№ 5396
гр. София, 26.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 80 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВИЛЯНА Г. МАНОВА
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ПЛ. КАРАГЬОЗОВА
като разгледа докладваното от ВИЛЯНА Г. МАНОВА Гражданско дело №
20231110114267 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от Гражданския процесуален
кодекс /ГПК/.
Предявен е иск от С. И. К., ЕГН **********, срещу Н. И. А., ЕГН
********** за развод, поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака, с
правно основание чл. 49, ал. 1 и 3 СК, по вина на ответницата.
В исковата молба се твърди, че страните са български граждани и са
сключили граждански брак на 23.04.1997 г., като от брака си имат една
малолетна дъщеря - Александра, и един син - Дейн, който е навършил
пълнолетие към датата на сезиране на съда. След сключване на гражданския
брак страните се преместили в САЩ, където ответницата живее и
понастоящем, а ищецът през 2022 година се установил да живее в Република
България. В началото на брачната връзка ищецът работел, издържал
семейството и финансирал обучението на ответницата. На 02.01.2002 г.
ищецът претърпял тежка автомобилна катастрофа, вследствие на която
страдал от дефицит на краткосрочната памет и получавал социални помощи за
инвалидност. Ищецът се грижел за децата на страните, ангажирал се с
поддържане и почистване на дома им и двата автомобила, за които свои
дейности водел подробен електронен дневник. Макар да получавал
1
единствено инвалидна пенсия, социални помощи за деца и федерален
допълнителен доход за сигурност, участвал в грижите за семейството според
възможностите си и здравословното си състояние, а получаваните от него
суми превеждал по общата банкова сметка с ответницата, от която се
разходвали средства за нужди на семейството. Поддържа се, че бракът им е
дълбоко и непоправимо разстроен, като в тази връзка се сочи, че по време на
съвместното съжителство между страните се породили разногласия и
конфликтни ситуации, ответницата проявявала грубо и обидно отношение
към ищеца. Изтъква се, че отношенията им са развалени трайно, страните са
отчуждени и дистанцирани, влошена е комуникацията помежду им и липсва
физическа и емоционална близост между тях. По изложените съображения се
прави искане бракът между страните да бъде прекратен по вина на
ответницата.
В отговора на исковата молба, депозиран в срока по чл. 131 ГПК, А.
оспорва изцяло изложените от ищеца обстоятелства. Твърди, че е работела по
време на обучението си и се е издържала от доходите си, както и след
претърпения от ищеца инцидент напуснала работата си и единствено тя
полагала всички необходими грижи за ищеца, а установеното при ищеца
заболяване го възпрепятствало да изпълнява дори и обикновени домакински
задължения. Сочи, че участвала активно в отглеждането на децата, като била
подпомагана и от своята майка, тъй като ищецът бил неспособен да се грижи
за тях. Оспорва да е използвала обидни думи спрямо ищеца и да е проявявала
непристойно поведение към него. Твърди, че по време на брачната връзка е
полагала труд и е осигурявала парични средства за ежедневните битови
разходи на семейството, заплащала е вноските по ипотечния им кредит,
таксите за обучение на децата, здравни вноски, комунални услуги и други, а
получаваната от ищеца инвалидна пенсия била недостатъчна да покрие и
минимална сума от разходите на семейство. Единственият принос на ищеца се
изразявал в осигуряване на транспорт за децата до училище и допълнителните
им занимания. Предявен е и насрещен иск за развод с правно основание чл. 49,
ал. 1 СК, като се иска бракът да бъде прекратен, поради дълбокото и
непоправимо разстройство в отношенията между съпрузите, без да се
изследва брачната вина.
В срока по чл.131 от ГПК първоначалният ищец /ответник по
първоначалния иск/ е подал отговор на насрещната исковата молба, в който
2
оспорва същата.
С определение № 31882 от 12.09.2023 г. е обоснована международна
некомпетентност на българските съдилища относно местоживеенето,
упражняването на родителските права, режима на лични контакти и
издръжката за малолетното на страните дете – Александра Камил К., родена
на 04.07.2013 г., с мотиви, че обичайното местопребиваване на детето е в
САЩ. Съдебният акт не е обжалван и е влязъл в законна сила на 24.10.2023 г.
/л. 258 – гръб/.
Настоящият съдебен състав, като прецени доказателствата по
делото и доводите на страните съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, намира
за установено от фактическа и правна страна следното:
Страните са съпрузи, като са сключили граждански брак в гр. София на
23.04.1997 г., за което е съставен акт за граждански брак № 108/23.04.1997 г. на
Столична община, район “Студентски” /л. 9/, като при сключване на брака
съпругата не е променила фамилното си име. Не се спори между съпрузите, че
са във фактическа раздяла помежду си от края на 2022 г., след като ищецът
напуснал семейното жилище в САЩ и се върнал в България. Не е спорно също
и че ищецът през 2002 г. претърпява инцидент и след този случай не реализира
доходи от трудова дейност, а получава пенсия за инвалидност и социални
помощи за деца. Показанията на разпитания по делото свидетел Росица
Дунева-А., майка на ответницата, съдът кредитира в частите, в които същата
пресъздава непосредствени лични възприятия, като обективни и
последователни, както и като кореспондиращи с останалите събрани по
делото доказателства, като ги прецени по реда на чл. 172 ГПК. Свидетелката
заявява, че е посещавала семейството в САЩ над седем пъти, като основно Н.
се грижела финансово за семейството след катастрофата, претърпяна от
съпруга, а последният помагал в домакинството, водел децата на училище и
тренировки, правел палачинки и спагети. Съдът не кредитира показанията на
И. К., баща на ищеца, доколкото свидетелят не пресъздава лични възприятия,
а част от тях не кореспондират с останалите доказателства. Съпругата е
осигурявала в по-голяма част финансовите средства за издръжка на
семейството, а съпругът е полагал грижи за дома и децата, според
физическите и психическите си възможности, предвид липсата на пълно
възстановяване след злополуката. И двете страни твърдят, че в последните
3
години брачната връзка е разкъсана, като отношенията им се характеризират с
настъпило отчуждение и неразбирателство по различни въпроси от семейното
им ежедневие. Следва да бъде изяснено, дали настъпилото в отношенията
между страните разстройство е от категорията на визираното такова в СК,
наличието на което да обуславя прекратяване на брака. Състоянието на
дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като едно от основанията за
допускане на развод, се характеризира с непоправимо изчезване на
уважението и доверието между съпрузите, на взаимното разбирателство и
общите усилия за обезпечаване благополучието на семейството. По разбиране
на настоящия съдебен състав, това обстоятелство се доказа в производството.
Между страните е настъпило отчуждение и никой от тях не полага грижи за
запазване на семейната връзка или за преодоляване на това състояние. При
установените факти по делото, съдът намира брачната връзка за невъзвратимо
изпразнена от предписваното й от закона и добрите нрави съдържание, поради
което, като формална и ненужна, тя следва да се прекрати. В конкретния
случай ищецът е направил искане съдът да се произнесе по въпроса за вината.
Брачната вина е субективното отношение на съпруга към неизпълнението на
брачните му задължения и техния обективен резултат - дълбокото и
непоправимо разстройство на брака. Вината обаче не е елемент от състава на
чл. 49, ал. 1 СК и не обуславя уважаването или отхвърлянето на иска за
развод. Съдът се произнася относно вината само ако някой от съпрузите е
поискал това /чл. 49, ал. 3 СК/. Искането от едната страна за произнасяне по
вината, поражда правомощието на съда да преценява вината и на двете
страни. Това е така, тъй като искането за произнасянето по вината не е
субективно право на една от страните по спора да получи съдебно
постановление само относно вината на другата страна. Повдигайки този
въпрос, страната единствено инициира произнасяне на съда относно вината
въз основа на събраните по делото доказателства, но не може да ограничи това
произнасяне само до вината на противната страна. Ищецът сочи, че с
ответницата не поддържат физически, емоционален или духовен контакт, не
живеят като семейство и са деинтересирани един от друг. От установените
факти по делото е безспорно, че съпругът е избрал да напусне за неопределено
време семейното жилище, връщайки се в България. В съдебното производство
не са събрани доказателства за наличие на "важни причини" по смисъла на чл.
15 от СК, които да налагат съпрузите да живеят разделено. Не се установи
4
ищецът да е предприел напускане на семейното жилище поради настояване
(или принуда) на съпругата. В исковата молба е заявил, че се е завърнал в
България за да види майка си, както и че не се чувства като съпруг и част от
семейството си с Н.. Съдът като съобрази събраните по делото доказателства,
намира, че вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака имат и
двамата съпрузи. Същите не са проявили необходимото уважение един към
друг и разбирателство. Съпругът е напуснал семейното жилище, като и
двамата са допуснали разногласията между тях в крайна сметка да доведат до
тяхната фактическа раздяла, и двамата не са положили достатъчно грижа за
запазване и заздравяване на брачната връзка помежду им. Поради изложеното
съдът приема извод за вина и на двамата съпрузи за разстройството на брака
им. Ето защо настоящата инстанция счита, че запазването на този брак не е в
интерес нито на семейството, нито на обществото и следва да бъде прекратен
по взаимна вина.
Относно разноските за делото
С оглед вината за дълбокото и непоправимо разстройство на брака и на
основание чл. 329, ал. 1, изр. второ ГПК разноските по делото остават за всяка
от страните така, както ги е направила, поради което и претендираните от тях
разноски не им се следват. Държавната такса при решаване на делото по иска
за развод е в размер на 50,00 лв. и следва да се възложи на двете страни
поравно, т.е. по 25,00 лв. на всяка от тях.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА БРАКА, сключен в гр. София на 23.04.1997 г., за което е
съставен акт за граждански брак № 108/23.04.1997 г. на Столична община,
район “Студентски”, между С. И. К., ЕГН ********** и Н. И. А., ЕГН
**********, като ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН ПО
ВЗАИМНА ВИНА НА СЪПРУЗИТЕ, на основание чл. 44, т. 3, вр. чл. 49, ал.
1 и 3 СК.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК С. И. К., ЕГН **********, да
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25,00 лв.
ОСЪЖДА на основание чл. 329, ал. 1 ГПК Н. И. А., ЕГН **********, да
5
заплати по сметка на Софийския районен съд държавна такса в размер на
25,00 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението, на основание чл. 7, ал. 2 ГПК, да се връчи на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6