РЕШЕНИЕ
№ 248
гр. Силистра , 08.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СИЛИСТРА в публично заседание на десети май, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария Н. Петрова
при участието на секретаря И. М. И.
като разгледа докладваното от Мария Н. Петрова Гражданско дело №
20213420100150 по описа за 2021 година
Ищецът „Е.“ ООД твърди, че страните встъпили в договорни отношения на
основание договор за продажба на 1139,900 т. пшеница, реколта 2020 г., по силата на който
ищецът в качеството на продавач прехвърлил на ответника в качеството му на купувач
правото на собственост върху така посочената стока срещу продажна цена в размер на
433162 лв. при уговорена единична цена на тон от 380 лв. За извършената сделка ищецът
издал фактура № 286 от 28.10.2020 г., подписана от представител на ответното дружество, а
стоката била предадена на купувача на предходен етап - в периода от 09.07.2020 г. до
21.07.2020 г. Въпреки че ищецът изпълнил задълженията си по договора, купувачът не му
заплатил уговорената продажна цена, поради което ищецът моли съда да признае за
установено, че ответникът му дължи сумата от 25000 лв., представляваща част от общо
дължимата сума от 433162 лв., заедно със законната лихва от 13.11.2020 г., до окончателното
плащане, за които суми се снабдил със заповед за изпълнение, издадена по ч.гр.д №
№1449 по описа на СРС за 2020 г. Претендира направените по делото разноски.
Ответникът „М.“ ЕООД изразява становище, че предявеният иск е неоснователен,
поради което моли съда да го остави без уважение. Признава, че управителя на дружеството
е подписал представената по делото фактура, но оспорва предаването на стоката по нея,
поради което счита, че не дължи нейната цена. Счита, че представените по делото
предавателни документи не доказват, че стоката му е била предадена в качеството му на
купувач по сделката, тъй като в тях фигурирали други получатели, с които той нямал
отношения. Отбелязва, че общото количество пшеница по представените с исковата молба
предавателни разписки, възлиза на 1204,840 т. и същото се различава от количеството по
1
фактурата, което е 1139,9 т. В условията на евентуалност изразява становище, че искът е
неоснователен, тъй като стоката по договора за продажба не е отговаряла на изискването да
бъде поне от средно качество, при положение че имала примеси, влага, мухъл и зарази.
След като прецени представените по делото доказателства, съдът прие за установено
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 309а, ал. 1 ТЗ.
Въз основа на постъпило на 13.11.2020 г. заявление за издаване на заповед за
изпълнение РС – гр. Силистра е издал такава заповед № 1895 от 17.11.2020 г. по ч.гр.д. №
1449 по описа за 2020 г., чрез която е разпоредил заплащането на сумите, чиято дължимост
следва да се признае в настоящото производство, по начина, по който тези суми са посочени
в исковата молба. Нейното влизане в сила е препятствано от постъпило в срок възражение
на длъжника, в резултат на което в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят е инициирал
настоящото исково производство.
По делото е представена подписана от двете страни по делото фактура № 286 от
28.10.2020 г., която удостоверява сключването на договор за продажба на 1139,900
пшеница, реколта 2020 г., между ищеца в качеството на продавач и ответника в качеството
на купувач при уговорена продажна цена в размер на 433162 лв. Ответникът признава както
подписването на фактурата, така и сключването на обективирания в нея договор, но
възразява срещу обстоятелството, че е получил отразената в нея земеделска продукция, като
изразява становище, че преди получаването на стоката той не дължи уговорената между
страните продажна цена. В изпълнение на задължението си да установи предаването на
пшеницата ищецът представи 31 бр. пътни разписки, издадени в периода от 16.07.2020 г. до
17.07.2020 г., установяващи предаването на общо 1194,740 т. от посочената земеделска
култура. Разписките са подписани от свидетеля Б. А., работник при ищеца, заемащ
длъжността кантарджия в неговата зърнобаза, който е извършил фактическото предаване на
стоката на представител на ответното дружество, като една част от разписките съдържат
отбелязването, че стоката е прехвърлена чрез „М.“ ЕООД за „К. Т.“ ЕООД, а другата част -
чрез „М.“ ЕООД за „В. БГ“ АД. В обясненията си М. Ш., търговски пълномощник на ищеца,
разяснява начина, по който са протичали търговските отношения между страните, както в
миналото, така и в конкретния случай, като заяви, че обикновено купувал торове от
ответника, като издължавал цената им, като му предоставял пшеница. В конкретната година
ищецът издължил стойността на торовете, но след това управителят на „М.“ ЕООД му
отправил предложение за сключване на договор за влог, като поискал от него пренесе
продукцията си в неговите складове, и го уверил, че когато вземе решение за продажба, той
ще му изплати съответното количество продукция по актуалната към съответния ден цена.
Произведената от ищцовото дружество пшеница била натоварена в камиони, осигурени от
ответника, и съответно предадена в негово владение, а на по – късен етап, срещайки се
пълмомощника Шефик самият управител на ищеца го приканил да издаде фактура, за да
2
уреди отношенията си с него. По този начин страните се споразумели за продажбата на
пшеницата по фактура № 286 от 28.10.2020 г., както и за размера на продажната цена, като
към този момент стоката вече се намирала във владение на ответното дружество на
основание сключения между страните договор за влог. В подкрепа на тези твърдения
ищецът представи договор за влог от 21.07.2020 г., чрез който ищецът в качеството на
влогодател предал на ответника в качеството му на влогоприемател 1839,900 т. пшеница,
реколта 2020 г., а последният се задължил да я пази и предаде на влогодателя при поискване
или да му я заплати по пазарни цени към датата на поискване (но не по – малко от 330 лв. на
тон без ДДС). Разпитаните по искане на ищеца свидетели Б. А., Б. Р. и Р. М., негови
работници, потвърдиха твърденията на работодателя си за съществуващите трайни
търговски отношения между страните, а свидетелят Ахмед заяви, че в периода от 9 ли до 20
или 21 юли 2020 г. подпомогнал организирането на транспорта на пшеницата съобразно
зададеното от „М.“ ЕООД направление, като претеглил продукцията и съставил пътните
разписки. Според свидетелите предаването на стоката се осъществило в зърнобазата на
ищеца чрез натоварването в осигурените от „М.“ ЕООД камиони, като отношенията в тази
насока се развивали единствено между страните по делото и не съществувала пряка връзка
между „Е.“ ООД и посочените в пътните разписки дружества „К.Т.“ ЕООД и „В. БГ“ АД, на
които по всяка вероятност „М.“ ЕООД препродавал пшеницата. Изготвената по делото ССЕ
установява, че процесната фактура № 286 от 28.10.2020 г. е отразена в счетоводството на
ищеца, както и че съгласно информация от НАП същата фигурира в дневника за покупки на
ответника, до чието счетоводство вещото лице не е получило достъп, поради което не е било
в състояние да изследва доколко в него се съхраняват документи за предаването на стоката,
предмет на сключения договор за продажба.
При така изложените данни съдът приема, че страните са встъпили в договорни
отношения по повод продажбата на 1139,900 т. пшеница, реколта 2020 г., по фактура № 286
от 28.10.2020 г. срещу продажна цена в размер на 433162 лв., както и че продавачът „Е.“
ООД е изпълнил задълженията си по сключения договор, тъй като е предал на
съконтрахента си селскостопанската продукция, предмет на същия. По делото са
представени доказателства, че в периода от 16.07.2020 г. до 17.07.2020 г. „Е.“ ООД е
предало на „М.“ ЕООД количество пшеница, по – голямо от фактурираното, като съдът
кредитира твърденията на ищеца, че първоначалното основание за предаването на стоката е
бил сключения между страните договор за влог, така че към момента на продажбата същата
вече се е намирала във владение на купувача. Горното се потвърждава както от самия
договор за влог, така и от липсата на доказателства, които подкрепят възраженията на
ответника, че при получаването на продукцията чрез представените по делото пътни
разписки е изпълнявал посредническа функция между „М.“ ЕООД и посочените в
разписките дружества „К. Т.“ ЕООД и „В. БГ“ АД или изобщо някаква друга функция, която
изключва качеството му на влогоприемател или купувач. Същевременно от договора за влог
става ясно, че той е приел на съхранение 1839,900 т. пшеница, реколта 2020 г., за чието
връщане не представя доказателства, което потвърждава тезата на ищеца, че към момента на
3
сключване на договора за продажба пшеницата, предмет на този договор, се е намирала във
фактическата власт на купувача като част от общото количество оставена на съхранение
селскостопанска продукция.
Горния извод по косвен път се потвърждава от възражението на ответника, че стоката
по договора не е отговаряла на изискванията за средно качество, тъй като имала примеси,
влага, мухъл и зарази – наличието на подобни недостатъци, както и формулирането на
подобно възражение предпоставя получаването на вещите, предмет на продажбеното
отношение, каквото заключение следва и от коментираните по – горе пътни разписки.
Същевременно възражението за недостатъци не бе подкрепено от никакви доказателствени
средства и се опровергава от обстоятелството, че към момента на сключване на договора за
продажба купувачът е бил запознат със състоянието на закупената от него стока, тъй като я е
държал в своя фактическа власт в качеството си на влогоприемател. Казаното сочи, че
съгласуваната между страните цена по сделката е била съобразена с качеството на стоката и
продавачът не носи отговорност за нейните недостатъци, дори такива действително да са
били налице (чл. 193, ал. 2 ЗЗД).
Поради изложените причини предявеният частичен иск се явява основателен и следва
да се уважи, като на основание чл. 309а, ал. 1 ТЗ следва да се признае и вземането на ищеца
за законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение в съда - 13.11.2020 г., до окончателното плащане на главницата. На основание
чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да заплати на насрещната страна направените по делото
разноски в размер на 500 лв. за държавна такса, 830 лв. за адвокатски хонорар и 250 лв. за
експертиза, както и разноски за заповедното производство в размер на 500 лв. за държавна
такса и 830 лв. за адвокатски хонорар. Воден от горното и на основание чл. 235 ГПК,
Силистренският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че „М.“ ЕООД с ЕИК .........и адрес на управление:
гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. ., офис ., представлявано от М. И. М., дължи на „Е.“ ООД с ЕИК
...........и адрес на управление: гр. Д., ул. „С. ш.“, бл. „Л.“, ет. ., ап. ., представлявано от М. А.
Ш., сумата от 25000 лв. (двадесет и пет хиляди лв.), представляваща част от продажната
цена по договор за продажба на 1139,900 т. пшеница, реколта 2020 г., по който е издадена
фактура № 286 от 28.10.2020 г., както и законна лихва върху тази сума от 13.11.2020 г. до
окончателното плащане, за които суми ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 1449 по описа на СРС за 2020 г.
ОСЪЖДА „М.“ ЕООД с ЕИК .........и адрес на управление: гр. С., ул. „Д.“ № ., ет. .,
офис ., представлявано от М. И. М. да заплати на „Е.“ ООД с ЕИК ........и адрес на
управление: гр. Д., ул. „С. ш.“, бл. „Л.“, ет. ., ап. ., представлявано от М. А. Ш., направените
по делото разноски в размер на 500 лв. (петстотин лв.) за държавна такса, 830 лв.
4
(осемстотин и тридесет лв.) за адвокатски хонорар и 250 лв. (двеста и петдесет лв.) за
експертиза, както и разноски за заповедното производство (ч.гр.д. № 1449 по описа на СРС
за 2020 г.) в размер на 500 лв. (петстотин лв.) за държавна такса и 830 лв. (осемстотин и
тридесет лв.) за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Силистренски окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Районен съд – Силистра: _______________________
5