Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 19.12.2013 година
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Пазарджишки
районен съд………….…..гражданска колегия в публично
заседание на деветнадесети ноември през две хиляди и
тринадесета година в състав:
Председател:
при секретаря П. К. и в присъствието на
прокурора……………………….……………като разгледа докладваното от съдия Н. Цветкова гражданско
дело № 2310 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е
иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415 от ГПК за установяване съществуването на
вземане в полза на М.Г.Б., ЕГН ********** *** против В.С.В., ЕГН ********** ***
със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № ****** чрез адв. К.Р..
В обстоятелствената част на исковата молба
се твърди, че през месец май 2009г. ответницата устно поискала от
ищеца в заем сумата от 2000 лв. за ремонт на жилището си, която сума той й дал, като първоначално се уговорили, че тя ще изтегли
заем от банка, с който да му върне неговия заем.Впоследствие ответницата му
казала, че е поискала отпускане на заем от няколко банки, но й отказват и не може да върне накуп заема си към
него.Предложила му да й удържа от заплатата всеки месец сума, която тя счете,
че може да отдели, тъй като има две деца, разходи за домакинството, а тогава и
съпругът й бил безработен.Към онзи момент ответницата работила при ищеца като
„продавач-консултант“. От така заетата сума ответницата върнала чрез удържане
от работата й заплата на: 04.06.2009 г. – 50 лв.; 01.08.2009 г. – 70 лв.; 29.08.2009 г. – 70
лв.; 01.10.2009 г. – 70 лв.; 28.10.2009 г. – 100 лв.; 30.11.2009 г. – 100 лв.;
30.12.2009 г. и на 01.01.2010 г. – общо 170 лв. или общо от 04.06.2009 г. до
01.01.2010 г. ответницата му върнала
чрез удържане от работната й заплата 630 лв.Останали
за връщане 1370 лв.През м. февруари 2010г. обаче тя му поискала устно още 500 лв. за дърва за огрев и още
300 лв. за ток, като му казала новата заета сума общо в размер на 800 лв., да я добави към дължимата и невърната от нея в размер
на 1370 лв. Така общото задължение нараснало на 2170 лв.На 10.04.2010г. ответницата отново заела от
ищеца сума в размер на 1000 лв. за наливане на плоча на къщата си и така получената от нея сума станала 3170 лв. /1370
лв. – остатък от първоначален заем + 800 лв.
втори заем + 1000 лв. трети заем/. Ответницата върнала чрез удържане от
работната й заплата на: 01.07.2010 г. – 70 лв.; 01.08.2010 г. – 70 лв.;
30.10.2010 г. – 100 лв. или общо за периода от 01.07.2010г. до 30.10.2010г. му
върнала чрез удържане от работната й заплата 240 лв.От дължимата от предходните
заемни отношения
сума – 3170 лв., след
връщането общо на 240 лв., ответницата
му дължала и следвало да му върне сумата 2930 лв.Месец декември 2010г.
ответницата му върнала чрез удържане от работната й заплата – 100 лв. и на
01.08.2011г. – 70 лв., като остатъка за връщане от заема станал 2760 лв.По-късно
през месец октомври 2011г. ответницата пак поискала нов четвърти заем от 400
лв. за закупуване на ондулин за къщата й.Така към 27.12.2011г. сумата за
връщане станала 3160 лв.През месец декември 2011г. ответницата отново поискала още 600 лв. за издръжка на
семейството й – за храна, за пътуване на детето й от гр. Белово до гр.
Пазарджик и др. семейни нужди – пети заем – и тя го получила от ищеца, като по
този начин сумата за връщане от нейна страна станала 3760 лв.От месец декември 2011г. до месец юли 2012г.
ответницата, поради тежкото финансово положение в семейството й /безработен
съпруг, две деца, едното от които учи в гр.
Пазарджик, битови разходи за дома и др./ не изплащала нищо от задължението си
от 3760 лв. със съгласието и проявеното човешко разбиране от ищеца.През месец
юли 2012г. ответницата предложила на ищеца да й удържа всеки месец от заплатата
по 100 лв. и така й удържал: на 17.07.2012 г. – 100 лв.; м. август
С допълнителна молба във връзка с
оставянето на исковата молба без движение ищеца уточнява, че е подал заявление
вх. № 5421/11.04.2013г. по реда на чл. 410 от ГПК, въз основа на което било
образувано ч. гр. д. № 1337/2013г. по описа на РС Пазарджик, по което била
издадена заповед № 889/16.04.2013г., с която било разпоредено ответницата в
настоящето производство да му заплати главница общо в размер на 3 160
лева, мораторна лихва в размер на 33, 46 лева за периода 05.03.2013г. до
11.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2013г. до
окончателното изплащане, както и 400 лева направени по делото разноски.В
заповедното производство постъпило писмено възражение от ответницата, поради
което ищецът предявява настоящия иск в указания едномесечен срок.
Ответницата не е подала писмен отговор по
делото, не е изразила становище по иска и по доказателствата, не се явява и в
съдебно заседание.
В съдебно заседание ищецът чрез
пълномощника си по делото поддържа предявените искове.
С оглед изложените твърдения в исковата
молба и приложените доказателства, съдът приема за установено следното:
Към
настоящето дело е приложено ч. гр. д. № 1337 по описа за 2013г., по което е
издадена Заповед № 889 от 16.04.2013г. за изпълнение на парично задължение по
реда на чл. 410 от ГПК.Със същата е разпоредено длъжникът М.Г.Б. /ответник по
настоящето дело/ да заплати на кредитора В.С.В. главница в размер на 3 160
лева, мораторна лихва в размер на 33, 46 лева за периода 05.03.2013г. до
11.04.2013г., ведно със законната лихва върху главницата от 11.04.2013г. до
окончателното изплащане на сумата, както и 400 лева сторени по делото разноски.Във
връзка с постъпило заявление от длъжника в заповедното производство съдът е дал
едномесечен срок на заявителя за предявяване на претенцията по общия исков ред.Исковата
молба въз основа на която е образувано настоящето дело, е подадена в рамките на
едномесечния срок, поради което съдът приема, че предявеният иск с правно
основание чл. 422 от ГПК е допустим.
Като писмено доказателство е представена
извадка от водената фирмена тетрадка от съпругата на ищеца, където са
отразявани предоставяните суми на съответните дати, както и частичното им
погасяване и дължимият остатък, като отбелязванията относно размера на
сумите и периодите, напълно съответстват
на изложените обстоятелства в исковата молба.
Разпитаната по делото свидетелка А В –
съпруга на ищеца, също дава подробни показания.На първо място установява, че
ответницата дълго време е работила във фирмата им, доволни били от работата й и
й имали доверие.През м. май 2009г. тя поискала от съпруга й 2 000 лева за
ремонт на жилището й и той се съгласил и й дал тези пари с уговорка, че като
вземе заем от банка, ще му ги върне.Заем обаче й бил отказан и тя предложила да
й удържат от заплатата за погасяване на заетата сума.Св. В. записала размера на
дължимата сума и започнала да отразява погасяването й – по 70 лева, по 100 лева
месечно според възможностите на ответницата.През м. февруари 2010г. тя поискала
от съпруга й още 800 лева, от които 500 лева за дърва и 300 лева да си плати
тока.Той се съгласил и й дал тази сума, а свидетелката ги записала на същия
лист.През месец април същата година ответницата поискала още 100 лева от
съпруга й за ремонт на плочата на къщата й.Той й дал тези пари и св. В ги записала, като тя започнала да връща по
малко, общо върнала 410 лева за период от около година и половина, а през
2011г. му поискала още 400 лева за ондолин на покрива.Той й дал и тази сума и
свидетелката ги отразила на същото място.През м. декември 2011г. тя му поискала
още 600 лева за семейни нужди, които също и дал и били записани.През 2012г.
ответницата върнала 600 лева от общите й задължения и това било записано.През
2011г. – 2012г. остатъкът за връщане бил в размер на 3600 лева.През м. януари
2013г. ответницата била на работа, но през м. февруари спряла да ходи.Уведомила
ги, че си е намерила друга работа и напуснала.Всички дадени суми от ищеца били
семейни пари.
С нотариална покана, връчена лично на
ответницата на 27.02.2013г., й е даден срок до 04.03.2013г. за доброволно
погасяване на задълженията.
При така установеното от фактическа
страна, от правна съдът намира следното:
Предявен е иск по чл. 422 от ГПК, който
по съществото си представлява иск за установяване съществуването на вземане, който
се предявява от кредитора след възражение от длъжника.В това производство съдът
установява дали вземането съществува, неговия размер и дали е изискуемо.В
тежест на ищеца е да докаже факта, от който произтича вземането му.В тази
насока безспорно се установи по делото, че ищецът, като заемодател по устни
договори с ответницата, е предоставил на същата парични суми, както следва: в
размер на 2000 лева през м. май 2009г., 1000 лева на 10.04.2010г., 400 лева и
600 лева през м. декември 2011г.След приспадане на извършените частични
плащания общият размер на дължимата сума е 3 160 лева.Не бяха направени
възражения от ответницата и ангажирани доказателства, че тази сума е погасена,
вкл. след връчване на нотариалната покана на 27.02.2013г. и след изтичане на
дадения в нея срок за доброволно изпълнение.
С оглед на изложеното съдът намира, че
предявеният иск за главницата се явява основателен и доказан и следва да бъде
уважен.Основателен и доказан е и акцесорният иск за сумата от 33, 46 лева
мораторна лихва за периода 05.03.2013г. до 10.04.2013г., ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявлението – 11.04.2013г. до изплащане на
вземането и за направените разноски в заповедното производство.
С оглед изхода на делото в полза на ищеца следва
да се присъдят и направените разноски за ДТ и за адвокатско възнаграждение в
настоящето производство общо в размер на 657 лева.
По изложените съображения
Пазарджишкият районен съд
Р Е Ш
И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на М.Г.Б.,
ЕГН ********** ***, че съществува вземането на ищеца В.С.В., ЕГН ********** ***
със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул. „Цар Самуил“ № ***** чрез адв. К.Р.
по Заповед № 889 от 16.04.2013г. за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 410 от ГПК,
издадена по ч. гр. д. №****** по описа за 2013г. на Пазарджишкия районен съд,
за сумата от общо 3 160 лв. /три хиляди сто и шестдесет лева/, представляваща
непогасено задължение по пет устни договора за заем, сключени между страните по
делото и сумата от 33, 46 лв. /тридесет и три лева и 46 ст./ мораторна лихва за
периода 05.03.2013г. до 10.04.2013г., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението – 12.04.2013г. до окончателното
й изплащане, както и за направените в заповедното производство разноски в размер
на 400 лева.
ОСЪЖДА М.Г.Б., ЕГН ********** *** да
заплати на В.С.В., ЕГН ********** *** със съдебен адрес: гр. Пазарджик, ул.
„Цар Самуил“ № ********* чрез адв. К.Р. направени по делото разноски в размер
на 657 лева.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Пазарджишкия окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: