Р Е Ш
Е Н И Е
гр.София, 03.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІІ-Б състав, в публично
съдебно заседание на двадесет и осми юни
две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБОМИР
ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: КАЛИНА
АНАСТАСОВА
МЛ.СЪДИЯ: ИВАН КИРИМОВ
при
секретаря Донка Шулева, като разгледа докладваното от съдия Анастасова гр. дело
№ 13313 по
описа за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С Решение № 120726 от
15.06.2020 г. на СРС, ГО, 165 с-в, постановено по гр.д. № 53569/2019 г. по
описана СРС, 165 с-в с допусната очевидна фактическа грешка по решение №
20227715/16.10.2020 г. е осъдена, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П. на Р.Б.,
да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********, сумата от 200 лева – обезщетение за
неимуществени вреди от повдигнатото му неоснователно обвинение по досъдебно
производство № ЗМ-173/2017 г. на 2 РУ на МВР – Плевен, прокурорска преписка №
Д-399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен за това, че на 02.01.2017 г. е
извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК с това, че управлявал автомобила си
без валидно свидетелство за управление на МПС, след като същото му било отнето
по административен ред преди по-малко от една година, ведно със законната лихва
за забавено плащане на посочената сума от 200 лева за периода от 15.09.2017 г.
до пълно ѝ изплащане, и сумата от 10 лева – разноски по делото, като е
отхвърлен предявения иск за неимуществени вреди за разликата над 200 лева до
пълния предявен размер от 5 000 лева, както и за законна лихва за периода от
02.01.2017 г. до 14.09.2017 г., и претенцията за сумата в размер на 320 лева –
обезщетение за имуществени вреди от описаното по-горе неоснователно обвинение,
изразяващи се в заплатен адвокатски хонорар.
Срещу така
постановеното решение са подадени в срока по чл.259 ГПК въззивни жалби и от
двете насрещни страни.
От ищеца Д.А.Д. е
подадена въззивна жалба срещу постановеното решение в частта, с която са били
отхвърлени предявените искове за заплащане на обезщетения за неимуществени и
имуществени вреди в резултат на неоснователното обвинение. Изложени са доводи
за неправилност на съдебния акт в посочената част, поради нарушение на
материалния закон, допуснати процесуални нарушения и необоснованост. Заявява,
че съдът не е съобразил, че във връзка с повдигнатото му обвинение ищецът е бил
задържан на по-ранна дата от посочената, като начало на срока на
неоснователното обвинение, не е отчел и понесените от него неимуществени вреди
във връзка със задържането, макар и по реда на ЗМВР, не е определил обезщетение
за причинените му неимуществени вреди съобразно тези обстоятелства и предвид
принципа за справедливост при определяне на размера. С оглед това и периодът, в
който е било проведено наказателно производство срещу ищеца е от 02.01.2017 г. /дата
на задържане/ до 29.05.2017 г. /дата на прекратяване на наказателното
производство/, а не както е приел СРС-02.03.2017 г. и 01.06.2017 г. последната
дата, според ищеца била неправилно определена, доколкото постановлението за
прекратяване на наказателното производство е от 29.05.2017 г.
Неправилно съдът е
отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за имуществени вреди без да съобрази
доказването в процеса, че договор за правна защита и съдействие е бил сключен,
като по него е било заплатено в брой възнаграждение в размер на 300.00 лв. Отправя
искане за отмяна на решението в посочената обжалвана част и уважаване на
исковете в цялост. Претендира разноски.
Въззиваемият П.НА Р.Б.изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба в срока по чл.263, ал.1 ГПК. Моли подадената въззивна жалба да
бъде оставена без уважение, а постановеното от СРС решение в обжалваната част –
потвърдено, като правилно и законосъобразно.
От ответника П.НА Р.Б.е подадена в срок въззивна жалба срещу постановеното от СРС
решение в частта на уважаване на претенцията за заплащане на обезщетение за
неимуществени вреди в размер на 200.00 лв. С излагане на доводи за неправилност
на постановения съдебен акт. Поддържа, че исковете не са доказани по основание
и размер и следва да бъдат отхвърлени. Поддържа, че в проведеното производство
не са доказани предпоставките за ангажиране на отговорността на ответника за
вреди от неоснователно обвинение. Същевременно за задържането под стража по реда на ЗМВР не следва да бъде ангажирана
отговорността на П. за вреди. Поддържа, че срещу ищеца са били провеждани
и други наказателни производства, което препятства разграничаване на
отговорността по тях и съответно – определяне на обезщетения за неимуществени
вреди. При условията на алтернативност моли за намаляване размера на
присъжданите обезщетения.
Съдът, като съобрази
доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено
следното от фактическа и правна страна във връзка с наведените във въззивната
жалба пороци на оспорения съдебен акт:
Жалбата е подадена в
срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от
посоченото в жалбата.
Настоящия състав на
въззивния съд намира, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо в
обжалваните части, поради което същия дължи произнасяне на съществото на
правния спор в рамките на заявените с въззивните жалби доводи за неправилност,
съобразно нормата на чл. 269, изр. 2 ГПК.
Пред
първоинстанционния съд са предявени искове с правно основание чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ от Д.А.Д. срещу П. на Р.Б..
В исковата молба са
изложени твърдения, че ищецът е бил задържан на 02.01.2017 г. от полицейски органи
във 02 РУП на ОД на МВР – Плевен, за 24 часа по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР поради данни за извършено престъпление – управление на моторно превозно
средство без валидно свидетелство за управление в едногодишен срок от отнемане
на последното по административен ред (престъпление по чл. 343в НК).
Поддържа се, че за
същото деяние ищецът бил привлечен като обвиняем на 27.04.2017 г. по досъдебно
производство № 399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен, полицейска преписка
№ 175/201 г. по описа на 02 РУП на ОД на МВР – Плевен, като при привличането
като обвиняем ищецът бил разпитан от разследващ полицай и му била наложена
мярка за неотклонение „подписка“. След това на ищеца била извършена полицейска
регистрация със съдебно удостоверение. Поддържа се, че материалите по делото
били предявявани на ищеца на два пъти и били правени експертизи по негово
искане. Досъдебно производство № 399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен
било прекратено с Постановление от 29.05.2017 г. поради липса на данни за
извършено престъпление (чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК). Излагат се твърдения, че
доброто име на ищеца в обществото било засегнато за 5 месеца в периода, в който
същият е бил обвиняем – от 02.01.2017 г. до 29.05.2017 г. Освен това ищецът бил
незаконно задържан и не можел в зимния период да се прибере до местоживеенето
си, а семейството му било принудено да го чака в автомобила му на студа на паркинга
на 02 РУП на ОД на МВР – Плевен, което причинило стрес на ищеца. Освен това му
се налагало да търпи наложена мярка за неотклонение и няколко пъти да пътува от
местоживеенето си в Русе до гр.Плевен, за да участва в действия по
разследването. Сочи се, че при полицейската регистрация на ищеца била засегната
по неприятен начин и телесната му неприкосновеност. Сочи се освен това, че
отношението на обществото към ищеца се променило, а вреди възникнали и от
факта, че свидетел на задържането станала непълнолетната му дъщеря. В хода на
процеса ищецът ползвал и услугите на адвокат Н.К., за което заплатил 320.00
лева. Поради това се претендира обезщетение в размер на 5 000 лева за
неимуществени вреди и 320 лева – за имуществени, както и законна лихва от
датата на прекратяване на наказателното производство.
В срок е подаден
отговор от ответника – П. на Р.Б., с който предявените искове се оспорват по основание
и размер, като се твърди, че П. не отговоря за част от причинените на ищеца
вреди, а други не са доказани. Поддържа се, че за вреди от задържане по ЗМВР не
следва да носи отговорност П., а съответните структури на Министерството на
вътрешните работи. По отношение на неимуществените вреди се поддържа, че не са
представени доказателства за част от действията по снемане на полицейска
регистрация, твърдени от ищеца – вземане на проби и отпечатъци. Излагат се
доводи, че не са представени доказателства за заплатено адвокатско
възнаграждение и се прави възражение за прекомерност на същото (чл. 78, ал. 5 ГПК). По искането за обезщетение за неимуществени вреди се сочи, че не е
установен необичаен интензитет на наказателна репресия срещу ищеца, като не се
установяват вреди със съществен интензитет. Поддържа се, че ищецът има и
предходни полицейски регистрации и е осъждан с влезли в сила присъди, поради
което е допринесъл за настъпване на причинените му вреди със свое предходно
противоправно поведение. Излагат се доводи, че доброто име на ищеца е накърнено
в по-малка степен с оглед предходните му осъждания. Сочи се, че няма
доказателства повдигнатото на ищеца обвинение да е било разгласявано сред
обществото и не се доказват особени психологически травми и в тази насока.
От събраните пред
първата инстанция доказателства /досъдебно производство № ЗМ-173/2017 г. на 2
РУ на МВР – Плевен, акт за установяване на административно нарушение с № 310438
на 02.01.2017 г./ и заповед за задържане на лице по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР вр. чл.343в НК от 02.01.2017 г. се установява, че ищецът Д.А.Д. е бил
спрян при управление на лек автомобил на републикански път I-3
в района на км 97 + 814 (в района на Плевен) в посока към гр.София от полицейски
патрул на отдел „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Плевен. При извършената
проверка полицейските служители приели, че той управлява МПС без валидно
свидетелство за това, тъй като същото му било отнето с наказателно
постановление от 25.07.2016 г., връчено на 15.07.2016 г. В съставения на
02.01.2017 г. акт за установяване на административно нарушение е вписан
постоянен адрес на ищеца към 02.01.2017 г. - гр.Русе.
На същата дата - 02.01.2017
г. ищецът бил задържан на основание чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР вр. чл.343в НК /поради
наличие на данни за извършено престъпление по чл.343в НК/ за срок до 24 часа
със заповед на Първо РУП Плевен, считано от 02.01.2017 г., 16.10 часа до
03.01.2017 г. в 15.30 часа.
С Постановление №
В-965/02.03.2017 г. на Районната прокуратура – Плевен, било образувано
досъдебно производство срещу ищеца за това, че управлявал моторно превозно
средство в 1-годишен срок, след като бил наказан за същото нарушение по
административен ред. С Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка
за неотклонение от 27.04.2017 г. ищецът е привлечен като обвиняем на последната
посочена дата за извършване на престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК – управление
на моторно превозно средство в 1-годишен срок от наказването му по
административен ред за управление без съответно свидетелство. С постановлението
на ищеца е взета и мярка за неотклонение „подписка“ на основание чл.60 НПК като
същият е задължен да не напуска местоживеенето си без разрешение на органа по
разследването.
С Постановление за
прекратяване на наказателното производство от 29.05.2017 г. досъдебно
производство № ЗМ-173/2017 г. на 2 РУ на МВР – Плевен, прокурорска преписка №
Д-399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен, водено срещу ищеца било
прекратено на основание чл.24, ал.1, т.1 НПК, поради липса на извършено
престъпление.
Съгласно представения
на лист 32 от приложеното по делото досъдебно производство № ЗМ-173/2017 г. на
2 РУ на МВР – Плевен договор за правна помощ и съдействие ищецът е упълномощил
защитник – адв. Н.К., като в договора се съдържа разписка за платена сума в
размер на числото „300“, от която платени в брой отново числото „300“.
Чрез събраните пред
въззивната инстанция гласни доказателства се установява, че в резултат на
неоснователното обвинение срещу ищеца на последния са били причинени
нематериални вреди. Така чрез показанията на свидетеля Н.Б.П./майка на ищеца/
преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК се установява, че в началото на
2017 г. ищецът бил задържан, за това че не притежава шофьорска книжка, като
това определено му се отразило на социалното му общуване, като ограничил
срещите си с близки и приятели. Споделял, че не се чувства добре след
задържането, изпаднал в тежка депресия и приемал медикаменти за това. Не искал
да общува с никого и все още не е възстановен.
При така приетите за
установени правнорелевантни факти въззивната инстанция счита, че предявеният осъдителен
иск за заплащане на обезщетение за причинените неимуществени вреди от
незаконното обвинение е доказан по своето основание – изяснените от свидетеля П.
изменения в поведението на ищеца са закономерна, необходима последица от
незаконното обвинение за престъплението, за което ищеца е бил обвинен и се
намират в причинно-следствена връзка с незаконно предявеното обвинение в
посочения период. Според дадените разяснения с т. 13 от ТР № 3 от 22.04.2005 г.
по тълк.д. № 3/2004 Г., ОСГК на ВКС държавата отговаря за вреди по чл. 2 ЗОДОВ,
ако лицето е оправдано или образуваното наказателно производство е прекратено.
В тези случаи обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от
незаконното задържане под стража. С постановеното по реда на чл.290 ГПК от ВКС
Решение № 413/ 03.02.2016 г. постановено по гр.дело № 1911/2015 год. е прието,
че в размера на обезщетението следва да бъдат включени и болките и страданията
претърпени от пострадалия във връзка с 24 часовото му задържане. Това е така
поради факта, че чл.59 ал.2 от НК определя като задържане във връзка с
наказателното производство всяко задържане по НПК, ЗМВР или друг закон, което е
свързано с престъплението. Настоящият състав споделя това разрешение напълно и
намира че при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде
отчетено и задържането на ищеца по реда на чл.72, ал.1, т.1 ЗМВР вр. чл.343в НК.
Доводите на ответника в обратен смисъл, съдът намира за неоснователни с оглед
дадените разяснения и постановена практика на ВКС.
Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно
критериите, предписани в правната норма на чл. 52 ЗЗД – по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид от съда
при определяне на размера на обезщетението. При определяне на това заместващо
обезщетение следва да се вземе предвид предвижданото наказание за
престъплението, в което ищецът е бил незаконно обвинен и характера на
повдигнатото обвинение – такъв за леко и формално престъпление без пострадали
лица; периодът на провеждане на наказателното производство- около пет месеца, считано
от 02.01.2017 г., когато е бил задържан; наложената най-лека мярка за
неотклонение, и интензивността на процесуалните действия, в които ищецът е
участвал – привличане като обвиняем и предявяване на разследване, които макар и
извършени в един и същи ден са наложили пътуване на ищеца до гр.Плавен и
обратно в мястото му на живеене; последното несъмнено е ангажирало физически и
емоционално ищеца; понесените от него негативни изменения в личния и
професионалния му живот; постановените срещу ищеца осъдителни присъди, за които
същият е бил реабилитиран, които дават характеристика за личността на ищеца. Както
последователно се поддържа в практиката на ВКС, неимуществените вреди от
незаконно обвинение обхващат не само отрицателните психически преживявания на
увредения, но и обективното по своя характер лишаване от блага и ценности, към
които всяка личност се стреми. Справедливостта като законов критерий за
определяне паричния еквивалент на моралните вреди включва освен тяхната
общовалидна значимост за всяко човешко същество, така и конкретни факти,
свързани със стойността, която те са имали за личността на увредения. В този
смисъл е и практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК с Решение №
55/11.03.2013 г. по гр. д. № 1107/2012 г., ІV г. о., ГК, която се възприема от
настоящия състав.
Съвкупната преценка
на всички тези обстоятелства и съобразяването на общото ниво на икономическо
благосъстояние в страната, обуславя извод, че за обезщетяване на търпените от
неоснователното обвинение неимуществени вреди на ищеца следва да бъде
определено обезщетение от 1200.00 лева.
Следователно, искът
за заплащане на заместващо обезщетение за причинени неимуществени вреди на ищеца
от процесното незаконно обвинение следва да бъде уважен за сумата от 1200.00
лв.
Искът за заплащане на
обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство във връзка с
неоснователното обвинение, настоящия състав намира за основателен. Несъмнено
чрез представения в производството договор за правна помощ и съдействие се
установява, че ищецът е упълномощил защитник – адв. К.за процесуален
представител по наказателното производство. Налице е вписване на сумата, която
е договорена и заплатена в брой – „300“. Доколкото се касае за образувано
наказателно производство в РБългария, по което и обвиняемия и неговия
процесуален представител са български граждани, то, несъмнено се касае за договаряне
на сумата в национална валута – български лев, доколкото това е основната
парична единица в страната /чл.24 ЗБНБ/.
С оглед това, съдът
намира че искът за заплащане на сумата 320 лв. като основателен и доказан
следва да бъде уважен.
Поради частично съвпадане
изводите на двете инстанции постановеното решение следва да бъде отменено в
една част като неправилно.
Така мотивиран,
Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение № 120726 от 15.06.2020 г. на СРС, ГО,
165 с-в, постановено по гр.д. № 53569/2019 г. по описана СРС, 165 с-в с
допусната очевидна фактическа грешка по решение № 20227715/16.10.2020 г., в
частта, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от Д.А.Д., ЕГН **********
срещу П.НА Р.Б.искове по чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ за заплащане на сумата
1000.00 лв. /над сумата 200.00 лв. до сумата 1200 лв./ - обезщетение за
неимуществени вреди от повдигнатото му неоснователно обвинение по досъдебно
производство № ЗМ-173/2017 г. на 2 РУ на МВР – Плевен, прокурорска преписка №
Д-399/2017 г. на Районна прокуратура – Плевен за това, че на 02.01.2017 г. е
извършил престъпление по чл. 343в, ал. 2 НК с това, че управлявал автомобила си
без валидно свидетелство за управление на МПС, след като същото му било отнето
по административен ред преди по-малко от една година, ведно със законната лихва
за забавено плащане на посочената сума за периода от 15.09.2017 г. до пълно
ѝ изплащане, както и в частта, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от Д.А.Д., ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б.искове по чл. 2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 320.00 лв.- обезщетение за имуществени вреди от
повдигнатото му неоснователно обвинение по досъдебно производство № ЗМ-173/2017
г. на 2 РУ на МВР – Плевен, прокурорска преписка № Д-399/2017 г. на Районна
прокуратура – Плевен за това, че на 02.01.2017 г. е извършил престъпление по
чл.343в, ал. 2 НК с това, че управлявал автомобила си без валидно свидетелство
за управление на МПС, след като същото му било отнето по административен ред
преди по-малко от една година, изразяващи се в заплащане на адвокатско
възнаграждение в полза на адвокат К.по договор за правна защита и съдействие за
процесуално представителство и защита в наказателното производство, ведно със
законната лихва за забавено плащане на посочената сума за периода от 15.09.2017
г. до пълно ѝ изплащане и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА, на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 ЗОДОВ П. на
Р.Б., да заплати на Д.А.Д., ЕГН **********, сумата от 1000.00 лева /над сумата
200.00 лв. до сумата 1200 лв./– обезщетение за неимуществени вреди от
повдигнатото му неоснователно обвинение по досъдебно производство № ЗМ-173/2017
г. на 2 РУ на МВР – Плевен, прокурорска преписка № Д-399/2017 г. на Районна
прокуратура – Плевен за това, че на 02.01.2017 г. е извършил престъпление по
чл. 343в, ал. 2 НК с това, че управлявал автомобила си без валидно свидетелство
за управление на МПС, след като същото му било отнето по административен ред
преди по-малко от една година, ведно със законната лихва за забавено плащане на
посочената сума за периода от 15.09.2017 г. до пълно ѝ изплащане, както и
сумата 320.00 лв.- обезщетение за имуществени вреди от повдигнатото му
неоснователно обвинение по досъдебно производство № ЗМ-173/2017 г. на 2 РУ на
МВР – Плевен, прокурорска преписка № Д-399/2017 г. на Районна прокуратура –
Плевен, за това че на 02.01.2017 г. е извършил престъпление по чл.343в, ал. 2 НК с това, че управлявал автомобила си без валидно свидетелство за управление
на МПС, след като същото му било отнето по административен ред преди по-малко
от една година, изразяващи се в заплащане на адвокатско възнаграждение в полза
на адвокат К.по договор за правна защита и съдействие за процесуално
представителство и защита в наказателното производство, ведно със законната
лихва за забавено плащане на посочената сума за периода от 15.09.2017 г. до
пълно ѝ изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 120726 от 15.06.2020 г. на СРС,
ГО, 165 с-в, постановено по гр.д. № 53569/2019 г. по описана СРС, 165 с-в в
останалата обжалвана част, с която са били отхвърлени като неоснователни
предявените от Д.А.Д., ЕГН ********** срещу П.НА Р.Б.искове по чл.2, ал. 1, т.
3 ЗОДОВ за заплащане на сумата 3800.00 лв. /над сумата 1200 лв. до сумата 5000
лв./ като обезщетение за неимуществени вреди от неоснователното обвинение.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.