Р Е Ш Е Н И
Е
№ ........
гр. Варна, 23.03.2018г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VII състав, в
публичното заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди и
осемнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА
при участието на секретаря Венета Атанасова, като разгледа докладваното от
съдията гр.д. № 1902/2017г. по описа
на ВОС, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по искова молба от Т.П.Я. ***, подадена чрез пълномощник
– адв. М.Н. от ВАК, срещу Г.П.Т. ***, с правно основание на предявения иск
чл.26 ал.2 пр.5 вр. чл.17 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за
покупко-продажба от 18.12.2009г., обективиран в нот.акт № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г. на
нотариус Р.К.,*** действие Районен съд – гр. Варна, с рег.№ 212 на Нотариалната
камара, акт № 195, том 76, дело № 16579, вх.рег.№ 26682/2009г. на СВ – Варна, с
който .прехвърлила на Г.П.Т. правото на собственост върху притежаваните от нея
4/6 ид.ч. от апартамент № 126, с идентификатор 10135.1030.292.1.21, находящ се в
гр. Варна, ул.“Яне Сандански“ № 1, вх.“А“, ет.8, ведно с принадлежащото избено
помещение, описани подробно в нотариалния акт, като симулативен, прикриващ
договор за дарение и обявяване на прикритата сделка.
В исковата
молба се твърди, че през 2009г. чрез обективирана в нот.акт № № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г. на
нотариус Р.К.,*** действие Районен съд – гр. Варна, с рег.№ 212 на Нотариалната
камара, акт № 195, том 76, дело № 16579, вх.рег.№ 26682/2009г. на СВ – Варна
правна сделка – покупко-продажба, майката на страните по делото – И. Д. Я., е
прехвърлила правото на собственост върху 4/6 ид.ч. от процесния имот, придобит
в условията на съпружеска имуществена общност по време на брака й с бащата на
страните П.Т. Я., починал на 04.07.1997г. б.ж. на гр. Варна и по наследство от
същия, на ответницата за сумата от 66 595,20лв. – равна на данъчната
оценка, като макар в нотариалния акт да е отразено, че сумата е изплатена
напълно и в брой от купувача на продавача преди подписване на договора, такава
сума не е получавана от общата на страните наследодателка, тъй като същата не
била споделяла да е продавала притежаваната от нея идеална част от имота и да е
получавала такава значителна парична сума от дъщеря си. Твърди се, че сделката
е нищожна, като относително симулативна и прикрива договор за дарение между
страните по нея. Излага се, че майката на страните е споделяла с ищеца, роднини
и близки, че ответницата искала тя да й дари притежаваната от нея идеална част
от процесния имот, а преди смъртта й ответницата я е водила пред нотариус да
разписва разни документи, но не се сещала какви точно били те. Страните по
делото били постигнали принципна договореност по какъв начин да поделят
наследствените имоти, но след смъртта на лелята им Р. Т.П. през 2016г.
ответницата съобщила на ищеца, че майка им й е дарила дела си от процесния апартамент.
След справка в имотния регистър ищецът установил, че договорът бил не за
дарение, а за покупко-продажба. Прави се искане за уважаване на предявения иск
и се претендира присъждане на направените по делото разноски, като подробни
съображения за основателността на исковата претенция са изложени в писмени
бележки.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, като предявеният иск се
оспорва като недопустим и неоснователен по изложените в отговора и
представените писмени бележки съображения. Прави се възражение за погасяване поради
изтекла давност на иска за разваляне на договора, какъвто иск не е предявен.
Претендира се присъждане на сторените по делото разноски и е направено
възражение по чл.78 ал.5 от ГПК за прекомерност на размера на адвокатското
възнаграждение, заплатено от ищеца.
Съдът, като съобрази твърденията на
страните и след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
От представените по делото
удостоверения за наследници изх.№ 160832/11.04.2017г. и изх.№
61599/11.04.2017г. от Район „Одесос” при Община Варна се установява, че ищецът
и ответницата са деца – син и дъщеря, на И.Д.Я., починала на 05.02.2011г. и на
починалия преди нея – на 04.09.1997г., нейн съпруг П.Т. Я..
От представеното удостоверение за
наследници изх.№ АУ031675МЛ/ 11.04.2017г. от Район „Младост” при Община Варна е
видно, че страните по делото са и единствени наследници на своята леля - сестра
на баща им - Р. Т.П., починала на 02.02.2016г.
С нот.акт № 200, том VI, дело № 328/1977г. за собственост
на жилище, построено върху държавна земя, отстъпена за кооперативно жилищно
строителство, наследодателите на страните – П.Т. Я. и И.Д.Я., са признати за
собственици на следния недвижим имот: апартамент № 126 на осми етаж от шеста
секция, в жилищната сграда, построена върху държавна земя, на етажна
собственост ЖСК”Локомотив-две” в 14 подрайон, кв. 531 по плана на гр. Варна,
находяща се на ул.”Яне Сандански” № 1, при общи съседи на сградата: на изток –
пл.”Отец Паисий”, на запад – ул.”К. Величков”, на север – ул.”Яне Сандански” и
на юг – ул.”Отец Паисий”, който апартамент е със застроена площ 105,18 кв.м.,
състоящ се от: две спални, дневна, столова, кухня, входно антре, баня, клозет,
пералня, балкон и лоджия, при съседи: на югоизток – ул.”Отец Паисий”, на
югозапад – апартамент 125 на С. И. С., на северозапад – двора на кооперацията,
на североизток – пл.”Отец Паисий”, отгоре – покрива на сградата, отдолу –
апартамент 121 на В. И. С., заедно с избено помещение № 5 от шеста секция с
площ от 7,80 кв.м. при съседи: изба № 4 на Н.Т. Ж., изба № 6 на М. И. П., ведно
с 0,8414% идеални
части от сградата и от правото на строеж, съгласно чл.38 от ЗС.
Видно от
нот.акт № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г. на нотариус Р.К.,***
действие Районен съд – гр. Варна, с рег.№ 212 на Нотариалната камара е, че на
18.12.2009г., чрез договор за покупко-продажба на недвижим имот майката на
страните по делото - И.Д.Я., е
прехвърлила на ответницата правото на собственост върху собствените си 4/6
ид.части от апартамент № 126 на 8 етаж от шеста секция в жилищната сграда,
построена върху държавна земя, на етажна собственост ЖСК”Локомотив-две”,
находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул.”Яне Сандански” № 1 във вход
А, състоящ се от: две спални, дневна, столова, кухня, входно антре, баня,
тоалет, пералня, балкон и лоджия, целият с площ от 105,18 кв.м., при граници на
апартамента по документ за собственост: на югоизток – ул.”Отец Паисий”, на
югозапад – апартамент № 125, на северозапад – двора на кооперацията, на
североизток – пл.”Отец Паисий”, отгоре – покрива на сградата, отдолу –
апартамент № 121, ведно с принадлежащото избено помещение № 5 с площ от 7,80
кв.м., при граници по документ за собственост: изба № 4, изба № 6, ведно с
0,8414% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
попадащо в квартал 531, по плана на 14 подрайон на гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, придобит по време на брака в СИО, прекратена поради смъртта на П.Т. Я.,
починал на 04.09.1997г., бивш жителна гр. Варна и по наследство от същия, за
сумата от 66 595,20лв., за която в документа е посочено, че е изплатена
напълно и в брой от купувача на продавача преди подписването на нотариалния
акт.
От показанията на свид. К. – нотариусът, изповядал сделката, на която бе предявен приложения на
лист 14 от делото заверен препис от нот.акт № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г., се установява, че
същата не си спомня тази сделка от 2009г., като свидетелката разясни, че по
принцип разплащането по сделки с недвижими имоти тогава е ставало по заявление
на страните в самото нотариално производство. Свидетелката обясни, че по
принцип всички нотариални актове се четат в присъствие на страните, след това
страните биват запитвани ясно ли е всичко и тогава актът се подписва от тях. По
времето на изповядване на сделката нямало изискване страните да изписват трите
си имена, но в предявения й от съда нотариален акт това било сторено. Свидетелката
разясни, че не е възможно сделка за недвижим имот да не бъде извършена в канцеларията
й, като в случай, че страна по договора не може да присъства лично, тя се
представлява от пълномощник. По отношение на процесната сделка свидетелката
заяви, че не си спомня явилите се лица, тъй като до момента за 2018г. има 2500
регистрационни номера на сделки и не може да помни явилите се 5000 – 6000 души,
както и че нотариалният акт се подписва от страните пред нея и тя вижда дали
страните могат да пишат и в какво състояние са те.
Видно от показанията на свид. Павлова е, че тя е в приятелски отношения с
ищеца и съпругата му. Свидетелката познавала майката на Т. и била ходила в дома
й, намиращ се до лятно кино „Тракия”, в големия блок до „Макдоналдс”, само два
пъти преди около десет години, когато жената била болна на легло. След това дъщеря
й я взела в София да живее при нея. Научила от Т., че майка му е починала.
Единият път свидетелката ходила в апартамента със съпругата на Т. – А. като
тогава разговаряла с И. Последната й споделила, че дъщеря й искала от нея да й
продаде апартамента, но И. не била съгласна, защото не можела да продава на
децата си, а смятала, че трябва да го дари. Свидетелката й казала, че е най-добре
те да се разберат след смъртта й, като предала разговора на съпругата на ищеца.
Преди около година Т. споделил, че има спорове със сестра си за
апартамента на майка им. Казал й, че майка му е продала имота, а свидетелката
го уверила, че тя нямала намерение нито да го продава, нито да го дарява, а
когато почине синът й и дъщеря й да се оправят.
От
показанията на свид. Я. – син на
ищеца и племенник на ответницата, се установява, че е присъствал на разговори
между баба му и леля му, като последната искала майка й да й прехвърли
апартамента, а тя отказвала. Леля му искала баба му да й дари апартамента, а
леля Р., която имала друг апартамент, но нямала деца – да дари апартамента на
баща му. Баба му не била съгласна и казала, че те трябва да се разберат. След
време леля му се обадила на баща му и поискала като наследници на леля Р. да
продадат другия апартамент, но той отказал, защото имали уговорка как да
разделят апартаментите. Леля му отрекла наличието на такава уговорка и съобщила,
че бабата на свидетеля вече й била прехвърлила апартамента с дарение, но
някаква част била останала на баща му. Провели и втори разговор, като дори
свидетелят разговарял с леля си и станало ясно, че ще се водят дела.
Консултирали се с адвокат, направили справка и установили, че апартаментът,
намиращ се на ул.”Яне Сандански”, който се ползвал от леля му, не бил
прехвърлен с дарение.
От
показанията на свид. М. се установява, че същата познава Г. и Т. от много
години. Живеели в един блок на ул.”Яни Сандански”, но в различни входове,
децата им израснали заедно. Познава и Ф., синът на Т., както и майката на
страните по делото – И., която починала преди няколко години. Преди това тя живяла
в апартамента със семейството на Г.. След преместването на Г. ***, Иванка
заживяла там, а за погребението й я върнали във Варна. Известно време, преди
5-6 години, свидетелката ползвала апартамента с децата си без да заплаща наем,
като взела ключове за имота от Т., а преди това разговаряла по телефона с Г.,***.
Съдът,
като взе предвид установеното от фактическа страна, прави следните правни
изводи:
Не
се спори между страните, а и от събраните по делото доказателства се
установява, че ищецът и ответницата имат общи наследодатели/родители/ – И.Д.Я., починала на 05.02.2011г. и П.Т. Я.,
починал на 04.09.1997г.
След
смъртта на П.Т. Я. през 1997г. притежаваната от него ½ ид.ч. от
процесния имот, придобит от родителите на ищеца и ответницата в условията на
съпружеска имуществена общност, след прекратяването й със смъртта на бащата на
страните по делото, е придобита от наследниците му – съпруга и деца, при равни
квоти, съгласно чл.9 ал.1 от ЗН, като ищецът и ответницата са станали собственици
по наследство от баща си на по 1/6 ид.ч. от имота, всеки един от тях, а майка
им И.Д.Я. е станала собственик на 4/6 ид.ч. от имота, придобит по време на брака в
съпружеска имуществена общност, прекратена поради смъртта на П.Т. Я. и по
наследство от същия. Липсва спор по делото, както и се установява от събраните
доказателства, че описаните в представените нотариални актове имоти са идентични.
На
18.12.2009г., майката на страните по делото се разпоредила чрез правна сделка –
покупко-продажба, съгласно нот.акт № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г. на
нотариус Р.К.,*** действие Районен съд – гр. Варна, с рег.№ 212 на Нотариалната
камара, акт № 195, том 76, дело № 16579, вх.рег.№ 26682/2009г. на СВ – Варна, в
полза на дъщеря си – ответницата, с притежаваните в собственост от нея 4/6
ид.ч. от апартамент № 126 на 8 етаж от шеста секция в жилищната сграда,
построена върху държавна земя, на етажна собственост ЖСК”Локомотив-две”,
находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул.”Яне Сандански” № 1 във вход
А, състоящ се от: две спални, дневна, столова, кухня, входно антре, баня,
тоалет, пералня, балкон и лоджия, целият с площ от 105,18 кв.м., при граници на
апартамента по документ за собственост: на югоизток – ул.”Отец Паисий”, на
югозапад – апартамент № 125, на северозапад – двора на кооперацията, на
североизток – пл.”Отец Паисий”, отгоре – покрива на сградата, отдолу –
апартамент № 121, ведно с принадлежащото избено помещение № 5 с площ от 7,80 кв.м.,
при граници по документ за собственост: изба № 4, изба № 6, ведно с 0,8414% идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж върху мястото, попадащо в квартал 531, по плана
на 14 подрайон на гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна
Единственият
спорен въпрос по делото е дали обективираната в горепосочения нотариален акт
сделка – покупко-продажба, е привидна и дали с нея не се прикрива договор за
дарение, каквито са твърденията на ищеца, оспорени от ответницата.
Съгласно
трайно установената съдебна практика, един договор е привиден, когато страните
по него се съгласяват, че си дължат не уговорените в договора престации, а
други, различни от тях. За пълно доказване на привидността му и действителното
прикрито съглашение, страните изготвят обратно писмо, което трябва да съдържа
всички действителни уговорки, всички клаузи от съдържанието на прикрития
договор.
По
делото няма ангажирани писмени доказателства, разкриващи симулацията - т.нар.обратно
писмо, съдържащо признание в този смисъл и подписано от страната, оспорваща
довода за привидност. В случая, ищецът не представя обратен документ,
установяващ действителните отношения между общата на страните наследодателка - продавач
на 4/6 ид.ч. от имота, и ответницата по делото – купувач на имота, по иска за
привидност на оспорения договор за покупко-продажба, обективиран в гореописания
нотариален акт.
Подписът на
продавача по договора, положен в нотариалния акт, както и самият акт не са
оспорени от ищеца и последният не твърди, че ответницата – купувач по договора,
не е разполагала към датата на сделката със сумата, посочена като продажна
цена, като в самият нотариален акт е записано, че цената е платена преди
изповядване на сделката. Предвид разпоредбата на чл.179 ал.1 от ГПК и като
съобрази горното, както и обстоятелството, че този документ съставлява
доказателство за изявленията пред нотариуса, съдът намира за недоказано
твърдението в исковата молба, че продажната цена не е платена.
Ищецът не
твърди и да разполага с начало на писмено доказателство, като за разкриването
на твърдяната симулация, предвид обстоятелството, че сделката е насочена срещу
един от наследниците на продавача по договора, бяха допуснати свидетели.
Посредством събраните по делото гласни доказателства, не се доказа по несъмнен
начин, че обективираната в нот.акт № 79, том III, рег.№
18035, дело № 444/2009г. на нотариус Р.К.,*** действие Районен съд – гр. Варна,
с рег.№ 212 на Нотариалната камара, акт № 195, том 76, дело № 16579, вх.рег.№
26682/2009г. на СВ – Варна, правна сделка – покупко-продажба, е привидна и че е
било налице друго действително прикрито съглашение, доколкото дори общата
наследодателка да е споделяла намеренията си относно разпореждането с процесния
имот пред свидетелите, тези намерения не е доказано, че не са били променени в
течение на времето и непосредствено преди изповядване на сделката. Не се доказа,
че волята на страните по договора за покупко-продажба е била различна от
обективираната в нотариалния акт и посредством показанията на свид. Я. – син на
ищеца, които съдът взе предвид при съобразяване с разпоредбата на чл.172 от ГПК,
ведно с всички други данни по делото, отчитайки неговата заинтересованост от
изхода на спора по делото.
С оглед
събраните по делото доказателства, съдът счита, че страните по договора са
изразили воля за прехвърляне на собствеността върху 4/6 ид.ч. от имота чрез
правна сделка – покупко-продажба, а не чрез дарение, поради което и предявеният
иск се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид
изхода на спора и направеното искане за присъждане на сторените по делото
разноски, ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответницата сумата в
размер общо на 1330 лв., съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК,
представляваща направени разноски, както следва: 1300лв. – за адвокатско
възнаграждение и 30лв. – за призоваване на свидетел, на основание чл.78 ал.3 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявения
от Т.П.Я., ЕГН **********,***,
срещу Г.П.Т., ЕГН **********,***, иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.5
вр.чл.17 от ЗЗД, за прогласяване на нищожността на договор за покупко-продажба
от 18.12.2009г., обективиран в нот.акт № 79, том III, рег.№ 18035, дело № 444/2009г. на
нотариус Р.К.,*** действие Районен съд – гр. Варна, с рег.№ 212 на Нотариалната
камара, акт № 195, том 76, дело № 16579, вх.рег.№ 26682/2009г. на СВ – Варна, с
който И.Д.Я. е прехвърлила на Г.П.Т. правото на собственост върху собствените
си 4/6 ид.части от апартамент № 126 на 8 етаж от шеста секция в жилищната
сграда, построена върху държавна земя, на етажна собственост
ЖСК”Локомотив-две”, находящ се в гр. Варна, общ. Варна, обл. Варна, ул.”Яне
Сандански” № 1 във вход А, състоящ се от: две спални, дневна, столова, кухня,
входно антре, баня, тоалет, пералня, балкон и лоджия, целият с площ от 105,18
кв.м., при граници на апартамента по документ за собственост: на югоизток –
ул.”Отец Паисий”, на югозапад – апартамент № 125, на северозапад – двора на
кооперацията, на североизток – пл.”Отец Паисий”, отгоре – покрива на сградата,
отдолу – апартамент № 121, ведно с принадлежащото избено помещение № 5 с площ
от 7,80 кв.м., при граници по документ за собственост: изба № 4, изба № 6,
ведно с 0,8414% идеални
части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото,
попадащо в квартал 531, по плана на 14 подрайон на гр. Варна, общ. Варна, обл.
Варна, придобит по време на брака в съпружеска имуществена общност, прекратена
поради смъртта на П.Т. Я., починал на 04.09.1997г., бивш жител *** и по
наследство от същия, като симулативен, прикриващ договор за дарение и за обявяване
на прикритата сделка.
ОСЪЖДА Т.П.Я., ЕГН **********,***, да
заплати на Г.П.Т., ЕГН **********,***, сумата от 1330лв. /хиляда триста и
тридесет лева/, представляваща направени по делото разноски, на основание чл.78
ал.3 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Варненския апелативен съд, в двуседмичен срок от съобщаването му
на страните.
СЪДИЯ В ОКРЪЖЕН СЪД: