№ 12991
гр. София, 17.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 50 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА
при участието на секретаря ЛИЛЯНА ЛЮБ. АНДОНОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ИВ. ТОДОРОВА Гражданско
дело № 20221110136890 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. от ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за признаване за установено
по отношение на ответното „Т.С.“ ЕАД, че ищецът А. А. С. не дължи сумата 438,78 лв. за
главница, представляваща цена за доставка на топлинна енергия за периода 01.05.2018-
30.04.2019 г. за имот в (адрес).
Ищецът твърди, че ответното дружество претендирало заплащане на процесната сума
за доставка на топлинна енергия по обща фактура от м.07.2019г., чиято дължимост ищецът
оспорва със съображение, че между страните не съществува облигационна връзка, респ.
ищецът няма качество на потребител на топлинна енергия; липса на реална доставка на
топлинна енергия на посочената стойност; при условията на евентуалност- паричното
вземане е погасено по давност, на осн. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, за което се навежда възражение.
Претендира разноски.
Ответникът оспорва иска по допустимост и основателност. Поддържа, че ищецът не
доказва правен интерес от водене на делото. Твърди, че ищецът е собственик и клиент на
топлинна енергия на процесния имот и дължи паричното вземане за главница. Поддържа, че
не е покрито с давностен срок. Моли да се приложи чл.78, ал.2 от ГПК. Претендира
разноски.
Съдът, като обсъди въведените в процеса факти с оглед на събраните по делото
доказателства и поддържани доводи, преценени при условията на чл. 235, ал. 2 от ГПК, по
свое убеждение намира следното:
При предявен отрицателен установителен иск, на основание чл. 154 от ГПК, в
доказателствена тежест на ответника е да установи наличие на договорно отношение за
доставка на топлинна енергия, по което ищецът има качеството потребител, а ответникът е
извършил доставка на стойност претендираното парично вземане, при условията на
евентуалност-наличие на изискуемо парично вземане, за което е изтекла кратката
тригодишна давност, съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД, през който период давността не е
спирана и прекъсвана.
1
По твърдението на ответника, че ищецът е собственик на имота през исковия период,
съответно клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153 от ЗЕ, по реда на чл. 192 от
ГПК е задължено третото лице Столична Община по искане на ищеца да представи акт за
собственост, във вр. подаване на декларация по чл. 14 ЗМДТ. С писмо от 23.09.2022 г.
Столична Община, направление „Архитектура и градоустройство“ уведомява, че не се
намира в неино държане посочения документ, вкл. досие на блок, находящ се на адреса на
процесния имот. Други искания ищецът не е направил, във връзка с установяване на
твърдението за наличието на облигационна връзка между страните.
Прието е заключение на съдебна техническа и съдебна счетоводна експертиза,
неоспорено от страните и ценено от съда по реда на чл. 202 от ГПК, с което се изяснява, че
по Обща фактура №№/31.07.2019 г. е начислена сумата 438,79 лв. за неплатена главница,
която представлява стойност на реално потребена топлинна енергия.
Съгласно чл. 153, ал. 1 (ред. ДВ. бр.74/2006г.) от ЗЕ „потребители на топлинна
енергия” са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение. В тази насока са и разясненията, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от
17.05.2018 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК – „Собствениците, респективно бившите
съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване
върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови
нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката в хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
освен ако между ползвателя на договорно основание и топлопреносното предприятие е
сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за същия имот, през
времетраенето на който ползвателят като клиент на топлинна енергия за битови нужди
дължи цената й.“ Сключването на писмен договор не е условие за възникване на
облигационната връзка– арг. чл. 150, ал. 2 ЗЕ, а изрично писмено изявление на потребителя
за приемането на ОУ законът не въвежда като условие за възникване на правоотношението.
Тъй като качеството потребител на топлинна енергия се свързва с принадлежността
на вещно право на собственост върху имота, то от така ангажираните доказателства съдът
счита, че ответникът не установи пълно и главно наличието на сключен с ищеца договор за
доставка на топлинна енергия. Ето защо предявеният иск подлежи на уважение поради
неустановено основание на претендираното от ответника спорно право – сключен между
страните договор.
Съгласно чл. 78, ал. 2 от ГПК, ответникът има право на съдебни разноски, когато е
признал е иска и не е дал повод за водене на делото. Макар да е осъществена първата
предпоставка, то в конкретния случай, както съдът е отбелязал в доклада по делото –
ищецът заявява недължимост на паричното вземане поради липса на продажбено
правоотношение и евентуално възражение за изтекла погасителна давност. Второто
основание ще бъде разгледано и релевантно за изхода на спора, и отговорността за
съдебните разноски в случай, че ответникът докаже, че е титуляр на спорното материално
право поради съществуването на договорна връзка между страните през процесния период,
по която е престирал. При това положение, ищецът има право на съдебни разноски за
платената държавна такса от 50 лв., а подалия искова молба адвокат -възнаграждение за
преоставена безплатна правна помощ, на основание чл. 38, ал. 2, във вр. ал.1, т. 2 от ЗА.
Възнаграждението се определя от Съда, предвид защитавания материален интерес, във вр.
чл. 7, ал2, т.1 от НМРАВ, фактическата и правна сложност на делото, очакваните
процесуални действия, които е било необходимо да бъдат извършени, и в полза на адв. Д.
следва да се пресъди възнаграждение от 300 лв.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
2
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че А. А. С., с ЕГН:**********, не дължи на
„Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................., сумата сумата 438,78 лева за главница - цена за доставка
топлинна енергия по Обща фактура №№/31.07.2019 г., за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., за имот в (адрес) на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................., да заплати на А. А. С., с ЕГН:**********,
на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата 50,00 лева – съдебни разноски.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, с ЕИК: ................., да заплати на адв. С. Й. Д., с
ЕГН:**********, личен № №, с адрес на упражняване на дейността: (адрес), на основание
чл.78, ал.1 от ГПК, във вр. чл. 38, ал.2, вр. ал.1, т.2 от ЗА, сумата 300,00 лева – адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Препис от настоящото Решение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3