Номер 111615.10.2020 г.Град Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – ВарнаIII състав
На 23.09.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Даниела И. Писарова
Членове:Светлана Т. Кирякова
Цветелина Г. Хекимова
Секретар:Нели П. Катрикова Добрева
като разгледа докладваното от Цветелина Г. Хекимова Въззивно гражданско
дело № 20203100501806 по описа за 2020 година
Образувано е по въззивна жалба вх. №33645/03.06.2020г. от „ДЖЕНЕРАЛИ
ЗАСТРАХОВАНЕ" АД , ЕИК *********, със седалище: гр. София, срещу решение
№1787/03.04.2020г. по гр.д. №12083/2019г. на ВРС, 19 състав, с коeто е отхвърлен иска на Р.
Д. Д. , ЕГН **********, с адрес: ******* за сумата от 10,00 лв. - частичен иск от сумата в
размер на 700,00 лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на панел заден десен, врата задна дясна и лайсна врата задна
дясна долна, причинени в резултат на настъпило застрахователно събитие по договор №
0312170340020242 от 22.11.2017г., за „Каско" на лек автомобил марка Ауди, модел А6
Allroad Quattro, с peг. ******, установено на 07.11.2018г., ведно със законната лихва,
считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г. до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 405 от Кодекс за застраховането.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено,
тъй като към датата на завеждане на исковата молба, по която е образувано настоящото
дело, е било висящо производството пред ВРС по гр.дело №1926/2019г., образувано по
идентична от субективна и обективна страна искова молба.
В срока по чл. 263 ГПК, е депозиран писмен отговор от въззиваемата страна Р. Д.
Д. , с адрес: гр. Варна, чрез адв. Й.А., с който жалбата се оспорва като неоснователна, като се
сочи, че двете производства са образувани между същите страни и на същото основание, но
по частични искове, поради което не е налице идентитет. Доказателствени искания не са
направени.
За да се произнесе по спора, Варненски Окръжен съд съобрази следното:
1
Производството е образувано по предявен от Р. Д. Д. ЕГН ********** с адрес:
****** срещу ответника „Дженерали Застраховане" АД ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ******* осъдителен иск с правно основание чл.405 от Кодекс за
застраховането за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 10,00 лв. - частичен
иск от сумата в размер на 700,00 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди,
изразяващи се в увреждане на панел заден десен, врата задна дясна и лайсна врата задна
дясна долна, причинени в резултат на застрахователно събитие по договор №
0312170340020242 от 22.11.2017г., за „Каско" на л.а. марка Ауди, модел „А6 Allroad Quattro“
с peг. ******, настъпило на 07.11.2018г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на исковата молба в съда – 31.07.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението.
В исковата молба се посочва, че на 22.11.2017г. ищецът сключил Застраховка
„Каско", клауза „Пълно каско" на личния си автомобил марка Ауди, модел „А6 Allroad
Quattro“ с peг. ****** с ответника „Дженерали Застраховане" АД, със срок на действие от
25.11.2017г. до 24.11.2018г., по която е заплатил дължимата премия. На 07.11.2018г. ищецът
установил увреждане на задна дясна част на автомобила, за което уведомил застрахователя,
би извършен оглед на автомобила, изготвен снимков материал и съставен опис - заключение
№ *********/07.11.2018г., в който като увредени детайли били описани: панел заден десен,
врата задна дясна и лайсна врата задна дясна долна. През ноември 2018г. ищецът получил
уведомление с изх.№ *********/13.11.2018г. от застрахователя за отказ от изплащане на
обезщетение, на основание т.57 във връзка с т.57.3 от Общите условия за застраховка на
МПС. Твърди се, че сумата, необходима за възстановяване на автомобила, е в размер на 700
лв., както и че за възстановяване на врата задна дясна и лайсна врата задна дясна долна е
необходимо боядисване, а не както е посочил застрахователя пастиране. С оглед на
гореизложеното, се моли да бъде уважен предявения иск и да се присъдят направените по
делото разноски, включително за заплатено адвокатско възнаграждение.
В отговора на исковата молба ответникът изразява становище за недопустимост на
предявения иск въз основа на аргумента, че към завеждане на иска е висящо във ВРС
производството по гр.д.№1926/2019г. на ВРС, идентично от обективна и субективна страна
с настоящото. В съдебно заседание ответникът не се явява и не изпраща представител, но с
нарочна молба до съда, поддържа отговора и завява, че на 22.01.20г. е изплатен пълния
размер на дължимото обезщетение съгласно влязло в сила решение №1078/29.11.2019г. по
в.т.д.№1573/2019г. на ВОС.
В жалбата се твърди, че решението е недопустимо на основание чл.126, ал.1 от
ГПК поради наличието на друго висящо към момента на образуване на настоящото
производство по идентичен иск – между същите страни, на същото основание за същата част
от процесното вземане.
2
С определението по чл.146 от ГПК първоинстанционният съд е обявил за
служебно известно, че с решение № 3492/26.07.2019 г., по гр.д. № 1926/2019г., на ВРС, XI с.,
„Дженерали Застраховане“ АД е осъдено да заплати на Р. Д. Д. , ЕГН **********, с
местожителство в г******, сумата 10.00 лв., част от общо дължимата 700.00 лв.,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение за нанесени щети, изразяващи се в
увреждане на панел заден десен, врата задна дясна и долна лайсна врата задна дясна на л.а.
„Ауди А6“, ДК ******, в резултат на настъпило застрахователно събитие на 07.11.2018г., по
договор „Каско“, обективиран в полица № 0312170340020242/22.11.2017г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда –
06.02.2019 г. до окончателното й изплащане, на осн. чл. 405, ал. 1 КЗ, вр. чл. 386, ал. 2 КЗ.
Решението е потвърдено с решение №1078/29.11.2019г. по в.т.д.№1573/2019г. по описа на
ВОС.
Въпросът за допустимостта на последващо заведен частичен иск е разрешен с ТР
№ 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2016 г., ОСГТК. Съгласно т.3 от ТР не е налице
процесуалната пречка по смисъла на чл. 126 ГПК за допустимост на последващия частичен
иск, когато между същите страни, на същото основание и за същото вземане е предявен
частичен иск, по който по-рано заведеното дело е висящо, ако предявените частични искове
се отнасят до различни части от вземането. В случая предявеният частичен осъдителен иск
за сумата 10 лв. е за парично вземане в общ размер 700 лв., поради което не може да се
приеме, че е предявена същата част от вземането, предмет на първоначалния частичен иск.
Фактът, че частичната претенция е в същия размер като по висящото производство, не води
до извода за идентичност, тъй като сумата от 10 лв. се съдържа многократно в общия размер
на твърдяното вземане. С оглед на изложеното не е налице процесуална пречка по смисъла
на чл. 126 ГПК и производството по последващия частичен иск не подлежи на прекратяване.
В този случай би било налице основание за спиране на производството по последващия
частичен иск на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК или за съединяване на двете дела за
разглеждането им в едно производство и издаване на общо решение по тях на основание чл.
213 ГПК. В случая обаче, с оглед приключване на първоначалното производство с влязло в
сила решение, не се налага спиране на настоящото, като присъдената сума би била
съобразена по основателност на иска.
Въз основа на изложеното настоящият състав намира твърденията за
недопустимост на разгледания иск и съответно на постановеното решение за неоснователни.
Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, по допустимостта – в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Доколкото с настоящата въззивна жалба решението се
оспорва само по допустимост, въззивният съд не е сезиран с оплакване относно неговата
правилност и обжалваното решение следва да се потвърди изцяло.
С оглед изхода от спора пред въззивния съд, разноски за въззивното
производство се следват само на въззиваемата страна в размер на 360 лв. адвокатско
3
възнаграждение съобразно отправеното от проц.представител искане и представен договор
за правна защита.
Мотивиран от гореизложеното и на осн.чл.272 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №1787/03.04.2020г. по гр.д. №12083/2019г. по описа
на ВРС, 19 състав.
ОСЪЖДА „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ" АД, с ЕИК *********, със
седалище гр. София ДА ЗАПЛАТИ на Р. Д. Д. , ЕГН **********, с адрес: *******, сумата от
360 лева, представляващи адв. възнаграждение пред въззивната инстанция, на основание
чл.78, ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание чл.280,
ал.2 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4