№ 3861
гр. София, 07.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ
при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА
като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело №
20241110167695 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по предявени от „МС” *, БИК
*** против „И” Е*, ЕИК *** искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл.
86 ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1000 лв.,
представляваща неизплатената част от възнаграждението, обективирано във
фактура № ***, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до
окончателното изплащане на всички дължими суми, както и мораторна лихва
в размер на 7,19 лева за периода от 26.10.2024г. до 13.11.2024г. Претендира
разноски.
В исковата си молба ищецът твърди, че на 30.05.2024г., с ответника
сключили договор за маркетингово обслужване, по силата на който ищецът
следвало да предостави и организира маркетингова и рекламна дейност във
връзка с развитието на бранда „КЛ“, която марка била собственост на
ответника. Твърди се, че в продължение на два месеца, от 01.06.2024г. до
31.07.2024г., ищецът изпълнявал задълженията си по сключения договор и
приетата оферта, като подпомагал ответника при определяне на маркетинг
целите, създаване на дигитална маркетинг стратегия и разпределение на
рекламни бюджети. Сочи се, че служителите на ищеца осъществяват
съдействие при управление на рекламни акаунти във ***, обстоятелство
потвърдено от обменената в *** кореспонденция. Релевират се доводи, че на
19.07.2024г., по молба на ответника, ищецът издал фактура № 224 от
19.07.2024г. за половината от договореното възнаграждение в размер на 1000
лв., като ответникът заявил, че ще заплати остатъка от договореното
възнаграждение в размер на 1000 лв. в брой и поради тази причина поискал
отлагане на издаването на фактурата за остатъка от сумата. Твърди се, че на
18.10.2024г. ищецът издал и изпратил на адрес на електронна поща: ***,
фактура №*** за остатъка от възнаграждението по сключения между страните
1
договор в размер на 1000 лв., но ответникът не заплатил сумата. Претендира
мораторна лихва в размер на 7,19 лева за периода от 26.10.2024г. до
13.11.2024г. Претендира разноски.
С оглед изложеното се моли ответникът да бъде осъден да заплати на
ищеца претендираните суми.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът не депозира отговор на искова
молба.
Софийски районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявените искове са процесуално допустими и основателни.
В съдебното заседание по делото с оглед на непредставянето в срок от
ответника на отговор на исковата молба, неявяването на ответника и техни
представители в първото съдебно заседание по делото, липсата на искане
делото да бъде разгледано в тяхно отсъствие, указването на ответника на
последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването му в съдебно заседание, както и вероятната основателност на
исковете с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства, с оглед на постъпилото искане от страна на
ищеца по чл.238 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, СРС е прекратил съдебното дирене за произнасяне с
неприсъствено съдебно решение.
Съгласно чл.238 ал.1 от ГПК ако ответникът не е представил в срок отговор
на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да
поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника.
Според чл.239 ал.1 от ГПК съдът постановява неприсъствено решение,
когато на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание, както и когато
исковете са вероятно основателни с оглед на посочените в исковата молба
обстоятелства и представените доказателства; съгласно чл.239 ал.2 от ГПК
неприсъственото решение не се мотивира по същество и в него е достатъчно
да се укаже, че то се основава на наличието на предпоставките за
постановяването на неприсъствено решение. Такава е и настоящата хипотеза,
като видно и от представените по делото писмени доказателства, предявените
искове са вероятно основателни.
С оглед на наличието на предпоставките за постановяване на
неприсъствено решение предявените искове са основателни и трябва да бъдат
уважени.
При този изход на делото, съдът следва да присъди в полза на ищеца
разноските в исковото производство, възлизащи на 550 лв. - държавна такса в
размер на 50 лв., както и 500.00 лв. адв. възнаграждение.
Водим от горното и на основание на чл. 239 във връзка с чл.238 от ГПК,
съдът
2
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на осн. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД, „И” Е*, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на „МС” *, БИК ***, сумата от 1000 лева, представляваща
неизплатената част от възнаграждението, обективирано във фактура № ***,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба - 13.11.2024г., до
окончателното изплащане на всички дължими суми, както и мораторна лихва
в размер на 7,19 лева за периода от 26.10.2024г. до 13.11.2024г.
ОСЪЖДА „И” Е*, ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на „МС” *, БИК ***,
разноски в исковото производство в размер на 550 лева.
РЕШЕНИЕТО НЕ ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ, съгласно чл. 239,
ал. 4 ГПК.
ПРЕПИСИ от решението да се връчат на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3