Протокол по т. дело №127/2024 на Окръжен съд - Пазарджик

Номер на акта: 158
Дата: 25 юни 2025 г. (в сила от 25 юни 2025 г.)
Съдия: Десислава Ангелова Ралинова
Дело: 20245200900127
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 7 август 2024 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 158
гр. Пазарджик, 25.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК в публично заседание на двадесет и
четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Десислава Анг. Ралинова
при участието на секретаря Нели Ив. Въгларова
Сложи за разглеждане докладваното от Десислава Анг. Ралинова Търговско
дело № 20245200900127 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
Ищцата Р. И. К. не се явява. За нея се явява адв. Б. В. от САК,
преупълномощена от адв. Р. М..
За ответника ЗАД „ОЗК - ЗАСТРАХОВАНЕ“ АД не се явява
представител на дружеството. За него се явява адв. Г. Б. Х. – редовно
упълномощен с отговора на исковата молба.
За третото лице помагач „ДЗИ ОБЩО ЗАСТАХОВАНЕ“ ЕАД не се
явява пълномощник – редовно уведомени при условията на чл. 56, ал. 2 от
ГПК.
ВЕЩИТЕ ЛИЦА:
В. Д. Ф. се явява.
П. М. М. се явява.
Явява се свидетелят Е.С.Ш..
Съдът е допуснал до разпит свидетеля М. И. Х.. До свидетеля – кметски
наместник М. И. Х. е изпратено съобщение, като призовка за свидетел –
върната в цялост. Към нея е залепено листче с изписване: „Колеги,
призовката е изпратена по погрешка“, без дата, без подпис, без призовката да
е прочетена и да е отразено от кой е отворено това писмото, кой е написал
това съобщение до съда, поради което след даване ход на делото, ще
предприеме необходимите процесуални действия за своевременно
призоваване чрез Община Белица.
1
АДВ. В.: Моля да дадете ход на делото.
АДВ. Х.: Да се даде ход на делото.
Съдът счита, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, затова
и при условията на чл. 142, ал. 1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
Представени са с Молба Вх. № 6859/23.06.2025 г.от ответника ОЗК
Застраховане АД писмени доказателства от д-р Р.П. – личен лекар на ищцата.
АДВ. В.: Запозната съм. Не възразявам да се приемат постъпилите
документи от ответника. Доколкото и на нас ни бе дадена възможност,
представям издадена Етапна епикриза, с копие до ответника, която касае
конкретно съобщение и оплакване от нашата доверителка във връзка със
смущения в съня. Двете писмени доказателства – представените от ответника
и представеното от наша страна, не са в противоречие дотолкова, доколкото
медицинското досие, представено от ответника, касае всички поведени
медицински прегледи и за други психо-соматични оплаквания, дори и отпреди
пътно-транспортното произшествие. Моля да бъдат приети, както
представените документи от ответника, така и представеното от нас в
днешното съдебно заседание доказателство.
АДВ. Х.: Не възразявам.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА представените днес писмени доказателства: Медицински
документи, касаещи Р. И. К., подробно описани в Молба Вх. №
6859/23.06.2025 г., издадени от д-р Р.П.; Етапна епикриза от 13.06.2025 г.,
представена от адв. В. днес.
ПРИСТЪПВА към разпит на допуснатия в предходното съдебно
заседание свидетел Е.С.Ш..
Сне се самоличността на явилия се свидетел, както следва:
Е.С.Ш. - ** г., бълг. гражданин, неосъждан, зет на ищцата Р. К..
На свидетеля се разясниха правата по чл. 166 от ГПК и наказателната
отговорност по чл. 290 от НК.
2
СВИД. Ш.: Желая да бъда свидетел. Обещавам да кажа истината.
АДВ. В. (въпрос): Вие от кога познавате тъща Ви Р., нейното
семейство?
СВИД. Ш.: От 20 и няколко години съм в семейството и съм зет на
ищцата.
АДВ. В. (въпрос): Може ли да ни обясните как се отнасяха една към
друга Р. с дъщеря й Р. приживе? Те заедно ли живееха? Какви отношения
поддържаха?
СВИД. Ш.: Р. и Р. живееха заедно. Помагаха си. Бяха почти неразделни.
Те живееха в две различни къщи, но си помагаха. Бяха почти неразделими. Р.
живееше - беше снаха - в друга махала, а майката живееше долу - в селото –
една от махалите на З.. Другото село, в което живееше Р., е П.. Двете села – З.
и П. са на около 3-5 километра едно от друго. Едната беше в едната махала на
З., а другата живееше в с. П., което е самостоятелно село. Разстоянието, което
казвам е между мястото, където живееше майката и мястото, където живееше
дъщерята.
АДВ. В. (въпрос): Колко често се виждаха те, като са в две отделни
къщи?
СВИД. Ш.: Те бяха постоянно заедно. Или едната отиваше при другата
и преспиваше, или пък дъщерята отиваше да спи при майка си. Бяха почти
неразделни, те бяха като сестри по-скоро, а не като майка и дъщеря. Много се
уважаваха.
АДВ. В. (въпрос): Какво имате предвид, като казвате, че са били като
сестри? Споделяха ли си?
СВИД. Ш.: Постоянно бяха неразделими, денонощно. Помагаха си
взаимно. Едната, ако има работа, другата отива при нея. Другата, ако има
работа, първата отива при нея.
АДВ. В. (въпрос): С уважение ли подхождаха една спрямо друга? Как
се обръщаха една към друга в разговорите си?
СВИД. Ш.: Много добре се държаха една към друга. Те си казваха на
галени имена – на „Р.“, на „Н.“. Дъщерята казва на майка си „Р.“, а Р. казваше
на майка си „Н.“ – това е означава „мамо“.
АДВ. В. (въпрос): Когато се обръщаха една към друга, случвало ли се е
3
да си повишат тон, дори за нещо ежедневно?
СВИД. Ш.: Аз никога не съм ги видял да имат нещо против една към
друга. С моите очи никога не съм го видял това. Никога не съм видял да има
спречквания между тях. Като всяка една майка, малко може да се скара на
дъщеря си, ако тя се скара на някое дете – да не му се кара, за начина, по който
тя гледа нейните си деца, по-скоро като възпитание, напътствие.
АДВ. В. (въпрос): Как разбрахте за смъртта на Р. и как прие новината
Р.?
СВИД. Ш.: Разбрах за смъртта на Р. по телефона. Бих казал, че много
трудно го прие майка й Р., даже още не може да го приеме. От деня, откакто я
е загубила, тя до ден днешен няма ден, в който да не се сеща за нея и да не
плаче.
АДВ. В. (въпрос): А като се сеща за нея, какво си спомня? Споделяла ли
е нещо или остава по-скоро с мъката си? Говори ли за смъртта на дъщеря си
пред Вас?
СВИД. Ш.: С мъка се сеща за дъщеря си. Тежко го приема и затова
гледаме винаги да я успокояваме, да не мисли за това. Тя го говори, казва:
„Сега, ако е тук Р., да си ходят, да си помагат, да са заедно“.
АДВ. Х. (въпрос): Има ли години, в които Р. и майка й Р. са живели
заедно, в една къща и едно домакинство?
СВИД. Ш.: Аз съм мъж на сестрата на Р. - Р.. Те си живеят пак
съвместно – те си помагаха постоянно. Ако дъщерята е при майка си, ако се
наложи, остава при нея. Занимаваха се с животни. Случвало се е едната да
остане при другата да преспи. Като се свърши работата в едното домакинство,
тъй като се занимават с животни, спят заедно цяла седмица и после се
преместват в с. П.. Там имат и животни, ходят и в гората за гъби.
АДВ. Х. (въпрос): Как се придвижваха една към друга?
СВИД. Ш.: С кола предимно. Имаха и кон, и каручка. Аз шофирам и аз
ги возех. Те не шофираха. Като трябва да се докара някоя, аз ги карах.
АДВ. Х. (въпрос): Ищцата Р. работи ли нещо в момента?
СВИД. Ш.: Не. Баба ми Р. е на хапчета. Тя не работи нищо.
АДВ. Х. (въпрос): Починалата Р. Б. гледаше ли болен човек?
4
СВИД. Ш.: Р. гледаше съпруга си. Не е работила някъде, при някого, по
трудово правоотношение.
АДВ. Х. (въпрос): Този болен човек нуждаеше ли се от постоянни
грижи и беше ли му назначена Р. като личен асистент?
СВИД. Ш.: Да. Той имаше инфаркт или инсулт – не знам точно. По
някое време може и да е била личен асистент на мъжа си. Мъжът й беше на
легло. Не знам точно след инфаркт или инсулт. Р. излизаше да гледа
животните.
АДВ. Х. (въпрос): Р. в момента сама ли живее или с някого?
СВИД. Ш.: Р. в момента живее с Д. – това е другата й дъщеря. Р. е най-
голямата дъщеря.
Свидетелят се освободи от залата със съгласието на страните.
АДВ. Х.: Държа на разпита на М. Х. и ще моля отново да го призовете за
следващото съдебно заседание.
Съдът, с оглед обстоятелството, че в кметство с. З., общ. Б., обл. Б. са
отворили изпратения им запечатан плик и са върнали съобщението-призомка,
без да направят каквито и да е отбелязвания в него, като са залепили листче,
на което са написали, че призовката е изпратена по погрешка. Следва да бъде
изпратена призовка за сл. следващото съдебно заседание, която да бъде
връчена чрез при Община – Белица.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ ИЗПРАТИ призовка до М. И. Х. в качеството на свидетел за
следващото съдебно заседание, чрез Община – Белица, както и чрез телефон.
Сне се самоличността на вещите лица, както следва:
П. М. М. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство и служебни взаимоотношения със страните по делото.
В. Д. Ф. – ** г., българин, бълг. гражданин, женен, неосъждан, без
родство и служебни взаимоотношения със страните по делото.
На вещите лица се разясни наказателната отговорност по чл. 291 от
НК.
В. Л. д-р М.: Поддържам представената депозирана пред съда
5
експертиза.
В. Л. инж. Ф.: Представили сме писмена експертиза, отговорили сме на
поставените въпроси. Поддържам представеното заключение.
АДВ. В.: Нямаме въпроси. Да се приеме заключението.
АДВ. Х. (въпрос): Имам един уточняващ въпрос към инж. Ф.. Казвате
в заключението (на 11 стр.), че ограничението на скоростта по пътя е било
30 км/ч. За целия пътен участък ли става въпрос?
В. Л. инж. Ф.: Пътният участък, на който се е случило
местопроизшествието, представлява един път, който прави връзка между село
Ч. и село К. до Т-образното кръстовище с главен път ІІ-84. Именно на това
кръстовището с път ІІ-84 е налична тази сигнализация към момента на
произшествието, че пътят е в ремонт, с два пътни знака: А-23 – пътят е в
ремонт, и със знак Б-26 – забрана на скоростта повече от 30 км/ч.
Действително този път е бил много ремонтиран и с новоположена настилка,
тъй като по време на огледа не е била констатирана пътна маркировка на пътя.
Това е, което може да се каже по този въпрос. Трябва да се приеме, че
ограничението касае целия пътен участък.
АДВ. Х.: Нямам повече въпроси. Да се приеме заключението.
Съдът, с оглед изявленията на страните, счита, че следва да приеме
депозираното заключение в канцеларията на съда с Вх. № 6576/16.06.2025 г. от
вещите лица инж. В. Д. Ф. и д-р П. М. М..
Съдът, като съобрази, че двете вещи лица са изготвили експертиза за
обезщетение на други ищци по висящи търговски дела пред Окръжен съд -
Пазарджик, свързани със смъртта на Р.А.Б., за която са търсени обезщетения
от останалите наследници, и същите вещи лица вече са проучвали
материалите както и по наказателното дело, така и специализираната
литература за пътно-транспортно произшествие при челен удар - т. 1, 2 и 3 от
справка-декларация на инж. Ф., същото и при справка-декларация на д-р М.
по отношение на т. 1, 2 и 3, поради което така представените справки-
декларации с поискано възнаграждение за плащане в размер на 750 лева,
съдът счита, че следва да редуцира до размера от 350 лева, които да се
изплатят на всяко едно от вещите лица от внесения депозит от ответника в
размер на 600 лева, и 100 лева от сметката на бюджета на съда за
6
възнаграждения за вещи лица.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА заключението на вещите лица, като определя възнаграждение
в размер на по 350 лева за вещите лица – инж. В. Д. Ф. и д-р П. М. М., което да
се изплати, както следва: 600 лева от внесения по делото депозит и 100 лева от
бюджета на съда.
АДВ. Х.: Уважаема г-жо Председател, моля да допуснете допълнителен
въпрос към автотехническата експертиза, а именно: Предотвратим ли е удара
от страна на водача на автомобил „Ивеко Тракер“ при движение с 30 км/ч.,
и в случай, че той е сигнализирал водача в първия момент, когато го е
забелязал, със звуков сигнал, имал ли е време водачът на автомобил „Сузуки“,
да реагира, за да не настъпи ПТП?
АДВ. В.: Всъщност този въпрос, формулиран в днешното съдебно
заседание по-скоро касае отношения между ответника и третото лице помагач.
Доколкото няма предявен за съвместно разглеждане обратен иск от ответника
към конституираното трето лице помагач, намирам, че въпросът е неотносим
към обособения предмет на това производство и моля да не се допуска.
АДВ. Х. (реплика): Считам, доколкото третото лице помагач е
привлечено по делото и решението го обвързва, това е от значение по делото,
както и за вината на застрахования при нас водач, който ще има
съизвършителство евентуално.
С оглед обстоятелството, че делото ще бъде отлагано, съдът счита, че
следва да допусне въпроса, тъй като действително в производството участва
трето лице помагач, по отношение на когото съдебният акт, влязъл в сила по
силата на пресъдено нещо, ще действа по отношение на направените изводи
от съда за механизма и вината на участвалите в произшествието, поради което
следва да бъде допуснат допълнителния въпрос и да бъде указано на
ответната страна да внесе депозит.
Водим от горното съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПУСКА изслушването на допълнителна съдебна автотехническа
експертиза от инж. В. Ф., при депозит в размер на 150 лева, като УКАЗВА на
7
ответната страна в едноседмичен срок от днес да ги внесе по сметка на
Окръжен съд - Пазарджик за вещи лица и гаранции.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ по телефона инж. Ф., като се уведоми за поставената
му допълнителна задача.
За изслушване на свидетеля М. Х. и допълнителния въпрос към
допуснатата съдебна автотехническа експертиза съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТЛАГА ДЕЛОТО И ГО НАСРОЧВА за 16.09.2025 г. от 10:30 часа,
за която дата и час явилите се страни уведомени.
Третото лице помагач уведомено по реда на чл. 56, ал. 2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ свид. М. Х. чрез Община Белица.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10:04
часа.
Съдия при Окръжен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8