище, север- двор, юг-коридор, отгоре ап.1, отдолу мази, заедно с прилежащите 2.4774%  ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж, а по схема№546/20.01.2011г. имот с идентификатор 56722.660.60.1.13 по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед№РД-18-71/06.06.2008г. и

ГАРАЖ №5 в партерния етаж в четириетажна жилищен сграда с мезонетен етаж, построена в УПИ XX-2762 в кв.360а по плана на гр.Плевен, находящ се в гр.Плевен, ул. ”Гоце Делчев”№19, като гаража е със застроена площ от 17.65кв.м., при съседи: изток- гараж№4,  запад гараж№6, юг- стълбище, север - двор,  горе-ап.1, долу мази, заедно с прилежащите 1.996% ид. ч. от общите части на сградата и правото на строеж,  а по схема №545/20.01.2011г на СГКК самостоятелен обект с идентификатор 56722.660.60.1.12.

От допуснатите до делба имоти да се образуват два равни дяла, от които един за З.П.П. и един за В.С.С..

НАЗНАЧАВА съдебно- техническа експертиза, която да бъде изготвена от вещото лице К., което след като се запознае с доказателствата по делото и извърши оглед на място, да даде заключение за пазарната стойност на допуснатите до делба имоти и тяхната поделяемост, при депозит в размер на 260лв., вносим от страните по равно, в едноседмичен срок от влизането в сила на настоящото решение.

ОТХВЪРЛЯ искането на З.П.П., ЕГН********** против В.С.С., ЕГН**********, за заплащане на сумата 10000лв. месечно обезщетение за ползване на ½ ид.част от поземлен имот - дворно място, находящо се в гр.Плевен, цялото от 3992кв.м., съставляващо имот пл.№1444, в кв.613 по плана на града, считано от 30.11.2010г. до приключване на делбеното производство, ведно със законната лихва  върху всяка просрочена вноска, считано от датата на изискуемостта й до окончателното й изплащане, като  неоснователно и недоказано.

Решението може да се обжалва пред Плевенския окръжен съд в            двуседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

                                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: