Р Е Ш Е Н И Е №
28.06.2022 г., гр. София
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО – Въззивни състави, ІІ-В състав, в публично заседание на двадесет и трети март две хиляди двадесет и втора
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА-ТОНЕВА
Мл. съдия ИРИНА СТОЕВА
при секретаря Вяра Баева,
като разгледа докладваното от съдия Маринова-Тонева в.гр.дело № 5648 по описа
за 2021 година, за да постанови решение, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение № 20051652 от 24.02.2021 г. по гр.д. № 67769/2019 г. Софийски
районен съд, 33 състав осъдил П.НА Р.Б.да заплати на Л.К.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ сумата 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление по НОХД № 3534/2016 г. на
СРС, НО, 99 състав, като отхвърлил този иск за разликата до пълния му предявен
размер от 24 000 лв., както и да заплати обезщетение за имуществени вреди в
размер на 6 905.68 лв., представляващи разходи за пътуване гр. Несебър – гр.
София за присъствие на открити съдебни заседания по НОХД № 3534/2016 г. на СРС,
НО, 99 състав, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба на 25.11.2019
г. до окончателното плащане. Ответникът е осъден да заплати на ищеца и разноски
по делото в размер на 906.27 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника П.НА Р.Б., който го обжалва в осъдителните му
части с оплаквания за неправилност - неправилно приложение на материалния закон
и необоснованост. Решението в частта му по иска за неимуществени вреди било
постановено в нарушение на чл. 52 ЗЗД. Определеният от съда завишен размер на
обезщетението не кореспондирал със събраните доказателства. Не били събрани
относими доказателства за наличие на увреждания с трайни последици за
психичното и физическото състояние на ищеца по причина на обвинението, както и
същото да се е отразило на професионалната му кариера. Изводите си съдът
основал на свидетелските показания, от които можело да се приеме за установено,
че ищецът действително е изживял известни притеснения, които са нормално
изводими от ситуацията, в която се намирал, поради което страданията му не били
извън обичайните за такива случаи. Съдът не съобразил обаче липсата на
доказателства за наличие на причинно-следствена връзка между обвинението и
твърдените конкретни увреждания – влошено здравословно състояние, променено
отношение от близки и приятели, разрушен авторитет. По делото не били
ангажирани годни доказателства за влошаване на здравословното състояние на
ищеца, нито връзка с повдигнатото обвинение. Показанията на свидетелите в тази
част не следвало да се кредитират, тъй като същите не разполагали със специални
знания. Липсвали доказателства и че именно процесното обвинение е довело до
злепоставяне на ищеца в обществото, като не било доказано и какъв е бил
авторитетът на ищеца преди повдигане на обвинението. Определеният размер на
обезщетението не съответствал не само на характера и степента на търпените
неимуществени вреди, но и на вида и степента на упражнената наказателна
репресия, както и не отговарял на икономическия стандарт в България. Спрямо
ищеца била взета най-леката мярка за неотклонение – подписка, която не била
повлияла на обичайния му начин на живот. Както СРС посочил, по-голямата
продължителност на воденото наказателно производство била предмет на
споразумение от 22.04.2020 г., сключено на основание чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, поради
което не следвало да се разглежда в настоящото производство и не следвало да
обосновава по-голям размер на дължимото обезщетение. Решението било неправилно
и в частта му по иска за имуществени вреди – разходи за пътуване от Несебър до
София във връзка с явяване в съдебни заседания. Видно от приложеното
удостоверение за настоящ адрес било, че адресът в гр. Несебър бил заявен от
ищеца на 11.03.2017 г. Приложеният трудов договор удостоверявал, че към 01.04.2007
г. ищецът е бил назначен като лекар в поликлиника в кк „Слънчев бряг“, но
липсвали доказателства към периодите на провеждане на съдебните заседания имал
ли е същата месторабота. Липсвали и писмени доказателства за направени от ищеца
разходи за гориво. Заключението на СИЕ не следвало да се кредитира, тъй като се
основавало единствено на твърдения на ищеца. Поради това моли съда да отмени
решението в атакуваните части, вкл. в частта за разноските и вместо това отхвърли
исковете, евентуално – намали значително размера на обезщетението за
неимуществени вреди. Прави евентуално възражение за прекомерност по смисъла на
чл. 78, ал. 5 ГПК на претендираното от насрещната страна адвокатско
възнаграждение.
Въззиваемата страна Л.К.К. с отговор по реда на чл. 263, ал. 1 ГПК оспорва
въззивната жалба и моли съда да потвърди решението в атакуваните части като
правилно. Претендира разноски за въззивното производство съгласно списък по чл.
80 ГПК.
Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна,
в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
За да се произнесе по основателността на жалбата, Софийски градски съд като
въззивна инстанция обсъди събраните по делото доказателства съобразно чл. 235,
ал. 2 и 3 и чл. 12 ГПК, във връзка с изтъкнатите доводи, при което намира за
установено следното:
Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно кумулативно съединени искове
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ - за сумата 24 000 лв.,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца в
резултат незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 НК, по което е оправдан с присъда от 13.06.2019
г., постановена по НОХД № 3534/2016 г. по описа на СРС, НО, 99 състав, влязла в
сила на 29.06.2019 г., и за сумата 6 905.32 лв. (след частичен отказ и
прекратяване на производството за разликата до първоначално предявения размер
от 7 500 лв.) – обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в
направени разходи за гориво за пътуване за 50 съдебни заседания по
наказателното дело от Несебър до София. Претендирана е и законната лихва върху
главниците от завеждане на исковата молба в съда на 25.11.2019 г. до
окончателното плащане.
Съгласно чл. 269 ГПК, въззивният съд проверява правилността на
първоинстанционното решение само в рамките на релевираните оплаквания, а
служебно следва да ограничи проверката си само за валидност, допустимост на
решението в обжалваната част и
спазване на императивните норми на материалния закон (т. 1 на Тълкувателно
решение № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС).
Обжалваното решение е валидно, и допустимо – в обжалваните части.
Въззивният съд намира, че при постановяване на решението не е допуснато
нарушение на императивни материалноправни норми, а с оглед оплакванията в
жалбата е правилно по следните съображения:
От фактическа страна: От приложеното НОХД № 3534/2016 г. по описа на СРС, НО, 99 състав се установява, че на 29.11.2005 г. ищецът е разпитан по дознание
№ ЗМ-10/2005 г. по описа на ДНСП-София в качеството му на уличено лице; На
03.11.2006 г. същият е бил привлечен като обвиняем за извършено
престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201 вр. чл. 26, ал. 1 НК, като му е взета
мярка за неотклонение „подписка“. На 09.05.2006 г. е внесен обвинителен акт в
съда. След неколкократно прекратяване на образуваните дела и връщане на
Прокуратурата, е образувано НОХД № 8199/2008 г. на СРС, НО, 96 състав, по което
с присъда от 28.05.2015 г. ищецът е признат за невиновен в извършване на
престъплението, в което е обвинен. С определение от същата дата наказателният
съд отменил взетата по отношение на Л.К. мярка за неотклонение “подписка“.
Присъдата е протестирана от П.и е образувано
ВНОХД № 5138/2015 г. по описа на СГС, НК, 5 въззивен състав. С решение от
28.01.2016 г. присъдата от 28.05.2015 г. е отменена и делото е върнато на СРС
за ново разглеждане от друг състав. По образуваното НОХД № 3534/2016 г. по
описа на СРС, НО, 99 състав, с присъда от 13.06.2019 г. ищецът е признат за
невиновен в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201
вр. чл. 26, ал. 1 НК. Присъдата не е протестирана и е влязла в сила на
29.06.2019 г.
От заключението на СИЕ, което не е оспорено от страните по реда и в срока
по чл. 200, ал. 3 ГПК се установява, че в съдебната фаза на наказателното
производство ищецът се е явявал в 50 съдебни заседания, като при ползване на
личните си автомобили („Форд Ескорт“ и „Пежо 407“) за разстоянието от Слънчев
бряг до София е направил разходи за гориво в размер на 6 905.68 лв.; При
ползване на междуградски транспорт общата сума е в размер на 3 432.00 лв.,
а при ползване по 50 % транспорт с лек автомобил и междуградски транспорт
разходите са в размер на 5 168.84 лв.
Не е спорно и по делото се установява, че на 22.04.2020 г., в хода на
първоинстанционното производство, е сключено споразумение по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, с което на ищеца е определено обезщетение за нарушаване на правото на
разглеждане и решаване в разумен срок на НОХД № 3534/2016 г. по описа на СРС в
размер на 6 700 лв., която сума му е била заплатена.
Свидетелят П.И.работел от 2003 г. в кк „Слънчев бряг“, ищеца познавал от
2005 г., когато дошъл да работи като лекар там. Оттогава живеел постоянно там,
после си купил къща в Несебър. Споделял със свидетеля, че е заведено дело срещу
него и се налагало да пътува често до София. Пътувал с личния си автомобил,
„Пежо“. Ищецът бил лъчезарен човек, но впоследствие се променил, пътуванията се
отразили негативно на здравето и на психиката му. Многократно се оплаквал, че е
вдигнал захар, холестерол, кръвно, но казвал, че ще се оправя сам, няма да ходи
на лекар. Започнал да има сериозни тикове с очите, с главата и споделял, че
това е от многогодишното дело. Ищецът имал голяма медицинска практика и се
събирал с много хора, ходел и в Обзор да обслужва, имал много близки и познати.
След като се разбрало за делото, много хора се отстранили от него, приемали го
негативно.
Свидетелят П.П.установява, че познава ищеца от
2008 г., откогато свидетелят работел в Слънчев бряг, станали приятели. Ищецът
бил лекар и работел в МЦ в хотел „Диамант“ в Слънчев бряг, а живеел в Несебър.
Когато се запознали бил общителен и с чувство за хумор човек, но с времето
започнал да унива, да се притеснява, бил тревожен. Непрекъснато говорел на
свидетеля за делото в София, ходел там с личния с автомобил „Пежо 407“, доста
често пътувал до София. Оплаквал се, че започнал да вдига кръвно, сърцето му не
било добре, пиел хапчета, постепенно се влошавало здравословното му състояние.
Ищецът бил известно име в Слънчев бряг, но започнало да се говори за делото в София
и пациенти и приятели се отдръпнали от него.
От правна страна: Съгласно чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ, държавата
отговаря за вредите, причинени на граждани от незаконно обвинение в извършване
на престъпление, ако лицето бъде оправдано или ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето
или че извършеното деяние не е престъпление, или поради това, че наказателното
производство е образувано, след като наказателното преследване е погасено по
давност или деянието е амнистирано. Дължимото обезщетение обхваща всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо дали са причинени виновно от съответното длъжностно
лице - чл. 4 ЗОДОВ.
В случая по делото се установяват по безспорен начин предпоставките за
ангажиране отговорността на П.на Р.Б.по чл. 2, ал. 1, т. 3, пр. 1 ЗОДОВ.
По иска за обезщетение за неимуществени вреди:
Съгласно § 1 ДР ЗОДОВ, обезщетението за неимуществени вреди се определя
съобразно установения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост. Съгласно т. 11 на
ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е
абстрактно, а е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи и установени по делото обстоятелства. С Тълкувателно решение №
3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС, т. 11 се приема, че държавата отговоря за
вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, а
обезщетението за неимуществени вреди се дължи при наличие на причинна връзка
между незаконното обвинение за извършено престъпление и претърпените вреди и се
определя глобално по справедливост. Съдът следва да съобрази броя на деянията,
за които е постановена оправдателна присъда; тежестта на деянията, причинната
връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които деецът
впоследствие е признат за невинен и причинените вреди - болки и страдания, преценени
с оглед общия критерии за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Съгласно практиката на
ВКС, обективирана в решение № 175/04.11.2015 г. по гр.д. № 1151/2015 г., ІІІ ГО,
решение № 106/20.04.2016 г. по гр.д. № 4898/2015 г., ІV ГО, решение №
106/20.04.2016 г. по гр.д. № 4898/2015 г., ІV ГО решение № 192/14.06.2016 г. по
гр.д. № 1061/2016 г., ІV ГО, решение № 180/19.10.2015 г. по гр.д. № 860/2015 г.,
ІІІ ГО, решение № 83/28.04.2016 г. по гр.д. № 5128/2015 г., ІІІ ГО, решение №
117/04.05.2016 г. по гр.д. № 4754/2015 г., ІV ГО, решение № 113/02.05.2017 г. по
гр.д. № 3483/2016 г., ІV ГО, решение № 70/01.08.2017 г. по гр.д. № 2433/2016 г.,
ІV ГО и др., по исковете с правно основание чл. 2, ал. 1 ЗОДОВ други такива
обстоятелства са личността на увредения, данните за предишни осъждания, начина
му на живот и обичайната среда, тежестта на престъплението, за което е
повдигнато обвинението, продължителността на наказателното производство, наложените
мерки на принуда; отражение върху личния, обществения и професионалния живот;
разгласа и публичност; причиняване на здравословни увреждания. Във всички
случаи на приложение на чл. 52 ЗЗД, не само по искове с правно основание чл. 2 ЗОДОВ, за база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени
вреди служат стандарта на живот в страната и средностатистическите показатели
за доходи по време на възникване на увреждането.
Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решение № 140/14.12.2017 г. по
гр.д. № 919/2017 г., ІІІ ГО, решение № 240/04.01.2017 г. по гр.д. № 1117/2016 г.,
ІІІ ГО, решение № 79/17.07.2018 г. по гр.д. № 2034/2017 г., ІV ГО, решение №
145/06.07.2017 г. по гр.д. № 4132/2016 г., ІV ГО и др., при определяне размера
на обезщетението съдът следва да вземе предвид и наличието или липсата на други
висящи наказателни производства срещу пострадалия през
времетраенето на наказателния процес, от който се претендират вреди по делото, съдебното
минало и налични предишни осъждания с оглед преценка личността на ищеца и
интензитета на негативните изживявания, които са различни при лица, спрямо
които никога не е била упражнявана процесуална принуда и при лица, които са
били обект на наказателно преследване и са били вече осъждани за други
престъпления.
Според решение № 42 от 01.07.2019 г. по гр. д. № 1914/2018 г., ІІІ ГО на
ВКС, когато на незаконно обвинения вече е било определено обезщетение за
неимуществени вреди само поради нарушеното право по чл. 6, § 1
КЗПЧ (с влязло в сила решение по чл. 2б ЗОДОВ, с предложението на
министъра на правосъдието по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ или със
споразумение по глава трета „а“ ЗСВ), съдът по иска по чл. 2, ал. 1,
т. 3 ЗОДОВ е длъжен да зачете съответно силата на пресъдено нещо на
решението (чл. 297 ГПК), включително времевите й предели, или направеното
предложение по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ, което обвързва държавата, без
значение кой точно държавен орган я представлява, или задължителното действие
на постигнатото споразумение по реда на глава трета „а“ ЗСВ (чл.
60л ЗСВ). Съдът по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ определя
обезщетението за неимуществени вреди в глобален размер, а той е винаги по-висок
от самостоятелно определения по съответния законов ред. Задължителното действие
на влязлото в сила решение по чл. 2б ЗОДОВ или на постигнатото споразумение
по глава трета „а“ ЗСВ, задължава съда по иска по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ да намали размера на глобално определеното от него обезщетение с
вече определеното.
За да определи справедливия размер по смисъла на чл. 52 ЗЗД на обезщетението, въззивният съд взема предвид в случая, че: Ищецът е бил
обвинен в извършването на престъпление по чл. 202, ал. 2, т. 1 вр. чл. 201
вр. чл. 26, ал. 1 НК – „тежко умишлено престъпление“ по смисъла на чл. 93,
т. 7 НК, за което предвиденото в закона наказание е от 3 до 15 години лишаване
от свобода, като съгласно ал. 3 на чл. 202 НК съдът лишава виновния и от права
по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7, като в хипотезите по ал. 2 може да постанови и
конфискация на част или на цялото имущество на виновния; Наказателното производство
е продължило близо 13 години; Първоначално постановената присъда е била
оправдателна, но делото е било върнато от въззивната инстанция за ново
разглеждане; Към повдигане на обвинението ищецът е бил на 40 години; В резултат
незаконното обвинение е имал в един продължителен период от време негативни
изживявания - несигурност и страх от изхода на производството, стрес,
напрежение и притеснение, които са обичаен резултат при обвиняване в извършване
на тежко умишлено престъпление за човек, който не е бил обвиняван или осъждан
за други престъпления – подобни факти не се твърдят и от ответника, а не се и
установяват; Като лекар ищецът е известен в обществото на Слънчев бряг, а
узнаването за воденото срещу него наказателно производство е довело до уронване
на доброто му име, отдръпване на пациенти, познати и близки от него. Същевременно
съдът взема предвид и че спрямо ищеца е била взета най-леката мярка за
неотклонение – подписка; Че недоказани с годни доказателствени средства са твърденията,
че здравословното му състояние се е влошило в пряка причинна връзка с
повдигнатото му обвинение - такива не съставляват показанията на свидетелите
Иванов и Петров.
С оглед така установените обстоятелства, настоящият
състав намира обезщетение от 20 000 лв. за справедливо по смисъла на чл. 52 ЗЗД. При съобразяване, че по споразумението по чл. 60е, ал. 2 ЗСВ на ищеца е
изплатено обезщетение в размер на 6 700 лв., предявеният иск с правно
основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за обезщетение за неимуществени вреди е
основателен до размер от 12 300 лв., като предвид забраната за влошаване
положението на обжалващия и влизане в сила на първоинстанционното решение в
отхвърлителната част, атакуваното решение в частта, с която ответникът е осъден
да заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на 12 000 лв.
следва да бъде потвърдено.
По иска за обезщетение за имуществени вреди:
Противно на твърдяното в жалбата, от съвкупната преценка
на събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява по несъмнен
начин, че по време на наказателното производство ищецът е работел в кк „Слънчев
бряг“, което е налагало същият да пътува до София, за да присъства в
провежданите съдебни заседания, по които личното му явяване е било
задължително. Заключението на СИЕ не се основава единствено на твърдения на
ищеца, а е изготвено от вещото лице при съобразяване на обективни данни относно
разхода на гориво на собствените на ищеца в процесния период автомобили,
средните цени на горивата в процесния период и разстоянието, което ищецът е
следвало да изминава за явяване в съдебни заседания. Предвид неоснователността
на наведените в жалбата доводи, решението и в тази част следва да бъде
потвърдено.
При този изход и изричната претенция, разноски за настоящата инстанция
се следват на въззиваемия. Доказано направените такива са в размер на
1 570 лв. – адвокатско възнаграждение, което е заплатено в брой съгласно
удостовереното в представения договор за правна защита и съдействие. Съобразно броя
на исковете и обжалваемия интерес, определеното минимално възнаграждение по
реда на чл. 7, ал. 2 вр. чл. 2, ал. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения възлиза на 1 565.28 лв. Запратеното
възнаграждение от 1 570 лв. незначително надвишава този размер, поради
което съдът намира възражението на въззивника за прекомерност по смисъла на чл.
78, ал. 5 ГПК за неоснователно.
Така мотивиран, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20051652 от 24.02.2021 г., постановено по гр.д. № 67769/2019 г.
на Софийски районен съд, 33 състав в обжалваните
части, с които П.НА Р.Б.е осъдена да заплати на Л.К.К.,
ЕГН **********, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 вр. чл. 4 ЗОДОВ сумата 12 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди вследствие на
повдигнатото му незаконно обвинение в престъпление по НОХД № 3534/2016 г. на
СРС, НО, 99 състав, както и да заплати обезщетение за имуществени вреди в
размер на 6 905.68 лв., представляващи разходи за пътуване от гр. Несебър до
гр. София за присъствие на открити съдебни заседания по НОХД № 3534/2016 г. на
СРС, НО, 99 състав, ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в
съда на 25.11.2019 г. до окончателното плащане.
ОСЪЖДА П.НА Р.Б., гр. София, бул. „******, да
заплати на Л.К.К., ЕГН **********, сумата 1 570.00 лв. (хиляда петстотин и
седемдесет лева), представляваща разноски за въззивното производство.
В необжалваната отхвърлителна част решението по гр.д. № 67769/2019 г. на
Софийски районен съд, 33 състав е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 и
ал. 2 ГПК пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
1.
2.