Решение по дело №336/2018 на Административен съд - Добрич

Номер на акта: 406
Дата: 11 октомври 2018 г. (в сила от 13 януари 2020 г.)
Съдия: Теодора Андонова Милева
Дело: 20187100700336
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 5 юни 2018 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е 

№ 406

гр. Добрич,  11.10.2018 г. 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪД  Добрич, V състав  в публично заседание на дванадесети септември,  две  хиляди  и осемнадесета година,  в  състав:                

                                                          СЪДИЯ: ТЕОДОРА МИЛЕВА

при секретаря Мария Михалева, като разгледа докладваното от съдия Т. Милева адм. дело № 336/2018 г. по описа на Административен съд Добрич, за да се произнесе, съобрази следното :

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 211, изр. 1, пр. 2 от Закона за Министерството на вътрешните работи /ЗМВР/.

Образувано е по жалба на Д.П.Г. ***, чрез адв. В.С. - ВАК  против Заповед № 4417з-47 от 14.05.2018 г., издадена от Началник ГПУ Ген. Тошево, с която на оспорващия е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

В жалбата си оспорващият твърди, че оспорената заповед е издадена  в нарушение на материалния закон и при съществени процесуални нарушения на административнопроизводствените правила. На първо място се релевират доводи, че в заповедта липсва цитиране на задължаваща жалбоподателя конкретна норма, която той да е нарушил; не е посочено с какви действия и бездействия не е изпълнил тази норма. Сочи се, че проверката е извършена от комисия в недопустим състав, тъй като председателя на комисията е и издвършил предварителната проверка – нарушение на т.100 от Етичния кодекс за поведение на служителите в МВР, на чл.37 от Инструкция 8121з-470/2015 г., т.2.1 от Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, както и нарушение на чл.7, ал.5 от ПУДМВР.Твърди се, че в заповедта избощо не е изложена фактическата обстановка по казуса, в нарушение на чл.210, ал.1 от ЗМВР, както и на т.2.5 и т.2.6 от Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. на Министъра на вътрешните работи. Посочва се също, че е налице и нарушение на чл.206, ал.2 от ЗМВР и на чл.41 от Инструкция 8121з-813/09.07.2015 г.    

Моли да се отмени заповедта и се присъдят сторените по делото съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. С., която поддържа жалбата и моли да бъде уважена. По делото са представени и подробни писмени бележки.

Ответната страна – Началник на ГПУ Ген. Тошево се представлява от процесуалния  представител юриск. Йорданка Стаматова, която счита заповедта за правилна и законосъобразна. Излагат се подробни съображения както в хода по същество, така и в предоставените по делото писмени бележки. Прави се възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Административен съд Добрич, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Към момента на издаване на оспорената заповед жалбоподателят – младши инспектор Д.П.Г. е на длъжност – Старши полицай на КГПП Кардам от ГПУ Ген. Тошево при РДГП Русе.

         От данните по административната преписка се установява, че със заповед № 4417з-22/09.03.2018 г. на началника на ГПУ – Генерал Тошево е разпоредено на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР извършването на предварителна проверка за изясняване на постъпилите данни във връзка със съобщение № 4066р-2789/05.03.2018 г. на РГГП – Русе и справка № 4417р-2496/07.03.2018 г. за това, че на 05.03.2018 г. около 06:30 часа на ГКПП Кардам при излизане от страната, след предварителна информация от РГВ за трафик на хора, са селектирани за проверка 10 микробуса (с регистрация от Молдова – 9 и от България - 1), като при проверката на микробусите в зоната на ГКПП Кардам са установени и задържани 13 лица без документи за самоличност, по техни данни 11 граждани на Ирак и 2 граждани на Иран. Проверката е възложена на главен инспектор В.Б.Д. – заместник-началник на ГПУ – Генерал Тошево, който е задължен да изготви писмена справка за резултатите от проверката. В заповедта е посочено, че при проверката следва да се установят служителите от дежурната смяна на ГКПП Кардам, които имат отношение към случая, и дали техните действия/бездействия представляват нарушение на служебната дисциплина.      

За извършената проверка е изготвена писмена справка УРИ 4417р-2752/14.03.2018 г., в която е описано, че съгласно месечния график № 4417р-2152/26.03.2018 г. за дежурствата на ГКПП Кардам през месец март 2018 г. за времето от 08, 30 часа на 04.03.2018 г. до 08, 30 часа на 05.03.2018 г. на смяна са били мл.експерт К. К. – командир на отделение, мл. инспектор Т. Д., мл. инспектор Д.Г., мл. инспектор Д. Д. – ст. полицай оператор ЦАС и ЛРТП Петя И.а – системен оператор. Съгласно копие на оперативния дневник и докладна записка с рег.№ 4417р-2393/05.03.2018 г. за изминалото дежурство мл. експерт К.К. и мл. инспектор Т.Д. са изпълнявали служебните си задължения на трасе „влизане“, а мл.инспектор Д. Г. – на трасе „излизане“.

По повод на извършената проверка са снети писмени обяснения от мл. експерт К.К., мл. инспектор Д.Г. и мл.експерт М.Х.- ОД при ГПУ – Ген. Тошево (л.92-94 от делото), съгласно които около 03,00 часа на 05.03.2018г. на ГКПП Кардам на трасе „излизане“ се явяват няколко молдовски микробуса. При обработката на документите на първото МПС от страна на румънските гранични полицаи е установено, че микробусите са заложени по оперативна задача. Българските гранични власти са информирани, че превозните средства ще бъдат селектирани за щателна проверка, като по разпореждане на румънските гранични власти движението е спряно до пристигане на група от ГП Констанца. Мл.експерт К.К. докладва случая на мл.експерт М.Х.- ОД при ГПУ – Генерал Тошево, както и на ст.инспектор Шахънов - ОД на РДГП Русе. Поради невъзможността да се извърши физическа проверка на МПС на трасето К. К. разпорежда на мл.инспектор Д.Г. да продължи да въвежда документите на МПС и пътуващите в тях лица в системата, след което да ги пропуска след бариерата и да ги спира на площадката след трасе „излизане“, за да изчакат да им бъде извършена съвместна физическа проверка и проверка със система на румънските гранични власти „микросърч“. Румънската гранична полиция организира охраната на МПС, като мл.експерт К. нарежда на мл.инспектор Д. Д. и мл. инспектор Т.Д. да водят наблюдение на спрените микробуси и халето. След пристигане на групата от ГП Констанца започва физическа проверка на МПС и проверка със системата „микросърч“, на която присъстват мл. експерт К. и мл. инспектор Д.Г.. Проверките се извършват в халето след трасе „излизане“ и се състоят в слизане на пътуващите лица, проверка със специалния уред „микросърч“ и разтоварване на багажа на пътуващите. По разпореждане на румънския заместник началник ГПУ след приключване на проверките първите пет микробуса са освободени и пропуснати да продължат за Молдова. На разсъмване, около 06, 30 часа, при подготовката на шестия микробус за проверка, румънските гранични полицаи откриват група чужди граждани между останалите микробуси, без да разберат от кой микробус са слезли. Лицата са въведени в помещението за вторичен контрол на ГКПП, като мл.експерт К.К. телефонира на ОД при ГПУ Генерал Тошево и ОД при РДГП Русе и докладва за обстановката.

Въз основа на събраните доказателства проверяващият орган е направил извод, че е налице нарушение на служебната дисциплина от страна на командира на отделението мл. експерт К. К. и мл. инспектор Д.Г., тъй като с горепосочените действия служителите не са организирали и изпълнили в пълен обем установения ред в чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на гранични проверки на ГКПП, чл.7, ал.2 от Споразумение между правителството на РБългария и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата, обн. в ДВ бр. 9 от 31.01.2012 г., в сила от 30.07.2017 г. и в съобщение с рег. № 3282р-5794/02.03.2018 г. на зам.директор на ГДГП старши комисар С.И., изискващ извършване на физически проверки с цел установяване на укрити лица и вещи в тайници или естествени кухини на всички преминаващи през ГКПП превозни средства, както и специфичната длъжностна характеристика на КО на ГКПП: „организира работата по извършване на гранични проверки на лица, МПС и кораби и извършва гранични проверки на лица и превозни средства на първа и втора линия“, и специфичната длъжностна характеристика на старши полицай в ГКПП от ГПУ при РДГП: „извършва проверка на транспортни средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие, взривни вещества, боеприпаси, наркотици и др., пренасяни в нарушение на законодателството на РБългария“.  Препоръчано е за установяване на конкретните нарушения на служебната дисциплина на двамата служители да се извърши проверка на основание чл.205, ал.2 от ЗМВР.     

Със Заповед №4417з-27/20.03.3018 г. е образувана проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР. В обстоятелствената част на заповедта е посочено, че във връзка със сигнал за опит за нелегално преминаване на държавната граница на 13 лица без документи за самоличност и извършена предварителна проверка по случая е установено, че при извършване на граничната проверка мл. Инспектор Д.П.Г. – страши полицай  на ГКПП Кардам не е изпълнил в пълен обем задълженията си, вменени му в специфичната длъжностна характеристика на старши полицай в ГКПП от ГПУ при РДГ: „извършва проверка на транспортни средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие, взривни вещества, боеприпаси, наркотици и др., пренасяни в нарушение на законодателството на РБългария“ и разпоредения ред в чл.37 и чл.40 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, издадена от МВР, като е допуснал преди извършване на физическа проверка на превозните средства от тях да слязат лица, на които не е осъществена цялостна гранична проверка, което представлява нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР. Със същата заповед е назначена комисия в състав: Председател – гл. инспектор В.Д.– зам. началник на ГПУ Ген. Тошево и членове – ст. Инспектор С.С.– началник на ГКПП Кардам и инспектор А.Й.– разузнавач в група ОИД от ГПК Ген. Тошево. Посочено е, че комисията в срок до 05.04.2018 г. следва да изготви справка, относно наличието на основание за реализиране на дисциплинарна отговорност на служителите. Заповедта е сведена до знанието на жалбоподателя на 21.03.2018 г.

Със Заявление, вх. № 4417р-3081/23.03.2018 г. Д.Г. е поискал да участва в образуваното срещу него производство и да бъде защитаван от адвокат. На заявлението е поставена резолюция – към материалите от проверката.

Председателят на комисия е направил Предложение от дата 02.04.2018 г. до Началника на ГПУ Ген. Тошево с което моли да бъде удължен срока на дисциплинарното производство на осн. чл.4 от Инструкцията за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания … С резолюция Началника на ГПУ Ген. Тошево е удължил срока на проверката до 13.04.2018 г. /лист 57/.

На 03.04.2018 г. е съставен Протокол за отказ от даване на писмени обяснения от служител, извършил дисциплинарно наказание, подписан от двама свидетели на отказа.

        За резултатите от проверката е издадена Справка УРИ 4417р-3979/16.04.2018 г., в която са възпроизведени данните от предварителната проверка. Допълнително са описани часовете на обработване на всеки един молдовски микробус на трасе „излизане“ според данните от АИС „ГК“. От протоколите за разпит е прието, че чуждите граждани, които са били установени на пункта, са били укрити в три от тези микробуси. В справката са цитирани основните задължения в специфичната длъжностна характеристика на старши полицай в ГКПП. Посочено е, че съгласно т.2.3.2 и т.2.3.5 от протокол за сътрудничество рег.№ 407/08.01.2007 г. относно начина на функциониране на съвместния пункт за преминаване на българо-румънската граница ГКПП Кардам – Негру Вода и осъществяване на съвместен граничен контрол на едно спиране за преминаване на границата след приключване на контрола „излизане“ документите се връчват на контролиращ служител от държавата, в която се влиза, като след започване на контрола на влизане, контролиращите служители от държавата, от която се излиза, нямат повече право да извършват дейности по граничен контрол освен в случаите, посочени в чл.7, ал.3 от Споразумението след предварително уведомяване.

След анализ на събраните доказателства комисията е счела, че не е извършена физическа проверка на десетте МПС от българските гранични служители, с оглед на което е направила извод, че мл.инспектор Г. не е извършил физическа проверка на МПС. Същият не е извършил или е нямал възможност да извърши физическа проверка на автомобила и преди приключване на цялостната проверка, документите са предоставени на румънският граничен контрол. Прието е, че служителят е проявил небрежност при изпълнение на разпореденото в инструктаж преди началото на дежурството, не е изпълнил служебното си задължение произтичащо от т.ІІ от специфична длъжностна характеристика и не е организирал и изпълнил в пълен обем разпоредения ред в чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. на МВР, чл.7, ал.2 от Споразумение между правителството на РБългария и правителството на Румъния, както и в съобщение с рег.№ 3282р-5794/02.03.2018 г. на зам.директора на ГДГП С.И. за извършване на физическа проверка за укрити лица на всички преминаващи през ГКПП превозни средства. Поради горното е предложено на Началника на ГПУ Ген. Тошево на осн. чл.194, ал.2 ,т.2 и чл.197, ал.1 т.2 от ЗМВР, във връзка с чл.199, ал.1, т.3 от ЗМВР за извършено нарушение на служебната дисциплина на мл. Инспектор Д.П.Г. – ст. Полицай на ГКПП Кардам да  бъде наложено дисциплинарно наказание – „писмено предупреждение“.

Върху справката ръчно е изписан текст „запознах се със справката, в 24 часов срок ще внеса възражение – дата 23.04.2018 г.

На 23.04.2018 г. до Д.П.Г. е отправена покана за даване на писмени обяснения. В срока посочен в същата, такива не са дадени.

По делото като част от административната преписка е приложен Протокол за сътрудничество, относно начина на функциониране на съвместен пункт за преминаване на българо-румънската граница ГПП Кардам – Негро вода /шосе/ и осъщствяване на съвместен граничен контрол на едно спиране за преминаване на границата; Заповед за утвърждаване на специфична длъжностна характеристика, протокол, че жалбоподателят е запознат с нея, специфична длъжностна характеристика; докладна записка от 06.12.2017 г., относно оценка на служебната дейност по въвеждане в работа на ГКПП и осъществяване на гранични проверки, по време на проведената за времето от 11.09.2017 г. до 06.12.2017 г. наставническа дейност с мл. Инспектор Д.П.Г. – ст. Полицай при ГКПП Кардам; кадрова справка на Д.П.Г.; протокол за резултати от проведен теоретичен и практически изпит на мл. Инспектор Д.Г.; Заповед №4417з-75/08.09.2017 г. за организиране и провеждане на наставничество при въвеждане в работа на служители на ГПУ Ген. Тошево; протоколи от разпит на задържани лица; План за провеждане на инструктаж на дежурна смяна на ГКПП Кардам за времето 08.30 часа на 04.03.2018 г. до 08.30 часа на 05.03.2018 г., ведно с график на служителите; Докладна записка за изминалото дежурство на процесната дата; рапорт за изминалото дежурство от мл. Експерт М. Х.; Докладна записка за резултатите от работата на гранично-полицейски наряд, подписана от мл. Експерт Ж. и мл. Инспектор Г. от дата 05.03.2018 г.

В резултат на проведената проверка, началникът на ГПУ Ген. Тошево, издал Заповед №4417з-47/14.05.2018 г., с която за допусната небрежност, неизвършване на физически проверки на превозни средства е прието, че е допуснато нарушение  по смисъла на чл.194, ал.2, т.1, чл.197, ал.1, т.2, чл.199, ал.1,т.3 на младши инспектор Д.П.Г. – старши полицай в ГКПП Кардам от ГПУ Ген. Тошево към РД ГП Русе е наложено дисциплинарно наказание писмено предупреждение за срок от три месеца. Заповедта е връчена на Г. на 22.05.2018 г.

 В мотивите към заповедта е посочено, че на 05.03.2018 г. около 2.50 часа, жалбоподателят при извършване на съвместна гранична проверка на трасе „изход“ от страната на ГКПП Кардам на първия от десет молдовски микробуса, явили се за излизане от страната, след като е установил, че  микробусите са били заложени по задача от румънските гранични органи, не е извършил физическа проверка на укрити лица, в резултат на което  около 06,30 часа на същата дата на пункта са били открити от румънските органи 13 чужди граждани, които са били укрити в три от микробусите. С горепосочените действия мл. Инспектор Д.П.Г. не е изпълнил в пълен обем, разпоредения ред в чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, издадена от МВР, и разпореденото в указание № 3282р-5794/02.03.2018 г. на ГДГП – МВР относно извършване на физически проверки за укрити лица на всички преминаващи през ГКПП превозни средства като част от обхвата на граничната проверка. Прието е, че служителят е проявил небрежност в служебната дейност. Извършеното е квалифицирано като нарушение на служебната дисциплина по смисъла на чл.194, ал.2, т.1 от ЗМВР, за което на основание чл.199, ал.1, т.3, предложение първо от ЗМВР – за небрежност в служебната дейност – е предвидено налагане на дисциплинарно наказание „писмено предупреждение“ за срок от три до шест месеца.

По делото като доказателства са приобщени Писмо УРИ -3282р-21528/06.10.2015 г.; Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. за подобряване на дисциплинарната практика в МВР, издадена от Министъра на вътрешните работи; Заповед №8121з-749/24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи за утвърждаване на образци на документи по Инсктрукция №8121з.470/27.04.2015 г.; Съобщение №3182р-5794/02.03.2018 г. на Зам. директор на ГДГП; Месечна информация за резултатите от дейността по граничния контрол по държавната граница на РБългария през м. февруари 2018 г., м. януари 2018 г., м. март 2018 г.; Заповед №8121з-187/07.03.2016 г. на Министъра на вътрешните работи; Заповед №УРИ 4417з-18/02.03.2018 г. на Началник ГПУ Ген. Тошево; Справка УРИ 4417р-2496/07.03.2018 г..

В хода на съдебното производство са събрани и гласни доказателства, които не се различават по своето съдържание от обясненията на служителите, снети в хода на дисциплинарното производство. Както от обясненията на жалбоподателя, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели мл.експерт К. К. -  и мл.инспектор Д.Г. Д., които са били в една и съща смяна с жалбоподателя, се установява, че физическата проверка (ръчно и със системата “микросърч”) на десетте молдовски микробуса, в които са били укрити чуждите граждани, е била извършена, след като българският служител на трасе „излизане“ е въвел „премини“ и е предал документите на лицата и МПС на румънския граничен служител. Свидетеля К. е докладвал няколко пъти случая на ОД при ГПУ, както и на ОД при РДГП, който му е наредил да участва при извършването на щателната проверка на микробусите от страна на румънските гранични служители. Жалбоподателят и свидетелите са уточнили, че микробусите са били пълни с багаж, температурата навън е била между -7 и -10 градуса, имало е сняг, външното осветление около пункта е било слабо, поради което е било невъзможно превозните средства да бъдат проверени ръчно на плаца преди бариерата. Посочили са, че дежурната смяна е следвала досегашната практика на граничен контрол на ГКПП Кардам, според която микробусите и товарните автомобили се отклонявали за физическа проверка с румънската система „микросърч“, след като проверяващият граничен служител на трасе “излизане“ е натиснал бутон „премини“. Добавили са, че българските гранични служители разполагат с газ анализатор, но той не е подходящ за всички видове превозни средства, поради което задължително микробусите и товарните автомобили, които не могат да се проверят физически на място, се отклоняват за проверка с микросърч. Системата микросърч е румънски уред за проверка, с който работи специално обучен румънски граничен полицай. Проверката се извършва съвместно, но само румънският контролиращ служител има право да борави с този уред. От показанията на К. става ясно, че първоначално жалбоподателят и румънският граничен полицай са извършили съвместна идентификация на пътниците по документи. След това Г. е въвел данните на лицата и МПС в системата и тъй като тя не е реагирала, е регистрирал преминаване и е предоставил документите на румънския си колега. Свидетелят изрично е посочил, че преди да пропуснат микробусите от българска към румънска страна са отворили страничната и задната им врати и са установили, че всички са били с плътно нареден багаж. След идентификация на лицата и оглед на пътническото отделение микробусите са били изведени за физическа проверка и проверка със системата „микросърч“. По разпореждане на началник смяната К. всички превозни средства са били въведени в системата, преди да бъдат вкарани в халето за проверка. Както жалбоподателят, така и свидетелите са подчертали, че по време на дежурството им е имало и други преминаващи превозни средства (товарни автомобили) и пълната физическа проверка на микробусите би довела до тяхното забавяне поради недостатъчния брой служители на границата, като едва в 06,30 часа са дошли двама души от ОДГ, за да окажат съдействие за охрана на микробусите.                      

              Свидетелят И.С.Г.– началник сектор „Гранични проверки“ в РДГП Русе. Свидетелят прави разяснения какво означава проверка на съвместен гранично контролно пропускателен пункт. В своите обяснения, свидетелят се позовава на документи, утвърдени със Заповед №1з-541 и посочва, че всички служители са запознати с тези документи.

             От показанията на св.В.Д.– зам.началник на ГПУ – Генерал Тошево и председател на проверяващата комисия, се установява, че около 06,00 часа дежурният при ГПУ – мл.експерт М.Х., а по-късно и мл.експерт К.К. го информирали, че на ГКПП – Кардам при проверка от румънските гранични власти на десет молдовски микробуса с микросърч са установени 13 лица нелегални имигранти между спрените микробуси, без да се разбере откъде са дошли те. Около 07,00 – 07,30 часа св. Д. пристигнал на място заедно с дежурния инспектор С.С., където установили четири микробуса, които били спрени след бариерата по посока Румъния, а румънските служители извършвали проверки в халето. Някои от микробусите били проверени преди това и били освободени да заминат за Румъния и оттам за Молдова. Д. извикал допълнителни сили, като нелегалните имигранти били отведени в ГПУ – Генерал Тошево, където с помощта на преводач било установено, че лицата са били в микробусите, като багажът им е останал в тях. Д. и другите служители се върнали на ГКПП – Кардам и извършили проверка на останалите четири микробуса, но не открили никакъв багаж, след което мигрантите казали, че багажът е бил в микробусите, които са били пропуснати от румънските служители за Молдова. Св.Д. е заявил, че десетте микробуса и документите на пътуващите в тях лица са били обработени от българска страна и са били предадени за работа на румънските служители. Според показанията му в деня на въпросната смяна той е бил дежурен по ръководство, а дежурен инспектор (служител на разположение) е бил С.С., но те се опровергават от приложената по делото заповед УРИ 4417р-18/02.03.2018 г. на началника на ГПУ – Генерал Тошево. От тази справка се установява, че по това време дежурен по ръководство и служител на разположение едновременно е бил ст.инспектор Д. Д., но по делото липсват каквито и да е данни той да е бил уведомяван за случая.                            

Въз основа на установените по делото факти, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима. Подадена е в предвидения в чл. 149, ал. 1 от АПК преклузивен срок, от надлежна страна, при наличие на правен интерес, и срещу индивидуален административен акт, който подлежи на съдебен контрол за законосъобразност. Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

           В настоящото производство и съгласно чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146 от АПК, Съдът проверява законосъобразността на обжалвания административен акт, като преценя дали е издаден от компетентен орган и при спазване на установената форма, спазенили са процесуалните и материалноправни разпоредби по издаването му.

           Обжалваната заповед е издадена от компетентен административен орган – Началника на ГПУ Ген. Тошево, овластен съобразно чл. 204 т. 3 от ЗМВР, в предвидената от закона писмена форма по чл. 59 от АПК .

           Изпълнено е условието на чл. 195, ал. 1 от ЗМВР, според което дисциплинарното наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от една година от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя. Дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. Съдът приема, че нарушението е открито с изготвянето на Справка №УРИ 4417-3979/16.04.2018 г. на назначената със Заповед №4417-27/20.03.2018 г. комисия. Заповедта е издадена на дата 20.03.2018 г., т.е. спазен е двусемесечния срок.

Неоснователно е възражението, посочено в жалбата на оспорващия, че в предложението за удължаване на срока на извършване на проверката не е посочен срок за удължаване. Предложението е направено три дни преди изтичане на срока посочен в заповедта за образуване на проверката. Никъде няма изискване да се посочва в какъв срок следва да бъде удължена проверката. Това е направено с резолючия на административния орган, като същата е удължена до 13.04.2018 г.   Неоснователни са доводите на касатора за нарушение на чл. 47 от Инструкция № 8121з-470/27.04.2015 г. за организацията на дейността по установяване на дисциплинарни нарушения и налагане на дисциплинарни наказания, събирането и обработката на информация за състоянието на дисциплината и дисциплинарната практика в Министерството на вътрешните работи. Срокът е спазен като в деня на постъпване на предложението за удължаване на срока същият е продължен.

Неоснователно е и възражението, относно несъгласуването на заповедта с юрисконсулт. Проблемът с несъгласуването на оспорената заповед с юрисконсулт е вътрешно-организационен за самото учрежданеие и той не може да повлияе върху законосъобразността на заповедта.

Съдът обаче намира, че в хода на дисциплинарното производство действително са допуснати други съществени нарушения на производствените правила, водещи до отмяна на оспорваната заповед.

Съгл. т.2.1 от Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи, дисциплинарнонаказващите органи по чл.204, т.3 и т.4 следва да възлагат извършване на проверки по сигнали за дисциплинарни нарушения, проверки по чл.205, ал.2 от ЗМВР и дисциплинарните производства от комисии, които не са съставени изцяло от служители от същото звено, в което служителят изпълнява служебните си задължения. Съгл. чл.7, ал.5 от Правилника за устройство и дейността на МВР, териториалните звена на ГДГП са регионалните дирекции „Гранична полиция“ /РДГП/, в които могат да се създават гранични полицейски управления /ГПУ/, бази гранично-полицейски кораби, гранични контролно-пропускателни пунктове /ГКПП/, сектори и други звена от по-нисък ранг. В конкретния случай, всички членове на съставената комисия са служители на едно звено, а именно ГПУ Ген. Тошево, а именно – председател В.Б.Д. – зам- началник на ГПУ Ген. Тошево, ст. Инспектор С.П.С.– началник на ГКПП Кардам при ГПУ Ген. Тошево и инсп. А.Й.Й.– разузнавач в група ОИД от ГПУ Ген. Тошево, т.е. всички са служители в звеното, в което работи и жалбоподателя, като това безспорно води до нарушение на Заповед №8121з-1252/03.11.2016 г. на министъра на вътрешните работи. Същата е издадена на осн. чл.33, т.7 и т.9 от ЗМВР, поради което е задължителна за началника на ГПУ Ген. Тошево. Предвид изложеното, следва да се приеме, че е налице съществено процесуално нарушение, допуснато при сформирането на комисията, извършваща проверката, още повече, че в комисията е бил включен и В.Б.Д. – зам.-началник на ГПУ Ген. Тошево, който е извършил и предварителната проверка по случая. Съгл. чл. 37 от Инструкция №8121з-470/2015 г.,  „Предложените участници за дисциплинарноразследващ орган по възможност трябва да бъдат съобразени с длъжността на държавния служител, срещу когото е образувано дисциплинарното производство, да бъдат компетентни в областта, предмет на дисциплинарното производство, и да не са участвали в извършени предварителни проверки, по които е образувано дисциплинарното производство. Точно обратното е в настоящия казус, което може да доведе до извода, че не е възможно да е налице обективност при извършване на дисциплинарната проверка, при положение, че В.Д.следва да проверява собствените си констатации изложени в справката му по предварителната проверка, поради което и съдът намира, че това е в нарушение на принципа на самостоятелност и безпристрастност, установен в чл.10 АПК.

Следващото констатирано от съда съществено процесуално нарушение и свързано с неизпълнението на наказващия орган да изслуша служителя или да приеме писмените му обяснения, съобразно норматана чл.206 от ЗМВР. В Заповедта е посочено, че са приети писмените обяснения на Г. дадени с рег. №4417р-2727/13.03.2018 г., които са дадени при извършване на предварителната проверка. Видно от доказателствата по делото, Г. е запознат с издадената заповед за образуване на проверка по чл.205, ал.2 от ЗМВР на 21.03.2018 г.  Със Заявление с вх. №4417р-3081/23.03.2018 г., същият е поискал от административния орган да бъде запознат с цялото производство, както и да се представлява от адвокат при упражняване на правата му. С резолюция върху заявлението от началника на ГПУ Ген. Тошево с дата 02.04.2018 г. заявлението е приложено към материалите от проверката. Няма данни в последствие Г. да е бил викан, да е давал обяснения и да е използвал правото си на адвокатска защита в производството. На 23.04.2018 г. оспорващият се е запознал и с изготвената справка от проверката, но в посочения 24-часов срок не е внесъл възражения, като същият изрично е поканен да даде такива с Покана рег. №4417-4286/23.04.2018 г. Това обаче са обяснения по смисъла на чл.207, ал.10 от ЗМВР и се дават пред комисията, ако има несъгласие с установените факти, и не представляват обяснения пред наказващия орган по смисъла на чл.206 от ЗМВР. Редът за провеждане на дисциплинарно производство е уреден в чл.205 и сл. от ЗМВР. Дисциплинарното производство се образува при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение и за неговия извършител, а съгл. чл.205, ал.2 от ЗМВР за изясняване на постъпилите данни дисциплинарнонаказващият орган може да разпореди извършване на проверка. Дисциплинарно привлеченото лице има правата по чл.207, ал.8 от ЗМВР, които има всеки държавен служител срещу когото се води дисциплинарно производство, а именно: да се уведоми за започване на дисциплинарното производство, да се запознае с обощената справка по ал.7, което се удостоверява с подпис и дата, да участва в производството самостоятелно или да бъде подпомаган в защитата си от посочено от него служител на МВР, да се запознава с материалите по производството и да прави необходимите извлечения, да представя доказателства, да прави искания, бележки и възражения, да дава или да откаже да дава обяснения. От наказващия орган не е изпълнено задължението му по чл.206 от ЗМВР, което винаги е основание за отмяна на дисциплинарното наказание. Още повече, че в хода на дисциплинарната проверка от председателя на комисеята Д. са приложени единствено и само събраните от него доказателства при предварителната проверка, като не е извършено нищо допълнително, като никой от колегите на жалбоподателя, както и самият той не е давал обяснения в хода на дисциплинарната проверка.

От материалите по делото е видно, че не са установени всички обстоятелства, при които е извършено твърдяното нарушение, и не са събрани всички необходими и относими доказателства за разкриване на обективната истина. Дисциплинарноразследващият орган не е изслушал всички полицейски служители, които са съпричастни към случилото се, и с обясненията си биха могли да допринесат за изясняване на правнорелевантните факти по случая. В хода на предварителната проверка са снети единствено обяснения от жалбоподателя, командира на отделението и ОД при ГПУ – Генерал Тошево. При проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР не са изискани нови писмени обяснения от тези служители, като дисциплинарноразследващият орган само е приобщил обясненията им, дадени по време на предварителната проверка. Нито в предварителната проверка, нито в проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР са събрани сведения от другите служители в състава на дежурната смяна, както и от ОД при РДГП Русе, на когото жалбоподателят се е обаждал няколкократно. Не е изследвано какво е докладвано на оперативната дежурна част на ГПУ и РДГП и какви мерки и действия са разпоредени от тях. Не е установено при какви условия е извършена граничната проверка на молдовските микробуси, кога, как и в каква последователност е установено, че те са заложени по оперативна задача на румънските гранични власти, по какъв начин са организирани проверките на първа и втора линия на ГКПП Кардам и какви са били взаимните договорености между контролиращите служители от българска и румънска страна относно осъществяването на съвместния граничен контрол на превозните средства и пътуващите в тях лица. Не са изследвани обстоятелствата, които имат значение за тежестта на нарушението (напр. метереологични условия, състав на смяната, интензивност на пътнико-потока) и вредните последици от него. Действително дисциплинарноразследващият орган сам решава какви процедурни действия да извърши за доказване на дисциплинарното нарушение, но това не означава, че разследването му следва да се състои основно в приобщаване на доказателствата, събрани при други проверки, без да използва други методи или средства за разкриване на обективната истина. В обобщената справка, с която е приключила проверката по чл.205, ал.2 от ЗМВР, не са направени каквито и да е самостоятелни фактически изводи. Тя, както и справката от предварителната проверка възпроизвеждат единствено писмените обяснения на служителите, дадени преди образуване на дисциплинарното производство, без да посочват кои са приетите за установени факти и обстоятелства и въз основа на какви доказателства. Всички това е повлияло върху законосъобразността на оспорения административен акт, тъй като нито той, нито съпътстващите го документи съдържат пълната фактическа обстановка при извършване на нарушението и действителен анализ на доказателствата и обстоятелствата, при които е извършено нарушението.

Дисциплинарнонаказващият орган  не е спазил и разпоредбата на чл. 206, ал. 2 от ЗМВР, според която норма при определяне на вида и размера на дисциплинарните наказания се вземат предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата, е нарушил принципът за съразмерност и е постановил несъответствен на целта на закона акт - незаконосъобразност по чл. 146, т. 5 от АПК. Като е преценявал поведението на жалбоподателя, за да определи вида и размера на дисциплинарното наказание, няма данни органът да е взел предвид тежестта на нарушението и настъпилите от него последици, обстоятелствата, при които е извършено, формата на вината и цялостното поведение на държавния служител по време на службата. По делото не се събраха доказателства за такава преценка, няма мотиви за това в заповедта, събрани са доказателства в административнонаказателното производство, но същите не са анализирани и преценени от дисциплинарнонаказващия орган.

              В изброяването по тежест в чл. 197, ал. 1 от ЗМВР на дисциплинарните наказания писменото предупреждение е на втора позиция, като по-леко наказание е мъмренето, с оглед на което изборът на конкретното наказание следва да е мотивиран, а това не е сторено от дисциплинарнонаказващия орган.

Всички тези пороци водят до извода, че  дисциплинарно производство е проведено при допуснати процесуални нарушения, които нарушения са съществени, тъй като засягат правата на лицето, поради което и водят до отмяна на оспорваната заповед като незаконосъобразна, без същата да бъде разгледана по същество.

           Независимо от горното ,съдът намира, че следва да се произнесе и по същество на спора.           

           От съдържанието на оспорената заповед е видно, че жалбоподателят е наказан за това, че на 05.03.2018 г. около 2.50 часа при извършване на съвместна гранична проверка на трасе „изход“ от страната на ГКПП Кардам на първия от десет молдовски микробуса, явили се за излизане от страната, след като е установил, че  микробусите са били заложени по задача от румънските гранични органи, не е извършил физическа проверка на укрити лица, в резултат което  около 06,30 часа на същата дата на пункта са били открити от румънските органи 13 чужди граждани, които са били укрити в три от микробусите. С горепосочените действия мл. Инспектор Д.П.Г. не е изпълнил в пълен обем, разпоредения ред в чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. за реда и организацията за осъществяване на граничните проверки на ГКПП, издадена от МВР, и разпореденото в указание № 3282р-5794/02.03.2018 г. на ГДГП – МВР относно извършване на физически проверки за укрити лица на всички преминаващи през ГКПП превозни средства като част от обхвата на граничната проверка. Прието е, че служителят е проявил небрежност в служебната дейност

За да се прецени дали е извършено вмененото на жалбоподателя нарушение, следва да се установи дали действително молдовските микробуси са подлежали на физическа проверка и като не я е извършил е допуснал нарушение на разпоредбите на чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. на МВР. Съгласно чл.2 от тази инструкция граничната проверка представлява система от последователни действия и организационни мерки по отношение всяко преминаващо през държавната граница лице с цел установяване на неговата самоличност, наличието на необходимите условия за преминаване през държавната граница и липсата на мерки, ограничаващи движението му през границата на Република България. Граничните проверки включват и проверки на превозните средства и вещите във владение на лицата, които пресичат границата. Съгласно чл.3 от инструкцията граничните проверки се извършват на граничните контролно-пропускателни пунктове на обособени за целта работни места, които представляват проверка на първа линия. Граничната проверка на втора линия се осъществява на специализирани работни места, на които се извършват цялостни проверки на чужденци, както и допълнителните контролни процедури на лица, които се ползват с право на свободно движение съгласно правото на Съюза. В чл.37 от инструкцията е посочено, че проверката на пътните превозни средства включва визуална проверка на документите и на превозното средство, проверка на документите и на превозното средство в автоматизираните информационни системи и физическа проверка, като съгласно чл.40, ал.1 физическата проверка се извършва ръчно или с технически средства и има за цел установяване на укрити лица и вещи в тайници или в естествени кухини. От логическия и систематическия анализ на тези разпоредби с останалите разпоредби от инструкцията и по-конкретно с разпоредбите на чл.38, чл. 39, чл.45 и чл.55 от тази инструкция, както и чл.8 и чл.9 от Организационно – технологични правила за работа с автоматизираната информационна система “Граничен контрол”, утвърдени със заповед № Із-541/11.03.2013 г. на МВР, се налага извода, че основните действия при проверката на първа линия са идентификация на лицата, проверка на документите на превозните средства и проверка на лицата и превозните средства в АИС. Физическата проверка на превозните средства е част от граничната проверка на втора линия. Тя не е задължителна при проверката на първа линия и се извършва само ако преминаващите лица и управляваните от тях ППС са обекти в АИС, лицата ползват нередовни документи за пътуване или когато в документите им и в АИС не са налице данни за законното им влизане на територията на страната. В случая от доказателствата по делото е видно, че при проверката на документите на микробусите и пътуващите в тях лица не е установено нито едно от тези обстоятелства, поради което граничният полицай на първа линия е регистрирал преминаване. Действително първият микробус е излязъл по оперативна задача на румънските гранични власти, но това е установено след предаване на документите на преминаващите лица и ППС на румънските гранични власти и проверката в тяхната информационна система. По отношение на останалите микробуси няма категорични данни кога и по какъв начин е установено, че те също фигурират като обекти в румънската информационна система за граничен контрол. От обясненията на жалбоподателя е видно единствено, че румънските гранични власти са го информирали, че превозните средства ще бъдат селектирани за щателна проверка от румънската миграционна служба, но не е установено нито кога точно е информиран, нито за кои превозни средства се е отнасяла информацията, за да може да се прецени дали това е станало преди или след приключване на граничната проверка на трасе “излизане”. В обясненията си пред съда св. К. е пояснил, че първоначално заложените по задача микробуси са били четири, след което са станали десет. От обобщената справка е видно, че по отношение на всички молдовски микробуси с изключение на един е регистрирано преминаване в периода от 02,18 часа до 03,27 часа, а според писмените обяснения на жалбоподателя до пристигането на специализираната група от Констанца между 03,30 и 04,00 часа румънските гранични полицаи са изключили компютрите си и са обявили, че имат проблем със системата. При тези обстоятелства и при липсата на конкретни данни, че молдовските микробуси и пътуващите в тях лица са били обект в българската АИС, командирът на отделението К.К. е разпоредил на жалбоподателя да продължи да въвежда документите на МПС и пътуващите в тях в системата и поради невъзможност да се извърши физическа проверка на МПС, поради многото багаж, тя да се извърши съвместно с румънските колеги, поради което и микробусите били извеждани след бариерата на площадката след трасе излизане. Т.е. оспорващият  не е допуснал неизпълнение в пълен обем на реда, установен в чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. на МВР /още повече, че същият е изпълнявал устна заповед на своя командир/. В заповедта си дисциплинарнонаказващият орган се е позовал и на съобщение № 3282р-5794/02.03.2018 г. на зам.директора на ГДГП, но първо това съобщение е било адресирано до директорите на РДГП и началниците на ГПУ и ГКПП, и второ, в него е разпоредено единствено, че следва да се създаде организация за извършване на физически проверки за укрити лица на всички преминаващи през ГКПП превозни средства, което още не значи, че микробусите са подлежали на задължителна физическа проверка и като не е извършил такава, не означава че, жалбоподателят е извършил нарушение на служебната дисциплина.      

Освен това, за да се разпореди извършване на физическа проверка на превозните средства, дежурната смяна трябва да разполага със седем гранични полицаи извън командира на отделението, сред които гранични полицаи, изпълняващи гранични проверки на първа и втора линия и гранични полицаи, изпълняващи проверки на превозните средства за укрити лица, съгласно чл.15, ал.1 и ал.2 от Инструкция № 8121з-813 от 09.07.2015 г. на МВР. От доказателствата по делото е безспорно установено, че дежурната смяна на 05.03.2018 г. е разполагала само гранични полицаи на първа линия (на “вход” и “изход”), оператор на ЦАС и системен оператор, но не и с гранични полицаи на втора линия и всяко преразпределение на състава на смяната по работни места би довело до нарушаване на непрекъснатия режим на работата на ГКПП и забавяне на движението на пътнико-потока. Следователно жалбоподателят не е служителят, който би разпоредил преразпределение на състава, а това е бил евентуално командира му, но такова действие не е предприето. Действително в специфичната длъжностна характеристика за длъжността полицай-старши полицай е посочено, че той извършва проверка на транспортните средства с цел разкриване на укрити лица, оръжие, взривни вещества, боеприпаси, наркотици, психотропни вещества, стоки с възможна двойна употреба, пренасяне в нарушение на законодателството на РБългария, но това се извършва единствено при наличие на съмнение относно преминаващите лица и управляваните от тях ППС, а такова в системата от българска страна не е било отразено. След като от румънска е постъпила информация за евентуален проблем той е докладвал на прекия си началник, който му е разпоредил да продължи да въвежда данните за микробусите и лицата в тях в системата, поради което и отговорността за последващите действия спрямо молдовските микробуси и пътуващите в тях лица не би следвало да е негова.  

От друга страна, по делото е безспорно, че ГКПП – Кардам, на който жалбоподателят е осъществявал функциите си , е съвместен пункт за преминаване на българо-румънската граница ГПП Кардам – Негру вода (шосе) и осъществяване на съвместен граничен контрол, на който съгласно двустранен протокол за сътрудничество относно начина на неговото функциониране от м.януари 2007 г. граничният контрол на преминаващите лица и ППС на влизане и излизане се извършва на едно спиране без прекъсване, като проверката на първа линия се извършва в една кабина с две обособени работни места, а щателната проверка на втора линия може да се извършва от всяка страна – отделно, както и съвместно. Съвместният граничен контрол се осъществява от съвместни екипи, които включват минимум по един служител от държавата на изход и държавата на вход. В т. 10 от посочения протокол е казано, че с оглед на осъществяване на граничен контрол, който да осигури движението на пътнико-потока, страните определят съвместно и съгласувано дейностите на служителите. Според т.13 служителите от двете страни ще действат за предотвратяване и разкриване на нелегални преминавания на държавната граница през ГПП и в непосредствена близост до тях, вземайки заедно необходимите мерки, а според т.14 допълнително решение относно екипите за контрол ще се взима от началниците на ГПП на двете страни или от техните заместници в момента. В т.2.3.6 от този протокол е посочено, че граничният контрол може да се извършва и едновременно от контролиращите служители, а в т.2.3.7 – че щателен контрол, при необходимост, ще се извършва в халето за щателна проверка на МПС, което е налично на ГПП Кардам (шосе). Съгласно т.1 от глава ІV “Други условия, необходими за осъществяване на граничния контрол” при граничния контрол, извършван от двете страни, ще се има предвид използването на собствена техника и служебни кучета, като в случай на необходимост, наличната техника и служебните кучета, принадлежащи на една от страните, ще могат да се използват съвместно. Нито в обобщената справка, нито в обжалваната заповед е посочено какъв е механизмът и начинът на взаимодействие между граничните служби на двете страни, но от доказателствата по делото е видно, че молдовските микробуси са подложени на щателен контрол от страна на румънските гранични служители, които заедно с част от българските гранични полицаи са ги проверили ръчно и със системата “микросърч”. Действително тези проверки са извършени след формалното приключване на граничния контрол на излизане, но само тогава превозните средства се допускали за физическа проверка със системата “микросърч”, която се обслужвала единствено от специално обучен румънски служител. По правило граничният контрол на излизане предхожда граничният контрол на влизане и вторият се разрешава само след приключване на първия, но граничният контрол може да бъде извършен и едновременно от контролиращите служители на двете договарящи страни, видно от чл.7, ал.4 от двустранното споразумение между правителството на Република България и правителството на Румъния относно съвместен контрол за преминаване на границата, ратифициран през м.юни 2007 г. Съгласно чл.8, ал.1 от същото споразумение по взаимно съгласие контролиращите служители на договарящите страни могат да се отклонят от установения ред в чл.7, ал.1 при необходимост с цел извършване на бърз граничен контрол. В тези случаи контролиращите служители на държавата на влизане установяват нередностите и информират контролиращите служители на държавата на излизане с цел пресичане на пътуването и връщане на лицата и превозните средства на територията на държавата на излизане. Следователно може да се направи извод, че физическата проверка на микробусите (ръчно и със системата “микросърч”) е извършена едновременно от българските и румънските гранични служители и не е налице нарушение на чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015г. на МВР от страна на дежурната смяна на ГКПП Кардам. Аргумент в подкрепа на този извод са и неоспорените от ответника обяснения на свидетеля К., след като е докладвал случая на ОД при РДГП Русе, той му казал, че румънските гранични служители могат да започнат проверките, като му наредил да бъде заедно с тях и да присъства на проверките в халето. Ето защо, дори и да се приеме, че молдовските микробуси са подлежали на задължителна физическа проверка, то тя е извършена при условията на съвместен граничен контрол, като проверката на последните четири от тях дори е извършена с участието на зам.началникът на ГПУ – Генерал Тошево и дисциплинарноразследващ орган В.Д., видно от показанията на самия Д., както и от обясненията на жалбоподателя.

Предвид гореизложеното съдът счита, че твърдяното в заповедта неизпълнение на служебните задължения не е доказано и неправилно е квалифицирано като небрежност в служебната дейност. Съгласно правилото на чл.170, ал.1 от АПК за разпределяне на доказателствената тежест между страните дисциплинарнонаказващият орган следва да установи съществуването на твърдените от него факти и изпълнението на законовите изисквания при издаването на заповедта, с която е наложено наказанието. При така описаното в заповедта дисциплинарно нарушение и с оглед на релевантните за спора факти не е доказано наличието на основание за налагане на дисциплинарно наказание на служителя Д.Г.. Твърдението за допусната небрежност в служебната дейност изисква да се посочат и конкретните служебни задължения, които служителят е бил длъжен, но не е изпълнил. В мотивите към акта е записано, че жалбоподателят не е извършил физическа проверка за укрити лица. Тези задължения са част от специфичната длъжностна характеристика за длъжността полицай-старши полицай в ГКПП, но никъде в заповедта не е посочено, че жалбоподателят е нарушил задълженията си, вменени му с тази характеристика. Цитирани са единствено разпоредбите на чл.37 и чл.40, ал.1 от Инструкция № 8121з-813/09.07.2015 г. на МВР, но тези разпоредби регламентират какво означава проверка на пътно превозно средство и физическа проверка, а не създават задължения за жалбоподателя, същите се съдържат единствено в специфичната му длъжностна характеристика. Всички тези нарушения безспорно рефлектират и върху съответствието на оспорената заповед с материалния закон, поради което са налице отменителни основания по чл.146, т.3 и т.4 от АПК.                                                                               

               При наличие на горните основания по чл. 146, т.3, т.4 и т. 5 от АПК обжалваната Заповед №4417з-47 от 14.05.2018 г., издадена от Началник ГПУ Ген. Тошево следва да бъде отменена.

 Предвид изхода на спора и изрично заявеното в тази насока искане и представени доказателства от процесуалния представител на жалбоподателя, на последния следва да се присъдят сторените по делото разноски. Същевременно следва да се отчете своевременно стореното от процесуалния представител на ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от жалбоподателя. Настоящият съдебен състав, като съобрази извършените процесуални действия по делото (проведени са две съдебни заседания), както и действителната му фактическа и правна сложност, съответно предвиденият в чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. минимален размер на адвокатско възнаграждение, приема, че претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева  не е прекомерно, с оглед на което следва да присъди на жалбоподателя сумата от 600 лева за адвокатско възнаграждение / 500 лв. -адвокатски хонорар, 100 лв.-ДДС договор за правна защита и съдействие и фактура/. Главна дирекция "Гранична полиция" е юридическо лице по чл.37, ал.2 от ЗМВР, затова дължи заплащане на разноските в производството.

Относно направеното искане за присъждане на пътни разноски, съдът намира същото искане за неоснователно. В съдебната практика трайно се възприема, че сумите за пътни разходи не са съдебно-деловодни разноски, поради което не могат да се претендират на основание чл. 78 от ГПК (Решение № 192 от 25.06.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5663/2013 г., IV г. о., ГК, Определение № 51 от 08.02.2017 г. по дело № 2024/2016 г. на ВКС, ІV г.о.). Ето защо, искането за присъждането им като разноски по делото ще следва да бъде отхвърлено.

  Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ от АПК, Административен  съд - Добрич 

 Р   Е  Ш И:

 ОТМЕНЯ Заповед № 4417з-47 от 14.05.2018 г., издадена от Началник ГПУ Ген. Тошево, с която на мл. инспектор Д.П.Г. – ст. полицай в ГКПП Кардам от ГПУ Ген. Тошево е наложено дисциплинарно наказание „писмено предупреждение” за срок от три месеца.

 ОСЪЖДА  Главна дирекция „Гранична полиция“ при МВР, да заплати на Д.П.Г. ЕГН ********** ***, сумата от 600 /Шестотин/ лева, представляваща разноски по делото.

 Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд на Република България в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

 На основание чл. 138, ал.1 от АПК, препис от решението да се изпрати на страните.

                              АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: