РЕШЕНИЕ
№…………/28.09.2020 г.
Гр. София
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, VI – 2 състав, в публично заседание на тридесет и първи август през две хиляди и
двадесета година в състав:
СЪДИЯ : АТАНАС МАДЖЕВ
При секретаря Габриела Владова, като разгледа докладваното от съдията Маджев т.д. № 482/2020 г., за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството се провежда по процесуалния ред
установен в чл. 365 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба вх. № 28005/04.03.2020
г. от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление *** чрез
процесуалния й представител – адв. К. срещу М.Х.Р., действащ в качеството си на
едноличен търговец – ЕТ „С.М.Р.“, с ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***.
Предявени за разглеждане при
условията на кумулативно и обективно съединяване са следните осъдителни искове:
1./ главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ за установяване съществуването на вземане в
размер на сумата от 36 394,91 евро – представляваща главница за предсрочно
изискуем остатък по договор за банков кредит сключен на 01.10.2007 г., изменен
с Анекси от 20.09.2011 г. и 27.03.2013 г., ведно със законната лихва върху
посоченото главно вземане, считано от 09.02.2015 г, до окончателното изплащане
на вземането;
2./ главен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за установяване съществуването на вземане
в размер на сумата от 2 603,65 евро – представляваща договорна лихва начислена
за периода от 21.06.2014 г. до 09.02.2015 г., въз основа на договор за банков
кредит сключен на 01.10.2007 г., изменен с Анекси от 20.09.2011 г. и 27.03.2013
г.,
Съответно при условията на
евентуалност са предявени, както следва :
3./ евентуален иск по чл. 430, ал. 1 ТЗ, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 36 394,91 евро – представляваща главница за предсрочно изискуем
остатък по договор за банков кредит сключен на 01.10.2007 г., изменен с Анекси
от 20.09.2011 г. и 27.03.2013 г., ведно със законната лихва върху посоченото
главно вземане, считано от 09.02.2015 г, до окончателното изплащане на вземането;
4./ евентуален иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД за осъждане ответника да заплати на ищеца
сумата от 2 603,65 евро – представляваща договорна лихва начислена за периода
от 21.06.2014 г. до 09.02.2015 г., въз основа на договор за банков кредит
сключен на 01.10.2007 г., изменен с Анекси от 20.09.2011 г. и 27.03.2013 г.
В исковата молба се твърди, че между
„Ю.Б.“ АД и ЕТ „С.М.Р.“ на 01.10.2007 г. бил сключен договор за банков кредит –
Продукт „Бизнес кредит“, като същия е бил двукратно изменян след сключването
му, чрез подписването на два анекса от 20.09.2011 г. и от 27.03.2013 г. Сочи
се, че отпуснатия на ответника кредитополучател кредит възлизал на сумата от 40
000 евро при уговорен срок за погасяване от 180 месеца, считано от датата на
откриване на заемната сметка /10.10.2007 г./. Връщането на кредита е уговорено
да става чрез заплащането на вноски по предварително изготвен и утвърден от
страните погасителен план, като падежът на всяка вноска бил установен на 21-во
число на месеца. Поддържа се, че факта на усвояването на кредитния ресурс настъпил
на 11.10.2007 г. Според чл. 4 от съдържанието на кредитната сделка,
кредитополучателят е поел задължение да заплаща на банката годишна лихва
формирана на база сбора от действащия БЛП за малки фирми /в евро/ намален с
0,75 % . Пояснява се, че към датата на сключване на договора за кредит БЛПМФ
бил установен в рамките на 9 %. Предвидено било също така, че в хипотеза на
допуснато от кредитополучателя забавяне в плащането на установените месечни
погасителни вноски, както и при ситуация на предсрочна изискуемост на кредита,
уговорената по чл. 4 лихва за ползване на кредитната сума се увеличава
автоматично с начисляването й на наказателна надбавка /неустойка/ в размер на
10 пункта. Банката-ищец изтъква, че първото изменение в учреденото кредитно
правоотношение станало по волята на страните на 20.09.2011 г., когато бил
възприет 12-месечен период на гратис свързан с облекчено погасяване на
кредитните задължения, а именно заплащане само на уговорените начислени лихви.
Предвидено било, че след изтичане на този период ответния-кредитополучател ще
възобнови погасяването на остатъка от кредитния дълг посредством заплащането на
равни месечни вноски по изработен нов погасителен план утвърден между страните.
Променен бил и крайния срок за издължаване на кредита – 10.10.2022 г. На
27.03.2013 г. страните пристъпили към подписване на втори анекс във връзка с
обвързващия ги договор за кредит, като с него ответния – кредитополучател се
съгласил да плати на банката сумата в размер от 1 000 евро за погасяване на
просрочени задължения, съответно отново бил уговорен нов 12-месечен период в
пределите на който кредитополучателя ще осъществява плащане единствено на лихви
по отпуснатия му кредит. След изтичане на срока на облекчено изпълнение отново
се възобновявало заплащането на кредитните задължения на равни месечни вноски
при спазването на нов погасителен план и краен срок за издължаване – 10.10.2022
г. Пак с посочения анекс било договорено реформиране на дълга, като натрупаните
просрочени вземания в размер от 2 821,44 евро били добавени към главницата от
40 000 евро, и така главницата нараснала на сумата от 42 821,44 евро.
Твърденията на ищеца продължават с това, че от 21.04.2014 г. до момента на
подаване на ИМ в съда, ответната страна е преустановила противно на всички
уговорки по кредитната сделка изпълнението на поетите задължения за плащане на
главница според уговорените условия и срокове. Същата неизправност ответника
демонстрирал и по отношение задълженията му за лихва, като тяхното неизпълнение
датирало от 21.06.2014 г. Възползвайки се от правото си по чл. 25, буква „г“ и
чл. 26 буква „в“ от договора банката сочи, че е заради неплащане в уговорените
срокове на следващите се месечни вноски /главница и лихва/ е пристъпила към
действия по обявяване на кредита за изцяло предсрочно изискуем. Това
обстоятелство било сведено до знанието на кредитополучателя с връчена му лично
нотариална покана на 23.04.2014 г. на нотариус – М. Г.. На 09.02.2015 г.
позовавайки се, че целия остатък по отпуснатия кредит е станал предсрочно
изискуем банката е поискала издаване в нейна полза на заповед за изпълнение по
чл. 417 ГПК. Искането й е било
удовлетворено на 16.02.2015 г. от
сезирания СРС, като е допуснато й незабавно изпълнение на заповедта,
респективно е издаден изпълнителен лист от 16.02.2015 г. и въз основа на него
банката е образувала изпълнително дело. Ищецът поддържа, че ако вземанията му
произтичащи от сочената предсрочна изискуемост настъпила на 23.04.2014 г. по
договора за банков кредит не бъдат възприети за съществуващи, то ответния ЕТ да бъде осъден, като длъжник
за сумата от 36 394,91 евро – представляваща главница за предсрочно изискуем
остатък по договор за банков кредит сключен на 01.10.2007 г., изменен с Анекси
от 20.09.2011 г. и 27.03.2013 г., ведно със законната лихва върху посоченото
главно вземане, считано от 09.02.2015 г, до окончателното изплащане на
вземането и за сумата от 2 603,65 евро – представляваща договорна лихва
начислена за периода от 21.06.2014 г. до 09.02.2015 г., като се възприеме, че
кредитното задължение е станало предсрочно изискуемо, считано от момента на
връчване на препис от ИМ на ответника – кредитополучател. Формулира се и
претенция за присъждане на разноски в исковото и заповедното производство.
По реда на чл. 50, ал. 2 ГПК на ответната страна - ЕТ „С.М.Р.“ на
09.06.2020 г. е прието за осъществено при условията на фикция връчване на
препис от ИМ, като в пределите на указания срок за отговор не е депозиран такъв
по делото.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди в тяхната
съвкупност, както и във връзка със становищата на страните и техните възражения, намира за установено от фактическа страна следното:
Установява се от представения
Договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" № BL8567/01.10.2007
г., че банката-ищец се е задължила да предоставила на кредитополучателя ЕТ „С.М.Р.“
сумата от 40 000 евро за посрещането на извънредна /нерегулярни/ нужда от
оборотни средства, а кредитополучателят се е задължил да върне кредита ведно с
лихвите, в срок от 180 месеца, считано от датата на откриване на заемна сметка.
Уговорено е, че кредитът се връща по погасителен план, който страните
подписват, като първото плащане е дължимо на 21-во число в месеца следващ този,
в който е открита заемната сметка. В чл. 4 от договора страните са уговорили
лихва в размер на БЛПМФ минус 0,75 %, като нивото на БЛПМФ към датата на подписване
на договора е 9 %. Уговорено е в чл. 5, че при просрочие и при предсрочна
изискуемост към размера на лихвата се добавя наказателна надбавка от 10 пункта.
В чл. 25, б. "г" от
договора е предвидена възможност банката да обяви кредита за предсрочно
изискуем в случай, че кредитополучателят не изпълнил което и да е друго
задължение поето от него по силата на договора за кредит, такива обезпечаващи
кредита или пък по други сключени с банката договори за кредит, в т.ч. не е
внесъл дължима вноска по главница и/или лихва.
В чл. 30 от договора страните са
уговорили, че всички изявления по договора следва да бъдат направени в писмена
форма и ще се считат получени, ако по факс, чрез лично доставяне или чрез
изпращане по пощата достигнат до адресите на страните, посочени в началото на
договора. При промяна на адреса, всяка страна дължи да уведоми другата, в
противен случай всички съобщения, достигнали до стария адрес, се считат за
получени. В случая упоменатия адрес на кредитополучателя в началото на договора
е гр. София, ж.к. „*********. Няма данни за промяна в този адрес, която да е
извършена по начина очертан в цитираната договорна норма.
С двустранно подписано приложение
към договора за кредит от 10.10.2007 г. страните са установили, че на същата
дата е открита заемната сметка.
Представен е погасителен план, в
който са посочени падежни месечни дати на 21-во число, както и размера на всяка
месечна вноска. Според този план първата дължима вноска е с падеж 21.11.2007
г., а 180-та последна такава с падеж – 10.10.2022 г.
На 20.09.2011 г. страните са
подписали Анекс № 1 към договора, като с него са въвели изменения в
първоначалното съдържание на сключената по между им кредитна сделка. Постигнато
е съгласие, че при изпълнение на поставените условия по т. 2 от анекса,
кредитополучателят ще ползва 12 месечен период на облекчено погасяване на
кредита, считано от датата на влизане в сила на анекса. В рамките на този
период на облекчено погасяване кредитополучателят е поел ангажимент да погасява
ежемесечно вноска равна на следващата се възнаградителна лихва за съответния
месец. Към този анекс е изготвен, възприет и подписан актуализиран погасителен
план, в които е отразена волята на страните за временно преустановяване
плащането на главницата за 12 месеца, а именно от 21.11.2011 г. до 21.10.2012
г. вкл. Крайният срок на издължаване на кредита е запазен, а именно – 10.10.2022
г.
На 27.03.2013 г. страните са
подписали Анекс № 2 към договора, като посредством този анекс е осъществено
предоговаряне на условията по издължаването на остатъчния дълг по договора за
кредит. В обхвата на това предоговаряне е поемането на задължение от
кредитополучателя не по-късно от 30.03.2013 г. да извърши еднократно плащане в
полза на банката в размер на сумата от 1 000 евро, като изпълнението на това
задължение е поставено, като задължително условие за влизане в сила на анекса.
В чл. 3 отново е заложена уговорка за 12
месечен период на облекчено погасяване на кредита, считано от датата на влизане
в сила на анекса, съответно в рамките на този период за кредитополучателят
остава задължението да погасява ежемесечно вноска равна на следващата се
възнаградителна лихва за съответния месец. Предвидено е и това, че ако
кредитополучателят не изпълни задълженията си за плащане на съществуващите към
датата на сключване на анекса просрочени задължения по кредита, то с
подписването му същият дава своето безусловно съгласие за това банката служебно
да преоформи сумата по съществуващото просрочие чрез натрупването й към
редовната главница по кредита. Съгласно подписаният погасителен план във връзка
с промените направени по сключения Анекс 2 периода на кредита е запазен, като
салдото по редовната главница е установено на сумата от 39 394,91 евро,
като за периода от 21.04.2013 г. до 21.03.2014 г. кредитополучателят е облекчен от заплащането на главница, като
месечната вноска е ограничена само до заплащането на следващата се лихва за
ползване на ресурса предоставен по кредита. Крайният срок на издължаване на
кредита е запазен, а именно – 10.10.2022 г.
Приложено е банково бордеро от
11.10.2007 г., от което се установява, че съгласно молба от 11.10.2007 г.
кредитополучателя е поискал и респективно е усвоил чрез превод по откритата на
негово име заемна сметка в банката сумата от общо 40 000 евро, явяваща се
договорения и разрешен кредит. Налице е и друго бордеро от 27.03.2013 г., с
което по служебен почин след изрична уговорка между страните по кредитното
правоотношение, банката е отразила усвояване на кредит в размер на сумата от
още 2 821,44 евро, която има характера на капитализация на просрочени
задължения към главницата по кредита съществуваща към 26.03.2013 г.
Сред писмените доказателства
приобщени по делото по инициатива на банката – ищец са подробна справка по
договор за банков кредит № BL8567/01.10.2007 г, в която са отразени данни,
както следва : за усвояването на кредита от 40 000 евро, което е станало
на 11.10.2007 г., както и извършена на 27.03.2013 г. капитализация на главница
със сумата от 2 824,44 евро, съобразно постигнато съгласие в тази насока
на базата на подписания между страните Анекс 2; за погасяването на част от главницата
по кредита в общ размер на сумата от 6 426,53 лв., като са посочени
конкретните дати и размери на предприетите от длъжника погасявания; за
начислените лихви по кредитната сделка в т.ч. възнаградителна и наказателна
такава, като общият им размер възлиза на 27 314 евро, от които
24 710,35 евро са погасени, а дължимите възлизат на сумата от
2 603,65 евро; налице са и сведения за размера на начислените и погасени
такси по разглежданата кредитна сделка.
Част от доказателствата е и
извлечение от разплащателната сметка на ЕТ „С.М.Р.“ открита при „Ю.Б.“ АД,
която проследява извършените банкови операции за периода от 10.10.2007 г. до
13.02.2020 г.
Според ангажираното извлечение от счетоводни
книги на „Ю.Б.“ АД актуално към датата – 09.02.2015 г. по договор за банков
кредит № BL8567/01.10.2007 г. и два анекса към него от 20.09.2011 г. и
27.03.2013 г. на кредитополучателя ЕТ „С.М.Р.“
е адресат на необслужени задължения за предсрочно изискуема главница в размер
на сумата от 36 394,91 евро и на договорна лихва за периода от 21.06.2014
г. до 09.02.2015 г. в размер на сумата от 2 603,65 евро.
С нотариална покана рег. № 5924/2014
г. на нотариус – М.Г., вписана в НК, с район на действие РС-София „Ю.Б.“ АД е
отправила писмено изявление до ЕТ „С.М.Р.“ на оповестения в договора за кредит
адрес за кореспонденция - гр. София, ж.к. „*********, с което кредитополучателят
се уведомява, че към датата – 26.03.2014 г. има непогасени, просрочени
задължения с настъпил падеж към „Ю.Б.“ АД по договор за банков кредит №
BL8567/01.10.2007 г. и общият им размер възлиза на сумата от 2 218,53
евро, при дата на възникване на първото забавяне е 21.09.2013 г. Позовавайки се
на клаузи на чл. 25, буква „г“ и чл. 26, буква „в“ от договора за кредит е
формулирала волеизявление за обявяване на неизплатения остатък от кредита за изцяло
предсрочно изискуем, считано от датата на получаване на това уведомление от
адресата му. Посочено е, че общото формирано след това изявление задължение за
плащане от длъжника към банката възлиза на сумата от 38 666,06 евро, от
които 36 394,91 евро – главница; 2 240,46 евро – договорна лихва и
30,69 евро – такси. Поканата е представена на нотариуса за връчване на
01.04.2014 г. и е отразено да е връчена на адресата й - ЕТ „С.М.Р.“ на
23.04.2014 г. – лично в кантората на нотариуса. В потвърждение на това е
приложена и разписка, в която М.Р.е удостоверил с полагане на подпис факта на
получаване на нотариалната покана, като е посочил, че това е станало на
23.04.2014 г. в кантората на нотариус – М.Г..
Към доказателствата по делото е
приобщена преписката по ч.гр. д. № 6538/2015 г. на СРС, видно от която същото е
образувано по заявление за издаване заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от
09.02.2015 г. на „Ю.Б.“ АД срещу ЕТ „С.
– М.Р.“, за следните суми: 36 394,91 евро - дължима главница;
2 603,65 евро - дължими договорни лихви за периода 21.06.2014 г. до
09.02.2015 г.; законната лихва от датата на заявлението - 09.02.2015 г. до
окончателното погасяване на задълженията. Посочено е, че вземанията произтичат
от Договор за банков кредит Продукт "Бизнес кредит" №
BL8567/01.10.2007 г., преструктуриран с Анекс № 1/20.09.2011 г. и Анекс №
2/27.03.2013 г., обявен за предсрочно изискуем, пред длъжника, считано от
23.04.2014 г..
На 18.02.2015 г. е издадена заповед
за изпълнение, като заявлението е уважено в пълен размер срещу - ЕТ „С.М.Р.“,
като в тежест на длъжника са възложени за плащане и съдебни разноски :
1 525,49 лв. – държавна такса и 2 008,94 лв. – възнаграждение на адвокат.
Издадените заповед за изпълнение и ИЛ са получени от заявителя на 26.03.2015 г.
На 28.10.2019 г. по делото е
постъпило възражение от длъжника по заповедта - ЕТ „С.М.Р.“, с което заявява, че не дължи
изпълнение на задължението отразено в същата.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
В рамките на проведеното съдебно дирене с оглед разрешаването на правния
спор са събрани писмени доказателства еднозначно открояващи на първо място
факта, че между банката, в качеството й на кредитодател и ответникът М.Х.Р.,
действащ като ЕТ „С.М.Р.“- кредитополучател, е възниквало валидно
правоотношение по договор за кредит, като от приобщения договор от 01.10.2007
г. изменен с двата подписани анекса от 20.09.2011 г. и 27.03.2013 г. и приложените
към тях погасителни планове се установиха твърденията за елементите на това
правоотношение, посочени в исковата молба. Успешно е разкрит и факта на
предоставяне на уговорената кредитна сума от 40 000 евро от ищеца в полза
на ответника в изпълнение на поетото задължение за отпускане на кредита, като
съгласно анализирано по-горе банково бордеро осигуряването на сумата по
сметката на ЕТ „С.М.Р.“
е станало на 11.10.2007 г., считано от когато кредита следва да се смята за
надлежно усвоен, като съгласно постигнатата договореност по Анекс № 2 и след
капитализиране на просрочените задължения за лихва, размерът на кредита е
увеличен на 42 821,44 евро. Представената подробна справка по кредитната
сделка потвърждава и факта, на начисляване на уговорената договорна лихва за
ползване на кредитния ресурс, съобразно изискванията на чл. 4 от договора.
В настоящото производство следва да
бъде установено дали съществува и дали е изискуемо претендираното от банката
вземане по кредитното правоотношение, учредено при условията на чл. 430 ТЗ, на
основанието и до размера, в който то е предявено в заповедното производство,
предвид целта на исковото производство - да установи със сила на пресъдено
нещо, че предявеното в заповедното производство вземане съществува и е
изискуемо, съответно - да стабилизира заповедта за изпълнение.
Сочените от банката вземания с
адресат длъжника в заповедното производство при посочените размери, са на
основание настъпила предсрочна изискуемост на цялото вземане по договора за кредит,
поради неплащане на поети задължения за главница и лихва на установения за това
падеж. Следователно е необходимо да бъде проверено дали са настъпили всички
елементи на фактическия състав, при който Банката може да лиши длъжника от
предимството на уговорения срок на връщане на кредита и да търси връщането му
веднага и изцяло.
Отнемането на преимуществото на
срока за връщане на кредита, уговорен в полза на длъжника, е едно субективно
преобразуващо право осигурено в полза на банката, като преценката дали да го
упражни и кога е нейна, съобразно чл. 432 ТЗ и чл. 60 ЗКИ, като предсрочната
изискуемост на цялото вземане се обуславя от настъпването на два юридически
факта: обективен - неизпълнение от страна на длъжника, и субективен - нарочно
волеизявление на банката, отправено и достигнало до длъжника, за отнемане на
преимуществото на срока. В т. 18 от Тълкувателно решение № 6/18.06.2014 г. на
ОСГТК беше дадено задължително за съдилищата разяснение относно зависимостта
между субективния елемент и настъпването на последиците на предсрочната
изискуемост.
При прилагане на посочените
задължителни и за настоящата инстанция указания към разглеждания случай, следва
да бъде съобразено, че по делото не се доказа ответникът, който носи
доказателствена тежест да установи изпълнение, да е погасил задълженията си
поети по договора за банков кредит за времето, считано от 21.09.2013 г. до
обявяване на кредита за предсрочно изискуем 23.04.2014 г., чиито размер възлиза
на сумата от 2 218,58 евро, поради което и на основание чл. 25, б.
"г" от договора за банков кредит е възникнало правото на банката да
обяви кредита за предсрочно изискуем.
По делото се доказа също, че банката
е отправила волеизявлението си за обявяване на кредита за предсрочно изискуем
до ответника, на посочения в договора негов адрес, като същото следва да се
счита за надлежно връчено на 23.04.2014 г., когато адресата му си го е получил
лично от кантората на нотариуса, комуто е възложено действието по връчването на
уведомлението оформено, като нотариална покана. Казаното означава, че
последиците на обявената предсрочна изискуемост са настъпили с достигане
уведомлението до адреса на длъжника, което е станало преди депозиране на
заявлението по чл. 417 ГПК (същото е депозирано на 09.02.2015 г.), съответно,
към датата на заявлението е съществувало изискуемо вземане на банката с
източник Договор за банков кредит "Бизнес кредит" № BL8567/01.10.2007
г., преструктуриран с Анекс № 1/20.09.2011 г. и Анекс № 2/27.03.2013 г., при
обявена предсрочна изискуемост на всички вземания по кредита.
Доказан в производството бе и
размерът на вземането за главница, установен чрез събраните писмени
доказателства, а именно справки и извлечения от кредитната сметка, по която е
било извършвано обслужването на отпуснатия кредит. Трябва да се отбележи, че отсъстват каквито и
да е било данни в даден момент след обявяване на кредита за предсрочно изискуем
от ответника да са били предприемани действия било на определени части или пък
на целия размер на задължението за плащането на обявения за предсрочно изискуем
остатък от отпуснатия кредит. С оглед на това заявения за разглеждане в
настоящото производство главен иск по чл. 422 ГПК, във връзка с чл. 430 ТЗ се
явява доказан в своето основание и размер и следва да бъде уважен изцяло.
По отношение на предявения за
разглеждане иск почиващ на основание чл.422, във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД, с
които е заявена за установяване договорна лихва начислена за периода от
21.06.2014 г. до 09.02.2015 г. трябва да се посочи, че банката-ищец е
материално легитимирана да получава
уговорената по създаденото с ответника кредитно правоотношение възнаградителна
лихва само за времето до обявяване на задължението по договора за кредит за
предсрочно изискуемо. Съобразно т. 2 на ТР № 3/2017 на ОСГТК на ВКС,
"Уговорената в договора лихва е възнаграждение за предоставянето и
ползването на паричната сума за срока на договора. Предсрочната изискуемост има
гаранционно - обезпечителна функция съгласно чл. 71 ЗЗД, независимо че съдържа
и елемент на санкция. Изменението на договора поради неизправност на
заемополучателя има за последица загуба на преимуществото на срока при
погасяване на задължението (чл. 70, ал. 1 ЗЗД) за длъжника. Упражненият избор
от кредитора да иска изпълнението преди първоначално определения срок поради
съществуващия за него риск преустановява добросъвестното ползване на паричната
сума от длъжника, поради което уговореното възнаграждение за ползване за
последващ период - след настъпване на предсрочната изискуемост, не се
дължи.". Ето защо в полза на ищеца е възникнало вземане за възнаградителна
лихва единствено и само до момента на обявяване на кредита за предсрочно
изискуем с връчване на обявление по чл. 60, ал. 2 ЗКИ - 23.04.2014 г. и искът
за възнаградителна лихва в периода от 21.06.2014 г. до 09.02.2015 г. се явява
неоснователен. Пак по тези съображения неоснователен се явява и предявения за
разглеждане в условията на евентуалност осъдителен иск по чл. 240, ал. 2 ЗЗД за
заплащането на договорна лихва начислена за периода от 21.06.2014 г. до
09.02.2015 г. Следователно и този иск следва да бъде отхвърлен.
По разноските: Предвид изхода на
спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има право на разноски съответно
на уважената част от предявените за разглеждане искове. Направените разноски от
ищеца за водене на производство са държавна такса в размер на сумата от
1 525,49 лв., както и възнаграждение за юрисконсулт осъществил
процесуалното му представителство в протеклото пред СГС исково производство,
което съдът определя на сумата от 300,00 лв. Предвид делът на уважената част от
исковете за ищецът се поражда правото да получи присъждане на разноски в размер
на сумата от 1 697,70 лв.
Настоящият съд е задължен да се
произнесе и по разноските в заповедното производство с осъдителен диспозитив
(Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГТК на
ВКС, т. 12). Предвид изхода от спора, в настоящия случай на ищеца се следват
разноски и в заповедното производство , като техния общ размер възлиза на
сумата от 3 534,43 лв. /1 525,49 лв. – държавна такса и 2008,94 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение/, като след извършване на редукция
съответно на уважената част от заявените за установяване претенциите следващите
се разноски за защитата в заповедното производство подлежащи на присъждане в полза
на ищеца възлизат на сумата от 3 287,01 лв.
Така мотивиран Софийски градски съд
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по
предявения от „Ю.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу М.Х.Р.,
действащ в качеството си на едноличен търговец – ЕТ „С.М.Р.“, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 430, ал. 1 ТЗ, че М.Х.Р., действащ в качеството си на
едноличен търговец – ЕТ „С.М.Р.“, с ЕИК ******** дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
сумата в размер от 36 394,91 евро – представляваща главница за предсрочно
изискуем остатък по договор за банков кредит сключен на 01.10.2007 г., изменен
с Анекси от 20.09.2011 г. и 27.03.2013 г., ведно със законната лихва върху
посоченото главно вземане, считано от 09.02.2015 г, до окончателното изплащане
на вземането.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу М.Х.Р.,
действащ в качеството си на едноличен търговец – ЕТ „С.М.Р.“, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, главен иск с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, във връзка с чл. 240, ал. 2 ЗЗД за признаване на установено, че М.Х.Р., действащ в качеството си на
едноличен търговец – ЕТ „С.М.Р.“, с ЕИК ******** дължи на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********,
сумата в размер от 2 603,65 евро – представляваща договорна лихва начислена за
периода от 21.06.2014 г. до 09.02.2015 г., въз основа на договор за банков
кредит сключен на 01.10.2007 г., изменен с Анекси от 20.09.2011 г. и 27.03.2013
г.
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, срещу М.Х.Р.,
действащ в качеството си на едноличен търговец – ЕТ „С.М.Р.“, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***, евентуален иск с правно основание чл.
240, ал. 2 ЗЗД за заплащане на сумата в размер от 2 603,65 евро –
представляваща договорна лихва начислена за периода от 21.06.2014 г. до
09.02.2015 г., въз основа на договор за банков кредит сключен на 01.10.2007 г.,
изменен с Анекси от 20.09.2011 г. и 27.03.2013 г.
ОСЪЖДА М.Х.Р.,
действащ в качеството си на едноличен търговец – ЕТ „С.М.Р.“, с ЕИК ********,
със седалище и адрес на управление ***
да заплати в полза на „Ю.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, както следва : сумата в размер
от 1 697,70 лв.- направени съдебни разноски в рамките на исковото
производство развило се пред настоящата съдебна инстанция и сумата в размер от 3 287,01
лв. – направени съдебни разноски в рамките на заповедното производство
реализирало се по ч. гр.д. № 6538 /2015 г. по описа на СРС, ГО, 88 с-в.
Решението
подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
СЪДИЯ: