Р Е
Ш Е Н И Е
Номер
25.06.2020 год. Град
Царево
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Царевският районен съд граждански състав
на двадесет и шести май две хиляди и
двадесета година
в публично заседание в следния
състав: Председател: Минчо Танев
Секретар: Петранка Бъкларова
като разгледа докладваното от съдия
Минчо Танев
гражданско дело номер 369 по описа на
съда за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по постъпила искова молба
от
*** peг. № ***, чрез ***, ЕИК: *** вписан в Търговския
регистър при Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от Д.Д.- Заместник управител, чрез юрисконсулт Ц.Х.С., срещу: С.Г.М., ЕГН: **********,***, с
която се иска от съда, да постанови решение, с което да приеме за
установено между страните, че ответника дължи на ищеца сумите както следва:
1488.35
лева, представляваща главница по револвиращ кредит;
289.90
лева, представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018 до
04.01.2019;
40.26
лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за
периода от 04.01.2019 до 11.04.2019,
или
общо дължима сума 1818.51 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК- 24.04.2019 год. до
окончателното им изплащане.
Да
осъди ответника, да заплати на ищеца и съдебните разноски в заповедното
производство в размер на 36.37 лева, представляващи заплатената държавна такса
и юрисконсултско възнаграждение в размер на 50.00 лева и съдебните разноски по
настоящото производство в размер на 36.37 лева държавната такса за завеждане на
иск, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100.00 лева.
С исковата молба са представени писмени доказателства.
С разпореждане от 12.08.2019 год. съдът е приел исковата молба и е
постановил да се изпрати препис от исковата молба и доказателствата на
ответника.
Ответника не е бил намерен на посочения адрес,
поради което и на същия е бил назначен особен представител, на разноски на
ищеца. Особения представител е получил препис от исковата молба и приложенията
по нея и е депозирал писмен отговор в срок.
В отговора на исковата молба, особения
представител на ответника твърди, че иска е допустим, но по същество-
неоснователен.
С
исковата молба се твърди, че при
сключване на договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер ***,
ответника е дал съгласието си, освен посочения усвоен кредит, да му бъде
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard. Според ищеца, ответника е активирал, предоставената му от ищеца
кредитната карта ***, с максимален кредитен лимит в размер 1500.00 лв. Според
исковата молба, ответника е преустановил редовното обслужване на кредитната
карта на 01.08.2018 год. когато е било последното му плащане по нея, като
балансът по същата е бил в размер на минус 1778.25. Според ищеца, поради тази
причина, е било блокирано използването на картата. Според исковата молба, за
събирането на дължимите от ответника суми, ищеца е предприел действия по
съдебното събиране на вземането си, като е подал Заявление за издаване на
Заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Районен съд- гр. Царево, по повод
на което е било образувано частно, гражданско дело № *** г. и е била издадена
Заповед за изпълнение № *** год. връчена на длъжника при условията на чл. 47,
ал. 5 от ГПК.
В
отговора на исковата молба ответника твърди, че предявения иск е неоснователен. Според отговора на исковата
молба, липсва подпис на ответника върху т.нар. приложение към
Договор за потребителски кредит, касаеш револвиращ потребителски кредит в
размер на 1500,00 лева. Според отговора, липсват доказателства, относно това,
запознат ли е кредитополучателя с приложението, с което му е отпусната кредитна
карта и изобщо липсват доказателства, че ответника е получил кредитната карта
лично. Според отговора на исковата молба, договорът за револвиращ потребителски
кредит е нищожен поради това, че липсва съгласие от страна на
кредитополучателя, липсва доказателства, за получена кредитна карта в запечатан
плик и пин код от страна на кредитополучателя, не са спазени изискванията на
чл. 11, т. 9, т. 9а и т. 10 от ЗПК, което съгласно чл. 22 от ЗПК прави договора
за потребителски кредит недействителен. Твърди се, че липсва преддоговорна
информация, съгласно ЗКИ, като липсва стандартен европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителски кредит, съгласно чл. 8 от ЗКИ,
липсват и Общи условия, които са неразделна част от договора, като същите
следва да бъдат подписани на всяка страница от кредитополучателя, съгласно чл. 11,
ал. 2 от ЗПК. Липсва информация за ГПР, лихвен процент и др. На следващо място
се твърди, че иска е неоснователен поради факта, че няма доказателства, за
настъпила предсрочна изискуемост на вноските с настъпил падеж, преди датата на
подаване на заявлението в съда.
В съдебно
заседание, представител на ищеца не се явява. Взимат писмено становище, в което
молят съда, да уважи изцяло претенцията.
Особения
представител на ответника, пледира за отхвърляне на исковете.
След
преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от
фактическа страна следното:
От
приложеното по делото ч. гр. дело № *** г. на РС- Царево, се установява, че по
депозирано от ищцовото дружество заявление против ответника, е била издадена
заповед № *** год. за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 от ГПК, с която е разпоредено
длъжникът да заплати на кредитора следните суми: сумата от 1488,35 лева,
представляваща главница, дължима по договор за кредитна карта, възнаградителна
лихва в размер на 289,90 лева за периода от 01.08.2018 г. до 04.01.2019 г.
мораторна лихва в размер на 40,26 лева за периода от 04.01.2019 г. до 11.04.2019
г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 от ГПК- 24.04.2019 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и направените в заповедното производство разноски, от които 36,37
лева платена държавна такса и 50,00 лева юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта
за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл. 47 от ГПК- чрез залепване на
уведомление, като е указано на заявителя, че в едномесечен срок от получаване
на съобщението може да предяви установителния иск по чл. 422 от ГПК.
От
представените по делото превод на български език- извлечение относно вписване в
търговския и фирмен регистър към 13 март
От
представения по делото Договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта "MasterCard" ***
г. сключен между страните се установява, че ищцовото дружество е отпуснало на
ответника револвиращ кредит /под формата на кредитна карта/ в размер на 1500,00
лева, при годишна лихва и такси за ползването му, посочени в договора. Този
кредит представлява револвиращ потребителски кредит, който кредитополучателят
усвоява посредством всякакви транзакции- теглене в брой от банкомати АТМ,
плащания, чрез терминални устройства (POS) и др. осъществени, чрез издадената
му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна лихва и такси за
обслужване за използвания период, съгласно определения годишен лихвен процент.
Прието
по делото като доказателство е и Приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от ЗПК,
представляващо Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за
револвиращ потребителски кредит и издаване и ползване на кредитна карта, в което
подробно са описани характеристиките на съответния кредит, разходите по
кредита, както и други важни условия по договора за кредит.
Представено
по делото е и месечно извлечение по кредитна карта от 14.12.2018 г. от което е
видно, че на основание за плащане CARD- 15726777, ответника следва да заплати в
полза на ищеца, ползван кредитен лимит в размер на сумата от 1778,25 лева, в
срок до 01.01.2019 г.
Представена
е и покана до ответника от ищцовото дружество, от която се установява че същия е
бил поканен да погаси задължението си по кредитна карта "MasterCard" ***.
Приета
по делото е и съдебно-счетоводна експертиза, от заключението на която се
установява, че с подписването на договора, ищецът е предоставил сумата от 1500,00
лева /кредитен лимит/ на ответника, които са могли да бъдат усвоени с кредитна
карта. Ответника е активирал предоставената му кредитна карта. От заключението
е видно, че от 01.08.2018 г. е преустановено плащането по кредитната карта. От
заключението на вещото лице става ясно, че към 24.04.2019 год. /дата на
подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/, задълженията по договора са: 1788,25
лева, от които главница 1488,35 лева, договорна лихва за периода от 01.08.2018
г. до 04.01.2019 г. 289.90 лева, обезщетение за забава за периода от 04.01.2019
г. до 11.04.2019 г. в размер от 40,26 лева.
Съдът
приема експертизата, като компетентно изготвена и кореспондираща с останалите
писмени доказателства по делото и кредитира същата като вярна и обективна.
Други
относими по делото доказателства не са ангажирани.
При
така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявени
са при условията на обективно кумулативно съединяване, искове с правно
основание чл. 422, вр. чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК, вр. чл. 9 от ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
В
тежест на ищеца при условията на пълно и главно доказване е, да докаже
наличието на облигационно правоотношение с ответника, по силата на валидно
сключен Договор за револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна
карта "MasterCard" реалното предоставяне на заемната сума в твърденият
размер от 1500,00 лева под формата на кредитна карта, настъпване на падежа на
вземанията и размера на претенцията за главница и лихви.
Ответникът
от своя страна е длъжен да установи онези свои твърдения и правоизключващи
възражения, от които черпи изгодни за себе си правни последици, като в
конкретния случай, при евентуално доказване твърденията на ищеца, носи тежестта
да докаже, че е изпълнил задълженията си за заплащане на претендираните суми по
посочения договор, както и че го е изпълнил точно.
След
служебна справка в търговския регистър бе установено, че от 01.02.2018 г. по
силата на настъпило универсално *** упражнява дейността си чрез регистрирания в
търговския регистър клон на чуждестранния търговец ***, ЕИК: ***, поради което надлежна страна в производството е
чуждестранният търговец, чрез клона си в България. При извършена справка и в
публичния регистър на БНБ се установи, че ищцовото дружество е регистрирано
като финансова институция по реда на чл. 3а от ЗКИ с регистрационен номер ***.
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ, финансовите
институции могат да извършват дейности по отпускане на кредити със средства,
които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими
средства. От гореизложеното може да се направи извод, че ***, ЕИК: *** има качеството кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК, а ответникът има
качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК. Поради това, съдът
приема за установено по делото, че сключения между страните договор за кредит за покупка на стоки или услуги с номер *** и
отпуснат револвиращ потребителски кредит под формата на кредитна карта
MasterCard, представлява
договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК, а именно договор, въз
основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на
потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга
подобна форма на улеснение за плащане.
Видно
от приложения по делото договор за кредит
за покупка на стоки или услуги с номер *** и отпуснат револвиращ потребителски
кредит под формата на кредитна карта MasterCard, ищеца е предоставил на ответника кредит за
потребителски цели в размер на 271,41 лева, както и кредитна карта с лимит от 1500.00
лева, като между страните е възникнало валидно, облигационно правоотношение.
Този кредит представлява револвиращ потребителски кредит, който
кредитополучателят усвоява посредством всякакви транзакции- теглене в брой от
банкомати АТМ, плащания, чрез терминални устройства (POS) и др. осъществени,
чрез издадената му кредитна карта. Върху усвоената сума се начислява годишна
лихва и такси за обслужване за използвания период, съгласно определения годишен
лихвен процент.
Съгласно
договора, за ползването на револвиращия кредит /кредитна карта/ кредитополучателят
дължи годишна лихва в посочения в договора размер. Лихвата се начислява върху
усвоения размер на кредитния лимит за времето на ползването му. За използването
на картата кредитополучателят заплаща такси, съгласно посоченото в договора.
Като
се има предвид така договореното, настоящият съдебен състав приема, че
процесната сума е предоставена на ответника. Този извод се подкрепя от
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните и
приета като вярна и обективна, както и косвено от обстоятелството, че
ответникът е направил една вноска в размер на 60,00 лева за погасяване на
кредита, което поведение би било правно и житейски нелогично в случай, че
заемателят не е изпълнил задължението си за реално предоставяне на договорената
сума.
От
01.08.2018 г. е преустановено плащането по кредитната карта, като към
24.04.2019 год. /дата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК/,
задълженията по договора са: 1788,25 лева, от които главница 1488,35 лева, договорна
лихва за периода от 01.08.2018 г. до 04.01.2019 г. 289.90 лева, обезщетение за
забава за периода от 04.01.2019 г. до 11.04.2019 г. в размер от 40,26 лева.
Съгласно
договореното между страните, вземането на кредитора става предсрочно изискуемо
в целия му размер, при просрочване на две или повече месечни вноски, считано от
падежната дата на втората непогасена вноска. С оглед на това, че ответникът е
преустановил на 01.08.2018 г. плащането по кредитната карта то към момента на
предявяване на иска, предсрочната изискуемост по договора е настъпила.
Не
се доказа по делото ответникът да е изпълнил задължението си и да е заплатил на
ищцовото дружество дължимите суми за главница и лихви по договора, за които е
издадена и Заповед № *** год. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд-
Царево.
В
т. 1 на ТР № 1/
Настоящият
съдебен състав намира, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл. 22 ЗПК, поради което сключеният между
страните договор за потребителски кредит и издаване на кредитна карта
"MasterCard" е действителен и валиден. При сключване на договора е
спазена изискуемата се от чл. 10, ал. 1 от ЗПК писмена форма на
хартиен носител, същият е ясен и разбираем, като е спазено и изискването за
използване на минимален размер на шрифта, а именно не по-малък от 12.
Анализирано съдържанието на договора отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 1- т. 12 и т. 20 от ЗПК- съдържа дата и място на
сключването, вид на предоставения кредит, индивидуализация на страните, срок на
договора, общия размер на кредита и начин на усвояването му, размер на ГЛП,
информация относно размера, броя, периодичността и датите на плащане на
погасителните вноски, правото на кредитополучателя на отказ от договора, в
случая закриване на кредитната карта и срок, в който може да бъде упражнено
това му право.
Предвид
всичко изложено, настоящият съдебен състав достигна до извода, че ответникът
дължи на ищцовото дружество всички претендирани суми, ведно с направените в
заповедното производство разноски, за които суми е издадена Заповед № *** год. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд- Царево.
По
разноските:
Предвид
изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК, ищецът има право на
разноски, съобразно уважената част от исковете.
Поради
това, ответникът следва да заплати на ищеца сумата от 123,16 лева, за заплатена
държавна такса, сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, сумата
от 350,00 лева за внесен депозит за назначаване на особен представител и сумата
от 400,00 лева за внесен депозит за изготвяне и изслушване на
съдебно-счетоводна експертиза, както и направените разноски в заповедното
производство, а именно 36,37 лева за заплатена държавна такса и 50,00 лева за
юрисконсултско възнаграждение.
Така, мотивиран съдът
Р Е Ш И
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ***
peг. № ***, чрез ***, ЕИК: *** и С.Г.М., ЕГН: **********, че С.Г.М., ЕГН: **********, дължи на *** peг. № ***,
чрез ***, ЕИК: ***, сумите както следва:
1488.35
лева, представляваща главница по револвиращ кредит;
289.90
лева, представляваща договорна лихва по кредита за периода от 01.08.2018 до
04.01.2019;
40.26
лева, представляваща обезщетение за забава, на основание чл. 76 от ЗЗД, за
периода от 04.01.2019 до 11.04.2019,
или
общо дължима сума 1818.51 лева, ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.
410 от ГПК- 24.04.2019 год. до окончателното им изплащане, за които суми е издадена Заповед
№ *** год. по ч.гр.д. № *** г. на Районен съд- Царево
ОСЪЖДА С.Г.М.,
ЕГН: **********, да заплати на *** peг. № ***,
чрез ***, ЕИК: ***, сумата в размер на 123,16 лева, за заплатена държавна
такса, сумата от 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, сумата от 350,00
лева за внесен депозит за назначаване на особен представител и сумата от 400,00
лева за внесен депозит за изготвяне и изслушване на съдебно-счетоводна
експертиза.
ОСЪЖДА С.Г.М.,
ЕГН: **********, да заплати на *** peг. № ***,
чрез ***, ЕИК: *** направените
разноски в заповедното производство, сумата
в размер 36,37 лева за заплатена
държавна такса и 50,00 лева за юрисконсултско възнаграждение,
След
влизане в сила на решението, препис от него да се приложи по ч.гр.д. № *** год.
по описа на ЦРС.
За
присъдените разноски по настоящото производство, да се издаде отделен
изпълнителен лист, по настоящото дело.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, пред Бургаски окръжен съд.
СЪДИЯ: